Р Е Ш Е Н И Е     

 

 

Номер….......................22 май….......Година 2014……….Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд……………………..…Наказателно отделение

На  втори октомври........………….............Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                              КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                          

 

Секретар  Д.Х.

Зам.окръжен прокурор Дичо Атанасов

като разгледа докладваното от съдията…………...…...ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНЧХД дело…………номер 1167……………..……по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №76/18.04.2013г., постановена по НЧХД №1456/2012г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият Х.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 12.12.2012г. в гр.Казанлък е нанесъл обида на С.С.Д., в негово присъствие, като му е казал унизителни за честта и достойнството му думи: “Келеш с келеш”, поради което и на основание чл.146 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. Със същата присъда Х.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 12.12.2012г. в гр. Казанлък е причинил на С.С.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и подкожно кръвонасядане в областта на лявата вежда и лявата скула, причинила му болка, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130 ал.2 вр. ал.1 и чл.54 НК е осъден на глоба в полза на държавата в размер на 300 лева. Така наложените наказания на Х.Н. на основание чл.23 ал.1 НК съдът е кумулирал, като му е определил едно общо наказание – глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева.

Подсъдимият Н. е осъден да заплати на С.С.Д. сумата от 300 лева за причинени неимуществени вреди с деянието по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.146 ал.1 НК до размера на 2500 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Н. е осъден да заплати на С.С.Д. сумата от 900 лева за причинени неимуществени вреди с деянието по чл.130 ал.2 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.130 ал.2 вр. ал.1 НК до размера на 2500 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В тежест на подсъдимия са присъдени направените съдебни разноски от С.С.Д. в размер на 864.50лв., както и направените съдебни разноски от РС Казанлък в размер на 58лв.

 

В предвидения от закона срок е постъпила въззивна жалба от адв.Т.Д. – защитник на подсъдимия Х.Н.Н., в която се правят оплаквания, че постановеният съдебен акт е неоснователен, необоснован и несъответсващ на събраните по ДП доказателства. Пред въззивния съд са представени допълнителни писмени изложения към въззивната жалба от адв.Т.Д. със становище, че първоинстанционният съдебен акт е порочен, в подкрепа на което  подробно са изложени съображения за допуснато процесуално нарушение, игнориране на част от доказателствата по делото, избирателност и некоректност при обсъждане на свидетелските показания, превратно тълкуване на обстоятелства и факти, в резултат на което е формирано неправилно вътрешно убеждение и като следствие – постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Прави се искане въззивният съд да отмени изцяло присъдата на Казанлъшки районен съд като неоснователна, необоснована и незаконосъобразна.

 

В съдебно заседание адв.Д., защитник на подсъдимия Х.Н., счита, че присъдата на първинстанционния съд е неоснователна, необоснована и несъответстваща на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а мотивите към нея - противоречиви, лишени от вътрешна логика и изготвени при превратно тълкуване на доказателствения материал. Моли въззивният съд да отмени присъдата на Казанлъшки районен съд и да признае подзащитния й Х.Н. за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като и да отхвърли предявените гражданските искове. Алтеративно моли за отмяна на присъдата и връщане делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Моли на доверителя й да се присъдят направените разноски по делото.

 

Подсъдимият жалбоподател Х.Н. поддържа жалбата и не прави допълнения към изложеното от защитника си.

 

Адв.Б., повереник на частния тъжител и граждански ищец С.С.Д., в пледоарията си се спира детайлно на всички точки от въззивната жалба. Относно твърденията за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на доверителя му заявява, че това обстоятелство е невярно и се аргументира с отразеното в протокола от визираното съдебно заседание, в който е записано на л.43 от свързаните с първоинстанционното дело писмени документи, че съдът е разяснил правата на подсъдимия на основание чл.274 и чл.275 от НПК. Същевременно не оспорва непълното възпроизвеждане на съдържанието на тези процесуални норми, но смята, че това не прави първоинстанционната присъда постановена при съществени процесуални нарушения.

По отношение оплакването, че характеристичната справка за подсъдимия Н. не е коментирана в мотивите на съда, адв.Б. заявява, че същото е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд е ценил всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Адв.Б. отхвърля твърдяното съществено противоречие и объркване в мотивите към обжалваната присъда, напротив – счита, че съдът точно и прецизно е обсъдил правнозначимите факти, кредитирайки с доверие  гласните доказателства на тъжителя. Моли съдът да остави в сила постановената присъда от КРС като правилна и законосъобразна и в частта на гражданските искове, както и да бъдат присъдени в полза на доверителя му извършените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

 

Частният тъжител и граждански ищец С.Д. поддържа изложеното от своя повереник.

 

В последната си дума подсъдимият жалбоподател Х.Н.Н. заявява, че не е доволен от присъдата и се счита за невиновен.

 

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

 

              Жалбата е неоснователна.

 

              По делото са събрани всички поискани от страните доказателства, като по този начин фактическата обстановка е изяснена всестранно и пълно. Въззивният съд споделя изцяло изложеното от Казанлъшки районен съд досежно приетите за установени факти, като намира, че същите се основават на съвкупната и задълбочена оценка на събрания доказателствен материал. Ето защо изложените в тази връзка от първоинстационния съд съображения не следва да бъдат преповтаряни. Направените във въззивната жалба оплаквания за заинтересованост на свидетелите Христов и Кютюкчю са изведени от съвкупната им преценка помежду им и с останалите събрани доказателства. Действително, в протокола от съдебното заседание е отразена реплика на подсъдимия Н., възпроизведена от св. Кютюкчю, касаеща спиране на автомобила от тъжителя на спирката. В цялостното изложение на показанията си обаче този свидетел описва процесния паркинг, по повод на който е възникнал конфликтът. Впрочем показанията и на двамата свидетели са последователни, убедителни и непротиворечиви. Ето защо, дори и да са работници при тъжителя, това обстоятелство не е повлияло на тяхната обективност при възпроизвеждане на възприетото. Напротив, свидетелите, поискани от подсъдимия – Манолски, Комитов и Желев, освен че са негови приятели, са депозирали и неубедителни и непоследователни показания, поради което правилно съдът не ги е кредитирал. Манолски е заявил, че всеки ден се събират да играят карти, като не е могъл да обясни как е запомнил в колко часа са се събрали. Св. Комитов пък твърди, че не всеки ден играят карти, но редовно /а по-нататък уточнява два-три пъти в седмицата/ и обяснява, че е запомнил датата на събирането им – 12.12.2012г., тъй като за същата бил обявен “краят на света”. Ноторно известно е, че като такова събитие в медиите се лансираше дата 21.12.2012г. Следователно показанията на тези двама свидетели си противоречат досежно обстоятелството кога се провежда това събиране. Св. Желев пък също твърди, че всяка сутрин се събирали да пият кафе и да играят карти, което също е в противоречие с изложеното от Комитов.

              Свидетелите Нешев и Д. установяват предисторията на инцидента,предмет на частното обвинение – предходен конфликт, идентичен с настоящия, при който подсъдимият отново заплашително влязъл в магазина на Димитрови и им наредил да си махнат буса от “неговия” паркинг. Този предходен инцидент обяснява и по-агресивното поведение на Н. на процесната дата, като се има предвид, че с паркирането на джипа си на същия паркинг тъжителят очевидно не се е съобразил с нареждането му.

              Правилно съдът е преценил, че показанията на посочените от тъжителя свидетели кореспондират и с писмените доказателства, както и със заключението на съдебно-медицинската експертиза.

              Обстоятелството, че неколкократно страните са били приканени към сключване на спогодба, не обосновава извод за пристрастност на съдебния състав. На такава не сочи и внимателния анализ на всички събрани по делото доказателства. Характеристичната справка е била взета предвид при индивидуализиране на наказанието, тъй като като едно от смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са преценени много добрите характеристични данни. Единствената забележка при индивидуализиране на наказанието е, че липсата на критично отношение не представлява отегчаващо отговорността обстоятелство.

              Наказанията за всяко от деянията са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като на основание разпоредбата на чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание.

 

              Справедливи са и присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди за всяко от деянията, като съдът е определил обезщетение значително под претендираното, съобразявайки се с интензитета на физическото страдание, причинено от леката телесна повреда, както и с естеството на обидната квалификация, предмет на деянието по чл.146 ал.1 НК. Първоинстанционният съд е пропуснал да присъди дължимата държавна такса върху уважения размер на всеки иск – по 50 лв. за всеки или общо сумата от 100 лв., което следва да бъде сторено с въззивния съдебен акт.

 

              С оглед на изложеното следва обжалваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. В тежест на подсъдимия следва да се присъдят и направените от тъжителя разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :


                ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №76/18.04.2013г., постановена по НЧХД №1456/2012г. по описа на Казанлъшки районен съд.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Х.Н.Н. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Старозагорски окръжен съд държавна такса върху уважената част от гражданските искове – в размер по на 50 лв. за всеки иск или общо сумата 100 лв. /сто лева/.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Х.Н.Н. с посочена самоличност ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител С.С.Д. ЕГН ********** *** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                          2.