Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       № 56                                         25.04.2014 г.                         гр.СТАРА ЗАГОРА

 

                                            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

       СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

       на дванадесети март                                                                         година 2014

       в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                    2. К. ДОНЧЕВА

 

секретар  Крацимира Цонева

прокурор РАДОСТИН РАХНЕВ

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  ДРАГОТИНОВА

ВАНД № 1019 по описа за 2014 година.

       

         Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

 Постъпили са въззивни жалби от обвиняемите по АНД № 618/ 2013г. по описа на КРС Н.Т.К., И.А.К. и Т.А.А., против Решение № 607/ 12.12.2013г., постановено по АНД № 618/ 2013г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което същите са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 131, ал.1 т.2, пр. трето, вр. с чл. 130, ал.2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК съдът ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административни наказания - глоби в размер от по 2000лв., а по първоначалните им обвинения/ за това, че причиняването на леката телесна повреда на пострадалия е било извършено от тях при/а не по повод/, изпълнение на службата им, ги е признал за невинни и ги е оправдал. С решението на съда тримата са осъдени да заплатят съразмерно по сметка на КРС направените по делото съдебни разноски. В жалбите са изложени единствено оплаквания за необоснованост на решението като се изразява несъгласие със събраните по делото гласни доказателства, които според тях били явна манипулация. Искането е на основание чл.336, ал.1 т.3 от НПК- за отмяна на осъдителното решение и постановяване на друго - оправдателно такова. В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателите и техните защитници поддържат жалбите, в подкрепа на които излагат подробни съображения, които са били предмет на обсъждане и от първоинстанционния съд.

Представителят на ОП - Ст.Загора счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Намира, че обвинението спрямо тримата обвиняеми е доказано по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното АНД № 618/ 2013 г. по описа на КРС както и с оплакванията в жалбата, като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира мотивите на първоинстанционното  решение, въззивният съд в настоящия си съдебен състав възприема напълно приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка, установена по несъмнен начин от: приложените по делото медицински документи, заключението на СМЕ по писмени данни и допълнителна такава, както и съвкупно от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие свидетели. Спорен по делото се явява въпросът относно авторството на въпросното деяние и участието на обвиняемите в него.

По отношение на фактическата обстановка не съществува спор относно обстоятелството, че пострадалият свидетел Н.Б.М. е бил извикан „за справка”от обв. К. по още необразувано към този момент ДП на датата 20.02.2012г. в сградата на РУ„Полиция” в гр.Павел баня. Същият е следвало да даде обяснения във връзка с възложената на обвиняемите преписка за извършена кражба на движими вещи от частен дом в с.Г.С., общ.П.б..

Безспорно е установено и, че същият се е отзовал като на посочената дата в 14,00 часа се е явил, бил е вписан в съответния регистър, и е пребивавал в сградата на ПУ/първоначално в кабинет на втория етаж, в който са били и обвиняемите, а след това- във фоайето на полицейското управление на 20.02.2012г. до 17:00ч., когато на дежурния по телефона е било разпоредено от обвиняемите същия да бъде освободен. Установени са и полицейските служители, които е следвало да извършат снемането на тези обяснения във връзка с възложената им проверка, а именно обвиняемите по делото Н.Т.К. /разузнавач КПУ„Полиция”/, И.А.К. /полицейски инспектор от РУ„Полиция”- МВР-гр.Казанлък/, и Т.А.А. /полицейски инспектор от РУ„Полиция” - гр.П.Б./. Към този момент обаче същата не е била образувана официално. Безспорно е също така, че такива обяснения са били снети от пострадалия в настоящото производство свидетел Мюмюн в присъствието на тримата обвиняеми във въпросния кабинет и са били подписани от пострадалия. Впоследствие по този повод е било образувано дисциплинарно производство срещу тях по негова жалба, в която той  твърди за упражнено спрямо него физическо и психическо насилие.

Видно от приложената дисциплинарна преписка, след разследване на комисията е прието, че двама от полицейските служители, а именно обв. Н.Т.К. и обв.И.А.К., са нарушили виновно посочените в дисциплинарните заповеди за тяхното наказание текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващи тежки нарушения на служебната дисциплина, с които е уронен престижа на службата. Комисията обаче е приела за доказано само едно от основанията за извършване на проверката, а именно поради обстоятелството, че пострадалия М. е бил незаконосъобразно задържан в сградата на полицията в гр.П.б. по оперативни данни като евентуален извършител на престъпление, за периода от 14:00ч. - 17:00ч.. С това са били нарушени човешките му права, поради това, че не е бил задържан по съответния ред и не са били гарантирани правата му като задържано лице: да обжалва задържането си и да уведоми близките си. За тези им нарушения на обвиняемите Н.Т.К. и И.А.К. са им били наложени дисциплинарни наказания „Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години”. По отношение на третия обвиняем Т.А.А., комисията, провела дисциплинарното производство, е излязла със становище, че същият не е извършил спрямо пострадалия Мюмюн действия, които да съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина, предвид което не му е наложено дисциплинарно наказание. Комисията обаче не е гласувала доверие на твърденията на пострадалия относно времето, мястото и начина на получаване на констатираните при медицинските прегледа наранявания. Приела е, че с оглед времето и мястото на причиняване на същите, не са налице категорични доказателства предвид и противоречивото поведение на пострадалия, който в разпита си пред съдия от КРС се е отказал от показанията си. Поради което не е наложила дисциплинарно наказание на обв. К. и на обв. К. за извършени от тях тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.227, ал.1 т.10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал.2 т.4 от ППЗМВР.

По принцип с оглед на постоянната съдебна практика резултатите от дисциплинарната проверка не са задължителни за съда, който единствено може да реши след провеждане на самостоятелно съдебно следствие, когато е сезиран за това по общия ред, въпроса за вината и отговорността. Обосновано след проведено законосъобразно  по правилата на НПК съдебно следствие и задълбочен и обстоен анализ на доказателствата по делото КРС е стигнал до други изводи в тази насока.

В мотивите си РС правилно е приел като неоспоримо доказателство относно времето и мястото на извършване на деянието представеното и прието като основно доказателство в наказателния процес СМУ на живо лице  № 42 /2012г. издадено от ИПСМП - д-р Тодор Пасев от катедрата за Съдебна медицина- гр.Стара Загора, издадено на 21.02.2012г. по повод явяването на  пострадалия за освидетелстване, при което е съобщил за нанесен му побой  от три лица /две цивилни и едно униформено/, чиито имена впоследствие е научил, с  използването на бухалки,  палки и ритници. При прегледа са били установени съобщените от пострадалия наранявания, съсредоточени в областта на гърба ляво странично, върху проекцията на лявата лопатка и най-изпъкналата част на лявото рамо; както и в областта на лицето – гръбната повърхност на носа и в дясната повърхност на външния нос и към дясната скулна област. Видно от това удостоверение, липсват видими изменения от въздействието с електрошокова палка, за което лицето е съобщило, както и обстоятелството, че с нея е бил докосван през дрехите. Същото е издадено след извършен още в деня на инцидента медицински преглед на пострадалия от дежурен лекар, както и от дежурния хирург във ФСМП – гр.Казанлък, откъдето е бил насочен за съдебно освидетелстване, извършено на следващия ден. Категоричното заключение на съдебния лекар, който е прегледал пострадалия, е че се касае до травматични увреждания, причинили болки и страдания.  В тази насока е и изготвената по  ДП и СМЕ по писмени данни № 264 /2012г., както и допълнително заключение  на СМЕ по писмени данни  № 69 /2013г..

Поради липсата на дадени обяснения от самите обвиняеми по делото, правилно съдът е преценил като косвени доказателства по въпроса относно авторството на деянието както и относно обстановката и начина на извършването му показанията на разпитаните по делото свидетели като след съвкупна преценка е стигнал до един непротиворечив извод досежно връзката на това състояние на пострадалия с действията на тримата обвиняеми. Обосновано РС е откроил оформилите се при проведеното съдебно следствие четири групи свидетелски показания.

Към първата група свидетелски показания съдът правилно е определил показанията на свидетелите, които макар да не са очевидци на деянието, установяват с категоричност наличието на описаните в СМУ на пострадалия  от датата на инцидента видими белези, към които се отнасят показанията на свидетелите: Й.Д.С. /дежурен във ФСМП–гр.Казанлък в деня на инцидента, който е приел пострадалия в деня на инцидента с непрофесионално бинтована ръка, и е уведомил за това РУП-Казанлък; св. д-р С.П.Д., който е извършил първия лекарски преглед и го е насочил за освидетелстване към съдебен лекар, св. д-р Н. П.Т., дежурен в хирургично отделение, пред когото пострадалият също е съобщил, че му е бил нанесен побой в полицията,  и сам е констатирал нанесената травма на гърба в областта на лявата лопатка. Към тях се отнасят и тези на свидетелите  от близкия семеен и роднински кръг на пострадалия, а именно свидетелските показания на св. св. Ф.Р.Ч. /съжител на съпружески начала с пострадалия/; Н.Р.М. и А.Р.А.. Последните трима свидетели, установяват категорично, че при прибирането му у дома на инкриминираната дата след разпита му в полицията, около 18:00ч. пострадалият е бил със засъхнала кръв по носа и им е съобщил, че е бил бит в полицията: попивал е кръвта с кърпа или със салфетка; стоял е „присвит” като се е оплаквал от болки в ребрата и „отзад на рамото”, и е помолил да го закарат в Бърза помощ, което са направили още същата вечер. Към тази група се отнасят и показанията на самия пострадал свидетел Н.Б.М., които напълно съответстват както на представената по делото медицинска документация, така и на показанията на горепосочените свидетели. Неговите показания, представляващи преки доказателства, макар и изхождащи от заинтересовано по принцип лице, обосновано са били преценени от РС в съвкупност с останалите посочени по- горе доказателства като напълно достоверни. 

 Случайни лица,  които са посетили полицейското управление в този ден,  също са станали свидетели на състоянието на пострадалия след излизането му от полицията. Такъв е св.Н.М.Ч., който към 17:00 часа е забелязал пострадалия, седящ отпуснат „направо разплут” на стол във фоайето на управлението, който му е съобщил, че „са го пребили” двама полицаи, а един друг го е „горил с палка”. Видял е охлузванията, подутините и кръвта по носа му, както и петната от кръв по тениската под горната му дреха. Пред него пострадалият е съобщил, че е бил бит с бухалки и електрошокова палка, а също и ритан, като го е помолил да му стане свидетел в случай, „че реши да ги съди”.

Друг непосредствен очевидец на състоянието на пострадалия са и показанията на свидетеля К.К.П., който лично е забелязал капки кръв по тениската на пострадалия, когато го е качил от автобусната спирка, за да го закара до дома му. Освен това същият е видял и подутини в областта на гърбицата на носа и свидетелства, че пострадалият се е оплакал, че е бил бит в полицията, и че „го болят ребрата”. С оглед на всички тези показания обосновано РС е приел, че някои от нараняванията, а именно тези по носа на пострадалия, са били видими, и е нямало как да не бъдат забелязани от случайни наблюдатели.

Св.Д.Г.Г., собственик на заложна къща, пък заявява, че през деня на 20.02.2012 г./преди 14,00 часа/, не е видял видими белези освен тъмни кръгове под очите върху лицето на св. Мюмюн, който дошъл да залага нещо. Неговите показания обосновано са били преценени от РС като такива в подкрепа на извода, че пострадалият преди влизането в сградата на полицейското управление не е бил с видими следи от нанесен му побой, и че такъв му е бил нанесен именно в сградата на полицията.

Към втората група спадат показанията на свидетели, които също не са очевидци на деянието, но съобщават точно обратните факти, че по лицето и тялото на пострадалия не е имало каквито и да е белези от побой, както и че не са възприели каквито и да било факти относно нанесен побой, макар че са имали възможност за това, работейки в съседни стаи или ползващи общи помещения на етажа. Към тях се отнасят показанията на св. С.И.Х., шофьор на автобуса, в който пострадалият се е качил непосредствено след като е излязъл от ПУ в гр.П.б.за с.Г.С.; М.Н.М., П.Т.П., св. Д.С. Д., А.Т.П., Д.М.А., Д.С.Д., Т.Х.Т., Ц.Д.Н. и Г.П.Д., М.Л.Т., С.Н.К., Д.Х.Т., които работят в ПУ- Павел баня или РУП- Казанлък/ с изключение на първите трима от тях/, и са колеги на двама от обвиняемите. Някои от тях са разпитани  като свидетели във връзка с в извършването на дисциплинарната проверка срещу обвиняемите, и депозират косвени доказателства относно установеното при разследването от дисциплинарната комисия, резултатите от която бяха разгледани по- горе./ св. Крачолов и др./. С оглед близките приятелски и служебни отношения на тези свидетели с обвиняемите, както и с оглед уклончивия  и избирателен начин, по който същите са депозирани, правилно и обосновано, преценявайки ги с оглед останалите събрани поделото доказателства, РС не ги е кредитирал с доверие.

Към третата група свидетелски показания, които обаче нито потвърждават, нито отричат тези на посочената по- горе група свидетели, се отнасят показанията на св.Н.С.М., св. Р.Т.Ш. и св.И.Г.С., които не могат да съобщят каквито и да е обективни факти и обстоятелства относно физическото и психическото състояние на пострадалия, непосредствено преди и след деянието, тъй като или работят на други етажи в сградата, или не са били през цялото време там.

Към четвъртата група показания се отнасят свидетелските показания във връзка с образуваната полицейска преписка срещу пострадалия. Такива са показанията на св.св.Ж.Ж., Д.Г.Д. и П.И.П., касаещи въпросната кражба, за която пострадалия е бил обвинен, и по която свидетелят М. и до настоящия момент не е привлечен като обвиняем. 

Обосновано и в тяхната съвкупност съдът е обсъдил противоречието между показанията на първите две съществени за изясняване на делото групи свидетелски показания, излагайки мотиви, кои приема за достоверни и кои не. Правилно при съвкупната преценка на тези доказателства съдът е приел като достоверни показанията на първата група свидетели като в тази връзка не е дал вяра на обясненията на обвиняемия Н.К. в съдебно заседание, че: „С пръст не е докосвал свидетеля М.” и всичко е било „манипулация”. Обосновал е извода си защо приема, че пострадалият М. е претърпял физическо насилие именно във връзка с престоя си в полицейски участък в гр.П.б., тъй като преди влизането му е бил забелязан без видими белези /кръв и подутини по носа си, която е била единствената част от тялото му, която е била видима/, а след излизането от участъка – с разкървавен нос и следи от кръв по носа и по дрехите си/, тъй като е притискал носа си с тениската си за да спре кръвотечението, а отгоре е бил с връхна дреха, поради което е напълно възможно някои от свидетелите да не са забелязали тези следи. Такива наранявания/ на носа/ обаче са били констатирани при проведения вечерта на същия ден преглед във ФСМП- Казанлък, както и на другия ден- от съдебен лекар, и са описани в медицинските документи, вкл. в издаденото съдебно медицинско удостоверение. Освен това някои от нараняванията/ подутини, синини/ са от такъв характер, чието проявление е станало възможно едва на другия ден. Участъците под дрехите също са могли да бъдат видени само при медицински преглед.

Обосновано при съвкупната преценка на доказателствата РС е преценил като очевидно заинтересовани и целящи да услужат на обвиняемите показанията на свидетелите полицейски служители, работещи в участъка гр.П.б., които заявяват, че не са видели никакви видими следи от нанесен побой по тялото и лицето на пострадалия, както и че не са възприели изобщо нанасянето на побой над него. Съдът обосновано е приел и, че макар и по тялото и лицето на свидетеля М. да не са били налице видими признаци от употребата на дървена, гумена и електрошокова палки, същият е имал вид на човек, който е претърпял физическо насилие, тъй като е седял на стола във фоайето на участъка присвит, облегнат назад, и по носа му е имало следи от кръв. Освен това съобщените от пострадалия в показанията му пред съда и пред лекарите сведения за мястото на нанасянето на ударите съответстват на установеното при освидетелстването на лицето от съдебен медик, вида и характера на нараняванията. Въпреки обстоятелството, че по делото е приложена снимка на пострадалия, която е била отразена в местната преса, от която е видно, че същият е с превързана изцяло/т.е. не само на съответното място, където са констатирани уврежданията/ лява ръка, това обстоятелство няма никакво значение, тъй като е безспорно установено, че тази превръзка е била собственоръчно направена. Освен това на тази снимка пострадалият е облечен, поради което не може да се установи дали превръзката обхваща и горната част на ръката по протежението на лявата лопатка към този крайник, поради което не могат да се правят каквито и да е изводи за манипулация в тази насока от негова страна. Предвид което съдът прецени, че и този довод е неоснователен и правилно районният съд е взел предвид при преценката на доказателствата единствено установеното пълно съответствие между съобщеното от пострадалия и обективните данни за нараняванията, установени със СМУ и експертните заключения на СМЕ по писмени данни.

Въззивният съд напълно споделя този извод като счита, че обвиняемите в деня на инцидента действително са нанесли на пострадалия побой по описания в ОА начин- с дървена, гумена и електрошокова палки и с ритници/ при изпълнение на служебните си задължения/ вместо да му снемат обяснения, като са му причинили лека телесна повреда без разстройство на здравето чрез нанасяне на побой. В тази насока съдът е кредитирал изцяло като непротиворечиви показанията на пострадалия свидетел М. досежно начина, по който е получил травматичните увреждания, съответстващи напълно на експертните заключения на  първоначалната и допълнителната СМЕ по писмени данни, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на удара /с или върху/ на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани по делото. Обсъден е и извода на експертите, че е възможно  при въздействие с електрошокова палка  на мястото на контакта да е налице изгаряне, но същото не е задължително, както и че при въздействие с нея могат да бъдат причини болка и страдание. Освен това в заключенията е прието, че отоците и кръвонасяданията по описаните в тях местонахождения по тялото и лицето на пострадалия са със размери и вид, отговарящи на сведенията, съобщени от пострадалия, респ. на доказателствата събрани по делото.

Състоянието на пострадалия след инцидента е обективен факт, потвърден и от медицинските документи. Като факт това му оплакване е било регистрирано още на същия ден. При съвкупната преценка на доказателствата съдът правилно е преценил за доказан горния факт като е дал вяра не само на показанията на пострадалия свидетел М., но и на тези на свидетелите от първата група, посочени по- горе, а именно: С., Д., Т., Ч.,  М. и А., Ч. и П..

     Поради което с оглед наличието на всички тези преки и косвени доказателства съдът правилно и обосновано е кредитирал с доверие  показанията именно на тази група свидетели, като обосновано не е дал вяра на показанията на свидетелите: Х., М., П., Д., П., А., Д., Т., Н. и Д., Т., К. и Т. предвид изложените по- горе съображения.

 С оглед на което правилно и обосновано, при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства  КРС е приел за доказано по несъмнен начин на предявените обвинения.

  Неоснователни и недоказани са доводите на защитниците им, че авторството на деянието не е установено, и че се касае до симулация от страна на пострадалия. Причинените травматични увреждания, са с такъв характер, че  по принцип единствено нараняването на носа е могло да бъде видимо и да направи впечатление на случайни свидетели. Констатираните при медицинските прегледи увреждания  са могли да бъдат налични и без в този момент от носа на пострадалия да е течала кръв/ тъй като те са извършени след като той се е прибрал у дома си/, поради което от показанията на свидетелите медицински лица, че не им е направило впечатление и не са видели някаква кръв по лицето му, не могат да бъдат правени претендираните от защитата изводи. Пострадалият обаче е бил изпратен за рентгенова снимка на носа, което обстоятелство е установено в медицинската документация и заключението на СМЕ, а именно че с оглед разчетеното рентгеноложко изследване е нямал счупване на носа. Което говори, че е бил прегледан от лекар  и е взето отношение по този въпрос. В случая няма нанесени разкъсно-контузни рани на лицето на пострадалия, които да са предизвикали кървене, и да са били видими. Без значение е и другото оплакване, че в случая полицейските служители неоснователно били изправени на подсъдимата скамейка, въпреки че са си вършели работата, докато срещу пострадалия имало образувани множество дела, по които и до ден днешен нямало резултат. Наказателната отговорност е лична. В настоящото наказателно производство става въпрос само за вината и отговорността на обвиняемите, докато евентуалното участие на пострадалия в друго престъпление, по повод на което е извършено настоящото деяние, няма никакво отношение в случая. Поради което такъв довод е неоснователен. В обобщение въззивният съд намира, че при изграждане на вътрешното си убеждение относно фактите, подробно изложени в обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд не е допуснал никакви нарушения, които да се свързват с неправилна преценка и проверка на доказателствените източници или експертните заключения, и същото е изградено върху обективни източници.

  Предвид което намери за неоснователни и незаконосъобразни оплакванията във въззивните жалби за отмяна на решението поради липса на безспорна установеност на авторството на деянието, както и искането за оправдаването им.

      По правната квалификация на деянието:

Законосъобразно с оглед повдигнатите обвинения и характера на причинените травматични увреждания деянието е квалифицирано като причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, осъществяващо медико-биологичния признак на леката телесна повреда по смисъла на по смисъла на чл.130, ал.2  от НК. Тъй като деянието е осъществено от тримата обвиняеми в съучастие  като полицейски органи при изпълнение на службата им, деянието правилно е квалифицирано по по-тежко наказуемия състав на чл. 130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 вр. 20, ал.1 от НК, а именно по чл.131,ал.1, т.2 предл. трето, във вр. с чл. 130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 вр. 20, ал.1 от НК.

Изложените от съда правни изводи относно съставомерността и правната квалификация на деянието от обективна и субективна страна са правилни и законосъобразни. Правилно е прието, че са налице всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.2 предл. трето, във вр. чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 вр. 20, ал.1 от НК. И тримата обвиняеми са участвали в причиняването на болки и страдания, чрез нанасяне на удари и въздействие върху тялото и лицето на пострадалия с дървена, гумена и електрошокова палки, както и чрез ритници. Безспорна и последователна е съдебната практика, че при съизвършителство всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат. Когато не може да бъде разграничено кой от дейците какви удари е нанесъл на жертвата всички отговарят за причинения общ престъпен резултат.  Кой от обвиняемите с какви удари е действал и с какво ги е нанесъл е без значение относно това дали деятелността е съизвършителска; важното е тази дейност да е част от престъпното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат./Р №58/ 02.12.1983г. по н. д. № 527/ 83г., ІІ н.о./. Поради общността на умисъла не е необходимо персонифициране /разграничаване/ на действията на дейците/ Р №293/ 2002 г., ІІІ н.о. на ВКС/. Законосъобразно е прието от съда, че като полицейски органи, действали при изпълнение на службата си /на работното си място във връзка с извършвана полицейска проверка/, тримата са осъществили квалифициращия състав на престъплението по чл.130, ал.2 вр. с чл.20, ал.1 от НК, а именно това по  чл.131,ал.1, т.2 предл. трето от НК. С оглед на което правилно съдът е признал нарушителите за невинни по първоначалното им обвинение, а именно, че деянието е осъществено „при изпълнение” на службата им, а не извън службата им „по повод” изпълнение на службата и. Поради което ги е оправдал по това обвинение.

   Обосновано и с оглед на събраните по делото доказателства е установено от субективна страна, че у обвиняемите е било налице съзнание / намерение/ за нанасянето на горната телесна повреда, че същите са предвиждали  и са желаели настъпването на опасните последици. И тримата обвиняеми са действали с общ престъпен умисъл, който е пряк, тъй като са предвиждали обществено-опасните последици, съзнавали са, че действат заедно и то умишлено, и то в качеството си на полицейски органи при изпълнение на служебните им задължения, съзнавали са обществено-опасния характер на деянията и са искали настъпването на престъпния резултат.

По наказателната отговорност и наложените наказания:

  Правилни и законосъобразни са и изводите на съда относно наличието на предпоставките по чл.78а от НК за освобождаването на обвиняемите от наказателна отговорност.

Въпреки че не е направен довод за явна несправедливост на наложените наказания, съдът с оглед задължението си за служебна проверка на присъдата, следва да обсъди  евентуалната наличност на такова основание за отмяна.

Досежно вида и размера на определените от съда наказания на обвиняемите, въззивният съд намира, че същите са справедливо определени в границите, визирани в нормата на чл.78а от НК. При определяне вида и размера на наказанията на обвиняемите КРС правилно и законосъобразно е изходил от принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, като е взел  предвид целите на наказанието по чл. 36 от НК и на чл. 12 от ЗАНН. На основание чл.78а, ал.4 от НК е взето отношение и по въпроса за налагането на допълнителното наказание по чл.37, ал.1 т.6 или 7 от НК като е преценено, че не е необходимо налагането на такова. Настоящият въззивен съд също счита, че това не е необходимо предвид налагането на административните им наказания. Освен това поради липса на протест няма правомощия в тази насока.

На тримата обвиняеми са наложени  едни  леки  и под средата на установеното в Закона /от 1 000лв. до 5000 лв./ по вид и размер наказания като предвид наличието на предпоставките на чл.78а от НК същите са освободени от наказателна отговорност и им е са били наложени административни наказания - глоби в размер от по 2000лв.. В тази насока съдът правилно е взел предвид като смекчаващи вината обстоятелства неголямата обществена опасност на самите дейци, чистото им съдебно минало, добрите им характеристични данни, както и обстоятелството, че е била причинена най- леката по степен телесна повреда, а като отегчаващи такива – съучастието като по- тежка форма на престъпна дейност, и обстоятелството, че са засегнати основни права на човека по смисъла на ЕКПЧОС. Този размер на наказанията съответства напълно на целите на чл.36 от НК и е съобразен както с личната, така и с обществената превенция, вложена от законодателя в този текст на закона. Освен това размерите на наложените глоби са съобразени с имотното състояние и семейно положение на нарушителите като са взети предвид данните от декларациите им за СИМПС. С оглед на което  въззивният съд намира, че не е налице явна несправедливост на наложените наказания.

Предвид гореизложеното не са налице нито твърдените в жалбата, нито установени след извършена служебна проверка основания за отмяна на решението. Предвид всичко гореизложено и на основание  чл.334, т.6 и чл. 338 от НПК с оглед липсата на основания за отмяна или изменение обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

     Водим от гореизложеното, съдът 

         

                                                                                                                      Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Решение № 607/ 12.12.2013г., постановено по АНД № 618/ 2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

 

 На основание чл.346, т.2 във вр. с чл. 336 от НПК  настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                            2.