П  Р О  Т  О  К  О  Л   № 307

 

Година 2014                                                                                град  Стара Загора

Старозагорски окръжен съд                                             наказателен състав

на      двадесет и шести май                                                         година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Д.Д.

   Г.Д.                                                                                

 

Секретар К.Ц.

Прокурор ХРИСТО МИШОВ

Сложи за разглеждане докладваното от СЪДИЯ ДОНЧЕВА

НОХД № 123 по описа за 2014 година.

 

....................................................................................................

 

Съдът, при проведеното тайно съвещание намери, че искането на адв. Ч. като защитник на подсъдимата П.И. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се явява основателно в част първа, където са развити съображения досежно противоречия между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, водещи до ограничаване правото на защита на подзащитната му.

Съдът констатира, че действително във внесения за разглеждане обвинителен акт в пункт 11 и пункт 13 касаещи описанието на второто изпълнително деяние по обвинението на подсъдимата П.И. – това по чл.255, т.2 от НК, което е във връзка с изпълнителното деяние по т.6 – приспадане неследващ се данъчен кредит, е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитив на обвинителния акт, като и противоречие вътре в самия диспозитив досежно размера на приспаднатия от нея неследващ се данъчен кредит. В пункт 11 на страници 68/69 от ОА в диспозитива на ОА е посочено, че “по посочените фактури /конкретно изброени по №, дата,  данъчна основа и начислен ДДД/, П.И. неправомерно е начислила ДДС и приспаднала неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер 24 200 лв., а в обстоятелствената част на  обвинителния акт при описанието на отделните данъчни периоди в пункт 11 прокурора е посочил, че общия размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит за същия този данъчен период – м. септември 2009г. е в размер на 29 295,80 лв. Същата сума е посочил и на страница 52 от ОА, където непосредствено преди диспозитива, прокукорът е формулирал правно и е дал правната квалификация на престъплението, извършено от подсъдимата И..

В пункт 13 от обстоятелствената част на обвинителния акт при описанието на данъчния период м. ноември 2009г. прокурорът е посочил, че общия размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит е в размер  на 37 400,00 лв. /същата сума е посочена и на страница 53 от обст. част на ОА/, докато в диспозитива в пункт 13 за общ размер на неправомерно приспаднатия от И. данъчен кредит е вписана сумата от 35 300,00 лв.

Съдът констатира, че е налице противоречие оносно размера на приспаднатия неследващ се данъчен кредит по ЗДДС и в самия  диспозитив на ОА. Тъй като общия размер на начисления и неправомерно приспаднат данъчен кредит за съответния данъчен период се сформира като сбор на ДДС по конкретно изброените за този период данъчни фактури, аритметичния сбор на ДДС по тях следва да е равен на посочения в диспозитива общ размер на приспаднатия неследващ се данъчен кредит. В цитираните вече пунктове 11 и 13 от диспозитива на обвинението това не е така. В пункт 11 аритметичния сбор на ДДС по описаните 13 броя фактури е равен на 29 295,80 лв. /който съответства на сумата, посочена в обстоятелствената част на ОА/, при посочен пак в диспозитива общ размер на неследващия се данъчен кредит 24 200,00 лв. Касае се за разлика в размер на 5095,80 лв.. Идентична е сутуацията и с пункт 13, където аритметичния сбор на изброените 15 броя данъчни фактури е в размер на 37400,00 лв. /съвпадащ с размера от обстоятелствената част на ОА/, при посочен общ размер на неследващия се данъчен кредит за данъчния период м. ноември 2009 г. – 35 300,00 лв. Касае се за разлика в размер на 2100,00 лв.

Очевидно е, че има противоречие в обвинението по посочените пунктове както между обстоятелствена част и диспозитив, така и противоречие в самия диспозитив, които по никакъв начин не могат да се приемат за допуснати технически грешки, тъй като водят до неясно и противоречиво обвинение и рефлектират върху правото на защита на подсъдимите.

 

Макар и да се касае за разминаване между обстоятелствената част и диспозитив, което според прокуратурата е в полза на обвиняемата П.И., тъй като неследващия се данъчен кредит, за който се предава на съд е в по-нисък размер от посочения в обстоятелствената част, то в случая не може да се приеме, че не е нарушено правото на защита на подсъдимата. Обвинителният акт е единство от фактическо обвинение, изложено в обстоятелствената му част и правната квалификация на деянието съобразно диспозитива. Всички случаи на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно съставомерни признаци на деянието съставлява съществено процесуално нарушение при изготвянето му, тъй като пречи на подсъдимия да организира правилно и в пълнота защитата си, а на съда не позволява да провери каква точно е била волята на прокурора. Доколкото до укриване на данъчните задължения, предмет на обвинението по настоящото дело, се е стигнало чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит, противоречивото посочване на последния е в непосредствена връзка с елемент от обективната страна на деянието, което при това е по-тежко квалифицирано по ал.3 на чл.255 от НК именно с оглед на резултата – укрити данъчни задължения в особено големи размери, поради което съдът, съобразявайки ТР № 2/2002 г. на ВКС, приема, че се касае за допуснато съществено процеуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, а и при повдигане на обвинението в хода на ДП.

Съдът намира, че е нарушено правото на защита и на двамата подсъдими поради това, че по отношение на изпълнителното деяние по чл.255, т.6 от НК, за което и двамата имат повдигнати обвинения -  П.И. като извършител, а О.Б. като помагач, тъй като посоченият в диспозитива на обвинителния акт общ размер на ДДС, чието установяване и плащане е избегнато в резултат на съучасническата им дейност е посочен в размер на 315 778,52 лв., а аретмитичния сбор на неправомерно начисленото и приспаднато ДДС по всички описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитива му е равем на на сумата от 323 034,32 лв., или отново е налице противоречие в обвинението.

Посочените несъответствия в обвинителния акт са неотстраними от съда в хода на съдебното производство, тъй като при едни и същи фактури, посочени в обстоятелствената част и диспозитива на обвинението, но при различни сумарни стойности, както за подсъдимите и техните защитници, така и за съда е неясна волята на прокурора - по кои от данъчните фактури прокурорът не поддържа обвинението в диспозитива. Например за данъчен период по пункт 11 /м. септември 2009 г./ разликата между сбора на ДДС по фактурите и посочения цифрово общ размер е 5095,80 лв., като предмет на обвинението са данъчни фактури, издадени от две търговски дружества в качеството на доставчици – ЕООД “***” /8 броя данъчни фактури/ и “***” ЕООД /5 броя данъчни фактури/, като по никоя от фактурите не е налице такава стойност на начисленото и приспаднато ДДС. Не може да се изисква от подсъдимите и защитниците им да тълкуват волята на прокурора - кои от фактурите и в какво съотношение не са включени в стойността на общия размер на неследващия се данъчен кредит за съответния данъчен период, и поради какви обстоятелства.

По отношение на останалите развити от адв. Ч. съображения, касаещи според защитата неприцизност или непълнота на обвинението, съдът намира, че една част от тях касаят стила на изготвяне на обвинителния акт / възпроизвеждане на част от свидетелските показания/. Съображенията на защитата в останалата част, касаеща необоснованост на обвинението, в частност формите на съучастническа дейност и действията, посредством които са осъществени, съдът намира за неоснователни / добре е при връщането на ОА прокурора да прецини само достатъчността на изложението досежно помагаческите действията на подсъдимия О.Б./. Обвинителния акт е подробен, съдържа изложение на фактическа обстановка, анализ на доказателствата, правни изводи досежно съставомерните факти и обстоятелства и така развитите от защитата съображения за непълнота в обвинението се явяват неоснователни.

По отношение съображението на адв. Ч. за нарушено право на защита на другия  подсъдим – О.Б., съдът намира, че следва да отбележи, че този защитник няма как да се позовава на нарушено право на защита на друг подсъдим, който има упълномощен защитник, а освен това изцяло в правомощията на прокурора е да прецени какво обвинение да повдигне срещу всяко от обвиняемите лица и анализирането на дейността на прокурора в този аспект няма как да се приеме за нарушаване правото на защита. Напротив – невключвайки едно от изпълнителните деяния по отношение на този подсъдим, прокуратурата дори е смекчила правното му положение и неговата защита.      

Водим от гореизложените съображения, съдът намира, че в хода на ДП при повдигане на обвинението и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати посочените по-горе съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимите, поради което  и на основание чл.288, т.1 от НПК съдебното производство по делото следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняването им. Съдът намира, че за явяване в съдебно заседание на вещото лице П.Г.П. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 15 лева.

Съдът, с оглед на гореизложеното

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице П.Г.П. за явяване в съдебно заседание в размер на 15 лв., за което издава  РКО.

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 123/2014 г. по описа на ОС – Стара Загора и връща делото на ОП – Стара Загора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила съобразно мотивите на определението.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                            2.