Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 51                             11.04.2014 година             град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ІІ наказателен състав

На пети март                                                                        2014 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Т.

ПРОКУРОР: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1037 по описа за 2014 година

За да се произнесе взе в предвид следното:

         

  Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

 

  С Присъда № 211 от 22.11.2013г., постановена по НОХД № 20/2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, съдът е признал подсъдимия Т.Г.Т., ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 16.06.2012г. в с. ***, обл. ****, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст, а именно с И.С.С., ЕГН **********, като я принудил към това със сила – престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Б.П.С., ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.06.2012г. в с. *****, обл. ****, направил опит със сила да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18-годишна възраст, а именно И.С.С., ЕГН **********, като деянието  е останало недовършено като по собствена подбуда се е отказал да довърши престъплението - престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр чл. 18, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1 от НК и НЕ ГО НАКАЗВА.

С присъдата са отхвърлени предявените граждански искове от И.С.С. срещу подсъдимите Б.П.С. и Т.Г.Т. като неоснователни и недоказани.

       

           В срока по чл. 319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се искане за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са им били повдигнати обвинения.

  В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от гражданския ищец и частен обвинител И.С.С. чрез повереника й адв. С.М. ***. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост  на обжалваната присъда, като се прави искане за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са им били повдигнати обвинения. Същите се доразвиват в съдебно заседание от  повереника на гражданския ищец и частен обвинител – адв. М..

 Становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора е, че   са налице основания обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.

Въззивният съд след като извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда и взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимия, прие за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 15.06.2012г. вечерта, свидетелите Н.Т.Н., Р.С.С. и подсъдимият Б.П.С. се намирали в с. *****, общ. **** в къщата на ******* на Н. – свидетелите Д.К.Д. и Д. С. Д.. Къщата била двуетажна, с по две стаи и коридор на всеки един от етажите. На първия етаж в едната стая се забавлявали компанията на свидетеля Н. – гледали телевизия и се черпили с алкохол. В другата стая на етажа се намирали свидетелите Д.Д. и Д.Д. Свидетелят Н.се обадил по телефона на братовчед си – подсъдимия Т.Г.Т. и го поканил да се присъедини към тях. Т. ***, където живеел. Първоначално той отговорил уклончиво, че можело и да не отиде при тях, но около 23.30 часа се обадил по телефона на Н. и го предупредил, че ще дойде заедно със свой приятел. Около полунощ на 15 срещу 16.06.2012г. подсъдимият Т. отишъл до с. ****** заедно с приятеля си – свидетелят Х.И. У. /също от с. ****/, с лек автомобил марка „Опел Астра”, управляван от У.. Двамата се присъединили към компанията на Н., П. и С.

   Около 03.00 часа, на 16.06.2012г., подсъдимият Т. се обадил по телефона на свидетелката И.С., с която се познавал от по-рано и с която имал нееднократно сексуални отношения, и я извикал да дойде на парти с него в с. *****.  С. се съгласила и се уговорили да го чака пред магазина на „*** в близост до дома й в град *******.

   Подсъдимият Т. казал на останалите от компанията, че трябвало да отидат до града да вземат И.. Всички се съгласили и с лек автомобил „Сеат”, собственост и управляван от подсъдимия Б.С. ***. На предната дясна седалка пътувала свидетелката Р.С. /******* на С./, а на задната седалка били свидетелите Н. Н., Х. У. и подсъдимият Т.Т..*** управлението на автомобила поела свидетелката С., тъй като подсъдимият С. бил употребил алкохол.

  С. ги чакала пред магазин „****”, в близост до дома й, находящ се в гр. ***** на ул. „*****. Тъй като в автомобила били пет човека и за нея нямало място, С. седнала в подсъдимия Т.. Всички заедно се отправили към с. *****, като по пътя свидетелката С. и подсъдимият С. отново сменили местата си, като управлението поел С.. Докато пътували, през цялото време подсъдимият Т. *****.

 Пристигнали в същата къща в с. ****** около 05.00 часа. Подсъдимият Т. и свидетелката С. веднага се качили  в стая, намираща се на втория етаж на къщата. Останалите от компанията останали в стаята на първия етаж. Междувременно подсъдимият С. изпратил приятелката си - свидетелката Р.С. до дома й в същото село, казал й, че се прибирал да спи, след което се върнал при останалите от компанията.

След като влезли в стаята на втория етаж, подсъдимият Т.  ******** След малко Т. се облякъл и излязъл от стаята и слязъл при компанията – свидетелите У., Н. и подсъдимия С., като заявил пред всички: “*****”. Подсъдимият С. казал: “******”.

След като подсъдимия Т. напуснал стаята, С. ***** В този момент в стаята влязъл подсъдимият Б.С. и се приближил към нея. Посегнал да я хване, но С. *****. Стаята се намирала над стаята, в която били бабата и дядото на Т.. С. ******”. С. го ритнала с крака и го наплюла. С. я ударил с ръка през лицето. След това подсъдимият С. станал и излязъл от стаята. Слязъл на първия етаж при останалите от компанията и им казал: „*****”.

Междувременно С. ****, слязла долу и излязла от къщата. Подсъдимият Т. я настигнал, хванал я за ръката и й казал да се качва в същата стая, след което свидетелката се върнала в стаята на втория етаж.

Подсъдимият С. й занесъл цигара и излязъл. После в стаята влязъл свидетелят Х.У.. Поканил я да слезе при тях. С. отказала, след което при нея се качил свидетелят Н. Н. Той също я извикал да слезе при тях, но С. отказала и на него. След малко при нея се качили свидетелят У. и подсъдимия Т., които отново я поканили да слезе при тях. С. се обърнала към Т. с думите: „*****”. Това видимо го ядосало, отвърнал й: „*****”. Казал й да внимава и я ударил с ръка по лицето. След това при С. отново се качил свидетелят Н.. Той я склонил да слезе при тях в стаята на първия етаж, като й казал, че никой няма да я бие. С. слязла. Изпила набързо няколко чаши с ракия почти на екс.

Малко след това, около 09.00 часа, свидетелят У. и подсъдимият Т. *** с автомобила на У., тъй като Т. бил на работа. С. отказала да тръгне с тях. Обадила се по телефона на **** – свидетелката А. Д.

Подсъдимият С. и свидетелят Н. й предложили да я закарат до с. ****при бащата на свидетелката с автомобила на С.. С. се съгласила, като пътувала на предната дясна седалка в автомобила, управляван от С., а свидетелят Н. бил на задната седалка. На пътя подсъдимият С. спрял на около два километра преди с. ****, общ. **** и  *****. Двамата се скарали, като С. излязла от автомобила и тръгнала към селото. Подсъдимият С. и свидетелят Н.не я последвали, а с автомобила се върнали обратно в с. ****.

Вървейки към с. **** С. забелязала изхвърлен дюшек под едно дърво и легнала да си почине, след което по обяд пеш стигнала до с. ****, където казала на ***** – свидетелят С., че *****, последният й казал да си почине в другата стая докато той “ошета”. Междувременно свидетелят С. С. се обадил по телефона на **** – свидетелката М. С., която по това време била в гр. ****.

И.С. и ****към 16.00 часа на 16.06.2012г. тръгнали от с. ****за  ******. След като пристигнали и разговаряли със свидетелката М. С. решили да сигнализират органите на полицията за случилото се.

На 16.06.2012г., във Второ РУ „Полиция” – Стара Загора, в условията на неотложност, било образувано досъдебното производство.

Решаващият съд е възприел заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице № 193/2012г., /при прегледа на И.С., проведен в 23.30 часа на 16.06.2012г./, от което се установява ******. Описаните травматични увреждания по лицето, снагата и крайниците са причинени от действието на твърди, тъпи предмети и отговаряли да са получени по време и начин, описани от С. в предварителните сведения, отразени в заключението. Тези увреждания са причинили болка и страдание. ******.

От възприетото от решаващия съд заключение на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства № 19/2012г. по черния клин, предаден с протокол за доброволно предаване от 17.06.2012г. от С. се установява *****

От заключението на комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза /л. 61-67 от ДП/ се установява, че И.С. страда от ********. Според експертите С. била в състояние правилно да възприема фактите имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Непълнолетната възраст и личностовите характеристики не давали основание да се приеме, че И.С. е манипулируема и внушаема.

За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил всички събрани по делото доказателства на задълбочен и прецизен анализ. Ясно е посочено върху кои доказателствени средства съдът е основал своите фактически и правни изводи. 

За да е съставомерно деянието по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК, е необходимо от обективна страна да е налице съвкупление с лице от женски пол, ненавършило осемнадесетгодишна възраст без съгласието на това лице, като следва да е принудено към това със сила или заплашване. От субективна страна, следва дееца да създава всички изброени по-горе обстоятелства, да предвижда и да иска настъпването на общественоопасните последици.

Обосновано първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че подсъдимият Т.Г.Т. и свидетелката С. са осъществили полов акт помежду си, при което несъмнено е установено, че същият е бил със съгласие на С..

За това говорят показанията на свидетелката С. от 02.08.2012г. /лист 42–45 от ДП/, обосновано кредитирани с доверие от първоинстанционния съд поради  своята конкретика и логичност и кореспонденция с останалия по делото доказателствен материал. Свидетелката описва с подробности случилото се между нея и подсъдимия Т.. Следва да се отбележи, че С. доброволно, вследствие на уговорката й с подсъдимия Т., в ранните часове на деня е отишла в с. ***** в къщата на ****** на подсъдимия. Безспорно е, че веднага след пристигането в дома на свидетелите Д. Т. и С. ****. Гореизложеното освен от показанията на С. от посочената дата се установява и от показанията на свидетелите Х. И. У. и Н. Н., които недвусмислено заявяват, че “******”. Коментираните доказателства кореспондират и с обясненията на подсъдимия Т., дадени на досъдебното производство. При направения прецизен анализ на доказателствения материал по делото, Районен съд Стара Загора законосъобразно не е кредитирал с доверие показанията на пострадалата С., дадени на 16.06.2012г. и на 30.11.2012г. в частта им относно упражнената принуда от подсъдимия Т. спрямо нея *****. Тези показания не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място следва да се посочи, че С. говори за упражнена спрямо нея физическа сила в областта на шията. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че няма белези за упражнено физическо насилие в тази част на тялото. Свидетелите Н. и У. не дават показания за оказана съпротива от С.. В тази насока са и показанията на свидетелите Д.. В случая не без значение са времето и мястото ******. Ако подсъдимият Т. е упражнил физическо или психическо насилие над С., *****, респективно птоследната да е оказала съпротива, това не би останало незабелязано от останалите лица, намиращи се в процесния дом.  Не на последно място следва да се отбележи, че самото поведение на С. след ***** Т. говори, че ****. Същата е останала в дома на свидетелите Д., употребила е алкохол, не е потърсила помощ от органите на реда, въпреки че е имала възможност за това /провела е разговор по мобилен телефон със свидетелката А. Д./. От показанията на свидетелката А. И. – ****** на с. ****, се установява, че С. и свидетелят Н. Н. около 08.00-08.30ч. на процесната дата са се движили по улица в селото, като свидетелката е била видимо пияна и говорела нецензурни думи. В тази връзка решаващият съд обосновано е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Т. /***** на подсъдимия Т./ и свидетеля К. К., които установяват причините за процесуалното поведение на С. при проведените й разпити на досъдебното производство, а именно на какво се дължат различните показания на последната относно осъществения между нея и подсъдимия Т. ****. Безспорно е, че между подсъдимия Т. и С. във времето са съществували ******* по взаимно съгласие, като свидетелката С. е разчитала и на “по-сериозна връзка”. Поведението на подсъдимия Т. спрямо С. във времето обуславя различието в нейните показания. Безспорно е, че подсъдимия Т. е възприемал С. само като сексуален партньор, без да влага никакви чувства. След осъществения полов акт на инкриминираната дата, същият е заявил пред свидетелите Н., У. и подсъдимия С.: “Тая я наебах, беше в мензис, оплесках се с кръв”. От заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза се установява, че С. не е манипулируема и внушаема.

