Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 65                                     15.05.2014 година             град Стара Загора

 

Старозагорски окръжен съд,    наказателно    отделение,   първи състав, в  открито заседание на шестнадесети април,  две хиляди и  четиринадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

ВАНЯ ТЕНЕВА

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР:

                         

като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМЕНОВА
ВНЧХД № 1084 по описа за 2014  година,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по глава ХХІ на НПК.

 

С Присъда № 26/17.02.2014 г., постановена по НЧХД № 772/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, подсъдимият И.В.К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 21.12.2012 г., в град Казанлък, е причинил на К.Х.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на лицето, оток на носа, счупване на носните кости, кръвонасядане  на клепачите на двете очи, като е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което на основание чл.130, ал.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимият И.В.К. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец К.Х.Г. сумата от 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част – до размера на 3000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият И.В.К. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец К.Х.Г.  направените от него разноски по делото в размер на 515 лв.

Подсъдимият И.В.К. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 158 лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60 лв., всичко по сметка на Районен съд – Казанлък.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от подсъдимия И.В.К..

В жалбата са развити подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт – като постановен в нарушение на процесуалния закон (повдигнат е довод за липса на валидно подадена тъжба и граждански иск) и като необоснован – приетите за установени факти нямали доказателствена опора.

ИСКАНЕТО във въззивната жалба е за отмяна на присъдата и за прекратяване на наказателното производство спрямо подсъдимия или за постановяване на нова присъда,  с която подсъдимият И.В.К.  бъде признат за невинен  и оправдан по повдигнатото  срещу му обвинение, както и отхвърлен гражданския иск.

 

Частният тъжител и граждански ищец К.Х.Г. оспорва въззивната жалба. Чрез повереника си застъпва становището, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите в жалбата  оплаквания, прие следното:

 

Оплакването във въззивната жалба на подсъдимия И.В.К. - за постановяване на присъдата при съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че тъжбата не отговаряла на изискванията на чл.81 от НПК – е неоснователно.

Фактите на които се основава разбирането на защитата  за недопустимост на  тъжбата са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на тъжба от К.Х.Г. – вх.№ 6848/07.06.2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в която са изложени обстоятелства за нанесена на частния тъжител на 21.12.2012 г. лека телесна повреда. Причинителят й е посочен с имената И. И. К. ***.

С молба – вх.№ 11720/17.10.2013 г., частният тъжител и граждански ищец чрез повереника си е уточнил, че подсъдимият се именува И.В.К., посочил е неговия  ЕГН и адрес за призоваване град М., ул.”****” № **.

Въз основа на това, че горепосочената молба е депозирана много след шестмесечния срок спрямо инкриминираната дата на деянието, защитата на подсъдимия застъпва становището, че в хода на производството пред районния съд е извършена недопустима промяна на лицето, срещу което е насочена тъжбата.  Твърди се, че тъй като в срока по чл.81, ал.3 от НПК не е имало подадена тъжба от К.Х.Г. срещу И.В.К., последният нямало как да има качеството на подсъдим, респективно да бъде осъден с атакуваната присъда за причинена на частния тъжител и граждански ищец лека телесна повреда.

Правилно, районният съд, пред който също е  било повдигнато обсъжданото оплакване, е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на наказателното производство по делото.

По правило, недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване по всяко време на производството пред съда, изключая допускането на поправка в тъжбата относно датата, на която е причинено деянието. Последната може да бъде извършена само ако искането за допускането й е направено преди изтичане на шестмесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК. В този смисъл ТР № 34/03.08.1990 г. на ОСНК на ВС на РБ. В случая допуснатата поправка не касае датата на извършване на деянието, поради което е без значение обстоятелството, че искането за направата й е депозирано след преклузивния  шестмесечен срок.

 По делото е налице служебна бележка от Служба “ГРАО” при Община Мъглиж – л.34, видно от която е, че “****” и “****” са старо и ново наименование на една и съща улица в град М., така, че на практика не може да се говори за промяна в адреса за призоваване на подсъдимото лице. Поисканото  и допуснато уточнение в имената на последното  - бащиното име И.  е  коригирано на В. – е  от такова естество, че само по себе си, при наличието на конкретен, непроменен  адрес за призоваване,  не поражда съмнение,  че се касае за едно и също лице.

Най-после, следва да се отбележи, че в конкретния случай преклузивният шестмесечен срок  по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече, считано от датата, на която частният тъжител и граждански ищец е получил препис от  постановлението на  Окръжна прокуратура – Стара Загора,  носещо дата 17.05.2013 г., с което е потвърден отказът на   Районна прокуратура – Казанлък  от 22.03.2013 г. да се образува досъдебно производство  по преписка  № 679/2013 г., образувана по жалба  за причинена  телесна повреда по хулигански подбуди на К.Х.Г. срещу подсъдимия по настоящото дело. В този смисъл Р № 1/09.02.2010 г. на ВКС по н.д. № 673/2009 г., НК, ІІ н.о.

Неоснователни са и оплакванията за недостатъци на тъжбата, касаещи съдържанието й – липса на описание на механизма на причиняване на телесното увреждане и липса на “валидно предявен и годен за разглеждане граждански иск, поради липса на петитум”. Съдържанието на абзац първи от втори лист на частната тъжба и петитумът й опровергават изцяло посоченото оплакване.

 

Доводът във въззивната жалба за доказателствена необоснованост на фактическите положения, приети от районния съд, също е неоснователен.

Установените от първоинстанционния съд факти се основават на събраните в хода на съдебното следствие - при  спазване изискванията на процесуалния закон - доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и съвкупност, и в съответствие с правилата на формалната логика.  Тъй като въззивният съд възприема напълно фактическите положения, приети от районния съд, в настоящия съдебен акт не е необходимо да бъдат преповтаряни.

