МОТИВИ

към решение №64/14.05.2014 год. по ВАНД №1022/2014 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

          Обжалвано е от Д.А.С., ЕГН **********, чрез адв.П.П. *** решение №636/19.12.2013 год. по АНД №818/2013 год. по описа на Районен съд гр.Казанлък, с коeто жалбоподателят Д. С. е признат за виновен в това, че на 05.06.2012 год. в гр.Казанлък, при условията на продължавано престъпление е извършил непристойни действия-изразяващи се в обидни думи, пререкания и неподчинение на разпореждания на полицейски служители, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, престъпление чл.325,ал.1,вр.чл.26,ал.І НК като на основание чл.78а,ал.І НК съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 500 лева.

                   Според жалбата, решението/неправилно във въззивната жалба е посочено, че се касае за присъда/  на  районният съд  е незаконосъобразно и неправилно, поради което съдът следва да  го отмени  и постанови ново, с което обвиняемият се признае  за невинен и оправдан по обвинението. Съображения за това искане се съдържат във въззивната жалба, с подлагане на критика на кредитираните от съда показания на свидетелите Т., М., С. и Д., които според жалбоподателя са непоследователни и в противоречие с писмените доказателства. 

 

                   В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

                   Защитата на обвиняемия пледира за уважаване на въззивната жалба, и постановяване на ново решение, с което обвиняемият Д.С. бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.

     Въззивната инстанция, след поставянето в очна ставка на обв.Д. С. и св.Д.Х.Т. и обсъждайки останалите материали по делото прие, че фактическата обстановка възприета  от първоинстанционният съд е правилно установена, а именно:

     През 2012 год. св.Д.Т. работел като ВНД Началник група “ООР” при РУП-гр.Казанлък. На 05.06.2012 год.във вр. с изпълнение на Заповед №783/23.03.11 год. на Директор на ОД на МВР гр.Стара Загора решил да извърши проверка как полицейските служители Т. М. и М. С. изпълняват патрулно-постовата дейност.

Около 13.30 часа, движейки се със служебния автомобил по бул.”Розова долина” в гр.Казанлък тримата забелязали, че таксиметров автомобил бил паркиран в зона за кратковременен престой, в близост до кръстовището и пешеходна пътека, северно от община Казанлък.

Виждайки полицейската кола и насочилите се към него полицаи, водачът на автомобила-обв.Д. С. излязъл от таксито и се насочил към колонка за таксуване на кратковременен престой. Св. Т. го настигнал и му поискал свидетелство за правоуправление на МПС и документите на автомобила. Обвиняемият представил личната си карта и свидетелството за правоуправление, но св.Т. поискал и останалите документи – талон за ГТП, полица за застраховка “Гражданска отговорност”. Обвиняемият му отговорил, че повече нищо няма да му даде, а всичко което иска е залепено на предното стъкло-“Гледай там и не ми се прави на Зъбчо-2”. Неколкократно св.Т. изискал останалите документи и го предупреждавал да не препятства проверката,а да изпълнява полицейските разпореждания, защото ако продължава да упорства срещу него ще бъде използвана физическа сила и помощни средства. Като чул това, обвиняемият протегнал ръцете си напред, като му казал да слага белезниците, защото друго нямал да му даде.

Едва когато св.Т. поискал белезниците от св.С., обвиняемият се съгласил и представил документите.

На обвиняемия бил съставен акт за УАН по ЗДвП/нарушени чл.98,ал.І,т.1 и 5 и чл.100/. Докато св.Т. съставял акта обв.С. се опитвал да покаже клип от мобилния си телефон за нарушения на правилата за движение, извършени от св.С., като говорел, че са малоумници и ще ги разсипе с жалби.

Тъй като обв.С. отказал да подпише акта за “нарушител”,помолен от св.С., това сторил св.П. Б., с което удостоверил този отказ.

Вечерта на същия ден, около 19.30 часа пред сградата на РУП пристигнал обвиняемият и се насочил към постовия св.С. Д.. Обърнал се към него с думите ”Къде са онези тъпънари, олигофрени мръсни…Спряха ме, съставиха ми акт, взеха ми книжката и не ми я върнаха”. На тръгване се заканил, че ще пуска жалби против тримата полицаи и напсувал.

Първоинстанционният съд  е направил анализ на противоречията в гласните доказателства и стигнал до произнасяне на осъдително решение.

Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя този извод на районния съд.

Въпреки известни противоречия в свидетелските показания и обясненията на обвиняемия по принцип заключението на съда относно фактическата обстановка е правилно и обосновано,но направените правни изводи са неправилни и незаконосъобразни.

По начало престъплението по чл.325,ал.І от НК е формален състав,т.е. не се изисква настъпването на някакви резултатни последици. Престъплението е довършено от момента на извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяването на явно неуважение към обществото.

В настоящият случай съдът е приел, че непристойните действия се изразяват в “обидни думи, пререкания и неподчинение на разпореждания на полицейски служители”. За да е съставомерно деянието е необходимо непристойните действия на дееца да нарушават грубо обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото.Според ППВС №2/74 г., е налице грубо нарушение на обществения ред при ”брутална демонстрация” против установения ред и изразяване висока степен на неуважение към личността и правилата на обществения ред.

Деянието е съставомерно при наличието и на двата признака.

Грубото нарушение на обществения ред изразява степента на нарушение на обществения порядък и означава значителност, сериозност на нарушенията. Касае се за оценъчно понятие, чието съдържание се определя за всеки отделен случай като се вземе предвид всички обстоятелства по делото-място, време, начин на извършване на действията, отношения между участниците, В конкретния случай действията на обвиняемия не представляват упражняване на насилие на публично място, нарушаване покоя на гражданите, на транспорта, дори това да е извършено грубо. Разправията с органите на реда не е от такъв характер и интензитет, за да се приеме, че е налице грубо нарушаване на обществения ред.   

Липсва и втория обективен признак – явно неуважение към обществото. Под този принцип се разбира открито изразено, нагло и пренебрежително отношение към неперсонифициран и неопределен кръг лица, демонстративно игнориране на общоприети норми на поведение в обществото. От приложените към делото сигнали до директора на ОДП-Стара Загора от страна на обвиняемия срещу св.С. трудно може да се обоснове хулигански мотив в действията на обвиняемия. Като  правило мотивът за извършване на престъплението хулиганство се изразява в стремежа на дееца със своите действия да демонстрира и утвърди хипертрофираната изключителност на собствената “персона” в съзнанието на неопределен кръг лица. В случая това не е така. Действията са насочени  към лица, с част от които обвиняемият е в отношение, т.е. по скоро мотивът е личен.

Цялостната фактическа обстановка сочи на дребно хулиганство по смисъла Указа за борба с дребното хулиганство.

Отграничението на дребното хулиганство от хулиганството по чл.325 НК е в “обществената опасност на деянията”/ППВС №2/1974 год./. При дребното хулиганство се касае за непристойна проява, изразена в ругатни, псувни или други неприлични изрази на публична място… в оскърбително отношение към гражданите, към органите на властта или на обществеността. Отчитайки степента на нарушение на обществения ред, произтичаща от съвкупността от обстоятелства по делото: място на извършване-на публично място, но без скандализиране на обществото; способът на извършване – по скоро с бездействие, а не с активни противоправни действия; интензитет на действията – незначителен; продължителност – няколко минути, изводът който се налага, че се касае за значително по-ниска степен на обществена опасност, от изискуемата за престъплението хулиганство.

Приемайки, че се касае за дребно хулиганство съдът отмени обжалваното решение на РС-Казанлък и призна обвиняемият Д.А.С. за невинен и оправда по обвинението  за престъпление по чл.325,ал.І вр. чл.26,ал.І от НК, като постанови, след влизане в сила на настоящото решение цялото дело да се изпрати на РС-Казанлък за санкциониране на нарушителя Д. С. по УБДХ.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              1.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                              2.