Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 59                                            30.04.2014 г.                    град Стара Загора

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                   ІІ Наказателен състав

На 19.03.                                                                            Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар  М.  Д.                 

Прокурор  ВЕРОНИКА  ГЬОНЕВА

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНОХ дело номер 1066  по описа за 2014 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 5 от 13.01.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1561/1213 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, подсъдимият К.Д.К. е признат за виновен в това, че в периода от 10.05.2013 г. до 25.08.2013 г. в гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 3618.67 лв., от владението на С.Р.С., А.Р. Г., П.М. И., П.Д.К., М.Д.Т. и Ж.Т.Т., М.Х.Д., Б.А.К., Д.Р.Ц., Н.Г.Б. и Л.Г.Б., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б”, вр. с чл.26, ал.1 и чл.58а от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим, съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Със същата присъда на основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал  при изпълнение на така наложеното наказание на подсъдимия К.Д.К. времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Със същата присъда подсъдимият К.Д.К. е осъден да заплати на С.Р.С. сумата от 138.67 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 10.05.2013 г., до окончателното изплащане на главницата.

                                                        - 2 -

Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимият К.Д.К., който я е обжалвал в законния срок. Счита, че наложеното му наказание – лишаване от свобода за срок от шест години, е завишено и моли въззивния съд да намали този размер. Съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Р.К..

Въззиваемата С.Р.С. /граждански ищец/ счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и моли съда да я потвърди.

Въззиваемите Л.Г.Б. и Н.Г.Б. /частни обвинители/ не вземат становище по жалбата на подсъдимия К., въпреки предоставената им процесуална възможност за това.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна, правилна,  съответстваща на обществената опасност на дееца и като такава следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 1561/1213 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на К.Д.К. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят К.Д.К. няма възражения относно авторството на деянието, но счита, че наложеното му наказание е твърде тежко и моли въззивния съд да намали този размер.

С оглед събраните по д.п. № ЗМ-1246/2013 г. по описа на РУП – Казанлък и в хода на съдебното производство по н.о.х.д. № 1561/1213 г. по описа на Казанлъшкия районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият К.Д.К. е извършил престъплението, в което е обвинен – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б”, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В мотивите към обжалваната присъда подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, която въззивният съд изцяло възприема.

Оплакването на жалбоподателя К., че въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е следвало да му наложи наказание в по-нисък размер, е неоснователно и въззивният съд не може да го възприеме.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б”, вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия К., като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373,

Старозагорски окръжен съд                         - 3 -                       в.н.о.х.д. № 1066/2014 г.

 

ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия К. наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел изразеното от подсъдимия К. критично отношение към извършеното и тежкото му семейно и материално положение и това, че около ¼ от вещите са възстановени на пострадалите, а като отегчаващи – предходните осъждания и трайните престъпни навици на дееца, лошите му характеристични данни, високия размер на причинените имуществени вреди, които не са възстановени.

Тъй като за престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б”, вр. с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода, районният съд правилно е определил, че на подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание в размер на девет години лишаване от свобода /средния размер на предвиденото в закона наказание/. След като наказанието от девет години лишаване от свобода се намали с една трета /три години/, се получава наказание от шест години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка на районния съд и счита, че не са налице основания за намаляване на наложеното на подсъдимия К. наказание и същото да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, за каквото пледира адв. К..

Въззивният съд счита, че наложеното наказание на  подсъдимия К. – девет години лишаване от свобода, е справедливо, законосъобразно и правилно. Още повече, че са спазени разпоредбите на чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и това наказание е за тежко умишлено престъпление против собствеността.

Съдът счита, че с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

Действително, жалбоподателят К. признава вината си и е в тежко семейно и материално положение, но тези обстоятелства не променят преценката на съда по отношение размера на наложеното му наказание. Следва да се има предвид, че жалбоподателят К. е с трайни и утвърдени престъпни навици и както деянието, така и деецът са с висока степен на обществена опасност.

Законосъобразно и правилно е уважен гражданският иск на пострадалата С.Р.С. в размер на 138,67 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, за причинените й от престъплението имуществени вреди.

                                                      - 4 -

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира основания за изменяне или отменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на К.Д.К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5 от 13.01.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 1561/2013 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                          2.