О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 № 280                                            16.05.2014 г.                          град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД            ПЪРВИ  НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На шестнадесети май                                      две хиляди и четиринадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                    

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТОНЬО ТОНЕВ

       ЧЛЕНОВЕ:  СОНЯ КАМЕНОВА

                                                                                               ВАНЯ ТЕНЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Тенева ВЧНД № 1126 по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.

 

С определение № 144 от 12.03.2014 год. по ЧНД № 420/2014 год. по описа на Районен съд – Стара Загора е потвърдено постановление от 14.02.2014 год. на Районна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по ДП № зм – 17 - С/ 2013 год. по описа на ОСлО при на ОП – Стара Загора, образувано и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Горепосоченото определение е обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора от ощетеното ЮЛ “***” ЕАД, чрез повереника й адв. Е.Т..

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 6 НПК, от лице, имащо право на такава и е редовна, и допустима. В нея се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че същият е постановен, без да са разгледани всички събрани доказателства, което е довело до неправилни правни изводи на съда за несъставомерност на деянието. Искането до въззивния съд е за отмяна на определението и за произнасяне по основателността на жалбата.

 

Въз основа на данните по делото и закона, Окръжен съд – Стара Загора прие за установено следното:

Досъдебно производство ДП № зм – 17 - С/ 2013 год. по описа на ОСлО при на ОП – Стара Загора е образувано с постановление от 04.02.2013 г. на РП – Стара Загора срещу срещу С.П.Ж., ЕГН: ********** за това, че през м. октомври 2012г. в гр. Стара Загора противозаконно присвоил чужда движима вещ – т.а. марка: ***, модел: ***, с рег. № ***, собственост на „***” ЕАД, гр. София, която владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

С постановление на районна прокуратура Стара Загора от 14.02.2014 г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, , вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. чл. 199, ал. 1 НПК. Прокурорът е приел, че в случая се касае за гражданскоправни отношения, в частност търговски отношения между „***” ЕАД, гр. София и „***” ООД, гр. Стара Загора (представлявана от С.П.Ж.) и няма данни за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

Районният съд е потвърдил постановлението за прекратяване като е приел, че от обективна страна действително се касае за гражданскоправни отношения, а по отношение на субективния елемент, то няма доказателства за вина на С.Ж. като представител на лизингополучателя „***” ООД.

 

Основните релевантни по делото факти са следните:

 

На 26.03.2008г. „***” ЕАД, гр. Стара Загора /лизингодател/ и „***” ООД, гр. Стара Загора /лизингополучател/ сключват Договор за лизинг, съгласно който на лизингополучателя е предоставено ползването на т.а. марка: ***, модел: ***, с рег. № ***. От своя страна лизингополучателят се задължил да плати на лизингодателя сумата от 26 575,42 евро, с вкл. 20% ДДС, от които първоначална вноска в размер на 4 740,14 евро и последващи 60 равни месечни вноски, разпределени съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора, като последната вноска е следвало да се внесе на 05.04.2013 г.

Между страните не се спори, че товарният автомобил е предаден на лизингополучателя „***” ООД, гр. Стара Загора и към настоящия момент се намира в негово владение. Съгласно погасителния план е платена първоначалната вноска от 4 740,14 евро, не се спори и че са платени още 46 вноски по Договора за лизинг за месеците от май 2008 г. до февруари 2012 г.

С нотариална покана с рег. № 6832 от 05.10.2012г. по описа на нотариус Л.Л., вписана под № ** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, лизингодателят поканил лизингополучателя да му заплати дължимата според него сума от 13 539,48 лева, представляваща задължения по сключения Договор за лизинг към дата 18.09.2012г. в тридневен срок от получаване на нотариалната покана, като в противен случай следва да се счита, че договорът е едностранно развален и лизинговият автомобил следва да бъде върнат в офиса на „***” ЕАД. Поканата е получена лично от С.П.Ж. – управител на „***” ООД, гр. Стара Загора на дата 11.10.2012г. По досъдебното производство Ж. е представил платежни нареждания, от които се установява плащането на още 14 лизингови вноски за периода от м. март 2012г. до м. април 2013г. Тези вноски се равняват на сумата от 9 964, 78 лева и са платени едва на 21.02.2013 г.

