МОТИВИ

към присъда № 28/26.06.2014 год. по НОХ дело № 175/2014 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора

 

Обвинението против подсъдимия  Т.С.С. е за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, предл. III-то вр.чл. 115 от НК за това, че на 21.11.2013 год. в село Б., обл. Стара Загора умишлено е умъртвил П. М. Т., ЕГН **********, която се е намирала в безпомощно състояние и като убийството е извършено с особена жестокост.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора, базирайки се на събраните в хода на наказателното производство доказателства и направените от подсъдимия С. самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК поддържа първоначално повдигнатото обвинение, като доказано по безспорен и категоричен начин. Предлага на съда да определи на подсъдимия наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер на 18 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, което наказание, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3, както и да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”,  считано от 22.11.2013 год.

Подсъдимият Т.С.С. се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият чрез упълномощения от него защитник адв. Р.К. направи искане производството по делото да се развива по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява пред съда съгласие да не се събират доказателства във връзка с тези факти, както и да се ползват всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.

Лично и чрез защитника си – адв. К. моли съда, да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, като съдът приеме за налични многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, под минимума предвиден от закона за това престъпление, което да изтърпи ефективно.

 

От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимият С. и от събраните в хода на наказателното производство доказателства: протоколи от обяснения на обвиняем - л. 48, показания на свидетелите П.Х. - л. 50, Ц.Н. - л. 51, 53 - 54, Р.Ц. - л. 55, Д.М. - л. 56, Н.Г. - л. 57, 58, А.М. - л. 60, С.В. - л. 61, съдебно-медицинска експертиза на труп - л. 98/103, съдебно-медицинска експертиза по веществени доказателства - л. 110/112, психолого - психиатрична  експертиза - л. 116/124, съдебно-медицинска експертиза на живо лице - л.135/136, физико-химическа експертиза - л. 139/140, сравнително одорологическо изследване - л. 145/147, дактилоскопни експертизи - л. 160/161, 164/165, удостоверения за родствени връзки - л. 88, 89, удостоверение за наследници - л. 91, препис-извлечение от Акт за смърт - л. 92, свидетелство за съдимост - л. 78/79, характеристична справка - л. 77, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние - л. 80 и останалите събрани в хода на досъдебното производство и приети по установения ред писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.С. ***. На същия адрес живеела и родната му баба – пострадалата П. М. Т., майка на С.Т.С. – баща на подсъдимия. В имота имало две къщи – по-нова, разположена централно срещу входната метална врата на имота, в която живеел подсъдимия С., и стара, която била обитавана от баба му– пострадалата Т..

Подсъдимият С. разполагал с ключ от дома на баба си, тъй като често ходел да се храни при нея. Въпреки това, отношенията между двамата периодично се влошавали. Причината за това било изразяваното от пострадалата Т. категорично несъгласие с начина на живот на внука й подсъдимият С., който често канел в дома си приятели на гости. Пострадалата не одобрявала тези събирания и шумът, който създавали й пречел.

