Р Е Ш Е Н И Е

 

13.05.2014 г.

 

Номер №63                                                                    град Стара Загора

 

 

Старозагорският окръжен съд                        ІІ-ри наказателен състав

На шестнадесети април                                                 Година 2014

в публичното заседание в следния състав:

                                               

       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА

                                             

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                        КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

 

Секретар: М.Т.

Прокурор: ВАНЯ МЕРАНЗОВА

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА

внохд №1090 по описа за 2014 година, прие за установено следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

        С Присъда №36/27.02.2014 г., постановена по нохд №2578/2013 г. по описа на Старозагорски районен съд подсъдимият Д.И.Ж. е признат за невинен в това, че на 17.05.2013 г., в гр. Стара Загора управлявал моторно превозно средство – л. а. „ Деу Ланос” с рег. №СТ 98 38 АТ след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установени  по надлежния ред с техническо средство  „ Drеger Drug Test 5000„ с №ARAM003, като съдът го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343б ал.3 от НК.

        В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Стара Загора. В протеста се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и постановяването й в противоречие със събрания доказателствен материал и с материалния закон. Искането, което се прави с протеста, е за отмяна на присъдата и постановяване  нов съдебен акт, с който подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло протеста на Районна прокуратура Стара Загора и изразява становище, че постановената оправдателна присъда е незаконосъобразна и необоснована, поради което следва да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия Д.И.Ж., адв. З.,  изразява становище, че  атакуваната присъда е правилна и в мотивите към същата първоинстанционният съд е изложил доводите си въз основа на които е признал за невинен и оправдал подсъдимия Ж. по повдигнатото обвинение.

Настоящият съд, след като обсъди събраните доказателства по делото, взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установено от фактическа страна е, че подсъдимият Ж. *** управлявал МПС - лек автомобил м. „ Деу Ланос “ с рег. № СТ 98 38 АТ и след като бил спрян за проверка от служители на МВР у него било намерено наркотично вещество - метамфетамин. При извършената проба в ПП при ОД на МВР Стара Загора с техническо средство - „Dreger Drug Test 5000” с № АRАМ 003, уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин. Подсъдимият Ж. оспорил този резултат, с оглед на което му бил издаден талон за медицинско изследване съдържанието на наркотични вещества. В Спешна приемно отделение / СПО/ на МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" била взета проба урина от подсъдимия, която била изследвана в лабораторията на СПО. Видно от лист за преглед на пациент №940/18.05.201Зг. , с приложен към него фиш за изследване на урина от 18.05.201Зг. на подсъдимия Ж., в съдържанието на последната е установено наличие на метамфетамин и амфетамин.

          Изложените по-горе обстоятелства досежно извършването на проверката, изпробването с техническо средство и начина на извършване на лабораторния анализ на взетата проба урина се установяват от показанията на свидетелите Д., Д. и Н., от обясненията на подсъдимия Ж.,       както и от приложените по досъдебното производство доказателства: АУАН №1680/18.05.2013 г., талон за медицинско изследване,  лист за преглед на пациент в спешно отделение №940/18.05.2013 г., фиш за изследване на урина от 18.05.2013 г.

        При така приетите обстоятелства, първоинстанционният съд е направил извод, че по делото липсват годни доказателствени средства, установяващи по безспорен начин, че подсъдимият Ж., преди да се качи в управлявания от него лек автомобил, е употребил наркотични вещества. Този извод се споделя и от настоящата инстанция по следните съображения:

        Действително, за да е съставомерно деянието по чл.3436 ал.З от НК, е необходимо от обективна страна да се установи по безспорен и категоричен начин, че деецът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а от субективна - че същият е съзнавал, че е употребил такива вещества и управлява автомобил под тяхно въздействие. За съставомерността на деянието е без значение времето на употреба на наркотичното или упойващото вещество - т.е. дали непосредствено преди управлението на МПС или в по-ранен момент, като законът не въвежда нито количествен критерий относно употребеното вещество, нито изискване водачът да е повлиян в определена степен от него.

        Съгласно специалния подзаконов нормативен акт – Наредба №30/27.06.2001 г. за установяване реда за употреба на алкохол и други упойващи вещества, в частност разпоредбата на чл.1, ал.2 от нея, употребата на алкохол и други упойващи вещества се установява с техническо средство и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В случая употребата на упойващи вещества от подсъдимия у установена с техническо средство. С оглед на това, че той е оспорил показанията на техническото средство, му е взета проба урина.

        Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1  от Наредба №30/2001 г., когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване.

        Настоящият състав приема, че употребата на упойващи вещества може да бъде установена с извършено лабораторно изследване на проба урина, взета и изследвана по надлежния ред, но при пълно спазване на регламентирания с Наредбата ред. Това означава на първо място издаване на талон за медицинско изследване,  в който се вписва лечебното заведение, в което следва да се яви, срока на явяване съгл. изискването на чл.3, ал.3 от Наредбата. При явяване за медицинското изследване в посоченото време и вземането на проба урина следва да се състави протокол за медицинско изследване, който да отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата, като формуляра за този Протокол е определен с Приложение №2 към същата. В съответствие с изискването на чл.15 от същата Наредба следва дадената за медицинско изследване проба урина да бъде предоставена на лаборатория за химико-токсикологичен анализ със съответен протокол за предаване и приемане на пробата, за да бъде изготвено изследването й в съответната специализирана лаборатория.

        В случая регламентираният ред за това не е спазен. При явяването в медицинското заведение и извършеното освидетелстване е съставен лист за преглед на пациент в спешно отделение №940/18.05.2013 г., който не отговаря на изискванията на  чл.9 и чл.10 от наредбата, като не са вписани номерът и датата на издаване на талона за медицинско изследване, час на вземане пробата, датата и часът на изпращане в химическата лаборатория. В посочения лист липсва отбелязване  какво е било поведението, общото психично и соматично състояние на лицето, както и останалите резултати от освидетелстването и събраните анамнестични данни. С оглед на това изготвеният документ не отговаря на минимално необходимите изисквания за съдържание и форма, посочени в одобрения образец на протокол за медицинско изследване /приложение №2 към Наредба 30/. Освен това взетата проба урина, в нарушение на разпоредбата на чл.15 ал.3, вр. ал.2 от Наредба №30, вместо в специализирана лаборатория, е била изследвана в лабораторията на приемното отделение към МБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович”.

        В контекста на изложеното по-горе, съдът намира, че вземането на пробата урина,  освидетелстването на подсъдимия и изследването на така взетата проба е станало в нарушение изискванията на Наредба №30/27.06.2001 г. Неспазването на регламентирания ред относно установяване употреба на  упойващи вещества от водач на МПС е довело до събирането на негодни доказателствени средства относно един от съществените факти, подлежащи на доказване в процеса.

        В разпоредбата на чл.343б, ал.3 НК не е изрично посочено, че съдържанието на упойващото вещество трябва да бъде установено задължително в кръвта, за разлика например от установяването на алкохол в кръвта с концентрация над 1,2 промила, изрично уредено в разпоредбата на чл.343б, ал.1 НК. С оглед на това съдът намира, че не съществува пречка за установяване употреба на наркотични вещества с изследване на проба урина, която обаче е взета и изследвана съобразно цитираните по-горе изисквания на Наредба №30/27.06.2001 г.

        Действително Върховният съд в Постановление №1/1983 г. на Пленума на ВС приема, че както пияното състояние, така и употребата на наркотични вещества, може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК, в това число и чрез химическо изследване на съдържанието на наркотично вещество в урината, при стриктно спазване изискванията на действащата към този момент  Наредба №9/1980 г., в която изрично е регламентирано изследването на урина. В сега действащата Наредба №30/2001 г. изрично не е регламентиран реда за вземане и изследване на проба урина  за установяване употребата на наркотични вещества, но съдът счита, че лабораторното изследване на същата следва да се извършва по предвидения в Наредбата ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата и на чл.174, ал.4 ЗДвП, съгласно която редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. В &3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №30/2001 г. изрично е посочено, че същата се издава на основание чл.174, ал.4 ЗДвП и с нея се отменя предходната Наредба №9/1980 г.

        С оглед изложеното по-горе съдът намира, че правилно подсъдимият Ж. е признат за невинен и  оправдан изцяло по повдигнатото обвинение и не са налице основания за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда.

        Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК съдът

 

                                     Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Присъда №36/27.02.2014 г., постановена по нохд №2578/2013 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.