Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     64                                         16.05.2014г.                      гр. СТАРА ЗАГОРА

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и трети април                                                                   година 2014

в публичното заседание в следния състав:                                     

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                                  КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

секретар Даниела Хопчева

прокурор МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдията - докладчик  СП. ДРАГОТИНОВА

  ВНОХД № 1064 по описа за 2014 година.

 

 

  Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

            Постъпила е от въззивна жалба от подсъдимия И.Н.Н. против постановената присъда № 4/ 20.01.2014г. по НОХД № 263/ 2013г. по описа на РС-гр. Гълъбово в частта и досежно наложеното наказание по отношение на този подсъдим като единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание. С обжалваната присъда подсъдимия Н. е признат за виновен и осъден по предявеното и обвинение по чл.196, ал.1 т.2, във вр. с чл. 195, ал.1 т.4 пр. второ, и т.5 вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б.„а” от НК и във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание в размер на 3 години “Лишаване от свобода”, което е определил да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. С присъдата подсъдимия Н. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение в частта относно това, че деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б. „б” от НК. По делото не е бил предявен граждански иск. Моли обжалваната присъда да бъде изменена в частта и досежно наложеното наказание като бъде намален неговия размер предвид тежкото му материално и социално положение – наличието на шест деца, за четири които заявява, че са настанени в дом „Асен Златаров” – гр.Хасково. В съдебно заседание жалбата се поддържа от него, и само формално- от служебния му защитник адв. Т.Т. ***.

         Пред въззивната съдебна инстанция с оглед дадената му за това възможност другият подсъдим по делото К.З.М. се присъединява към жалбата на подсъдимия Н. като също прави оплакване за явна справедливост по отношение на наложеното му наказание. Служебният му защитник адв.Снежина П. мотивира искането на подзащитния си за намаляване на наложеното наказание със следните обстоятелства: направените от него самопризнания още в хода на ДП, във връзка с което делото е разгледано по реда на чл.371, т.2 от НПК – съкратеното съдебно следствие; оказаната помощ от него за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало до извършването на деянието, тежкото му социално положение и физическата зависимост от другия подсъдим, който го е заплашвал.

          В последната си дума към съда и двамата жалбоподатели молят съда за намаляване на наложеното им наказание поне с няколко месеца.  

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора счита, че  въззивните жалби и на двамата подсъдими са неоснователни. Счита, че при преценка на обществената опасност на двамата дейци, както и на самото деяние, правилно съдът им е наложил справедливи наказания, които са към минимума на предвиденото от закона престъпления. С оглед на което счита, че липсват основания за намаляване на определените им наказания, поради което   предлага първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.

          След като се запозна с материалите по първоинстанционното НОХД              № 208  /2013г. по описа на Гълъбовския районен съд, както и с оплакванията и доводите на страните пред настоящата инстанция, и анализира мотивите на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд прие за установена следната фактическа и правна обстановка:

Въззивната жалба на подсъдимия И.Н.Н. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Неоснователно е оплакването на жалбоподателя  - подсъдимия  Н., за  това, че наложеното му наказание е явно несправедливо. С оглед правилно установената по делото фактическа обстановка правната квалификация на деянието е правилно определена, и не са допуснати при постановяване на присъдата или на ДП съществени процесуални нарушения. С оглед направените от подсъдимия самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, делото е било разгледано по реда на глава ХХVІІ- чл. 371 т.2 от НПК- съкратено съдебно следствие, като процедурата за това е спазена.

Тъй като оплакването в жалбата е само против присъдата в частта и досежно наложеното му наказание след направени пълни самопризнания от подсъдимия  и признание на вината, съдът намира, че не следва да обсъжда отново установената по делото фактическа обстановка. Обосновано с оглед направените от подсъдимите самопризнания, подкрепени от всички събрани по ДП доказателства, е прието, че подс. Н. в условията на продължавано престъпление в периода 29.05 – 31.05.2013г. в гр.Гълъбово след предварителен сговор с подсъдимия К.З.М., и чрез използване на техническо средство – клещи, е отнел чужди движими вещи -  медни ел. проводници от междустълбия, собственост на община гр.Гълъбово и на EVN – България, на обща стойност 472,20 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 б. „а” от НК. От правна страна с оглед и на направените от подсъдимия  Н. самопризнания правилно и обосновано същия е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 , предл. ІІ-ро и т.5, във вр. с чл. 194, ал.1, във  вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като е бил оправдан по повдигнатото му обвинение в частта му относно това, че деянието е извършено и при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б. „б” от НК/ тъй като наказанието, във връзка с което е прието, че е налице това основание- по НОХД № 49/ 2007 г. по описа на РС- гр.Първомай/ е било изтърпяно преди повече от пет години преди извършване на деянието по настоящото дело/.

Относно основното му оплакване в жалбата, касаещо  индивидуализацията на наложеното наказание, в която посока е изложен довод за явна несправедливост, че съдът при определяне на наказанието не бил отчел неговото тежко материално и семейно положение, и наличието на шест деца, въззивният съд намира същия за неоснователен.

               С оглед последната представена по делото справка за съдимост на подсъдимия И.Н.Н. от 16.01.2014г., издадена от РС-гр.Гълъбово, същият е многократно осъждан / 7 пъти за извършени престъпления против собствеността – квалифицирани кражби, като е търпял многократно ефективни наказания „Лишаване от свобода”, най- голямото от които е в размер на две години “Лишаване от свобода”/.  С оглед на богатото му съдебно минало и криминално досие, не може да се приеме, че същият е с добри характеристични данни.  Предвид което с оглед личността на подсъдимия, който въпреки предишните си осъждания за един и същ вид престъпления/против собствеността/, не е коригирал поведението си и продължава да извършва такъв вид престъпления, следва да се приеме, че в случая е налице една особена упоритост при извършване на този вид престъпления- Освен това настоящото му деяние е с висока обществена опасност, тъй като предмета на посегателство са движими вещи с национален и обществен приоритет – ел.проводници от междустълбия, причиняващи големи вреди както на населението, така и на енергодоставчика- EVN – България, които се заплащат в крайна сметка отново от гражданите в РБългария. Всъщност действително с оглед наличните доказателства за предишните му осъждания се налага извода, че извършването на този вид престъпления за него е станало начин на живот. Горните обстоятелства са били правилно отчетени от съда при индивидуализацията на наказанието, като правилно е прието, че деянието му няма инцидентен и случаен характер и характеризира дееца като лице с утвърдени престъпни навици. Като смекчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени: тежкото му материално положение и имотно състояние и невисоката стойност на отнетото, като неправилно е отчетено като такова направеното от него самопризнание пред органа на ДП. С оглед процедурата, при която е протекло съдебното следствие, повторното отчитане на направеното самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство е недопустимо. Тъй като обаче като резултат определеното наказание е правилно определено и съдът е изложил мотиви, както досежно определената база на наказанието от четири години и шест месеца /с оглед предвиденото от закона наказание от  3 – 15 години ЛС/, така и относно намаляването и с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, не е налице незаконосъобразност на присъдата в тази и част.

   Настоящият въззивен състав обаче намира, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които не са били отчетени при определяне на наказанието. Напротив, отчетени са били в повече, отколкото са налични  по отношение на този подсъдим смекчаващи вината обстоятелства. Обстоятелството, че жалбоподателят има шест деца, не е такова, тъй като от една страна тежкото му семейно и материално  положение е било отчетено, вкл. и обстоятелството че е безработен, а от друга страна самият той признава, че четири от децата са настанени в Дом”Асен Златаров” – гр.Хасково, т.е. грижите за тях се полагат от държавата. Други изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства не са налице. Всъщност с оглед личността на подсъдимия на практика то е достатъчно ниско и е на  минимума на предвиденото в закона за извършеното от подсъдимия деяние. Поради което въззивният съд също намира, че така наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода е правилно и законосъобразно определено, съобразено целите на чл. 36 от НК, а именно: да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да въздейства възпитателно и поправително върху останалите членове на обществото.     

По отношение на другия подсъдим К.З.М. с оглед извършеното от него престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. ІІ-ро и т.5, във вр. с чл. 194, ал.1, във  вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, въззивният съд намира, че с присъдата наложеното му наказание в размер на една година “Лишаване от свобода” е правилно и законосъобразно определено. Предвид гореизложеното и за този подсъдим, правилно са били отчетени като смекчаващи вината обстоятелства: тежкото му материално положение и имотно състояние, невисоката стойност на отнетото и чистото му съдебно минало към момента на деянието, а  отегчаващи отговорността обстоятелства не са били отчетени. Въззивният съд прие, че с оглед гореизложеното неправилно е отчетено като допълнително смекчаващо вината обстоятелство – направеното самопризнание, което е било взето предвид от самия закон с оглед процедурата, по която е протекло съдебното следствие- като съкратено такова. Предвид това обстоятелство и във връзка с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът е длъжен, след като определи базата на самото наказание /което в случая е правилно определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства към минимума, предвиден за самото престъпление, а именно в размер на една година и шест месеца “Лишаване от свобода”/, да го намали с 1/3 . Във връзка с това определеното му наказание правилно е определено  в размер на една година “Лишаване от свобода”.

Досежно начина на изтърпяване на наказанията по отношение и на двамата подсъдими съдът правилно е приел, че за постигане целите на чл.36 от НК същите следва да бъдат изтърпени ефективно и не са налице основанията по чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението им.

С оглед съдебното минало на  подсъдимия Н. правилно е определено наказанието да бъде изтърпяно от него в затворническо общежитие от „закрит” тип  при първоначален „строг” режим”. А с оглед обстоятелство, че наказанието “Лишаване от свобода” е наложено за първи път на подсъдимия М. законосъобразно е определено същият да го изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от „открит” тип.  Правилно в тази насока по отношение на този подсъдим съдът е отчел и наличните към момента на постановяването  на присъдата осъждания на подсъдимия М. след извършване на деянието, с оглед на което същия се явява деец с висока степен на обществена опасност.           

                 Предвид всичко гореизложено въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при отсъствие на допуснати процесуални нарушения.

 

                 Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

                                                                      Р     Е     Ш    И :

 

                 ПОТВЪРЖДАВА   присъда № 4 от  20.01.2014г., постановена по НОХД № 263/ 2013г. по описа на Районен съд – гр.Гълъбово.

 

                 На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.   

                                                                                                      

 

                                                                                              2.