Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

74                                          22.05.2014 г.                          град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и трети април                                                                     Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                            КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.Х.

ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1070 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С присъда № 32 от 21.02.2014 г. по НОХД № 2029/2013 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият Р.Т.Д., с ЕГН ********** e признат за виновен в това, че през периода м. октомври 2012 г. – м. септември 2013 г. включително, в гр. Сл, след като бил осъден с Решение № 1175 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 5034/2010 г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в сила на 05.05.2011 г., да издържа свои низходящи – сина си Д.Р.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Й.Д. и дъщеря си Й.Р.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К.Й.Д., за периода м. октомври 2012 г. – м. декември 2012 г. и действаща със съгласието на майка си и законен представител К.Й.Д. за периода м. януари 2013 г. – м. септември 2013 г., съзнателно не изпълнил това си задължение, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни вноски за всяко дете, възлизащи на обща стойност 2640,00 лева, в частност за Й.Р.Д. – 12 месечни вноски, всяка в размер  на 120,00 лева или общо 1440,00 лева и 12 месечни вноски, всяка по 100,00 лева за Д.Р.Д. или общо 1200,00 лева и на основание чл.183, ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия Р.Т.Д.. Подадената жалба е бланкетна, като се прави оплакване за неправилност на присъдата, поради несъставомерност на деянието от субективна страна. Искането е за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда.

 

 В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от служебния защитник на подсъдимия – адв. Г.Б. и от подсъдимия – жалбоподател Р.Д., като същият в последната си дума заявява, че не поддържа искането за оправдателна присъда, а моли за определяне на наказание “пробация”.

 

 Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че обжалваната присъда е правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания във въззивната жалба, прие следното:

 

Подсъдимият Р.Т.Д. и свидетелката К.Й.Д. сключили граждански брак през 1997 г., от който имат родени две деца Й.Р.Д., родена на *** г. и Д.Р.Д., роден на *** г.

С Решение № 1175 от 30.11.2010 г. по гр.д. № 5034/2010 г. по описа на РС - Стара Загора, влязло в сила на 05.05.2011 г. подсъдимият Д. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120,00 лева на дъщеря си Й.Д. и в размер на 100,00 лева за сина си Данаил Д. чрез тяхната майка и законен представител – свидетелката К.Д..

С Решение № 994 от 30.09.2011 г., влязло в сила на 30.09.2011 г. по гр.д. № 4329/2011 г. гражданския брак между съпрузите е прекратен и родителските права върху децата са предоставени за упражняване на майката – свидетелката К.Й.Д..

Подсъдимият не плащал доброволно издръжката, поради което свидетелката Д. образувала изпълнително дело. След влизане в сила на решението, с което е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за децата си, дължимата издръжка била изплащана относително редовно, тъй като същата била удържана чрез запор от трудовото му възнаграждение.

В началото на м. октомври 2012 г. подсъдимият Д. напуснал работата си в гр. С. и спрял да плаща дължимата издръжка на двете си деца. По този начин за времето от м. октомври 2012 г. – м. септември 2013 г. включително подсъдимият Д. не е изпълнил задължението си да изплаща издръжките на децата си за 12 месеца и дължи издръжка на своите низходящи – Й.Р.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН ********** в общ размер на 2640,00 лева.

Това, че през инкриминираният период по думите на подсъдимият, същият не е работил не го оневинява. Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно, като съзнателното му неизпълнение в размер на две и повече вноски, след влизане в сила на съдебният акт, с който е осъден да я заплаща, съставлява престъпление, за което се носи наказателна отговорност. 

 

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото намира, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, безспорно се установяват гореизложените фактически обстоятелства, видно от които е, че с деянието си подсъдимия Р.Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по по чл.183, ал.1 от НК.

 

Районният съд между алтернативно предвидените в чл.183, ал.1 от НК санкции “пробация” или “лишаване от свобода” до една година е индивидуализирал наказанието на «лишаване от свобода», като е отчел престъпната упоритост при извършването му. Касае се за продължителен период от време, през който подсъдимият не е давал каквито и да е било средства за издръжката на двете си деца. В тези изключително трудни икономически условия и при тези високи цени на дрехи, обувки, учебни помагала, вкл. и храна изцяло се е дезинтерисирал от издръжката на децата си и я е оставил в тежест на майката, която при това сама упражнява родителските права.

Въззивният съд с оглед на изложеното намира, че правилно е индивидуализирано наказанието на «лишаване от свобода», а размера от четири месеца, определен към минимума, е съответен на отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства.

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                  Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 32 от 21.02.2014 г., постановена по НОХД № 2029/2013 г.  по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

 

                          2.