Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 53                                    16.04.2014 година              град Стара Загора

 

   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                        ІІ наказателен състав

на деветнадесети март                                                             2014 година

В публично съдебно заседание в следния състав:                

               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

           

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

СЕКРЕТАР : М.Д.

ПРОКУРОР: ВЕРОНИКА ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

ВНОХД № 1056 по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе в предвид следното:

         

Производството пред настоящата инстанция е по реда на глава ХХІ от НПК, пред първоинстанционния съд същото се е провело по реда на глава ХХVІІ НПК.

 

С присъда №13/28.01.2014г., постановена по НОХД № 1584/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд, подсъдимият А.М.И. - роден на ***г***, живущ ***/понастоящем в       ******, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че в условията на продължавано престъпление на 30.09.13г. в гр. *****, на три пъти е запалил други имущества със значителна стойност – товарен автомобил марка „Пежо Боксер” с рег. № СТ 4264 ВА, собственост на Н. З. Н. на стойност 4 500 лв., лек автомобил марка „Фиат Крома” с рег.№ СТ 3483 АН, собственост на П. Д. Т. на стойност 1700  лв. и лек автомобил марка „Опел Аскона” с рег. № СТ 3139 ВА, собственост на В. Г. В. на стойност 1200 лв., всичко на обща стойност 7400 лв. – престъпление по чл. 330, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ години при първоначален СТРОГ режим – в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

          Със същата присъда подсъдимият А.М.И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 30.09.13г. в гр. ***** в условията на продължавано престъпление на три пъти и в условията на опасен рецидив, и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 161,80 лв. от владението на собствениците им П. Д. Т., В. Г. В. и Н. З. Н. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал.1 , т. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ години при първоначален СТРОГ режим – в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия И. е определено едно общо наказание -  ШЕСТ години при първоначален СТРОГ режим – в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

 

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е кумулирано така определеното общо наказание с наказанието, наложено на подсъдимия А.М.И. по НОХД № 561/2013г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, като му е определено едно общо наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ години при първоначален СТРОГ режим – в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип.

 На основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспадната изтърпяната част от наказанията по горепосочените НОХ дела.

 

 В тежест на подсъдимия А.М.И. са присъдени разноски в размер на 245 /двеста четиридесет и пет/ лева.

 

          В срока по чл.319, ал.1 от НПК горепосочената присъда е обжалвана пред Окръжен съд - Стара Загора от подсъдимия А.М.И.. В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на постановената присъда.

        

         Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора пледира присъдата да бъде изменена относно размера на наказанието за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като същото би могло да бъде редуцирано, а в останалата част присъдата като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена. 

 

          Окръжният съд след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата и взе в предвид основанията изтъкнати в жалбата на  подсъдимия, прие за установено следното:

 

          За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

 

              На 30.09.2013г. около 00.30ч., подсъдимият И. отишъл до лек автомобил марка „Фиат Крома” с рег. № СТ 3483 АН, собственост на П.Т., който бил паркиран в гараж близо до бл. 33 в ж.к. „****” в гр. ****. Вратите на автомобила не били заключени. Подсъдимият И. проникнал в автомобила, но тъй като било тъмно, залял с бронз предната дясна седалка на автомобила, който запалил с кибрит. От купето на автомобила подсъдимият отнел 1 бр. горнище /суитшър/  с качулка и стар къс панталон оставен за парцали. След това подс. И. отишъл в ******* махала на гр. *****, където дал на св. Т. панталона и чифт обувки, които намерил преди това в града, като я помолил да ги прибере в дома си.

            През това време св. Т. /който е бил близо до местопрестъплението/, забелязал, че на предната му дясна седалка тлее огън, който загасил и се обадил на органите на МВР. Бил извършен оглед, за което бил съставен протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум.

            С протокол за доброволно предаване от 30.09.2013г., св. Т. предала на органите на МВР суитшъра и късите панталони.

            Същата нощ подс. И. *** до паркиран микробус марка „Пежо Боксер” с рег. № СТ 4264 ВА, собственост на св. Н. Н.. С хвърлен камък, подс. И. счупил страничното стъкло на предната лява врата, след което я отворил и проникнал в микробуса. Залял с бронз предната лява седалка и я запалил с кибрит. След това взел панела на авто-СД „JVC KD-G-332, след което излязъл от автомобила.

           За възникналия пожар били уведомени ПБЗН-*****, които потушили пожара, но кабината почти изгоряла. Бил извършен оглед на местопроизшествието от органите на МВР и бил съставен протокол, ведно с фотоалбум.

           На 30.09.2013г. с протокол за личен обиск, от подс. И. бил иззет отнетия панел на авто-СД.

          Веднага след като напуснал микробуса, подс. И. ***, като хвърлил камък по страничното ляво стъкло на лек автомобил марка „Опел Аскона” с рег. № СТ 3139 ВА, собственост на В. Г. В.. Отворил вратата и проникнал в купето на автомобила. Залял с бронз предната дясна седалка и отново я запалил. От купето на автомобила подс. И. взел едно топче тиксо, един ароматизатор за автомобил, един обикновен химикал, както и панел за авто-СД марка „Pioneer-DEK-P6800 MP”, след което напуснал автомобила. В близост до автомобила изхвърлил кибрита.

          За настъпилия пожар отново били уведомени органите на ПБЗН- ******, които загасили пожара. Бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол за оглед и фотоалбум. Бил намерен и иззет кибритът, с който подс. И. запалил предната седалка на автомобила.

         С протокол за личен обиск от 30.09.2013г. отнетите вещи от товарния автомобил и лекия автомобил били иззети от подс. И.. Иззет бил и флакон с бронз.

 

         От заключението на назначената съдебно-пожаротехническа  експертиза се установява, че пожарите, възникнали и в трите автомобила са от открит източник на възпламеняване – кибрит. Пожарите не се дължат на техническа неизправност в електрическата инсталация на автомобила или електрически уред. Мястото на възникване на пожара в товарен автомобил марка „Пежо Боксер” с рег. № СТ 4264 АН е седалката на водача, а посоката на разпространение е в четирите посоки, обхващайки кабината на автомобила. Мястото на възникване на пожара в лек автомобил марка „Опел Аскона” с рег. № СТ 3139 ВА е предната дясна седалка, а посоката на разпространение е в четирите посоки, обхващайки купето на автомобила. Мястото на възникване на пожара в лек автомобил марка „Фиат Крома” с рег. № СТ 3842 АН е предната дясна седалка, върху която пожарът е ликвидиран. За развитието и разпространението на пожарите са способствали наличието на горимо натоварване в купетата и кабината и създаден добър въздухообмен.

 

            От заключението на назначената съдебно автотехническа оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Опел Аскона” с рег. № СТ 3139 ВА, е на стойност 1200 лева, пазарната стойност на лек автомобил марка „Фиат Крома” с рег. № СТ 3483 АН, е 1700 лева, а пазарната стойност на товарния автомобил марка „Пежо Боксер” с рег. № СТ 4264 ВА, е 4500 лева, а общата пазарна стойност на трите автомобила е за сумата от 7400 лева.

 

           От заключението на назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подсъдимият А.И. страда от разстройство вследствие употреба на летливи разтворители. Синдром на зависимост. Към момента на извършване на деянията не е бил лишен по болестни причини от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същевременно поради интоксикацията с летливи разтворител е бил улеснен в действията си при извършването на деянията. Този ефект е бил преднамерено причинен от освидетелствания чрез инхалирането на психоактивното вещество с ясното съзнание за възможните последствия. Подсъдимият И. е бил в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

 

        От заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че стойността на всяка една от отнетите вещи е както следва: 1 бр. топче тиксо – 1.90 лева, един брой ароматизатор за автомобил – 9.00 лева, един брой панел за авто-СД марка Pioneer-DEK-P6800 MP” – 40 лева, един брой обикновен химикал – 0.90 лева, един брой горнище суитшър марка „Monster-Energy” с качулка – 75 лева и един брой панел за авто-СД марка „JVC KD-G-332 – 35 лева, а общата стойност на отнетите вещи е за сумата от 161.80 лева.

 

За да приеме за безспорно установена гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил, че самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства /както вече бе посочено, производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК/.

 

         Законосъобразно е прието от решаващия съд, че гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от обясненията на подсъдимия А.И. /същият по същество не оспорва фактите и признава вина в обясненията си на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд/, показанията на свидетелите З. М. Т., П. П. Д., Г. Д. Г., П. Н. Н.,  В. Г. В., П. Д. Т., Н. З. Н., дадени на досъдебното производство, експертните заключения – Протокол № 583/01.10.2013г. за извършена дактилоскопна експертиза /л.89 от ДП/, Протокол № 592/04.10.2013г. за извършена дактилоскопна експертиза /л. 94 от ДП/, заключение на пожаротехническа експертиза /л.98-102 от ДП/, заключение на автотехническа оценъчна експертиза /л.105-111 от ДПР/, заключение на съдебнопсихиатрична експертиза /л.118-120 от ДП/, заключение на съдебно-оценъчна експертиза /л. 123-127 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 11-12 от ДП/, протокол за вземане на обтривки и микроследи от лица и обекти /л. 13 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.20-21 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.26-27 от ДП/, протокол за вземане на обтривки и микроследи от лица и обекти /л.29 от ДП/,  протокол за доброволно предаване, ведно с фотоалбум /л. 31-34 от ДП/,  протокол за доброволно предаване /л. 48 от ДП/,  протокол за личен обиск на лице /л. 49 от ДП/, декларация за СМПИС /л.50 от ДП/,  справка за съдимост /л. 51-59 от ДП/, криминалистическа справка /л. 60 от ДП/, характеристична справка /л. 61 от ДП/, свидетелство за регистрация на л.а. марка «Пежо Боксер» с рег. № СТ 4264 ВА /л. 69 от ДП/, свидетелство за регистрация на л.а. марка «Опел Аскона» с рег. № СТ 3139 ВА /л. 70 от ДП/, свидетелство за регистрация на л.а. марка «Фиат Крома» с рег. № СТ 3483 АН /л. 134 от ДП/.

 

         В тази връзка въззивният съд не намира за необходимо да коментира всяко едно от доказателствата поотделно. Районен съд Казанлък, както вече бе посочено, логично и ясно е съпоставил доказателствата и е посочил конкретно въз основа на кои доказателства възприема гореизложената фактическа обстановка и защо ги кредитира с доверие. Следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция  подсъдимият И. по същество изразява недоволство единствено от размера на наложеното му наказание “Лишаване от свобода”.

 

   При така установените факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че подсъдимият А.М.И. от обективна и субективна страна е осъществил престъпните състави на чл. 330, ал. 1 от НК и чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. с чл. 26 от НК.

 

           В случая, Окръжният съд намира за неоснователни доводите на подсъдимия и служебния му защитник за явна несправедливост на наложеното наказание. Първоинстанционният съд при определяне вида и размера на наказанието се е съобразил с двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като подробно е посочил кои обстоятелства приема като смекчаващи отговорността и кои като отегчаващи.

 

И за двете извършени престъпления, районният съд е определил наказания при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства законосъобразно са отчетени лошите характеристични данни на подсъдимия и обремененото му съдебно минало. В случая въззивният съд не възприема становището на първостепенния съд, че направените самопризнания от подсъдимия следва да се отчитат като смекчаващо вината обстоятелство – производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Законосъобразно като смекчаващо вината обстоятелство за престъплението по чл. 196 от НК, е отчетена сравнително ниската стойност на отнетото имущество. Предвид това е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Също така следва да се има предвид, че и двете деяния са извършени двадесет дни след като подсъдимият е изтърпял наказание “Лишаване от свобода”. Липсата на протест относно размера на наложените наказания “Лишаване от свобода” обуславя невъзможността въззивният съд да измени присъдата в тази й част.

 

С оглед на гореизложеното, така определените наказания четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип /след редукцията по чл. 58а от НК/ за деянието по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и шест години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип /след редукцията по чл. 58а от НК/ за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” във вр. чл. 26, ал. 1 от НК,  се явяват справедливи.

 

 Законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 1 от НК, като е определил едно общо наказание на подсъдимия А.М.И. по настоящото дело и НОХД № 561/2013г. по описа на Окръжен съд Стара Загора - шест години Лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – затвор.

 

          В тази връзка, Окръжният съд намира, че всяка по-следваща проява на снизходителност при определяне размера на наказанието на  подсъдимия би била в разрез с изискванията на закона.

 

          Водим от гореизложеното, Окръжен съд Стара Загора намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и наложеното наказание на подсъдимия е явно справедливо, поради което на основание чл.334, т.6 от НПК, същата следва да бъде потвърдена.

        Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13/28.01.2014г., постановена по НОХД № 1584/2013 г. по описа на Районен съд гр. Казанлък.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.