Предвид изложеното, Окръжен съд Стара Загора изцяло споделя изводите на първостепенния съд, че подсъдимия Т.Г.Т. не е осъществил престъпния състав на чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК.

Законосъобразен и обоснован се явява и извода на Районен съд Стара Загора, че подсъдимият Б.С. **** И.С., като деянието е останало недовършено поради това, че деецът по собствена подбуда се е отказал да довърши престъплението. Безспорно се установява от показанията на свидетеля Н. и свидетеля У., че след като подсъдимия Т. след ******* със С. е слязъл в стаята на първия етаж в процесната къща и е заявил, че *****, подсъдимият С. недвусмислено е казал: “*******”. В изпълнение на това свое намерение, подсъдимият С. се е качил в стаята, където се е намирала свидетелката С. и по гореописания начин /при изложението на фактическата обстановка/ се е опитал ****** с последната, но се е отказал да довърши престъплението, като този отказ е в резултат на негови собствени подбуди, изразяващи се в осъзнаване на общественоопасния характер на намисленото и на неговата наказуемост, както и на нова преценка за и против извършване на деянието, обусловила взетото ново решение за отказ да се довърши престъплението, макар и в случая да е била налице обективна възможност за осъществяването му. В случая правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелката С. в частта им относно упражненото спрямо нея насилие от подсъдимия С., тъй като при всичките й проведени разпити, същите са последователни, а от друга страна си кореспондират и с останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелят У. дава показания, че след като подсъдимият С. се е качил в стаята, е чул “*******.”. От показанията на този свидетел и свидетеля Н. безспорно се установява, че след няколко минути подсъдимият С. се е върнал в стаята, като заявил, че не успял *****. При анализа на фактическата обстановка, след като е съобразил времето, мястото, физическите характеристики на подсъдимия С. и свидетелката С., решаващият съд е стигнал до законосъобразния извод, че подсъдимия С. по собствени подбуди се е отказал да довърши изпълнението на престъплението. Безспорно е, че С. е престоял в стаята, където се е намирала свидетелката С. няколко минути, което от своя страна говори, че същият не е бил настоятелен в упражняване на принудата спрямо *****. От друга страна, оказаната съпротива от свидетелката С. не би могла да възпрепятства подсъдимия *****, ако същият не се е отказал доброволно от намеренията си. В тази връзка, както вече бе посочено, правилно са съобразени физическите параметри на свидетелката и подсъдимия, времето и мястото на извършеното. Безспорно е, че С. е имал реална възможност да довърши започнатото, но в случая по собствени подбуди доброволно е взел решение да не довърши деянието. Не са намерени никакви обективни причини, които да попречат на С. да довърши изпълнението на престъплението.

Предвид изложеното, Окръжен съд Стара Загора споделя извода на решаващия съд, че в случая подсъдимият С. по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението, поради което го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, но на основание чл. 18, ал. 3, б. “а” във вр. с ал. 1 от НК, не го е наказал.

При така възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, решаващият съд незаконосъобразно е отхвърлил предявения от И.С.С. против подсъдимия Б.П.С. граждански иск за причинени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. В случая подсъдимият С. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 152, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. чл. 18 от НК, но не е наказан. В случая са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, поради което следва да бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия С. в изпълнение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на неимуществените вреди по справедливост, на пострадалата С. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 1500 лева, като гражданския иск в останалата му част до размера на 3000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, което налага иземение на първоинстанционната присъда в тази й част.

Съобразно изложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда на основание чл.334, т.3 във вр. чл. 337, ал. 3 от НПК, следва да бъде изменена.

Водим от горното, съдът

                                       Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА Присъда № 211 от 22.11.2013г., постановена по НОХД № 20/2013г. по описа на Районен съд Стара Загора, както следва:

ОТМЕНЯВА присъдата в частта й, с която е отхвърлен гражданския иск на И.С.С., ЕГН ********** срещу подсъдимия Б.П.С., ЕГН ********** за сумата от 3000 /три хиляди/ лева като неоснователен и недоказан, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА подсъдимия Б.П.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С., ЕГН ********** сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на увреждането – 16.06.2012г., а на държавата – сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 3000 /три хиляди лева/ като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                       2.