О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 213                                    15.04.2014 г.                       град Стара Загора

 

Окръжен съд                                                                      ІІ Наказателен състав

На 15.04.                                                                                            Година 2014

 

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА  ХРИСТАКИЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВА  СТЕФАНОВА

                                                                                     КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Секретар …. ……                   

Прокурор ……….

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВЧН дело номер 1083 по описа за 2014 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение от 04.03.2014 г., постановено по ч.н.д. № 221/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е потвърдено постановление № 2399/2010 г. от 19.12.2013 г., с което Районна прокуратура – Казанлък е прекратила наказателното производство по д.п. № ЗМ-1494/2010 г. по описа на РУП – Казанлък, образувано и водено срещу К.С.Д. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Недоволна от това определение са останали пострадалите С.Д. Д., действаща чрез своите родители и законни представители П.Б.Д. и Д.С.Д., и Д.С.Д., които са го обжалвали в законния срок. Според жалбоподателите определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като събраните по делото доказателства не са обсъдени всестранно и задълбочено. Твърдят, че не са обсъдени техните оплаквания – както за деянието, така и против прокурорското постановление. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение, като върне делото на Районна прокуратура – Казанлък за правилно прилагане на закона. Подробни съображения в този смисъл са развити в жалбата.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по д.п. № ЗМ-1494/2010 г. по описа на РУП – Казанлък, с постановление № 2399/2010 г. от 19.12.2013 г. на Районна прокуратура – Казанлък, с изразеното становище на жалбоподателите и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Жалбата на С.Д. Д., действаща чрез своите родители и законни представители П.Б.Д. и Д.С.Д., и Д.С.Д. е неоснователна.

                                                      - 2 -

Досъдебно производство№ ЗМ-1494/2010 г. по описа на РУП – Казанлък, образувано и водено срещу К.С.Д. за това, че на 10.06.2010 г. в с. ****, общ. Казанлък, се е заканил с убийство на С.Д. Д. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство К.Д. не е привлечен като обвиняем, като е разследвано поведението му и спрямо Д.Д..

По делото са разпитани няколкократно свидетелите К.С.Д., Пена Иванова Д., С.Д. Д., П.Б.Д., Д.С.Д., И.Д. Д., Р.Д.Д., Д.Т. К., М. Х. Ш., Б. М. Б. и Б. Х. Б.в., назначени са експертизи: три съдебно-психолого-психиатрични експертизи – на С. Д., на Д.Д. и на К.Д., две съдебно-технически експертизи – първоначална и тройна /изготвени са фотоалбуми от предоставения от тъжителите CD със записи от паметта на цифров фотоапарат и охранителна камера/, проведени са очни ставки, извършен е оглед на местопроизшествието, събрани са обилни писмени доказателства /писма, протоколи и др./.

Делото е приключвало три пъти със заключително мнение за прекратяване.

С обжалваното определение от 04.03.2014 г., постановено по ч.н.д. № 221/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е потвърдено постановление № 2399/2010 г. от 19.12.2013 г., с което Районна прокуратура – Казанлък е прекратила наказателното производство по д.п. № ЗМ-1494/2010 г. по описа на РУП – Казанлък, образувано и водено срещу К.С.Д. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като деянието не съставлява престъпление.

Въззивният съд изцяло споделя изложената в обжалваното определение фактическа обстановка и счита, че същата е обективно, всестранно и пълно изяснена, като от нея са направени законосъобразни и правилни правни изводи.

В хода на предварителното производство е установено, че при така събрания доказателствен материал са оформени две версии за случилото се пред дома на свидетеля Д. на 10.06.2010 г. в с. ****.

Първата версия е на сем. Д.и – свидетелите Д.П., С. и И. Д., които твърдят, че на 10.06.2010 г., пред дома си в с. ****, свидетелят Д. се е заканил с убийство на Д.Д. и на С. Д., като е замахвал към лицата на последните с коса и с вила и това заканване е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му.

Втората версия е на сем. Д. – свидетелите К. и П. Д., които твърдят, че оплакванията на сем. Д.и са плод на дългогодишни влошени съседски отношения, а не на инцидент на 10.06.2010 г., какъвто не е имало в описания му от Д. вид.

Старозагорски окръжен съд                       - 3 -                           в.ч.н.д. № 1083/2014 г.

 

По делото е безспорно установено, че сем. Д. и сем. Д. живеят в с. **** и дълги години са във влошени съседски отношения.

