Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 62                                       10.05.2014 г.                         Град Стара Загора

 

 

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                    Наказателен състав

На десети април                                                                             Година 2014

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

Членове: 1.СОНЯ КАМЕНОВА

2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

Секретар: Н.К.

Прокурор: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Тенева ВАНД № 1052 по описа за 2014 година

        

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК

С Решение № 97 от 05.02.2014 г., постановено по АНД № 1909/2013г. по описа на РС Стара Загора обвиняемият А.С.Д., ЕГН **********, е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2010 год. в гр.Р. причинил по непредпазливост средна телесна повреда на К.Б.Д., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затруднение движението на лявата ръка и двата крака, поради немарливо изпълнение на занятие (***), представляващо източник на повишена опасност, като допуснал паркирането на машини (***) в сервитутната зона на отклонение от ВЕ „***”, захранващо Абонат № **** („****” гр.Р.)

- в нарушение на чл.176 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането („Не се допуска в сервитутната зона на ВЕ извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност”) във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, т.10 от Приложение № 1 („Минимални размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях: т.10 Въздушни електропроводи (ВЕ) за средно напрежение по трасето на ВЕ, ивица с широчина: 1. При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни”)

и не е предприел мерки по отстраняването им

- в нарушение на чл.174 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането („Ръководителите на предприятия, които експлоатират ВЕ, чрез кметовете на общини и кметства, през чиито територии преминават трасетата на ВЕ, периодично предупреждават земеделските производители и съответните транспортни фирми да спазват изискванията за безопасност съгласно чл.176”),

както и не е привел провеса на ВЕ в посочения участък (провесът на най-долния проводник до земната повърхност е бил 3.90/4.12 м.) в съответствие с нормативните изисквания в нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. техническа експлоатация на енергообзавеждането („Разстоянието от най-ниския проводник на ВЕ при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не по-малко от: за ВЕ с напрежение над 1 кV до 110 кV - 7 м.”) – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 във връзка с чл.129, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000 (три хиляди) лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.

Със същото решение обвиняемият А.С.Д. (със снета самоличност) е осъден да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по сметка на Старозагорския районен съд сумата от 1190 (хиляда сто и деветдесет) лева, представляваща направени по делото съдебни и деловодни разноски.

В жалбата са повдигнати доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Защитата счита, че изготвеното постановление не отговаря на изискванията на закона, а така също районният съд не бил извършил пълен анализ на всички доказателства по делото и е приложил неправилно тълкуване на закона. ИСКАНЕТО е решението да бъде отменено и постановено ново, с което обвиняемият А.С.Д. да бъде признат за невинен.

         В съдебно заседание защитата и обвиняемият поддържат жалбата, като основното твърдение е, че материалният закон не е приложен правилно, а именно, че А.С. не носи отговорност в настоящия случай. Развиват аргументи, че деянието не е извършено от обективна и субективна страна, като възражението е, че обвинението е изградило тезата си въз основа на нормативни актове, които противоречат на Закона за енергетиката.

         В личната си защита обвиняемият С. поддържа казаното от защитника му. Акцентира на факта, че процесното съоръжение, станало причина за нанесената телесна повреда, не е собственост на “****” АД. Позовава се на конкретни разпоредби от Закона за енергетиката и Наредбата за присъединяване на потребители.

         В последната си дума моли съдът да го признае за невинен.

         Окръжна прокуратура счита, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

 

Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 314, ал.1 НПК извърши цялостна служебна проверка на решението, в т.ч. и по наведените основания и прие за установено следното:

         Производството пред Районен съд Стара Загора по АНД 1909/2013 г. е проведено по реда на Глава ХХVIII НПК по внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност срещу А.С.Д. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК вр. с чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Делото е разпределено по подсъдност на РС Стара Загора след определение на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 от НПК.

Съдебното производство за настоящото деяние е започнало през 2011 г., когато с внесено постановление по чл. 78а от НК прокуратурата е повдигнала обвинение срещу А.С. пред Радневския районен съд. По така образуваното АНД № 253/2011 г. РС Раднево се е произнесъл с решение, което е отменено от ОС Стара Загора поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. При повторно разглеждане на делото от РС Раднево по новообразуваното АНД № 130/2012 г. е постановено решение, което отново е отменено от въззивната инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция се явява "трети" въззив и като такъв за нея важи ограничението на чл. 335, ал. 3 НПК т.е. когато повторно са налице основания за отмяна на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.

         За да постанови решението си районният съд се е позовал на основание чл. 378 ал. 2 от НПК на събраните в досъдебното производство доказателства, подробно описани в мотивите на първата инстанция, както и на събраните в хода на съдебното следствие нови доказателства - обяснения на обвиняемия, справки за съдимост, писмо изх.№ 21815 от 30.11.2012 год. на „***” ЕАД с приложени към него извлечение от счетоводните книги на “***” ЕАД и диспечерска схема, заключение на комплексна съдебна техническо-икономическа експертиза от 08.11.2013 год., съобщение за извършена инвентаризация на дълготрайни активи през 2009 год. и доклад за тази извършена инвентаризация с приложени към него опис на дълготрайни активи и схема, заключение на съдебна строително-техническа експертиза от 27.01.2014 год.

         Установена е следната фактическа обстановка, която настоящият състав споделя напълно:

         Обвиняемият А.С.Д. е роден на *** ***, с настоящ адрес в гр. *****, с ЕГН **********.

Към инкриминираната дата – 30.09.2010 г. обвиняемият А.С.Д. работил като ръководител на обособено регионално звено – „****” (****) гр.Р. към „****” АД гр.П. Според длъжностната му характеристика същият ръководи, организира и координира цялостната дейност на **** и носи обща отговорност за присъединяване на нови клиенти, за обслужване на клиентите, експлоатация, ремонт и поддръжка, както и отговорност за спазване на закони, предписания, вътрешни директиви и норми за безопасност в ***, като е длъжен да познава и спазва изискванията на ПБЗРЕУЕТЦЕМ (Правилник за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи), Наредбата за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии, Наредбата за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и другите вътрешни документи, имащи отношение към извършваната дейност, както и областта, захранвана, респективно - обслужвана от КЕЦ. До момента не е осъждан по смисъла на НК и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

На 30.09.2010 г. около 17.00 часа свидетелката Р.Б.Д. заедно с брат й К.Б.Д. (на възраст 8 години) отишли в Клуб по борба “***” гр. Р., където последният тренирал. Клубът се помещавал в бившата сграда на Гражданска защита, в имот УПИ V – 109 по действащия към момента ПУП на гр. Р. След тренировката пострадалият Д., заедно със сестра си и техен приятел останали да поиграят в игрището за “Пейнтбол”, което било в съседство до залата за борба. След това се отправили към имот, собственост на свидетеля К.Ж.Ж. - УПИ – III – 327. Имотът бил неограден и неподдържан, в него била изоставена тежкотоварна и подемна техника, ползвана в миналото от “Трафостанции и Електропроводи” АД гр. София. Тези безстопанствени камиони били разположени в сервитутната зона на отклонение от ВЕ (въздушен електропровод) „**”, по което отклонение „ЕВН България Електроразпределение” АД снабдявало с ел. енергия Гражданска отбрана гр.Р. съгласно Договор за снабдяване с електрическа енергия от 08.09.2006 год. Стигайки до тези изоставени камиони - т.а. “ЗИЛ 131” и автокран “МАЗ” пострадалият Д. заедно с приятеля си св. Н. се качили на кабината на един от камионите и започнали да се катерят върху фургон в каросерията, доближавайки се до жиците на отклонението от ВЕ. Св.Д. извикала на братчето си да слиза, но св. К. Д. не слязъл. Тогава тя решила също да се качи, за да свали децата да не паднат. В момента, в който се качила на камиона, Д. видяла светлина над себе си и чула звук, наподобяващ бръждене – волтова дъга, която поразила К. и той паднал в краката на сестра си, а след това - на земята, където останал със затворени очи. Д. му оказала веднага помощ, а от мястото на инцидента той бил транспортиран по спешност в МБАЛ гр.Стара Загора, а по-късно – настанен за лечение в УМБАЛ „Св. Г.” гр.Пловдив. Вследствие на инцидента (термично действие на електрически ток) К. Д. получил изгаряне на ляв горен крайник и двете стъпала от ІІ-ра и АБ-ІІІ степен на обща площ 13% от тялото с наложила се впоследствие ампутация на втория пръст на лявата ръка и от първи до четвърти пръсти на двете ходила и развила се контрактура в ставите на горния ляв крайник, довели до трайно затруднение на движенията на лявата ръка и двата крака за цял живот, без да се касае за осакатяване.

По делото е установено, че провесът на най – долния проводник от отклонението на ВЕ “М. Станев”, захранващ с ел. енергия Гражданска отбрана гр.Р., до земната повърхност е бил 3.90 м./ 4.12 м. Сградата на Гражданска отбрана гр. Р. е построена в имот към момента УПИ V-109 по действащия ПУП с идентификатор по кадастралната карта 61460.504.109 (УПИ V-1253 по предходния ПУП). За осъществяване на електроснабдяването й е бил построен трафопост, попадащ към момента в УПИ IV-372 по действащия ПУП с идентификатор по кадастралната карта 61460.504.372 (УПИ IV-1253 по предходния ПУП), собственост на Община Раднево, като чийто дълготраен материален актив под инв.№ 164118 бил заведен и трафопоста. Съседният УПИ III-327 по действащия ПУП с идентификатор по кадастралната карта 61460.504.327 (УПИ III-1253 по предходния ПУП) бил закупен през 2007 год. от св. К. Ж. с находяща се в него тежкотоварна и подемна автомобилна техника. Оборудването в споменатия трафопост и отклонението, изградено между него и основната въздушна линия на електроразпределителната мрежа, с напрежение 20 кV (извод „Въздушно средно напрежение Митьо Станев”, заведен като дълготраен материален актив в счетоводството на „ЕВН България Електроразпределение” АД под инвентарен номер № 22720709), не са записани като дълготрайни материални активи, нито в счетоводството на Община Раднево, нито в счетоводството на „ЕВН България Електроразпределение” АД.

Като изпълняващ ръководна длъжност в подразделение на ЕВН България и отговарящ за безопасността в поверената му работна област (****) А.С.Д. е нарушил Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането, а именно следните й разпоредби:

-                      чл. 176 - „Не се допуска в сервитутната зона на ВЕ извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност” във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, т.10 от Приложение № 1 („Минимални размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях: т.10 Въздушни електропроводи (ВЕ) за средно напрежение по трасето на ВЕ, ивица с широчина: 1. При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни”)

-                      чл. 177 ал. 1 т. 2 „Разстоянието от най-ниския проводник на ВЕ при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не по-малко от: за ВЕ с напрежение над 1 кV до 110 кV - 7 м.”

Както правилно е отбелязала и първата инстанция изложените обстоятелства във фактическата обстановка не се оспорват от страните и се установяват безпротиворечиво и детайлно от съвкупната оценка на събраните както в хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие доказателства. Единствено спорен момент остава дали и защо именно обвиняемият А.С. следва да носи отговорност за инкриминираното деяние

От събраните писмени доказателствени средства - трудов договор № 00028 от 26.06.1987 год., длъжностна характеристика за длъжността „****”, писмо изх.№ ..11-1 от 29.06.2011 год., допълнително споразумение № 328 от 08.06.2010 год. към трудов договор, допълнително споразумение № 516 от 07.08.2009 год. към трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор № 350 от 27.04.2009 год. към трудов договор, допълнително споразумение № 1799 от 26.10.2006 год. към трудов договор, допълнително споразумение № 2640 към трудов договор, споразумение № 00007 от 02.11.1987 год., споразумение № 00007 от 02.11.1987 год., трудов договор № 00028 от 29.05.1987 год., се установява, че обвиняемият А.С.Д. е изпълнявал към момента на инцидента ръководна длъжност, а именно “****- ****” гр. Р. и като такъв е бил подчинен директно на Управителния съвет на ЕВН (т. 2.1. от длъжностна характеристика).

Видно от протокол от 01.10.2010 год. за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него от 01.10.2010 год., както и от протокол от 15.04.2011 год. за оглед на веществени доказателства, фотоалбум за посетено местопроизшествие на 15.04.2011 год., протокол от 03.05.2011 год. за оглед на веществени доказателства, фотоалбум за посетено местопроизшествие на 02.05.2011 год. камионът, на който се случил инцидентът с пострадалия К. Д. се намира точно под жиците на описаното отклонение от главния ВЕ с напрежение 20 kV (т.е. несъмнено попада в сервитутната зона), описани са подробно и височината и отстоянията на електропровода спрямо камиона и спрямо земната повърхност.

За случилия се инцидент, в резултат на който пострадалият К.Б. е получил телесни повреди, са събрани достатъчно гласни доказателства, които са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което не се налага и поотделното им обсъждане – разпити на свидетелите Р.Б.Д. и К.Б.Д., П.К.П. (треньор по борба в горепосочения клуб) и др. Назначена е съдебно – медицинска експертиза още на досъдебното производство, от която е видно, че К. Д. е получил изгаряне на ляв горен крайник и двете стъпала от ІІ-ра и АБ-ІІІ степен на обща площ 13% от тялото с наложила се впоследствие ампутация на втория пръст на лявата ръка и от първи до четвърти пръсти на двете ходила и развила се контрактура в ставите на горния ляв крайник, довели до трайно затруднение на движенията на лявата ръка и двата крака за цял живот, без да се касае за осакатяване. Според експерта описаните травматични увреждания отговарят да са получени в резултат на термично въздействие на електрически ток по време и по начин, описани на досъдебното производство.

Съгласно назначената в досъдебното производство съдебно инженерно – техническа експертиза може да се заключи, че причина за процесната злополука са нарушено минимално разстояние от най – ниския проводник до земята и допуснато паркиране на автотехника под електропровода, като е нарушена сервитутната (предпазна) зона на същия в мястото на произшествието.

В хода на съдебното следствие пред РС Стара Загора е изготвена и приета комплексна съдебна техническо-икономическа експертиза, от която се установява, че независимо къде е границата на собственост, „ЕВН България Електроснабдяване” АД фактурира и Община Раднево заплаща ел. енергия, пренасяна по въпросното отклонение от главния ВЕ и тази енергия е отчитана от електромер, монтиран в сградата на трафопоста в УПИ IV-372 по действащия ПУП, за да захрани сградата на **** гр. Р.

Съгласно Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 год. „ЕВН България Електроразпределение” АД поема грижата за правилната експлоатация и текущата поддръжка на цялата електроразпределителна мрежа средно и ниско напрежение, по която се пренася фактурираната от „ЕВН България Електроснабдяване” АД ел. енергия, т.е. включително и за отклонението (ВЕ, под който е станал процесният инцидент) от основната въздушна линия на електроразпределителната мрежа 20 кV „Митьо Станев” до трафопоста, предназначен за Гражданска отбрана. Цитираната Лицензия не прави разлика между експлоатация на собствени и чужди съоръжения. Освен това, фактурирането на споменатата ел. енергия от „ЕВН България Електроснабдяване” АД легитимира „ЕВН България Електроразпределение” АД като експлоататор на електроразпределителната мрежа и в участъка, под който е станала процесната злополука, а съгласно чл.64, ал.1 от Закона за енергетиката в полза лицата, които експлоатират енергийни обекти, какъвто е и процесният ВЕ (****), възникват сервитути, като съгласно чл.15, т.2 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти при упражняване на сервитутните права титулярът е длъжен да следи за безопасното състояние на сервитутната зона и да предприема действия за спазването на изискванията на наредбите по чл.83 от Закона за енергетиката, където са изброени и конкретно посочените в обвинението подзаконови нормативни актове.

По отношение на основното възражение на защитата, че този участък на мрежата, под който е станала злополуката, не е собственост на ЕВН България (всъщност тя не присъства като актив нито в счетоводните записвания на община Раднево, нито в тези на ЕВН), то настоящият състав намира, че този аргумент не освобождава от отговорност ЕВН България и в частност ***. Това е така, защото както бе изяснено и по – горе титулярът ЕВН, който експлоатира въпросното отклонение, притежава сервитутно право и съгласно подзаконовите нормативни актове е длъжен да полага грижи за безопасност. Законът ясно разграничава правото на собственост – чл.117 от ЗЕ и сервитутното право – чл. 64 от ЗЕ по отношение на въздушните електропроводи и също толкова ясно е възложил отговорността по отношение на безопасността на сервитутната зона на титуляра, който я експлоатира и който съвсем обосновано притежава и специалните знания, за да изпълни тези си задължения.

В резултат на така анализираните доказателства първата инстанция е стигнала правилно до правния извод, че от обективна и субективна страна А.С.Д. е извършил по непредпазливост престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2 от НК във вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК – причинил на К.Б.Д. средна телесна повреда поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност.

От обективна страна обвиняемият като изпълняващ длъжността “****” – КЕЦ гр. Р.  е следвало съгласно нивото му в йерархията от ръководни длъжности в ЕВН, да спазва всички закони, подзаконови нормативни актове и вътрешни актове за безопасност на мрежата, обслужвана от КЕЦ гр. Р. В длъжностната му характеристика е записано, че носи обща отговорност за безопасността в КЕЦ, обхващащ като работна област цялата захранвана и обслужвана мрежа. Ето защо изхождайки от задълженията на обвиняемия Д., визирани в длъжностната му характеристика, той се е отнесъл немарливо към задълженията си като:

-    допуснал паркирането на машини (товарен автомобил „ЗИЛ 131” и автокран „МАЗ”) в сервитутната зона на отклонението от ВЕ „Митьо Станев”, захранващо Абонат № 1201070 („Гражданска отбрана” гр.Раднево), в нарушение на чл.176 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането („Не се допуска в сервитутната зона на ВЕ извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали, изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност”) във връзка с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти, т.10 от Приложение № 1 („Минимални размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическа енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях: т.10 Въздушни електропроводи (ВЕ) за средно напрежение по трасето на ВЕ, ивица с широчина: 1. При трасе през населени места и селищни образувания: хоризонталното разстояние между крайните неотклонени проводници плюс 4 м, по 2 м от двете страни”) и не е предприел мерки по отстраняването им.

- не е привел провеса на ВЕ в посочения участък (провесът на най-долния проводник до земната повърхност е бил 3.90/4.12 м.) в съответствие с нормативните изисквания в нарушение на чл.177, ал.1, т.2 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. техническа експлоатация на енергообзавеждането („Разстоянието от най-ниския проводник на ВЕ при най-голям провес до повърхността на земята в урбанизирани територии е не по-малко от: за ВЕ с напрежение над 1 кV до 110 кV - 7 м.”).

Като ръководител на съответното местно звено на ЕВН Д. е следвало да организира и контролира състоянието на енергообзавеждането, част от което се явява и процесното отклонение на въздушния електропровод. Съгласно чл. 62, ал. 1 от НАРЕДБА № 16-116 от 8.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането – “Ръководителят на предприятието организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на енергообзавеждането.” Обвиняемият не е изпълнил тези задължения по отношение на процесното отклонение на ВЕ, вменени му и от длъжностната му характеристика. В обстоятелствената част на постановлението прокурорът е постановил, че е нарушен и чл.174 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането („Ръководителите на предприятия, които експлоатират ВЕ, чрез кметовете на общини и кметства, през чиито територии преминават трасетата на ВЕ, периодично предупреждават земеделските производители и съответните транспортни фирми да спазват изискванията за безопасност съгласно чл.176”). В диспозитива на самото постановление обаче тази разпоредба не е посочена нито текстово, нито цифрово. Това противоречие не е съществено, доколкото чл. 174 от Наредбата представлява вменяване на задължение за изпълнение на конкретно задължение при частен случай на нарушение на безопасността на енергообзавеждането – предупреждението е следвало да бъде отправено към конкретни субекти – земеделски производители или транспортни фирми, каквито в случая нямат отношение към изоставените камиони. Първата инстанция е признала за виновен обвиняемия Д. и за нарушение и на тази разпоредба. В случая тя няма отношение към конкретната фактическа обстановка, а и в самия диспозитив на постановлението не е формирана като част от обвинението т.е. не може да се приеме, че е повдигнато обвинение и за нарушение на чл. 174 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането и Д. следва да бъде оправдан в тази част от решението, без това да се отразява при индивидуализирането на административното наказание.

Неизпълнението на цитираните задължения от страна на обвиняемия е в пряка причинна връзка с получените от К. Д. травматични увреждания, които правилно са квалифицирани като средна телесна повреда. Дейността на обвиняемия (***) е правно регламентирано занятие, за упражняването на което са въведени специални нормативни правила, изискват се специални знания, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответна правоспособност – електротехническо образование, като същата е източник на повишена опасност, тъй като представлява занятие (работа с ниско, средно и високо напрежение), при което и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.

От субективна страна обвиняемият Д. е извършил деянието по непредпазливост във формата на небрежност, тъй като той не е целял настъпването на вредоносния резултат, респективно – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но предвид задълженията му, визирани в длъжностна му характеристика и нормативните разпоредби, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Налице са предпоставките на чл. 78а от НК, а наложеното административно наказание е правилно и справедливо индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства - „глоба” в размер на 3000 лева.

Съдът е отчел чистото съдебно минало на обвиняемия като смекчаващо отговорността му обстоятелство, а високата обществена опасност на деянието като отегчаващо отговорността му обстоятелство е извлечена от вида и характера на настъпилия вредоносен резултат (увредено е малко дете, като макар и да се касае за средна телесна повреда, увреждането е за цял живот).

Предвид, че обвиняемият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът е следвало да присъди в негова тежест направените по делото в досъдебното производство и при проведените съдебни следствия пред районните съдилища съдебни и деловодни разноски за назначените експертизи в размер на сумата от 1360 лева, а не 1190 лева.

 

Водим от горното въззивният съд,

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ Решение № 97 от 05.02.2014 г., постановено по АНД № 1909/2013г. по описа на РС Стара Загора, като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която обвиняемият А.С.Д. е признат за виновен да е нарушил чл. 174 от Наредба № 16-116 от 08.02.2008 год. за техническа експлоатация на енергообзавеждането - „Ръководителите на предприятия, които експлоатират ВЕ, чрез кметовете на общини и кметства, през чиито територии преминават трасетата на ВЕ, периодично предупреждават земеделските производители и съответните транспортни фирми да спазват изискванията за безопасност съгласно чл.176”, като го признава за невинен и го оправдава в тази част.

ОСЪЖДА А.С.Д. да заплати разноски в размер на още 170 лева, които да се платят в полза на държавата по бюджетна сметка на ВСС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

                  

                   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.