По делото няма спор, че подсъдимият И.В.К. на инкриминираната дата е бил в заведение “***” град Казанлък,  където е сложено началото на конфликтната ситуация, развила се в последствие пред заведението.

Аргументирано първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия И.В.К., търсещи опора в показанията на свидетелите И.Ж.Ж. и С.Р.Ж.. На първо място позицията на подсъдимия относно случилото се пред  локал “***” е нееднозначна. В декларация – л.41, съдържаща възраженията му по изнесените в тъжбата фактически обстоятелства, подсъдимият И.В.К., отричайки да е нанасял удари на когото и да е било, твърди: “По-скоро ми се наложи да избягвам такива  (има предвид удари), които се опитваха да ми нанесат непознати лица.”. Много по-различно е становището на подсъдимия, съдържащо се в обясненията му, дадени в  проведеното на 13.01.2014 г. с.з. от първоинстанционния съд. Според тези обяснения не е имало никаква конфликтна ситуация, защото подсъдимият твърди: “Не сме се закачали с другата компания. Ние си танцувахме, те си танцуваха, не знам защо съм набеден. Не знам някой някого да е удрял или бил. Прибрахме се в Мъглиж директно. Охраната ни помоли да напуснем, но не мога да обясня защо”. Показанията на свидетелите И.Ж.Ж. и С.Р.Ж. са доста по-различни. Според тези свидетели, когато те двамата и подсъдимият излезли от локал “****” били нападнати от други момчета. Подсъдимият и свидетелят С.Р.Ж. се спасили с бягство, за разлика от свидетеля И.Ж.Ж., който не успял да избяга и бил набит.  Показанията на свидетелите И.Ж.Ж. и С.Р.Ж. – освен, че не се припокриват със заетото в същото съдебно заседание становище от подсъдимия относно случилото се – са уклончиви и без доказателствена опора. Уклончиви, защото свидетелят С.Р.Ж. така и не е разбрал защо охраната на заведението е извела вън от същото именно тяхната компания – обсъжданите двама свидетели и подсъдимия. Без доказателствена опора, защото свидетелят И.Ж.Ж. посочва брой на момчетата, изненадали ги с агресивното си поведение пред заведението – “към десет момчета” – който очевидно не съответства на броя на момчетата от компанията на частния тъжител, общо четири, две от които, по време на случилото се пред заведението, са били вътре в  същото. Същевременно разказът на свидетеля И.Ж.Ж. не е напълно ясен  - той твърди, че подсъдимият и С.Р.Ж. са успели да избягат, а същевременно заявява, че “направо бяхме разбити тримата”, т.е. от обясненото от него не става ясно участвал ли е или не подсъдимият във физически сблъсък пред заведението.

Обстоятелството, че на частния тъжител и граждански ищец, вън от заведението, поради това, че се опитал да защити свидетеля В.К.Ч. – който излязъл пръв  и  бил нападнат от подсъдимия и приятелите му,   е била нанесена лека телесна повреда от подсъдимия, се установява от разказа  на свидетелите А.К.И., К.Н.М. и В.К.Ч.. Показанията на тримата свидетели, напуснали заведението едновременно с пострадалия, са логични, последователни и взаимно допълващи се.  Никой от свидетелите, тъй както и пострадалият, не е познавал преди случилото се подсъдимия, тъй че  в някакви минали отношения да се съдържа мотив за  съобщеното от тях. Обстоятелството, че свидетелката А.К.И. описва подсъдимия като момче с кафяви очи, а свидетелката К.Н.М. -  със зелени, не внася объркване в личността на нападателя на пострадалия, тъй като и двете свидетелки разпознават подсъдимия  като извършител на деянието по особената татуировка, която има на врата си.

Въз основа на  издаденото на частния тъжител и граждански ищец – след медицинското му освидетелстване – съдебномедицинско удостоверение (л.5) и заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л.59) се установява вида и естеството на причиненото на К.Х.Г. телесно увреждане, както и че  същото отговаря да е получено по времето и начина – удари с юмруци, съобщен от него.

 

При установените факти материалният закон е приложен правилно.

Правилно, районният съд е приел, че  след като на  21.12.2012 г., в град Казанлък, е причинил на К.Х.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване на лицето, оток на носа, счупване на носните кости, кръвонасядане  на клепачите на двете очи - разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, подсъдимият  И.В.К., както от обективна, така и от субективна страна, е   извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което  - при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – му е наложено наказание към минималния размер – четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Осъждането на подсъдимия по НОХД № 687/2010 г. по описа на Районен съд Казанлък – справка за съдимост (л.52) – изключва приложението на чл.78а от НК, имайки предвид разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”б” от НК.

 

Тъй като извършеното от подсъдимия деяние, ангажира и гражданската му отговорност пред пострадалия К.Х.Г. на основание чл.45 от ЗЗД, правилно първоинстанционният съд е приел гражданския иск за доказан по основание.

Размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди  - 1500 лв., е справедлив. Съобразен е с конкретния вид на претърпяното здравословно увреждане и произтичащите от същото болки и страдания, с продължителността на оздравително-възстановителния процес и с   ежедневните неудобства, търпени от пострадалия по време на протичането му.

 

В съответствие с изложеното, след като намери доводите в жалбите на частния тъжител и подсъдимия за неоснователни и след като  при извършената цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК,   не установи основания за отмяната или изменението й,  на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд – Стара Загора прие, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.

 

Водим от изложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26/17.02.2014 г., постановена по НЧХД № 772/2013 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

Решението не подлежи на жалба и/или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

                                                                                           2.