Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 49                     10.04.2014 г.                  град   Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                  Наказателен състав

На 29 януари                                                              Година 2014

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

 

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.ИВА СТЕФАНОВА

 

                                                           2.КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                               

 

Секретар Р.Р.

като разгледа докладваното от  съдия   ХРИСТАКИЕВА

внчх дело №1301 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

            Въззивното производство е образувано по жалба, подадена  от  адв. З.Г.Г., в качеството на защитник на подсъдимия Й.Д.Е.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на присъдата в осъдителната част. В постъпилото допълнение към въззивната жалба защитникът на подсъдимия Е., адв.Г., развива доводи, че в мотивите си Радневски районен съд се е позовал на неизяснена фактическа обстановка и е постановил съдебния си акт при наличие на противоречия между събраните гласни доказателства.  Искането, което се прави, е за отмяна на присъдата в обжалваната й част.

        В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Й.Д.Е., адв. З.Г., изразява становище, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, с оглед на това, че обвинението, повдигнато с тъжбата, не е доказано по категоричен начин, а предявеният граждански иск като неоснователен и недоказан - оставен без уважение. Претендира за разноските по делото.

Повереникът на въззиваемия -  частен тъжител и граждански ищец С.В. – адв. Т.Д., изразява становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна и правилна и моли съда да потвърди същата.

Съдът, след като обсъди оплакванията в подадената жалба,  становищата на страните, изразени в съдебно заседание и събраните доказателства по нчхд №107/2013 г. на Районен съд-Раднево,  намери за установено следното:

        С Присъда №266/11.09.2013 г., постановена по нчхд №107/2013 г.  Районен съд – Раднево е признал подсъдимия Й.Д.Е. за невинен по повдигнатото обвинение по чл. 146 от НК, за това, че на 01.03.2013 г. в Рудник „Трояново-1" с. Трояново, общ.Раднево, казал нещо унизително за честта и достойнството на С.В.В. в негово присъствие - обида, като  го оправдал по  това обвинение.

        С постановената присъда  съдът е признал подсъдимия Й.Д.Е.  за виновен в това, че на 01.03.2013 г. в района на Рудник „Трояново-1" с. Трояново, общ. Раднево, причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болки и страдания на С.В.В., поради което и на основание чл.130 ал.2 от НК  му наложил наказание   „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

        Радневски районен съд осъдил подсъдимия Й.Д.Е.  да заплати на С.В.В.,***, ЕГН**********, неимуществени вреди в размер на 1 000/хиляда/ лв., вследствие нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в отоци и кръвонасядания по клепача на дясното око и дясната скула, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

        Със същата присъда подсъдимият Й.Д.Е. е осъден да заплати на С.В.В. неимуществени вреди в размер на 1 000/хиляда/ лв. за причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и кръвонасядане по лявата странична повърхност на шията, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2013 г. до окончателното изплащане.

        С постановената присъда първоинстанционният съд  осъдил подсъдимия Й.Д.Е. да заплати на С.В.В. направените по делото разноски в размер на 900/деветстотин/ лева, както и да заплати на Държавата по сметка на Районен съд Раднево сумата от 40/четиридесет/ лева, представляваща размера на дължимата държавна такса по гражданските искове в уважената им част.

        В мотивите към атакувания съдебен акт първоинстанционният съд, въз основа на анализ на всички събрани доказателства, е приел за установена фактическа обстановка, която като цяло се споделя от настоящата инстанция.

        Действително гласните доказателствени средства се обособяват в две групи, в първата от които следва да бъдат причислени показанията на свидетелите  Д. Д. Д., К. Г. К., Ж. Г. Д., Ж. С. Д. и Г. С.  Д.. Всички те, с изключение на свидетеля Ж. Д., сочат, че на процесната дата били в камиона, който превозвал работниците до работните им места, заедно с тъжителя и подсъдимия. Установяват, че подсъдимият Й.Е. и тъжителят С.В. си разменили реплики, без да назовават конкретни изрази, по повод наказание, наложено на подсъдимия. Никой от тях не твърди, че е видял подсъдимия да удря тъжителя или наличие на травматични увреждания по тялото на последния. Единствено свидетелят Ж. Д. сочи, че чул конкретен израз “Докога ще се занимаваме с теб, лапе”, отправен от Й.Е. към С.В..

        Показанията на тази група свидетели не са кредитирани с доверието на съда с оглед на това, че чрез тях не се установяват конкретни обстоятелства. Изводът на първостепенния съд се споделя от настоящата инстанция, която оценя показанията на цитираните свидетели като тенденциозни и нелогични. Тези свидетели са били очевидци на случващото се в камиона и е нелогично да не са чули изразите, които са разменени между тъжителя и подсъдимия, както и да не са видели техните действия и реакции. От друга страна, съпоставени с медицинското удостоверение, което материализира нанесените на подсъдимия увреждания, те остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото. С оглед изложеното, показанията на тази група свидетели следва да бъдат оценени като заинтересовани от изхода на делото и като израз на стремежа им да облекчат правното положение на подсъдимия.

        Правилно първоинстанционният съд е приел, че съдебномедицинското удостоверение, което е издадено в деня на инкриминирания инцидент, след като частният тъжител посетил съдебен лекар, установява нанесените му травматични увреждания, както  и механизма на причиняването им. Действително съдебномедицинското удостоверение има характера на косвено доказателствено средство и не установява авторството на деянието.

        В настоящия случай това доказателствено средство и обстоятелствата, които то установява кореспондират с показанията на другите двама свидетели.

        Свидетелят И. М., който е заместник-ръководител на участък “Добив” в рудник “Трояново-1” с. Трояново, получил на процесната дата сутринта съобщение по мобилния телефон от С.В.. След като му се обадил, разбрал че  бил ударен от подсъдимия Й.Е.. Свидетелят сочи, че след обяд, около 14.00 часа, видял лично тъжителя, говорил с него и по-късно бил пуснат, тъй като не се чувствал добре. Посочи, че тъжителят имал видими белези – зачервяване по лявата скула, във връзка с което обяснил на свидетеля, че след като се скарали с Й., последният  му посегнал. След този случай подсъдимият бил изпратен да работи на друго място с цел избягване на конфликти между двамата.

        Другият свидетел, който видял частния тъжител в деня на инцидента около 10.00 часа, е Х.В. – началник участък “Добив” в рудник “Трояново – 1” с.Трояново. Той е категоричен, че  частният тъжител имал синини по врата и по лицето, като не може да посочи от коя страна. След като разговарял със С. установил, че последният е неадекватен, докладвал за инцидента на управителя, след което били поискани писмени обяснения от подсъдимия Й.Е.. Този свидетел установява още, че на Й. било наложено от управителя на рудника дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина.

        Действително между показанията на свидетеля И. М. и съдържанието на цитираното по-горе съдебномедицинско удостоверение е налице несъответствие относно обстоятелството от коя страна е зачервяването по лицето на частния тъжител. Това разминаване, което съдът намира за несъществено, не променя извода относно достоверността на показанията на свидетеля И. М.. Неточността при определяне на лява/дясна страна е въпрос на лично възприятие и много често се допускат грешки при посочването й.

        С оглед изложеното по-горе съдът намира, че от показанията на свидетелите И. М. и Х. В., между които не са налице противоречия, както и от съдебномедицинско удостоверение на живо лице №53/2013 г. се установява авторството на деянието в лицето на подсъдимия Й.Е., както и начина на извършването му. В тази връзка приетата за установена по делото от първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция, с оглед на което съдът не счита за нужно да я преповтаря.

         С оглед приетото за установено от фактическа страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият  е осъществил от обективна и субективна страна елементите на състава на чл.130 ал.2 НК, като на 01.03.2013 г. в района на рудник “Трояново – 1” с.Трояново, общ.Раднево, причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в причиняване на болки и страдания, като деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл.

        Радневски районен съд е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева – по една от предвидените в чл.130 ал.2 НК алтернативи. При определяне наказателната отговорност на подсъдимия Е. съдът не е отчел, че по отношение на същия са налице предпоставките на чл.78а ал.1 НК. Това задължава съда да освободи подсъдимото лице от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание “Глоба”, която с оглед датата на извършване на деянието е от 1000 до 5000 лева.

        Съдът прецени, че обществената опасност на деянието и дееца не са високи, както с оглед на това, че процесният инцидент е възникнал на лична основа, така и с оглед конкретно причинените травматични увреждания. Отчитайки тези обстоятелства, съдът намери, че целите на административното наказание ще бъдат постигнати с налагане на глоба в минималния предвиден размер – 1000 лева.

        По отношение на гражданската отговорност настоящата инстанция намери, че размерът на присъдените обезщетения за всяко причинено на тъжителя травматично увреждане  е справедлив и достатъчен за възмездяване на претърпените неимуществени вреди. Последните са  пряка последица от извършеното от подсъдимия деяние и съдът не намира основание за отмяна, респ. изменение на присъдата в тази й част.

        В контекста на изложеното първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като бъде отменена в частта, с която е наложено на подсъдимия Е. наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева и вместо това същият бъде освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.1 НК му бъде наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева.

        Водим от гореизложеното и на основание чл.337  ал.1 т.4 НПК вр. чл.78а НК съдът

     

                               Р      Е      Ш      И:

 

        ИЗМЕНЯ Присъда №266/11.09.2013 г., постановена по нчхд №107/2013 г. по описа на Районен съд – Раднево, като вместо това ПОСТАНОВИ:

       ОТМЕНЯ Присъдата в частта, с която е наложено на основание чл.130 ал.2 НК наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.

 

        На основание чл.78а ал.1 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Й.Д.Е., ЕГН**********, от наказателна отговорност и му налага административно наказание „Глоба” в размер на1000 /хиляда/ лева.

 

         ПОТВЪРЖДАВА Присъда№266/11.09.2013 г. постановена по нчхд №107/2013 г. на Радневски районен съд    в останалата й част.
 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.