МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19 от 13.05.2014 г.

по НОХД № 124 по описа за 2014 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия М.Ж.Ж., с ЕГН ********** е в това, че на 14.09.2013 г. в гр. С., на бул. ***, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № СТ 9993 СН, в посока юг, е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.1, пр.2 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В” в населено място - 50 км/ч.”, но не сторил това и управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СТ 9993 СН, със скорост 96,89 км/ч. в населено място и чл. 116, предл.1 и 6 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към  … престарелите хора”, но не сторил това, като по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Е.И.Й., ЕГН ********** от гр. Стара Загора – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, предл. 3 от НК.

 

 На основание чл.76 и сл. от НПК, съдът конституира в качеството на частни обвинители по делото А.П.А. и П.П.А., наследници по закон - синове на починалата пострадала Е.И.Й., действащи чрез повереника си адв. Е.Ж., а А. и лично.

 

 В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда като приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” в размер под средния на предвиденото в закона, за срок от три години, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, да го намали с една трета и да му наложи наказание за срок от две години. Пледира на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание да бъде отложено за срок от три години. Предлага подсъдимият Ж. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок, равен на срока на наказанието лишаване от свобода.

Повереникът на частните обвинители – адв. Е.Ж. *** поддържа обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин от направеното от подсъдимия Ж. самопризнание, подкрепено от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и пледира за осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказанието лишаване от свобода в минимален размер, което с оглед направеното самопризнание и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК да се редуцира с 1/3. Счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца е наложително да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Алтернативно предлага наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което да бъде отложено  за срок от пет години. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в размер от две години. Претендира за присъждане в полза на частния обвинител А.П.А. на направените от него разноски по делото за възнаграждението на повереник.  

 Частният обвинител А.П.А. поддържа казаното от повереника си, като настоява за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия М.Ж.Ж. – адв.  Г.Б. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния му Ж. наказание “лишаване от свобода” в размер на три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което с оглед на направеното от него самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета. Пледира за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК, като счита, че подзащитният му ще се поправи и с условно осъждане. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в същия размер като този на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият М.Ж.Ж. поддържа пледоарията на защитника си и изразява съжаление за настъпилия резултат, като заявява, че не го е желал. В последната си дума заявява, че много съжалява за стореното.

 

Подсъдимият Ж. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият М.Ж.Ж. е роден на *** ***, българин, български гражданин. Има завършено средно образование, като понастоящем е студент в НСА «В. Левски» - София, неженен и неосъждан е, с ЕГН **********.

   На 14.09.2013 г., около 18,00 часа подсъдимият М.Ж.Ж. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № СТ 9993 СН, движейки се по бул. *** в гр. С., по посока север – юг. В лекия автомобил са пътували и свидетелите Н.Ж.К., който е седял на предна дясна седалка и М.К.Т., която се е намирала на задна дясна седалка зад свидетеля К..

Подсъдимият М.Ж. се е движил с управлявания от него автомобил в лявата лента на западното платно на булеварда, предназначено за движение в посока юг и е достигнал до последната разположена в южна посока на бул. *** светофарна уредба. Тъй като въпросния светофар в този момент е светел зелено, подсъдимият Ж. е пресякъл кръстовището без да спира, продължавайки да се движи по посока юг със скорост от порядъка на 96,89 км/ч.

В този момент от западната страна на булеварда, до спирката за градски транспорт „Тракия”, срещу сграда № 10, се е намирала пострадалата пешеходка Е.И.Й., на 78 години от гр. С.. Тя предприела пресичане с бърз ход на платното за движение в близост до знака, обозначаващ спирката на градския транспорт, по посока запад – изток, пред процесния лек автомобил, управляван от подсъдимия Ж.. При навлизането й на платното за движение, пострадалата Еленка Йорданова, с бърз ход е пресякла западната лента на пътното платно, а след това и част от източната лента на същото, предназначени за движение на моторни превозни средства, по посока юг. Общото разстояние, което пострадалата Й. е изминала, пресичайки пътното платно до настъпване на произшествието е било 7,5 метра.

По това време водача на лекия автомобил – подсъдимия Ж., е успял да възприеме пресичащата пред управлявания от него автомобил пешеходка, но въпреки това е реагирал със закъснение от 1,08 секунди от момента, когато е възникнала опасност за настъпване на ПТП. От самопризнанието на подсъдимия се установява, че късната му реакция е била в резултат на разсеяност – не е гледал непрекъснато изменящата се пътна ситуация пред управлявания от него автомобил, а е гледал наляво към платното за насрещно движение. Подсъдимият Ж. е предприел аварийно спиране, като е задействал спирачната система на управлявания от него лек автомобил, но поради това, че тази реакция се е оказала закъсняла, е настъпил удар между автомобила и пешеходката. Контакта между пешеходката и процесния лек автомобил е бил в зоната на десния фар, като тялото на пострадалата е било качено на предния капак, а главата й е достигнала до предното панорамно стъкло, което вследствие на това се е счупило. В резултат на инерционните сили тялото на пострадалата Й. е било отхвърлено напред и е паднало на пътното платно, пред автомобила на около  5 метра от мястото, на което последният е спрял.

След настъпване на произшествието пострадалата Е.И.Й.е откарана от екип на ЦСМП в СПО – МБАЛ *** в тежко общо състояние, вследствие на получените травматични увреждания и въпреки предприетите реанимационни мероприятия, на същия ден в 21,25 часа е починала.

Видно от заключението на назначената и изготвена автотехническа експертиза, което съдът възприема като компетентно изготвено и обосновано е, че мястото на удара между процесния лек автомобил, управляван от подсъдимия Ж. и пострадалата Е.Й. отстои на 8,3 метра източно от ориентира и на 15 метра северно от него, в лявата пътна лента, предназначена за движение по посока юг, на 1,25 метра вляво от средата на платното за движение по посока юг. Скоростта, с която подсъдимият Ж. е управлявал лекия автомобил, непосредствено преди настъпване на произшествието, е била 96,89 км/ч., а в момента на удара, въпреки задействане на спирачната система, е била 60 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. марка „Фолксваген Голф” е била 64,58 м., а разстоянието от автомобила до мястото на удара в момента, когато пешеходката е предприела пресичане на платното за движение, е било 125,70 м. и не е попадала в опасната му зона. Водачът на лекия автомобил М.Ж. в конкретната ситуация е реагирал със закъснение от 1,08 секунди от момента на навлизане на пешеходката в западната пътна лента на пътното платно поради причини от субективен характер.

Като причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е посочено, че водачът на автомобила не е реагирал своевременно на променящата се пътна ситуация и движението на лекия автомобил с превишена скорост – 96,89 км/ч., в населено място, при ограничение на скоростта за движение на автомобил от тази категория 50 км/час.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза на труп № 243/2013 г. причината за смъртта на пострадалата Е.И.Й., на 78 години от гр. С. е черепно-мозъчна травма, усложнена с оток на мозъка, вклиняване и парализа на жизненоважни мозъчни центрове. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и са получени при описаното пътно – транспортно произшествие. Всички травматични увреждания са прижизнени. Съдът възприема заключението и на тази експертиза като обосновано и съдържащо отговор на всички поставени от разследващия орган въпроси.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания при настъпилото ПТП и последвалия смъртен изход.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Ж. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа обстановка са както следва: протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 14.09.2013 г. и изготвения албум на пътно-транспортно произшествие от 14.09.2013 г.; протоколи за разпит на свидетели – А.П.А., Г.Г.В., Н.Ж.К., М.К.Т., З.И.Ж. /л.21-28 от ДП/, Х.Г.И./л.45 от ДП/; обясненията на подсъдимия, в които прави признания на вината си; заключението на Съдебномедицинска експертиза на труп № 243/2013 г.; застрахователна полица от 27.09.2012 г. /л.27 от ДП/; удостоверение за техническа изправност на ППС /л.28 от ДП/; Автотехническа експертиза /л.47-52 от ДП/; протокол за химическа експертиза № 592/16.09.2013 г. /л.53 от ДП/; Справка за нарушител от региона на Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора от 21.12.2013 г.; удостоверение за наследници /л.57 от ДП/;справка за съдимост на М.Ж.Ж.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие – характеристика и справка за съдимост.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият М.Ж.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, предл. 3 от НК, като на 14.09.2013 г. в гр. Стара Загора, на бул. ***, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № СТ 9993 СН, в посока юг, е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно:

- чл. 21, ал.1, пр.2 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В” в населено място - 50 км/ч.”, но не сторил това и управлявал лекия автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СТ 9993 СН, с превишена скорост от 96,89 км/ч. в населено място, при посоченото ограничение и

- чл. 116, предл.1 и 6 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към … престарелите хора”, но не сторил това, като по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Е.И.Й., на 78 години, от гр. С..

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Съдът призна подсъдимия Ж. за невинен в това да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, тъй като по делото не са събрани доказателства същият да е губил контрол върху управляваното от него превозно средство и го оправда в това, чрез нарушаване на това правило за движение да е осъществил престъплението. Установи се, че същият е реагирал със закъснение на възникналата опасност за движението, но поради причина от субективен характер, а не поради загуба на контрола над управлението на автомобила.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия М.Ж.Ж. престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, предл. 3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ж. обстоятелства съдът отчете младата му възраст – на 21 години, добрите характеристични данни за личността му, чистото му съдебно минало изразеното от подсъдимия искрено съжаление за деянието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчете тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата и проявената самонадеяност при липсата на практически опит като водач /подсъдимият към момента на деянието е бил водач на МПС едва от 3 години / . Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, движение с превишена скорост, подсъдимият Ж. е извършил като е управлявал автомобил със скорост, неколкократно надвишаваща разрешената скорост за движение в населено място. При ограничение на скоростта за движение до 50 км/час, се е движил със скорост от 96,89 км/час.

Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на три години /тридесет и шест месеца/, което намали с една трета /с дванадесет месеца/ и присъди подсъдимият Ж. да изтърпи лишаване от свобода за срок от две години /или двадесет и четири месеца/.

Съдът прие, че посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.

Съдът счете, че са налице предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на подсъдимия Ж. е изключително ниска. Той не е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и изразява чистосърдечно съжаление за случилото се. Следва да се отчете и младата му възраст – на 21 години, в началото на житейския си път, както и това, че е студент. Очевидно катастрофата е трагичен инцидент в живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време на наказателното производство и искреното му разкаяние. Съдът, не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът на поправяне и превъзпитание на Ж. е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.

Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период е реална заплахата Ж. да изтърпи отложеното наказание.

 

Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия М.Ж. и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, с който срок прие, че ще се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 300 лв.

Съдът осъди подсъдимият да заплати на частния обвинител А.П.А., сумата от 1200 лева, представляваща направените от него разноски по делото.  

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: