Р Е Ш Е Н И Е     

 

 

Номер….....................20 май…........Година 2014……….Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд……………………..…Наказателно отделение

На  девети октомври........………….............Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                      КРАСИМИРА ДОНЧЕВА             

 

Секретар  М.С.

Прокурор Радостин Рахнев

като разгледа докладваното от съдията…………...…...ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНЧ дело…………номер 1218……………..………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Протестирано е протоколно определение от 26.06.2013г., постановено по ЧНД №751/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд, с което е допусната кумулация на наложените на осъдения В.В.С. наказания по НОХ дела: №1733/2012г. по описа на РС Перник, №382/2013г. по описа на РС Плевен, №615/2013г. по описа на РС Русе и №16/2013г. по описа РС Казанлък, като му е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях – две години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В протеста се прави искане определението да бъде изменено в частта му относно режима на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода, с предложение въззивният съд да определи първоначален строг режим за изтърпяване. Във въззивния протест не се правят искания за събиране на нови доказателства

По подадения въззивен протест не са постъпили писмени възражения от осъдения В.В.С. и защитника му адв.С.А..*** заявява, че, макар личното му становище да не съвпада с Решение №99/16.02.2010г. по НОХД №695/2009г. на І-во н.о. на ВКС, на което се позовава Районна прокуратура Казанлък, поддържа протеста за изменение на протестираното  определение в частта за режима на изтърпяване на наказанието от осъденото лице.

 

Защитникът на осъдения В.С. адв.А. заявява, че намира протеста за неоснователен. Счита, че извършените деяния са в реална съвкупност, в която влиза и изтърпяното наказание лишаване от свобода. Според защитата това общо наказание се явява за пръв път, поради което определеният режим следва да е общ, а не строг. Моли съда да остави в сила протестираното определение, респективно определеният първоначален режим на общото наказание да остане общ, в затворническо общежитие от открит тип.

 

В дадената му дума за лична защита осъденият В.В.С. заявява, че се надява режимът му да остане общ, работи в ТПО,  няма наказания и се надява на предсрочно освобождаване.  

 

В последната си дума осъденият В.В.С. моли да му бъде потвърден общият режим, за да може да работи.

 

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на протестираното определение, намери за установено следното:

 

              Производството пред Казанлъшки районен съд е образувано по внесено Предложение от РП Казанлък за определяне на едно общо наказание при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК на осъдения В.В.С. по две дела – НОХД №1733/2012г. по описа на РС Перник и НОХД №16/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд.

              Първоинстанционният съд е изискал служебно актуална справка за съдимост на С., която е приета като доказателство по делото. В същата, освен отразените в Предложението две осъждания, са били нанесени още две – по НОХД №615/2013г. на РС Русе и по НОХД №382/2013г. на РС Плевен. Ето защо районният съд се е произнесъл по четирите осъждания, за които е установил, че са налице условията на чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК. Тези изводи на съда се споделят и от настоящата инстанция, доколкото при извършената служебна проверка на съдебния акт се установи, че всяко от деянията, предмет на описаните осъждания, е било извършено от В.С. преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Съдът е определил по заявените в Предложението две осъждания и по цитираните по-горе, отразени в справката за съдимост, едно общо наказание две години лишаване от свобода, като е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Приспаднал е изтърпяната част от наказанието.

 

              Предмет на протеста е единствено последната част на определението, касаеща режима на изтърпяване на определеното общо наказание и типа затворническо заведение. Навеждат се доводи, че, тъй като наказанието пет месеца лишаване от свобода, наложено на С. с присъдата по НОХД №1733/2012г. на РС Перник, е постановено да бъде ефективно изтърпяно – при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и същото е било изтърпяно на 12.11.2012г., то не може при групирането на наказанията да бъде определен същия първоначален режим на изтърпяване и съответно вид затворническо заведение, тъй като това е в разрез с нормата на чл.59 ал.1 ЗИНЗС.

              Въззивният съд намира наведените доводи изцяло за несъстоятелни. Впрочем, в първоинстанционното производство прокурорът въобще не е взел становище по групирането на всички осъждания, установени в приетата по делото актуална справка за съдимост, а се е придържал в пледоарията си към изложеното в Предложението.

              Групирането на наказанията е извършено на основание и в съответствие с разпоредбата на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК. И в този случай, когато са водени отделни наказателни производства, както и в случая, когато в едно и също производство лицето е осъдено за няколко престъпления, съдът е длъжен при наличието на предпоставките на чл.23 ал.1 НК да определи най-тежкото по вид и размер наказание. Едва тогава в правомощията на съда е да се произнесе дали са налице условията и дали следва да се приложи института на условното осъждане или наказанието следва да се изтърпи ефективно и при какъв режим и тип затворническо заведение. В настоящия казус, след като съдът е установил, че условията на чл.23 ал.1 НК са налице по отношение на четирите осъждания, по които се е произнесъл, в това число и по НОХД №1733/2012г., е определил най-тежкото по вид и размер наказание – две години лишаване от свобода. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.1 ЗИНЗС съдът е постановил наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Разпоредбата на чл.25 НК се прилага във връзка с чл.23 ал.1 НК, тъй като се процедира по същия начин. Обстоятелството, че едно от наказанията, обхванати от съвкупността, е било вече изтърпяно ефективно, не може да обоснове определянето на следващия по тежест първоначален режим на изтърпяване – строг на определеното общо наказание, съответно затворническото общежитие да бъде от закрит тип, тъй като при групирането вече има само едно осъждане. А изтърпяното наказание се приспада в съответствие с изискването на чл.25 ал.2 НК. Доводите на прокурора биха били основателни, само ако беше налице друго осъждане, извън тази съвкупност, при което е било ефективно наложено или изтърпяно наказание лишаване от свобода. Такъв е и казусът, който е предмет на Решение №99/16.02.2010г. по н.д. №695/2009г. на I НО на ВКС, на което се позовава прокурорът в подадения частен протест. Това решение се интерпретира неправилно и визира съвсем различен казус.

              С оглед на изложеното следва атакуваното протоколно определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :


                ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 26.06.2013г., постановено по ЧНД №751/2013г. по описа на Казанлъшки районен съд.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.