Представена е и нотариална покана с рег. № 454 от 26.02.2013г. на нотариус В.И., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната Камара, с район на действие РС – Стара Загора, с която лизингополучателят уведомил лизингодателя, че на 21.02.2013г. е изпълнил задълженията си по лизингов договор № 9995/26.03.2008г. и го поканил да се яви на 13.03.2013г. в 11 часа в нотариалната кантора на нотариус М.К., за да се осъществят съответните действия по прехвърляне на собствеността на автомобила, предмет на договора. Поканата е получена на 27.02.2013г. от Е.Н.Л.. Лизингодателят изпратил отговор на нотариалната покана, с който уведомил „***” ООД, гр. Стара Загора, че счита лизинговия договор за развален, считано от 16.10.2012г., а прехвърляне на лизинговото имущество може да бъде осъществено само при действащ договор. Няма данни кога този отговор е получен от лизингополучателя. Съгласно изготвената съдебно икономическа и счетоводна експертиза на досъдебното производство след изследване на счетоводството на и двете страни по спора лизингополучателят е платил до 21.02.2013 г. на лизингодателя сумата от 59 060, 46 лева. По погасителен план до 05.04.2013 г. е следвало да плати 51 977, 00 лева.

 

Горепосочените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е приел за установени, след като обсъдил и преценил поотделно и в съвкупност събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

 

При тези фактически обстоятелства, въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционния съд е правилен откъм правна страна.

За да се осъществи съставът на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК, следва субектът на деянието – в случая представителят на лизингополучателя С.Ж., да “присвои” т.е. да се разпореди в своя или чужда полза с лизинговия автомобил, след като правното основание, на което го владее и ползва отпадне (в случая това е развалянето на Договора за лизинг) и това да е извършено умишлено т.е. да съзнава, че няма основание да държи в свое владение автомобила. Всъщност спорът между двете страни се свежда именно до развалянето на Договора за лизинг, който въпрос правилно първата инстанция е преценила, че подлежи на разрешаване по гражданскоправен ред. Въпреки положените усилия от страна на прокуратурата да събере доказателства за извършено престъпление, такива не са налице и досъдебното производство е прекратено правилно поради липса на престъпно деяние. От направената счетоводна експертиза е видно, че към февруари 2012 г. изплатените вноски според счетоводните записвания на лизингополучателя са в размер на 51 154, 96 лева (като по погасителен план е следвало да погаси 51 977) След февруари 2012 г. плащанията са спрели за период от точно една година. Към момента на изпращане на поканата (октомври 2012 г.) според „***” ЕАД задълженията на „***” ООД са лизингови вноски за периода от март до септември 2012 г., неустойки за забава и застрахователни плащания в размер на 13 539.48 лв. Въпреки отправеното предизвестие за разваляне на договора и твърденията на лизингодателя, че договорът за лизинг е прекратен през февруари 2013 г. лизингополучателя е платил накуп сумата от 9 964, 78 лева и е поискал прехвърляне на собствеността. С отговора на тази покана обаче спорът е продължил, като лизинговата къща е заявила, че е приела плащанията и след разваляне на договора, защото по нейни изчисления тези суми са дължими и дори не покриват цялото задължение. Разпитан е С.Ж. като управител на “***” ООД и Р.Р. като представител на лизингодателя, като последният признава, че е бил в контакт със Ж. по отношение на плащанията. Всички тези факти показват, че наистина е налице неизпълнение на договора за лизинг. Дали обаче то е достатъчно за разваляне на договора за лизинг, при какви условия става това и дали са изплатени или надплатени дължимите суми са въпроси от гражданско естество, които прокуратурата не е компетентна да разреши. Фактите показват, че намерение за плащане на вноските по Договора за лизинг и придобиването на собствеността върху автомобила е съществувало през цялото време у лизингополучателя т.е. не е налице умисъл.

 

Ето защо, обжалваното определение и потвърденото с него прокурорско постановление следва да бъдат потвърдени като законосъобразни и обосновани.

Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 144 от 12.03.2014 год., постановено по ЧНД № 420/2014 год. по описа на Районен съд – Стара Загора,

 

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                           2.