След съвкупен анализ на свидетелските показания, писмените доказателства, предоставените от свидетелката П.Д. видеозаписи и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, районният съд обосновано и законосъобразно е приел, че на 10.06.2010 г. в с. **** е възникнало поредното спречкване между свидетелите Д.Д. и К.Д.. Това станало на улицата между къщите им, които се намират почти една срещу друга.

Свидетелят Д. обвинил свидетеля Д., че е унищожил негово овощно дръвче. Тъй като Д. отрекъл, Д. отправил към него нецензурни думи. Свидетеля Д. се почувствал засегнат и излязъл с коса от гаража си на улицата, но свидетелката Д. го спряла и двамата се прибрали в двора си.

Тъй като свидетелят Д. продължавал с виковете и обидите по адрес на съседа си, Д. /който междувременно взел вилата да даде сено на коня си/ тръгнал с вилата към входната врата, за да излезе на улицата. Свидетелката Д. отново спряла съпруга си и той останал в двора си.

По същото време свидетелят Д. отишъл до входната врата на имота на сем. Д., като продължавал да иска обяснения за отсеченото дърво. Тъй като свидетелката Д. вече била заключила входната врата отвътре, свидетелят Д. не успял да влезе в двора, за да се разправя със свидетеля Д., а продължил със своите нападки срещу него, стоейки на улицата пред вратата. Свидетелят Д. се ядосал от това и започнал да къса некролозите и да чупи шперплатовата плоскост, закрепена на вратата на сем. Д., на която били залепени тези некролози.

По същото време, видно от предоставените от свидетелката П.Д. видеозаписи /изследвани от две съдебно-технически експертизи, към които са изготвени фотоалбуми/, свидетелката С. Д. се е намирала по средата на улицата, далеч от вратата.

Поради това въззивният съд изцяло споделя извода на районния съд, че твърденията на сем. Д.и, че Д. е посегнал с вила през вратата с цел да прободе Д. и дъщеря му С., се опровергават както от посочените видеозаписи, така и от обстоятелството, че на вратата на Д.и имало закрепена плоскост от шперплат с размери 140 мм. х 110 мм., през която вилата не можела да мине. Още повече, че свидетелят Д. бил на 3 м. навътре в двора си, свидетелят Д. – на 2 м. от входната врата, свидетелката С. Д. – още по-далеч, към асфалтовото платно на улицата. Тъй като вилата на Д. е с дължина 1,40 м., няма техническа възможност остриетата на зъбците й да са се намирали на 5мм. от лицата на Д.Д. и на С. Д..

При извършения оглед на местопроизшествие на 20.01.2012 г. е установено, че ширината на тротоар пред дома на свидетеля Д. е 1640 мм.,

                                                                     - 4 -

дължината на вилата на свидетеля Д. е 1400 мм., а металната й част  може да излезе извън вратата максимум с 180 мм.

Всички събрани доказателства /с изключение на показанията на сем. Д.и/ кореспондират с разказаното от сем. Д.и за случилото се на 10.06.2010 г. пред къщата им.

Поради това законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че няма обективни данни в подкрепа на твърдяната от сем. Д.и закана с убийство от страна на свидетеля Д. към Д.Д. и към С. Д..

Основният спорен момент по делото – посягането с вилата от К.Д. към лицата на Д.Д. и на С. Д., за което свидетелстват сем. Д.и, също не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. Именно поради това районният съд правилно не е кредитирал показанията сем. Д.и /Д., П., С. и И. Д.и/, според които на 10.06.2010 г., пред дома си в с. ****, свидетелят Д. се е заканил с убийство на Д.Д. и на С. Д., като е замахвал към лицата на последните с коса и с вила и това заканване е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му.

В подкрепа на горния извод са и заключенията на назначените съдебно-психолого-психиатрични експертизи на С. Д. и на Д.С.Д., според които не са налице клинични данни за преживян стрес и настъпили във връзка с това промени в психичното състояние на посочените лица.

Видно от приложената справка от ПМГ „****”, гр. Казанлък, според която на 11.06.2010 г. /един ден след инцидента/ С. Д. се явила на състезанието „Пролетен празник на математиката”, била класирана на 7-мо място от 28 ученици и била приета в V клас за учебната 2010/2011 г. в посоченото училище. Това обстоятелство по косвен път свидетелства за липсата на стрес у С. Д..

Разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К.Д., П. Д., Р. Д., Д. К., М. Ш., Б. Б. и Б. Б. са категорични, че след инцидента на 10.06.2010 г. сем. Д.и не са променили начина си на живот и не показват по никакъв начин страх от свидетеля Д., освен че го наричат „Кралчо убиеца”.

Районният съд е отбелязал и това, че видно от изготвената тройна съдебно-техническа експертиза и приложения към нея фотоалбум, по време на събитията на 10.06.2010 г. не се установява острие на вила, подаващо се пред вратата на сем. Д.и.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, излагайки съображения относно изискуемите от закона съставомерни признаци от обективна и субективна страна, за да бъде квалифицирано едно деяние като престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, районният съд е направил законосъобразния и правилен извод, че обжалваното постановление е законосъобразно, тъй като в хода на производството не са събрани данни, че свидетелят Д. е извършил такова.

Старозагорски окръжен съд                       - 5 -                           в.ч.н.д. № 1083/2014 г.

 

Поради това  на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като деянието не съставлява престъпление, наказателното производство по делото е прекратено.

Въззивният съд изцяло споделя изложените в обжалваното определение фактически и правни изводи, като счита, че те са направени след обстоен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства.

Въззивният съд счита, че оплакванията на жалбоподателите С. Д., действаща чрез своите родители и законни представители П.Д. и Д.Д., и Д.Д., че прекратяването на наказателното производство по делото се базира единствено на показанията на сем. Д.и и на доказателствата, които оневиняват К.Д., и поради това не е налице пълно и всестранно обсъждане на доказателствата, са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.

Районният съд е обсъдил и съпоставил както гласните доказателства /показанията на всички разпитани по делото свидетели/, така и писмените такива /трите съдебно-психолого-психиатрични експертизи – на С. Д., на Д.Д. и на К.Д., двете съдебно-технически експертизи, изготвените към тях фотоалбуми, протоколът за оглед на местопроизшествието, събраните писмени доказателства/. Всички тези доказателства опровергават изложената от сем. Д.и версия, че на 10.06.2010 г., пред дома си в с. ****, свидетелят Д. се е заканил с убийство на Д.Д. и на С. Д., като е замахвал към лицата на последните с коса и с вила и това заканване е възбудило у тях основателен страх за осъществяването му.

Още повече, че видеоизображенията, извлечени от паметта на цифровия фотоапарат и охранителната камера на сем. Д.и, за които не се спори, че са снимани по време на инцидента, не подкрепят по никакъв начин обвинителната теза.

Следва да се подчертае и това, че през цялото време на твърдяните от С. Д. и Д.Д. заплашителни действия на К.Д., жалбоподателите са се намирали на улицата: Д.Д. – пред заключената входна врата на двора на сем. Д.и, а С. Д. – почти по средата на улицата. По същото К.Д. е бил в двора си, зад заключената врата,

Въззивният съд счита, че оплакванията на жалбоподателите, че обжалваното определение е немотивирано и че в хода на досъдебното производство не са събрани всички възможни доказателства за изясняване на случая, са несъстоятелни.

След обстойно разследване по делото са събрани всички доказателства, относими към разследвания инцидент на 10.06.2010 г. в с. ****, които са обсъдени от органите на досъдебното производство и от районния съд.

                                                     - 6 -

Посочените от жалбоподателите като необходими, но неизвършени процесуално-следствени действия /назначаване и изготвяне на фоноскопска експертиза, събиране на доказателства и за други престъпления, извършени от К.Д., и др./, засягат обстоятелства, които са извън предмета на настоящото дело.

Поради това въззивният съд счита, че не се налага прокурорското постановление да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, каквото е искането на жалбоподателите.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил законосъобразния и правилен извод, че атакуваното постановление е законосъобразно е правилно, тъй като в хода на производството не са събрани данни, че свидетелят Д. е извършил престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Поради това и на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК – тъй като деянието не съставлява престъпление, наказателното производство по делото е прекратено.

Предвид гореизложеното, съдът приема като обосновани и законосъобразни мотивите, изложени в определение от 04.03.2014 г., постановено по ч.н.д. № 221/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено постановление № 2399/2010 г. от 19.12.2013 г., с което Районна прокуратура – Казанлък е прекратила наказателното производство по д.п. № ЗМ-1494/2010 г. по описа на РУП – Казанлък, образувано и водено срещу К.С.Д. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Определение от 04.03.2014 г., постановено по ч.н.д. № 221/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.243, ал.7 от НПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.03.2014 г., постановено по ч.н.д. № 221/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е потвърдено постановление № 2399/2010 г. от 19.12.2013 г., с което Районна прокуратура – Казанлък е прекратила наказателното производство по д.п. № ЗМ-1494/2010 г. по описа на РУП – Казанлък, образувано и водено срещу К.С.Д. за престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                            2.