На 21.11.2013 год. вечерта в около 18:00 часа на гости в дома на подсъдимия дошъл негов приятел - св. Ц.Н.. Подсъдимият С. и св. Н. слушали музика, пиели вино и разговаряли. Подсъдимият споделял проблемите си, тъй като в последно време бил притеснен - бил освободен от работа и имал парични затруднения, свързани с плащането на сметки и вноски по кредит. Така подсъдимият и свидетелят прекарали 4-5 часа, като подсъдимия изпил повече от литър вино. Около 22:30-23:00 часа подсъдимият огладнял и решил да отиде до къщата на баба си, за да се нахрани. По това време подсъдимият бил във влошени отношения с баба си – пострадалата Т., с която не си говорили. Като станал от масата, за да отиде при баба си – пострадалата Т., подсъдимия решил, че вина за значителна част от проблемите му има тя и решил да се саморазправи с нея. Подсъдимият взел чифт латексови ръкавици и отишъл до къщата на баба си, намираща се на метри от неговата. По това време пострадалата Т. вече си била легнала и спяла. Подсъдимият отключил входната врата на къщата й със собствения си ключ и влязъл в стаята, в която пострадалата спяла. Подсъдимият  видял, че баба му спи и решил да я убие, като я удуши. Сложил ръкавиците на ръцете си и взел една възглавница, с която се приближил към леглото, на което пострадалата Т. спяла, легнала на дясната си страна. Подсъдимият С. се надвесил над леглото, сложил възглавницата върху главата на спящата и започнал силно да я притиска към лицето й с цел да я задуши. След малко, при спиране притока на въздух, пострадалата реагирала, като опитала да се съпротивлява, размахвайки ръце. Подсъдимият продължил да притиска с една ръка възглавницата към лицето й, като усилил натиска в областта на устата и шията на пострадалата, а с другата си ръка започнал да нанася множество удари с юмруци по ръцете на пострадалата,  през възглавницата в лицето и по главата й – в лявата слепоочна област. След няколко минути пострадалата престанала да мърда и се отпуснала безжизнено. След като пострадалата Т. престанала да дава всякакви признаци на живот, подсъдимият махнал възглавницата от лицето й и видял, че е мъртва. След това подсъдимият се върнал в своята къща при св. Н.. По ръцете и лицето на подсъдимия С. имало следи от кръв и подсъдимият признал за стореното, като казал на св. Н., че е убил баба си –пострадалата Т.. Първоначално свидетеля не повярвал и подсъдимия обяснил, че е искал да я задуши, но не успял и затова започнал да я удря, от където е и кръвта по него. Тогава свидетелят заедно с подсъдимия отишли до къщата на пострадалата. Св. Н. влязъл в стаята на пострадалата и я видял да лежи безжизнено в леглото си, като главата й била покрита с възглавница, по която имало следи от кръв. Свидетелят Н. се изплашил, веднага излязъл навън и се върнал в къщата на подсъдимия. Междувременно подсъдимият решил да прикрие извършеното, като инсценира друго престъпление –грабеж. Той отворил вратите на гардероба, намиращ се в стаята на пострадалата и от там извадил завивки и дрехи, които разхвърлил по земята и масата в стаята. С ритник разбил задната врата на къщата. От портмонето на баба си – постр. Т., взел намиращите се в него пари -12 лева в две банкноти от 2 и 10 лева. След това излязъл, като заключил входната врата на къщата с ключа си и се върнал в своята къща. Там подсъдимият свалил ръкавиците, съблякъл дрехите, с които бил – анцуг в две части и ги хвърлил в камината. След като ги полял с лесно запалима течност - нафта, подсъдимият ги запалил. За тези действия на подсъдимия разбрал и намиращия се в дома му св. Н., който малко след полунощ си тръгнал и се прибрал в дома си. Подсъдимият останал сам у дома си и легнал да спи. Сутринта - на 22.11.2013 год. подсъдимият станал около 08:00 часа сутринта и след като телефонирал по мобилния си телефон на св. Н., отишъл до дома му. След това двамата отишли до заведение в центъра на селото, където пили кафе. Там подсъдимият накарал свидетеля да изтрие входящите повиквания от паметта на телефона си, за да се заличи връзката между тях. С част от взетите от портмонето на пострадалата Т. пари, подсъдимият С. платил сметката в заведението.

Междувременно св. П.Х. – съседка и приятелка на пострадалата, около 10:10 часа отишла до дома й и видяла, че вратата е заключена, осветлението в стаята е включено, а пердетата са спуснати. Тъй като пострадалата ставала рано, горните обстоятелства озадачили св. Х. и тя погледнала вътре в стаята през пролука между пердетата. Видяла, че частта от стаята, която била в полезрението й,  е изключително разхвърляна – имало дрехи и вещи по масата и пода на стаята. Св. Х. се притеснила, че нещо се е случило с пострадалата и незабавно телефонирала на внука й – подсъдимият С.. Подсъдимият симулирал изненада и казал на свидетелката, че е в центъра на селото. Тъй като св. Х. знаела, че той разполага с ключ от дома на баба си и настоявала да отключи, подсъдимият дошъл след няколко минути. Той отключил с ключа си и двамата влезли в стаята, където се намирал трупът на пострадалата. След като видели, че пострадалата е мъртва, излезли навън и подсъдимият С. подал сигнал на тел. 112.

На място пристигнали служители на МВР, както и медицински екип, който констатирал смъртта на пострадалата Т..

Бил извършен оглед на къщата, обитавана от пострадалата. При същия били намерени и иззети предмети, свързани с престъплението или по които е съществувала възможност за наличие на следи относно извършителя на деянието - метална кука, две следи от стъпки, 3 бр. касови бележки, 10 бр. бележки за платена ел. енергия, фактура от ЕVN, 3 бр. части от полиетиленови торбички, 2 бр. пръст от полиетиленова ръкавица, брадва, празно черно кожено портмоне, дактилоскопни следи от остъклението на къщата, ползвано за кухня и 2 бр. сапуни от чешмата на двора.

На 22.11.2013 год. бил извършен оглед и на другата къща в същото дворно място - обитавана от подсъдимия, като при същия в камината са намерени множество парчета от обгоряла материя. С протокол от 22.11.2013 год. от дома на подсъдимия са иззети парчета от обгоряла текстилна материя, 2 бр. хавлии - розова и синя, тип „плажна”, чифт мъжки чехли, пластмасова бутилка от 500 мл. със съдържаща около 1/5 от обема прозрачна течност и две парчета от червеникавокафява материя.

 Същия ден подсъдимият С. бил установен като извършител на деянието и е задържан.

С протокол от 22.11.2013 год. подсъдимият доброволно предал в РУП - Казанлък мобилен телефон м.” Сони Eкспериамод. ST23I , потребителска карта на „Глобул”, секретен ключ, блуза и 2 бр. банкноти с номинал от 2 лева, с обяснението, че телефонът и блузата са негови, а банкнотите са остатък от паричната сума, която е взел от портмонето на баба си, след като е платил сметката в заведението, където същата сутрин е бил със св. Н..

С протокол от 22.11.2013 год. от подсъдимия С. са взети образци за сравнително изследване, като е взета кръв, обтривки от ръцете и образци от ноктите на пръстите на двете ръце.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза на живо лице № 449/2013 год., която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована, при прегледа на подсъдимия Т.С. не са установени видими травматични изменения и зацапвания по главата, тялото и крайниците и половия орган, но видно от заключението на изготвена съдебно -медицинска експертиза по веществени доказателства № 34/2013 год. на КПАСМ при МФ на ТУ - Стара Загора, по обтривките и ноктите от двете ръце на подсъдимия, и по хавлията - синя, тип „плажна”, иззета от дома му, се установява наличие на кръв.

Видно от протокола за извършено химическо изследване – протокол № 448/03.12.2013 год. на БНТЛ при ОД на МВР - Стара Загора, по иззетите като веществени доказателства късове обгоряла текстилна материя от камината, намираща се в дома на подсъдимия, е констатирано наличие на следи от дизелово гориво / нафта/.

От протокола за извършено сравнително одорологическо изследване – протокол № 709/17.12.2013 год. на ООЛ при ОД на МВР-Стара Загора, е видно, че мирисовите следи, иззети с протокол
№ 0004220/22.11.2013 год. от възглавницата от леглото на пострадалата и от дръжката на вратата от стаята на пострадалата Т. са идентични с мирисовия материал, иззет от подсъдимият С., а мирисовите следи, иззети от дръжката на вратата съответстват и на иззетия материал от св. Н..

В хода на досъдебното производство за изясняване на причината на смъртта на пострадалата П. М. Т. е назначена съдебно медицинска експертиза на труп № 331/2013 год., От заключението на същата, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че смъртта на пострадалата П. М. Т. на 72 години, е настъпила вследствие на асфикция. Към момента на асфикцията пострадалата е била жива, като травматичните изменения в областта на шията и устата на пострадалата сочат, че асфикцията е реализирана чрез натиск върху шията и устата. Травматичните изменения са причинени от действията на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат при удари с юмруци, натиск и стискане с ръце. Експертизата сочи, че са налице признаци за настъпила бърза смърт - в рамките на няколко минути.

Освен асфикцията и причинилите я травматични увреждания в областта на шията и устата на пострадалата, при огледа на трупа са констатирани множество травматични увреждания, без пряка прчинно-следствена връзка със смъртта – кръвонасядания и охлузвания по лицето, разкъсно-контузни рани по лицето, кръвонасядания по меките черепни обвивки, охлузвания и кръвонасядания по горните крайници, които са причинили черепно-мозъчна и лицева травма.

 Видно от заключението на експертизата, всички установени травматични увреждания са прижизнени, като е налице пряка причинно-следствена връзка между задушаването /асфикцията/ и настъпилия смъртен изход.

Подсъдимият Т.С.С. е роден на *** ***. Живее в с. Б., обл. Стара Загора*****.

Осъждан е както следва: С присъда от 19.02.2004 год.,  по нохд № 722/2003 год. на Районен съд гр.Казанлък, в сила на 05.03.2004 год. е осъден за извършено на 02.07.2003 год. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 във вр. чл.63, ал.1 т.3 , чл.18, ал.1, чл. 58, б. ”а” и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК на обществено порицание и с протокол за одобрено споразумение № 65/14.03.2012 год., по НОХ дело № 251/2012 год. на Районен съд гр.Казанлък, в сила на 14.03.2012 год. за извършено на 01.03.2012 год. престъпление по чл. 343б, ал. 1 във вр. чл. 55,  ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК  е осъден на пробация с пробационни мерки:

1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца два пъти седмично

2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия С. по чл. 371, т. 2 от НПК, както и от многобройните писмени и гласни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и приети от съда по установения ред, от заключението на извършените по делото съдебно - медицинска експертиза на труп, съдебно медицинска експертиза по веществени доказателства, съдебна психолого-психиатрична експертиза,  съдебно медицинска експертиза на живо лице, физико-химическа експертиза, протокол за извършено сравнително одорологическо изследване, протоколи за изземване на следи от миризми, дактилоскопна експертиза и от показанията на свидетелите Н.Т.Г., П.П.Х., Ц.Д.Н., Р.С.Ц., Д.Г.М., Г.С.С., А.М.М., П.А.П. и С.И.В..

Съдът кредитира изцяло показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и подкрепят направените от подсъдимия С. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК.

 

Правна квалификация

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че подсъдимия Т.С.С. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, предл. III-то вр. чл. 115 от НК за това, че на 21.11.2013 год. в село Б., обл. Стара Загора умишлено е умъртвил П. М. Т., ЕГН **********, която се е намирала в безпомощно състояние и убийството е извършено с особена жестокост.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че смъртта на пострадалата е настъпила вследствие на асфикция.

По безспорен начин е установено, както авторството, така и извършването на деянието от подсъдимия по описания в обстоятелствената част на обвинителния акт начин, причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилата смърт на пострадалата. Поради изложеното съдът счете, че деянието е доказано по несъмнен начин.

От обективна страна налице е смъртен резултат, настъпил като последица от извършените от подсъдимия действия – причинени травматични увреждания, целящи и причинили като резултат асфикция, при наличие на пряка причинно - следствена връзка между причинената асфикция и настъпилия смъртен изход.

Налице е квалифициращият признак “безпомощно състояние” на пострадалата, тъй като при пристъпване на подсъдимия към извършване на деянието, пострадалата е била в състояние на сън и е била в невъзможност да се защитава, а от своя страна деецът е съзнавал, че тя се е намирала в такова състояние. Именно възползвайки се от това й състояние, подсъдимият необезпокояван е предприел действията по убийството й чрез поставяне на възглавница и силното й притискане към лицето на пострадалата. Това обстоятелство ведно с факта, че пострадалата спейки се е намирала легнала в леглото си, значителната й възраст – на 72 години, и начина на извършване на престъплението – чрез притискане на възглавница в лицето й, спираща притока на въздух, я е лишило обективно от възможността ефективно да се съпротивлява на извършваното срещу нея посегателство.

Наред с горното, налице са и обстоятелства, които разкриват  и особената жестокост, с която деянието е извършено от подсъдимия. Деянието е извършено от подсъдимия по отношение на родната му баба–майка на баща му, по време на убийството в резултат на слабата съпротива, оказана от пострадалата – размахала ръце, подсъдимият й нанесъл множество удари с юмруци по главата, в лицето и по ръцете, които удари са довели до множество травми – черепно-мозъчна, лицева и по горните крайници, констатирани при огледа и аутопсията на пострадалата. Особената жестокост на подсъдимия при извършване на убийството се налага и от други установени по делото факти, а именно, че след извършване на деянието и инсцениране проникване в дома на пострадалата от външно лице чрез разбиване на задната врата и извършен грабеж и заличаване на всички следи от кръвта на пострадалата върху себе си, подсъдимият е легнал да спи в дома си – в непосредствена близост до местопрестъплението и респ. трупа на пострадалата - негова баба, а на следващия ден подсъдимият С. отишъл в заведение да пие кафе със свидетеля Н., за което платил с парите, взети от портфейла на пострадалата – негова баба.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият е дал подробни обяснения за извършеното от него умъртвяване на баба му. Същият признава вината си и изразява самокритично отношение и съжаление за стореното.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, приложена от л. 116 до л. 124 от ДП, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована се установява, че подсъдимият С. страда от разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба. По време на инкриминирания период, същият е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си и е бил в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и е в състояние да участва във фазите на досъдебното и съдебно производство, както и да изтърпява наказание.

Деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал настъпването им, поради което и на основание цитираните по – горе законови текстове, той следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

 

Вид и размер на наказанието

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства: направените самопризнания, критично отношение към извършеното деяние, съдействане на органите на досъдебното производство, изразеното съжаление.

Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът възприема и установеното по делото, че подсъдимият за пореден път е извършил престъпление след употреба на алкохол. От приложената по делото справка за съдимост се установява, че същият е осъждан за престъпление от общ характер, съдържащо в обективните си признаци “пияно състояние” по чл. 343б, ал.1 от НК. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид и поведението му след деянието.

За извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, предл. III-то вр. чл. 115 от НК, което е измежду най-тежко наказуемите според наказателно правната ни система, законодателят е предвидил алтернативно три наказания, а именно: лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Съобразно чл. 57, ал. 1 от НК съдът е длъжен да наложи най-подходящото наказание, ръководейки се от общите правила при определянето му. В настоящия случай, съдът след като се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието, наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, намери, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като същата е по -благоприятна за дееца в сравнение с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК.

Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Прие, че този размер съответства напълно на целите на чл. 36, ал. 1 от НК, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

 

Съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия С. при първоначален “строг” режим  в затвор съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

 

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия Т.С.С., считано от 22.11.2013 год. до влизане на присъдата в законна сила.

 

На основание чл. 53 от НК съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства: метална кука, 3 бр. касови бележки, 10 бр. бележки за платена ел. енергия, 3 бр. части от полиетиленови торбички, 2 бр. пръст от полиетиленова ръкавица, брадва, фактура от ЕVN, черно кожено портмоне, 2 бр. сапуни, 1 чифт мъжки чехли, 2 бр. хавлии - розова и синя –тип ”плажна”, пластмасова бутилка от 500 мл. със съдържаща около 1/5 от обема си прозрачна течност, две парчета от червеникавокафява материя, блуза, намиращи се на съхранение в РУП– Казанлък, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, поради тяхната малоценност.

 

Съдът постанови веществените доказателства - 2 бр. банкноти с номинал от 2 лева, след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на С.Т.С., ЕГН ********** и Н.Т.Г., ЕГН ********** - наследници на пострадалата П. М. Т..

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Т.С.С. следва да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 979,60 лева /деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора.

 

Причини – ниска степен на морално волеви задръжки у подсъдимия и не зачитане принципа за неприкосновеност на личността.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

              ЧЛЕН СЪДИЯ: