МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 34/ 24.07.2014г. по НОХД № 394/2013г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Обвинението е против подсъдимите И.И.К. и С.П.Д. - за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и против подсъдимата Н.А.К. - за престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК.

С обвинителния акт от 07.08.2013г. Окръжна прокуратура - гр.Стара Загора подсъдимия И.И.К. е обвинен в това, че в периода 01.06.2011г. – 15.08.2011г. в гр.Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в съучастие със С.П.Д. и Н.А.К., като извършител, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 97,718.90 лв. на „Н.” ЕООДгр. С.З. като приспаднал неследващ се данъчен кредит по инкриминираните фактури, СД и дневници за покупки, представени пред ТД на НАП- Стара Загора- престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Със същия обвинителен акт подсъдимия С.П.Д. е обвинен в това, че в същия период в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление, в съучастие с И.И.К. и Н.А.К., като извършител в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на Н.”ЕООД – гр. С.З., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- общо 97,718.90лв. на „НАП 3” ЕООД – гр.Стара Загора като приспаднал неследващ се данъчен кредит по посочените фактури, престъпление по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1 т.7, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Подсъдимата Н.А.К. е обвинена за участието и в горното престъпление, но само за един данъчен период, а именно: че в периода 01.06.2011г. – 14.07.2011г. в гр.Стара Загора в съучастие със С.П.Д. и И.И.К., като помагач, умишлено улеснила същите чрез изготвяне и подаване по електронен път в ТД на НАП - Пловдив офис С.З. на СД по ЗДДС вх. № 24001281431 /14.07.2011г. и съответния дневник за покупки с включени в нея фактури за покупки от доставчици, да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения на „ „Н.”ЕООД – гр. С.З. в особено големи размери - в размер на 73,713.54лв.,, като приспаднат неследващ се данъчен кредит, по инкриминираните фактури с доставчици, по които сделки не са били извършени.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- гр. С.З. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, намира същото за изцяло обосновано и доказано с оглед събраните по време на ДП и съдебното следствие доказателства. Счита, че от същите по един безспорен и категоричен начин се установява както извършването на самото престъпление, така и извършването му от подсъдимите. Намира, че защитната теза на подсъдимия К., че е осъществил сделките по инкриминираните фактури и съответно е начислил ДДС по тях, е недоказана. Заявява, че и след проведеното съдебно следствие същата не се подкрепя от събраните допълнително доказателства, включително от самопризнанията на другите двама подсъдими. Поддържа тезата си, че и тримата подсъдими са знаели, че фирмите „А.”ЕООД и „Д.”ЕООД са „кухи” фирми с фиктивни собственици, които са били създадени единствено и с цел да осигуряват данъчно предимство, чрез издаване на документи с невярно съдържание без да са имали каквато и да е кадрова обезпеченост, както и възможности да закупуват стоки и извършват СМР в такъв размер, какъвто е заявен. Предвид множеството категорични косвени доказателства дори намира, че и да не бъдат ползвани самопризнаята на подсъдимите обвинението е безспорно доказано. Освен това счита, че тъй като в самопризнанията на подс.К. и подс.К. се съдържат доказателства и за много други фирми извън предмета на обвинението, на които по същия начин е водено счетоводството и е приспадан неследващ се данъчен кредит, това обстоятелство следва да бъде третирано като оттегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието на подсъдимия К.. Като такова намира, че следва да бъде отчетено от съда и обстоятелството, че подсъдимия Костов е осъждан преди това, както и че е реабилитиран по друго осъждане за извършено данъчно престъпление. При определяне на наказанието на този подсъдим счита, че следва да се отчете като такова и особено високия размер на неправомерно приспаднатия данъчен кредитсумата от 97,718.90 лв., който надхвърля повече от пет пъти установения в закона размер на „особено големи размери” по чл.93, т.14 от НК. Предвид което предлага на подсъдимия К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер, което наказание да бъде изтърпяно от него ефективно в затворническо заведение от „закрит” тип при първоначален „строг” режим. Що се отнася до другите двама подсъдими, предвид желанието им за провеждане на съкратено съдебно следствие по т.371, т.2 от НПК, а и с оглед по-малкото им участие в престъпното деяние /в значително по-малка степен от това на подсъдимия Костов/,както и предвид чистото им съдебно минало, намира, че наказанията им следва да бъдат определени под минималния размер от три години „Лишаване от свобода”, като изтърпяването им да бъде отложено в подходящ изпитателен срок. Намира, че предвид липсата на установено имущество на подсъдимите не следва да бъдат налагано кумулативно предвиденото наказание „Конфискация на имуществото”. По отношение на подсъдимата Колева счита, че тъй като за самото престъпление не е предвидено наказание „лишаване от права”, на същата не следва да бъде налагано такова наказание.

Защитникът на подсъдимия И.К. – адв.Ч. прави довод за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна като намира, че подзащитния му не може да носи отговорност едновременно за избягване установяването и плащането на данъчното задължение. Освен това прави довод, че поради липсата на приключило все още ревизионно производство, е налице една непълна картина на извършеното от подзащитния му престъпление. Счита, че при липса на влязъл в сила ревизионен акт поради възобновяването на процедурата по обжалването му, не може да се твърди, че са налице установени по съответния ред данъчни задължения. С оглед на което моли подсъдимия И.К. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

Подсъдимият И.И.К. поддържа казаното от защитника си, като представя подробно писмено становище в своя защита, /приложено по делото в папка – черен класьор/. В последната си дума моли да бъде оправдан като заявява, че дали ревизионния акт е обоснован или доказан, това ще го реши Административния съд.

Защитникът на подсъдимия С.П.Д. – адв.Д., макар и формално да се позовава на изявлението им за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, по същество изразява становище, че тъй като подзащитният му се е предоверил на подс.К., не е категоричен дали инкриминираните фактури касаят действителни или фиктивни сделки. Поради което алтернативно взема становище, че ако съдът прецени, че се касае за фиктивни сделки, да приложи предвидената в закона санкция за това му деяние. Счита, че участието на подзащитния му в извършване на деянието е съвсем незначително предвид това, че той само е подписвал документи, изготвени от друг, без да познава съдържанието им. Заявява, че това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при определяне на степента на неговото участие в деянието. Поради което моли за налагане на наказание при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Моли за отлагане изтърпяване на наказанието на основание чл.66 от НК, както и неналагане на кумулативно предвиденото наказание „Конфискация”.

Подсъдимият С.Д. поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума заявява, че всичко е плод на неговото предоверяване и моли за постановяване на справедлива присъда.

Защитникът на подсъдимата Н.А.К. – адв.М. прави довод във връзка с недоказаност на формата на съучастие и общността на вината на подзащитната му с останалите подсъдими по делото. Намира, че от обвинителния акт не става ясно в коя хипотеза на ал.4 попада обвинението спрямо подсъдимата К. /дали е давала съвети, разяснения, обещания, да се даде помощ след деянията и пр…/, т.е. не е ясно с какво точно е подпомогнала тя двамата подсъдими да извършат деянията. Счита, че с обвинителния акт не се вменява на същата вина, за това че „е водила цялостната счетоводна отчетност”, поради което нейната роля трябвало да бъде очертана с фактически констатации в какво точно се изразява невярното отразяване, и с какво точно е съдействала подсъдимата К.. Прави довод, че според него тя е отразявала само определени стопански операции, а не е водила комплексна счетоводна отчетност на дружеството. Другият довод който прави, че по делото не е доказано дали подсъдимата К. е съставяла документи, посочени от обвинението, въз основа на други, които са и носени, и които тя само е осчетоводявала. Поради което намира, че субективната страна на деянието не е доказана, още повече при неясно очертаната в обвинителния акт хипотеза, при която тя е подадена на съд, а именно чл.20, ал.4 от НК. Алтернативно в случай на признаване на вината моли наказанието на подзащитната му да бъде определено при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, респ. при условията на чл. 54 от НК като при индивидуализирането му бъде отчетен самия характер на нейните действия. Относно изтърпяването на наказанието моли за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като изтърпяването му бъде отложено в минимален изпитателен срок.

Подсъдимата Н.А.К. се солидаризира с казаното от защитника си като в последната си дума заявява, че е осчетоводявала механично документи, които са и били представени, но не е водила счетоводство. Моли за едно справедливо решение.

По делото е предявен, но не е допуснат за съвестно разглеждане граждански иск от Министъра на Финансите на Република България, като представляващ Държавата, и същият не е конституиран като граждански ищец по делото.

Съдът с оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал и признанията на подсъдимата намира за установено следното:

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият И.И.К. е роден на ……….г. в гр. С.З., обл. С.З., българин, български гражданин, женен, средно-специално образование, управител на „Л.Л.” ЕАД-гр. П., осъждан, ЕГН – ……….

Подсъдимият С.П.Д. е роден на ……г. в гр. Х., обл. Х., българин, български гражданин, женен, средно образование, пенсионер, неосъждан ЕГН – …….

Подсъдимата Н.А.К. е родена на …..г. в гр. С.З., обл. С.З., българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, неосъждана, управител на „Т.т.” ЕООДгр. С.З., ЕГН – …………..

Подсъдимите И.К. и С.Д. преди извършване на деянието са се познавали и са били приятели. В края на 2010г. по молба на подсъдимия И.И.К. подсъдимият С.П.Д. регистрирал фирма на свое име, която според обясненията им, им била необходима за да кандидатстват за кредит пред банка за закупуване на имот. Впоследствие такъв бил действително закупен.

Била регистрирана фирма „ „Н.”ЕООД - гр. С.З., вписана в ТР на 22.10.2010г. със собственик и управител С.П.Д.. Последната е регистрирана по ЗДДС на 11.05.2011г.. Последният издал нотариално заверено пълномощно на подс. К., за да работи с фирмата, но въпреки това продължил и сам да я представлява. В началото двамата започнали да извършват реален бизнес като купували и продавали череши и диворастящи плодове. Плодовете били купувани от физически лица - селскостопански производители /които по закон са нерегистрирани по ДДС лица/, и после се продавали на фирми /регистрирани по ДДС/. Макар по документи подс.Д. да се водел единствен собственик и управител на фирмата, дейността я извършвали съвместно с подсъдимия К.. Подс.Д. действал под прякото ръководство на подс. К. като изпълнявал всички негови нареждания, които били необходими и във връзка с нуждите на бъдещия кредит. Последният можел да бъде разрешен от банката само след като фирмата действително натрупа оборот. Уговорката между двамата била след като се изтегли кредита, Д. да прехвърли фирмата на К.. В ДП се съдържат доказателства и за много други лица, които като подсъдимия Д. са действали пряко под ръководството на подсъдимия Костов, бидейки собственици на фирми, с които в действителност не се извършвала реална дейност. Във връзка с това с постановление на ОП – гр. С.З. са отделени материали за друго производство /л.14-л.38, том ІV от ДП/.

В изпълнение на горната цел /вземане на кредит от банка/ в края на м.май 2011г. двамата подсъдими решили да осчетоводяват фиктивни покупки, като по този начин да приспадат неправомерно неследващ се данъчен кредит на „Н.”ЕООД в особено големи размери.

В края на м.май 2011г. подсъдимите Д. и К. наели подсъдимата Н.К. – счетоводител по професия да им помага в счетоводството на фирмата „Н.” ЕООД. Двамата уведомили К. за намеренията им да осчетоводяват фиктивни обороти чрез фиктивни сделки и така да приспадат неследващ се данъчен кредит на фирмата в особено големи размери. Последната се съгласила да оформя счетоводно необходимите документи и да подава чрез нейния електронен подпис съответните СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби пред данъчните власти в офиса в гр. С.З., и по този начин и да им помага в укриването на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери.

За данъчен период м.05 2011г. била подадена от подсъдимата Колева нулева справка –декларация.

За данъчен период м.06.2011г. била подадена СД №: 24001281431/ 14.07.2011г. с данъчна основа на покупките – 368 567,68 лв., ДДС покупки – 73 713,54 лв., данъчна основа на продажбите - 370 215,40 лв., ДДС продажби - 74 043,08 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 329,54 лв. / вж.т.Х, л. 36 от ДП/.

В Дневника за покупки – т.Х, от л.38 до л.55 били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

Дан.период

Фирма от която е

Документ - фактура

предмет

Данъчна

ДДС

Обща

мес

год

получена доставката

ден

мес

год

на сделката

основа

 

сума

06

2011

А. ЕООД

0000000292

02

06

2011

ком.фураж

12,167.68

2,433.54

14,601.22

06

2011

А. ЕООД

0000000293

03

06

2011

кюспе

12,230.00

2,446.00

14,676.00

06

2011

А. ЕООД

0000000294

07

06

2011

кюспе

12,300.00

2,460.00

14,760.00

06

2011

А. ЕООД

0000000296

09

06

2011

кюспе

12,410.00

2,482.00

14,892.00

06

2011

А. ЕООД

0000000297

10

06

2011

кюспе

12,400.00

2,480.00

14,880.00

06

2011

А. ЕООД

0000000299

13

06

2011

кюспе

11,800.00

2,360.00

14,160.00

06

2011

Ас. ЕООД

0000000300

14

06

2011

кюспе

12,200.00

2,440.00

14,640.00

06

2011

А. ЕООД

0000000302

15

06

2011

кюспе

12,380.00

2,476.00

14,856.00

06

2011

А. ЕООД

0000000303

16

06

2011

кюспе

12,460.00

2,492.00

14,952.00

06

2011

А. ЕООД

0000000305

17

06

2011

кюспе

12,280.00

2,456.00

14,736.00

06

2011

А. ЕООД

0000000306

18

06

2011

кюспе

12,350.00

2,470.00

14,820.00

06

2011

А. ЕООД

0000000307

20

06

2011

кюспе

12,325.00

2,465.00

14,790.00

147,302.68

29,460.54

176,763.22

06

2011

Д.ЕООД

0300000199

16

06

2011

кюспе

90,585.00

18,117.00

108,702.00

06

2011

Д.ЕООД

3000000221

27

06

2011

рем.раб.

67,374.00

13,474.80

80,848.80

06

2011

Д.ЕООД

3000000225

30

06

2011

рем.раб.

63,306.00

12,661.20

75,967.20

221,265.00

44,253.00

265,518.00

06

2011

Други доставчици

06

2011

174,900.59

0.00

174,900.59

 

 

 

 

ДДС покупки

368,567.68

73,713.54

442,281.22

06

2011

СД №: 24001281431/14.07.2011

 

 

 

ДДС продажби

370,215.40

74,043.08

444,258.48

подадени с ел. подпис на Н. А.

ДДС за внасяне

 

329.54

 

В обвинителния акт, който почива изцяло върху направените на ДП много подробни детайлни самопризнания на подсъдимите К. и К., се твърди, а и съдът приема за установено, че по тези включени в СД и Дневника за покупки фактури с издател фирмите „А.”ЕООД и “Д.” ЕООД, не са били извършвани сделки/покупки/, поради което дружеството е нямало право да приспада по тях данъчен кредит. Включвайки ги в СД и дневника за покупки за м.06.2011г. двамата подсъдими /с помощта на подс.К./ са приспаднали неправомерно неследващ се данъчен кредит на „Н.” ЕООД в размер на 73 713,64 лв., по фактури, издадени от „Д.” ЕООД в размер на 44 253,00 лв., и по фактури издадени от „А.” ЕООД в размер на 29 460,54 лв., и по този начин са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 73 713,64 лева.

От обясненията на подс.К. и К. на ДП, както и отпоказанията на всички свидетели, разпитани по ДП, се установява, че фактурите за тях са били осигурявани от подс.К., който диктувал на лицата, които представлявали фирмите– фиктивни доставчицисв.П.С.представител на Д.” ЕООД и св. Й. В. – представител на „А.”ЕООД, какви фактури с какви суми в тях да бъдат издадени. После тези фактури били предавани на счетоводителката К. да ги оформя в съответните счетоводни документи, необходими за водене на счетоводството на фирмата и представянето им пред НАП – С.З.. След като били изготвяни тези документи подс.Д.като управител и едноличен собственик на капитала на Н.” ЕООД ги подписвал. Впоследствие – на 14.07.2011 г. подс.К. с нейния електронен подпис подала необходимите документи в ТД на НАП, офис С.З.. По този начин фирмата неправомерно приспаднала неследващ й се данъчен кредит.

След подаване на справката –декларация за м. юни на 14.07.2011г., поради неразбирателство в размера на полагащото й се възнаграждение, подс. Колева отказала да води счетоводството на фирма Н.” ЕООД за следващите месеци. По време на делото обаче се установи, че същата от м. ноември 2012г. отново е подновила отношенията си с подс.К. /вече като собственик на фирмата/ и отново е започнала да оформя документите за данъчното и отчитане.

За следващия данъчен период- м.07.2011г. подс.К. подал лично СД №: 243420711536829/15.08.20011г. с данъчна основа на покупките – 120 026,80 лв., ДДС покупки – 24 005,36 лв., данъчна основа на продажбите - 120 652,80 лв., ДДС продажби - 24 130,56 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 125, 20 лв. вж. т.Х, л. 60 от ДП/.

В Дневника за покупки – т.Х, стр.61 били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

Дан.период

Фирма от която е

Документ - фактура

 

предмет

Данъчна

ДДС

Обща

мес

год

получена доставката

ден

мес

год

на сделката

основа

 

сума

07

2011

А. ЕООД

0000000317

01

07

2011

ком.фураж

11,631.20

2,326.24

13,957.44

07

2011

А. ЕООД

0000000318

02

07

2011

ком.фураж

11,556.80

2,311.36

13,868.16

07

2011

А. ЕООД

0000000321

05

07

2011

ком.фураж

11,600.20

2,320.04

13,920.24

07

2011

А. ЕООД

0000000329

12

07

2011

ком.фураж

11,513.40

2,302.68

13,816.08

07

2011

А. ЕООД

0000000332

14

07

2011

ком.фураж

11,674.60

2,334.92

14,009.52

07

2011

А. ЕООД

0000000333

15

07

2011

ком.фураж

10,620.60

2,124.12

12,744.72

07

2011

А.ЕООД

0000000325

07

07

2011

Протеин.смес

11,300.00

2,260.00

13,560.00

07

2011

А. ЕООД

0000000326

08

07

2011

Протеин. смес

11,500.00

2,300.00

13,800.00

07

2011

А.ЕООД

0000000328

11

07

2011

Протеин.смес

11,630.00

2,326.00

13,956.00

07

2011

103,026.80

20,605.36

123,632.16

07

2011

Д.ЕООД

0300000274

09

07

2011

рем.раб.

17,000.00

3,400.00

20,400.00

17,000.00

3,400.00

20,400.00

 

 

 

 

 

 

ДДС покупки

120,026.80

24,005.36

144,032.16

07

2011

СД №: 243420701536829/15.08.2011

 

 

ДДС продажби

120,652.80

24,130.56

144,783.36

хартиен носител

ДДС за внасяне

 

125.20

 

Внесени от С. П.Д.

Такива покупки в действителност не били извършвани с фирмите „А.”ЕООД и “Д.” ЕООД и дружеството нямало право да приспада по тях данъчен кредит. Включвайки ги в СД и дневника за покупки за м.07.2011г. двамата подсъдими приспаднали неправомерно неследващ се данъчен кредит на Н.” ЕООД в размер на 24 005.36 лв., по фактури издадени от Д.” ЕООД- в размер на 3 400,00 лв., и по фактури, издадени от „А.” ЕООД - в размер на 20 605.36 лв., и по този начин те избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо 24 005.36 лева.

За този данъчен период двамата подсъдими се справили сами с оформянето и подаването на счетоводни документи с невярно съдържание, без помощта на подс. К..

Общо за двата данъчни периода размерът на данъчните задължения на Н.” ЕООД , по отношение на които е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит е в размер на 97 719, 90 лева, като подсъдимата К. е помагала в престъпната дейност само за укриването на данъчни задължения в размер на 73 713,64 лв. за данъчен период м.06.2011 г.

По това обвинение и тримата подсъдими на ДП в присъствието на защитници са се признали за виновни, дали са пълни и подробни обяснения, и са изразили желание за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

По време на съдебното следствие обаче само подсъдимите Д. и К. лично и чрез защитниците си продължиха да поддържат формално това си искане, а подс.К. заяви, че никога не е правил такова искане, поради което се отказва и от защитата на служебно назначения му защитник- адв.В.В. от АК – С.З., направил от негово име в съдебната фаза искане за провеждане на наказателното производство по реда на глава ХVІІ- чл.371 т.2 от НПК. Същевременно подс.К. направи искане за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.1 от НПК- без разпит на свидетелите с изключение на двама от тях, което бе възприето и от останалите подсъдими и техните защитници.

Съдът след проведеното предварително изслушване предвид липсата на единодушие относно протичането на съдебното следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, но с оглед изразеното съгласие от тримата подсъдими и техните защитници същото да протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, на основание чл. 370, ал.3 от НПК остави без уважение искането на подсъдимите Д. и К. и техните защитници по чл.371 т.2 от НПК, като уважи искането на подс. К.. Поради което бе даден ход на делото и същото протече по реда на съкратеното съдебно следствие - чл.371 т.1 от НПК. Поради невъзможността за призоваване на двамата свидетели, поискани от подс. К., обявени и за ОДИ, бе проведен само разпит и бе изслушвано заключението на експертизата от ДП като бяха събрани допълнителни доказателства като по искане на подсъдимите бе назначена и изслушана ДССЕ. След прочитане бяха приобщени към доказателствения материал по делото събраните на ДП доказателства, вкл. протоколите за разпит на свидетелите П.Д.С. и св. И.П.В..

След проведеното съдебно следствие и с оглед всички събрани на ДП писмени и веществени доказателства- документи се установява следното:

От материалите по приложеното ревизионно производство/том V/ е видно, че във връзка с извършена данъчна ревизия на дружество с обхват задължения по ЗДДС за данъчен период 01.06.2011г. – 31.07.2011г.,който приключила с издаване на РА 241106358 от 20.02.2012г. /Том V, л. от ДП/, на дружеството не е бил признат данъчен кредит в размер на 98 173,64 лева и лихви в размер на 5 933,47лв. по фактури, издадени от фирми „А.” ЕООД и Д.” ЕООД.

От приложения РА е видно, че данъчният орган не признава ползвания данъчен кредит по издадени фактури от „А.” ЕООД в размер на 50 065.90 лв. и от „Д.„ ЕООД в размер на 47 653.00 лв. за периода 01.06.2011 г. – 31.07.2011 г.

Първоначално изготвената експертиза на досъдебно производство е установила неправилно ползван данъчен кредит по данъчни периоди и по фирми както следва:

По данъчни периоди;

Дан.период

 

Фирма от която е

Данъчна

ДДС

Обща

мес

год

получена доставката

основа

 

сума

06

2011

А. ЕООД

147,302.68

29,460.54

176,763.22

06

2011

Дж.ЕООД

221,265.00

44,253.00

265,518.00

 

Общо за м.06.2011 г.

368,567.68

73,713.54

442,281.22

07

2011

А.ЕООД

103,026.80

20,605.36

123,632.16

07

2011

Д.ЕООД

17,000.00

3,400.00

20,400.00

 

 

Общо за м.07.2011 г.

120,026.80

24,005.36

144,032.16

 

 

Обща сума:

488,594.48

97,718.90

586,313.38

По фирми.

Дан.период

 

Фирма от която е

Данъчна

ДДС

Обща

мес

год

получена доставката

основа

 

сума

06

2011

А. ЕООД

147,302.68

29,460.54

176,763.22

07

2011

А.ЕООД

103,026.80

20,605.36

123,632.16

 

Общо от Асеко ЕООД

250,329.48

50,065.90

300,395.38

06

2011

Д.ЕООД

221,265.00

44,253.00

265,518.00

07

2011

Д.ЕООД

17,000.00

3,400.00

20,400.00

 

 

Общо от Джи ем интернешънъл ЕООД

238,265.00

47,653.00

285,918.00

 

 

Обща сума:

488,594.48

97,718.90

586,313.38

Ревизионният акт е бил обжалван в „Дирекция Обжалване и управление на изпълнението” - гр.П. с жалба подадена от Н.” ЕООД в законоустановения срок с вх. №: 20-19-43/28.03.2012 г.

С решение №: 574/21.05.2012г. на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.П. – папка „Материали от ТД на НАП” стр.3 до 5, е видно, че РА №: 241106358/20.02.2012 г. е бил потвърден.

Видно от писмо от Административен съд-гр. Пловдив, с изх.№: 1216/ 20.03.2014 г. до Окръжен съд гр. С.З. се установява, че по жалба срещу ДРА №: 241106358/2012 г. от Н.” ЕООД чрез новия управител И.И.К. е образувано административно дело №: Ф2398/2013г. по описа на Административен съд – П.. Първоначално с Определение №: 2322/09.09.2013г., съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. След обжалване на това определение пред ВАС обаче производството е възобновено и към настоящия момент делото е висящо пред Административен съд- П. /папка съдебно дело, на гърба на корицата/. С оглед задължителните указания на ВКС в ТР №1/ 2009 г. съдът с мотивирано определение остави без уважение направеното искане от защитника на подс.К. като прие, че не следва да се изчакват резултатите от това производство, които не са задължителни за наказателния съд, разглеждащ самостоятелно въпроса за вината и деянието.

Още повече, че в хода на данъчната ревизия е извършена насрещна проверка на основните доставчици на дружеството за периода - „А.” ЕООД с управител Й.П.В. и „Д.” ЕООД с управител П.Д.С., касаещи инкриминирания период. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка /Приложение № 4 към РД/ от който се установява, че на искането за представяне на документи не се е отзовало лицето на тези фирми, като същите са връчени при условията на чл.32, ал.5 от ДОПК. В законоустановения за това срок не са представени исканите документи за извършени доставки от тези дружества на фирма Н.” ЕООД , поради което ревизиращият екип е приел, че с оглед липсата на договори за извършени покупки от тези фирми, както и на процесните фактури; липсата на информация относно техническа и кадрова обезпеченост на въпросните доставки; липсата на хронологичен регистър от което да е видно осчетоводяване на посочените фактури; липсата на документи съпътстващи фактурата и доказващи истинността и – приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, предходни доставчици/, както и документи за извършени разплащания, доказващи реалното им извършване, както и с оглед извършените проверки от ревизиращите органи, че дружеството-купувач по тези доставки Н.” ЕООД няма назначени работници, с оглед липсата на информация на лица работещи по граждански договори, съгласно справките за декларации – образец № 1 и образец № 6, не са налице действително извършени доставки /видно от стр.6 на Ревизионния акт/.

Не са признати от данъчните органи и представените в хода на производството от представителя на данъчно задълженото лице - фирма Н.” за наем от 01.06.2011г. м/у Н.” ЕООД и „Д.” ЕООД, както и между Н.” ЕООД и „Д.” ООД, тъй като въпросните договори за наем и сумите получавани по тях не са осчетоводени, нито пък са представени документи за извършен разход на гориво. Във връзка с издадените фактури от доставчика „А.” ЕООД, ревизираното лице е представило приемо-предавателни протоколи за покупко-продажба на кюспе, фуражи и смеси за м.06.2011г., придружени с фискални бонове с дати от м.07.2011г., но към фактурите от м.07.2011г. са липсвали касови бележки, като ревизиращият екип е приел, че няма извършено плащане и по банков път. Освен това е прието, че липсват и документи относно произхода на стоката и не са представени документи, придружаващи доставката, като стокови разписки, товарителници, пътни листове - откъде е закупена стоката /доказателства за произхода на фуражи, кюспе и смески/, както и за транспортирането им/. Липсват доказателства за кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките от доставчика „А.ЕООД, поради което относно тези фактури е отказано признаване правото на данъчен кредит, като е прието че е налице само документално фактуриране, без реално осъществяване на доставката, по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което е прието, че фирма А.” ЕООД е нямала основание за начисляване на ДДС.

Видно от същия ревизионен акт, е извършена и насрещна проверка, относно удостовереността за начисляване на ДДС по извършените от доставчика „Д.” ЕООД доставки на услуги /ремонт на Предприятие за производство на биорастителни масла – с.Опан и договори за текущи ремонти, както и договор за покупко-продажба на стоки от 16.06.2011г. с предмет продажба на кюспе. Видно от същия, е прието, че доставчикът не е представил информация, относно превоза, с който е извършен транспорта, относно произхода на стоката, както и относно това кой е извършил СМР. Безспорно е установено, че за въпросния период „Д.” ЕООД няма назначени работници, а за 2010г. и 2009г. няма подадена ГДД, като за 2009г. е подал такава за дейност – търговия на едро на твърди течни и газообразни горива и подобни продукти. Фактурите за СМР, които са подадени от доставчика не са придружени с фискални бонове, които не отговарят на изискванията по ЕКАФП, а фактура с № 30-00000-199 /06.06.2011г. за покупко продажба на кюспе е придружена с касови бележки 9 бр., които са пускани всеки ден от дата 06.06.-27.06.2011г.. По изпратените искания за предоставяне на документи, не е получен отговор от нито едно лице /Приложение № 6/. От задълженото лице Н.”ЕООД е предоставена информация само относно работата с личен труд на шофьор на лекотоварен автомобил, работещ по граждански договор – подсъдимия И.К.. Представени са също така и договори за наем от 01.06.2011г., в който не е отбелязано за какъв период се отнасят, както и договори за наем на МПС от същата дата, сключен м/у “Н.” ЕООД и „Д.”ООД, като същите не кореспондират с представените счетоводни документи и хронологии, че е плащан такъв наем, нито са представени документи за извършен разход за гориво. Липсват представени от доставчика „Д.” ЕООД количествено- стойностни сметки или Акт образец № 19 от извършени СМР, както и самите договори, т.е. липсват първични счетоводни документи, доказващи в пълен обем според изискванията на данъчното законодателство и съответните специални закони извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, поради което ревизиращият екип, на основание чл.37, ал.4 от ДПК, е приел, че същите не съществуват, тъй като са изискани, но не са представени в указания срок, и не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от „Джи ем интернешънъл” ЕООД. Освен това от Ревизионния акт /стр.12/ е видно, че в рамките на законоустановения срок не е постъпило възражение срещу РД № 1106358 от 17.01.2012г., връчен на 27.01.2012г. .

В хода на разследването по настоящото дело при проведеното съдебно следствие бяха потвърдени горните констатации на ревизиращите органи. След изслушване и приобщаване към доказателствения материал по делото бе назначена по искане на подсъдимите К. и Д. Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка въз основа на всички представени от подсъдимия Костов данъчни и счетоводни документи от счетоводството на ДЗЛ „Н.” ЕООД и по разплащателните му сметки в банки, обсъдила е всички представени в ревизионното производство, по ДП и пред съда данъчни и счетоводни документи, както и по изисканите допълнително такива документи от съответните компетентни служби и лица. Не кореспондира с обективната истина твърдението на подс.К., че същата не била изследвала всички материали по делото, че е необективна или непълна.

Предвид което и с оглед всички събрани на ДП и по време на проведеното съдебно следствие доказателства/преки и косвени такива/ съдът прие за безспорно установено, че за процесните данъчни периоди подсъдимият К. като фактически представител и подс. Д. като формален собственик на дружеството, в съучастие помежду си като извършители, подпомогнати в тази им дейност от подс. К. като техен помагач за първия данъчен период, неправомерно са си присвоили правото на пълен данъчен кредит по декларираните от името на дружеството покупки от фирмите „А.” ЕООД и „Д.” ЕООД за периода, без да са били осъществени реални сделки по тях, отразявайки в счетоводството си некоректни записвания въз основа на ползваните от тях документи с невярно съдържание - СД по ЗДДС и дневници за покупки, както и на неистински първични документи. По гореописания в ОА начин, използвайки разпространена в страната схема за данъчна измама, същите са се облагодетелствали неправомерно с цел да получат неследваща се парична сума без да извършват реална търговска дейност.

Конкретно с оглед на всички събрани по делото доказателства съдът прие, че по безспорен начин е установено, че на датата 14.07.2011г. пред ТД на НАП – Стара Загора подсъдимият Д. е подал справка – декларация по ЗДДС № 24001281431/ 14.07.2011г. с данъчна основа на покупките – 368 567,68 лв., ДДС покупки – 73 713,54 лв., данъчна основа на продажбите - 370 215,40 лв., ДДС продажби - 74 043,08 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 329,54 лв. – т.10,стр. 36. В същата са декларирани неверни данни относно извършени доставки на стоки и услуги за данъчен период м.06.2011 г., като е декларирано, че Н.” ЕООД има право на пълен данъчен кредит ДДС в размер на 73 713, 64 лв. от следните покупки от следните фактури и контрагенти, които са били декларирани в Дневника за покупки – т.Х, от стр. 38 до стр. 55:

Том

Дан.период

Фирма от която е

Документ - фактура

 

предмет

Данъчна

ДДС

Обща

Стр.

мес

год

получена доставката

ден

мес

год

на сделката

основа

 

сума

10-49

06

2011

А.ЕООД

0000000292

02

06

2011

ком.фураж

12,167.68

2,433.54

14,601.22

10-49

06

2011

А. ЕООД

0000000293

03

06

2011

кюспе

12,230.00

2,446.00

14,676.00

10-54

06

2011

А. ЕООД

0000000294

07

06

2011

кюспе

12,300.00

2,460.00

14,760.00

10-55

06

2011

А. ЕООД

0000000296

09

06

2011

кюспе

12,410.00

2,482.00

14,892.00

10-38

06

2011

А. ЕООД

0000000297

10

06

2011

кюспе

12,400.00

2,480.00

14,880.00

10-40

06

2011

А. ЕООД

0000000299

13

06

2011

кюспе

11,800.00

2,360.00

14,160.00

10-41

06

2011

А.ЕООД

0000000300

14

06

2011

кюспе

12,200.00

2,440.00

14,640.00

10-42

06

2011

А. ЕООД

0000000302

15

06

2011

кюспе

12,380.00

2,476.00

14,856.00

10-42

06

2011

А. ЕООД

0000000303

16

06

2011

кюспе

12,460.00

2,492.00

14,952.00

10-43

06

2011

А. ЕООД

0000000305

17

06

2011

кюспе

12,280.00

2,456.00

14,736.00

10-44

06

2011

А. ЕООД

0000000306

18

06

2011

кюспе

12,350.00

2,470.00

14,820.00

10-47

06

2011

А. ЕООД

0000000307

20

06

2011

кюспе

12,325.00

2,465.00

14,790.00

147,302.68

29,460.54

176,763.22

10-43

06

2011

Д. ЕООД

0300000199

16

06

2011

кюспе

90,585.00

18,117.00

108,702.00

10-48

06

2011

Д.ЕООД

3000000221

27

06

2011

рем.раб.

67,374.00

13,474.80

80,848.80

10-48

06

2011

Д.ЕООД

3000000225

30

06

2011

рем.раб.

63,306.00

12,661.20

75,967.20

221,265.00

44,253.00

265,518.00

06

2011

Други доставчици

06

2011

174,900.59

0.00

174,900.59

 

 

 

 

 

 

ДДС покупки

368,567.68

73,713.54

442,281.22

10-36

06

к

СД №: 24001281431/14.07.2011

 

 

 

ДДС продажби

370,215.40

74,043.08

444,258.48

подадени с ел. подпис на Н. А.

ДДС за внасяне

 

329.54

 

Съдът прие, че по тези включени в СД и Дневника за фактури за покупки за м.юни 2011г., не са били извършвани реални сделки с фирмите „А.”ЕООД и “Д.” ЕООД, и дружеството е нямало право да приспадне по тях данъчен кредит. Включвайки ги в СД и дневника за покупки за м.06.2011г. двамата подсъдими К. и Д. подпомогнати и улеснени от подс. Колева, която е осчетоводила дадените и фактури, включила ги е в СД и дневниците за покупки за периода, и е подала документите чрез електронния си подпис в ТД на НАП П.- офис С.З. /, а именно СД по ЗДДС вх. № 24001281431 /14.07.2011г. и съответния дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици/, са приспаднали неправомерно неследващ се данъчен кредит на „Н.” ЕООД в размер на 73 713,64 лв., като по фактури издадени от „Д.” ЕООД в размер на 44 253,00лв. и по фактури издадени от „А.” ЕООД в размер на 29 460,54 лв., и по този начин са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 73 713,64 лева.

До този извод съдът, стигна въз основа на следното:

От заключението на назначената и изготвена по ДП ССЕ, чиито изводи съдът напълно възприема с оглед неговата пълнота, задълбоченост и конкретност/като не счита, че същите представляват само едно мнение с оглед довода на защитника на подс. К./. То подробно проследява представените от подс. К. и съпоставя наличните по делото доказателства от ДП/ вкл. веществените такива- документи/ като потвърждава напълно изводите на ревизиращия екип и кореспондира напълно с останалите събрани по ДП доказателства.

Видно от това заключение, от същото се установява, че счетоводната документация на „Н.” ЕООД /т.ІІ, л.51 – л.70 от ДП/ е водена редовно, чрез използване на счетоводен програмен продукт. Безспорно е установено, че за първия данъчен период това е станало от подс. К., която е била наета от подс. К. и подс.Д. именно за да осчетоводява представяните и данъчни и счетоводни цялостно документи на фирмата, както и да ги представя официално пред данъчните органи, и в този смисъл е водила цялостно счетоводство. Нещо повече, същата е водила счетоводството и на фирмите фиктивни доставчици А.” ЕООД и „Д.” ЕООД.

Досежно сделките с фирма „А.” ЕООД за м.06.2011г. по посочените 12бр. фактури за доставка на комбиниран фураж и кюспе, експертизата е установила, че посочения от ДЗЛ начин на плащане е в брой, като фактурите са включени в Дневника за продажби на А.” ЕООД. Последното е видно и от самия Дневник за продажби на фирма „А.” ЕООД /т.ХІV, л.26 от ДП/. Вещото лице обаче е посочило, че за целите на данъчното облагане е необходимо не само счетоводното отчитане на фактурите, но и наличието към оригиналните фактури на придружителни документи за произхода на фуражите: откъде са закупени, както и как са транспортирани – товарителници и пътни листове, каквито липсват.

Досежно услугите, извършени от „Д.” ЕООД на „НАП 3” ЕООД за периода, са посочени 3бр. фактури с приложени към тях приемо-предавателни протоколи и касови бонове, е посочено, че липсва посочена банкова сметка, по която да бъдат платени сумите, тъй като начина на плащане е по сметка, а досежно СМР има приложен Акт образец № 19, но само от „Н.” ЕООД, като липсват договори за извършените ремонтни работи от „Д.” ЕООД. Налице е единствено счетоводно отразяване в Дневника за продажби на „Д.” ЕООД, в който фактурите са включени /т.ХІІІ, л.17 от ДП/, но не са предоставени придружителни документи към оригинална фактура съгласно чл.6 и чл.25 от ЗДДС –откъде са закупени, както и начина на транспортирането им, а за ремонтните работи – договори за извършените ремонтни работи.

Този извод не се променя и след представените от подс. Костов допълнителни документи. Видно от изготвеното Допълнително заключение на ССЕ, счетоводната отчетност на фирма „А.” ЕООД е водена на програмен продукт „Микроинвест”, позволяващ по електронен път да се правят промени в счетоводните записвания. Към веществените доказателства по делото/ жълт класьор 3, стр. 277, 276,275/ е налице пълномощно, издадено от св.Й.В., представител на А.” ЕООД, на „Т.т.” ЕООД с управител подс.Н.А., и заявление за подаване на данни с електронен подпис на „Т.т.” ЕООД за подаване на документи по ЗКПО, ЗДДС, Интрастат, задължително осигуряване и трудови договори.

От представената оборотна ведомост на „А.”ЕООД на синтетични сметки с натрупване – жълт класьор №: 3, стр. 175, за м.06.2011г. е видно, че има движение по сметки - 304 – стоки, 411 – клиенти, 702 – приходи от продажба на стоки, но вещото лице е посочило, че не може да се установи какви са осчетоводяванията по всяка една фактура, издадена от „А.” ЕООД на Н.” ЕООД, поради обстоятелството, че не може да бъде представено движението от програмния продукт само за контрагент „НАП 3” ЕООД.

Като е направила подробен анализ на счетоводните отразявания по сметки и наличната първична счетоводна документация относно плащанията по сделките, експертизата е констатирала невярно отразяване на стопанските операции в нарушение на разпоредбите на чл.2, чл.4, ал.3 и чл.9, ал.1 от Закона за счетоводството, който урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи в предприятията. Посочено е, че е нарушено реалното отразяване на разплащанията по процесните фактури, поради което е нарушен и реалния паричен поток по счетоводни данни.

В том VІІ от СП, папка 1, стр. 104 е приложен РД № 902140/ 29.01.2010г. на „А.” ЕООД с управител Н.И.К., от които е видно, че „А.” ЕООД НЯМА задължения по ЗДДС, а има само осигурителни задължения.

От общия статус на „А.” ЕООД, представен в Агенцията по вписванията е видно, че управител на дружеството за инкриминирания период е св.Й.П.В.. Същият е вписан като такъв след прехвърляне на дружествен дял на 23.02.2011г. в Търговския регистър с възникнало основание за прехвърляне на 06.01.2011 г. въз основа на Договор за прехвърляне на дружествен дял с размер на дялово участие 5 000,00 лв. от Николай Илиев Колев на Йордан Профиров Вълев. А.” ЕООД не е обявено в несъстоятелност и ликвидация и няма наложени запори върху дружествен дял/ www.brra.bg/. А.” ЕООД, гр. С.З. с ЕИК 115124503 е регистрирана по ЗДДС на 04.06.2002 г. и е дерегистрирана по ЗДДС от дата 09.11.2011 г. / www.nap.bg/.

Експертизата е констатирала от приложените СД и прилежащите към тях Дневници за покупки /ВД- жълт класьор №: 3, от стр. 251 до стр. 272 и том 7, папка 6/, че през периода от 01.2011 г. до 05.2011 г. включителноА.” ЕООД не е закупувал стока „Кюспе и комбиниран фураж”, което означава, че количеството „Кюспе и комбиниран фураж” вписано в представената Оборотна ведомост за данъчен период м.06.2011 г. на стойност 264 000.00 лв. е налично от предходната отчетна 2010 година. Във ВД- том VІІ, папка 13, стр. 5 е приложена Оборотна ведомост за м.01.2011 г., от която е видно, че сметка 304 – стоки е с начално дебитно салдо на стойност 288.80 лв. Крайното салдо към 31.01.2011 г. по сметка 304 /Стоки/ на стойност в размер на 288.80 лв. не отговаря на вписаното в представената Оборотна ведомост за данъчен период 06.2011 г. начално салдо на стойност в размер на 264 000.00 лв. в нарушение на изискванията на чл.9 ал.1 от Закона за счетоводството, който изисква „При изграждането и поддържането на счетоводната система предприятията да осигуряват всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции; систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край; синтетични и аналитични счетоводни регистри, както и равенство и връзка между тях; междинно и годишно приключване на счетоводните регистри, съставяне на оборотна ведомост”. Не са спазени и разпоредбите на чл.4 ал.1 т.7 от Закона за счетоводството Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен балансвсеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.” Според разпоредбата на чл.10 от Закона за счетоводствотоЛицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност за достоверността на информацията в тях.”

От заключението на ДССЕ се установява, че доставчикът на Д.” ЕООД - за периода Н.” ЕООД” е декларирал фактурирани доставки от „Д.” ЕООД с три броя фактури.

По фактура №: 0300000199/16.06.2011 г. с предмет на доставка „Кюспе” с ДО 90 585,00, ДДС – 18 117,00 лв. и обща сума – 108 702,00 лв. експертизата е установила, че е налице приложен оригинал на фактурата – ВД- жълт класьор №: 3, стр. 55 заедно с приложени към нея 9 броя оригинални ППП - жълт класьор №: 3, стр. 56 до стр. 64, които са в компютърен вариант/!/. За приел стоката е вписан Светослав Даскалов, а за предал стоката е вписан .С..

Приложен е и Договор, сключен на дата 16.06.2011г. между „Н.”ЕООД и “Д.” ЕООД, с предмет на доставка „Кюспес количество - 129 407 кг. и единична цена 0.84 лв/кг. – ВД - жълт класьор 3, стр. 65 и 66. Приложени са към фактурата и девет броя касови бонове с дати 27.06.2011г., 24.06.2011г., 23.06.2011г., 26.06.2011г., 21.06.2011г., 20.06.2011г., 19.06.2011г., 17.06.2011г. и 16.06.2011г., което означава че плащането е извършено в брой. Тези суми са отразени в счетоводството на „Н.” ЕООД, видно от сметка 501 – Каса в лева. Вещото лице обаче е отразило обстоятелството, че от допълнително представена на 29.04.2011 г., разпечатка на сметка 501 – Каса в лева, е видно, че в счетоводството на „Д.” ЕООД, няма отразено плащане по горе посочената фактура. Фактурата е отразена по сметка 411 – Клиенти, начислено е ДДС по сметка 4532 – ДДС продажби.

Експертизата е констатирала горното невярно отразяване на стопанските операции в нарушение на разпоредбите на Закона за счетоводството, който урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи в предприятията като е посочила, че горните операции доказват нарушението на реалното отразяване на разплащанията по процесните фактури, поради което счита, че представените на по- късен етап по делото от подс. Костов счетоводни документ са с невярно съдържание.

По фактура № 3000000221 /27.06.2011г. с ДО – 67 374.00 лв., ДДС– 13 474.80 лв. и обща сума – 80 848.80 лв. експертизата е констатирала, че отразения начин на плащане е „по сметка”, но липсва изписана сметка, по която да бъде преведена сумата.

Приложен е оригинал на фактурата с прикрепен към нея Протокол №: 19 за извършване на „Ремонт на предприятие за производство на биорастителни масла с.О.”. Приложен е и оригинален ППП за извършените ремонтни работи – ВД- жълт класьор № 3, стр. 67, стр. 68 и стр. 70. За гл.изпълнител е вписан „Н.” ЕООД с управител Светослав Даскалов, а за подизпълнител е вписан „Д.” ЕООД с управител П. С..

Приложен е оригинален Договор сключен на дата 14.04.2011 г. между „Н.” ЕООД и „Д.”ЕООД. Стойността на договорените за изпълнение работи възлиза на 94 860.00 лв. без ДДС – жълт класьор №: 3, стр. 70,71.

Фактурата е отразена по сметка 411 – Клиенти, начислено е ДДС по сметка 4532 – ДДС продажби.

От допълнително представена на 29.04.2011г., разпечатка на сметка 503 – Разплащателна сметка в лева, експертизата е установила, че в счетоводството на „Д.”ЕООД има извършено плащане по горепосочената фактура. Експертизата обаче е установила, че в Счетоводството на Н.” ЕООД няма отразено плащане по тази фактура – нито в брой от сметка 501 – Каса, нито по банков път – сметка 503 – Разплащателна сметка в лева.

От оборотната ведомост и от сметка 421 – Персонал за м.06,2011г. е видно, че Д.” ЕООД има начислени и изплатени суми за граждански договори в размер на 18 600,00лв. От оборотната ведомост, е видно, че върху тази сума в счетоводството на „Д.” ЕООД не са начислени и удържани суми за осигуровки и данък .

По Фактура №: 3000000225 /30.06.2011 г. с предмет на доставка „Ремонтни работи на обект Свинекомплекс с. О.” с ДО - 63 306.00 лв., ДДС – 12 661.20 лв. и обща сума – 75 967.20 лв. в. лице е установило, че начина на плащане, отразен на фактурата е по сметка, но липсва изписана банкова сметка по която да бъдат платени сумите.

Приложен е оригинал на фактурата с прикрепено към нея ксерокопие на Протокол №: 19 и оригинален ППП за извършените ремонтни работи - жълта папка № 3, стр. 73,74,75. За гл.изпълнител е вписан „Н.” ЕООД с управител С.Д., а за под изпълнител е вписан Д.” ЕООД с управител П.С. – жълт класьор №: 3, стр. 73.

Приложен е оригинален Договор сключен на дата 05.05.2011г. между „Н.” ЕООД и „Д.” ЕООД. Стойността на договорените за изпълнение работи възлиза на 63 306.00 лв. без ДДС – ВД- жълт класьор №: 3, стр. 76,77,78.

В материалите на ДП е приложен Дневника за продажби на „Д.”ЕООД от който е видно, че фактурите са включени – том 13, стр.19.

Фактурата е отразена по сметка 411 – Клиенти, начислено е ДДС по сметка 4532 – ДДС продажби.

От допълнително представената от подс.К. на 29.04.2011г., разпечатка на сметка 503 – Разплащателна сметка в лева/ в папка съдебно дело, на стр.64 и 65, е представен от „А.” ЕООД допълнителен хронологичен регистър на сметка 702 – Продажба на стоки за продадено „Кюспе” и „Комбиниран фураж”, експертизата е установила, че в счетоводството на „Д.” ЕООД, има извършено плащане по горе посочената фактура. В Счетоводството на „Н.” ЕООД обаче няма отразено плащане по тази фактура – нито в брой от сметка 501 – Каса, нито по банков път – сметка 503 – Разплащателна сметка в лева.

От оборотната ведомост и от сметка 421 – Персонал за м.06,2011 г. е видно, че „Д.” ЕООД има начислени и изплатени суми за граждански договори в размер на 18 600,00 лв. От оборотната ведомост, е видно, че върху тази сума в счетоводството на „Д.”ЕООД не са начислени и удържани суми за осигуровки и данък.

Предвид горното невярно отразяване на стопанските операции в нарушение на разпоредбите на чл.2, чл.4, ал.3 и чл.9, ал.1 от Закона за счетоводството, който урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи в предприятията, експертизата счита, че е нарушено реалното отразяване на разплащанията по процесните фактури, поради което е нарушен и реалния паричен поток по счетоводни данни. С оглед на този извод на експертизата съдът прие за установено, че горните операции доказват нарушението на реалното отразяване на разплащанията по процесните фактури.

Поради което прие, че представените на по- късен етап от подс. К. счетоводни документи са с невярно съдържание.

Видно от допълнителните констатации на ДССЕ за „Д.” ЕООД, експертът е посочил, че приходните фактури, издадени от Д.” ЕООД на “Н.”ЕООД са включени в Дневника за продажби и съответната СД за процесния данъчен период и са осчетоводени като вземане от Клиенти и реализирани приходи от продажби на стоки в периода, в който са издадени и са отразени в хронологична последователност /което е видно и от приложената по делото папка „Материали от ТД на НАП, стр.52 гръб, 53, 54/.

Относно достоверността на допълнително представените от подс. К. на 29.04.2014 г. в папка с допълнителни документи: разпечатка на - Оборотна ведомост, Главна книга, Хронологични регистри, Регистри по стойности и аналитичности, сметки 304 – Стоки, 401 - Доставчици, 411-Клиенти, 4531-ДДС покупки, 4532 – ДДС продажби, 421 – Персонал, 501- Каса, 503- разплащателна сметка в лева, 602 – разходи за външни услуги, 702Приходи от продажба на стоки и 703 – Приходи от продажба на услуги за м. 06.2011г.., изследвани от вещото лице, за които същото е посочило в заключението си, че със съставянето им отново е нарушено изискването за достоверността на информацията на счетоводните документи и техническите информационни носители, съдът прие, че същите са с невярно съдържание. Освен това прие, че отговорността за това следва да бъде носена от подсъдимите К. и Д. не само заради нарушението на чл.10 от Закона за счетоводството като лица, които са съставили и подписали, а и с оглед наказателния закон. Освен това поради това, че счетоводството и на двете дружества- „Н.” ЕООД и „Д.” ЕООД се е водела/ а и в момента се води за първото от тях/ от подс. Н.А., отговорността следва да бъде носена и от нея.

Освен това във връзка с тези допълнително представени счетоводни данни, преценени във връзка с наличните по делото такива, експертизата е констатирала, че отново има различия в осчетоводяването на фактурите. В „Д.” ЕООД има отразено плащане, а по същата фактура в „Н.” ЕООД няма отразено плащане. Поради констатираното различие в осчетоводяването, експертизата е посочила, че не може да отговори коя счетоводна операция отразява реалния паричен поток. Посочено е, че правилно е водено единствено счетоводното отразяване на сметка 304 – Стоки, съответно със сметка - 4531 – начислен данъчен кредит /ДДС покупки/ и сметка 702 – Продажба на стоки или 703 – Продажба на услуги със съответно сметка 4532 – начислен ДДС /ДДС продажби/ и съответно кореспондиращите им сметки 401 – Доставчици и 411 – Клиенти.

Съдът при съвкупната преценка на тези и на останалите събрани по делото доказателства намира, че отговорността за това следва да бъде понесена от подс. К., и подс. Д. предвид действията и на двамата по съставяне на документация с невярно съдържание, накърняваща основни принципи на ЗСч., извършвана дори по време на съдебното следствие в опит да бъде заблуден съда. Освен това прие, че така съставената данъчна и счетоводна документация не следва да бъде взета предвид, тъй като представлява такава с невярно съдържание, изходяща от заинтересована страна, и в нарушение на предвидения за това в специалния данъчен закон ред. Последната не е била не е била представена пред органите на данъчната администрация чрез подаване на специални уведомления. Съдът също така намира за верен извода на експертизата, че горните операции доказват нарушението на реалното отразяване на разплащанията по процесните фактури, поради което не приема за верни представените на по-късен етап от подс.К. счетоводни документи. Освен това със същите не се променя извода на експертизата, че включването на издадена фактура в дневниците за покупки на получателя, съответно в дневника за продажби на доставчика, не води до извода за реално извършване на доставката.

Поради което предвид всичко гореизложено съдът прие, че и допълнително представените и приобщени по делото доказателства, представени от подсъдимите К. и К., не дават основание за промяна на извода, че документираните с издадените фактури от “А.” ЕООД и „Д.”ЕООД, покупки на стоки и услуги отразяват извършване на реални сделки. Съставените с тази цел документи, отразяват нереално извършени доставки и са с невярно съдържание, тъй като от анализираните приложени документи е видно, че по фактурите не са извършени реални облагаеми доставки, в резултат на което данъкът е начислен неправилно и не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Като закономерна последица от това непризнаване на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.6 и чл.9 и разпоредбите на чл.68, ал.1 от ЗДДС /сумата на данъка, която регистрираното по ЗДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки и услуги по облагаеми доставки/ ДДС не следва да бъде признат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците “А.” ЕООД и „Д.”ЕООД. Начисленият данък /ДДС/ по тях без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от същия закон, е данък без основание. Не на последно място съдът отчете и обстоятелството, че на фирма „Д.” ЕООД е бил издаден РА №: 241200402 /03.05.2012 г. с проверка на ДДС за периода 01.01.2011г. – 31.08.2011г. с установени данъчни задължения в размер на 956 409.70 лв..

Предвид гореизложеното съдът прие, че за м. 06.2011г. ДЗЛ Н.”ЕООД не е имал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 73 713,64 лв. по фактурите, издадени от Д.” ЕООД в размер на 44 253,00 лв. и по фактури издадени от „А.” ЕООД в размер на 29 460,54 лв., и същият е дължим.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДАНЪЧЕН ПЕРИОД -м.07.2011г.:

За този период е безспорно установено, че тъй като подс.К. е отказала да подаде СД по електронен път /и по отношение на нея няма обвинение за този период/, подсъдимият Д. сам подал е СД № 243420711536829/15.08.20011г. с данъчна основа на покупките – 120 026,80 лв., ДДС покупки – 24 005,36 лв., данъчна основа на продажбите - 120 652,80 лв., ДДС продажби - 24 130,56 лв., с деклариран ДДС за внасяне – 125,20 лв. – т.Х,стр.60. За този данъчен период подсъдимите К. и Д. сами са осчетоводили и подали счетоводни документи с невярно съдържание. Това е видно от подписите на хартиен носител върху самите документи, но и от обясненията на двамата подсъдими по ДП, които бяха приобщени към доказателствения материал по настоящото дело чрез прочитането им на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1 т. 3 и т.4 от НПК.

Видно от Дневника за покупки/ на л. 61, т.10 от ДП/, за този период са били декларирани фиктивни покупки със следните фактури и контрагенти:

Том

Дан.период

Фирма от която е

Документ - фактура

 

предмет

Данъчна

ДДС

Обща

Стр.

мес

год

получена доставката

ден

мес

год

на сделката

основа

 

сума

10-61

07

2011

А.ЕООД

0000000317

01

07

2011

ком.фураж

11,631.20

2,326.24

13,957.44

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000318

02

07

2011

ком.фураж

11,556.80

2,311.36

13,868.16

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000321

05

07

2011

ком.фураж

11,600.20

2,320.04

13,920.24

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000329

12

07

2011

ком.фураж

11,513.40

2,302.68

13,816.08

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000332

14

07

2011

ком.фураж

11,674.60

2,334.92

14,009.52

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000333

15

07

2011

ком.фураж

10,620.60

2,124.12

12,744.72

10-61

07

2011

А.ЕООД

0000000325

07

07

2011

Протеин.смес

11,300.00

2,260.00

13,560.00

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000326

08

07

2011

Протеин. смес

11,500.00

2,300.00

13,800.00

10-61

07

2011

А. ЕООД

0000000328

11

07

2011

Протеин.смес

11,630.00

2,326.00

13,956.00

07

2011

103,026.80

20,605.36

123,632.16

10-61

07

2011

Д.ЕООД

0300000274

09

07

2011

рем.раб.

17,000.00

3,400.00

20,400.00

17,000.00

3,400.00

20,400.00

 

 

 

 

 

 

 

ДДС покупки

120,026.80

24,005.36

144,032.16

10-60

07

2011

СД №: 243420701536829/15.08.2011

 

 

ДДС продажби

120,652.80

24,130.56

144,783.36

хартиен носител

ДДС за внасяне

 

125.20

 

Внесени от С.П.Д.

Съдът прие, че и по тези включени в СД за м.юли 2011г. и в Дневника за покупки фактури, не са били извършвани сделки с фирмите „А.”ЕООД и Д.ЕООД, и дружеството е нямало право да приспада по тях данъчен кредит. Тези фирми фиктивни доставчици отново са били използвани от подсъдимите К. и Д., за да „стопят” ДДС от предходните действителни продажби на други фирми, който е бил дължим от тях на Държавата, но който те не са искали да платят. Включвайки ги в СД и дневника за покупки за м.07.2011г. двамата подсъдими са приспаднали неправомерно неследващ се данъчен кредит на „Н.”ЕООД в размер на 24 005.36 лв., като по фактури издадени от Д.”ЕООД в размер на 3 400,00лв. и по фактури издадени от „А.” ЕООД в размер на 20 605.36лв., и по този начин са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 005.36 лева.

Този извод на съда се потвърждава на първо място от заключението на назначената по ДП съдебно-счетоводна експертиза, изслушана в съдебно заседание, както и от констатациите в ревизионното производство, разгледани по-горе. Потвърждава се извода на данъчните органи, че описаните сделки не са реални по смисъла на чл.6 и чл.7 от ЗДДС, а за доказването им са използвани документи с невярно съдържание, и били направени некоректни счетоводни записвания. Вещото лице е мотивирало изводите си с обстоятелството, че в Дневника за покупки на „Н.” ЕООД са декларирани 9 бр. покупки на комбиниран фураж и протеинова смес от „А.” ЕООД, като начина на плащане е в брой, но липсват приложени касови бонове. Приложени са само копия от приемо-предавателни протоколи, като за приел стоката е вписан С.Д., а за предал стоката свидетеля Й.В./т.V от ДП/. Фактурите са включени в Дневника за продажби на „А.” ЕООД /л.29, т.ХІV от ДП/. Вещото лице е потвърдило изводите на ревизиращите органи, а и в материалите по ДП липсват доказателства за придружителни документи, че въпросните доставки за стоки и услуги са реално извършени. Включването на фактурите в Дневниците за покупки на получателя, съответно в дневниците за продажби на доставчика, не са доказателство за реално извършване на доставката. Вещото лице е посочило, че за доказване на данъчно събитие, съгласно чл.6 и чл.25 от ЗДДС, заедно с оригиналната фактура е необходимо да се представят и придружителни документи за доставената стока – откъде са закупени, както и начина на транспортирането им, а за ремонтните работи – договори за извършените ремонтни работи. Относно начина на плащане за извършени ремонтни работи по фактура № 03 00000 274 /09.07.2011г. с предмет на доставка ремонтни работи /т.V, л.53-54 от ДП/ вещото лице е посочило, че начина на плащане е комбиниран, но липсва приложен касов бон, а от приложените банкови документи на „Н.” ЕООД, няма плащане по посочените фактури. Приложен е Акт образец № 19 с калкулирани СМР-та, но само от страна на „Н.” ЕООД, като няма такива представени и от „Д.” ЕООД – липсват договори за извършените ремонтни работи. В материалите от ДП /т.ХІІІ, л.22/ е приложен Дневника за продажби на „Д.” ЕООД, от който е видно, че за този месец дружеството е подало нулева справка декларация с нулеви дневници за покупки и продажби.

Същото е видно и от обясненията на подсъдимите Д. и И.К. на ДП, приобщени по реда на чл.279, ал.2, вр. с ал.1 т. 3 и т.4 от НПК, че всички фактури са фиктивни и реални доставки по тях не са извършени, поради което съдът прие, че за м.07.2011г. по тези фактури, издадени от „Д.”ЕООД, в размер на 3400.00лв. и от „А.” ЕООД, в размер на 20 605,36лв., не е налице право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 24 005,36 лв.

Горните изводи се подкрепят напълно и от заключението на изготвената по време на съдебното следствие Допълнителна ССЕ, която е взела предвид всички допълнително представени от подсъдимия К. както и изискани служебно от съда от ТС на НАП документи.

От същото е видно, че за проверявания период ДЗЛ Н.” ЕООД е водело своята счетоводна отчетност на програмен продукт „Микроинвест”, включващ пакети: “Микроинвест Делта” и “Микроинвест ТРЗ”, които позволяват допълнително въвеждане на данни по електронен път.

Експертизата е констатирала наличието на несъответствия между ведомостите за заплати, изготвени в “Микроинвест ТРЗ”, и направените осчетоводявания в “Микроинвест Делта”, деклариране на неверни данни в нарушение на основните изисквания на чл.4, ал.3, чл.7, ал.4 и чл.9, ал.1. от Закона за счетоводството. Относно допълнително приложените граждански договори от 01.06.2011г. между “Н.” ЕООД и И.К. на длъжност „Шофьор на товарен автомобил; от 01.06.2011 г. между “Н.” ЕООД и Е.Й.И. ЕГН: …… с предмет на договора „Изкупуване на селскостопанска продукция – череши, вишни, сливи, къпини, шипки и др.”; и от 12.04.2011г. между “Н.” ЕООД и З.С.Д. ЕГН …… с предмет на договора ”Строително ремонтни работи на обект - Предприятие за производство на биорастителни масла, с.О.”, ДССЕ е констатирала несъответствия, които са конкретно посочени, и които най- общо се изразяват в това, че са различни или сумите, изплатени на физическото лице по договор, или СМР –то на предприятие за производство на биорастителни масла, с. Опан втори път е декларирано в Дневници за покупки от „Н.” ЕООД, или това за втори път е направено по третия договор с фактура издадена от „Д.” ЕООД №: 3000000221 /27.06.2011г. с ДО – 67 374.00 лв., ДДС – 13 474.80 лв. и обща сума – 80 848.80 лв., с прикрепен към нея Протокол №: 19 за извършване на „Ремонт на предприятие за производство на биорастителни масла с. О.като по тази сума се генерира данъчен кредит в размер на 13 747.80 лв., който е приспадат от „Н.” ЕООД. Освен това са налице и установени различия на изплатени суми по счетоводни данни на „Н.” ЕООД и подадена Справка по чл.73 от ЗДДФЛ в ТД на НАП П. –офис гр.С.З. /посочени в специална таблица към заключението/, а именно:

Том

Физ.лице

Начислена

Изплатена

По справка по чл.73 от ЗДДФЛ

Стр

получило сумата

сума

сума

начисл.сума

удържан ДОД

6-20

Д. Г.Н.

1 800.00

1 800.00

1 800.00

338.85

6-21

З.С. Д.

1 000.00

1 000.00

1 000.00

188.25

6-22

С.Д.Ж.

1 400.00

1 400.00

1 400.00

262.50

6-23

Р.С.Я.

1 200.00

1 200.00

1 200.00

225.90

6-24

С.Д.Г.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-25

В.С. В.

3 000.00

3 000.00

3 000.00

564.75

6-26

Е.Й.И.

2 400.00

2 400.00

2 400.00

451.80

6-27

М.Д.Д.

3 000.00

3 000.00

3 000.00

564.75

6-28

К.Г.К.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-29

К.С.К.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-30

Г.Н.К.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-31

В.С.С.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-32

И.В.Ж.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-33

И.И.И.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-34

Н.Х.К.

1 500.00

1 500.00

1 500.00

282.38

6-35

Е.Н.Т.

6 000.00

6 000.00

6 000.00

1 129.50

6-17

И. И.К.

300.00

300.00

не е подаден

-

32 100.00

32 100.00

31 800.00

5 985.34

Въз основа на представените счетоводни данни след като отново е прегледала всички материали по делото експертизата е установила, че по всички граждански договори не са удържани социални, здравни осигуровки и данък общ доход /ДОД/. Общо са изплатени суми на 17 броя физически лица, от които само на И.К., Е.Й.И. и на З.С.Д. са приложени сключените граждански договори.

По отношение на представената в съдебно заседание от 11.03.2014г. Справка по чл.73 от ЗДДФЛ, подадена от “Н.” ЕООД до ТД на НАП гр.С.З., с вх. №: 244471200124048 /02.05.2012г., в. лице е установило, че са изплатени суми в размер на 31 800.00 лв. на 16 броя физически лица и е удържан ДОД в размер на 5 985.34лв., но в същата липсва отразяване, че на лицето И.К. е изплатена сума в размер на 300.00 лв.. По отношение на обстоятелството доказване на трудова и материална обезпеченост на дружеството за извършване на горните сделки експертът е отбелязал, че в нарушение на чл.2, чл.4, ал.3 и чл.9, ал.1 от Закона за счетоводството и ДОПК, са били допуснати следните несъответствия: различия в броя на физическите лицапо счетоводни данни са 17 лица, по справка по чл.73 от ЗДДФЛ са 16 лица; различия в сумите по сключените граждански договори – по счетоводни данни общата сума е в размер на 32 100.00лв., а по Справка по чл.73 от ЗДДФЛ е в размер на 31 800.00лв.; различия в удържания данък общ доходпо счетоводни данни няма удържан данък общ доход, по Справка по чл.73 от ЗДДФЛ е удържан ДОД в размер на 5 985.34 лв.. В противоречие с това в папка 5 от ВД по ДП, л.24 и л.42 и 43, е налице Ведомост за граждански договори за м.08.2011 г. с включени шест броя физически лицаВ.С.В., Д.Г.Н., Е.Н.Т., Е.Й.И., И.И.К. и М. Д.. Тези лица с изключение на И.И.К. са включени в Справка по чл.73 от ЗДДФЛ. От ведомостта е видно, че върху посочените суми по сметките са удържани социални, здравни осигуровки и ДОД. От Аналитичен регистър на сметка 421/Персонал/ - папка 5 на СП, стр. 39 пък е видно, че не са начислени удържани социални, здравни осигуровки и ДОД за 2011 година.

Експертизата е установила и други различия и нарушения на чл.2, чл.4, ал.3 и чл.9, ал.1 от Закона за счетоводството и ДОПК, изразяващи се в следното: При закупуване на продукция/стока от физически лица, се изплаща брутната сума, т.е Н.” ЕООД е трябвало да изплати 26 795.08 лв. и да не удържа данък ДОД; В края на отчетната година физическото лице само декларира получения доход от продадената от него продукция/стока в приложение № 3 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и е длъжно да декларира и внесе за своя сметка ДОД по своето ЕГН; В справката по чл.73 от ЗДДФЛ, „Н.” ЕООД е декларирало изплатена сума на лицето Е.Й.И. в размер на 2 400.00 лв. /а не 26 795.08 лв./ и е удържало неправилно ДОД в размер на 451.80 лв. /а не 1 607.81 лв./.

По отношение извършените продажби на други фирми пред инкриминирания данъчен период експертизата е установила следното:

В материалите по ДП - в папка 6 от ВД / от л. 81 до л.102/ са приложени 8 броя оригинални фактури, издадени от „Н.” ЕООД на Е.” ЕООД, представени от експертизата в следния табличен вид:

Том

Фирма от която е

Документ - фактура

 

предмет

количество

Данъчна

ДДС

Обща

Стр.

получена доставката

ден

мес

год

на сделката

кг.

основа

 

сума

6 сп-81

Е. ЕООД

0000000034

10

06

2011

череши

12 600.00

10 080.00

2 016.00

12 096.00

6сп-84

Е.ЕООД

0000000035

11

06

2011

череши

12 550.00

10 040.00

2 008.00

12 048.00

6 сп-87

Е. ЕООД

0000000036

12

06

2011

череши

14 400.00

11 520.00

2 304.00

13 824.00

6 сп.- 90

Е. ЕООД

0000000037

13

06

2011

череши

14 180.00

11 344.00

2 268.80

13 612.80

6 сп.- 93

Е.ЕООД

0000000038

14

06

2011

череши

11 700.00

9 360.00

1 872.00

11 232.00

6 сп.-96

Е.ЕООД

0000000039

15

06

2011

череши

14 300.00

11 440.00

2 288.00

13 728.00

6 сп.-99

Е. ЕООД

0000000040

16

06

2011

череши

15 450.00

12 360.00

2 472.00

14 832.00

6 сп- 102

Е. ЕООД

0000000041

17

06

2011

череши

14 220.00

11 376.00

2 275.20

13 651.20

109 400.00

87 520.00

17 504.00

105 024.00

Към всички фактури има приложени касови бонове с дата 22.06.2011г. и прикрепени ППП. За съставител на фактурите е вписан И.К., а за получател – С.К.. Фактурите и ППП не са подписани и подпечатани с печата на „Е.” ЕООД.

Описаните фактури са включени в Дневник продажби м.07.2011г.

том

Дан. период

Фирма

Фактура

 

 

 

Данъчна

ДДС

стр.

мес

год

получател

№:

ден

мес

Год

основа

 

10-62

07

2011

Е.ЕООД

0000000034

01

07

2011

11 603.20

2 320.64

10-62

07

2011

Е. ЕООД

0000000035

02

07

2011

10 544.80

2 108.96

10-62

07

2011

Е. ЕООД

0000000036

04

07

2011

11 005.40

2 201.08

10-62

07

2011

Е. ЕООД

0000000037

05

07

2011

10 505.60

2 101.12

10-62

07

2011

Е.ЕООД

0000000038

06

07

2011

11 142.60

2 228.52

10-62

07

2011

Е. ЕООД

0000000039

07

07

2011

10 721.20

2 144.24

10-62

07

2011

Е. ЕООД

0000000040

08

07

2011

10 074.40

2 014.88

10-62

07

2011

Е. ЕООД

0000000041

09

07

2011

8 447.60

1 689.52

 

 

 

 

 

 

 

 

84 044.80

16 808.96

Експертизата е констатирала следните различия и нарушения на Закона за счетоводството, ДОПК и ЗДДС при съпоставяне на фактурите, издадени на „Е.” ЕООД от “Н.” ЕООД и Дневниците за продажби на “Н.” ЕООД: издадените фактури от м.06.2011 г. са включени със същите номера, но с различни дати от следващия месец юли в Дневника за продажби на “Н.” ЕООД; данъчната основа и ДДС-то по издадените фактури, не съвпадат с данъчната основа и ДДС – то по фактурите включени в Дневника за продажби м.07.2011г..

За тези законови несъответствия както и за достоверността на информацията в тях отговорност съгласно чл.4 ал.3 от Закона за счетоводството и чл.10 от Закона за счетоводството носят лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители, т.е. подс. И.К..

От веществените доказателства по ДП – том 5, стр. 18, е видно че с дата 27.05.2011 г. е сключен Договор за изкупуване на „Череши реколта 2011г. до 250 000 кг., Вишниреколта 2011г. до 200 000 кг и Кюспедо 300 000 кг”, между „Е.” ЕООД и “Н.” ЕООД. В Дневниците за продажби м.06.2011 г. и м.07.2011 г. има декларирани доставки от „Н.”ЕООД на „Е.” ЕООД.

В том 2 - жълта папка от стр. 96 до стр. 162 са приложени кантарни бележки с предмет на доставка „Пресни череши”.

В том 2 - жълта папка от стр.84 до стр. 91, за м.07 има приложени 8 броя компютърни кантарни бележки за доставено количество „Кюспеот „Н.” ЕООД на „Е.” ЕООД- гр. П.. За предал стоката е вписан С.Д., а за претеглени и приети е вписан С.К.. Във всички кантарни бележки е вписан един и същ номер на автомобила с който е превозвана стоката РА 4846Р – от стр. 84 до стр. 91. Липсват обаче приложени фактури за КЮСПЕ, издадени от „Н.” ЕООД на „Е.” ЕООД. Предвид което съдът отказа да уважи искането за допускане до разпит като свидетел на лицето С.К., поискан в последното съдебно заседание.

От допълнително представените материали на СП – том 5, стр.14, е видно че с дата 05.07.2011г. е сключен Договор за изкупуване на диворастящи къпини между „В.” ЕООД и “Н.” ЕООД. В дневници за продажби м.06.2011г. и м.07.2011г. има декларирани доставки от “Н.”ЕООД на „В.” ЕООД.

В дневници за покупки м.06.2011г. са включени Протоколи за изкупуване на продукция от физически лица на обща стойност – 174 900.59 лв. с нулево ДДС.

Тези обстоятелства се потвърждават и от Хронологичния регистър на сметка 411” Доставчици” за м.06.2011 г.

От Хронологичен регистър на м.07.2011г., експертизата е установила, че „Н.” ЕООД е изкупувала продукция от физически лица, но тези физически лица не са включени с протоколи в Дневниците за покупки м. 07.2011г.

Освен това от допълнително представените материали от подс.Костов по делото, експертизата е установила че:

За м.06.2011г. са представени Оборотна ведомост, Хронологични регистри на сметки 304/69 – Кюспе, 304/70 – Комбиниран фураж, 304/71 – Протеинова смес, 304/Стоки, 401-Доставчици, 411-Клиенти, 4531-ДДС покупки, 4532 – ДДС продажби, 501- Каса, 503- разплащателна сметка в лева, 602 – разходи за външни услуги, 702 – Приходи от продажба на стоки и 703 – Приходи от продажба на услуги.

За м.07.2011г. са представени Оборотна ведомост, Хронологични регистри на сметки 304/69 – Кюспе, 304/70 – Комбиниран фураж, 304/71 – Протеинова смес, 304/Стоки, 401-Доставчици, 411-Клиенти, 4531-ДДС покупки, 4532 – ДДС продажби, 501- Каса, 503- Разплащателна сметка в лева, 602 – Разходи за външни услуги, 702 – Приходи от продажби на стоки и 703 – Приходи от продажби на услуги.

Освен това в папка „Материали от ТД на НАП”, л. 23 е приложен 1.Договор за наем на МПС, сключен на дата 01.06.2011г. между „Н.” ЕООД и „Д.” ЕООД, за отдаване под наем на товарен автомобил IVECO 49-12 с рег.№: PB9625 KB за срок от 4 месеца до 30.09.2011 г. с месечен наем в размер на 800.00 лв.; 2. На л.24 е приложен Договор за наем на МПС, сключен на дата 01.06.2011 г. между Н.” ЕООД и „Д.” ЕООД, за отдаване под наем на товарен автомобил Микробус IVECO Дейли с рег.№: СТ 9625 СА за срок от 6 месеца с месечен наем в размер на 200.00 лв..

Експертизата обаче е констатирала, че в счетоводството на „Н.” ЕООД и за двата горепосочени Договори, липсват данни за платени суми за м.06.2011 г. и м.07.2011 г. От Дневниците за покупки на „НАП 3” ЕООД е видно, че не са издавани фактури от „Д.” ЕООД и „Д.” ЕООД с предмет на доставка „Наем на МПС”.

Освен това от приложените по делото доказателства е видно, че ДЗЛ „Н.” ЕООД, гр. С.З. е регистрирана по ЗДДС на 11.05.2011 г. и е дерегистрирана по ЗДДС от дата 17.07.2012 г., видно от сайта на НАП – www.nap.bg.

От приложена Справка за подадени уведомления по чл.62 КТ е видно, че няма назначени лица на трудов договор – том 5, стр.69, 69 гръб.

Констатираните множество несъответствия и различия при осчетоводяване на счетоводните документи и съставяне на счетоводните регистри, неправилно отразявани стопански операции, деклариране на неверни данни в нарушение на основните изисквания на Закона за счетоводството, приложимите Национални счетоводни стандарти и действащата нормативна уредба описани по горе, предмет на експертното изследване, са установени и от съдебния състав при извършеното сравнение на писмените и веществените доказателства - документи, приложени по ДП и приобщени по време на съдебното следствие.

Въпросните несъответствия и различия в осчетоводяването са въведени чрез използването на програмния продукт “Микроинвест”. В последното съдебно заседание на въпрос на адв. Миневски вещото лице поясни, че при използване на този продукт при нанасяне на информацията за отразените стойности в Дневника за покупки и продажби има възможност за контиране по сметките чрез опция в самата програма, но тя се използва по преценка на лицето дали да се отразят съответните контирания в дневника или не, и след това се сравнява с въведената преди това информация, а после се предава с електронния подпис в Интернет, на страницата на НАП. В счетоводната програма има възможност отново да се въведат нови допълнителни счетоводни документи, както и да се преправи финансовия резултат, но тогава ще се размести крайното салдо със старата година с началото на новата година, и това ще стане видно. След приключване на счетоводната година салдата следва да станат нулеви като ако има крайно количество стоки, което е останало като налично, то следва да се прехвърли като начално салдо за следващата година. Това отговаря на принципа за съпоставимост на начални и крайни салда/ независимо дали са месечни или годишни/. Движението на стоките пък се вижда в оборотната ведомост. След приключване на счетоводната година, всяка фирма е длъжна да подаде годишния финансов отчет, на база на това какъв е финансовия резултат. С оглед предвидения в закона специален ред за това- чл.124 и чл.125 от ЗДДС- чрез подаване на уведомления до данъчните органи, което обаче е обвързващо ДЗЛ, тъй като в този случай може да му бъде направена ревизия/, което в случая не е направено/, съдът намира, че отново се потвърждава верността на горните изводи за недостоверност на представената пред съда счетоводна информация.

Съдът намира, че тъй като обвинението не касае „водене” на счетоводство с невярно съдържание без правно значение е кой е „водил” счетоводството на фирма „Н.”ЕООД. От значение е единствено установяването на избягването и плащането на данъчните задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Тази дейност всъщност се извършва чрез документи, които се представят пред данъчните с цел заблуда, че ДЗЛ има право да приспадне неправомерно присвоения данъчен кредит. Също така от значение е, че те са с невярно съдържание и са представени с такава цел. Обстоятелството, че се касае до документи с невярно съдържание и до неистински първични счетоводни документи се подкрепя напълно и от събраните по ДП гласни доказателства, чрез които се потвърждават и горните констатации на финансовите и разследващи органи, а именно обясненията на самите подсъдими К. и Д., както и на подс.К., в разпитите им като обвиняеми, приобщени към доказателствения материал по делото след прочитане на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1 т. 3 и т.4 от НПК:

В разпита си на ДП от 10.01.2013г. /л.42-л.45, т.І/ подсъдимият И.К. признава обстоятелството, че той, както и подс.Д. /при създаването на фирма Н.” ЕООД/ са били наясно, че тя ще бъде използвана за натрупване на фиктивни обороти чрез издаване на фиктивни фактури, които да се отчитат като покупки и продажби. Същият признава и обстоятелството, че той е писал фактурите и е работил с касовия апарат на „Н.” ЕООД като е диктувал на представителни на фирмите –доставчици какво да пишат във фактурите и да отразяват в касовите бонове към тях. Именно той заявява, че счетоводството на „НА.”, както и на фирмите доставчици се е водило от подсъдимата Н.А.К. /а всъщност и от него самия/. Освен това признава и за сделки по отношение на инициатива на трети лица, на които е издавал фиктивни фактури срещу заплащане, с което им е осигурявал възможност за приспадане на ДДС от продажбите., по тази причина е поддържал набор от много фирми, които да са фиктивни доставчици, а именно: „Д.” ЕООД, „Д.” ЕООД; „Р.”ЕООД; „П.” ЕООД, „Т.” ЕООД; „А.” ЕООД,Б.”, „Д.”ЕООД, „Д.”ЕООД. Заявява, че Н.” ЕООД , „П.” ЕООД и „Д.” ЕООД е използвал със съгласието на техните управители – подсъдимия С.Д. и свидетелите: И.П., Д.Р.. Разкрива механизма на данъчната измама, предмет на обвинението, като признава че сделките с „Е.” – гр.П. /за продажбата на кюспе и царевица/са били реални. Тази продукция е била закупувана от земеделски производители физически лица, които са купували без документи с ДДС, поради което за да не платят те ДДС, е трябвало да се фактурират на други фирми като продажби с фактури с ДДС. Заявява, че по тези сделки оборота е бил само документален като фактурите ги е пишел той като ги е давал на св.Л.. Б.Р.. По отношение на фирма „Д.”ЕООД с управител П.С. заявява, че с него го е запознал св.Л.Р., като счетоводството им се е водило от подсъдимата К., на която плащал св.Р.. За водене на счетоводството на Н.” ЕООД той е плащал по 200 – 250 лева на месец въз основа на договор за счетоводно обслужване. Относно фирма „А.”ЕООД заявява, че отново св.Л.Р. го е запознал с фиктивния и управител св.Й.П.В., който именно те са направили собственик на фирмата, като са му я прехвърлили в гр.П., а подсъдимия Д. ги е закарал с таксито си до там. Тази фирма също е била обслужвана счетоводно от подсъдимата К.. В този си разпит подсъдимият Костов признава, че е собственик на 7 фирми, които са негови, и които всички са дерегистрирани и имат издадени ревизионни актове с констатирани данъчни нарушения. Досежно фирма „Н.” заявява, че от лятото на 2012г. по силата на предварителен договор между него и подсъдимия Даскалов фирмата е била негова, но окончателно е станал неин собственик след изтеглянето на кредита за закупуването на имот в гр.К. – през м.декември 2012г..

Досежно участието на подсъдимия Д. в схемата заявява, че той е получавал част от печалбата от действителните продажби плюс частта от ДДС по фактурираните фиктивни сделки от името на неговата фирма. През това време той лично е работел с фирмата като е имал пълномощно за това, издадено от собственика и – подсъдимия С.Д.. Признава и, че месечната СД по ЗДДС за м.юли 2011г. е подадена лично от него с електронния подпис на подсъдимия Д.. Нещо повече, признава, че са ползвали ДДС по фиктивния оборот с посочените фирми за доста по- голям период от инкриминирания, а именно целия период от м.май 2011г. до м.януари 2013г.. Казаното от него в този разпит е потвърдено от него в разпита му от 29.05.2013г. по ДП в присъствието на защитник /л.39-л.40, т.І от ДП/, с оглед на което съдът приобщи към доказателствените материали по делото показанията му от този разпит, представляващи пълни и непротиворечиви самопризнания по всички обстоятелства включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, чрез прочитане по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1 т.3 и т.4 от НПК, тъй като същия отказа да даде показания по горните обстоятелства като заяви, че не си спомня да е говорил такива неща.

По този ред бяха приобщени и обясненията на подсъдимия С.П.Д. в разпита му на обвиняем по ДП от 09.01.2013г.. В тях същия се признава за виновен и прави пълни самопризнания по фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, като заявява, че дейността на фирма „Н.” ЕООД, на която той се е съгласил да стане собственик и управител, изцяло е осъществявана от подсъдимия И.К.. Освен това заявява, че всички документи, свързани с данъчното и статистическата отчетност на фирмата не са съставени от него, като той само ги е разписвал, без да се е запознавал обстойно със съдържанието им. Всички счетоводни и данъчни документи са били изготвени от подсъдимия К. и К., като той само ги е разписвал, като е ходил да ги представя и в НАП със св.Й.В. и подсъдимата К., която е водила и счетоводството на неговата фирма. Заявява, че е подписвал само документи във връзка с счетоводното отчитане на фирмата и че тя е имала някакви назначени работници, на които се е плащало, но няма представа дали те са работили нещо, като за търговската дейност на фирмата знае само, че е имало договори за наети складове в с.О. и с.Ю.. Цялата дейност на фирмата се е ръководила от подсъдимия Костов, на когото за тази цел той е издал нотариално заверено пълномощно. По време на съдебното следствие подс.Д. потвърди тези си обяснения като заяви, че тези документи, които е носил при Н.А., ги е вземал от И.К.. Печатът на фирмата и кочана за фактурите са били при него, както и че той не е попълвал фактурите, които са били попълвани от подс.К., а той само ги е подписвал и носел. Твърди, че не е знаел дали са осъществявани такива сделки с такива големи обороти, както и че той само е подписвал без да гледа съдържанието им. Съдът обаче не прие за достоверни тези негови твърдения с оглед на всички горепосочени писмени и гласни доказателства, като прие че в тази им част обясненията му са израз на една защитна позиция, на която той безспорно има право.

По реда на чл. 279, ал.2, във връзка с ал.1 т.3 и т.4, пр.2 от НПК бяха приобщени показанията на подсъдимата Н.К. в разпита и като обвиняем от 10.01.2013г. /л.69-л.71, т.І от ДП/ в присъствието на защитника и. В този разпит тя е заявила, че през 2011г. е имала сключен договор за счетоводно обслужване на „Н.” ЕООД, който изпълнявала до края на м.06.2011г.. За м.юли 2011г. се е отказала да обслужва счетоводно фирмата, поради несъгласие със собственика и. В този и разпит /както и по време на съдебното следствие/ тя твърди, че подсъдимите Д. и К., с които се е запознала чрез свидетеля Л.Б., са били „като мартенички”, и че фактурите, които е отразявала в Дневниците за покупки и продажби са били носени и от двамата. Впоследствие от м.октомври 2012г. отново е продължила да води счетоводството на „Н.”, за което е получавала две минимални заплати месечно възнаграждение./!/За подаването на СД и други документи за м.юни 2011г. е била упълномощена от подсъдимия Д. да направи това по електронен път с нейния електронен подпис. Във втория и разпит по ДП от 11.01.2013г./ л.74 – л.80 от ДП/, подсъдимата К. заявява, че във връзка с изготвена СД за м.06.2011г. полученото ДДС е било „стопено” с фактури, изготвени от И.К. на една или няколко фирми, представителите на които са били предоставили писмени пълномощни на подсъдимия К.. Относно фиктивната фирма-доставчик „А.” ЕООД заявява, че същата е работила чрез пълномощника и - св.Л.Б., който само се е подписвал, но реалната дейност я е движил И.К.. Досежно фирмите „Н.” и „А.” заявява, че са нямали кадрова и техническа обезпеченост, но „са влизали в схемата” на И.К., с цел ползване на данъчен кредит.

Също така признава, че е водила и счетоводството на „Д.” ЕООД, с управител П.С.. През това време фактурите на „Д .”ЕООД са били издавани от компютъра на И.К., който е носил документите в офиса и за осчетоводяване и за „покриване” на останалите фирми от схемата. Заявява, че сделките с тази фирма са нереални, тъй като тази фирма не е разполагала с ДМА, наличен персонал, складови и производствени помещения. Горното признание по изключително непротиворечив начин разкрива помагаческата и роля в извършване на деянието и наличието на умисъла и за това.

Освен това в този и разпит е изнесла много факти, относно различни фирми, включени в схемата на подсъдимия К. като: „П.” ЕООД, „Б.” ЕООД; „Д.” ЕООД, „А.” ЕООД , “Д.”ЕООД, а от есента на 2012г. и с фирмите Н.”, Т.”, „П.” ЕООД , както и „Р.” ЕООД и „Д.”ЕООД. Досежно последните две фирми заявява, че те са покривали задължения за внасяне на ДДС на останалите фирми от схемата, като фактурите са били издавани лично и само от подсъдимия И.К.. Също така е признала, че и нейната фирма „Т. т.” е била включена в схемата на подсъдимия К.. Последното по недвусмислен начин доказва умисъла мотива и за участие в деянието на подсъдимите К. и Д..

По време на съдебното следствие тези и обяснения бяха приобщени по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1 т.3 и т.4, пр.2 от НПК, макар и същата частично да ги промени като заяви, че не знае кой е попълвал въпросните фактури, СД и дневници към тях. Същевременно обаче призна, че е знаела, че лицата П.С. и Й.В. са били фиктивни собственици на “А.”ЕООД и “Д.” ЕООД, и че тяхната задача е била ”да стопяват ДДС на “Н.” ЕООД”, а нейната задача е била „да го прави това”, както и че подс. К. и го е възложил./вж. протокола от с.з. на 11.03.2014г./. В тази им част обясненията и бяха възприети от съда като недостоверни, представляващи опит да услужат на подс.К., който и в момента продължава да е неин работодател.

Тези изводи се подкрепят напълно и от събраните по ДП гласни доказателства, чрез които се потвърждават горните констатации на финансовите и разследващи органи, а именно показанията на свидетелите:

По реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК бяха приобщавани чрез прочитане към доказателствения материал по делото показанията на свидетеля Й.П.В., в разпита му пред съдия на ДП от 09.01.2013г. /л.2-4, т.ІІ по ДП/, в който разпит последният заявява, че с подсъдимия К. го е запознал св.Л.Б.Р., като му е било обещано да изкара някой лев в замяна на това да стане собственик на фирма „А.” ЕООД. След нотариалното прехвърляне на фирмата на негово име, подсъдимият К. е взел всички документи и печати на фирмата и след това той е подписал всичко онова, което подсъдимия К. го е накарал да подписва. В него не са се съхранявали нито печата, нито кочана с фактурите, нито каквато и да е друга документация на фирмата, и той само формално се е водил неин собственик. Имал е и открита сметка на негово име, в която не знае дали са постъпвали пари. Не знае кой е водил счетоводството на „А.” ЕООД. Не са му известни фирмите Н.” ЕООД; „Д.” ЕООД и други. Заявява, че показаните му фактури и протоколи, издадени от „А.” ЕООД, с посочени номера, не са съставени и подписани от него. Не е издавал касови бонове, тъй като не е разполагал с касов апарат на фирмата. Не знае нищо за описаните във фактурите доставки на стоки и услуги. Също така не е подписвал СД за ЗДДС и дневници за покупки и продажби на „А.”ЕООД, с изключение на тези за м.ноември 2011г..

По реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК бяха приобщавани чрез прочитане към доказателствения материал по делото показанията на свидетеля П.Д.С., дадени пред съдия на 09.01.2013г. /л.6-9, т.ІІ по ДП/, в който разпит последният заявява, че с лицето И.К. го е запознал св.Л.Б., който му предложил да открие фирма на негово име. Тъй като бил безработен се съгласил. Първоначално на негово име е била регистрирана фирма „Д.” , като е било изготвено пълномощно на работа с фирмата на името на Л.Б.. По-късно му била прехвърлена и друга фирма на негово име - Д.” ЕООД, като това е станало нотариално в гр.С.. Не знае каква е била конкретно дейността на фирма „Д.”ЕООД и дали дружеството е разполагало с ДМА, транспортни средства и персонал и други активи за извършване на дейността си. Не му е известно кой е изготвял и подписвал СД и Дневници за покупки и продажби на фирмата пред ТД на НАП. Освен това заявява, че предявеното му заявление за преупълномощаване № 7741 /27.06.2011г. не е подписано от него и него е виждал. Досежно предявените му 4 бр. фактури за м.06.2011г. издадени от „Д.”ЕООД на „Н.” ЕООД също заявява, че не са били съставени и подписани от него, както и протоколите образец № 19 и приемо-предавателните протоколи. Заявява, че не е извършвал описаните във фактурите и протоколите доставки на услуги – СМР и на стоки – кюспе и не е получавал сумите по тях. Нищо не му говори фирма „Н.” ЕООД. Никога не е притежавал счетоводни документи на дружеството и е получил еднократно сумата от 300 лева при прехвърлянето на фирмата.

По време на съдебното следствие прокурорът представи неофициална справка от публичния Търговския регистър за фирмите, на които подс. К. е собственик и управител, от която е видно, че на негово име се водят тридесет фирми, които са дерегистрирани по ЗДДС, на които същия е собственик или управител, и четири, които не се дерегистринани /л.390 – л.391 от том І от делото/.

Освен свидетелите Й.П.С. и П.Д.С. /в том ІІ от ДП/ са налични и разпити на множество свидетели собственици на фирми, участващи в схемата по неправомерно присвояване на данъчен кредит, като: „Е.”ЕООД /И.К.Т./; „Д.”ЕООД /свидетелката Д.Д.Р. разпитана пред съдия по ДП/; „Р.”ЕООД със собственик /Р.Д.Р./; „Т.” ЕООД /св.Х.Д.Х.; „П.”ЕООД /св.И.В.П. разпитана пред съдия по ДП/.

Освен това от разпита на свидетеля Л.Б.Р. /л.28-л.30, т.ІІ от ДП/ се потвърждава казаното от свидетелите Й.П.В. и П.Д.С., че подсъдимият И.К. е бил лицето, което го е накарало да представлява фирмите „А.” ЕООД и „Д.”ЕООД по насрещни проверки пред ТД на НАП – гр.Стара Загора, във връзка с което е контактувал лично с подсъдимата Н.К. и И.К., които са му давали документи – СД по ЗДДС ведно с Дневниците за покупки и продажби. Заявява, че същите са му били давани предварително подписани и подпечатани с печатите на фирмите, както и че не знае на тях срещу реквизита – управител, както и че от м.02.2009г. докъм м.01.2013г. е работил към фирмата на подсъдимия К. „Л.л.” АД – гр.П. на длъжност „маркетинг и продажби”, но реално никога не е работил нищо, във връзка с това.

Предвид гореизложеното при съвкупната преценка на доказателствата съдът намира, че е безспорно установено участието и на двамата подсъдими – К. и Д. в съставянето на фактурите, както и в попълването на СД и дневниците за покупки към тях, при категорично установеното им намерение да бъде създадена по този начин на една привидност за реализирани парични потоци с цел избягване установяване и плащане на данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит. Освен това намира за напълно доказана и помагаческата роля на подс.К. в извършването на тази дейност. Поради което намира за напълно неоснователни доводите на защитниците им в тази връзка.

Предвид всичко гореизложено съдът прие за безспорно установено следното:

Налице са безспорни доказателства, че в инкриминирания период ДЗЛ „Н.” ЕООД реално е изкупувало стоки от физически лица по посочените в СД по ЗДДС и дневниците за покупки към тях фактури за м. юни и м.юли 2011г. /за които са налице и приемо-предавателни протоколи за изкупена селскостопанска продукция/, по които по закон не се начислява ДДС, и същото е нулево.

Освен това от дневниците за продажби на „Н.” за същия период съдът приема, че има реализирани и продажби на други клиенти/ Е.”, „В.”, „Б.” ООД, „А.” ООД, „А.” ЕООД /том Х, л. 58, 59 и 62 от ДП/, /въпреки че в тях не е отразено на какви стоки и/или услуги/ като по реализираните продажби е начислено ДДС, което ДЗЛ е длъжно да внесе 100 % в републиканския бюджет /тъй като ДДС за реализираните покупки от ФЛ е нулево и няма какво да приспадне/.

С оглед на заключението на ССЕ и на ДССЕ, както и всички останали доказателства, приобщени по делото, съдът приема, че Н.”ЕООД неправилно е декларирал и приспаднал данъчен кредит в общ размер 97 718, 90лв. от доставчиците Д.”/ 47 653 лв./ ЕООД и „А.”ЕООД / 50 065, 90 лв./, включвайки ги в СД по ЗДДС и дневниците за покупки към тях за м. юни и юли 2011 г.. Същият се явява дължим с оглед обстоятелството, че няма извършени реални сделки и услуги с тези фирми и начисленото ДДС се явява неоснователно приспаднато.

Предвид гореизложеното съдът прие, че липсват доказателства за водена съгласно всички изисквания на закона счетоводна отчетност на фирмата. Налице е липса на издадени първични счетоводни документи и на цялостно отразяване на сделките в счетоводството на доставчика, поради което не е доказано наличие на данъчно събитие по смисъла на чл.25, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС и посочения данък във фактурите е дължим по смисъла на чл.25, ал.5 от ЗДДС. Притежаването само на данъчни фактури от страна на купувача – фирмите „А.”ЕООД и “Д.” ЕООД, а не и на всички необходими първични документи, придружаващи сделката, както и на цялостно отразяване на сделките в счетоводството му, не е основание за пораждане право на данъчен кредит. За доказване на данъчното събитие, съгласно чл.6 от ЗДДС във вр. с чл.24 от ЗДДС заедно с фактурата са необходими и придружителни документи към нея. Част от тях са представени още в ревизионното производство, но не са признати за редовни от данъчните органи предвид липсата на всички необходими реквизити или противоречието помежду им, липсата на някои придружаващи сделките документи. Видно от заключението на ССЕ и на ДССЕ, които съдът напълно възприема като компетентни и добросъвестно изготвени, както и предвид и дадените допълнителни разяснения от вещото лице в с.з., съдът прие, че не са налице всички изискуеми съгласно чл.6 от ЗДДС във вр. с чл. 24 от ЗДДС документи за доказване на данъчното събитие.

По принцип за доказване реалността на сделките заедно с фактурите са необходими и следва да бъдат представени съответните придружителни документи за доказване на: техническата и трудова обезпеченост на фирмата, т.е. че същата разполага със складова база, помещения за извършване на услугата и персонал за това; че фирмата разполага с транспортни средства, т.е. за издадени превозни /транспортни/ документи и персонал за извършване на стопанската операция. Такива по делото няма представени. Липсва персонал за извършване на доставките, помещение за съхраняване на стоките, които са в големи количества, липсват доказателства за наемане на такива, налице са констатации, че стоките изобщо не са били съхранявани в посочените такива, или пък че не са били налични към момента на приемането и предаването им, респ. че са били изкупувани стоки в количества, с каквито доставчикът изобщо не е разполагал към момента на покупката.

С оглед на което съдът приема, че липсват доказателства за реално изпълнение на сделките и за извършване на разплащания по смисъла на чл.6 от ЗДДС, съгласно изискванията на чл.55, ал.1 и ал.6 от ЗДДС. Поради което данъчния кредит не следва да се признае.

Видно от СД по ЗДДС № 24001281431/ 14.07.2011г. за м.юни 2011г., са извършени продажби в размер на ДО- 370 215,40лв. и начислен ДДС в размер на 74 043,08лв.. Използвайки фактурите с невярно съдържание за покупки от „А.” ЕООД и „Д.ЕООД за този период, ДЗЛ е приспаднало ДДС в размер на 73 713, 54 лв. и е декларирал разлика за внасяне – ДДС за ефективно внасяне в размер на 329, 54 лв.. Предвид гореизложеното съдът намира, че разликата до сумата в размер на 74 043,08 лв., а именно ДДС в размер на 73 713,54 лв. е дължим.

Видно от СД по ЗДДС № 243420701536829/ 15.08.2011г. за м. юли 2011г.са извършени продажби в размер на ДО - 120652,80 лв. и начислен ДДС в размер на 24 130,56лв.. Използвайки фактурите с невярно съдържание за покупки от „А.” ЕООД и „Д.” ЕООД за този период, ДЗЛ е приспаднало ДДС в размер на 24 005, 36лв. и е декларирал разлика за внасяне – ДДС за ефективно внасяне в размер на 125,20 лв.. Предвид гореизложеното съдът намира, че разликата до сумата в размер на 24 130, 56 лв., а именно ДДС в размер на 24 005, 36лв. е дължим.

Или общо за целия период/ м. юни и м. юли 2011г./ ДЗЛ Н.” ЕООД е приспаднало неправомерно ДДС в размер на 97 718,90лв. по данъчни периоди и фирми както следва:

Дан.период

 

Фирма от която е

Данъчна

ДДС

Обща

мес

год

получена доставката

основа

 

сума

06

2011

А. ЕООД

147,302.68

29,460.54

176,763.22

06

2011

Д.ЕООД

221,265.00

44,253.00

265,518.00

 

Общо за м.06.2011 г.

368,567.68

73,713.54

442,281.22

07

2011

А. ЕООД

103,026.80

20,605.36

123,632.16

07

2011

Д.ЕООД

17,000.00

3,400.00

20,400.00

 

 

Общо за м.07.2011 г.

120,026.80

24,005.36

144,032.16

 

 

Обща сума:

488,594.48

97,718.90

586,313.38

За инкриминираните в обвинителния акт периоди по месеци размерите на укрития ДДС надхвърлят сумата от 3000 лв, поради което с оглед чл.93, т.14, предл.І от НК деянието за тях е съставомерно. Последното е видно и от заключенията на ССЕ и ДССЕ.

Съгласно чл.64, ал.1,т.6 от ЗДДС и чл.7, ал.2 от ЗСч. правото да се приспадне данъчен кредит възниква когато получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие отговарящо на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС, или митническа декларация. Това обаче за целите на данъчното облагане по ДДС не е достатъчно. Съгласно чл.65, ал.4, т.3 и т.4 от ЗДДС органът по приходите може да откаже приспаднето данъчен кредит, когато установи, че за декларираната доставка или за предходна доставка доставчикът е начислил данък без да са налице основания за това или не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания от органа по приходите срок, включително и доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Липсата на изрядни документи съответстващи на изискванията на ЗСч. и ЗДДС, /наемни договори за складови бази, договори за собственост на транспортни средства, както и за трудови договори установяващи наличието на персонал/, с цел неплащане на съответните данъци за това, лишава данъчнозадълженото лице от привилегията да ползва съответното данъчно предимство, в случая правото на данъчен кредит.

Плащането на данъка по ДДС- сметка по смисъла на закона също не е достатъчно, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, след като не е доказано осъществяването на тази сделка. Видно от приложените по ДП документи по ревизионното производство, констатациите на ревизията не са били оборени чрез ангажираните насрещни доказателства, поради което данъчните органи правилно са приели, че липсва основание за начисляване от ДЗЛ на ДДС по тези сделки. Предвид всичко гореизложено представените такива пред съда при разглеждането на делото също не са достатъчни.

Поради което съдът прие, че не е налице право за приспадане на данъчен кредит по тези сделки, както и че за данъчното отчитане на фирмата е ползвала фиктивна счетоводна отчетност, за която не е било налице правно основание. Съставените месечни справки-декларации и дневници за покупки и продажби към тях за съответните периоди с оглед липсата на изрядни първични счетоводни документи, съответстващи на изискванията на ЗСч. и ЗДДС, не отразяват действително реализирани обороти от сделки и услуги, или такива от посочените в тях съконтрахенти.

Въз основа на декларираното от ДЗЛ в неверните СД и дневници за покупки към тях и неистинските първични счетоводни документи/фактури и др./, се поражда за ДЗЛ правото на данъчно предимство, водещо до избягване установяването и плащането на данъчни задължения по ДДС. С последното пряко се ощетява бюджета, като без значение е дали въпросното лице, ползвало неистинските счетоводни документи, пряко се е облагодетелствало, т.е. дали се е стигнало до изтегляне от бюджета на неправомерно присвоения данъчен кредит. Без значение за това деяние е и самото осчетоводяване на фактурите с невярно съдържание, нито техническото организиране на това осчетоводяване за отразяване на неистинските счетоводни документи в отчетните регистри и в цялото счетоводство на фирмата.

В случая предвид гореизложеното е безспорно установено, че включването на неистинските счетоводни документи в справките декларации и дневниците за покупки към тях/ с невярно съдържание/, декларирани пред данъчните органи, е станало по нареждане и със съгласието на двамата подсъдими К. и Д., при знанието на подс. К., която ги е улеснила в тази им дейност за първия период/т.е. умишлено/.

Тъй като подсъдимият И.К. е бил единственият пълномощник на фирмата на ДЗЛ, и е безспорно установено, че няма друг пълномощник/ фактически или с изрично пълномощно/, който да е осъществявал дейността и освен подс.Даскалов като неин формален собственик, не е необходимо да бъде установено, че същият е и автор на инкриминираните неверни счетоводни и данъчни документи/ в смисъл, че сам ги е съставил или подписал/. Нещо повече, неговото участие и ръководна роля в тази дейност е безспорно установено по делото. Подс.Д. пък като собственик и представител на фирмата по закон носи своята отговорност, поради това че се е съгласил да подписва и подава невярните данъчни документи, а и по делото е безспорно установено, че същият много добре е знаел, че се фактурират фалшиви/кухи/ обороти с цел ползване на данъчно предимство/ а не само с цел доказване пред банката на реална дейност, тъй като фирмата е имала и реални покупки и продажби/. Поради което и неговото участие в тази дейност е безспорно установено.

Предмет на престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1 от НК е укриването /респ. избягване установяването и плащането/ на данъчни задължения в особено големи размери чрез различните форми на изпълнително деяние по т.1 - т.7 на тази разпоредба. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че укрива данъци и има за резултат избягване на тяхното установяване и /или/ плащане.

С оглед на събраните по ДП и пред настоящия съдебен състав доказателства съдът прие, че през инкриминирания период подсъдимите Костов и Даскалов, подпомогнати от подс. Колева са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери като са приспаднали неправомерно данъчен кредит, тъй като е безспорно установено, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит на фирма ”Н.”ЕООД в посочения размер.

От анализа на материалите по досъдебно производство от показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели, и заключенията на назначените и изслушани в с.з. ССЕ и ДССЕ, както и от обясненията на самите подсъдими и представените от подсъдимия Костов документи, се установява, че фактурите, по които не е признат данъчен кредит и са издадени от името на представляваните от тях фирми фиктивни доставчици, не отразяват действително извършени от тях сделки. За оформянето на сделките са били използвани неистински първични счетоводни документи и такива с невярно съдържание- фиктивни фактури и др., в които лъжливо е документирано, че доставките са получени от тези контрахенти и е платен дължимия ДДС. На това основание и вторичните счетоводни документи - Дневници за покупки и справки-декларации също отразяват неверни обстоятелства.

С оглед на което безспорно е установено, че СД и Дневници за покупки представляват частни счетоводни писмени документи с невярно съдържание, а фактурите са неистински, и в тях лъжливо е документирано, че описаните в тях доставки на стоки и услуги са получени от дружеството от тези контрахенти, и е платен дължимия ДДС, което е направено с цел неправомерно да бъде присвоен посочения в тях ДДС, както и че с включването им в подадените в ТД на НАП - Ст.Загора справки- декларации по ЗДДС и приложените Дневници за покупки към тях подсъдимите умишлено са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. /Съгласно чл.11 ЗСч /отм./ при положение, че фактурите са с невярно съдържание, те нямат никаква доказателствена сила относно това, че е визникнало облагаемо данъчно събитие и е начислен ДДС. Като последица съставените СД и дневници към тях също са с невярно съдържание/.

Обект на данъчните престъпления по глава VІІ от НК са категория обществени отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система. Това са вид финансови правоотношения, в които Държавата е субект с властническо/ надмощно/ положение, пораждащо се на основата на съответните материални данъчни нормативни актове- законови и подзаконови. Нормата на чл.255 от НК борави с понятието „данъчно задължение”. Законова дефиниция на това понятие е дадена в §1 т.5 от ДР на ДПК. Данъчното задължение е „в големи размери”, когато съответства на дефиницията в чл.93, т.14 от НК, а именно- границите му да са фиксирани в стойности между 3 000 лв. и 12 000 лв. Над тази стойност вече представлява такова в „особено големи размери”. В случая безспорно се касае до такова данъчно задължение, което е „ в особено големи размери”.

Данък добавена стойност пък е косвен данък, налаган върху оборотите на стоките и услугите като нормативната му уредба се съдържа в ЗДДС и ППЗДДС. С него се облагат всички обороти на една стока по веригата производство - потребление, известен още с наименованието „многофазен” данък. По същество се избягва многократното данъчно облагане чрез предвидения механизъм за приспадане на т.нар. „данъчен кредит”. Обект на облагане с ДДС е доставката на стоки и услуги. В чл. 6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „доставка”. По смисъла на закона „доставка” е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Начисляването по чл.55, ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на стоката, когато той е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Понятието „данъчен кредит” е дадено в чл.63 от ЗДДС и представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето /получателят по сделката/ има право да приспадне.

Данък добавена стойност винаги се заплаща от крайния потребител на стоката или услугата, ако не е регистриран по ЗДДС и остава в бюджета на държавата, докато транзитните доставчици и купувачи до крайния потребител, регистрирани по ЗДДС, съответно дължат внасяне на данъка, който са получили в цената на стоката или услугата, или придобиват право размера на данъка да им бъде възстановен.

Данък добавена стойност, посочен в Справката-декларация, която се съставя по образец, съгласно ППЗДДС има две съществени части. В част А се отразяват данни за извършените доставки – продажби и начислен данък върху добавената стойност. В част Б, се отразяват данните за получените доставки и данъчния кредит. Неразделна част от справките-декларации по чл.100 от ЗДДС са Дневниците за покупки и продажби, в които са описани първичните документи. Самите справки имат два съществени раздела. По единият раздел задълженото лице декларира данъчно задължение, т.е. размера на ДДС, който той следва да внесе по сделките, по които е доставчик, а в другия раздел декларира данъчния кредит, който има право да получи по фактурираните сделки, по които е получател. Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултата за периода и тя подлежи на внасяне в бюджета. Т.е. ДЗЛ е задължено да внесе тази само в случай, че начисления данък надвишава данъчния кредит, който е начислен по доставки към задълженото лице. Намаляването на начисления ДДС чрез: 1. неописването на фактури или 2. описването на фактури на доставки от регистрираното лице, при които то придобива право на въстановяване на данъчен кредит –ДДС в определения от закона срок, води до избягване на плащането на данъчното задължение.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че в настоящия случай с горепосоченото си поведение подсъдимият К. и подсъдимият Д., подпомогнати от подс. К. в справките- декларации, подадени от „Н.” – гр. С.З. пред ТДД - С.З. в условията на продължавано престъпление, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери за месеците юни и юли 2011г.-сумата от 97,718.90 лв., като са приспаднали неследващ се данъчен кредит. С оглед на което горния ДДС е дължим и следва да бъде внесен в приход на държавния бюджет в установения му размер.

Това обвинение съдът прие за напълно доказано от обективна страна и субективна страна.

Описаното деяние е извършено в условията на продължавано престъпление за подсъдимите К. и Д., тъй като отделните деяния, извършени от тях /за двата данъчни периода на м.юни и м.юли 2011г./ осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по гл.VІІ от НК на РБългария, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите.

Поради което съдът призна подсъдимия И.И.К. и подсъдимия С.П.Д. в извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Тъй като подсъдимата Н.А.К. е взела участие в извършване на горното престъпление само за периода на м. юни 2001г., като помагач, съдът призна същата за виновна в извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

При така изяснената фактическа обстановка съдът прие, че с горепосоченото си поведение подсъдимият И.И.К. за това, че в периода 01.06.2011г. – 15.08.2011г. в условията на продължавано престъпление като извършител в съучастие със С.П.Д., и Н.А.К., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- общо сумата от 97,718.90 лева на „Н.” ЕООД – гр. С.З. като е приспаднал неследващ се данъчен кредит по описания начин, както следва:

1. за данъчен период 01.06.2011г. – 30.06.2011г. в подадена – СД по ЗДДС вх. № 24001281431/ 14.07.2011г. - приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 73,713.54 лв., и

2. за данъчен период 01.07.2011г. – 31.07.2011г. в подадена СД по ЗДДС вх. № 243420701536829/ 15.08.2011г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24,005.36 лв.,

поради което в условията на продължавано престъпление, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

При гореописаната фактическа обстановка съдът също така прие, че с горепосоченото си поведение подсъдимият С.П.Д., за това, че в периода 01.06.2011г. – 15.08.2011г. в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н.А.К. и И.И.К., като извършител, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Н.” ЕООДгр.С.З., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо 97,718.90 лв. на „Н.” ЕООД – гр.С.З., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит по описания начин, както следва:

1. за данъчен период 01.06.2011г. – 30.06.2011г. в подадена – СД по ЗДДС вх. № 24001281431/ 14.07.2011г. - приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 73,713.54 лв. и

2. за данъчен период 01.07.2011г. – 31.07.2011г. в подадена СД по ЗДДС вх. № 243420701536829/ 15.08.2011 г. приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 24,005.36 лв.,

поради което в условията на продължавано престъпление, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

Освен това прие, че подсъдимата Н.А.К., за това, че в периода 01.06.2011г. – 14.07.2011г. в гр.Стара Загора в съучастие със С.П.Д. и И.И.К., като помагач, умишлено е улеснила С.П.Д. и И.И.К., чрез изготвяне и подаване по електронен път в ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора на СД по ЗДДС вх. № 24001281431 /14.07.2011г. и съответния дневник за покупки с включени фактури за покупки от доставчици, да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения на „Н.” ЕООД – гр.С.З., като приспаднат неследващ се данъчен кредит в особено големи размери - в размер на 73,713.54 лв., по посочените фактури с доставчици, по които сделки не били извършени, поради което е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

Престъплението по чл.255 от НК е резултатно, тъй като се стига до неправилно определяне на данъчните задължения и до неплащане на установени данъчни задължения към държавата. Същото може да се счита за довършено чрез избягване установяването на данъчните задължения или чрез избягване плащането на данъка, и то от момента, когато е настъпил конкретния визиран в данъчния закон падеж. Поради което извършването на данъчната ревизия, респ. издаването или влизането в сила на издадения въз основа на нея ревизионен акт само констатира наличието на ликвидно и изискуемо задължение за заплащане на данъка. Той обаче не може да се третира като юридически факт, определящ момента на възникване на това задължение, а само като изпълнителен титул/инструмент/. Поради което и не е необходима предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност по закон. /ТР № 1/ 2009 г./

Основният състав на чл.255, ал.1 от НК /редакция Д.в. бр. 75/ 2006г./, който в случая е приложимият закон, предвижда няколко форми на изпълнително деяние, изчерпателно посочени в т.1 до т.7 на нормата, които се изразяват в извършване на правно забранена дейност/напр. по 2, т.4, т. 5, т.6, и както е в случая- по т.7 - действия по приспадане на неследващ се данъчен кредит/, а други - в пропускане да се извърши правно вменена дейност чрез бездействие/ напр. по т.1 и т.3/. Във всички случаи обаче необходимо да се е стигнало до определения престъпен резултат- избягване установяването или плащането на данъчните задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в специалния закон /в случая - ЗДДС/ за внасяне на дължимия данък /ДДС/. Ако обаче чрез определени свои действия или бездействия деецът извърши или пропусне да извърши някое от посочените в т.1 - 7 дейности, но в предвидения в закона срок плати надлежно данъка, то няма да има осъществено престъпление по чл.255 от НК.

В случая са осъществени и двете форми на изпълнително деяние- и установяването, и плащането на данъчните задължения. С действията си подсъдимите са осъществил формата на изпълнително деяние по чл.255, ал.1, т.7 от НК- избягване установяване и плащането на данъчни задължения- за ДДС чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит. Неоснователен е доводът на защитника на подсъдимия К., адв. Ч., че не можело едновременно да се осъществят и двете форми на изпълнително деяние - избягване установяването и избягване плащането на данъчните задължения. В случая с факта на отразяването в двете СД и дневника за покупки към тях на неистинските счетоводни документи подсъдимите са попречили на данъчните органи да установят съществуващото задължение на дружеството към фиска, а с осъщественото бездействие- неплащането на дължимия данък /неустановен в пълния му размер именно поради поведението на подсъдимите/, е извършено и избягване на плащането му в този размер. При този вид данъчна измама доставчикът поставя между себе си и фиска една или множество „кухи” фирми, които уж купуват от него и плащат ДДС, което той си приспада при извършените от него реални продажби на стоки или извършени услуги на други фирми, но няма право на това, а е длъжен да внесе в бюджета целия начислен при продажбите данък/ а не само разликата с този, начислен по фиктивните покупки от фирми фиктивни доставчици. Всъщност при този вид измама се избягва внасянето на данъка или на целия данък /„стопява се”/ ДДС, който е получен в цената на стоката или услугата. При това положение той няма право да иска да му бъде възстановен данъка, тъй като се касае до фиктивни, а не до реални обороти. Неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в случая е налице, тъй като се касае до безспорно установен фиктивен, а не до реален оборот. Безспорно е установено, че в случая само е придаден вид посредством инкриминираните документи, че са осъществени покупки от двете фирми фиктивни купувачи- “А.”ЕООД и „Д.”ЕООД, докато всъщност те са използвани от подсъдимите за „стопяване” на дължимото ДДС, формирано от действителните облагаеми сделки- продажби/ на „Е. и др./ от ДЗЛ, за да не бъде внесено в бюджета.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

По начало за наличието на умисъл/вина/ за извършване на едно престъпление следва да се изхожда от характера на извършените от дееца действия. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият К. в инкриминирания период е извършил действия, обективно установяващи, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването им. Поради което съдът прие, че при извършването на деянията е действал умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е бил наясно още от самото начало, че за процесния период от два масеца /м.юни и м.юли 2011г./ по инкриминираните фактури дружеството не е осъществило декларираната като реална търговска дейност, а отразява само фиктивни сделки/покупки от фиктивни доставчици - „А.” и „Д.”, които ще бъдат отчитани данъчно с цел осъществяване на престъпления срещу данъчната система на РБългария /”стопяване” на ДДС по други реални сделки на дружеството/. Въпреки това лично е съставил/ или диктувал на формалните собственици как да съставят инкриминираните фактури и други първични документи /напр.касови бонове към тях/, предоставил е същите на подс.К. за включване в инкриминираните месечни справки- декларации и дневници за покупки на дружеството пред ТД на НАП- С.З., макар да е знаел, че се касае за фиктивен оборот на дружеството, за който не са налице съответните първични придружаващи документи, както и че поради това няма право да си приспадне неследващия му се данъчен кредит. С оглед на което неговият умисъл в осъществяването на престъпната дейност е налице. Умисълът му е пряк, тъй като същият е съзнавал, че избягва установяването или плащането на данъчно задължение чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.255 ал.3, във вр. с ал.1, т.7 от НК.

Съвместната престъпна дейност на подсъдимите К. и Д. се състои в изготвянето на инкриминираните фактури, включени в счетоводните документи на фирмата от подсъдимата К.. И тримата са знаели, че тези документи не удостоверяват реално извършени доставки м/у фирмите и неоснователно се претендира признаване правото на данъчен кредит от получателя по тези фиктивни сделки, но въпреки това подсъдимите К. и Д. са съставили и предали процесните фактури за осчетоводяване на подсъдимата К. както и за включването им в СД и дневниците за покупки, а тя пък ги е включила стойностно в Дневника за покупки и в подадената от нея за м.06.2011г. СД по ЗДДС.. За следващия м.07.2011г. двамата сами са съставили и включили процесните фактури в Дневника за покупки и подадената за същия месец справка-декларация като с подс.Д. в ги е представил на хартиен носител в ТД на НАП- С.З.. Поради което съдът прие, че и подсъдимият Д., макар и само формален собственик на дружеството „Н.”, действащ под ръководството на подс.К., но също като извършител, а не като помагач, също е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като е искал и е целял настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието е действал умишлено/ при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. Същият е бил наясно още от самото начало, че с със съставянето на инкриминираните фактури и вписването им в справките декларации и дневниците за покупки не се отразява осъществена реална дейност на дружеството, а като се декларира такава търговска дейност с отразени фиктивни сделки по тези фактури се цели единствено данъчно отчитане с цел осъществяване на престъпления срещу данъчната система на РБългария. Знаел е, че чрез представянето им пред ТДД на НАП-Ст.Загора се присвоява право на данъчен кредит, като същевременно е имал познание за неверността на фактите и не е бил заблуден за съдържанието на процесните фактури, но въпреки това ги е подписвал и предоставял за осчетоводяване на подс.К.. За втория период заедно с подс.Костов ги е осчетоводил и представил пред данъчните. Горното бе безспорно установено по делото не само от самопризнанията му на ДП, но и от множеството преки и косвени доказателства, посочени по-горе. С оглед на което неговият умисъл в осъществяването на престъпната дейност е налице. Умисълът му е пряк, тъй като същият е съзнавал, че избягва установяването и плащането на данъчно задължение чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Поради което не може и да се обсъжда хипотезата на посредствено извършителство, т. е. същият да е бил използван от някого /подс.Костов/ за извършване на данъчно престъпление без да има съзнание за това/, и не може да става въпрос за някакво предоверяване или пък приятелска услуга.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Д. също е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна, и то при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.7 от НК.

Съдът при съвкупната преценка на доказателствата счете, че и подсъдимата Н.К., чрез осъществените от нея действия като помагач също е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици, като е искала и е целяла настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянията е действала умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. Макар и да не е осъществявала пълна счетоводна отчетност на дружеството, същата е била наясно още от самото начало, че дружеството е създадено с тази цел и не осъществява декларираната реална търговска дейност, а отразява само фиктивни сделки, които ще бъдат отчитани данъчно с цел осъществяване на престъпления срещу данъчната система на РБългария, както и че помага на подсъдимите К. и Д. да реализират тази цел. Нещо повече, от нейните собствени признания на ДП както и от св. показания се установява по безспорен начин, че е имала знание за цялата схема и включените в нея фирми, създадени от подс. Костов, както и е водила и счетоводството на фирмите фиктивни доставчици - „А.” и „Д.”. Така че е имала представа за възможностите на тези фирми и осъществявания от тях „оборот”. Посредством нейния електронен подпис е била представена инкриминираната месечна справка- декларация пред ТДД на НАП- Стара Загора, макар да е знаела, че се касае за фиктивен оборот на дружеството, за който не е налице съответния първичен или други придружаващи документи, както и че поради това то е нямало право на приспадане на неследващия му се данъчен кредит. Впрочем за това е получавала и достатъчно добро в сравнение с други счетоводители на малки фирми възнаграждение, поради което лично е имала мотив да удовлетворява изискванията към нея. Всъщност именно поради това същата още на ДП се е признала за виновна и не е направила възражението, което прави в съдебната фаза на процеса, че само механично е отразявала цифри по нареждане на подс.К. или на подс.Д.. С оглед на което нейния умисъл в осъществяването на престъпната дейност е налице. Умисълът и е пряк, тъй като същата е съзнавала, че чрез своите действия: оформяне/контиране/ на документи чрез счетоводна система, носени и от подсъдимите К. и Д., съставяне на СД и дневниците към тях, и представянето им заедно с тези дневници пред органите на данъчната администрация с пълното съзнание, че се касае до „кухи” обороти и префактуриране на недействителни стокови потоци, е улеснила двамата да избегнат установяването и плащането на данъчни задължения за м.юни 2011г. в особено големи размери чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит по ЗДДС. Всъщност за първия период именно благодарение на нейното участие и специални знания във връзка с горните действия по данъчното отчитане на фирмата, в което се е изразила нейната помагаческа роля, данъчната администрация е била заблудена относно действителния размер на дължимия данък/ДДС/ от осъществяваната от „Н.” дейност, с което е била осъществена целта на подсъдимите К. и Д. да избегнат установяването и плащането на данъчни задължение и неправомерното присвояване на правото на данъчен кредит, с което реално е бил ощетен фиска. Поради което нейната роля в извършване на деянието е доказана и тя не може да бъде приравнявана с обикновените счетоводители, които механично пренасят цифри в документи, осчетоводявайки носените им счетоводни документи, както се стреми да докаже защитата. Макар и в ОА да не е конкретизирано в какво точно се състои точно формата и на съучастие, съдът намира, че от действията и може да бъде направен извод, че се касае до помагаческа дейност по смисъла на чл. 20, ал.4, пр. 6 от НК, а именно: „ по друг начин”, тъй като според съда не е налице нито едно от останалите предложения, посочени в тази разпоредба на закона.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимата К. също е осъществила състава на престъплението, за което съдът я призна за виновна, както от обективна така и от субективна страна, и то при наличието на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК.

 

ОТНОСНО ВИДА, РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

 

 

- на подсъдимия И.И. К.:

Разпоредбата на чл.255, ал.ІІІ във вр. с ал.І, т.7 от НК предвижда за избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери налагането на наказание в размер от 3 до 8 години Лишаване от свобода” и кумулативно с това наказанието Конфискация на част или на цялото имущество на виновния”.

Видно от събраните по делото доказателства /свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларация за СИП и др. подсъдимият И.И.К. към момента на извършване на деянието е неосъждан. Същият е с лоши характеристични данни, тъй като срещу него има образувано друго досъдебно производство и то за аналогично обвинение, а по делото се съдържат данни за течаща в момента друга ревизия на данъчни органи от друг данъчен район. Съгласно представената от прокуратурата справка- извлечение от ТР подс. К. е собственик на 30 дерегистрирани към момента фирми. Тъй като от представената справка от УИС на Прокуратурата на РБългария е видно, че за част от деянията му в момента са отделени, макар и все още да не са налице данни за образувани наказателни производства, и по тях все още да няма постановени влезли в сила осъдителни съдебни актове, с оглед предмета и насочеността на реализираната престъпна дейност същият може да се счита за лице с немалка степен на обществена опасност особено във връзка с деяния от вида, за което е предаден на съд по настоящото дело. Налице е и голям размер на укритите данъчни задължения в „особено големи размери” и то за всеки един от данъчните периоди /над пет пъти/, което квалифицира деянието като такова „в особено големи размери”. Последното е достатъчно ясен белег за висока обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Поради което съдът счете, че с оглед целите на чл. 36 от НК и най- вече за поправянето и превъзпитанието на дееца е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поради което съдът счете, че наказанието на подсъдимия К. следва да бъде наложено в рамките на предвиденото в закона наказание /от 3-8 години/ при превес на отегчаващите вината обстоятелства/поради липса на смекчаващи такива/ и във връзка с чл.54 от НК определи на подсъдимия К. наказание “Лишаване от свобода” в размер на 5 години и 8 месеца.

Този размер съдът определи като взе в предвид не само високата степен на обществена опасност на подсъдимия за деяния от настоящия вид, но и високата обществена опасност на самото деяние, свързано с основите на финансовата система на държавата, както и с оглед на високата стойност на недължимо приспаднатия данъчен кредит. Предвид предните му осъждания /за едното от които е реабилитиран по право/ и липсата на каквито и да е смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, съдът постанови така определеното му наказание да бъде изтърпяно от него ефективно в затворническо общежитие от „закрит” тип при първоначален „строг” режим като приспадна времето, през което същият е бил задържан с МН„Домашен арест”, считано от 14.01.2013г. до 17.12.2013г..

Съдът не наложи на подсъдимия К. кумулативно предвиденото в закона наказание - Конфискация на част или на цялото имуществото на виновния” предвид липсата на установено и обезпечено със съответните обезпечителни мерки имущество. Съдът намира, че изпълнението на закона и обезпечаването на изпълнението на тази имуществена санкция следва да става още при започване на разследването чрез искания от страна на прокуратурата до съда за налагане на съответните обезпечения, а не едва при произнасянето на съда с крайния съдебен акт. Отделен въпрос е, че това следва да стане още в ревизионното производство при издаване на ревизионния акт от органа по приходите в съответствие с разпоредбата на чл.121 от новия ДОПК, който следва да поиска от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки. В противен случай се поставя под съмнение изобщо ефикасността на правораздавателната дейност на съда.

Този вид, размер и начин на изтърпяване на наказанието според съда се явява изцяло съобразен с вида и характера на самото престъпление, личността на подсъдимия, както и на целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал.1 от НК, а именно - да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.

на подсъдимия С.П.Д.:

Разпоредбата на чл.255, ал.ІІІ във вр. с ал.І, т.7 от НК предвижда за избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери налагането на наказание в размер от 3 до 8 години Лишаване от свобода” и кумулативно с това наказанието Конфискация на част или на цялото имущество на виновния”.

Видно от събраните по делото доказателства /свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларация за СИП и др. подсъдимият Д. към момента на извършване на деянието е неосъждан, с добри характеристични данни, тъй като срещу него няма образувани други досъдебни производства. Освен това има по- малка роля в извършване на деянието от тази на подс. К.. Горните обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.

Налице е обаче голям размер на укритите данъчни задължения в „особено големи размери” особено за първия от двата данъчни периоди. Последното е достатъчно ясен белег за висока обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Поради което съдът счете, че наказанието му следва да бъде наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства – при условията на чл.54 от НК. Съдът не уважи искането на защитата на подсъдимия при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК, тъй като не счете, че са налице каквито и да е изключителни или многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Предвид гореизложеното съдът прецени, че наказанието му следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поради което определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода” в размер на 3 години лишаване от свобода, т.е в предвидения от закона минимален размер. Съдът обаче счете, че с оглед целите на чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поради което постанови изтърпяването на така наложеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. Този изпитателен срок съдът определи като взе предвид твърде големия размер на неправомерно приспаднатия данъчен кредит и то само за два данъчни периода, както и лекотата, с която този подсъдим се е поставил в услуга на подсъдимия К..

Този вид и размер наказание съдът определи като взе в предвид невисоката степен на обществена опасност на дееца както и високата степен на обществена опасност на самото деяние, свързано с основите на финансовата система на, както и с оглед на високата стойност на недължимо приспаднатия данъчен кредит.

По горепосочените причини/ касаещи подсъдимия Костов/, както и поради по-малкото участие на този подсъдим в извършването на деянието съдът не наложи на подсъдимия Даскалов кумулативно предвиденото в закона наказание - „Конфискация на част или на цялото имуществото на виновния”.

Този вид и размер на наказанието според съда се явява изцяло съобразен с вида и характера на самото престъпление, личността на подсъдимия, както и на целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал.1 от НК, а именно - да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.

на подсъдимата Н.А.К.:

Видно от събраните по делото доказателства /свидетелство за съдимост, характеристична справка, декларация за СИП и др. подсъдимата К. към момента на извършване на деянието е неосъждана, работи и е с добри характеристични данни, тъй като срещу нея няма образувани други досъдебни производства. Освен формата и на съучастие/помагач, а не съизвършител/ същата има по-малка роля в извършване на деянието от тази на подс.К. и подс.Д.. Горните обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. Налице е обаче голям размер на укритите данъчни задължения в рамките на „особено големите размери” и то точно за данъчния период на нейното обвинение - 73,713.54лв.. Наред с това с оглед придобитите лични впечатления по време на разглеждането на делото съдът прецени, че формалното и признаване на вината не кореспондира на процесуалното и извънпроцесуалното и поведение. Същата и в момента /с оглед на нейните собствения изявления в с.з./ продължава да обслужва счетоводно фирмите на подс.К., като по време на съдебното следствие дори активно го подпомагаше. Последното говори за липса на истинско разкаяние, осъзнаване на вината, и е достатъчно ясен белег за немалка обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Поради което съдът счете, че по отношение на нея не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което не уважи искането на защитника и при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1 от НК, а наказанието и следва да бъде наложено при условията на чл. 54 от НК- при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поради което определи на подсъдимата Колева наказание лишаване от свобода” в размер на 3 години лишаване от свобода, т.е в предвидения от закона минимален размер.

Съдът обаче счете, че с оглед целите на чл.36 от НК и най- вече за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително същата да изтърпи ефективно наложеното и наказание. Поради което постанови изтърпяването на така наложеното наказание на подс.К. да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. Този изпитателен срок съдът определи като взе предвид твърде големия размер на неправомерно приспаднатия данъчен кредит и то само за един данъчен период, както и липсата на искрено разкаяние и лекотата, с която се е поставила в услуга на подсъдимия К..

Този вид и размер наказание съдът определи като взе в предвид достатъчно високата степен на обществена опасност на дееца както и високата степен на обществена опасност на самото деяние, свързано с основите на финансовата система на, както и с оглед на високата стойност на недължимо приспаднатия данъчен кредит.

По горепосочените причини както и поради по-малкото и участие в извършването на деянието съдът не наложи на подсъдимата К. кумулативно предвиденото в закона наказание - „Конфискация на част или на цялото имуществото на виновния”.

Този вид и размер на наказанието според съда се явява изцяло съобразен с вида и характера на самото престъпление, личността на подсъдимата, както и на целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал.1 от НК, а именно - да поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно в полза на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените на ДП разноски в размер на 380 лева, и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София- направените при разглеждането на делото п ред съда разноски в размер на сумата от 1252 лева.

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимите и стремежа им за облагодетелстване по неправомерен начин, както и недостатъчната ефективност на функциониращата в периода на извършване на престъплението данъчна система на обществото, и празнотите в данъчното и търговско законодателство, даващи възможност за извършването на такъв вид престъпления.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

СЪДИЯ: