МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 38/ 04.09.2014г.

по НОХД № 23 /2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Производството е на основание чл.343а, ал.1 б.„г”, във вр. с чл.343, ал.3, б. "б" пр.1, вр.с ал.1 б. "б" пр.2 и б."в", вр. с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК.

Обвинителният акт, внесен на 07.11.2012г. в ОС- гр.Сливен от  Окръжна прокуратура- гр.Пловдив е против подсъдимия Н.В. ***. Поради направен отвод на всички съдии от ОС - гр.Сливен съдебното производство пред този съд е било прекратено и делото изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд като с определение от 08.01.2013г., постановено по НЧД № 2260/ 2012г., ОС- гр.Стара Загора е определен за съд, пред който да се разгледа обвинителния акт на ОП- гр.Пловдив.

Внесеното в съда от ОП- гр.Пловдив обвинение е затова, че на 16.12.2011г., около 08, 30ч., на главен път I-6 /Б. – С./ на кръстовището с пътищата за гр.С. и с.Т., С.област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди Q" с рег. № UN-424-СD, подсъдимият Н.В.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не е задействал спирачната система в момента на навлизане на лек автомобил „М. С-180" с рег.№ СН 3424 СА на платното за движение пред управлявания от него лек автомобил ; и - чл.21, ал.2 вр.с ал.1 от Закона за движение по пътищата вр.с чл.47 ал.З от Правилника за прилагането му - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак" ,като е нарушил въведената с пътен знак № В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" забрана за движение със скорост над 60 км/ч. на   пътни превозни средства в района на произшествието; при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица- на Д.Г.Д. с ЕГН ********** и на Г.Д.Г. с ЕГН **********, както и средна телесна повреда нa В.Д.К.-А. с ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лява седалищна кост и счупване на лява срамна кост, довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник - престъпление по чл.343, ал.З, б."б" пр.1 вр. с ал.1 б."б" пр.2 и б."в" вр. с ал.4 вр. чл.342, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт се описва механизма на ПТП като се приемат изводите на назначената по ДП тройна автотехническа експертиза /т.1, л.169-231/, от която се установява, че мястото на удара се намира върху продължението на лентата за ляв завой към с.Тополчане за идващите в посока от гр.Бургас превозни средства. Възприети са изводите на експертизата относно: скоростта на движение на лекия автомобил "Ауди Q 7" в момента на удара - около 85 км/ч, а на лекия автомобил „Мерецедес" - около 24 км/ч; относно опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ауди" - 73,64 м. и с време за това 4,84 секунди; относно това, че лекият автомобил „Мерцедес" е навлязъл в кръстовището на разстояние 80м. пред лекия автомобил „Ауди", тоест, извън опасната му зона за спиране при избраната от обв.Т. скорост на движение. Категорично е възприет и извода на експертите, че ако водачът на лекия автомобил „Ауди Q 7" е реагирал в момента на потегляне на лекия автомобил „Мерцедес", той е имал техническа възможност да спре безопасно преди мястото на удара. Като основни причини за произшествието се сочат изводите на експертите, че водачът на лекия автомобил „Ауди" не е задействал спирачната система при навлизането на лекия автомобил „Мерцедес" в кръстовището, а вместо това е отклонил автомобила си наляво, както и навлизането на управлявания от пострадалия Д.Д. лек автомобил „Мерцедес" в кръстовището, когато това не е било безопасно. Досежно нарушенията на правилата за движения по пътищата, допуснати от обвиняемия, е посочено, че от негова страна причина за произшествието е липсата на адекватна реакция при възникването на опасността и движението му със значително превишена скорост. Правната квалификация, дадена от прокурора, е за допуснато от подсъдимия  чрез горепосочените действия нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата:Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като е посочено, че той не е задействал спирачната система в момента на навлизане на лек автомобил „Мерцедес С-180" с рег.№ СН 3424 СА на платното за движение пред управлявания от него лек автомобил. Освен това обвинението приема и, че обв.Т. е нарушил и чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.47 ал.З от Правилника за прилагането му: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак" – като е нарушил въведената с пътен знак № В26 - "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" забрана за движение със скорост над 60 км/ч. на пътни превозни средства в района на произшествието. Посочва се, че само тези нарушения на обв.Т. са в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Останалите повдигнати му като обвинение по реда на чл.219 от НПК нарушения на правилата за движение по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, не се поддържат с обвинителен акт. Извода за липса на нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП е мотивиран с това, че обв.Т. не е губил контрол върху автомобила, а на такова по чл.21 ал.2 вр.с ал.1 от ЗДвП- с обстоятелството, че тази норма  е специална по отношение на нормата на чл.20 ал.2 изр.1 от същия закон. Като форма на вината се приема, че деянието е извършено по непредпазливост от обвиняемия Т., а като доказателства се сочат събраните по ДП такива, а именно: постановления и протоколи за действия по разследването, протоколи за химическа експертиза - 2бр., съдебно- медицински експертизи - 3бр., справки АИД, удостоверение за наследници на Д.Д. и Г.Г., заключенията на АТЕ, и на тройна автотехническа експертиза и допълнителна такава, справка за административни нарушения и наказания по ЗДвП, свидетелски показания.

Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства се посочват добрите характеристични данни и трудова ангажираност на обвиняемия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства - предишното му осъждане за престъпление против транспорта независимо от настъпилата реабилитация.

В с.з. представителят на ОП - гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с обвинителния акт в съда обвинение. Заявява, че при проведеното съдебно следствие е потвърдена изцяло описаната в ОА фактическа обстановка. Като безспорно нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимия приема, че това на първо място е превишената скорост, отчетена по всички заключения на АТЕ, а като допълнително такова - непредприемането на действия по спирането на автомобила в момента на възприемане на опасността, което не му е позволило в момента, когато е забелязал л.а.„Мерцедес” да намали и да спре, с цел преодоляване на внезапно възникналата опасност за движението му. Счита, че възприетото от експертите и съответно намерило израз в обвинителния акт и в повдигнатото обвинение е най-благоприятното за подсъдимия положение, тъй като евентуалното натискане на спирачка и предприемане на действия по спиране на автомобила, автоматично би означавало, че същият се е движил със значително по-висока скорост преди момента на предприемане на действията по задействане на спирачната система, както и значително по-голямо отстояние от мястото на удара, от което е могъл подсъдимия да възприеме опасността. С оглед на което счита, че подсъдимият с неправомерното си поведение на водач е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а също така е налице безспорно описаната в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Не взема отношение по въпроса за евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач. Намира, че при определяне на наказанието съдът следва да вземе предвид смекчаващите вината обстоятелства: чисто съдебно минало и изразеното съжаление за стореното, като същото бъде наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Освен това предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото в Закона наказание „Лишаване от право да управлява МПС” – за срок, съобразен с размера на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание на основание чл.271, във вр. с чл.76 и чл.79 от НПК съдът е конституирал като частни обвинители по делото пострадалите: Г.Н.Р.-Г., М.Д.Д. и Д.Г.Д. в качеството им на наследници на пострадалия Г.Д.Г.; Г.Д.Г.– като наследник на пострадалия Д.Г.Д.; и В.Д.К.–А., като е оставено без уважение искането и за конституирането им като граждански ищци и за приемане за съвместно разглеждане на предявения  от тях гражданския иск.

В пледоарията си по същество повереникът на частните обвинители Г.Н.Р.-Г., М.Д.Д. и  Д.Г.Д. адв. Я.Н. поддържа заявеното от представителя на държавното обвинение, че фактическите обстоятелства, заложени в обвинителния акт на прокуратурата, са изцяло потвърдени при проведеното съдебно следствие. Освен това счита, че с експертните заключения са потвърдени онези характеристики и изводи, които са релевантни за правната квалификация, поради което не се налага същата да бъде променяна. Като прави анализ на гласните доказателства по делото и последното заключение на допълнителната петорна съдебна автотехническа експертиза, приема, че чрез тях е доказано виновното поведение на подсъдимия. Счита, че са налице и двете нарушения на режима на скоростта: на тази, с която поначало е трябвало да се движи подсъдимият, и на тази, с която е следвало да управлява автомобила си при приближаването района на кръстовището. Счита, че на първо място това е нарушението във връзка с режима за ограничение на скоростта, което в този район е 60 км/ч съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2 вр.с ал.1 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.47 ал.З от Правилника за прилагането му. Счита, че последното е категорично доказано от всички доказателства, както гласните, така и писмените отговори в заключенията на вещите лица, които  във всички  свои варианти сочат скорост,  която е била над това ограничение - 60 км/ч. Освен това намира за доказана и причинна връзка м/у това нарушение и  настъпването на ПТП, поради това, че избраната скорост за движение при нарушаване на съответното ограничение, е позволявала в случая на подсъдимия като водач на МПС да намали скоростта и да спре или поне да пропусне преминаващото пред него превозно средство, т.е. ако това условие е било изпълнено, ПТП е нямало да настъпи.

Освен това намира за доказано и обвинението за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата, тъй като подсъдимият не е изпълнил задължението си да намали скоростта. Счита, че чрез заключението на допълнителната петорна съдебна автотехническа експертиза /в отговорите на въпросите № 28 и № 29, на л. 34/, е безспорно установено, че удара е бил предотвратим, ако подсъдимият при приближаване към кръстовището е  избрал да реагира с правилните и задължителни според закона действия и в случай, че той беше изпълнил законовите си задължения. Счита, че намирайки се на разстояние от 71 метра преди точката на удара  при време за нормалната реакция за посочената пътна обстановка 1,2 секунди/ или по-малко при по-бърза реакция- в рамките на 1 секунда/, при което разстоянието ще е под 71 метра, или 69,30 метра/, автомобилът е щял равномерно да  намали скоростта си и да спре преди точката на удара, движейки се в своята лента на движение без да е необходимо да променя траекторията си. Вместо това подсъдимият е реагирал неправилно като е отклонил автомобила наляво по посоката си на движение. С това си поведение подсъдимият на първо място не е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре така, както му предписва чл.20, ал.2 от ЗДвП:. На второ място, което счита, че също e с пряк принос към настъпване на произшествието, е избрал да навлезе неправомерно в лентата за ляв завой, която е към кръстовището, с което е намалил шансовете на пресичащия пътя му автомобил да се оттегли от неговата лента и по този начин да не се стигне до среща на двете ППС-та. Намира, че с това си поведение подсъдимият е извършил „несполучлива спасителна маневра”, която за него е неправомерна, тъй като е предприета вместо дължимото поведение - намаляване на скоростта и спиране. В случая тя не е довела до предотвратяване на произшествието и до избягване на вредите от него, поради което ангажира отговорността му като участник в движението, който е избрал този начин на поведение. Поради което пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и за това допуснато от него нарушение, което също е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Поради наличие на доказана вина под формата на непредпазливост намира, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение.

По отношение на наказанието с оглед на посочените нарушения и тежкия съставомерен резултат намира, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание в рамките на предвиденото в посочения състав от закона съобразено с тежестта на настъпилите вредни последици: трима пострадали, двама от които са загубили живота си, както и съдебната практика в аналогични случаи. Счита, че в случая не са налице обстоятелства, които да определят случая като изключение поради наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Напротив с оглед установените нарушения, свързани с режима на скоростта, които са от най-опасните, същевременно и най-популярните, и най-обсъждани нарушения за настъпване на ПТП, както и упоритостта, с която такива нарушения  се извършат и изключително  тежките последици за пътната обстановка и безопасността на останалите участници в движението, не са налице такива обстоятелства за смекчаване на отговорността на подсъдимия. Поддържа предложението на прокурора за налагане на основното наказание лишаване от свобода в рамките на предвиденото в закона като пледира за налагане на допълнителното наказание за лишаване от правоуправление за един максимален срок не само с оглед на спецификата на допуснатите от него нарушения, но и с оглед на предишната му среща със съдебната система. Частните обвинители Г.Н.Р.-Г., М.Д.Д. и  Д.Г.Д. поддържат казаното от повереника си и заявяват, че нямат какво да добавят.

Повереникът на частния обвинител Г.Д.Г. адв.Е.Д. *** поддържа изцяло гореизложеното от прокурора и от повереника на частните обвинители адв. Н. като заявява, че според нея обвинението спрямо подсъдимия е напълно доказано, както от обективна, така и от субективна страна.

Изразявайки и мнението на доверителя си, моли на подсъдимия да  бъде наложено адекватно наказание като пледира за налагане на максимума на наказанието “Лишаване от правоуправление на  МПС”, което счита, че с оглед на конкретните установени обстоятелства по делото това ще бъде съответното справедливо наказание. Претендира за присъждане на направените от доверителя и разноски по делото.

Повереникът на пострадалата В.К. адв.Е.Х. от АК - гр.Перник също намира, че причина за настъпване на ПТП е поведението на подсъдимия като водач и допуснатите от него нарушения на правилата за движение. С оглед мястото на удара, което според него е категорично установено с оглед оставените от автомобилите и фиксирани в протокола за оглед на ПТП следи, както и мястото, където автомобилите са спрели след удара, намира че по абсолютно  несъмнен начин е установено, че ударът е станал в самото кръстовище, но не в продължението на лентата за движение на подсъдимия, по която той  е бил длъжен да води автомобила си, а в съседната лента за движение за ляв завой. Поради което и с оглед всички заключения, че удар не би настъпил, ако подсъдимият е продължил да управлява автомобила си със скоростта, с която го е управлявал, но в своята лента за движение, което е бил длъжен и да стори. Което поведение представлява нарушение на изискванията на закона и същият не е изпълнил задължението си да направи всичко възможно да предотврати произшествието, а напротив- предприел е действия, които всъщност са причинили произшествието, т.е. поради това според него е налице и нарушението на чл.20,  ал.2 от ЗДвП. Досежно второто нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП намира, че с оглед основното заключение на тройната АТЕ, което се базира на обективните обстоятелства, установени по делото, /фиксирани в протокола за оглед и в приложените към него фотоснимки/, е категорично установено, че скоростта на движение на автомобила на подсъдимия е била около 68 км/ч, която несъмнено надвишава разрешената от закона скорост от 60 км/ч. Заявява, че и двете нарушения се намират в причинна връзка с настъпването на удара м/у двата автомобила и причинените от този удар вреди. Обосновава довода си за това, че тази скорост от 68 км/ч е достоверна с оглед отговорите на експертите относно дистанцията, от която подсъдимият е могъл да забележи л.а.”Мерцедес” и да го възприеме като опасност за движението, и дистанцията, от която подсъдимият реално е предприел маневрата- престрояване в съседната лява лента за движение. По отношение на въпросите: предприел ли е подсъдимият т. нар. „спасителна маневра”, налице ли е съпричиняване от страна на водача на л.а.”Мерцедес”-а,  и направил ли е подсъдимият всичко възможно, за да окаже помощ на пострадалите от деянието, намира, че отговорите и на трите са отрицателни. Във връзка с определянето на наказанието пледира същото да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които конкретно посочва, а именно в размер около  средния предвиден в закона. Претендира и за присъждане на направените от доверителите и  разноски за адвокатска защита.

Другият повереник на частната обвинителка В.К. адв.Ч. *** моли съда да приеме, че със своите действия подсъдимият е причинил ПТП, допускайки нарушение на ЗДвП, неспазвайки едно основно правилно визирано от закона, а именно – при възприемане на опасност за него да намали скоростта или да спре управлявания от него автомобил, или ако е останал в своята лента за движение. Взема подробно становище по въпроса относно наказанието на подсъдимия като счита, че в случая не е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Присъединява се и към становището на адв.Х., че не е налице и оказана помощ на пострадалите, т.е. подсъдимия не е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалите. Намира, че отегчаващите вината и отговорността обстоятелства са повече от смекчаващите, и като такива посочва: наличието на многобройни предшестващи нарушения на ЗДвП, които като цяло реално по  никакъв начин не са повлияли на начина на управление на МПС от страна на подсъдимия, липсата на критичност към извършеното както и обстоятелството, че същият като сътрудник на една организация, която има за цел да се спазват правата на човека, не притежава необходимия висок морал, отговорност пред закона и обществото, а напротив – грубо, и то многократно, нарушава правилата за движение по пътищата. Моли да не бъде вземано предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство изразеното едва пред съда съжаление за случилото се, тъй като то не е направено тогава, когато е трябвало. Счита, че при определяне на наказанието съдът следва да се ръководи от целите на специалната и на генералната наказателна превенция, и най- вече от второто с оглед актуалността на т. нар. „война по пътищата” и многобройните жертви на пътя поради това, че водачите не спазват правилата за движение по пътищата. Намира, че тъй като в случая ПТП е причинено с тежък и мощен автомобил, подсъдимият е бил длъжен да управлява с още повече предпазливост и отговорност към останалите участници в движението. Предвид което моли за налагане на едно наказание над средния размер, което със своята строгост би превъзпитало подсъдимия и би въздействало на останалите членове на обществото.

В съдебно заседание защитниците на подсъдимия адв.К. и адв.А. считат, че подзащитния им не би следвало да носи наказателна отговорност. Пледират за оправдателна присъда като считат, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на пострадалия водач на л.а.„Мерцедес”.  Защитникът на подсъдимия адв.С.К. *** оспорва правилността на заключенията на АТЕ във всичките и варианти като счита, че в своите изводи/ относно мястото на удара, механизма на ПТП, и останалите относими технически величини и зависимости/ експертите изпадат в противоречие и неяснота по въпросите: точно кой метод са използвали при изготвянето на експертизите си относно: мястото на удара, коефициента на сцепление на гумите, модела на л.а. “Мерцедес”, ускорението на  автомобила “Мерцедес”, начина на измерване на ъглите, ротацията на лекия автомобил “Мерцедес”, мястото, където се е намирал л.а.“Ауди” по широчината на лентата за движение и странично отклонение, модела на гумите, както и други компоненти от значение за решаване на конкретния казус от експертна страна. Оспорва също така и достоверността на събраните по делото гласни доказателства- свидетелските показания на св.Б. и  на пострадалата В. К.  относно  скоростта на движение на л.а. на подсъдимия, както и относно обстоятелството, че не е намалил същата след знака за ограничение на скоростта и при възникване опасността за движението.

Изразява становището на подсъдимия за това, че за настъпването на ПТП безспорно вина има втория участник в движението- водачът на л.а.„Мерцедес”, който не е спрял на знака „В2”, налагащ този, който се движи по път без предимство да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство, обстоятелство, посочено и от прокурора в обвинителния акт. Като приема с оглед обясненията на подсъдимия Н.Т., показанията на св.Я., а също така и на св.К., и св.В., че той най- вероятно е спрял след този знак, преди или на  самата стоп-линия, т.е, че е изпълнен първия императив на пътния знак В2, намира, че втория императив – да се пропусне движещите се по пътя с предимство, не е изпълнен. Прави довод, че именно поради съпричиняването от страна на пострадалия водач поради рязкото потегляне на автомобила му и навлизането му в кръстовището пред автомобила на подсъдимия за последния е възникнала опасност, която той не е могъл да преодолее, тъй като не е имал обективната възможност да направи това  чрез намаляване или спиране на автомобила. От друга страна за водача на другия автомобил е била налице установената категорично обективна възможност да възприеме движещите се по пътя с предимство коли,  с оглед видимостта, която е била на повече от  100 метра. Освен това при това поведение на водача на л.а.“Мерцедес” намира, че с оглед изискванията на съдебната практика подсъдимият Т. не е бил длъжен  да съобрази своето поведение, тъй като водачът Д. не е демонстрирал толкова очевидни признаци, че няма да зачете неговото предимство. Счита, че не е налице и втората хипотеза, при която  би могъл да носи отговорност водача на пътно превозно средство, което се движи по път с предимство: когато, макар още да не е преминало стоп-линията, ППС, което се движи по път без предимство, се движи с такава скорост, че е очевидно, че няма да може да спре. Поради което обосновава извода, че в конкретния случай, при конкретните макар и частично установени параметри, не може да се приеме, че подсъдимият Н.Т. е имал виновно и съставомерно поведение.

Алтернативно, в случай че подсъдимия бъде признат за виновен, прави довод за оказана от страна на подсъдимия помощ на пострадалите веднага след деянието, поради което счита, че същото следва да бъде преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.”г”от НК.  В този случай моли за определяне на наказание “Лишаване от свобода”  в размер не по-голям от три години, което би била първата необходима предпоставка за приложение института на условното осъждане с оглед разпоредбите на чл.66 от НК. Моли при определяне на наказанието да бъдат взети предвид целите не само на генералната, но и на специалната превенция, добрите характеристични данни на подсъдимия, съпричиняването  на вредоносния резултат от пострадалия, обществената и социалната му ангажираност, обстоятелството, че същият е управител на една фирма, в която работят 67 човека, и които пряко са зависими от управлението и, поради което да бъде приложен института на условното осъждане. Досежно допълнителното наказание лишаване от правоуправление, намира, че за постигане на един баланс в справедливостта  на определеното наказание, би следвало този размер да бъде завишен, но в никакъв случай в максимално предвидения в закона срок.

Вторият защитник на подсъдимия адв.Т. *** поддържа казаното от адв.К. като поддържа изцяло и изложените от него аргументи както и досежно вида и размера на наказанието на подсъдимия. Заявява, че действията на подсъдимия не представляват т.нар. „спасителна маневра”, а инстинктивно поведение, за да бъде преодоляно едно препятствие пред него.

Подсъдимият Н.В.Т. поддържа казаното от защитниците си  в предоставената му дума за лична защита както и по време на съдебното следствие дава подробни обяснения по делото, заявява, че съжалява за случилото се, и изказва искреното си съчувствие към пострадалите. Изразява несъгласие с постановките, приети в заключенията на АТЕ във всичките и варианти. Счита, че няма вина за случилото се като заявява, че при потеглянето на л.а.“Мерцедес” не от линията на пътното платно, а от стоп-линията, той е направил опит да спре чрез натискане на спирачка в последния момент, но е нямал обективна възможност за това. Преценил е, че ако пък продължи движението си направо, сблъсък е щял да се случи  със задната  част на л.а.”Мерцедес”. Поради което е навил волана наляво, за да избегне сблъсъка, тъй като за стотна от секундата л.а“Мерцедес” се е намирал по цялата си дължина пред неговия автомобил, а след като е преценил, че това няма да помогне, е завъртял кормилото надясно и в същия момент е натиснал спирачка. Поддържа представената от него писмена защита по делото, в която развива подробно доводите си. В нея допълва, че ако е запазил посоката на завъртане на волана при натискането на спирачка сблъсък е нямало да се получи. Предоставя на съда да вземе най-правилното  и обективно решение. В последната си дума заявява, че се надява на обективно решение.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

От събраните по делото доказателства по приложеното по делото сл. дело № 107/11г. по описа на ОСО при ОП-гр.Сливен, трансформирано по- късно в сл. дело № 4/ 2012г. по описа на ОСО при ОП- гр.Пловдив, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК, след проверка, прочитане и приемане, както и от събраните при проведеното съдебно следствие такива, съдът намери, че обвинението е частично доказано както от обективна, така и от субективна страна.  В тази насока са следните документи по сл. дело№ 107/2011 г., а именно съдържащите се в: том І – протокол за оглед на ПТП местопроизшествие от 16.12.2011г.-л.3; скица на ПТП –л.7; Протокол за оглед на ПТП местопроизшествие от 16.12.2011г.-л.8; албум -л.11-л.19; лична карта на обв.Н.В.Т. - л.20;  Свидетелство за управление на МПС на постр.Д.Г.Д. -  л.21; Международна застраховка на обвиняемия - л.25; контролен талон № 3220772 – л.27; препис-извлечение от акт за смърт № 1354 от 19.12.2011г. на пострадалия Д.Г.Д. - л.36, т.І; препис-извлечение от акт за смърт № 1343 от 16.12.2011г.  за пострадалия Г.  Д.Г. -  л.37, т.І; Удостоверение за наследници № 004167 от 19.12.2011г. издаден от Община – гр.Сливен   на Г.Д.Г. - л.38, т.І; Удостоверение за наследници № 004181 от 19.12.2011г. на  Д.Г.Д. - л.39, т.І ; протоколи за разпити: на свидетеля  Н.В.Т. - л.40, т.І; на свидетеля Ю.С.Я.-  л.42, т.І ; на свидетеля С.А.Б. - л.45;  Талон за медицинско изследване – л.47; Протокол за медицинско изследване за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество   на  Н.В.Т. - л.48, т.І;  Протокол за химическа експертиза № 549 /19.12.2011г. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв взета от  Н.В.Т. - л.50, т.І;  Протокол за химическа експертиза № 550 /19.12.2011г. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв взета от Д.Г.Д.  - л.52, т.І; съдебномедицинска експертиза на труп № 290 /2011г. на Д.Г.Д. - л.66-л.69; СМЕ  на труп № 291 /2011г. на Г.Д.Г. - л.72-л.74; съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 3 /2012г. на В.Д.К.  - л.78; Епикриза от хирургично отделение МБАЛ”Д-р Иван Селимински” АД-л.80; Протокол за разпит на св.С.И.С. – л.86, т.І; Протокол за разпит на св.Г.Н.Р. -Г.– л.88, т.І; Протокол за разпит на св.М.Д. –л.89; Протокол за разпит на св.Д.Г.Д.– л.90; Протокол за разпит на св.Т.Р.Т.  – л.92, т.І; Протокол за разпит на св.П.И.В. – л.93, т.І; Протокол за разпит на св.В.К. – А. – л.95, т.І; Протокол за разпит на св.Г.Д.Г. – л.98; Протокол за разпит на св.Д.Д.С. – л.100, т.І; Протокол за разпит на св.Т.М.Т. – л.103; Протокол за разпит на св.М.М.М. – л.106; Дневник за регистрираните  ПТП – л.116; съобщение за произшествие № 212 от 16.12.2011г.- л.125; Телефограма за произшествия № 212 от 16.12.2011г. – л.120; Справка за нарушител от КАТ – гр.Бургас  - л.140; Протокол за разпит на свидетеля Ю.С.Я. – л.144;  Протокол за разпит на свидетеля Н.В.Т. – л.145;  Албум  на ПТП  - л.149; Протокол за разпит на св.А.М.И. – л.149; Протокол за разпит на св.Н.М.А. – л.151; Протокол за разпит на св.С.И.Й. – л.152; тройна съдебно автотехническа експертиза - л.169 – л.200 и приложения № 1, Приложение № 2, Приложение № 3 и Приложение № 4 към АвТЕ  от л.201- л.231, както и ТОМ ІІ - Протокол за разпит на свидетеля Д.Ц.С.  – л.12; Постановление за привличане на обвиняемия  Н.В.Т. от 05.07.2012г.– л.23; протокол за разпит на обвиняем от 05.07.2012г.; Справка за съдимост от РС- гр.Бургас на Н.В.Т. - л.29, т.ІІ; допълнителна тройна съдебно автотехническа експертиза - л.32, т.ІІ;  Протокол за предявяване на разследването на пострадалата В.Д.К. –А.- л.62; Протокол за предявяване на разследването на пострадалия Г.Д.Г. и повереника му адв.Н. - л.63; Протокол за предявяване на разследването на пострадалата Г.Н.Р.-Г. и повереника и адв.П.К. и адв.А.Б. - л.64; Протокол за предявяване на разследването на пострадалия Д.Г.Д. и процесуалния му представител  адв.П.К. - л.65; Протокол за предявяване на разследването   Н.В.Т.  и защитника му адв.С.К. *** – л.66  и Мнение от 08.10.2012г.  на ОП, ОСлО – гр.Пловдив за изпращане на ОП-гр.Пловдив с мнение за съд срещу  Н.В.Т. – л.69 и карта за състоянието на НП:ВЛП21100003ВЖД към 08/10/2012, както и събраните по време на съдебното следствие допълнителни доказателства, а именно: допълнително изготвен от ОД на МВР- Сливен фотоалбум на хартиен на всички снимки /71 броя/, съдържащи се на цифров носител, заснети при първоначалния оглед на ПТП от 16.12.2011г. по сл.д. № 4 /2012г. по описа на ОСлО при ОП – гр.Сливен, съставен от инж.Й.С.Г. – експерт при ОД на МВР – гр.Сливен, както и съответния диск CD-R, съдържащ дигитални записи на снимките от фотоалбума /71бр./, справка за съдимост на подсъдимия Н.В.Т. с рег.№ 251 от 22.01.2014г. издадена от Районен съд – гр.Бургас, ведно с 1 бр. бюлетин за съдимост; Писмо  рег.№ 2075 от 07.03.2014г. с приложени към него извадка от служебен електронен каталог EuVID, където според тип 202018 по ИН на рама на конкретният автомобил, отговаря на модел С 180 /на латиница/, копие от СРМПС – част І; копие от италианското СРМПС послужило за първоначална регистрация; справка от АИС-КАТ по история на регистрация за първоначална и последваща регистрация на МПС с № СН 3424СА; заверено копие от свидетелство за регистрация на л.а. “Ауди Q-7” /част І/, издадено от “КАТ - ПП” при ОД на МВР – гр.Бургас, както и официална разпечатка, относно техническите характеристики на “Ауди Q-7” – 4.2 TDI /куатро дитроник/, Официална справка от завода производител “Порше - България” за техническите данни на л.а.”Ауди Q7”издадена на 07.05.2014г.  и заверено копие от Заявление № 110769022645 от  02.06.2008г.,издадени от Началника на ОД на МВР – гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”, ведно с документи послужили за първоначална регистрация на МПС ”Ауди Q7”, както и писмени документи, представляващи характеристични данни за подсъдимия, а именно: удостоверение № 020191400163906 /02.09.2014г. от НАП – Бургас за декларирани данни и броя лица работещи към фирмата му; справка актуално състояние на всички действащи трудови договори; списък служители  “Мелаинвест и партньори” ЕООД – Бургас; ксерокопие на студентска книжка на Н.В.Т. издадена от Варненски свободен университет “Черноризец Храбър” – гр.Варна – “Архитектурен факултет”; Споразумение от 26.09.2007г. постановено по НОХД № 233 / 2007г. по описа на Несебърския районен съд; удостоверение  от 14.04.2008г. издадено от ГД”ИН”, ОЗ”ИН”- Бургас, сектор “Пробация”; множество документи, във връзка с избора му като член в сдружение “Международен комитет за защита правата на човека”  като Препоръка от международен комитет за защита правата на човека  от 07.01.2014г. – Франция, Париж; извлечение от протокол № 9 на управителния съвет на сдружение “Международен комитет за защита правата на човека от 20.02.2012г.; Заповед № 215 /С8 от 19.12.2011г. на Международен комитет за защита правата на човека – Париж, Франция; Благодарствено писмо от ОД на МВР – гр.Бургас рег. № 29125 от 13.09.2013г.; Препоръка от “ДК-Домостроене” АД, изх. № 57 /14.02.2014г.; Референция от 09.01.2014г. издаден от “Билдконсулт енд Ко”ООД; Референция от 20.01.2014г. издадена от “Меридиан комерс” ЕООД.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Н.В.Т. е роден на ***г***, жител ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, управител на „М. и п." ООД – Б., неосъждан/реабилитиран по право/, с ЕГН **********. Подсъдимият Т. е правоспособен водач на МПС от категория ,, В “.

На инкриминираната дата- 16.12.2011г., подсъдимият Т. управлявал лек автомобил „Ауди Q 7" с рег.№ UN -424 - СD по главен път I-6 в посока от гр.Б. за гр.С.. Времето било светло, с нормална видимост, валял слаб дъжд, асфалтовата настилка на пътя била мокра. На предната пътническа седалка на управлявания от обвиняемия лек автомобил пътувал св.Ю.Я.. Около 08ч.30 часа подсъдимият Т. достигнал с управлявания от него лек автомобил околностите на гр.Сливен и продължил движението си в посока кръстовището на главен път I-6 с пътищата за гр.С. и с.Т. Подсъдимият поддържал висока скорост на движение /с оглед свидетелските показания на св.С.Б.- около 120-130 км/ч/.

По главен път I-6 в посока от гр.Бургас за гр.София на около 300 метра преди кръстовището подсъдимият преминал покрай пътен знак В26, забраняващ на водачите да се управляват със скорост по-висока от 60 км/ч., с която забрана подсъдимият Т. е трябвало да се съобрази. Той обаче не направил това, а разчитайки на предимството си както и на мощния си автомобил, снабден с модерна спирачна система, леко намалил и продължил да управлява с превишена скорост - около 90 км./ч. да навлиза като навлязъл с нея в района на кръстовището. В този момент той е имал видимост към пострадалия водач на другия автомобил/ повече от 80-100 м/, но е смятал, че същият няма да навлезе в кръстовището, а ще го изчака с оглед на това, че и за него видимостта е била от същия порядък и в района е нямало зрителни прегради, които да я намаляват.

На същата дата около 08ч.15ч. пострадалият Д.Г.Д. потеглил с управлявания от него лек автомобил „Мерцедес С-180" с рег.№ СН 34-24 СА от гр.Сливен за гр.Котел. На предната пътническа седалка в управлявания от пострадалия Д. автомобил пътувала пострадалата свидетелка В.Д.К.-А., а на задната седалка - пострадалият Г.Д.Г.. Тримата пострадали били колеги прокурори и пътували със служебна цел. При движението си пострадалият Д. излязъл от очертанията на гр.Сливен и стигнал до горепосоченото кръстовище с главен път I-6, където имал намерение да завие наляво и да продължи по главния път в източна посока. За превозните средства, идващи от гр. Сливен, преди кръстовището действал пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Пострадалият Д. преминал звака и спрял автомобила си преди линията на кръстовището, на/ или в най- благоприятния за него случай малко след самата стоп линия, разположена на 7,9 м от линията на самото кръстовище, огледал се, и преценил, че може да пресече безопасно платното за движение в посока гр.София, като след това завие наляво. В този момент автомобила на подсъдимия е бил видим за него, тъй като се е намирал на около 80-100 метра от кръстовището в зависимост от скоростта на последния. С оглед на тази преценка пострадалият Д. навлязъл в кръстовището преминавайки стоп - линията, но поради мократа пътна настилка гумите на „Мерцедес”-а забуксували и това забавило преминаването му през кръстовището. В този момент обаче управлявания от подсъдимия Т. лек автомобил вече бил навлязъл в кръстовището и се приближавал опасно и с висока скорост към него.   

Въпреки, че е имал достатъчно време и разстояние, за да може да спре както и възможност да продължи в своята лента на движение без да завива, при което е щял да премине и сблъсък е нямало да настъпи, поради неправилна субективна преценка, че ако продължи направо ще настъпи удар,  намаленото време за реакция поради изначално превишената скорост, с която е управлявал своя автомобил, подсъдимият Т. отклонил управлявания от него автомобил наляво, в лявата част на неговата пътна лента за движение в посока гр.София, разчитайки, че другия водач ще го изчака, или най- малкото ще успее да го заобиколи отляво. В същото време пострадалият Д. успял да преустанови буксуването на гумите и очевидно без да се огледа/ тъй като в противен случай е нямало да направи това/  потеглил, като с навлизането на пътното платно страничната му лява част се озовала на пътя на идващия от лявата му страна л.а.„Ауди”./ Тъй като в случая няма категорични данни, че пострадалият е потеглили от линията на кръстовището/ а не от стоп- линията/ съдът възприе заключението на вещите лица, че при потеглянето си той се е намирал малко след стоп- линията преди линията на самото кръстовище/. В момента на потеглянето разстоянието между двата автомобила било съвсем малко, поради което подсъдимият, тъй като се уверил, че чрез завиването наляво няма да успее да предотврати сблъсъка, се опитал да натисне спирачка. Това обаче направил едва в последния момент, и това му действие на практика не се отразило на посоката и направлението на автомобила. Страничното разстояние между двата автомобила не позволило в този момент двата автомобила да се разминат. Последвал тежък удар на предната част на л.а.„Ауди”-то в лявата странична част на л.а.„Мерцедес”-а. От удара „Мерцедес”-ът се завъртял, преминал през разделителния остров и пътната лента за движение в посока гр.Бургас, като се установил върху гумите си на южния банкет на пътното платно. „Ауди”-то продължило известно време движението си напред, след което подс.Т. успял да спре автомобила си върху пътното платно/малко към осовата линия/. След ПТП автомобилите не са били премествани и са отразени така, както са се установили върху пътното платно. Видно от заключението на тройната ДАТЕ, от момента на навлизането в кръстовището до мястото на удара автомобилът на пострадалия изминал разстояние е 11,27 м без да промени траекторията си на движение.

След ПТП подсъдимият както и други пристигнали на място очевидци съобщили за катастрофата на тел. ”112”, и на местопроизшествието пристигнали екипи на полицията, спешната медицинска помощ и Областното управление за пожарна безопасност и защита на населението.

В резултат на удара, който е бил със значителна сила, пострадалите Д.Д. и Г.Г. получили тежки увреждания, от които починали: пострадалия Д. - в купето на автомобила, а пострадалия Г. - в санитарния автомобил на път за болницата. Пострадалата св. В.К.- А.  получила  счупвания  на тазови  кости  и  била откарана в болница в гр.Сливен за оказване на медицинска помощ. Подсъдимият Т. и пътуващия в автомобила му св.Я. не получили сериозни наранявания.

Полицейският служител - св.Д.Д.С., изпробвал подсъдимия Т. с техническо средство „Дрегер алкотест" за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна. На подсъдимия Т. бил издаден талон за медицинско изследване и изпратен за вземане на кръвна проба за установяване има ли концентрация на алкохол в кръвта.  Видно от протокола за химическа експертиза / т.1, л.50 /, в кръвта на подсъдимия Т. не е имало концентрация на алкохол. Видно от протокола за химическа експертиза /т.1, л.52/, в кръвта, взета за изследване от трупа на пострадалия Д.Д., също не е имало концентрация на алкохол.

От назначената по ДП съдебно-медицинска експертиза /т.1, л.66-68/ за нанесените травми и причината за смъртта на пострадалия Д.Д. се установява, че при произшествието на същия са били причинени тежка черепно-мозъчна травма-счупване на костите на черепа, мозъчни кръвоизливи и тежък мозъчен оток, гръдна травма - счупване на множество ребра, контузии на левия бял дроб с разкъсване на паренхима му и кръвоизлив в гръдната кухина, както и коремна травма - разкъсване и размачкване на слезката и черния дроб и кръвоизливи в коремната кухина. Непосредствената причина за смъртта е изпадането на пострадалия в тежък хеморогичен и травматичен шок от получените масивни счупвания на кости, натъртвания и размачкване на тъканите, както и изпадането му в състояние на дълбока кома от тежката механична травма на централната нервна система. Описаните травми и настъпилата смърт на Д.Д. са в пряка причинна връзка с пътно-транспортното произшествие. От назначената по ДП съдебно-медицинска експертиза /т.1, л.72-74/ за нанесените травми и причината за смъртта на пострадалия Г.Г. се установява, че при произшествието на същия са били причинени тежка черепно-мозъчна травма - счупване на костите на черепа, мозъчни кръвоизливи и контузии и тежък мозъчен оток, гръдна травма - счупване на всички леви ребра, контузии на белите дробове с разкъсване на паренхима му и кръвоизлив в гръдната кухина, както и коремна травма - разкъсване на слезката и черния дроб и кръвоизливи в коремната кухина. Причинено било и счупване на лявата бедрена кост. Непосредствената причина за смъртта е изпадането на пострадалия в тежък хеморогичен и травматичен шок от получените масивни счупвания на кости, натъртвания и размачкване на тъканите, както и изпадането му в състояние на дълбока кома от тежката механична травма на централната нервна система. Описаните травми и настъпилата смърт на Г.Г. са в пряка причинна връзка с пътно­транспортното произшествие. От назначената съдебно-медицинска експертиза /т.1, л.78-79/ за нанесените травми на пострадалата свидетелка В.К. -А. се установява, че при произшествието й е било причинено счупване на лявата седалищна кост и лявата срамна кост. Счупванията на тези кости са довели до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник - за повече от 30 дни. Причинени са й били и контузии на главата и на лявата половина на гръдния кош със счупване на едно ребро, довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Посочените увреждания са в пряка причинна връзка с произшествието. Счупванията на седалищна и срамна кост на пострадалата свидетелка К. - А. са довели до средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК - трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник. Останалите й увреждания според съдебната практика се квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 от НК - несъставомерни по чл.343 от НК./ ППВСР № 3/ 1979 г. и Решение № 99/ 27.02.2013 г. по н.д. № 83/ 2013 г. на ВКС, ІІІ н.о. , докл. Павлина Панова/.

В с.з. подсъдимият даде обяснения, които се разминават с установеното от доказателствата по делото, а именно, че при наближаване на кръстовището след знака за ограничение e намалил скоростта/ която преди това бил намалил/ от  80 км/ч   или  90 км/ч/ до под 70 км./ч, но без да спира. Заявява, че на около 50 м. от кръстовището за с.Тополчане е забелязал лекия автомобил “Мерцедес”, да спира в зоната на кръстовището преди стоп линията, и според него е стоял на самата стоп линия без да е подал мигач, поради което за себе си преценил, че  изчаква движещите се в неговата пътна лента автомобили. Приближавайки към кръстовището обаче видял, че автомобила на пострадалите, тръгвайки от стоп линията, „много рязко” навлязъл в кръстовището. Твърди, че в този момент той вече е бил вътре в кръстовището и то на 10-15 метра  от мястото на удара, и е нямал никаква възможност както да спре, така и да премине като във всички случаи това е щяло да стане с много тежки последици за всички участници в движението.  Поради което след като в първия момент завил наляво, при навлизането на автомобила на пострадаалите в кръстовището успял само да навие с волана пълен десен  и същевременно натиснал спирачката. Тъй като обаче страничното разстояние било твърде малко, а „Мерцедес”-ът застанал в този момент почти напречно пред неговия автомобил, това се оказало невъзможно.

От назначената по ДП тройна автотехническа експертиза /т.1, л.169-231/ се установява, че мястото на удара се намира върху продължението на лентата за ляв завой към с.Тополчане за идващите в посока от гр.Бургас превозни средства. Според тази експертиза скоростта на движение на лекия автомобил "Ауди Q 7" в момента на удара е била около 85 км/ч, а на лекия автомобил „Мерцедес" - около 24 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Ауди" е била 73,64 м. с време за това- 4,84 секунди. Същевременно лекият автомобил „Мерцедес" е навлязъл в кръстовището на разстояние 80 м пред лекия автомобил „Ауди", тоест, не е бил в опасната му зона са спиране при посочената по- горе скорост на движение. Поради което според експертите, ако водачът на лекия автомобил „Ауди Q 7" е реагирал в момента на потегляне на лекия автомобил „Мерцедес", той е имал техническа възможност да спре безопасно преди мястото на удара. Основни причини за произшествието според експертите са, че водачът на лекия автомобил „Ауди" не е задействал спирачната система при навлизането на лекия автомобил „Мерцедес" в кръстовището, а вместо това е отклонил автомобила си наляво, както и навлизането на управлявания от пострадалия Д.Д. лек автомобил „Мерцедес" в кръстовището, когато това не е било безопасно. Вследствие на удара, който, л.а. Мерцедес” се е завъртял, преминал е през разделителния остров и пътната лента за движение в посока гр.Бургас, като се е установил върху гумите си на южния банкет на пътното платно. Л.а.„Ауди” продължил известно време движението си напред, след което подсъдимият Т. успял да спре автомобила си върху пътното платно около осовата линия, но без да навлиза в срещуположното платно.

По ДП е била назначена и Допълнителна тройна автотехническа експертиза /т.2, л.32-40/, която е разяснила съдържанието на приложение № 4 към първоначалната такава експертиза. От заключението на същата се установява, че снетата информация от компютъра на лек автомобил „Ауди Q 7" няма отношение към изводите на първоначалната експертиза и за нуждите на делото.

В ОА се приема, че от страна на подсъдимия Т. причина за произшествието е липсата на адекватна реакция при възникването на опасността и движението му със значително превишена скорост. Поради което се тдърди, че с действията си подсъдимият Т. е нарушил чл.20 ал.2 изр.2 от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не е задействал спирачната система в момента на навлизане на лек автомобил „Мерцедес С-180" с рег.№ СН 3424 СА на платното за движение пред управлявания от него лек автомобил. Освен това счита, че подсъдимият Т. е нарушил и чл.21 ал.2 вр.с ал.1 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.47 ал.З от Правилника за прилагането му: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак" като е нарушил въведената с пътен знак № В26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" забрана за движение със скорост над 60 км/ч. на пътни превозни средства в района на произшествието. Тези две нарушения на подсъдимия Т. според прокурора едновременно са в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Видно от обвинителния акт, останалите повдигнати като обвинение по реда на чл.219 от НПК нарушения на правилата за движение по чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, не се поддържат. Мотивите на прокурора за това са, че нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП не е извършено, тъй като подсъдимият Т. не е губил контрол върху автомобила, а нормата на чл.21 ал.2 вр.с ал.1 от ЗДвП се явява специална по отношение на нормата на чл.20 ал.2 изр.1 от същия закон. В с.з. прокурорът от ОП- Стара Загора поддържа изцяло така предявеното обвинение като счита, че по- скоро превишената скорост е в причинна връзка с настъпилото ПТП като не изключва наличието и на второто нарушение, за което също намира, че е в причинна връзка с вредоносния резултат.

Съдът обаче прие с оглед заключението на експертите, че в случая при конкретната пътна обстановка незадействането на спирачната система в момента на навлизане на лек автомобил „Мерцедес С-180" на платното за движение пред управлявания от него лек автомобил е нямало да се отрази на възможността му да премине или да спре непосредствено преди място на сблъсъка, липсва безспорно установена пряка причинна връзка между това нарушение/ извършено чрез бездействие/ и настъпилото ПТП. Поради това, въпреки че възприе извода на експертизата, че ако водачът на лекия автомобил „Ауди Q 7" е реагирал в момента на потегляне на лекия автомобил „Мерцедес", той е имал техническа възможност да спре безопасно преди мястото на удара, съдът намери това нарушение за недоказано. Що се касае до незаконосъобразното му действие завиване наляво/вместо предписаното от закона поведение- да спре или да продължи направо/ чрез преместване на автомобила към осовата линия в неговата лента на движение, съдът прие, че същото представлява несполучлив опит за „спасителна маневра”, но тя не е такава в действителност, тъй като с оглед горното заключение на АТЕ в този момент автомобилът на пострадалите се е намирал извън опасната му зона. Заблудата, че се нуждае от такава всъщност се дължи на неправилната му субективна преценка за ситуацията и на превишената изначало скорост на движение. Поради което този начин на вземане на мерки за избягване на ПТП е също незаконосъобразен. Съдът обаче прецени, че това му поведение като водач също се дължи на предшестващото му нарушение- неправомерно избраната висока скорост на движение. Именно поради него, въпреки че е имал възможност да спре или да премине без да спира чрез продължение направо, същият е възприел навлизането на автомобила на пострадалия като „внезапно”, „рязко”, водещо до невъзможност да продължи. Стеснените му възможности за реакция и преценка обаче са следствие именно на неправилно избраната и незаконосъобразна скорост, която не е била сведена до предписанието на пътния знак и забраната на пътя да се движи с по- висока скорост от лимитираната за този пътен участък. Поради което съдът прие, че именно това му поведение всъщност стои в причинна връзка с настъпилите вредни последици. По- конкретно до този извод съдът стигна въз основа на следния доказателствен анализ:

На първо място от обясненията на подсъдимия Т. по ДП,  че след като е забелязал автомобила на пострадалия Д.,/който в този момент е стоял на стоп- линията и е изчаквал да премине автомобил, движещ се по главен път І в посока гр. Бургас, но не е сигурен дали е подал мигач, когато е тръгнал да се изнася в кръстовището” последният „е бил на около 50 м от него”. Той в първия момент е помислил, че спира, но същевременно заявява, че е започнал да се изнася наляво, за да го заобиколи, но точно в този момент водачът му е подал газ и се е озовал в кръстовището точно пред него. Тогава той се опитал да направи дясна маневра, но времето не му е стигнало и е ударил „Мерцедес”-а в областта между двете врати с предната лява част на автомобила си. При втория си разпит допълва показанията си като заявява, че водачът му е тръгнал /от знака „Стоп”/ съвсем нормално и докато той се е разминавал с насрещнодвижещ се автомобил, той не е бил в кръстовището. В този момент той е бил на място/, където снимка № 5 на фотоалбума към огл. протокол се забелязва най-левия полицейски автомобил „Опел Астра/. Според него автомобилът на пострадалия в този момент е бил спрял в покой. В следващия момент обаче тръгнал „рязко” да се изнася напред и влязъл в кръстовището. Тогава той натиснал спирачка и завил волана надясно. По време на съдебното следствие подсъдимият поддържа обясненията си като уточнява, че за да избегне сблъсъка в първия момент той инстинктивно е завъртял волана наляво, но след като преценил, че по този начин няма да се получи, е натиснал спирачка и едновременно с това е навъртял пълен десен с кормилния лост. В същия момент се е получил удара, тъй като според него е нямало достатъчно разстояние между него и мерцедеса, а и времето е било много малко,  и в този момент автомобилът на пострадалите е застанал точно пред него с цялата си дължина. Относно това дали е навлязъл в отбивката за ляв завой заявява, че не помни, но твърди, че ударът е настъпил „някъде около средата на лентата за движение: между лентата за направо и лентата за наляво, до линията която ги разделя”.

Обясненията на подсъдимия се потвърждават частично от показанията на св.Ю.Я., негов дългогодишен приятел и колега, който в деня на катастрофата е пътувал като пътник в неговия автомобил, в разпита му пред съда/в с.з. на 12.06.2013 г./ по отношение на следните обстоятелства: на първо място досежно обстоятелството, че след като са подминали с. Калояново и при наближаване на първата отбивка за гр. Сливен, след знака с ограничение 60 км/ч., подс. Т. е намалил скоростта и колата се движела със скорост около 80 – 90 км/ч в средата на пътната лента в посока гр.София. Този свидетел потвърждава и обстоятелството, че на кръстовището са забелязали л.а. на пострадалите, който е бил спрял преди стоп линията и не е давал признаци, че ще  потегля в каквато и да е посока, както и че е според него е нямал включен мигач.  Не може обаче да прецени на колко км в този момент е бил той от тях. Потвърждава и обясненията на подсъдимия, че след като са се разминали с насрещнодвижещ се автомобил в следващия момент подсъдимият набил спирачки като преди това усетил, че техния автомобил „плавно” намалил скоростта си, но в същия момент усетил, че са се блъснали. Потвърждава и обстоятелството, че същият се е опитал да завърти волана, за да избегне удара, но всичко това е станало много бързо и в следващия момент вече са се били ударили в този автомобил. Относно мястото, на което се е установил техния автомобил след удара заявява, че това е „след средата  на платното за движение в посока за гр.София”. Не може да прецени обаче къде точно е мястото на удара. По отношение на характера на удара заявява, че спрямо тях той е бил почти челен, а за мерцедеса- странично отляво. Не може да каже със сигурност дали техния автомобил си е променял траекторията си, но заявява, че според него ударът не е бил силен. Твърди, че според него л.а. „Мерцедес” „рязко” е тръгнал да навлиза в кръстовището. След прочитане на показанията му от ДП, дадени на 16.12.2011г., /л.42, т.І от ДП и л.144, т.І от ДП/ този свидетел заяви, че изцяло поддържа това,  което е казал пред органа на ДП. В тях същият свидетел е заявил, че при приближаване на кръстовището след знака за ограничение подсъдимият е намалил „значително” скоростта си, че е видял  л.а. на пострадалите да стои на знака ”Стоп”, а не на стоп линията, както и относно значителността на силата на удара/ поради това, че в този си разпит е заявил, че в момента на сблъсъка всички/а не само тези в краката им/ еърбеци на автомобила са се отворили и от този момент нататък не си спомня нищо, както и че когато се е осъзнал е видял дим, излизащ от колата им/. Предвид гореизложеното, както и оглед противоречието и евентуалата заинтересованост на този свидетел/ дългогодишен приятел и колега на подсъдимия/ съдът не възприе за достоверни тези показания, както и обясненията на подсъдимия в посочената им част както и относно скоростта, с която подс. Т. се е движел при навлизането в кръстовището и към момента на удара, с оглед показанията и на друг свидетел, относно който няма данни за някаква заинтересованост, и който е пътувал в този момент от гр. Котел за гр. Сливен като е очевидец с каква скорост е управлявал подс. Т. автомобила си до знака за ограничение на скоростта/ отстоящ на 300 м преди мястото на удара/, а именно св.С.А.Б.. Неговите показания съдът прие за по-достоверни с оглед съответствието им с обективните данни по делото, установени в заключението на АТЕ и самия противоправен резултат. Поради което прие за безспорно установено, че подсъдимият, който преди знака за ограничение се е движел с много висока скорост,/ тъй като към момента на изпреварването на свидетеля /няколко минути преди самия удар тя е била над 120-130 км/ч/, е намалил незначително същата, но на практика е продължил да се движи с превишена/макар и по- ниска/ скорост при навлизането си в кръстовището до момента на удара. От съобщените от този свидетел обективни данни относно отстоянието на знака за ограничение на скоростта, и времевия интервал, за който автомобилът на подсъдимия е изминал разстоянието до кръстовището и мястото на удара, както и обективните данни относно значителността на силата на удара, и действията на самия подсъдим/ несполучливата му маневра за избягване на удара чрез отклонение на автомобила наляво към отбивката за с. Тополчане/, съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият не е спазил императивното предписание на закона и скоростта му не е била намалена до лимитираната такава от 60 км/ч. В тази насока е и заключението на АТЕ във всичките и варианти. Освен това самият подсъдим в обясненията си по делото признава това като заявява, че е намали скоростта си до около 70 км/ч.

В подкрепа на този извод са и показанията на пострадалата свидетелка В.Д.К.–А., прокурор в Окръжна Прокуратура – гр.Сливен, която в момента на ПТП е седяла на предна дясна седалка до пострадалия водач на л.а. „Мерцедес, дадени пред съда на същата дата. Същата заявява, че преди да навлязат в кръстовището са спрели на знак “Стоп” и пострадалият водач се е огледал. Съобщава, че не е видяла и не си спомня друго освен, че при навлизане в кръстовището, когато са започнали да завиват наляво, са възприели автомобила на подсъдимия, който се е движел „ с много висока скорост”срещу тях. Този факт е бил коментиран от техния водач, постр. Д., който е заявил, че същият много бързо кара, а тя е разбрала моментално, че неизбежно ще настъпи удар” с „връхлитащата” ги кола, който действително е последвал в следващия момент. Същевременно съдът кредитира с доверие нейните показания в частта им, в която заявява, че „няма спомен за рязко движение” на техния автомобил. Поради което прие, че липсват доказателства за рязко или внезапно навлизане на автомобила на пострадалия в кръстовището.

Съдът възприе като частично недостоверни и показанията на свидетеля П.И.В., който в деня на инцидента е управлявал своя лек автомобил от гр.Сливен за гр.Бургас и на около 50-60 метра преди десния завой преди кръстовището е бил изпреварван от л.а. на пострадалите. Заявява, че след като е излязъл от този завой, приближавайки кръстовището, с периферното си зрение е погледнал и видял как л.а. „Мерцедес” навлиза в кръстовището на главния път, но не е очевидец на самия удар. В този момент според него л.а. „Мерцедес” вече е бил подминал знака „Стоп”, но няма впечатления дали същият е спрял на този знак, тъй като е нямал видимост към него докато е бил в завоя. Когато е видял двете ППС, те вече са се били ударили и са били в покой.  Не може да каже дали преди навлизането си в кръстовището л.а. „Мерцедес” е подал мигач, но заявява, че от около 50-60 м и за по-малко от част от секундата видял, че мерцедеса е потеглил „рязко”, което установил по пръските, които той хвърлил в този момент, тъй като по това време е валяло”, както и че местоположението на автомобила в този момент е било на стоп линията, или малко преди нея. Поради наличие на съществени противоречия между показанията му по делото и пред органа на ДП относно обстоятелството дали свидетелят е видял как л.а. „Мерцедес” е потеглил и навлязъл в кръстовището, на основание  чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1  от НПК съдът  прочете показанията на този свидетел, дадени  на 23.01.2012г. по досъдебното производство /л.93, т.І от ДП /, след което същият заяви, че изцяло ги поддържа. Всъщност на ДП същият категорично е заявил, че е видял л.а. на пострадалите докато е стоял след знака „Стоп” и задните му гуми са боксували, хвърляйки пръски кал, а джипът - на разстояние около 4-5 м от него. Пред съда обаче този свидетел промени показанията си като заяви, че е видял „Мерцедес”-а „в състояние на потегляне”, но не е категоричен дали това е станало с боксуване или нормално, като същевременно заяви, че не може да прецени дали в този момент тя е изминавала път/т.е. дали се е движела/. Поради това допълнително съществено противоречие при уточняващите въпроси на страните съдът прецени, че показанията на свидетеля относно това обстоятелство са недостоверни и не ги кредитира с доверие. Още повече, че същите не се потвърждават и от показанията на другия свидетел по делото, който е бил пътник в неговия автомобил- свидетеля А.М. /л.149, т.І от ДП/. Въпреки че този свидетел потвърждава показанията му, че л.а. „Мерцедес” ги е изпреварил „ на около един километър преди разклона”/кръстовището/, и след около три минути те вече са били катастрофирали, същият е категоричен, че двамата са нямали възможност да виждат водача на л.а.”Мерцедес”, който ги е изпреварил като пояснява защо: „тъй като точно там има много фотоволтаични батерии,…имаше и ветропоказатели,…и ни пречиха на видимостта”. Този свидетел е категоричен в това, че и св.П.  В. също не е видял нищо, а според него приближавайки самото кръстовище е усетил, че са се ударили някакви коли на самото кръстовище, като в този момент му е споделил,” че е чул сблъсък на коли”. Което действително установили, но едва след като излезли от завоя и видели, че две коли са се сблъскали на самото кръстовище.

Въпреки че двата автомобила не са иззети като веществени доказателства,/което определено е пропуск на ДП и затрудни значително работата на съда при проведеното съдебно следствие/, от основното заключение на тройната АТЕ заедно с приложените към него скици и снимков материал/ на л.169-211, т.І от ДП/, приобщено към доказателствения материал по делото, и допълнително изготвения фотоалбум с всички снимки, направени при огледа на МП, и въпреки че по делото се установи,  че при изготвянето му същите са работили със сгрешения при регистрацията от КАТ- гр. Сливен  модел на автомобил ” Мерцедес S 180”/ вместо с установения правилно по време на съдебното следствие модел „С 180”/, вещите лица са извършили по тяхна молба замервания на автомобилите при проведения оглед на място/вкл. и на деформациите  по тях/.

В първоначалното си заключение по ДП експертите са посочили, че за л.а. „Ауди” ударът е настъпил в предната му част и за него е бил прав ексцентричен при челно сблъскване, а за л.а. „Мерцедес”- в лявата му страна и по характер за него е бил кос при странично сблъскване. Относно мястото на удара, което е видно и от отразеното в огледния протокол, са приели, че той се определя от наличните в случая обективни данни за мястото на задиране върху платното за движение, мястото на следите от гуми върху платното и на разделителното островче, през което е преминал л.а. „Мерцедес” след сблъсъка, както и от характера и разположението на деформациите върху двата автомобила при извършения от тях оглед веднага след ПТП. Поради което приемат, че ударът е настъпил върху продължението на лентата за ляв завой към с. Тополчане: по дължина на около 3-4 м западно от ориентира и по ширина- на около 5,5-7 м южно от ориентира в протокола за оглед.

Относно основния въпрос каква е била скоростта на движение на л.а. „Ауди”в момента на удара вещите лица в първото си заключение по математически път са достигнали до извода, че при навлизане в кръстовището тя е била около 85 км/ч. Съдът напълно възприема този извод поради липсата на обективни данни за намаляване на неговата скорост, а такива данни биха могли да бъдат някакви следи, но такива в протокола за оглед няма установени. Скоростта на л.а.„Мерцедес”- в момента на удара е била 24 км/ч, като по данни на свидетелите водача на л.а.”Мерцедес” е ускорявал интензивно. Дължината на опасната зона на л.а.„Ауди” при движение с установена скорост/при коефициент на сцепление между гумите и пътната настилка от 0,7/ е 73,64 м, а времето, необходимо, за да измине тази дължина е 4,84 секунди. Л.а.”Мерцедес” се е придвижил от състояние на покой/ т.е. след като е бил спрял/ до мястото на удара с ускорително движение е 3, 38 секунди, а пътя, който е изминал до това място е 11,27 метра. Дистанцията, на която се е намирал автомобила на подсъдимия в момента на потегляне на л.а. на пострадалите до момента на удара според това заключение е 79, 81 метра. Предвид което експертите са направили напълно обоснования си извод, че поради това, че опасната зона е по- голяма от изминатия път, подсъдимият е бил извън опасната зона, и ако е реагирал в момента, в който водачът на л.а. „Мерцедес” е потеглил, той е имал техническа възможност да установи автомобила си преди мястото на удара и да избегне ПТП чрез безопасно екстрено спиране. В с.з. експертите заявяват, че с тази скорост л.а.”Ауди” е могъл дори да продължи направо като удар е нямало да настъпи.  Категорични са, че с оглед времето, с което е разполагал подсъдимият от момента на потегляне на л.а.”Мерцедес” до момента на удара/3, 38 секунди/, ако реакциите му са една секунда, в останалите две секунди той е имал възможност да реагира интензивно чрез намаление на скоростта си. Заявяват, че според тях не са достоверни обясненията на подсъдимия/ в разпита му по ДП/, че е намалил скоростта си и я е привел до стойността от под 70 км/ч/, като са категорични, че това е направено в последния момент и е станало за една десета от секундата, поради което на практика не  се е отразило върху скоростта, която те са изчислили, още повече като се има предвид че при мокър път докато достигне своя максимум за /три десети от секундата/, удара е вече ще е настъпил, но приемат, че и за това липсват обективни данни.

Досежно мястото, откъдето е потеглил л.а. „Мерцедес” при навлизането си в кръстовището приемат, че това действително се отразява върху възможностите на подсъдимия като водач да реагира и времето му на реакция. Заявяват, че ако л.а.”Мерцедес” се е намирал в североизточното островче, на нивото на продължението на източния триъгълен остров,/т.е. след като е преминал през стоп- линията/, когато е потеглил от състояние на покой той директно е навлязъл в лентата, в която се движи и л.а.”Ауди”. При вариант на изминаване на по-голямо разстояние от л.а.”Мерцедес”/ако той е бил спрял по-назад, напр. на стоп-линията/, действително той би имал повече време, за да реши какво да прави и да избегне ПТП. Съдът обаче прие, че и при това положение навлизането на пострадалия на пътя му, не го освобождава от отговорност, тъй като според вещите лица, ако се е движел с предписаната от закона скорост за този пътен участък от 60 км/ч е щял да има възможност не само за екстремно задействане на спирачната система на автомобила или с продължаване по траектория, без да се отклонява, но и чрез още един допълнителен начин- чрез минимално намаляване на скоростта, включително и при запазване на траекторията на движение. От направените от тях изчисления е видно, че при движение със скорост  60 км/ч  опасната му зона  би била 43,57 метра, т.е. около два пъти по-малка при разстоянието 60-70 метра, на което се намира л.а.”Ауди” при потегляне на л.а.”Мерцедес”. Поради което разстоянието, което би изминал в този случай за времето 3,38 секунди до сблъсъка е около 50 – 54 метра, поради което  и двата автомобила са щели да се разминат без да е необходимо да правят каквито и да е маневри. 

Досежно действията на подсъдимия при възникване на опасността, тъй като и експертите приемат, че е нямало как/ с оглед местоположението  в протокола за оглед и насочеността на л.а. „Ауди” след удара и то след като безспорно и двата автомобила не са били местени/, той да се е установил на това място и в тази посока, съдът не прие за изцяло достоверен описания от подсъдимия механизъм на ПТП/ след като първоначално е завил наляво и е преценил, че с това няма да избегне сблъсъка, да е завъртял надясно кормилния лост, и едновременно с това да е натиснал спирачки/. В негова полза експертите са изчислили, че е възможно да е имало натискане на спирачка в последния момент въпреки липсата на спирачни следи/, но не и завъртане надясно, или ако е имало такова, то е било от порядъка на 3-4 градуса, поради което на практика не се е отразило върху автомобила, т.е. все едно че не е било направено. Завиването на ляво пък е било неефективна/ несполучлива маневра/, която е допринесла за сближаването на двете ППС, вместо за раздалечаването им. Същата може би е щяла да има ефект, ако л.а. „Мерцедес” вместо да завива наляво е продължил направо, поради което съдът счита, че или подсъдимият не е забелязал л.а. „Мерцедес” да е подал мигач, или пострадалият водач изобщо не е подал мигач за завиване наляво при навлизане в кръстовището. Второто е по- малко вероятно като се имат предвид показанията на св. К. за това, че последният е бил отговорен водач. Липсата на доказателства за една такава маневра говори достатъчно ясно за високата скорост на движение на автомобила на подсъдимия.

Съдът напълно възприема заключението на тройната, а и на петорната АТЕ в частта им досежно спорния въпрос за мястото на удара, което е доказано много точно определено, видимо и от приложения към протокола за оглед фотоалбум и изискания допълнително снимки. Въз основа на отразените в протокола за оглед обективни данни относно намерените на място спирачни следи от л.а. „Мерцедес”, липсата на такива за л.а. „Ауди”, както и парчета стъкло на пътя, експертите по математически път са изчислили, че разстоянието от мястото на удара до мястото, където се установил самия л.а.”Мерцедес” чрез движение  „транслация- ротация” е 22,47 метра, изчислено от центъра на тежестта на двата автомобила. Заявяват и, че от деформациите, които те са измерили при огледа на двата автомобила/което те като специалисти са имали право да извършат/ може да се определи, че в момента на първия удар  л.а.”Ауди” е контактувал с бронята под левия фар, а л.а.”Мерцедес” в областта  предна част на предна лява врата.  От мястото на удара, от което по обратен ред са извели скоростта на автомобилите чрез математическа формула, вещите лица заявяват, че то е много точно определено въз основа на обективните данни, но не може да бъде определено като точка, а като зона. С оглед дадените от тях обяснения на заключението им в с.з., че тези следи от задиране са отбелязани с позиция  № 4 /в легендата на скицата/ и са фиксирани в протокола за оглед, видими и в снимковия материал по приложения фотоалбум/ напр. на  снимка № 9 се виждат следи от задирането и парчетата/, съдът също прие, че мястото на удара като място на първоначалния контакт между двете ППС е видимо и много добре определено, и съответства на обозначено на скицата към експертизата. Поради което прие за правилни и достоверни изчисленията в отговорите на вещите лица при изслушване на това заключение относно отразените в него величини, а именно: разстоянието от лявата страна на л.а.”Ауди” до задния ляв ъгъл на л.а.”Мерцедеса”- от 1,79 см, както и за динамичния коридор, който е бил много по-малък от 1,79см.. Поради което възприе извода, че те действително при това си местоположение не са могли да се разминат, какъвто е и обективния резултат. Което потвърждава по обратен път правилността на изводите на експертизата относно горните величини/скорост, място на удара и пр./. Досежно коефициента на сцепление на гумите с пътя, и  състоянието на пътната настилка, която е била мокра, нито много стара, нито много нова, бе дадена възможност за изготвяне на допълнително заключение по тези въпроси, поставени от защитата. С оглед изявлението им в с.з., че за тях е нереален 0,5 коефициент на сцепление за този нов автомобил, на този път, при тези условия, за което те имат лични впечатления, тъй като са извършвали оглед в този участък на пътя/ на който асфалта е в добро качество, в добро състояние и няма дупки/, и че като по обективно поддържат първото си заключение,в което са приели 0,7 коефициент на сцепление за настилка при мокър асфалт/но не при силен валеж/, съдът възприема именно първоначалното им заключение.

Досежно времето на реакция на водача като елемент от тази математическа формула и фактор, който безспорно се влияе от скоростта, експертите в назначената по делото по искане на защитата Допълнителната АТЕ /на л.116- 241/ са направили изчисления като са приели най- благоприятното за подсъдимия положение с оглед зададените от адв. К. параметри/ при 0,5 коеф. на сцепление при две времена на реакции на водача, а именно 1 секунда, респ. 1,2 секунди, въз основа на което са изчислили опасната зона за спиране на двата автомобила, като са отговорили и на други въпроси, зададени от защитника. Поддържат изводите си, че не толкова скоростта е важна, колкото е важно времето за намаляне на тази скорост. Заявяват, че употребата на спирачки по принцип води до намаляне на скоростта чрез използване коефициента на сцепление.

По отношение характера на удара експертите заявяват, че тъй като той е протекъл в малък период от време, е изключително интензивен, т.е. при него е реализирано по- голямо спирачно закъснение. Съдът напълно възприема този извод предвид обстоятелството, че той е във връзка с всички останали по делото доказателства и най- вече със заключенията на СМЕ на пострадалите. Поради което прие доводите на защитата в тази насока за неоснователни и недоказани.

Досежно мястото, където се е намирал подсъдимият, когато л.а. „Мерцедес” е навлязъл в кръстовището заявяват, че с оглед скоростите на движение на двата автомобила, при положение, че л.а. „Мерцедес” се е движел с около 20 км/, а изминатия път от посоченото от подсъдимия място  вътре в кръстовището, означено с “х” на снимка №  5 в протокола за оглед /л.177 от ДП/, до мястото на удара е почти равен,  няма как л.а. „Ауди” да се е намирал на посоченото място, тъй като това би означавало, че неговата скорост също трябва да е била около 20 км/ч, тъй като ако е по-висока ще подмине мястото на удара, преди л.а. “Мерцедес” да стигне до там. Предвид което съдът прие за недостоверни обясненията на подсъдимия в тази им част, отразяващи неговите субективни възприятия. Което потвърждава извода на експертите относно превишената скорост, която не е била намалена при навлизането му в кръстовището.

По отношение на въпроса от какво разстояние преди мястото на удара подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме автомобила на пострадалите в с.з. експертите поддържат даденото от тях заключение, че видимостта зависи от скоростта на движение и при по- ниска скорост би могъл да го забележи по- лесно, но поддържат даденото от тях първоначално заключение, че това е разстоянието от 80 метра и по- малко в зависимост от скоростта.

За л.а. “Мерцедес” пък експертите заявяват, че разстоянието, от което водачът е могъл да забележи л.а.”Ауди” преди предната му част да навлезе на главния път, след като пресече “стоп линията” и преди нея, е преди тази мислена линия на платното на главния път. Поради което и съдът прие, че макар и да не е могъл да определи с каква скорост се е движил автомобилът на подсъдимия, знакът е В2 – „ Спри и пропусни движещите се по път с предимство”, е задължавал пострадалия водач Д. да направи това. Както вещите лица поясняват технически, той е следвало да изпълни това предписание на закона като спира и потегля няколко пъти, за да мине безопасно. Още повече, че е имал тази възможност, тъй като е бил  преминал стоп линията и отляво е имало остров, на нивото на който да продължи да се оглежда в непосредствена близост до лентата на движение на подсъдимия без каквото и да е закриване на видимостта на това място.Това място/ десния край на пътното платно/ според експертите е била границата на видимост, където пострадалият Д. е бил длъжен да спре и да се увери, че няма друг автомобил, който следва да пропусне. За подсъдимия тя също е била добра и е ставала все по- добра при приближаване на кръстовището като в един момент те са могли да се виждат добре. Предвид което съдът прие, че в случая безспорно е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д., който също е извършил нарушение на чл.50 от ЗДвП като не е изпълнил задължението си да пропусне ППС, движещо се по пътя с предимство. Последният не е извършил необходимите действия, за да се увери в това, че ще успее да пресече пътя с предимство, по който се е движел автомобилът на подсъдимия без значение дали е могъл да прецени каква е скоростта му на движение; не се е огледал в последния момент преди да предприеме пресичане на пътя с предимство, и е пресякъл същия по начин, който не му е позволил при необходимост да спре и да пропусне подсъдимия като водач с предимство. Същият е имал достатъчна видимост и възможност да си създаде такава и е бил длъжен да изпълни задължението си, предписано от горната разпоредба на закона. В този смисъл за него автомобилът на подсъдимия, който вече е бил в кръстовището, е представлявал „предвидима опасност” на пътя. Поради което заедно с подсъдимия е съпричинил вредоносния резултат. Впрочем такива са и твърденията на прокурора в обвинителния акт. Поради което съдът уважи довода на защитата, че пострадалият Д. също e с пряк принос към настъпване на произшествието, тъй като е избрал да навлезе неправомерно в лентата за ляв завой, която е към кръстовището, с което е намалил шансовете на пресичащия пътя му автомобил да се оттегли от неговата лента и по този начин да не се стигне до сблъсъка.

В заключението на петорната АТЕ/ на л.305-л.340 от делото/в отговора на въпрос № 22 и 24, експертите са отговорили какво при каква скорост на движение на л.а.”Мерцедес”, какво разстояние му е било необходимо, за да  спре преди десния край на пътното платно. В тази експертиза въпреки зададените от защитата нови параметри, обсъдени по- горе, експертите са направили математически изчисления/ в по- благоприятен за подсъдимия вариант/ като отговорите отново са приблизително същите като в първоначалната експертиза, а крайните изводи остават непроменени/виж.самото заключение/. В съдебно заседание заявяват, че при изготвяне на заключението си са работили с данните, които те намират за най- обективни величини. Относно тяхното установяване напр. досежно дълбочината на деформациите, заявяват, че са използвали замерването, което са извършили при направения от тях оглед на автомобилите, независимо, че те не са отразени в протокола за оглед, което всъщност е работа на специалист - технически помощник или вещо лице. На въпроса дали са отчели всички величини за изчисляване на удара заявяват, че в тази експертиза са отчели и самото завъртане и оборотите на гумите на двата автомобила по време на това завъртване, в момента на максималното им проникване, което са онагледили с приложената от тях скица /мащабна схема/ на л.12 от експертизата/.

Със заключението на Допълнителната петорна АТЕ резултатите от основното заключение на петорната АТЕ са съобразени с данните за модела на л.а. „Мерцедес С180”, както и със задачите на защитата. В отговорите на въпроси № 28 и № 29 е посочено къде по широчината на пътното платно се е намирал л.а.”Ауди” в момента, когато водачът му е реагирал, преди да започне отклоняване наляво, като е посочено, че при двете времена на реакция на водача- 1s и 1,2s той се е намирал съответно на 71, 1 м и 69, 3 м; както и имал ли е възможност при движение със законосъобразната скорост от 60 км/ч чрез аварийно спиране, оставяйки в своята лента на движение, да избегне удара./ като е посочено, че е имал такава възможност при коефициент на сцепление на гумите 0, 58. И в тази експертиза поради липса на обективни данни експертите са приели възможно най-правомерното поведение на всеки един от водачите като по отношение на подсъдимия, а именно че той преди достигане района на кръстовището се е движел по средата на своята лента за движение, но впоследствие е променил траекторията си на движение, завивайки наляво като мястото на удара е на осовата линия между двете платна за движение, а след сблъсъка се е установил в противоположната лента за движение. Видно и от тази експертиза, при конкретно приетите чрез изчисление величини скоростта на движение на л.а. „Ауди Q 7” към момента на удара е 68 км/ч, а на л.а.”Мерцедес С 180”-22 км/ч. Всички величини търпят  промяна с оглед зададените от защитата параметри. Последните две експертизи бяха допуснати от съда по искане на защитата, но съдът намери, че това е наложително с цел проверка на изводите на експертите в предишните им експертизи, както и с оглед обстоятелството, че самите автомобили не са били иззети като веществени доказателства на ДП.

Предвид всичко гореизложено съдът прие за установено по несъмнен н начин наличието на горното извършено от подсъдимия предходно нарушение на правилата за безопасно движение по пътищата, което му е попречило при възникване на опасността да извърши правилна преценка като предприеме действия, с които да предотврати вредоносния резултат, и сам се е поставил  в ситуация да не може да преодолее вредните последици. Касае се до неизпълнение на правило и задължение при боравене с източници на повишена опасност, каквото е МПС, или до т. нар. в доктрината и практиката „професионална непредпазливост”. Не са налице доказателства относно намиращи се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат причини, дължащи се на обективно действащи сили, които са били във възможностите на водача да ги преодолее при наличие на предписаното  в закона поведение, или настъпили по изключителна вина на пострадалия. Напротив, със заключението на АТЕ е установено, че подсъдимият е имал техническа възможност при съблюдаване на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП да не допусне настъпването на ПТП.  Като не е спазил същото и по непредпазливост е допуснал горното нарушение на ПДвП по описания начин с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. престъплението по чл.343, ал.1,б.”в”, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост на пострадалите. Досежно второто нарушение по чл. 20, ал.2, пр.2 от ЗДвП съдът прие, че макар и да е налице такова, не е доказана по безспорен начин пряката причинно- следствена връзка с настъпилите вредни последици, поради което счете, че за това нарушение подсъдимия не може да бъде признат за виновен.

Съдът не възприе и довода за наличие на т.нар. „спасителна маневра”, поддържан от защитниците на подсъдимия и от самия подсъдим, с оглед твърдението за липса на техническа възможност да бъде предотвратено ПТП. Само възникването на опасност в границите на опасната зона прави невъзможно предотвратяването на ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране. С оглед задължителните указания в ТР № 106 /83г., на ОСНК, че това действие на водача е правомерно единствено, когато той е поставен в състояние на крайна необходимост /чл.13, ал.1 от НК/ и се предприема само в опасната зона за спиране, когато неправомерното поведение на друг участник в движението, или случайно събитие, е създало непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Още повече, че в този случай водачът може да бъде освободен от наказателна отговорност само, ако е налице увредено имущество, но не и когато, за да спаси своя живот или на други участници в  движението, причини смърт или телесна повреда на друго лице. Поради което намери този довод за неоснователен. Поради всичко гореизложено съдът не възприе за основателни доводите на защитата, че в случая подсъдимият Т. не е бил длъжен  да съобрази своето поведение, тъй като се е движел по път с предимство и водачът Д. не е демонстрирал толкова очевидни признаци, че няма да зачете неговото предимство, както и че е било видимо за пострадалия водач, че се движи с такава скорост, че е очевидно, че няма да може да спре. Поради гореизложеното  относно нарушението на основното правило на режима за скоростта съдът прие, че подсъдимият Н.Т. е имал виновно и съставомерно поведение в причинна връзка с настъпилия вреден резултат, но само поради нарушението на правилото на чл. чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП.

 

ДОСЕЖНО ОКАЗАНАТА ПОМОЩ НА ПОСТРАДАЛИТЕ:

 

Въпреки че в ОА е прието, че след ПТП подсъдимият не е оказал помощ на пострадалите, съдът прие наличието на такава като в тази насока изходи от следните събрани по делото гласни доказателства на очевидци:

- показанията на св. С.И.С., който е пътувал от гр.Сливен за гр.Бургас в деня на катастрофата и при пристигането си на мястото на ПТП се е обадил на телефон № 112, която посочва подсъдимия и спътника му /св.Ю.Я./ като „момчетата, които са му поискали нож”, за да срежат колана на пострадалата К., извадили са я от колата и са я поставили на земята, и са се мъчили да помогнат на пострадалия Г.Д.Г., пътуващ на задната седалка, който все още е бил жив като са попивали кръвта му с предоставените от автомобила на подсъдимия превързочни материали.

- показанията на св. Т.М.Т., един от спасителите в група “Спасителни  дейности” – гр.Сливен, пристигнал на мястото на ПТП, който заявява, че пътника на задната седалки при пристигането им е бил жив, а жената вече е била свалена на земята, като и на двамата вече е била оказана помощ.

- показанията на св.М.М.М., също спасител в група “Спасителни  дейности” – гр.Сливен, който заявява, че подсъдимият и спътника му са били оказали вече помощ на пострадалите, когато те са отишли на мястото на ПТП. В ръцете си са държали аптечка и марли- на главата на пострадалия на задната седалка на л.а.”Мерцедес”. Видели са и аптечка до жената, която е била на земята, и на която според него е била оказана първа помощ от двамата/държали са марля на раната на главата и/. Конкретизира, че подсъдимият е оказвал помощ на пострадалия отзад като е бил отворил задната врата, но не може да каже каква помощ е оказвал като заявява, че „сигурно го е придържал”.

- показанията на св.Н.М.А., който си спомня, че е бил на мястото на катастрофата и, че човека на задната седалка е бил жив.

- показанията на св. С.И.Й., който също заявява, че човекът на задната седалка е бил жив, и се е движел макар и трудно, когато те са пристигнали, както и че са им казали да не го пипат.

- показанията на св. Д.Ц.С., пристигнал пръв на мястото на катастрофата и пръв позвънил на тел. „112”, който заявява, че двамата са помагали на пострадалите с каквото могат: придържали са човека на задната седалка, търсили са нож, за да срежат колана и да освободят жената на предната седалка, откопчали са колана и, и са помогнали за изваждането и от колата, предоставили са превързочни материали и са носили вода на пострадалата.

В съдебната практика се приема, че оказването на помощ дори само на един пострадал, когато са налице видими признаци, че се оказва помощ на жив човек, е достатъчно, за да се приеме наличието на този привилегирован състав. В случая с оглед на гореизложеното са налице категорични доказателства за оказване на помощ от страна на подсъдимия на стоящия на задната седалка пътник в автомобила на пострадалия водач Д.- пострадалия Г., и малко по-спорни такива - за оказана помощ на пострадалата К.. С оглед на всичко гореизложено съдът прие, че тъй като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, деянието следва да бъде преквалифицирано по по- лекия състав на горното престъпление, а именно по чл. 343а, ал.1 б. „г”, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" пр.1, вр.с ал.1 б. "б" пр.2 и б."в", вр. с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК. Предвид което призна подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение за по- тежко квалифицирания състав и го оправда по това обвинение като го призна за виновен по по- леко квалифицирания състав на това  престъпление.  

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият Н.В.Т., затова че на 16.12.2011г. на главен път I-6 /Бургас - София/, на кръстовището с пътищата за гр.С. и с.Т., Сливенска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Ауди Q7" с рег. № UN - 424-СD, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.2 вр.с ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава стойността на скоростта, която се сигнализира с пътен знак”, а именно като нарушил въведената с пътен знак № В26: "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" забрана за движение със скорост над 60 км/ч  на пътни превозни средства в района на произшествието, кат се е движел със скорост над лимитираната такава, при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица: на Д.Г.Д. с ЕГН ********** и на Г.Д.Г. с ЕГН **********, както и средна телесна повреда нa В.Д.К.- А., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лява седалищна кост и счупване на лява срамна кост, довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, и след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 343а, ал.1 б. „г”, във вр. с чл.343, ал.3, б. "б" пр.1, вр.с ал.1 б. "б" пр.2 и б."в", вр. с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК  от обективна и субективна страна. Поради което го призна за виновен за това престъпление по привилегирования по- леко наказуем състав на това престъпление. Поради което на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен и по обвинението в извършване на по- тежко наказуемото престъпление по чл. чл.343, ал.3, б. "б" пр.1, вр.с ал.1 б. "б", пр.2, и б."в", вр.с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което го оправда по това обвинение.

С оглед обстоятелството, че според съда по делото не се доказа същият да е извършил горното деяние и чрез нарушаване като водач на МПС на правилото на чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", а именно, че не е задействал спирачната система в момента на навлизане на лек автомобил „Мерцедес С-180" с рег.№ СН 3424 СА, на платното за движение пред управлявания от него лек автомобил, поради което съдът го оправда по това обвинение. С оглед на гореизложените мотиви съдът намери, че това нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП, описано в обвинителния акт, макар и да е налице, не се намира в пряка-причинна връзка с деянието на подсъдимия. В тази насока съдът взе предвид  заключението на АТЕ, че независимо от обстоятелството, че подсъдимият при възприемане на опасността не е взел необходимите мерки за намаляване на скоростта, ПТП е нямало да настъпи, и той е имал възможност както да спре, така и да премине с тази скорост без дори да промени траекторията си на движение, ако не бе извършил горната несполучлива „спасителна” според субективното му възприятие в момента маневра/завой наляво/. Поради което прие, че не е налице безспорно доказана пряка причинна връзка между бездействието му/поради неизпълнение на предписаните в ЗДвП императивни разпоредби – да намали скоростта и да спре/ и настъпилия резултат, а такова е само предшестващото му неправомерно поведение- движението с превишената, над лимитираната в закона, скорост от 60 км/ч.

Освен това в тази насока съдът съобрази съдебния си акт с изискванията на константната съдебна практика, че нормите на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение би могло да бъде квалифицирано по един от тези два текста, но не и по двата едновременно, тъй като разпоредбата на чл.21 от ЗДвП се явява специална, спрямо нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Тъй като се касае до еднородно нарушение, доколкото превишената скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и научнообоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за дадена пътна ситуация относно режима на скоростта. Същата е отразена в таблицата към чл.21 от ЗДвП с евентуални корекции по ал.2, поради което превишавайки посочените стойности, водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата, наложили поставянето на пътен знак за ограничение в този пътен участък. В настоящата хипотеза още на ДП е безспорно установено, че тази скорост е била превишена /над 60 км/ч  за този пътен участък/, поради което подсъдимият сам и предварително се поставил в несъобразен режим на движение. Поради което съдът прие, че в случая не е налице самостоятелно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като скоростта изначало е била превишена, с което е нарушена специалната разпоредба относно скоростта. Съгласно ТР № 28 /84 г. на ОСНК на ВСР, т.4, ако движението се осъществява със скорост над пределно допустимата на по чл.20, ал.1, съответно над лимитираната с установеното от ЗДвП правило, както е в случая,  отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана на плоскостта на „превишената скорост”. Поради което и на това основание съдът призна за невинен и оправда подсъдимия за допуснатото от него визирано в ОА допълнително нарушение, а именно това на правилото на по чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП/ В този  са и:  Решение № 130 от 12.07.2010г. по КНОХД № 44 /2010г. по описа на ВКС, ІІІ н.о., както и Решение № 12 от 28.01.2013г. по ВНОХД № 519 /2012г. по описа на ПАС, както и  Решение № 365/ 17.06.2014 г. по ВНОХД № 120/ 2014 г. по описа на ПАС/.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намери, че деецът – подсъдимият Т. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен или е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира, че е налице първата форма на небрежността, тъй като въпреки че не е предвиждал опасните последици, същият е бил длъжен да вземе всички необходими мерки с оглед установените правила за движение по пътищата с цел да избегне тяхното настъпване.

С оглед на което съдът намери, че подсъдимият Т. е осъществил състава на престъплението, за което го  призна за виновен както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1, във връзка с чл. 343а, ал.1 б.„г”, във вр. с чл.343, ал.3, б. "б" пр.1, вр.с ал.1 б. "б" пр.2 и б."в", вр. с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК /тъй като съгл. ал.4 на чл. 11 от НК непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи/, като на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен по обвинението в извършване на по- тежко наказуемото престъпление по чл.343, ал.3, б."б" пр.1, вр.с ал.1 б. "б", пр.2, и б."в", вр.с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което го оправда по това обвинение.

На основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Т. за невинен в това да е извършил горепосоченото престъпление и чрез нарушаване като водач на МПС на правилото на чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП, поради което го оправда по това обвинение.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл. 343а, ал.1 б. „г”, във вр. с чл.343, ал.3, б."б" пр.1, вр.с ал.1 б."б" пр.2 и б."в", вр. с ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер от две до десет години.

Макар и с оглед справката му за съдимост да не е осъждан /реабилитиран по право/, същият е осъждан за престъпление по транспорта, а освен това е и системен административен нарушител/ видно от справката му за нарушител от КАТ  има  допуснати административни нарушения по ЗДвП, и има наложени множество административни  наказания, някои от които именно за нарушения от вида на това, довело до ПТП - на режима на скоростта и поради неспазване на пътни знаци/. Поради въпреки представените от защитата доказателства за това, че е трудово ангажиран и развива успешен бизнес като е член и на организация, защитаваща правата на човека, не са достатъчни, за да се приеме, че същият е с добри характеристични данни като водач на МПС. Освен това въпреки частичните му самопризнания е некритичен към поведението си като водач на МПС, и наложеното му наказание за предходно извършеното престъпление, както и административните наказания, явно не са довели до превъзпитанието му и не са дали резултат. Поради което съдът прие, че се касае до деец с немалка степен на обществена опасност по отношение на престъпленията по транспорта. Налице е голяма обществена опасност на деянието предвид тежкия съставомерен резултат- смърт на двама души и средна телесна повреда на още един човек. Горните обстоятелства съдът отчете като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства.

Налице е обаче голям процент на съпричиняване от страна на пострадалия водач на другото ППС, което съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия. Като такова съдът отчете и изразеното от негова страна искрено съжаление и разкаяние за случилото се в резултат на деянието.

Горните обстоятелства съдът отчете при определяне на наказанието, поради което определи същото при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54, ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 от НК, и предвид липсата  в случая на каквито и да е изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.  Поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 4 години.

Тъй като прецени, че в случая с оглед данните за личността на подсъдимия като недисциплиниран водач на МПС, който е склонен да нарушава и заобикаля закона и проявява стремеж да избегне понасянето на отговорност за виновното си поведение, целите на специалната и генералната превенция не могат да бъдат постигнати без изолацията му от обществото чрез приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът счете, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Само така може да бъде въздействано ефективно спрямо него и да се очаква положителен резултат на поправяне и превъзпитание. Още повече, че предходното му осъждане/ за престъпление по транспорта/ явно се е оказало безрезултатно. Посредством реалното изпълнение на наказанието би се прекъснала оформилата се у него тенденция към неправомерно поведение на пътя и би се затвърдила създалата се вече обществена нетърпимост към непредпазливите транспортни престъпления, и нагласата у водачите да бъдат санкционирани с условни наказания. Поради което постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия Т. в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим.

На основание чл.343г вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК, тъй като това наказание е предвидено за самото престъпление, съдът наложи на подсъдимия Т. и кумулативно предвиденото административното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от  7 години, считано от влизане на присъдата в сила. Този вид и размер наказание съдът определи като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца като водач на МПС, всички индивидуализиращи отговорността и дееца обстоятелства, и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК като взе предвид вида и характера допуснатите нарушения и данните за личността му.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй, като подсъдимият Т. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същият бе осъден да заплати на частния обвинител Г.Д.Г. сумата от 5 000лв. /пет хиляди лева/, представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на поверениците му, а на частния обвинител В.Д.К.- А., сумата от 200лв. /двеста лева/, представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на  повереника и.

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата направените по делото разноски по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на сумата  от 1 600 лв., и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София - направените при разглеждане на делото пред съда разноски в размер на сумата от 5 113 лв..  

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива съдът отчете незачитане от страна на подсъдимия Т. на правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и ППЗДвП и прекалената му самонадеяност като водач на МПС.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира от всяка една от страните по делото съгласно чл.318, ал.1 от НПК в 15-дневен срок от днес чрез ОС- Ст.Загора пред АС- Пловдив.

 

                                                                        СЪДИЯ: