МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 55 /25.11.2014 г. по НОХД № 79/2014г.

по описа на Старозагорския окръжен съд

 

Производството е на основание чл. 343а ал.1, б.”б”, във вр.чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК  и чл. 54 от НК.

 

Обвинителният акт, внесен на 20.02.2014г. в ОС- гр.Стара Загора, е против подсъдимия И.Г. ***, затова, че на 25.07.2013г. в землището на гр.Стара Загора, на кръстовището на главен път 1-5 и път 66032, при управление в посока от юг на север по главен път 1-5 на моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Ман" с рег.№ РВ 9466 MB, е нарушил правилата за движение по пътищата предвидени в Закона за движението по пътищата, а именно:

-чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди";    

- чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението";

- чл.21 ал.2 вр.ал.1 от Закона за движението по пътищата - "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21 ал.1, това се сигнализира с пътен знак „В 26" -забранено е движението със скорост по-висока от 50 км/ч.";

и чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата - "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение", като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Д. с ЕГН **********, като деецът след деянието си е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,- престъпление по чл.343а ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК.

  В обстоятелствената част на обвинителния акт се описва механизма на ПТП като се приема за установена описаната в него фактическа обстановка, почиваща изцяло върху изводите на назначената по ДП повторна тройна комплексна автотехническа експертиза /ПКАТЕ/ и съставения след повторен оглед протокол за оглед и фотоалбум към него. Същата е назначена с оглед постъпилите възражения и искания при предявяване на материалите от разследването на обвиняемия и защитника му, както и на пострадалата, респ. поверениците й, във връзка с назначената и изпълнена първоначално единична автотехническа експертиза. С оглед заключението на ПКАТЕ, назначена по ДП, и съответните извършени от нея изчисления при отговора на въпросите относно мястото на удара, скоростите на движение на двата автомобила, опасната им зона и видимостта на водачите, държавното обвинение приема, че техническите причини за настъпване на ПТП са:

- Движението на товарен автомобил „МАН” със скорост 85 км/ч. При движение с максимално разрешената за конкретния участък от пътя 50 км/ч. и еднозначни действия, за водача на товарен автомобил „МАН” е съществувала техническа възможност да спре преди мястото на удара. При движение на товарен автомобил „МАН” със скорост 59 км/ч. (58,7 км/ч.) непосредствено преди настъпване на произшествието, еднозначно движение и действия на водача му, двете МПС биха се разминали и не би настъпило ПТП. 

- Навлизането в кръстовището на лек автомобил „ВАЗ” и пресичане траекторията на движение на товарен автомобил „МАНвъв времеви момент, когато за водача на товарен автомобил не е съществувала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Технически правилно е водача на лек автомобил „ВАЗ” да не предприема пресичане платното за движение при наличие на МПС движещи се по пътя с предимство, да се съобрази с тяхното положение и скорост и да ги пропусне да преминат. 

От правна страна обвинението приема, че от страна на обв. К. причина за настъпване на произшествието е липсата на адекватна реакция на подсъдимия при възникването на опасността, изразяваща се в предприемането на „спасителна” маневра завиване наляво, движението му със значително превишена скорост от около 85 км/ч. (при движение на товарния автомобил със скорост на движение 50 км/ч. и еднозначни действия на водача му, товарният автомобил би се спрял преди коридора на движение на лекият автомобил), и незадействане навреме на спирачната система на управлявания автомобил/ предвид липсата на  спирачни следи на товарния автомобил преди сблъсъка между двете превозни средства и наличието на такива само след това/.

Тъй като след настъпилото ПТП подс. К. е направил всичко зависещо от него и възможно към този момент за оказване на помощ на пострадалата, прокурорът е внесъл обвинението по по-леката квалификация, а именно тази по чл. 343а ал.1, б.”б”, във вр.чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК. 

В с.з. представителят на ОП - гр.Стара Загора поддържа изцяло така предявеното и внесено с обвинителния акт в съда обвинение. Заявява, че при проведеното съдебно следствие е потвърдена изцяло описаната в ОА фактическа обстановка, установена от заключението на назначената по ДП КАТЕ. Счита че независимо от използвания от експертите метод на работа, липсват основания да се приеме, че това експертно заключение е неправилно и не почива на обективната действителност. Поради което е изразил несъгласие с приемането на заключението на назначената и изслушана пред съда повторна АТЕ поради това, че изводите и са изградени върху много условности. Като безспорни нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата намира управлението от водача на товарния автомобил с несъобразена и превишена скорост, която е била изключено превишена над ограничението на пътния знак. Като допълнително нарушение, довело до настъпването на ПТП приема  извършването от подсъдимия водач на „спасителна” маневра  наляво/ с оглед установеното от КАТЕ място на удара в лентата обозначена за завиване наляво в посока юг-север/. Намира, че и в тази насока заключението на КАТЕ дава конкретен отговор за разлика от становището на повторната АТЕ, а именно, че при праволинейно движение на товарния автомобил  направо дори и с по- висока от 50 км/ч скорост, този вредоносен резултат не би настъпил /т.11 от експ./. Освен това счита, че съгласно т.12 от КАТЕ и при движение на товарния автомобил в дясната част на лентата му на движение, аналогично аварийно спиране и скорост  на движение от около 75 км/ч,  двете МПС са щели да се разминат, и е нямало да настъпи ПТП. Взема отношение и досежно допуснатото от пострадалия водач виновно поведение, допринесло в голяма степен за настъпване на конкретното ПТП, а именно-несъобразяването с пътния знак „Б2”:Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Намира обаче, че то намира своето оправдание в обстоятелството, че пострадалата като дългогодишен водач, е знаела, че на пътя с предимство, който е трябвало да пресече, за водачите съществува друг знак за ограничение на скоростта- до 50 км/ч, и те са били длъжни да съобразят своето поведение с него.

С оглед на което счита, че подсъдимият с неправомерното си поведение като водач е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а също така безспорно е налице посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Предвид което моли същия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение като му се наложи наказание към средния размер, предвиден в закона, а именно  две години “Лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като счита, че при липсата на други криминални прояви от подсъдимия, и обстоятелството, че е баща на две непълнолетни деца, с изтърпяването на това наказание ефективно няма да постигне целите на наказателната репресия. Поради което моли за отлагане изтърпяването на наказанието в изпитателен срок от четири години. Освен това счита, че подсъдимия К. следва да бъде лишен и от правото да управлява МПС за срок две години, какъвто е размера на  основното наказание лишаване от свобода. Взема отношение по въпроса с веществените доказателства.

В съдебно заседание на основание чл.271, във вр. с чл.76 и чл.79 от НПК съдът е конституирал като частен обвинител по делото наследницата на пострадалата М.Х.Д. – Х.Д.Б.- К..

В пледоарията си по същество повереникът и адв.М.З. поддържа заявеното от представителя на държавното обвинение, че фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, са изцяло потвърдени при проведеното съдебно следствие като също счита, че съдът при решаване на въпроса за вината следва да изхожда от заключението на КАТЕ от ДП, което в частта му досежно скоростта, с която е трябвало да се движи подсъдимия, за да не настъпи удара, е потвърдено и от заключението на повторната АТЕ. Намира, че с оглед заключението на първоначалната тройна АТЕ единствената причина за настъпване на ПТП е несъобразената скорост, с която подсъдимият К. е управлявал товарния автомобил, която въобще не е имал намерение да намали и не е намалил до момента на удара въпреки сигнализацията и ограниченията на пътното платно. Освен това намира, че другото извършено от него нарушение, довело до ПТП, това е предприетата от него „спасителна” маневра. Намира, че с оглед съдебната практика, тъй като същата е допринесла до настъпването на  ПТП, тя не може да бъде основание за освобождаването му от наказателна отговорност. Единствената правилна маневра според него, установена и от заключението на КАТЕ, е била отклоняването на автомобила възможно най-вдясно на пътното платно, където той е следвало и да се движи с оглед изискването на ЗДвП. Счита, че с тези си свои действия, установени по един безспорен начин, подсъдимият К. сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, поради което следва да бъде признат за виновен изцяло по предявеното му обвинение. Пледира при определяне на наказанието му да бъдат съобразени целите на специалната и генерална превенция на НК като счита, че същия следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС за един по-дълъг срок с оглед допуснатите от него нарушения на ЗДвП. Моли за налагане на наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства предвид и взетото от прокурора при определяне квалификацията на деянието единствено смекчаващо вината обстоятелство, а именно, че е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, за което изразява особено мнение предвид заключението на СМЕ, че в рамките на пет минути смъртта е настъпила неизбежно. Поради което счита, че наказанието му следва да бъде определено  над средния предвиден в закона размер, а именно  три години “Лишаване от свобода”. Не се противопоставя на приложението на чл.66, ал.1 от НК, но моли същият да бъде в максимален срок, а именно пет години. От името на доверителката си претендира и за заплащане на направените по делото разноски за един адвокат.

Вторият повереник на частния обвинител адв.Левашки поддържа изцяло казаното от представителя както на държавното, така и на частното обвинение като счита, че независимо от известните противоречия в двете тройни АТЕ, е безспорно установено, че скоростта, с която се е движил подсъдимия е била близо два пъти над разрешената, действията му са били прекалено самонадеяни, още повече в качеството му на водач на тежка композиция с по-особена специфика на управление и на задействане на спирачния механизъм, и не е отчел ограничителните знаци и съответно не е предприел животоспасяваща маневра, която е предписана от закона, а именно като управлява автомобила плътно вдясно, за което е била е налице възможност, за да бъде избегнат удара. Освен това намира за безспорно установено и доказано и вмененото на подсъдимия нарушение за несъобразената скорост, с която се е движел, като счита, че при движение със съобразена с пътната обстановка скорост той е имал възможност да спре екстремно, въпреки заключението на ПКАТЕ от съдебната фаза, която я изключва.

Счита, че като частен обвинител  няма право да  оспорва приетата от прокурора правна квалификация, но изразява несъгласие с нея, тъй като с оглед получените от пострадалата травми, несъвместими с живота, според него няма оказана помощ на пострадалата от подсъдимия. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, поддържа становището на обвинението като счита, че с оглед смекчаващите вината обстоятелства: чистото съдебно минало, семейно положение, които са налице при подсъдимия, на същия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 66, ал.1 от НК, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. По отношение на допълнителното наказание „лишаване от правоуправление” счита, че следва да му бъде наложено такова наказание в подходящ срок, като бъде преценено административното му минало съгласно справката за нарушител по ЗДвП.

Защитникът на подсъдимия И.Г.К.  адв. В.Е. *** счита, че подзащитния му не следва да носи наказателна отговорност като счита, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват един безспорен извод за виновността му. Пледира за оправдателна присъда като счита, че вината за настъпване на ПТП е изцяло на пострадалия водач.  Оспорва правилността на заключението на повторната комплексна АТЕ от ДП като счита, че в своите изводи/ относно мястото на удара, механизма на ПТП, и останалите относими технически величини и зависимости/ същата е изключително необоснована и недостатъчно добре защитена в съдебно заседание. Според него разминаванията м/у първоначалните експертизи от ДП, върху заключенията на които почива обвинителния акт, и това на повторната  тройна АТЕ, назначена по време на съдебното следствие, се дължат на погрешно избрания според него метод за изчисление “Моментум 360”, който е неприложим при катастрофи, когато участниците в движението са  с различни маси, както и на погрешни измервания /сгрешени скици/. Счита, че с оглед заключението на  повторната тройна автотехническа експертиза е доказано, че със скоростта, с която се е движил доверителя му - от 82-86 км/ч, от мястото, където възниква опасната му зона, ударът е бил непредотвратим. Счита, че в конкретната пътна ситуация ударът би настъпил и в случай, че подсъдимият К. бе извършил заобикаляне отдясно на л.а. „ВАЗ 2101”,/ което според него е било невъзможно, тъй като при това си действие би излязъл от лентата за движение и неминуемо при преминаването през бордюрите е щял да загуби контрол над управляваното от него ППС или пък това би довело до друго ПТП с движещите се след други МПС/, респ. вместо спасителна маневра отново би причинил смърт. Оспорва и наличието на другото нарушение, вменено на подзащитния му, а именно предприетото отклонение на товарния автомобил наляво, окачествено от експертите като „спасителна” маневра, което не приема за такова с оглед липсата на дадени от подсъдимия обяснения. Досежно основното нарушение, касаещо превишената скорост от над 50 км/ч, намира, че с оглед заключението на повторната АТЕ е доказано, че ударът е щял да настъпи и при скорост по- малка от законно допустимата, тъй като автомобилът на пострадалата е бил в опасната зона. Поради което счита, че въпреки превишената скорост от 86 км/ч, с която се е движел подзащитния му, в настоящия случай тя  не е в причинна  връзка с настъпването на ПТП, тъй като то би настъпило и при движение с 50 км/ч. Поради което намира, че в случая вината е изцяло на пострадалата, която не се е съобразила с два знака: „Стоп!” и  „”Б2”- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, като е навлязла в кръстовището в момент, когато товарният автомобил, управляван от подзащитния му, вече е бил прекалено близо. Освен това намира, че подсъдимият като професионален водач не е бил длъжен да предполага, че с високата скорост, с която се е движел, управлявайки товарен автомобил, че  някой водач няма да спре, и че ще го удари странично. В това според него се състои и разминаването между първоначалната тройна АТЕ и повторната АТЕ- че ударът не е перпендикулярен, а страничен, т.е. в последния момент пострадалата се е опитала да избяга нанякъде, но не е успяла.

Подсъдимият И.Г.К., който на ДП е изразил съжаление за станалото, но не е дал обяснения, а в съдебната също отказва да даде такива, в предоставената му дума за лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан. 

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл. 283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

От събраните по делото доказателства по приложеното по делото ДП № 434/ 2013г. по описа на ОД на МВР-сектор „ПП”-гр. Стара Загора, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК, след проверка, прочитане и приемане, както и от събраните при проведеното съдебно следствие такива, съдът намери, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. В тази насока са следните документи по ДП № 434/ 2013г. по описа на ОД на МВР-сектор „ПП”-гр.Стара Загора, а именно: писмени документи: доклад за установен факт и предприето действие /л.6 от т.1/, протокол за оглед на ПТП ведно с фотоалбум към него, ведно с тахографски лист от 25.07.2013г. за МПС с рег. № РВ 9466 МВ, ведно с два броя заявка-нареждане от 24.07.2013г. /л.10-26, л.78,79 от т.1; л.125-135 от т.2/, препис-извлечение от акт за смърт /л.57 от т.1/, удостоверение за наследници /л.58,59 от т.1/, протокол за отговорно пазене /л.60,81 от т.1/, разписка за върнати вещи /л.61 от т.1/, етапна епикриза /л.62,63 от т.1/, информация от МВР Дирекция „НС 112” /л.64-66 от т.1/, справка от РЗИ гр. Стара Загора /л.67 от т.1/, справка за нарушител от региона /л.68,69 от т.1/, трудов договор и допълнителни споразумения към трудов договор /л.70-73 от т.1/, свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за техническа годност на МПС /л.74,75,82,83,84,99,100 от т.1/, полици за застраховка „гражданска отговорност” /л.76,77,80 от т.1/, свид. за съдимост /л.108,109 от т.1/, декларация за СМПИС /л.110 от т.1/, предавателно-приемен протокол /л.111 от т.1/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.112 от т.1/, три броя постановления на ОП гр. Стара Загора от 15.11.2013г., от 25.11.2013г. и от 17.02.2014г. /л.120-124,180,181 от т.2/ и други документи по описа на делото /л.3-5,7,29,37,80,98,104 от т.1; л.125-127,161,162 от т.2/., заключения на експерти: СМЕ на труп/л.д.40-45 от т.1/.; заключение на единична АТЕ  /л.д.46-56,101 от т.1; л.д.136-160,168 от т.2/; заключение на ПКАТЕ /л.д.136-160,170 от т.2/; веществени доказателства – лек автомобил марка „ВАЗ 2101” с рег. № СТ 0437 СР – на съхранение в тилова база на ОД на МВР гр. Стара Загора; товарен автомобил марка „МАН” с рег. № РВ 9466 МВ – оставен на съхранение на отговорно пазене на П.Й.Д.с ЕГН: ********** ***.; както и събраните по време на съдебното следствие допълнителни доказателства, а именно: справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към дата 19.02.2014г. /л.15 от делото/ и заключение на повторна тройна автотехническа експертиза /л.143-л.169 от делото/.

Подсъдимият И.Г.К. е роден на ***г***, има настоящ и постоянен адрес в гр.Пещера, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, работи като професионален шофьор на товарен автомобил в „Г.” ЕООД гр. Пловдив, неосъждан. Същият  е правоспособен водач на МПС, притежава валидно СУМПС под № 280166996 от 08.07.2010г. и е с придобити категории за управление на МПС - „В”, “С” и „Е”. Води се на отчет в сектор „КАТ” при ОД на МВР- гр.Пазарджик.

На 25.07.2013г. около 06.00чaсa, подсъдимият К. потеглил с товарен автомобил марка „МАН” с рег. № РВ 9466 MB, собственост на „Г.” ЕООД гр.П., от град П. за град С.З. и град Г.. Подсъдимият К. транспортирал с товарния автомобил 17 броя палети с различен по вид алкохол. След като пристигнал в град Стара Загора, същият се отбил в склад за алкохол, намиращ се в индустриалната зона на града, където разтоварил 12 от транспортираните от него палети с алкохол. След като приключил с разтоварването на алкохола в гр. Стара Загора подсъдимият К. потеглил с останалите 5 на брой палета с алкохол в посока към град Г.Движейки се в тази посока около 09.30 – 09.35 часа подсъдимият К. излязъл на околовръстния път І-5 на град Стара Загора, като насочил управлявания от него товарен автомобил в посока от юг на север. Времето било ясно, слънчево, със суха пътна настилка, като подсъдимият управлявал автомобила с включени къси светлини и поддържал висока скорост на движение, тъй като пред него не се движили други МПС.

За превозните средства, пътуващи в посока север по главен път  I-5, на разстояние от 174 метра южно от мислената осова линия на платното за източен вход на кръстовището между път I-5 и път 66032, бил поставен и започвало действието на пътен знак В26, забраняващ на водачите да управляват превозните средства със скорост по-висока от 50 км/ч. Подсъдимият обаче не се съобразил с тази забрана и продължил да управлява товарния автомобил след пътния знак В26 с превишена скорост/ от около 85 км/ч/.

По същото това време, по път 66032 (свързващ с.Хрищени с гр.Стара Загора) в посока от изток на запад, се е движил лек автомобил марка "ВАЗ 2101" с рег. № СТ 0437 СР, управляван от пострадалата М.Х.Д. ***. По този път също имало поставени пътни знаци, манифестиращи предварително опасността от опасна пътна ситуация, с които същата е следвало да се съобрази. На  пътя за движението на л.а. ВАЗ преди стоп-линията се били поставени: пътен знак Б1 и пътен знак Т8 с надпис „Стоп!- 100 метра”, а на 30 метра преди този знак са били поставени знаците А-13 и В-26. На кръстовището между път I-5 и път 66032, намиращо се в землището на град Стара Загора, пострадалата Мария Христова Д. навлязла в него като не се е съобразила с поставения на път 66032 пътен знак "Б2" – „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”. По делото няма обективни данни дали същата е спряла преди това на знака „Стоп”, а след това на стоп-линията, забелязала ли е товарния автомобил, движещ се по пътя с предимство, който е трябвало да пресече, огледала ли се е, за което я задължавал  пътен знак "Б2" – „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство!”, и предприела ли е пресичане на пътя му на движение, навлизайки в кръстовището, въпреки че е възприела опасността. Видимостта за това обективно е била добра- от порядъка на 120 м за двете ППС /съгласно заключението на ПКАТЕ от ДП/. Подсъдимият К. по това време се движел по главен път I-5 и се намирал вече в района на кръстовището. Последният възприел опасността за движението, възникнала в резултат на навлизането в кръстовището на лекия автомобил марка „ВАЗ” и за да избегне удара предприел завой наляво и аварийно спиране. Независимо от реакцията на водача-подсъдимия К., разстоянието между двата автомобила било малко, поради което последвал тежък удар.

Вследствие на удара пострадалата М.Х.Д. с ЕГН **********, е получила тежки увреждания, в резултат на които е починала на място. След станалия инцидент и установяването на превозните средства в покой, подсъдимият К. слязъл от товарния автомобил и отишъл незабавно до лекия автомобил марка „ВАЗ”. Като видял в какво състояние се намира вътре в колата пострадалата Д. от служебния си мобилен телефон веднага сигнализирал за случилото се на тел.”112”. Междувременно на мястото на инцидента пристигнали и други лица, като подсъдимият К. помолил един около 60- годишен мъж да му помогне да извадят пострадалата от лекия автомобил с цел оказването й на спешна помощ, но последния го посъветвал да не пипат нищо до идването на лекарския екип. Пристигналите на място след малко екипи на полицията от с-р „ПП”, на ЦСМП гр.Стара Загора и на Гражданска защита, без да местят автомобилите, успели да отворят извадят тялото на пострадалата Мария Д. от л.а.”Жигули”, което било качено на носилка и отнесено в пристигналата линейка на ЦСМП - Стара Загора. В медицинския автомобил свид. Я.Т.И.,*** констатирал смъртта на пострадалата Д. като установил липсата на сърдечна дейност, на двустранно дишане, както и това, че зениците й били трайно разширени, нереагиращи на светлина. Свид. И. изчакал идването на място на съдебния лекар д-р Т.Т., след което тялото на пострадалата било прехвърлено на дошлата с д-р Т. линейка на Съдебна медицина. Пристигналата на мястото на ПТП дежурна оперативно-следствена група при ОД на МВР гр. Стара Загора извършила оглед на пътно-транспортно местопроизшествие, като резултатите от него били отразени в съставен за целта протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от 25.07.2013г. включително е и бил изготвен фотоалбум за посетено местопроизшествие. На мястото на произшествието подсъдимият К. бил тестван от полицейските служители за наличие на алкохол и за наличие на наркотични вещества с технически средства „Дрегер 7510 – 0063’ и "Дрегер Дръг Тест 5000" с № ARAM 0003, които отчели отрицателни резултати от 0.00 промила.

От заключението на извършената по досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 188 /2013г. от 02.08.2013г., изготвено от д-р Т.Т. се установява, че пострадалата М.Х.Д. с ЕГН: ********** е получила: Гръдна травма /счупвания на ребра двустранно, контузии на белите дробове, разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка, кръв в лявата гръдна кухина/. Установено е малокръвие на трупа и вътрешните органи. Установено е също така, че Д. е получила още: Коремна травма /разкъсване на слезката и черния дроб, кръв в коремната кухина/; Черепномозъчна травма /кръвонасядане на меките черепни обвивки, счупване на горната челюст, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/; Счупване на гръбначния стълб на ниво 9/10 гръден прешлен; Счупване на таза; Счупване на лявата мишнична кост; Отворено счупване на дясната подбедрица; Счупвания на предноходилните кости на лявото ходило; Охлузвания и кръвонасядания по крайниците. Установени са слабо изразени атеросклеротични промени по мозъчните артерии, аортата и венетичните артерии. В кръвта на пострадалата Д. не е установен алкохол. Като причина за смъртта на Мария Христова Д. в експертното заключение са посочени тежките и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. Всички травматични увреждания отговарят да са получени по време и начин, отразени в предварителните сведения, и са прижизнени. 

От заключението на назначената по ДП повторна комплексна АТЕ, изпълнена след единична такава по искане и на двете страни, се установява, че първоначалният контакт между двете превозни средства (мястото на удара) е бил в източната лента на околовръстния път, предназначена за движение на ПС на север, на 0,4 метра източно от мисленото продължение на западната ограничителна линия на лентата за движение на ПС в посока на север. Едва в момента на удара подсъдимият К. задействал спирачната система на товарния автомобил марка „МАН”/. Лекия автомобил, управляван от пострадалата,  е  бил закачен и леко повдигнат от товарния автомобил като първоначалния контакт е бил в цялата предна челна част на товарния автомобил /първоначално с преден десен ъгъл/. С тази си част т.а. е контактувал със страничната лява част на лекия автомобил марка „ВАЗ” от позицията на задно ляво колело до предно ляво колело/което е видно и от първоначалния огледен протокол от 25.07.2013г. и приложения към него фотоалбум/. Тъй като водачът/подсъдимият К./, е предприел маневра завиване наляво, с оглед динамиката и механизма на произшествието надлъжната му ос е била под ъгъл от около 9 градуса спрямо остта на околовръстния път. След удара „в зацепено състояние” двата автомобила в процес на закъснително движение са се транслирали на север –северозапад, като лекият автомобил е изтласкван пред товарния автомобил до мястото на установяването им в покой, където са регистрирани след ПТП/в срещуположната на т.а. лента за движение на пътното платно/.

Мястото на удара съгласно отразеното в огледния протокол и заключението на тази експертиза е определено еднозначно от фиксираните веществени доказателства в първия огледен протокол – спирачни следи и такива от задиране по асфалтовата настилка. Намира се на 11,4 м източно и 1 м южно от приетия ориентир, на 0,4 м източно от мисленото продължение на западната ограничителна линия на лентата за движение на т.а. в посока север. В съдебно заседание експертите са пояснили, че първоначалният контакт се определя като зона и е правилно изчисленията да бъдат  направени към момента на максималния ударен импулс, който се достига непосредствено преди фазата на отвръщане, към момента на настъпване на еластичните деформации при  максималното проникване. От тази точка те са извършили своите изчисления, като са имали предвид Закона за изменение на количеството на движение.

Под действието на моментния ударен импулс спрямо масовия център на лекия автомобил ВАЗ, след удара с товарния автомобил, той се е завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре. След удара двете ППС са се движели контактувайки като т.а. е избутвал с предната си част л.а., контактувайки с лявата му страница. Марко след удара т.а.е започнал да се движи с максимално спирачно закъснение като е оставял спирачни следи по асфалтовата настилка. Такива от странично приплъзване е оставял и л.а..Ударът между двете МПС е настъпил в момент, в който спирачното закъснение на т.а. е бил във фаза на нарастване малко преди да достигне максималната си стойност, след което двете МПС са се движели като система от тела.

Според ПКАТЕ, чието заключение като по- правилно и непротиворечиво, съответстващо на останалите доказателства по делото, съдът напълно възприе, скоростта на движение на товарния автомобил към момента на удара е около 82 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил, към този момент–15 км/ч. Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди настъпване на ПТП /към момента на реакция на водача му/ е около 85 км/ч.. Вещите лица са изчислили, че опасната зона за спиране на товарния автомобил при конкретната пътна ситуация и скорост около 85 км/ч е 90 метра. А опасната зона на лекия автомобил, при движение със скорост от 15 км/ч е от порядъка на 9 метра. Поради което след като са изчислили разстоянието, на което се е намирал товарния автомобил от мястото на удара към момента на реакцията на водача му, са приели, че то е било 41,8 метра, т.е. водачът на товарния автомобил при движението при скорост от 85 км/ч е нямал техническа възможност да установи автомобила си в покой преди коридора на движение на лекия автомобил и същият попада в опасната му зона за спиране.  Същевременно при тези условия товарният автомобил не е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, поради което  водачът му е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като пропусне товарния автомобил да премине. На въпроса при каква скорост на движение водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП експертите са изчислили, че при конкретната ситуация и управление със скорост от 85 км/ч, съответно с опасна зона за спиране от 90 метра, водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като се е намирал на 41,8 метра от мястото на удара, когато лекият автомобил е попаднал в опасната му зона за спиране.

Но при управление на товарния автомобил при скорост от 50 км/ч, тъй като опасната зона за спиране е 41,6 метра, водачът би имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, тъй като се е намирал на 41,8 метра от мястото на удара, когато лекият автомобил е попаднал в опасната му зона за спиране. И при всяка друга скорост под 50 км/ч  на товарния автомобил, произшествието технически е било предотвратимо от водача му чрез аварийно спиране. Тъй като обаче водачът на товарния автомобил е реагирал своевременно едва, когато се е убедил, че лекият автомобил е навлязъл в лентата му за движение, високата му скорост 85 км/ч  със съответно опасна зона от 90 метра, не му е позволила да предотврати сблъсъка чрез аварийно спиране.

Поради липсата на обективни данни затова дали лекият автомобил е спирал на знак „Стоп” преди да потегли, е технически невъзможно  да се определи на какво разстояние е бил л.а.ВАЗ преди стоп-линията, в момента в който е имал възможност да забележи товарния автомобил от разстояние от около 120 метра /измерено в положение при който същия е с предницата си в/у стоп-линията/.

Досежно въпроса  дали удара е щял да настъпи, ако водачът на товарния автомобил не е напускал лентата, предназначена за неговото движение на пътното платно, и при технически правилно движение по средата на предназначената му източна лента за движение, респ. в дясната и част, експертите отговарят, че ПТП не би настъпило при движение плътно вдясно в източния край на неговата лента за движение и същия би се разминал със задната част на лекия автомобил, при движение на товарния автомобил от 85 км/ч. А при движение с 75 км/ч на т.а. двата автомобила биха се разминали дори ако той се е движил в средата на лентата за движение. При еднозначно движение на товарния автомобил, действия на водача му, и скорост на движение на товарния автомобил непосредствено преди настъпване на ПТП дори от около 59 км/ч, двете МПС са щели да се разминат и е нямало да настъпи ПТП.

При изслушване на ПКАТЕ в съдебно заседание експертите са заявили, че отклоняването на товарния автомобил наляво вследствие на завъртане на волана от водача е неговата естествена реакция за настъпване на опасност на пътя, а не маневра. В случай обаче, че водачът на т.а. не е отклонил наляво волана си за управление, а се е движел: 1/ в в центъра на  за движение и 2/ в източния край на своята лента за движение-възможно най- вдясно в собствената му лента за движение/ видно от Приложение №1 и №2 към заключението на тройната АТЕ/на л.160 от ДП/, траекториите на двата автомобила биха се пресекли по начин, че: 1/ удар би настъпил в предната му лява част в страничната лява врата на лекия автомобил /Вариант № 1/,  и 2/ в зоната на задна лява врата и заден ляв калник/Вариант№ 2/. В този случай и самите увреждания биха били различни. При реалното завиване наляво на товарния автомобил обаче ПТП е настъпило като мястото на удара се е реализирало с предната дясна част на товарния автомобил в страничната лява част на лекия автомобил, в зоната около задно ляво колело.

Според тях скоростта на движение на товарния автомобил в момента на удара е около 82 км/ч и тя напълно кореспондира с отчетената по тахографския лист. Скоростта на товарния автомобил непосредствено преди настъпване на произшествието е около 85 км/ч, и тя също напълно съответства на тахографския лист, като се отчете и допустимата грешка, допускана при измерване с тахографски шайби.

Във връзка с възраженията на защитата обясняват, че само хоризонталната маркировка на околовръстния път с посока север–юг има отношение за това къде са се намирали МПС към момента на удара и след него, респ. това се отразява върху всички данни, които са необходими, относно изчисляване на скорости, отстояния и т.н., това под какъв ъгъл ще бъде пътя с посока запад – изток в конкретната ситуация за определяне на положенията на МПС към момента на удара, няма никакво значение за определяне положението на автомобилите към момента на удара. Траекторията на движение на двата автомобила са определили спрямо деформациите на двата автомобила и спрямо следите, които са от значение при определяне на скоростта.

Категорични са в извода си, че и за двамата водачи е съществувала техническа възможност да се възприемат взаимно от достатъчно голямо разстояние, и то такова, което надвишава опасната зона за спиране на товарния автомобил/120 м/. Макар че действията на подсъдимия К. да реагира в момента, когато лекият автомобил е започнал да пресича лентата му за движение, са били технически правилни, той не е предприел дължимото според закона действие, за да предотврати ПТП, а именно аварийно спиране, респ. същото е било едва в последния момент и не е дало резултат. Ако подс.К. се е движил с разрешената скорост с 50 км/ч, той е имал възможност да спре преди коридора на движение на л.а.”Жигула”.

Досежно обстоятелството дали водачката на л.а. е спряла на знака преди да навлезе в кръстовището заявяват, че ускорението на л.а”Жигули”от 0,9 м/секунда на квадрат, което те са приели, съответства на това същият да е потеглил от място и да развие тази скорост към момента на удара. Което обаче не означава, че пострадалата водачка непременно е спряла. Тъй като обаче няма обективни данни / от св. показания и от техническите характеристики на л.а./ лекият автомобил да не е спрял, те са приели, че водачът му е извършил технически правилни действия – да спре и да потегли преди стоп – линията.

Предвид направените оспорвания от защитата/въпреки че по време на ДП частично са били уважени такива/  по време на съдебното следствие бе назначена и изслушана повторна тройна АТЕ, изпълнена от други вещи лица, която е отговорила на въпроси, зададени предимно от защитата. От нейното заключение се установява, че: скоростта на лекия автомобил в момента на първоначалния контакт е била ниска като характера на деформациите дава основание да бъде направен извода, че протриването е започнало от задната към предната част от дясно наляво в зоната пред задно ляво колело. Тази експертиза е приела, че деформациите и пораженията по двата автомобила съответстват напълно в отразеното на първоначалния огледен протокол. Със същата е установено обстоятелството, известно и на предходната ПКАТЕ, че оста на път 66032 е под ъгъл 70 градуса спрямо остта на път І-5. Тази експертиза установява, че разстоянието от стоп-линията до лентата за движение на главния път е 2,50 метра, а видимостта за водачката на л.а. „ВАЗ” от стоп-линията на юг /към товарния автомобил/ е около 80 метра. И тази експертиза приема, че едва при навлизането на лекия автомобил в кръстовището водачът на товарния автомобил, подс. К., е реагирал за аварийно спиране, като го е отклонил наляво спрямо първоначалната си посока за движение. Мястото на удара е определено като намиращо се: по дължина на пътното платно – в зоната на приетия ориентир; по широчина на пътното платно – в зона разположена на 3,6 – 4,0 метра вляво от десния край на платното за движение, считано от посоката на товарния автомобил. Тази експертиза е установила скоростта на движение на т.а. МАН, използвайки резултатите от иззетата от т.а. тахошайба, коригирани от тях с оглед астрономическото време, като приема, че същата е от порядъка на 86-87 км/ч., както и, че непосредствено преди да започне да оставя спирачни следи товарният автомобил се е движил с 82 км/ч.. Приемат обаче, че завиването наляво е блокирало кормилния лост и същият не е могъл съществено да отклони автомобила, тъй като едновременно с това е била натисната и спирачка за аварийно спиране.

За разлика от ПКАТЕ от ДП тази експертиза приема, че с оглед оставените спирачни следи скоростта на движение на л.а.ВАЗ, към момента на удара, е била около 6-7 км/ч. Немотивирано обаче и при липса на каквито и да било обективни данни с каква скорост лекият автомобил „ВАЗ” е навлязъл в кръстовището тази експертиза хипотетично допуска и приема, че това е станало с около 30 км/ч, поради което приема средна скорост при пресичане на пътното платно от порядъка на 18 км/ч. С оглед на тези изчисления експертите определят, че опасната зона за спиране на товарния автомобил при конкретната пътна обстановка и движение с 86 км/ч е около 100 метра. А опасната зона за спиране на товарния автомобил при скорост на движение с 50 км/ч е около 44 метра. За лекия автомобил изчисляват опасна зона за спиране при скорост на движение 30 км/ч – около 16 метра. Поради което по математически път стигат до техническия извод, че от момента в който водача на товарния автомобил е могъл да възприеме навлизането на лекия автомобил в лентата му за движение, предната му част е отстояла на разстояние 31 метра от мястото на удара. Поради което с оглед сравнението м/у опасната зона за спиране на товарния автомобил при скорост 86 км/ч /100 метра/ и определението отстояние от мястото на удара, приемат, че в момента на навлизане на лекия автомобил в лентата му за движение същият попада в опасната му зона и ударът за водача К. е бил непредотвратим. Освен това приемат, че единствено при скорост на движение по-ниска от 46 км/ч водачът на товарния автомобил е можел да спре и да предотврати настъпването на ПТП.

Според експертите от този експертиза методът “Моментум 360” не е достатъчно ефективен в случая, тъй  като с него не може да се определи отклонението на товарния автомобил наляво- доколко се дължи на действието на водача с волана, и доколко - на въздействието на лекия автомобил в/у предната част на товарния автомобил. Досежно използвания от другата експертиза метод “Моментум 360” заявяват, че при него не се използва резултата от тахошайбата, а се използва местоположението на автомобилите спрямо мястото на удара, след удара, изминалото разстояние след удара, отчитайки тяхната маса, тегла и ъгли спрямо техните траектории. Разликата с предходната експертиза намират в установеното от тях различното спирачно закъснение, което са използвали и при определяне на скоростта на движение на двата автомобила.

И според тази експертиза обаче в конкретния случай: 1. отклоняването на товарния автомобил наляво се дължи на  и на действието на водача на волана на товарния автомобил. 2.следите от протриване на гумите на товарния автомобил започват 1 метър след избрания ориентир и съвпадат с мястото на удара, макар и съвсем необосновано да приемат, че според тях т.а. е започнал да спира много по-рано, за да могат колелата му да блокират в тази точка, в която е настъпил удара.3.Ъгълът на кръстовището е 70 градуса, но както и да са контактували двете ППС при удара този ъгъл по траекторията на пътя е около 70 градуса, и той няма значение във формулата със скоростта. Разликите със заключението на предходната ПКАТЕ са в следните насоки: 1.Макар и да не са категорични като заявяват, че няма технически метод, с който да определят точно и конкретно скоростта на лекия автомобил преди удара, тъй като нямат точни данни дали той е спирал на знак “Стоп” преди кръстовището, както и точния момент, в който водачът на л.а. е възприел опасността и е реагирал, а такива категорични данни има само относно скоростта на лекия автомобил към момента на удара/ въз основа на обективни данни- следите от протриването/, и не изключват възможността, лекият автомобил да е спрял, и да е потеглил от знак “Стоп” със скорост 0 км/ч, приемат че за време от 1,9 секунди л.а., използвайки спирачки, би могъл да намали скоростта си от 30 км/ч до 6 км/ч, без при това да бъдат оставени спирачни следи, като за това е имало достатъчно разстояние- от 6,5 метра от десния край на пътното платно. При това допускат и, че пострадалата водачка е спряла на знака и след това е потеглила с ускорение от около 1,2- 1,5 м/сек. като е навлязла в кръстовището, и едва тогава е видяла приближаващия се т.а., поради което е предприела спиране, но вече бидейки на пътя му, което е технически неправилно решение. 2. Поддържат извода си в експертизата, че от стоп-линията  до пътното платно на движение пред т.а. разстоянието е 2,50 метра, и че защрихованата част на асфалта преди бордюра на островчето, която е наравно с десния край на кръстовището на пътното платно/ от 3,2 метра/, е част от пътното платно, но не е предназначена за движение на ППС по посока на движение на товарния автомобил, а би могла да играе ролята на свободен коридор за преминаване на товарния автомобил през кръстовището чрез отклоняване на т.а. надясно, но същевременно заявяват, че предвид наличието на започващите след нея бордюри тя не би могла да се използва за предприемане на маневра/завой надясно/. 3.Считат, че към момента на удара т.а. е бил в лявата лента на движение в по-голямата си част без да е излизал от неговата лента за движение/. 4. Приемат, че водачът на товарния автомобил е започнал 1,7 секунда преди момента на удара да реагира за аварийно спиране, тъй като според тях има оставени спирачни следи. 5. Считат, че в конкретния случай от техническа гледна точка, възможността за водача на товарния автомобил да предотврати ПТП е била да се движи със скорост от 46 км/ч. 6. Като технически причини за настъпване на ПТП посочват: навлизането на л.а.”ВАЗ”  в кръстовището при наличие на знак “Стоп” без да осигури предимство, и високата скорост на движение  на товарния автомобил, но същевременно заявяват, че не могат да кажат коя от тях е основната.

Предвид горепосочените условности и хипотетични изводи, на които почива това заключение, противоречието с гласните доказателства по делото досежно това къде са се установили двата автомобила след удара/ в насрещното платно, което е видно и от снимките в  приложения фотоалбум/, момента на отклонението наляво и употребата на спирачки от страна на водача К./след удара, а не преди него/, и направеното по- горе сравнение с изводите на ПКАТЕ от ДП, макар и да прие същото като доказателство по делото, съдът не се съгласи с направените в него изводи като възприе изцяло направените в заключението на  ПАТЕ от ДП технически изводи.

С оглед на това заключение съдът прие за безспорно установено и изяснено приетото от прокурора в ОА, а именно:

I. Мястото на удара, е в източната лента на околовръстния път, предназначена за движение на превозни средства на север, намира се на разстояние от порядъка на 11,4 м. източно и 1 м. южно от ориентира. Ударът е на 0,4 м. източно от мисленото продължение на западната ограничителна линия на лентата за движение на ПС (т.а.”МАН”) в посока север;

II. Скоростта на движение на товарният автомобил „МАН” към момента на удара е около 82 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил „ВАЗ” към момента на удара е около 15 км/ч. Скоростта на движение на товарния автомобил „МАН” непосредствено преди настъпване на ПТП /към момента на реакция на водача му/ е около 85 км/ч. Максимално допустимата скорост на движение, ограничена с пътен знак В26 за товарният автомобил „МАН” е 50 км/ч.

III. При скорост на движение на товарния автомобил 85 км/ч., опасната зона за спиране е около 90 метра. При скорост на движение на товарния автомобил 50 км/ч., опасната зона за спиране е около 41,6 метра.

IV. Водачът на товарният автомобил е реагирал своевременно, респ. в момент, в който се е убедил, че лекият автомобил е пресякъл лентата му за движение. В този момент, товарният автомобил се е намирал на около 42 метра от мястото на удара.

V. Към момента на навлизане на л.а.“ВАЗ” в кръстовището той е попаднал в опасната зона на спиране на товарния автомобил  при скорост на движене 85 км/ч. Според тази експертиза ако товарният автомобил се е движил със скорост до 50 км/ч, то л.а.“ВАЗ” не би попадал в неговата опасна зона за спиране.

VI. Видимостта на водача на процесния лек автомобил „ВАЗ”, спрямо предхождащия от юг процесен товарен автомобил „МАН”, е била не по-малко от 120 метра.

VII. Като се изходи от обстоятелството, че позицията на водача на товарния автомобил спрямо пътя е по-високо, неговата видимост следва да е по-голяма, т.е. технически за него е съществувала техническа възможност за възприемане на лекия автомобил от разстояние по-голямо от 120 метра, което също е било технически възможно, поради липса на данни за зрителни прегради между процесните автомобили.

VIII. Водачът на товарния автомобил е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение на товарния автомобил с така изчислената му скорост на движение – 85 км/ч, но при движение на товарния автомобил със скорост 50 км/ч. и еднозначни действия на водача му, товарният автомобил би се спрял преди коридора на движение на лекият автомобил.

IX. При еднозначно движение на товарния автомобил, действия на водача му и скорост на движение на товарния автомобил, непосредствено преди настъпване на ПТП – около 59 км/ч., двете МПС са щели да се разминат и ПТП е нямало да настъпи.

X. При движение на товарния автомобил в средата на лентата си за движение, аналогично аварийно спиране и скорост на движение около 70 км/ч., двете МПС са щели да се разминат и е нямало да настъпи ПТП.

XI. При движение на товарния автомобил в дясната част на лентата си за движение, аналогично аварийно спиране и скорост на движение около 75 км/ч., двете МПС са щели да се разминат и е нямало да настъпи ПТП.

XII. Техническите причини за настъпване на ПТП са:

- Движението на товарен автомобил „МАН” със скорост 85 км/ч. При движение с максимално разрешената за конкретния участък от пътя 50 км/ч. и еднозначни действия, за водача на товарен автомобил „МАН” съществува техническа възможност да спре преди мястото на удара. При движение на товарен автомобил „МАН” със скорост 59 км/ч. (58,7 км/ч.) непосредствено преди настъпване на произшествието, еднозначно движение и действия на водача му, двете МПС биха се разминали и не би настъпило ПТП. 

- Навлизането в кръстовището на лек автомобил „ВАЗ” и пресичане траекторията на движение на товарен автомобил „МАН” във времеви момент, когато за водача на товарен автомобил не е съществувала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Технически правилно е водача на лек автомобил „ВАЗ” да не предприема пресичане платното за движение при наличие на МПС движещи се по пътя с предимство, да се съобрази с тяхното положение и скорост и да ги пропусне да преминат. 

Тези изводи на назначената по ДП ПКАТЕ се потвърждават и от  гласните доказателства, събрани по делото: 

Свидетелят М.С.Я., който е непосредствен очевидец на ПТП, и в деня на инцидента е пътувал като пътник в л.а.”П.– 206”, рег.№ ., управляван от свидетеля И.С., на предна дясна седалка, и се е движел на 20-30метра след управлявания от пострадалата л.а.”ВАЗ 2101” с рег. № СТ. СР, заявява в разпита си пред съда, че не е видял, но е чул удара от сблъсъка, и според него той е бил силен. В този момент те са се намирали на разстояние от приблизително пет метра. Видял е товарния автомобил на 4-5 метра  от знака “Стоп” отдясно и срещу него почти под прав ъгъл- л.а. на пострадалата. Категоричен е, че товарният автомобил е бил в другата лента за движение-„ явно за да избегне удара” с белия автомобил, който пък е бил „ в кръстовището”. Според него водачката на л.а. „не се е движела много бързо”/ тъй като преди кръстовището е преминала покрай знак „Стоп” и през гърбица, покрай които и те след това са преминали/, но не може да каже дали пострадалата е  спряла на знак “Стоп”, тъй като си е гледал телефона, както и дали е чул звук от спирачки. След прочитане на показанията му от ДП, дадени в разпита му от 30.07.2013г. /л.32-33, т.І от ДП/ на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, потвърждава, че си спомня, че т.а след удара е влачил л.а. на пострадалата. Досежно скоростта, с която се е движел л.а. обаче заявява, че не може да определи колко е била.

Свидетелят И.Ж.С., който е управлявал л.а.”Пежо 206” с пътник св.Я., в посока от с. Х. към гр.С.З., заявява, че л.а на пострадалата е „изскочил” пред тях от черен път и той е спрял да и даде път като според него той не се е движел с голяма скорост. Потвърждава, че на пътя на пострадалата водачка на 200 метра от кръстовището е имало няколко пътни знаци „Стоп”, както и легнал полицай като знакът „Стоп” е след легналия полицай и преди стоп линията като знака „Стоп” е на самото кръстовище. Заявява, че не е обърнал внимание дали пострадалата е спряла на знак “Стоп” или не, както и дали се е оглеждала преди да премине кръстовището, но е категоричен, че е намалила преди гърбицата. Не е видял момента на първото съприкосновение на двата автомобила, но след като е чул свиренето на гумите им е вдигнал поглед и е видял падането на стъклата, както и че т.а. е тръгнал наляво към другото  платно, повличайки ”Жигула-та” като заедно с нея е изминал разстояние от около 25 метра. И според него тези действия на водача са били продиктувани от желанието му да избегне удара. Заявява, че преди сблъсъка не е чул звук от спирачки. След удара товарният автомобил се е намирал в насрещното  ляво платно като след като са слезли са видели и следите от гумите му в насрещното  платно, както и че отклонението му никак не е било малко. Отклонението на т.а. наляво според него е станало по време на влаченето, макар че не е категоричен, т.е. едва след сблъсъка. Употребата на спирачки от страна на водача на т.а. обаче според него е станало след удара, тъй като тогава е започнало „тътрузенето” на гумите.

Освен това е видял състоянието на двата автомобила след удара като заявява, че л.а. „Ж.” е бил „смлян”от страната на удара, който за нея е бил от страната на шофьора между  предна и задна врата. Този свидетел счита, че водачът на т.а. е имал възможност да завие надясно вместо наляво, но пак е щяло да има удар. Тъй като при този завой надясно е трябвало да премине през остров, във всички случаи е щяло да има щети по автомобила му, ако мине оттам.

Свидетелят З.К.З., който по време на катастрофата се е движел с велосипед от гр.Стара Загора към с.Х., заявява, че не е видял как е станала, но слухово е възприел същата, като първо е чул удар и шум от спирачки, но не може да каже кое от тях е чул първо, а и от кой точно автомобил е чул шума от спирачки. Когато се е обърнал е видял вляво на 10 метра от него задната част на товарния автомобил, който е закривал хоризонта му, вече спрял.

Свидетелят П.Д.Н., който в деня на катастрофата също е пътувал от  гр.Стара Загора към с.Х., не е видял самото ПТП, но е очевидец на състоянието на автомобилите и местоположението им 5-10 минути след това. Същият заявява, че т.а. е бил в лявото платно по посока на неговото движение, т.е. в насрещното платно по посока на движението му- малко след кръстовището и „ леко по диагонал”, а л.а.”Жигули” –също в лявото платно- зад задната част на товарния автомобил като и двата автомобила са били непосредствено един до друг.  По- конкретни са показанията му от ДП, прочетени на основание основанието на чл.281, ал.4  вр. ал.1, т.2 от НПК, в които заявява, че когато е спрял на знака „Стоп” е видял вляво странично от него т.а.,който е бил ударил странично вляво бял лек автомобил „Ж.”. В този си разпит е заявил, че според него тъй като т.а. е бил в лявата лента на платното за движение, най- вероятно водача е искал да избегне удара. Освен това е съобщил, че на пътното платно е видял 7-8 м спирачни следи от т.а, както и разпръснати стъкла. Поддържа показанията си  от ДП, тъй като са по-близко до времето на инцидента. В разпита си пред съда заявява и предположението си, което не е съобщил по време на разпита му от ДП, че „най-вероятно шофьорът на бялата “Жигула” или е спрял  и е тръгнал, или въобще не е спрял на „Стоп-а”, което е неговото лично обяснение за случилото се.

Свидетелят Я.Т.И.,*** заявява, че когато са пристигнали на място са заварили л.а разположен напречно на пътя, а т.а. - в срещуположната на движението му лента след лекия автомобил, а л.а. за тях е бил зад паркирания т.автомобил/ тъй като те са дошли от пътя гр.Стара Загора - гр.Нова Загора/ от главния път/ и са се движели от юг на север по околовръстния път/. Там вече са били граждани и останалите екипи – гражданската защита, пожарникарите, и може би полицията. Заявява, че автомобилите не са били местени, за да бъде извадена пострадалата. Свидетелката П.Г.М., която в деня на инцидента е пътувала от гр. Стара Загора за гр.Казанлък по околовръстния път на Стара Загора, и чиито показания, дадени пред органа на ДП от 12.08.2012г. по ДП /л.37/,са прочетени пред съда, също заявява, че минавайки покрай мястото на катастрофата, е видяла т.а. спрял в лявата пътна лента, а по платното в района на  кръстовището е имало разпръснати стъкла.

Съдът прие за установено и, че след деянието подс.К. е оказал помощ на пострадалата Д. като в тази насока са св. показания  на свидетелите: М.С.Я., /който заявява, че от него е разбрал докато същият се е обаждал на тел. „112”, че „жената още диша”/, както и на св.с И.Ж.С., З.К.З./ че подс. се е обаждал на тел. „112”, за да търси помощ преди идването на бърза помощ, както и че е искал да я изважда от л.а, но друг свидетел му е казал да него прави/. Към този момент все не е било ясно дали пострадалата е починала и подс. К. е действал със съзнанието, че оказва помощ на жив човек. В тази насока са и устните обяснения на експерта Т.Т. в съдебно заседание, че независимо от това дали са налице някакви признаци на живот, последните могат да бъдат установени категорично само от лица със съответната медицинска компетентност, а липсата или неустановяването им от лица без такава компетентност не е гаранция, че се касае до труп.

Предвид всичко гореизложеното съдът прие, че подсъдимият К. на инкриминираната дата по посочения начин  е нарушил правилата за безопасно движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, в причинна връзка с което е настъпил неправомерния резултат- смъртта на пострадалата Д., а именно:

- чл.21 ал.2, вр.ал.1 от Закона за движението по пътищата - "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21 ал.1, това се сигнализира с пътен знак „В 26" -забранено е движението със скорост по-висока от 50 км/ч" като в момента на ПТП се е движел с превишена скорост ;

- чл.20, ал.2 пр.1 от ЗДвП"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с: атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие”, като управлявал със скорост, която не му е позволила да спре,  

-чл.20, ал.2 пр.2 от ЗДвП:Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" като не задействал спирачната система в момента на навлизане на лек автомобил „ВАЗ 2101”с рег. № СТ 0437 СР на платното за движение пред управлявания от него автомобил, както и на правилото на

- чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата - "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, ... преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение", като допуснал причиняване на ПТП при предприемане на „спасителна маневра” завиване наляво;

   като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Д., с ЕГН **********, като след деянието си е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата- престъпление по чл.343а ал.1 б.”б”, във вр.чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК .

  Същевременно съдът с присъдата си призна подсъдимия К. за невинен в това да е извършил горепосоченото престъпление и чрез нарушаване като водач на МПС на общото правило на  чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", поради което го оправда по обвинението, че е извършил горното деяние и чрез нарушение на посочената разпоредба от  Закона за движение по пътищата. 

   Предвид всичко гореизложено съдът прие за установено по несъмнен н начин наличието на горните извършени от подсъдимия предходни нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата, които са му  попречили при възникване на опасността да извърши правилна преценка като предприеме действия, с които да предотврати вредоносния резултат, и сам се е поставил  в ситуация да не може да преодолее вредните последици. Касае се до неизпълнение на правила и задължения при боравене с източници на повишена опасност, каквото е МПС, или до т. нар. в доктрината и практиката „професионална непредпазливост”. Не са налице доказателства относно намиращи се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат причини, дължащи се на обективно действащи сили, които са били във възможностите на водача да ги преодолее при наличие на предписаното  в закона поведение, или настъпили по изключителна вина на пострадалия. Напротив, със заключението на ПКАТЕ от ДП е безспорно установено, че подсъдимият е имал техническа възможност при съблюдаване на правилата на чл.21 ал.2, вр.ал.1 от Закона за движението по пътищата, чл.20, ал.2 пр.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 пр.2 от ЗДвП и чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата, да не допусне настъпването на ПТП.  Като не е спазил същите и по непредпазливост е допуснал горните нарушения на ПДвП по описания начин с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.343а, ал.1 б. „б”, вр.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК - причиняване на смърт по непредпазливост на пострадалата.

Съдът намира за законосъобразна и обоснована дадената от прокурора квалификация в ОА, че подс.К. след деянието е направил всичко зависещо и възможно от него към този момент за оказване на помощ на пострадалата с оглед на преценка от негова страна, че е необходима помощ от която Д./все още жива/ спешно се нуждае. Той е бил първият който незабавно е сигнализирал на тел.112 за случилия се пътен инцидент и последствията от него, както и той е бил човекът който е търсил съдействие да извади пострадалата от лекия автомобил за оказването й на първа спешна помощ. Тези му действия на подс. К. са обусловили по-благоприятната правна квалификация на извършеното от него деяние, при която същия е предаден на съд, независимо от възраженията на поверениците на частната обвинителка, тъй като към момента на извършването им  същият не е знаел, че пострадалата Д. е била вече починала. Това обстоятелство е било констатирано на един по-късен етап, от страна на медицинското лице д-р Я.И., пристигнал на мястото на ПТП след като ЦСМП гр. Стара Загора е била уведомена от тел.112 за случилото се. В тази насока са и гласните доказателства, събрани по делото въпреки изразеното несъгласие на поверениците на частната обвинителка. В съдебната практика се приема, че оказването на помощ на пострадал, когато са налице видими признаци, че се оказва помощ на жив човек, е достатъчно, за да се приеме наличието на този привилигирован състав. В случая с оглед на гореизложеното са  налице доказателства за оказване на помощ от страна на подсъдимия К. на  пострадалата Д.. С оглед на всичко гореизложено съдът прие, че тъй като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, деянието правилно е било квалифицирано по по-лекия състав на горното престъпление, а именно по чл.343, ал.1,б.”в”, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК.

Съдът не възприе довода на защитата /тъй като обяснения от подс.К. не са давани по делото/ за липса на техническа възможност да бъде предотвратено ПТП. Само възникването на опасност в границите на опасната зона прави невъзможно предотвратяването на ПТП чрез намаляване на скоростта или спиране. С оглед задължителните указания в ТР № 106/ 83г., на ОСНК, че това действие на водача е правомерно единствено, когато той е поставен в състояние на крайна необходимост /чл. 13, ал.1 от НК/ и се предприема само в опасната зона за спиране, когато неправомерното поведение на друг участник в движението, или случайно събитие, е създало непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Още повече, че в този случай водачът може да бъде освободен от наказателна отговорност само, ако е налице увредено имущество, но не и когато, за да спаси своя живот или на други участници в  движението, причини смърт или телесна повреда на друго лице. Макар че действията на подсъдимия К. да реагира в момента, когато лекият автомобил е започнал да пресича лентата му за движение, са били технически правилни, той не е предприел дължимото според закона действие, за да предотврати ПТП, а именно аварийно спиране, респ. същото е било едва в последния момент и не е дало резултат. Освен това се е движел с превишена, а и несъобразена с пътните условия скорост на движение, въпреки че за опасността от навлизане на пресичащи кръстовището МПС на това място е предварително манифестирана чрез забранителен пътен знак/В26/, който той не е спазил, като в противен случай ПТП е нямало да настъпи. Горепосочените нарушения на ЗДвП, включително инстинктивното, но реално завиване наляво на товарния автомобил/т.нар. „спасителна маневра”/, са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Тъй като с оглед съдебната практика същата е допринесла до настъпването на  ПТП, тя не може да бъде основание за освобождаването му от наказателна отговорност. Поради всичко гореизложено съдът не възприе за основателни доводите на защитата, че в случая подсъдимият К. не е бил длъжен  да съобрази своето поведение, тъй като се е движел по път с предимство, както и че е било видимо за пострадалия водач, че се движи с такава скорост, и че няма да може да спре. Досежно възможността за завой надясно съдът прие, че макар и да е имало такава възможност, реално е нямало гаранции, че същата няма да доведе до други тежки последици, а и такова обвинение не е повдигнато на подсъдимия К.. Поради гореизложеното съдът прие, че подсъдимият К. е имал виновно и съставомерно поведение в причинна връзка с настъпилия вреден резултат във връзка с горепосочените нарушения на ЗДвП.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че с горепосоченото си поведение подсъдимият К., затова че на 25.07.2013г. в землището на гр.Стара Загора, на кръстовището на главен път 1-5 и път 66032, при управление в посока от юг на север по главен път 1-5 на моторно превозно средство-товарен автомобил марка "Ман"с рег. № РВ 9466 MB, е нарушил горепосочените правила за движение по пътищата,/ чл.21 ал.2, вр.ал.1 от Закона за движението по пътищата, чл.20, ал.2 пр.1 от ЗДвП, -чл.20, ал.2 пр.2 от ЗДвП, и чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата, предвидени в Закона за движението по пътищата, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на М.Х.Д., с ЕГН **********, като след деянието си е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.343а ал.1 б.”б”, във вр.чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК -от обективна и субективна страна.

С оглед обстоятелството, че според съда по делото не се доказа същият да е извършил горното деяние и чрез нарушаване като водач на МПС на правилото на чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /която се явява общо правило по отношение на горепосочените специални такива/, съдът го призна за невинен като го оправда по обвинението, че е извършил горното деяние и чрез това нарушение.

За да признае подсъдимия за виновен за горните нарушения на ПБДвП, които съдът намери за безспорно доказани, изцяло изходи от заключението на ПКАТЕ от ДП, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат- смъртта на пострадалата Д..

В тази насока съдът взе предвид  заключението на тази експертиза, че независимо от обстоятелството, че се е движел по път с предимство, ако е спазил задължението си да се движи с допустимата скорост от 50 км/ч, ако при приближаване на кръстовището я е намалил до стойност от около 59 км/ч, която се явява съобразена такава с оглед характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, и при възприемане на опасността е взел необходимите мерки за намаляване на скоростта, ПТП е нямало да настъпи, като той е имал възможност както да спре, така и да премине с тази скорост без да променя траекторията си на движение. Тъй като той като водач/още повече професионален такъв!/ не е изпълнил задълженията си да се движи плътно вдясно в своята лента на движение, и извършва еднозначни действия, с които не би попаднал на пътя на пострадалата водачка, включително и ако не бе извършил горната несполучлива инстинктивна /„спасителна”/ според субективното му възприятие в момента маневра/завой наляво, ПТП е нямало да настъпи.

Поради което прие, че е налице безспорно доказана пряка причинна връзка между бездействието му/поради неизпълнение на горепосочените предписани в ЗДвП императивни разпоредби и настъпилия резултат, а такова е предшестващото му неправомерно поведение- движението с превишената, над лимитираната в закона, скорост от 50 км/ч., която е била и несъобразена, тъй като и при движение с по- висока скорост от 50 км/ч, която би му позволила да спре пред л.а. на пострадалата, която е била предвидимо препятствие/тъй като е била в обсега му на видимост на пътя/, както и поведението му в момента на настъпване на ПТП- незадействане на спирачната система на автомобила и отклонението му наляво в опит за извършване на „спасителна” маневра.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намери, че деецът – подсъдимият К. е извършил деянието виновно, но по непредпазливост. Съгласно чл.11, ал.3 от НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен или е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но се е надявал да ги предотврати. В случая съдът намира, че е налице първата форма на небрежността, тъй като въпреки че не е предвиждал опасните последици, същият е бил длъжен да вземе всички необходими мерки с оглед установените правила за движение по пътищата с цел да избегне тяхното настъпване.

С оглед на което съдът намери, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението, за което го  призна за виновен както от обективна така и от субективна страна  при наличието на вина под формата на непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 пр.1, във връзка с чл.343а ал.1 б.”б”, във вр.чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК като на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен по обвинението в извършване на това престъпление и чрез нарушаване като водач на МПС на правилото на  чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата, поради което го оправда по това обвинение.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл. с чл.343а ал.1 б.”б”, във вр.чл.343 ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер до четири години.

Подсъдимият К. е неосъждан и не е системен административен нарушител/ видно от справката му за нарушител от КАТ/. Същият е трудово ангажиран, а липсата на дадени обяснения по делото не може да се третира като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е негово законно право. Поради което съдът прие, че се касае до деец с малка степен на обществена опасност по отношение на престъпленията по транспорта.

Налице е обаче голям процент на съпричиняване от страна на пострадалия водач на другото ППС, което съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия. Като такова съдът отчете и изразеното от негова страна искрено съжаление и разкаяние за случилото се в резултат на деянието още на ДП.

Горните обстоятелства съдът отчете при определяне на наказанието, поради което определи същото при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54, ал.2 пр.1 във вр. с ал.1 от НК, и предвид липсата в случая на каквито и да е изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години.

Тъй като прецени, че в случая с оглед данните за личността на подсъдимия като водач на МПС, който не е склонен да нарушава и заобикаля закона, целите на специалната и генералната превенция могат да бъдат постигнати и без изолацията му от обществото- чрез приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, съдът счете, че това наказание следва да бъде отложено в подходящ изпитателен срок. Още повече, че наложеното наказание е под 3 години и лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер- Поради което постанови изтърпяването на така наложеното наказание от подсъдимия К. да бъде отложена на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 4/четири/ години.

На основание чл.343г вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК, тъй като това наказание е предвидено за самото престъпление, съдът наложи на подсъдимия Т. и кумулативно предвиденото административното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от  2/две/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Този вид и размер наказание съдът определи като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца като водач на МПС, всички индивидуализиращи отговорността и дееца обстоятелства, и разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК като взе предвид вида и характера допуснатите нарушения и данните за личността му.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото, а именно: лек автомобил марка „ВАЗ 2101” с рег. № СТ .– на съхранение в тилова база на ОД на МВР гр. Стара Загора, и товарен автомобил марка „МАН” с рег. № ., собственост на „Г.” ЕООД- гр. П., оставен на съхранение на отговорно пазене на П. Йорданов Даскалов с ЕГН: ********** ***, в база на „Г.” ЕООД-гр.П., да бъдат върнати  на собствениците, /респ. наследниците/ им.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй, като подсъдимият К. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същият бе осъден да заплати на частния обвинител Х.Д.Б. - К. сумата от 500 лв./ петстотин лева/, представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на  повереника и.

 

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата направените по делото разноски по бюджетната сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на сумата от 629,42лв., и по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр.София - направените при разглеждане на делото пред съда разноски в размер на сумата от 2045 лв..

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива съдът отчете незачитане от страна на подсъдимия К. на правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и ППЗДвП и прекалената му самонадеяност като водач на МПС.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                                                   СЪДИЯ: