М О Т И В И

                              към Присъда № 65 от 11.12.2014 г.,

                              постановена по НОХД № 111/2014г.

                          по описа на Окръжен съд - Стара Загора

 

  Подсъдимият Е.Т.Г. с ЕГН **********, е предаден на съд за престъпление по чл. 277а, ал.3, предл. 1, във вр. с ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 26.02.2013г. на територията на *****, между с. ****** и гр. ****, в съучастие като съизвършители с Г.С.Т. и Р.Д.И., не по законоустановения ред предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство, е извършвал изкопни работи на територията на „******” - недвижима културна ценност по смисъла на чл.146, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за културното наследство, като при извършване на деянието са използвани технически средства: металдетектор марка „РRIZМ 950”, 3бр. лопати, 1бр. мотика и 1бр. кирка.

 

Подсъдимият Р.Д.И. с ЕГН **********, е предаден на съд за престъпление по чл. 277а, ал.3, предл. 1, във вр. с ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 26.02.2013г. на територията на ******, между с. ****** и гр. ******, в съучастие като съизвършители с Г.С.Т. и Е.Т.Г., не по законоустановения ред предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство, е извършвал изкопни работи на територията на „*****” - недвижима културна ценност по смисъла на чл.146, ал.3, ар. с ал.1 от Закона за културното наследство, като при извършване на деянието са използвани технически средства: металдетектор марка „РRIZМ 950”, 3бр. лопати, 1бр. мотика и 1бр. кирка.

 

Подсъдимият Г.С.Т. с ЕГН **********, е предаден на съд за престъпление по чл. 277а, ал.3, предл. 1, във вр. с ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 26.02.2013г. на територията на *********, между с. ****** и гр. *****, в съучастие като съизвършители с Е.Т.Г. и Р.Д.И., не по законоустановения ред предвиден в чл.148, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство, е извършвал изкопни работи на територията на „********” - недвижима културна ценност по смисъла на чл.146, ал.3, вр. с ал.1 от Закона за културното наследство, като при извършване на деянието са използвани технически средства: металдетектор марка „РRIZМ 950”, 3 бр. лопати, 1бр. мотика и 1бр. кирка.

 

Прокурорът поддържа обвинението, както относно изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, така и относно правната квалификация на деянията. Предлага на подсъдимите да бъдат наложени наказания при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно около и малко под средния размер, предвиден в закона - 2 години „Лишаване от свобода”, както и наказание глоба на всеки един от подсъдимите.

 

Защитникът на тримата подсъдими – адв. В.К. от САК  пледира, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като счита, че по отношение на неговите подзащитни следва да бъде постановена оправдателна присъда.

 

Подсъдимите Е.Т.Г., Р.Д.И. и Г.С.Т. не се признават за виновни. Молят съда за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, заключенията на съдебните експертизи и взе предвид становищата на страните, прие  за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимите Е.Т.Г., Р.Д.И. и Г.С.Т. се познават и са приятели от дълго време.

         В началото на месец февруари 2013г. свидетелите Д.С.Д. и О.Г.К. - ********, получили оперативна информация за незаконно разкопаване на недвижима културна ценност – могила, разположена на около 1 км западно от отклонението за гр. ***** и на около 1,5 км южно от пътя за гр. **** в обработваеми земи с точни географски координати N 42о37’08.66’’ разстояние Е 25о11’08.38’’ надморска височина 425,7м, като на върха на същата ими триангулачна точка от клас 4 ТТ35018, известна с местното наименование ’’*****’’ /виж справка от **** – л. 66 от ДП/. В средата на месец февруари 2013г. свид. О.К. предприел служебно пътуване до ***** с цел проверка на място на информацията и проучване на находящите се в района могили. Установил, че на горепосочената могила, находяща се в района между гр. ***** и с. *****, били извършени незаконни изкопни работи, от които имало пресни следи, като изкопът бил около 1 метър широк и приблизително толкова дълбок. Тогава св. К. не установил лица в района.

На 25.02.2013г. двамата ***** получили нова информация, че незаконните разкопки на могилата продължавали и от извършения анализ на получената информация установили, че на следващия ден - 26.02.2013г. най-вероятно щяло да бъде достигнато до гробното съоръжение на могилата.

На 26.02.2013г. св. К. и св. Д. били служебно командировани и отпътували от гр. **** за ****, с цел предотвратяване на ограбването на находящите се в могилата антики и пристигнали в района към обяд на същия ден. Подхождайки от пътя за гр. **** към могилата, забелязали лек автомобил марка „Рено Меган” с рег. № СТ 5068 ВА, син на цвят, собственост на подс. Г.С.Т., паркиран в тревна площ в ляво от пътя, като минали покрай него и продължили към могилата, докато намерили подходящо място за пряко наблюдение към нея. Двамата специализирани полицейски служители започнали да наблюдават мястото, използвайки бинокъл, като забелязали три лица от мъжки пол на могилата /а именно подсъдимите Е.Т.Г., Р.Д.И. и Г.С.Т./, които извършвали изкопна дейност. Трите лица използвали кирка, лопати и мотика, като се редували да копаят дупка в могилата и изхвърляли пръстта около самата дупка. Междувременно двамата служители на ****** поискали съдействие от **** и продължили наблюдението на дейността на тримата мъже още около 50-60 минути, изчаквайки пристигането на служителите на ****, с цел провеждане на специализирана полицейска операция по задържането на лицата. В момента, в който получили информация за пристигането на колегите си, се оттеглили от мястото за наблюдение и се срещнали със свидетелите Б.П., Б.О.Н. и Д.М.Д. – ******, за да създадат организация по провеждането на самата операция. Разделили се на две групи и походили към могилата от изток и от запад. Групата, в която били свидетелите К. и Д., походила от запад, откъм с. ***** и тъй като участъкът бил обрасъл с растителност, успели да достигнат до самата могила, където копаели подсъдимите. При издаване на заповед „Стой на място! Полиция!”, единият от подсъдимите - Р.Д.И., който в този момент бил до изкопаната дупка, изхвърлил предмети, които държал в ръцете си – 2бр. медни П-образни профили – т.нар. „багети” и едно найлоново пликче, обвито в скоч – т.нар. „свидетел”, които се използвали при иманярски проучвания на исторически обекти и местности с цел откриване на различни по вид и структура предмети, вкл. златни и сребърни ценности. Запитан от св. Д.Д. относно предназначението на въпросните предмети, подс. Р.И. веднага на място подробно обяснил за какво се използват.

В същото време другите двама подсъдими - Е.Т.Г. и Г.С.Т. се намирали в изкопа, който бил с размери около 8 метра дълъг и около 3 метра дълбок. Около двамата подсъдими били инструментите, с които копаели - лопати, мотика и кирка, които били с полепнала кал по тях, тъй като времето било  дъждовно. С кал били изцапани и тримата подсъдими, като на място полицейските служители установили самоличността им – Е.Т.Г., Р.Д.И. и Г.С.Т.. В непосредствена близост до изкопаната дупка полицаите намерили металдетектор, който бил поставен в сак, както и още „свидетели”, поставени в чанта, бутилки с вода и приготвена храна. В дъното на дупката имало парчета от строителна керамика, свидетелстващи за това, че извършвайки изкопните работи подсъдимите били достигнали до голяма плоча, представляваща капака на гробното съоръжение. В случая единствено своевременната намеса на полицейските служители е предотвратила проникването в погребалната камера на могилата от подсъдимите и евентуалното изнасяне от там на намиращите се вътре антични предмети.

От заключението на дактилоскопна експертиза, възприето от съда като добросъвестно и компетентно /лист 48-49 от ДП/, се установява, че при обработването на предоставения за изследване обект -  1 бр. металдетектор с надпис „PRIZM”, не са се проявили дактилоскопни следи.

От заключението на културно-историческата и археологическа  експертиза, възприето от съда като добросъвестно и компетентно /лист 51-55 от ДП/, се установява, че предоставеният за изследване металдетектор марка „PRIZM”, е действащ и има приблизителна стойност около 400 лв. Същият не е регистриран по надлежния ред съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г., видно от приложена писмена справка на ****** /л. 67 от ДП/, като от последната се установява също, че никой от подсъдимите не е подавал заявления за регистрация и вписване в регистъра на специални технически средства съгласно чл. 152, ал. 2 от ЗКН и чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите Д.С.Д., О.Г.К., Б.П., Б.О.Н., А.М.И. и О.М.М., дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281 от НПК, заключенията на съдебните експертизи и всички други писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК.

           Безспорно е, че процесната “******” притежава статут на недвижима културна ценност с категория “национално значение”. По силата на разпореждане на Министерски съвет № 1711 от 22.10.1962г. и чл. 146, ал. 3 от ЗКН, тя има статут на паметник на културата /виж справки л. 64-66 от ДП/.

           Съдът възприема показанията на свидетелите Д.Д. и О.Г.К. като последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло с доверие. Тези полицейски служители в един не малък период от време са наблюдавали престъпната дейност на подсъдимите и извършените от тях не по законоустановения начин изкопни дейности върху процесната  могила, като в детайли описват действията на всеки един от подсъдимите, местоположението им по време на задържането, поведението им, както и местонахождението на процесите технически средства – металдетектор, 3 броя лопати, 1 брой мотика и 1 брой кирка. Показанията на тези свидетели си кореспондират в детайли с показанията на свидетелите Б.П., Б.Н. и Д.Д. – полицейски служители, участвали при фактическото задържане на подсъдимите. Горепосочените гласни доказателства намират опора и в протокола за оглед на местопроизшествие и съответния фотоалбум към него /л. 6-10 от ДП/, съставен съобразно изискванията на чл. 128-130 от НПК, на основание чл. 155 и 156 от НПК. Следва да се отбележи, че показанията на разпитаните в съдебно заседание поемни лица А.И. и О.М. /участвали при огледа/ си кореспондират с показанията на горепосочените свидетели относно наличието на тримата подсъдими на местопрестъплението и местонахождението на веществените доказателства. Цитираните гласни и писмени доказателства установяващи престъпното поведение и на тримата подсъдими, си кореспондират и с протокола за оглед на веществено доказателство-металдетектор марка „PRIZM” и фотоалбум към него /л. 22-23 от ДП/.

           Както вече бе посочено, от показанията на свидетелите Д.Д. и О.К., с категоричност се установява, че подсъдимият Е.Т.Г.  преди извършване на деянието е наблюдаван от полицейските служби поради факта, че се занимава с иманярска дейност в противоречие на закона. Именно по време на това наблюдение св. К. е получил сигнал за извършване на изкопни работи не по законоустановения ред на процесната могила, поради което на 26.02.2013г. заедно със св. Д. осъществили наблюдение върху същата, като установили, че близо до могилата се е намирал л.а. марка “Рено Меган” с рег. № СТ 50 68 ВА, син на цвят, собственост на подсъдимия Г.Т. /обстоятелство, известно на  св. К. и св. Д. във връзка с приложението на СРС/. След като установили наблюдение върху могилата, свидетелите констатирали, че тримата подсъдими извършват изкопни работи, поради което сигнализирали службите на ***** и гр. ***** и се организирала акция по задържането на тримата подсъдими с участието на свидетелите П., Н. и Д. – *****. Свидетелите К. и Д. са категорични, че и тримата подсъдими са участвали в изкопната дейност като са копаели и изхвърляли пръст от съответния изкоп, а по време на задържането подсъдимите Е.Г. и Г.С. са се намирали в изкопа, а подс. Р.И. – отстрани на изкопа, като в момента на задържането е изхвърлил “багети” – метален предмет, служещ при осъществяване на иманярска дейност, иззети впоследствие като веществено доказателство с протокола за оглед на местопроизшествие. Налице е категоричност в тези свидетелски показания и относно местоположението на използваните от подсъдимите технически средства – металдетектор марка „PRIZM”, 3 броя лопати, 1 брой мотика и 1 брой кирка по време на задържане на подсъдимите. Както вече бе посочено, тези свидетелски показания се подкрепят по категоричен начин от коментираните по-горе други гласни и писмени доказателства. В тази връзка съдът намира, че поддържаната от защитника и подсъдимите теза за невиновност на последните, за ненамираща опора в нито едно от доказателствата събрани по делото /подсъдимите не се възползваха от правото си да дадат обяснения/.

           От събраните в хода на наказателното производство материали, по категоричен начин се установява, че тримата подсъдими целенасочено и координирано са осъществявали дейност, която представлява извършване на изкопни работи на територията на недвижима културна ценност без съответно разрешение, като са използвани технически средства.

           За съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 3, предл. първо във вр. с ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, от обективна страна е от значение дали подсъдимите без съответно разрешение са извършвали изкопни работи на територията на недвижима културна ценност или в нейната охраняема зона и са използвали технически средства. В случая са налице активни действия на подсъдимите, насочени към създаване на изкоп върху територията на могилата с цел достигане на входа на същата и съответно проникване в самата могила. И тримата подсъдими са заловени в момента на извършване на тези изкопни работи. За осъществяването на изпълнителното деяние от състава на процесното престъпление не е необходимо установяване на обстоятелството каква част от изкопа в могилата е бил изкопан в предишните дни и каква част е прокопана за времето до задържането на подсъдимите. В случая, за осъществяване на процесното изпълнително деяние от състава на престъплението, законът не изисква количествен резултат – достатъчно е установяването на извършени изкопни работи на територията на недвижима културна ценност, без да е по установения от закона ред. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗКН – “теренните проучвания на археологическите ценности се извършват с разрешение на Министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания. В ал. 2 на същия член е предвидено, че когато теренните проучвания са спасителни или се извършват с цел издирване на археологически обекти с недеструктивни методи, разрешението за тях с изключение на случаите по ал. 3 се издава от Председателя на Съвета за теренни проучвания. За издаденото разрешение Председателя незабавно уведомява Министъра на културата.” Безспорно е, че изкопната дейност извършена от подсъдимите не е осъществена съобразно горепосочения разрешителен режим. Както вече бе посочено, процесната “*****” съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН – “недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни ценности с категория, съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон” и по силата на разпореждане на Министерски съвет № 1711 от 22.10.1962г., има статут на паметник на културата – недвижима културна ценност по смисъла на чл. 277а от НК. Безспорно е, че в случая освен специално техническо средство /по смисъла на Наредба № N-00-0001 от 14.02.2011г./ - металдетектор марка „PRIZM”, подсъдимите са използвали и други технически средства, а именно 3 броя лопати, 1 брой мотика и 1 брой кирка. Следва да се отбележи, че за да е осъществен състава на престъплението, е достатъчно използването на технически средства произведения на техниката, дори и когато същите са обикновени и подръчни. Деянията са извършени от субективна страна при пряк умисъл, тъй като и тримата подсъдими много добре са знаели, че се намират на територията на недвижима културна ценност, извършвали са изкопни работи без съответното разрешение по надлежния ред, като целта им определено е била да достигнат входа на могилата, като са действали при формирана общност на умисъл за извършване на престъплението в реализирането на който умисъл всеки от тях е участвал с подробно посочените в изводите по фактите действия.

            Поради което съдът прие за установено по несъмнен и безспорен начин, че тримата подсъдими са осъществили престъпния състав по чл. 277а, ал.3, предл. първо във вр. с ал. 2, предл. второ във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

          

         Относно наказанието:

         За извършените от подсъдимите Е.Т.Г., Р.Д.И. и Г.С.Т. престъпления по чл. 277а, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години и глоба от 5000 до 15 000 лева.

 При определяне на наказанието за извършените от подсъдимите Е.Т.Г., Р.Д.И. и Г.С.Т. престъпления, на основание чл.54 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимите Е.Г. и Р.И., недоброто материално положение и имотно състояние и на тримата подсъдими, видно от декларациите /л. 75-77 от ДП/, както и обстоятелството, че и тримата подсъдими се грижат за непълнолетните си деца. Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на подсъдимия Т., съдът отчете предишното му осъждане.

При така посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимите Е.Т.Г. и Р.Д.И. наказания “Лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца и глоба в размер на 5500 лева за всеки един от тях.

Отчитайки, че са налице материалните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК и предвид личността на двамата подсъдими, семейното положение и конкретната степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че за тяхното превъзпитание не е необходимо същите да изтърпят така наложените наказания ефективно, поради което постанови отлагане на изтърпяването на наложените на подсъдимите Е.Т.Г. и Р.Д.И. наказания от една година и три месеца „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

При така посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия Г.С.Т. наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година и пет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип и глоба в размер на 5600 лева.

Тъй като настоящото деяние е извършено на 26.02.2013г., т.е. в изпитателния срок на осъждането на Г.С.Т. по НОХД № 75/2012г. по описа на РС – Казанлък, по последното му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като изпълнението на същото е отложено за изпитателен срок от три години, считано от 13.12.2012г. – датата на влизане в сила на присъдата, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК постанови подсъдимият Т. да изтърпи отделно от така наложеното му наказание по настоящото дело наказанието „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от “закрит” тип, наложено му по горе цитираното дело на РС – Казанлък.

        

        На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.Т.Г. да заплати сумата от 82.40 лева /осемдесет и два лева и четиридесет ст./ разноски по делото, платима по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.

 

         На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.Д.И. да заплати сумата от 82.40 лева /осемдесет и два лева и четиридесет ст./ разноски по делото, платима по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.

 

         На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.С.Т. да заплати сумата от 82.40 лева /осемдесет и два лева и четиридесет ст./ разноски по делото, платима по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.

 

           На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.Т.Г. да заплати сумата от 60 лева /шестдесет/ лева разноски по делото, платима по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр. София.

 

          На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Р.Д.И. да заплати сумата от 60 лева /шестдесет/ лева разноски по делото, платима по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр. София.

 

          На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.С.Т. да заплати сумата от 60 лева /шестдесет/ лева разноски по делото, платима по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – гр. София.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: