МОТИВИ

към присъда № 23/10.06.2014 год. по НОХ дело № 127/2014 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Обвинението против подсъдимия М.А.Н. е за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК за това, че на 06.12.2013 г. в гр. Раднево, в съучастие със С.Й.К., като съизвършител, отнел чужди движими вещи пари – сумата от 100 лева, от владението на Д.И.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив и против подсъдимата С.Й.К. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1от НК за това, че на 06.12.2013 г., в гр. Раднево в съучастие с М.А.Н., като съизвършител, отнела чужди движими вещи пари – сумата от 100 лева, от владението на Д.И.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила.

В съдебно заседание подсъдимите М.А.Н. и С.Й.К. се признават за виновни по така повдигнатите им обвинения. По реда на чл. 371, т. 2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Подсъдимите признават вината си и изразяват съжаление за стореното. В последната си дума молят съда да им наложи минимални наказания.

В пледоарията си защитникът им – адв. В. споделя предложените от прокурора наказания и моли съда да отчете всички смекчаващи вината обстоятелства.

 

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа обвинението, което намира за безспорно доказано. Пледира в съответствие с чл. 372, ал. 2 от НПК наказателната отговорност на подсъдимите да се осъществи при условията на чл. 58а от НК чрез налагане на наказания лишаване от свобода в минималния предвиден размер. По отношение на подсъдимия М.А.Н. прокурорът предлага наказанието да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а относно подсъдимата С.Й.К. съдът да постанови на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено за определен изпитателен срок.

От самопризнанията по чл. 371, т. 2 от НПК, направени от подсъдимите М.А.Н. и С.Й.К. и от събраните в хода на наказателното производство доказателства: постановление на ОП - Стара Загора л. 1, постановление на РП - Раднево л. 2 - 3, уведомително писмо за образуване на ДП л. 4, протокол за разпит на свидетел л. 5 - 6, съобщение за извършено престъпление л. 7, докладна записка л. 8, заявление л. 9, обяснения л. 10 - 12, искане за назначаване на служебен защитник л. 13, постановление за допускане на правна помощ л. 14, постановления за привличане на обвиняем, протоколи за разпит на обвиняем л. 15 - 23, декларация за семейно и материално положение л. 24, справка за съдимост л. 25 - 28, справки за установен извършител от масивите на МВР л. 29 - 35, уведомително писмо от АК и постановление за назначаване на сл.защитник, постановление за привличане на обвиняем л. 39, протокол за разпит на обвиняем л. 40 - 41, справка за съдимост л. 42, декларация за семейно и материално положение л. 43, уведомително писмо от АК и постановление за назначаване на служебен защитник л. 44 - 46, постановление за възлагане, характеристични справки л. 47 - 49, постановление за задържане под стража л. 50 - 51, протоколи за разпит на свидетел л. 58 - 61, съдебно медицинска експертиза л. 81 - 83 и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият М.А.Н. е осъждан многократно, като с присъда по НОХД № 217/2009 год. по описа на РС -  Раднево му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, с начало 26.05.2009 год.

С присъди по НОХ дело № 65/2011 год. и НОХ дело № 70/2011 год. и двете по описа на РС - Раднево му е наложено общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, изтърпяно на 28.10.2013 год.

Предвид горните осъждания, грабежът, за който е предаден на съд с настоящия обвинителен акт, представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК и не е изтекъл 5 - годишен срок от изтърпяване на наказанията по горните две групи присъди.

Подсъдимият М.Н. (с прякор Арапа) и  подсъдимата С.К. ***. Загора, познавали се и поддържали приятелски отношения, а непосредствено преди деянието - интимни.

Пострадалият Д.И.Д. (известен като *** или бай М.) също живеел в гр. Раднево, в малка къщичка без ел. ток в покрайнините на града до ж.п. моста.

На 06.12.2013 год., в ранния следобед пострадалият Д. изтеглил от банкомат, поставен в Банка ДСК, гр. Раднево, сумата от 200 лева от преведената му по сметката пенсия. Отишъл на пазара, за да си закупи хранителни продукти. Платил и сметките за телефоните, ползвани от внуците му, и му останали 100 лева в банкноти по 20 лв. и някакви дребни пари. След това тръгнал да се прибира.

По същото време подсъдимата С.К. се намирала до павилион в близост до офиса на Мтел и видяла пострадалия с торбата с покупки. Подсъдимата се сетила, че днес е взел пенсия и решила да изкара някой лев. Първо го извикала да я почерпи и пострадалия извадил 2.70 лв., като й казал, че това са всички пари. Тя купила ракийка за него и една бира за нея. После му казала, че е много гладна и той я поканил да отидат в къщичката му да я нахрани.

Двамата отишли там, пострадалият оставил покупките и сипал да пият вино. Отворил консерва и й дал да яде. Започнало да се стъмнява навън и в къщичката станало доста тъмно, поради липсата на електричество. Обвиняемата продължавала да мисли начин да вземе пари от пострадалия. Трябвали й поне 50 лева, за да си купи боти. Започнала да съблазнява Д., да се разсъблича, като едновременно с това на няколко пъти си поискала пари, но постр. Д. й отказал под предлог, че нямал. Подсъдимата С.К. му напомнила, че си бил взел пенсията и трябва да има в него пари. Пострадалият Д. й отвръщал, че все още не бил теглил. След като не получила това, за което била отишла в дома му, подсъдимата решила към момента да си тръгне, а на по-късен етап да се върне. Около 17,00 часа му казала, че отива до тоалетна, но да не заключва вратата, тъй като щяла да се върне.

През времето, през което обвиняемата не била в къщата на пострадалия, същият се усъмнил, че тя може да стори нещо и скрил парите си в чорапа на десния си крак.

Подсъдимата тръгнала към централната част на града и вървейки, мислела как да вземе пари от пострадалия. Звъннала на своя приятелка - свид. З.К. и се разбрали да се срещнат на заведение "***" - сега „***”. Подсъдимата тъкмо отишла в заведението и се появил подсъдимия М.Н.. Подсъдимата К. му споделила за „бай М.” и двамата веднага се разбрали да отидат заедно и да му вземат наличните пари. Двамата решили, ако е необходимо да го принудят по какъвто и да е начин, но на всяка цена да вземат това, което има в себе си. Когато стигнали до къщичката на пострадалия, първо влязла подсъдимата и пак си поискала директно пари, но той й отказал. Тогава влязъл подсъдимия М.Н. и с ръка го блъснал в дясната част на ребрата, при което „бай М.” паднал на пода. За да е сигурен, че няма да стане, подсъдимият прихванал с цяла ръка пострадалия през врата, като вратът на пострадалия останал от вътрешната страна на лакътя на подсъдимия. След като станало ясно, че пострадалият Д. няма достатъчно сили да оказва съпротива, подсъдимата седнала върху гърдите му, за да го държи притиснат към пода и започнала да пребърква дрехите му в горната част на тялото, като шепнешком наредила на подсъдимия да търси парите надолу. Почти разсъблекли пострадалия, когато най- после подсъдимият открил парите в чорапа на „бай М.” отново по указание на подсъдимата. Подсъдимият ги дал на подсъдимата, след което двамата оставили пострадалия Д. и излезли от къщата му.

Към 18.30 - 19.00 часа подсъдимите Н. и К. се отправили към заведение "***", където вече се намирала и  свид. З.К.. До 03.00 - 03.30 часа двамата подсъдими и свидетелката пили и яли, като след всяка поръчка подсъдимата плащала с банкнота по 20 лева, общо три пъти на сервитьорката - свид. Д.Г.. Подсъдимата С.К. употребила голямо количество алкохол и се напила. Малко преди да си тръгнат подсъдимият поискал от подсъдимата да му даде остатъка от парите, за да не ги похарчи всички. Тя му дала кесийката си, в която били останали 40 лева, но после си ги поискала и се скарали. На следващия ден подсъдимата К. разказвала на всеослушание как с подсъдимия Н. отишли в къщичката на „бай М.” и му взели насила парите.

Поради болки в дясната област на гърдите и врата, пострадалият Д. ***, където му било направено рентгеново изследване.

От заключението на вещото лице, изготвило съдебно -медицинската експертиза по писмени данни, приета от съда и страните по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК е видно, че пострадалият Д. е получил контузия на дясната гръдна половина и болезненост в областта на врата в дясно. Същите са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл. 129 и чл. 128 от НК (л. 81 - 82).

Деянието е извършено от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители, виновно, с пряк умисъл, при общност на умисъла, тъй като решението да извършат грабеж е взето от двамата подсъдими заедно, непосредствено преди деянието и двамата са участвали в изпълнителното деяние при употребата на сила.

Изложените фактически обстоятелства са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че така приетата фактическа обстановка напълно се подкрепя от самопризнанията по чл. 371, т. 2 от НПК на двамата подсъдими и се установява по безспорен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите Д.И.Д., З.Е.К., Д.Ц.Г., писмените доказателства и от заключението на извършената съдебно – медицинска експертиза.

Съдът кредитира изцяло показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят направените от подсъдимите Н. и К. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.

 

Правна квалификация

 

Инкриминираната дейност на подсъдимия Н., осъществена на 06.12.2013 год. не е изолиран акт в неговия живот. При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че с извършеното подсъдимия М.А.Н. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б” от НК, като на 06.12.2013 год., в гр. Раднево в съучастие със С.Й.К., като съизвършител, отнел чужди движими вещи пари – сумата от 100 лева, от владението на Д.И.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив.

Квалификацията “опасен рецидив” се обуславя от обстоятелството, че подсъдимият Н. е осъждан многократно, както и от факта, че не е изтекъл 5 годишния срок от изтърпяване на наложените му наказания.

С присъда по нохд № 217/2009 год. по описа на РС-Раднево, влязла в сила на 04.01.2010 год. на подсъдимия Н. за извършено престъпление на 21 срещу 22.05.2009 год. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. 

С протокол за одобрено споразумение № 49/14.03.2011 год., по НОХ дело № 70/11 год. на РС - Раднево, влязло в сила на 14.03.2011 год., му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, които да изтърпи при първоначален “строг” режим. С определение по ЧН дело № 270/ 2011 год. от 17.10.2011 год. на РС Раднево, влязло в сила на 09.03.2012 год. на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е извършена кумулация на наказанията наложени по нохд № 65/2011 год. и нохд № 70/2011 год. и двете по описа на РС - Раднево, като е определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 24 от НК е увеличено така определеното общо наказание с ½ .

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимата С.Й.К. от обективна и субективна страна е осъществила престъпния състав по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на 06.12.2013 год., в гр. Раднево, в съучастие с М.А.Н., като съизвършител, отнела чужди движими вещи пари – сумата от 100 лева, от владението на Д.И.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила.

 

Всеки от двамата подсъдими е съзнавал, че извършва деиствия за постигането на общия престъпен резултат – отнемане на чужди движими вещи чрез употреба на сила, с цел тяхното присвояване.

Подсъдимите Н. и К. са извършили деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, като всеки от тях е съзнавал обществено опасните последици на извършеното от него и от другия подсъдим и е целял тяхното настъпване, поради което и на основание цитираните по - горе законови текстове, следва да бъдат признати за виновни и наказани.

 

Вид и размер на наказанието

 

До датата на деянието подсъдимият М.А.Н. е осъждан 12 пъти.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия М.А.Н., съдът отчете от една страна завишената обществена опасност на деянието, отличаващо се с дързост, а от друга се съобрази с личността на подсъдимия Н.. Настоящият състав намира, че обществената опасност на дееца е много висока. Касае се за лице с трайно установени престъпни навици. Горните обстоятелства съдът отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия.

За извършеното от подсъдимия Н. престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4  във вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б”  от НК законът предвижда наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода.

Посоченото по - горе мотивира съда да наложи наказание на подсъдимия за извършеното от него деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б”  от НК при условията на чл. 54 от НК.

Съобразявайки се с императивното правило на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът приложи нормата на чл. 58а, ал. 1 /ред. ДВ бр. 26/2010 год./ и намали размера на така определеното наказание от шест години лишаване от свобода с една трета и реално подсъдимият Н. следва да изтърпи четири години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален “строг” режим, съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип.

 

На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадна от така определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимия М.А.Н. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 07.12.2013 год. до влизане на присъдата в законна сила.

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата С.Й.К., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, същата е съдействала на органите на МВР, има чисто съдебно минало, а като отегчаващо вината обстоятелство високата обществена опасност на деянието.

За извършеното от подсъдимата К. престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1  от НК законът предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода.

При така изложеното съдът счита, че на подсъдимата С.Й.К. за извършеното от нея престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК следва да бъде определено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 /ред. ДВ бр. 26/2010 год./ и чл. 54 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което наказание следва да се намали с една трета и реално подсъдимата К. следва да изтърпи две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от пет години.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите М.А.Н. и С.Й.К. да заплатят съразмерно направените по ДП разноски в размер на 100 лв. по сметка на РУ “Полиция” гр. Раднево, както и съдебни и деловодни разноски в размер на 31 лв. по сметка на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Причини – ниско правно съзнание, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: