Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 55                                          23.04.2014 г.                      град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                 ІІ Наказателен състав

На 29.01.                                                                                       Година 2014

В публично заседание в следния състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                   КРАСИМИР  ГЕОРГИЕВ

Секретар  Р.  Р.   

Прокурор РАДОСТИН РАХНЕВ

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1011 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 168 от 21.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият М.Д.М. е признат за виновен в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г., в съучастие като съизвършител с Н.Й.Ш. и К.Н.И. в гр. София, гр. Прага – Република Чехия, и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрал, транспортирал и превел през границата на страната отделно лице – М.Д.П., с цел  да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10 000 лв., а за обвинението, че е набрал М.Д.П. в комплекс „****”, е признат за невиновен и е оправдан.

Със същата присъда подсъдимият М.Д.М. е признат за невиновен в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г. в гр. Осло - Кралство Норвегия, в съучастие като съизвършител с Н.Й.Ш. и К.Н.И. е склонил друго лице към проституция – М.Д.П., като деянието е извършено с користна цел, и е оправдан по обвинението по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимият Н.Й.Ш. е признат за виновен в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г., в съучастие като съизвършител с М.Д.М. и К.Н.И. в гр. София, гр. Прага – Република Чехия, и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрал, транспортирал и

                                                                         - 2 -

превел през границата на страната отделно лице – М.Д.П., с цел  да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл. 159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10 000 лв., а за обвинението, че е набрал М.Д.П. в комплекс „****”, е признат за невиновен и е оправдан.

Със същата присъда подсъдимият Н.Й.Ш. е признат за невиновен в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г. в гр. Осло - Кралство Норвегия, в съучастие като съизвършител с М.Д.М. и К.Н.И. е склонил друго лице към проституция – М.Д.П., като деянието е извършено с користна цел, и е оправдан по обвинението по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Подсъдимата К.Н.И. /****/ е призната за виновна в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.04.2006 г. в гр. София, гр. Казанлък, гр. Прага – Република Чехия, и гр. Осло – Кралство Норвегия, сама и в съучастие като съизвършител с други лица, в условията на продължавано престъпление, е набрала, транспортирала и превела през границата на страната отделни лица – М.Д.П., Т.В.Г. и Д.С.С., с цел  да бъдат използвани за развратни действия, като деянията са извършени чрез въвеждане на лицето в заблуждение на П. и чрез обещаване на облаги на П., Г. и С., както следва:

1. В периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г. в съучастие като  съизвършител с М.Д.М. и Н.Й.Ш. в гр. София, гр. Прага – Република Чехия и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрала, транспортирала и превела през границата на страната отделно лице – М.Д.П., с цел  да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги.

2. В периода от 29.04.2004 г. до 26.07.2004 г. и от 28.08.2004 г. до  23.11.2004 г. в гр. Казанлък, гр. Прага – Република Чехия и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрала, транспортирала и превела отделно лице – Т.В.Г., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги.

         3. В периода от 27.05.2005 г. до 25.08.2005 г., от 11.11.2005 г. до 17.12.2005 г. и от 26.01.2006 г. до 20.04.2006 г. в гр. Казанлък, гр. Прага – Република Чехия и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрала, транспортирала и превела през границата на страната отделно лице – Д.С.С., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъдена на пет години лишаване от свобода при първоначален

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                         в.н.о.х.д. № 1011/2014 г.

 

„общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10 000 лв., а за обвинението за това, че е набрала М.Д.П. в комплекс „****”, е призната за невиновна и е оправдана.

Със същата присъда подсъдимата К.Н.И. /****/ е призната за невиновна в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г. в гр. Осло – Кралство Норвегия, в съучастие като съизвършител с М.Д.М. и Н.Й.Ш. е склонила друго лице към проституция – М.Д.П., като деянието е извършено с користна цел, и е оправдана по обвинението по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите М.Д.М., Н.Й.Ш. и К.Н.И. /****/, които са подали жалба в законоустановения срок. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна в осъдителната й част. Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваната присъда, като ги оправдае изцяло. Алтернативно – молят делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Казанлък, ако се установят съществени нарушения на процесуалните правила. Подробни съображения за това са изложени в жалбата. Такива излага в пледоарията си и защитникът на жалбоподателите адв. М.Д..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на М.Д.М., Н.Й.Ш. и К.Н.И. /****/ е основателна.

В хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите М., Ш. и И. /****/.

Досъдебно производство № 75/2007 г. по описа на НСлС – отдел 02, е започнало срещу М.Д.М., Н.Й.Ш. и К.Н.И., като в хода на разследването същите са били привлечени като обвиняемия за извършени от тях престъпления, както следва:

- обвиняемият М. – за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /л.3 – л.5, т.7 от д.п. № 75/2007 г. по описа на НСлС/;

- обвиняемият Ш. – за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, и т.6, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /л.45 – л.48, т.7 от д.п. № 75/2007 г. по описа на НСлС/;

                                                 - 4 -

- обвиняемата И. – за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, и т.6, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК /л.54 – л.56, т.7 от д.п. № 75/2007 г. по описа на НСлС/.

Районна прокуратура – Казанлък е внесла обвинителен акт срещу обвиняемите М., Ш. и И., по който е образувано по н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с обвинения, като следва:

- срещу обвиняемия М. – за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК;

- срещу обвиняемия Ш. – за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК;

- срещу обвиняемата И. – за престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Прави впечатление, че в цифровото обозначение на първите обвинения за всеки един от обвиняемите М., Ш. и И. липсва конкретизация на визираните от обвинението предложения на т.2 и т.6 на чл.159а, ал.2 от НК, които са словесно описани в диспозитива. А в самото словесно описание на обвинението липсва основния признак на основния състав на чл.159а, ал.1 от НК – „независимо от съгласието на жертвата”.

Тези пропуски са налични и в постановленията за привличане на обвиняемите М., Ш. и И., посочени по-горе /там непълно и не за тримата обвиняеми са посочени визираните със словесната част на обвинението  предложения на т.2 и т.6 на чл.159а, ал.2 от НК/.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, при описание на извършеното престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, не е конкретизиран начинът на извършването му, кой от обвиняемите М., Ш. и И. какво е правил, кога, къде и в каква последователност; по какъв точно начин всеки един от обвиняемите М., Ш. и И. е осъществил съставомерните признаци на посоченото по-горе престъпление.

Т.е. – не е индивидуализирано участието на всеки един от обвиняемите М., Ш. и И. в престъплението по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, в което са обвинени, което нарушава правото им по чл.55, ал.1 от НПК да научат в какво точно престъпление са обвинени.

При изготвянето на обвинителния акт не са спазени императивните изисквания на чл.246, ал.2 от НПК относно съдържанието на обстоятелствената му част, а именно – не е индивидуализирано участието на всеки един от обвиняемите М., Ш. и И. в престъплението по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                         в.н.о.х.д. № 1011/2014 г.

 

Тъй като основното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита /ТР-2-02-ОСНК, т.4.2/, посочените по-горе нарушения са довели до ограничаване правата на подсъдимите М., Ш. и И..

Основателни са възраженията на защитата както за наличието на посочените по-горе съществени процесуални нарушения, така и за това, че същите са били изтъкнати пред районния съд още в началото на съдебната фаза – с възражение срещу обвинителния акт от 24.08.2009 г., подадено от подсъдимия Ш., и с възражение срещу обвинителния акт от 26.08.2009 г., подадено от подсъдимия М. /съответно, л.21 – л.22 и л.30 – л.31 от н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/.

Районният съд не е взел становище по тези възражения, не е констатирал горепосочените съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК и не е упражнил правомощията си по чл.249, ал.2, вр. с чл.248, ал.2, т.3 НПК.

В хода на съдебното следствие и при постановяване на обжалваната присъда първоинстанционният съд също е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите М., Ш. и И. /****/.

Въззивният съд констатира, че при постановяване на обжалваната присъда районният съд е нарушил чл.310, ал.1 и чл.311, ал.1, т.7 от НПК – по делото липсват данни, отразени в съдебния протокол, от които да се види, че присъдата е обявена на страните по съответния ред.

Видно от последния изготвен съдебен протокол /л.465 – л.468 от   н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/, последното заседание е проведено на 20.11.2013 г., като протоколът е подписан от председателя на състава и съдебния секретар, а в него е обявено, че съдът ще се произнесе  с присъда на 21.11.2013 г. от 9.00 ч.

След това е приложен л.469 от н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в който е отразено произнасянето на районния съд по мярката за неотклонение на подсъдимите М., Ш. и И., без да са посочени каквито и да е реквизити, сочещи, че това е протокол, подписан от съдебния състав и съдебния секретар.

На следващите два листа /л.470 и л.471 от н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/ е приложена обжалваната присъда.

Тази последователност на документите по делото сочи на липса на протокол  от съдебно заседание, проведено на 21.11.2013 г. – датата, на която е произнесена обжалваната присъда.

Съдебната доктрина и практика /Р-384-91-I н.о., Р-126-92-I н.о., Р-505-11-І н.о./ приемат категорично, че оттеглянето на съда за съвещание за

                                                                    - 6 -

постановяване на окончателен съдебен акт и неговото обявяване в съдебната зала са самостоятелни отделни задължителни етапи на стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния, а и пред въззивния съд. Когато денят на обявяването на съдебния акт не съвпада с деня на изслушването на пренията, следва да се състави нов протокол или да се продължи протоколът от предходния етап, но при всички положения следва да се посочи кои лица се явяват, за да се прецени дали са налице предпоставките за обявяването на съдебния акт – налице ли е целият съдебен състав и секретарят, явяват ли се страните или не и по какви причини отсъства някоя от тях. Поради това в протокола от заседанието следва задължително да се впишат тези констатации, както и самото обявяване на присъдата и разясненията на председателя относно реда и срока на обжалването й. Този протокол следва задължително да се подпише от председателя и секретаря, съгласно изискванията на чл. 311, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от НПК.

В конкретния случай такъв протокол въобще липсва. Тъй като протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни действия и реда, по който те са извършени, въззивната инстанция намира, че в случая е налице невъзможност да се установи обявена ли е била публично присъда № 168 от 21.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, присъствали ли са страните и кои от тях при обявяването й чрез прочитане, дадени ли са разяснения за реда и срока на обжалването й. Липсата на протокол прави невъзможна проверката за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, поради което не може да се приеме, че те са били реално извършени.

Съгласно чл.348, ал.3, т.2 от НПК, процесуалното нарушение е винаги съществено, щом като няма протокол от съдебно заседание на първата инстанция. Тъй като описаното представлява абсолютно процесуално нарушение, не е необходимо да се изследва дали в конкретния случай това нарушение е довело до отрицателни последици за страните и какви точно са били те /Р-158-12-ІІІ н.о./.

Районният съд е допуснал и друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно –  не е изложил конкретни мотиви защо приема изложената фактическа обстановка, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображения за направените изводи; при наличието на толкова противоречиви доказателствени материали не е изложил съображения защо е приел едни, а други е отхвърлил; не е обсъдил подробно многобройните доказателства, събрани чрез изпълнената съдебна поръчка от Кралство Норвегия /т.3 и т.4 от д.п. № 75/2007 г. по описа на НСлС/, и изобщо не е обсъдил доказателствата, събрани чрез СРС /т.8 от д.п. № 75/2007 г. по описа на НСлС/; не е взел отношение по направените от защитата възражения; не е изложил своето становище какво да стане с ВДС, изготвени въз основа на СРС.

По този начин, засягайки само повърхностно основните въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата /по чл.301, ал.1 от НПК/, районният съд е нарушил разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК.

Старозагорски окръжен съд                       - 7 -                         в.н.о.х.д. № 1011/2014 г.

 

Липсата на мотиви, както беше изложено по-горе, е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и представлява съществено нарушение на процесуалните правила /Р-92-93-I, Р-188-93-I и др./. По този начин въззивната инстанция не може да провери правилността на присъдата и извършения анализ на доказателствата, което води и до необоснованост на присъдата.

С присъда № 168 от 21.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимите М., Ш. и И. /****/ са признати за невиновни в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г. в гр. Осло - Кралство Норвегия, в съучастие като съизвършители, са склонили друго лице към проституция – М.Д.П., като деянието е извършено с користна цел и са оправдани по обвинението по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

В тази част присъдата на районния съд не е атакувана и е влязла в сила, а съгласно чл.313 от НПК въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.

Съществените процесуални нарушения, допуснати от районния съд по чл. 348, ал.3, т.2 от НПК /липса на протокол и липса на мотиви/ са от категорията на абсолютните такива и засягат цялата присъда. Но въпреки констатираните пропуски в съдебната фаза, настоящата инстанция счита, че присъдата в оправдателната й част /по обвинението срещу всеки един от подсъдимите М., Ш. и И. /****/ по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК/ не следва и не може да бъде отменена, тъй като няма протест от прокурора и в случая е налице забраната по чл.335, ал.4 от НПК.

Следва да се отбележи, че органите на досъдебното производство трябва да се съобразят с актуалните данни от ЕСГРАОН, че на ЕГН ********** /на подсъдимата К.Н.И./ отговарят имената К.Н. ****, според писмо №  ПЧ-9141/04.09.2009 г. от Дирекция „Български документи за самоличност” /л.442 – л.443 от н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд/.

Предвид подробно изложените по-горе съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и на съдебното производство, и на основание чл.335, ал.1, т.1, и ал.2, във връзка с чл. 348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда в осъдителната й част /тъй като част от допуснатите процесуални нарушения са абсолютни такива/ и да върне делото на прокурора за отстраняване на посочените нарушения в стадия, на който са били допуснати. А именно – пълно, точно и конкретно формулиране на обвинението по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК срещу всеки един от обвиняемите М., Ш. и И. /****/, както като словесно описание, така и като посочена правна квалификация на деянията; индивидуализирано участието на всеки един от обвиняемите М., Ш. и И. /****/ в престъплението, в

                                                                   - 8 -

което са обвинени като съизвършители, на фазата на досъдебното производство и спазване на императивните изисквания на чл.246, ал.2 от НПК относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт.

Поради връщането на делото на Районна прокуратура – Казанлък,  въззивната инстанция не следва да обсъжда доводите, изложени в жалбата на подсъдимите М., Ш. и И. /****/ по същество.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.1, във връзка с чл. 335, ал.1, т.1 от НПК, 

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ОТМЕНЯ присъда № 168 от 21.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 898/2009 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, В ЧАСТТА Й, с която:

 

ПОДСЪДИМИЯТ М.Д.М. е признат за виновен в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г., в съучастие като  съизвършител с Н.Й.Ш. и К.Н.И. в гр. София, гр. Прага – Република Чехия, и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрал, транспортирал и превел през границата на страната отделно лице – М.Д.П., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10 000 лв., а за обвинението, че е набрал М.Д.П. в комплекс „****”, е признат за невиновен и е оправдан;

 

ПОДСЪДИМИЯТ Н.Й.Ш. е признат за виновен в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г., в съучастие като  съизвършител с М.Д.М. и К.Н.И. в гр. София, гр. Прага – Република Чехия, и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрал, транспортирал и превел през границата на страната отделно лице – М.Д.П., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10 000 лв., а за обвинението, че е набрал М.Д.П. в комплекс „****”, е признат за невиновен и е оправдан;

 

ПОДСЪДИМАТА К.Н.И. /****/ е призната за

Старозагорски окръжен съд                       - 9 -                         в.н.о.х.д. № 1011/2014 г.

 

виновна в това, че в периода от 10.01.2004 г. до 20.04.2006 г. в гр. София, гр. Казанлък, гр. Прага – Република Чехия, и гр. Осло – Кралство Норвегия, сама и в съучастие като съизвършител с други лица, в условията на продължавано престъпление, е набрала, транспортирала и превела през границата на страната отделни лица – М.Д.П., Т.В.Г. и Д.С.С., с цел да бъдат използвани за развратни действия, като деянията са извършени чрез въвеждане на лицето в заблуждение на П. и чрез обещаване на облаги на П., Г. и С., както следва:

1. В периода от 10.01.2004 г. до 20.01.2004 г. в съучастие като  съизвършител с М.Д.М. и Н.Й.Ш. в гр. София, гр. Прага – Република Чехия и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрала, транспортирала и превела през границата на страната отделно лице – М.Д.П., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги.

2. В периода от 29.04.2004 г. до 26.07.2004 г. и от 28.08.2004 г. до  23.11.2004 г. в гр. Казанлък, гр. Прага – Република Чехия и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрала, транспортирала и превела отделно лице – Т.В.Г., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги.

3. В периода от 27.05.2005 г. до 25.08.2005 г., от 11.11.2005 г. до 17.12.2005 г. и от 26.01.2006 г. до 20.04.2006 г. в гр. Казанлък, гр. Прага – Република Чехия и гр. Осло – Кралство Норвегия, е набрала, транспортирала и превела през границата на страната отделно лице – Д.С.С., с цел да бъде използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги, поради което и на основание чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2 и т.6, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК е осъдена на пет години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип и глоба в размер на 10 000 лв., а за обвинението за това, че е набрала М.Д.П. в комплекс „****”, е призната за невиновна и е оправдана.

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Казанлък за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                       2.