Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 58                                         28.04.2014 г.                         град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 12 март                                                                                    Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  К. ДОНЧЕВА

                                                           ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: К.Ц.

ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ

като разгледа докладваното от съдия К. ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1045 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 194 от 06.11.2013 г. по НОХД № 1095/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Ж.К.С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода 26.09.2012 г. – 05.10.2012 г., в гр. *****, се е съвкупил с лице от женски пол – М.С.К. ***, като го принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.54 от НК е осъден на две години и два месеца “лишаване от свобода” при първоначален общ режим, в затворническо заведение от открит тип.

Със същата присъда подсъдимия Ж.С. е осъден да заплати на граждански ищец М.С.К. сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданския иск в останалата му част до размера на 10 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият Ж.К.С. е осъден да заплати сума в размер на 1475 лв., представляваща направените по делото разноски, както и сума в размер на 120 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

     В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от адв. В.Х. от САК и от адв. И.К. *** - защитници на подсъдимия Ж.К.С..

В жалбите се правят оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на присъдата. Развиват се съображения за постановяването й при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Исканията са да бъде отменена обжалваната присъда и постановена нова, с която подсъдимият Ж.К.С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданския иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.322 от НПК са постъпили писмени възражения от адв. М.С. *** – повереник на частния обвинител и граждански ищец М.С.К. против въззивните жалби, подадени от адв. Х. и адв. К.. Във възражението се излага становище за правилност и обоснованост на присъдата и за неоснователност на претенциите на защитниците на подсъдимия за отменянето на присъдата и обявяването на подсъдимия за невинен. Становището на повереника е, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

     Защитниците адв. Х. и адв. К. и подсъдимият С. в съдебно заседание поддържат въззивната жалба и направените искания.

     Повереникът не се явява в съдебно заседание. Гражданският ищец и частен обвинител М.К. моли въззивния съд да потвърди изцяло присъдата на районния съд.

     Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

     Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите оплаквания във въззивните жалби, прие следното:

 

Въззивният съд след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, безспорно се установява приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, която изцяло се възприема от настоящата инстанция, поради което следва да се спре на нея накратко.

 

Подсъдимият Ж.К.С. е роден на *** г. в гр.*****, ЕГН **********,*** **, с родителите си в апартамент № ***, находящ се на ул.„***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, но от над две години не живее със съпругата си - свидетелката Я. С..

Подсъдимият няма постоянна работа и доходи. Издържан от доходите на своите родителите - майката свидетелката Й. И., стопанисваща ***** и баща си - свидетелят К.И. Последният сочи, че подсъдимият се занимавал със сезонна работа в строителството и профилактични ремонти в апартамента им.

Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан по две НОХ дела по описа на РС - Стара Загора, както следва: - по н.о.х.дело № 685/2007 г. с одобрено споразумение в сила от 10.05.2007 г. - на три месеца лишаване от свобода, с три години изпитателен срок за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 03.03.2007 г. ; - по н.о.х.дело № 498/2010 г. с одобрено споразумение в сила от 31.03.2010 г. - на пробация с двете задължителни пробационни мерки всяка за срок от 10 месеца за престъпление по чл.197, т. 1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 10.01.2010 г.

 

Видно от заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза (л.91-104 от ДП) Ж.С. страда от „******". През периода 26.09 - 05.10.2012 г., както и към датата на изготвяне на заключението - 29.11.2012 г., С. не е лишен по болестни причини от способността правилно да възприема фактите, свързани с процесното деяние, както и да дава обяснения по него. Бил е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но е бил улеснен в своето поведение от характеровата си ****. Психически е годен да участва в наказателното производство. Експертизата сочи, че в основата на поведението на С. е ******. Налице е ********.

 

Свидетелката М.К. не е семейна, не е осъждана, не работи,  живее  в  град  ****  заедно  с ****  си свидетелката В. С. и **** - свидетелят С. П., в апартамент на последния в град *****.

Свидетелката К. има *****, завършила е ****.

На неустановена дата в периода 26.09.2012 г. - 05.10.2012 г., вечерта, свидетелката М.К. ***. К. седнала на пейка в градската градина. Около 22.00 часа на същия ден свидетелката решила да се прибира вкъщи, тъй като имала вечерен час, който трябвало да спазва. К. ***, посока запад. Докато вървяла към дома си била настигната от подсъдимия Ж.С.. Той заговорил К., като й обяснил, че я е видял по-рано същата вечер в Градската градина,  казал й, че я харесал и много искал да се запознае с нея. Подсъдимият предложил на пострадалата К. да отидат в градината на *** основно училище, която им била по път, за да си говорят и да се опознаят. Двамата седнали на една пейка и започнали да разговарят. Подсъдимият С. казал на К., че я харесва, след което я попитал за имената и адреса й, и така започнал да я разпитва за живота й. Още тогава свидетелката К. му обяснила, че била бременна от мъж на име Й. Подсъдимият взел нейния мобилен телефон под предлог, че иска да си запише номера й, след което го изключил и го прибрал в джоба си. К. поискала от С. да върне мобилния й телефон, но той отказал. Докато разговаряли, подсъдимият хванал пострадалата за ръката и започнал да я стиска здраво. Тя му обяснила, че трябва да се прибира, тъй като имала вечерен час и се опитала да стане от пейката и да си тръгне. Подсъдимият не позволил това с обяснението, че е още рано и не трябва да се прибира, като продължил да я стиска здраво за ръката. Подсъдимият казал на К., че иска да отидат заедно с нея в дома му, тъй като живеел наблизо. К. отказала да го придружи, но С. я хванал силно за ръката и я повел към дома си. Подсъдимият завел К. в избените помещения на кооперацията, в която живеел, тъй като имал ключ за едно от мазетата, което той и родителите му ползвали под наем. С. отключил катинара на входната врата на помещението, след което въвел свидетелката К. вътре и затворил входната врата на мазето, като ключът прибрал в джоба на дънките, с които бил облечен. Вратата останала затворена, но не заключена.

Подсъдимият със сила започнал да съблича дрехите на К. като й казал да мълчи. Наредил й да седне на поставения в избеното помещение матрак. Докато подсъдимият извършвал тези действия, свидетелката К. опитала да го отблъсне, но С. сломил съпротивата й като я блъснал и тя паднала по гръб върху матрака. Веднага след това С. се съблякъл гол, стиснал К. за гърлото и с пръст, поставен на устата, й направил знак да мълчи, след което я досъблякъл. С. разтворил насила краката на К. и като я стискал силно в областта на двете мишници, ******. През цялото време докато ********* След около 30 минути подсъдимият *****. Свидетелката К. ****, като С. й казал, че ще лягат да спят. Подсъдимият С. заспал, а К. стресирана от случилото се не заспала, но не била в състояние да напусне помещението, тъй като била обзета от страх от подсъдимия.

Междувременно свидетелката В. С. - **** на пострадалата, се притеснила, че **** не се прибрала да нощува в дома й и се опитала да се свърже с нея по мобилния й телефон, но телефонът бил изключен.

Няколко часа след извършването на гореописаните действия, подсъдимият С. и свидетелката К. по негово настояване излезли навън, защото трябвало да вземе пари от майка си. После я завел в парк *****”, където отново против волята й искал **** и така няколко дни подсъдимият и пострадалата прекарали заедно до 05.10.2012г.. Подсъдимият казал на К. да не казва на никого за случилото се, като я заплашил, че има връзки и ще *****. Междувременно продължил да държи телефона й, като няколко дни след това го включил и той отговорил на позвъняване на ****, като я успокоил, че “М. е добре”  „да я потърси по - късно". Подсъдимият обяснил на С., че с ***** й са приятели и смятали да живеят заедно. С. настояла ****й незабавно да се прибере вкъщи. След това телефонът на К. отново бил изключен.

За да не възникне у **** на К. съмнение за нередност подсъдимия С. и К. посетили дома на семейството на пострадалата К., където се срещнали със свидетелите В. С. /**** на пострадалата/ и С. П. /**** на пострадалата/. Преди да отидат на гости в дома на свидетелката К. подсъдимият С. казал на К. да мълчи и да не споменава на ***** за случилото се. При проведената среща със семейството на свидетелката К. подсъдимият С. се представил за приятел на К., като заявил пред свидетелите С. и П., че имал сериозни намерения към М.К. и че двамата били гаджета, като живеели заедно, а К. била бременна от него. Свидетелите П. и С. се учудили на думите на подсъдимия, тъй като знаели, че К. е бременна от свидетеля Й. Й. По време на проведената среща свидетелката К. не разказала за случилото се на *** - свидетелите С. и П., тъй като се страхувала от подсъдимия С., поведението на свидетелката К. било странно и същата била необичайно мълчалива.

На 05.10.2012 г. подсъдимият С. и свидетелката К. посетили отново дома на свидетелите С. и П.. Докато разговаряли, свидетелката К. решила да разкаже на свидетеля П. за извършените против волята й действия от подсъдимия С.. В присъствието на подсъдимия свидетелката К. се страхувала да сподели на *****и за случилото се, тъй като страдала от *****, като била удряна и заплашвана от С. да не разказва за извършените от него действия.

Докато били в хола на апартамента, а свидетелката С. отишла да приготви кафе, К. направила знак с пръст на ръката си свидетелят П. да се приближи при нея в спалнята. Когато останали насаме К. показала синините които й били причинени от подсъдимия и разказала на П.за извършеното спрямо нея от подсъдимия.

Свидетелят П. веднага изгонил подсъдимия С. от дома си. След като подсъдимият си тръгнал свидетелката К. разказала всичко което преживяла на свидетелите С. и П.. П. и К. сутринта посетили Първо РУ „Полиция" –  гр. ****. По повод на подадения сигнал, на 08.10.2012 г. е образувано досъдебно производство № 144 9/2012 г. по описа на Първо РУ „Полиция" - гр. ****.

След деянието и през периода по обвинението подсъдимият водил пострадалата в дома на ****, били на гости и в дома на пострадалата, както и у свидетеля С. Ч. – негов ****, разхождали се из града и посещавали различни заведения.

Тук следва да се отбележи, че първоинстанционният съд ненужно се е впуснал подробно да изследва посещаваните места и поведението на двамата в дълбочина. Доколкото няма обвинение срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл. 142а от НК, тези факти описани в обвинителния акт са несъставомерни и за първоинстанционния съд е било достатъчно да се спре на установеното по несъмнен начин, че на всички посещавани места подсъдимият все е държал пострадалата за ръката, а във времето, през което е оставала сама, възползвайки се от умствената й изостаналост и страха, който е изпитвала от него, е упражнявал  контрол върху нея, като е препятствал формирането и реализацията  на собствена воля. Същото касае и осъществените на няколко пъти от подсъдимия С. с пострадалата К. полови актове, противно на волята й, за които няма повдигнато обвинение. Тези факти и обстоятелства правилно са отчетени от районния съд при формиране на волята му досежно виновността на подсъдимия в извършване на престъплението по обвинението.

 

Основното възражение в жалбата на адв. Х., че подзащитният му не е осъществил ***** със свидетелката М.К.. Развиват се съображения, че последващото им поведение – двамата свободно се разхождали в продължение на десет дни по улиците на град ***** и многократното ходили на гости както на роднините им, така и на приятели, сочело на доброволност в осъществения **** в мазето на подсъдимия.

 

  Въззивният съд така, както и първоинстанционният, намира за установено по несъмнен начин по делото, че  *****, осъществен от подсъдимия с пострадалата К. в мазето на кооперацията, в която живее е против нейната воля и е осъществен чрез употреба на сила, по начина приет във фактическата обстановка и от двете съдебни инстанции. Неправилна е интерпретацията на защитата относно последващото поведение на подсъдимия спрямо пострадалата. Същата е направена с оглед защитата му. Възивният съд като отчете всички факти установени относно поведението на подсъдимия след инкриминираното деяние намери, че същото е външен израз на установените от СППЕ особености на личността му, повлияни от  ******, от което страда. Касае се за поведение на упражняван непрекъснат контрол над пострадалата и на манипулация над околните – роднините на двамата и приятели, които се опитвал да убеждава в доброволност на връзката му с К., в намерение за женитба и за припознаване на детето й, след раждането му. С това поведение подсъдимият С. предварително /още преди образуване на ДП/ е градил своето алиби и е целял да осуети установяването на виновните и противоправните му действия. Именно заради това след изнасилването в мазето подсъдимият е задържал М.К., като е използвал жертвата като “средство за своята защита”.

 

Това, че се касае за изнасилване чрез употреба на сила, безспорно е установено от показанията на пострадалата К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите С. и П., съдебномедицинското удостоверение на живо лице и заключението на СМЕ, изготвени от вещото лице Р. М., което правилно и след отговор на възраженията на защитата /който се възприема от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря/ е възприето като компетентно и добросъвестно изготвено, заключенията на СППЕ, изготвени на подсъдимия Ж.С. и свидетелката М.К., както и допълнителната СППЕ на свидетелката К., назначена в хода на съдебното следствие.

 

Съдът задълбочено е обсъдил показанията на свидетелката К. с оглед на тяхната заинтересованост поради качеството й на граждански ищец и частен обвинител по делото и правилно ги е възприел за достоверни, тъй като въпреки *****, същата правдиво и чистосърдечно е възпроизвела случилото се с нея през въпросната вечер в мазето на подсъдимия, както и в следващите дни и нощи до 05.10.2012г., когато споделила с ***** си – свидетеля П. какво е извършил спрямо нея подсъдимия, показвайки му синините по мишниците си.

 

На възражението на защитата, че не са приобщени показанията на тази свидетелка от досъдебната фаза чрез прочитането им, както и че това съставлява съществено прецесуално нарушение, следва да се отговори, че макар и да са били налице основанията за прочитането им по чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2, предл. 1 от НПК, в случаят непрочитането им не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като това не е довело до необоснованост на присъдата. Свидетелката К. в хода на съдебното следствие, макар по-лаконично от досъдебната фаза, е свидетелствала за всички съставомерни факти. Поведението на К. като свидетел по време на съдебното следствие е наблюдавано и обяснено от вещите лица по допълнителната СППЕ. От това заключение се установява, че у К. е налице ******* спрямо подсъдимия и неговите защитници. Съгласно основното и допълнителното заключение, освидетелстваната е психически годна правилно да възприема смисъла и значението на поставените въпроси и да дава достоверни обяснения за тях. Видно от допълнителното заключение предоставените факти и обстоятелства свързани с процесния период са сравнително пълни и последователни, с известни неточности в детайлите, особено касаещи сексуалните действия с оглед широката аудитория в съдебната зала. В допълнителното заключение е коментирано и наблюдаваното поведение на К. по време на съдебния процес, коментирано в контекста на проявен негативизъм, когато въпросите се задават от защитниците на подсъдимия. В този случай отговорите на освидетелстваната са с удължено реактивно време, значително по-кратки, като понякога вербалният отговор е заместван с пантомимика и жестове, целящи да дадат смислов отговор на зададения въпрос.

Тук следва да се отговори на възражението на адв. Х., развито в хода на съдебните прения, че свидетелката К. “не свидетелствала, а мълчала”. Въззивният съд намира, че показанията й от съдебното следствие относно съставомерните факти са достатъчно пълни и последователни, като не са повлияни от болестна симптоматика и са достоверни, а в частта им, в която не е дала отговор на задаваните от защитата въпроси, поведението й е обяснено от експертите. Следва да се добави, че въпросите на защитата, които не са получили отговор от свидетелката К., се отклоняват от предмета на доказване /същата е питана за връзки и отношения с други мъже, нямащи никакво отношение към случая/.

Внимателно са оценени показанията на ***** на пострадалата – В. С. и на ****С. П. за евентуална тяхна заинтересованост с оглед на родството и съжителство в едно домакинство, като е приета тяхната достоверност по съображения, които се възприемат от въззивната инстанция. 

Показанията на свидетелката К. за упражнена спрямо нея физическа сила при осъществяване на **** в мазето, се потвърждават от заключението на СМЕ № 434/2012 г., съгласно което на М.К. са били причинени: ****** като описаните травматични увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани от пострадалата и с давност 7-12 дни преди първото й освидетелстване. Горепосочените увреждания в съвкупността си представляват лека телесна повреда по смисъла на закона, изразяваща се в причиняване на болка. При извършената експертиза е било установено наличието на ***** образуването на травматични увреждания.

Видно от заключението на приетата съдебно психолого-психиатрична експертиза, М.К. е психически годна да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея, същата е била психически годна да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства имащи значение за делото, *******. Според експертното заключение, при М.К. е налице „*****. Въззивният съд намира, че следва да се обърне внимание на това, че при психологичното изследване вещите лица са приели, че освидетелстваната К. през инкриминирания период е била ****** Вещите лица са констатирали, че при освидетелстваната се установяват необходимите и достатъчно клинико-диагностички критерии за да приемат, че ********** Същото е възникнало като отговор на стресогенно събитие, представляващо прекомерна заплаха за физическата й неприкосновеност и психическия й интегритет.

 

Изложеното за психичното здраве на пострадалата следва  да бъде оценено и с данните за психичното здраве на подсъдимия Ж.К., който съгласно заключението на назначената му СППЕ страда от ******* Това състояние се характеризира в несъответствие между ****** и т.н. Видно от заключението при извършване на инкриминираното деяния в основата на поведението на подсъдимия е била *****. В своето поведение освидетелстваният е бил в значителна степен *****.

Правилно Районният съд е отчел като косвени доказателства подкрепящи обвинението показанията на свидетелката М. С.  /с която подсъдимият е имал интимни отношения, страда от *****/ и показанията на свидетелката К. Г. въз основа на които е извел правилния фактически извод, че подсъдимият търси и предпочита да общува с *****, за да може да ги контролира и манипулира.

Неоснователни са възраженията и на двамата защитници за допуснати процесуални нарушения в дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата. Упрекът за едностранчиво провеждане на съдебното следствие е голословен, тъй като са уважени всички доказателствени искания на защитниците. Неоснователно е възражението, че не са обсъдени обясненията на подсъдимия, тъй като видно от съдържанието на мотивите, същите подробно са обсъдени и оценени, като в частта им касаеща доброволност на осъществения **** по обвинението, съдът не ги е кредитирал, като правилно ги е възприел за защитна позиция.

Съдът е обсъдил показанията на всеки един от свидетелите, допуснати в хода на ДП по искане на защитата. Поотделно и в съвкупност са обсъдени показанията на свидетелите С. Ч. и Ш., на свидетеля Й. Й., на ****** на подсъдимия Й. И.и К. И., на свидетелят П. П. като са изложени мотиви които от тях, респ. кой части от тях се възприемат за достоверни и кои не, и по какви съображения.

Въззивният съд намира, че районният съд по искане на страните и служебно е взел всички мерки за да осигури разкриването на обективната истина по делото и е изградил вътрешното си убеждение след пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задълженията си по чл. 13 и чл. 14 от НПК и чл. 107, ал. 3 от НПК.

Неоснователно се явява и възражението на защита, че не била установена датата на инкриминираното деяние. Повдигнатото и предявено обвинение на подсъдимия е за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, извършено през периода 26.09.2012г. – 05.10.2012г. По същият начин е  постановената присъда, която се обжалва. Въззивният съд намира, че непосочването на конкретна дата, а периода, през който е извършено престъплението по обвинението, не води до неяснота на обвинението, досежно времето на извършване на деянието. Периодът е установен по несъмнен начин, като началната дата 26.09.2012г. се установява от показанията на свидетелката В. С., а крайната дата 05.10.2012г. – от показанията на пострадалата и на свидетелите С. и С.П. Няма спор по делото, че подсъдимият С. само веднъж *****с пострадалата К. в мазето на жилищната кооперация, където живеел, като я принудил към това със сила, и това се е случило през периода по обвинението, възприет и в присъдата.

С оглед на всичко изложено, обосновано и при правилно приложение на материалния закон, районният съд е приел за установено по безспорен начин, че подсъдимият С. е осъществил виновно състава на престъплението по обвинението – по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, поради което го е признал за виновен и във връзка с чл. 54 от НК го е осъдил на две години и два месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “общ” режим в затворническо общежитие от “открит” тип, като е приспаднал периода на задържането му.

Въззивният съд намира, че не са налице основания за намаляване размера на наказанието “Лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия и в тази връзка искането на защитата за изменение на присъдата поради несправедливост на наказанието е неоснователно. Доколкото срещу присъдата няма подаден протест, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд дори е проявил снизхождение спрямо подсъдимия С., като е индивидуализирал наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума предвиден от закона. Районният съд не е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства, че пострадалата към момента на изнасилването е била бременна в четвърти лунарен месец; това, че след инкриминираното деяние още няколко пъти е извършвал действия по съвкупление с пострадалата, принуждавайки я със сила и/или заплашване и възползвайки се от нейната слабост предвид личностовите и психичните й  особености.

 

Присъдата в гражданската й част е правилна и законосъобразна, тъй като при наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД районният съд е уважил предявените от гражданския ищец М.С.К. срещу подсъдимия Ж.С. граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди с деянието по чл.152, ал.1, т.2 от НК, като основателен и доказан до този размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 05.10.2012 год. до окончателното й изплащане, като гражданският иск  в останалата част до претендирания размер от 10 000 лева е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. е осъден да заплати и сумата от 1475 лева, представляваща направени разноски по делото, както и сумата от 120 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивните жалби за неоснователни, и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му, на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 194 от 06.11.2013 г., постановена по НОХД № 1095/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                             ЧЛЕНОВЕ:          1.      

 

 

                             2.