МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 21 от 03.06.2014 г.

по НОХД № 187 по описа за 2014 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия Р.М.И., с ЕГН ********** е в това, че на 09.09.2012г. в гр. К., обл. С., в условията на опасен рецидив (след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК с присъда по НОХД № 125/2002 г. по описа на PC - Казанлък, в сила от 31.07.2002 г. за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК му е било наложено наказание седем години лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК;

и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК:

- осъждането по посочената присъда по НОХД № 125/2002 г. по описа на PC - Казанлък за умишлено престъпление от общ характер,

- осъждането с присъда по НОХД № 260/2002 г. по описа на PC – Казанлък, в сила от 21.06.2002 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК /умишлено престъпление от общ характер/ на наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено по чл.66 от НК,

- осъждането с присъда по НОХД № 945/2003 г. по описа на PC - Стара Загора, в сила от 06.05.2004 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а" от НК /умишлено престъпление от общ характер/ на наказание четири години лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по чл. 66 от НК)

е отнел чужди движими вещи - 2 бр. синджири с общо тегло 4 грама от четиринадесет каратово злато, на обща стойност 240,00 лева; висулка от осемнадесет каратово злато с форма на сърце с монтиран в средата прозрачен камък, на стойност 115,50 лева и осемнадесет каратова златна плочка с изображение на "Света Богородица", на стойност 346,50 лева, всичко на обща стойност 702,00 лева от владението на И.В.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда с оглед направените от подсъдимия пълни самопризнания да приложи императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и след като определи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в минималния размер на предвиденото в закона – 5 години, да го намали с една трета. Пледира за ефективното му изтърпяване при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

Служебният защитник на подсъдимия Р.И. – адв.  М.С. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът с оглед на направеното от подзащитният й самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт да му определи наказание “лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден в закона за извършеното престъпление, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета.

Подсъдимият Р.М.И. поддържа пледоарията на защитника си. В последната си дума моли за определяне на минимално по размер наказание “лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3.

 

Подсъдимият И. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Р.М.И. е роден на *** ***, български гражданин от ромски етнос, неграмотен, неженен, осъждан, понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора – Стара Загора, с ЕГН  **********.

Подсъдимият И. е осъждан:

1. С Присъда от 27.05.1991 г. на Районен съд - Нова Загора по НОХД № 105/1991 г. е признат за виновен, на основание чл.252, ал.1, вр. чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, като е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода при общ режим. Присъдата е в сила от 11.06.1991 г.

2. С Присъда от 07.12.1995 г. на Районен съд - Нова Загора, по НОХД № 300/1994 г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.3 и 5, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК, като е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим и му е  зачетено предварителното задържане. Присъдата е в сила от 22.12.1995 г.

 3. С Присъда от 05.11.1998 г. на Районен съд - Стара Загора по  НОХД № 567/1998 г. е признат за виновен, като на основание чл.297, ал.1, вр. чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл.48, б.”Б” от ЗИН му е наложен първоначален „усилено строг" режим. В сила от 21.11.1998 г.

4. С Присъда от 23.03.2000 г. на Районен съд - Казанлък,  по НОХД  № 486/1996 г., в сила от 22.04.2000 г. е  признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.5 и чл.54 от НК, като му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

5. С Присъда от 22.03.2002 г. на Районен съд - Казанлък по НОХД № 46/2002 г., в сила от 21.04.2002 г. е признат за виновен и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” и чл.54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

6. С Присъда от 22.05.2002 г. по НОХД № 260/2002 г. на Районен съд  - Казанлък, в сила от 21.06.2002 г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” и чл.54 от НК, като му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

7. С Присъда от 01.07.2002 г. по  НОХД № 125/2002 г. на Районен съд - Казанлък, в сила от 31.07.2002 г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142, ал.2, т.2, пр.2 и т.3, пр.2, вр. ал.1 и чл.54 НК, като му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим и за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, т .4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” и чл.54 НК и му е наложено наказание седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

8. С Присъда от 29.04.2003 г. по НОХД № 1442/2002 г. на Районен съд - Стара Загора, в сила от 30.05.2003 г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а”,  вр. чл.54 от НК, като му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим.

9. С Присъда от 20.04.2004 г. по НОХД № 945/2003 г. на Районен съд - Стара Загора, в сила от 06.05.2004 г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и чл.54 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим.

С Определение от 22.04.2005 г. по НЧХД № 410/2005г., в сила от 10.05.2005г. на И. на основание чл.25, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание по НОХ дела № 945/03г., 1442/02г., 486/86г., 567/98г. и 300/94г. – “Лишаване от свобода” за срок от четири години при строг режим. На основание чл.24 от НК общото наказание е увеличено със 6 месеца – на четири години и шест месеца. Без уважение е оставена молбата за групиране на наказанията по НОХ дела №№ 260/02г., 46/02г. и 125/02г..

10. Със споразумение от 22.04.2014 г. по НОХД № 429/2014 г. на Районен съд - Казанлък, в сила от 22.04.2014 г. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като с приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим, в затвор.

 

Подсъдимият Р.И. е безработен, като видно от изложеното досежно осъжданията му има трайно изградени престъпни навици и извършването на кражби и грабежи се е превърнало в начин на живот.

На 09.09.2012 г., около 13,00 часа свидетелката И.В.Г. заедно с дъщеря си Д., на 2 години и половина /към този момент/ е вървяла по ул. *** в гр. К., в посока запад-изток, като се движила от Централния пазар към МБАЛ гр. К.. В един момент изненадващо зад тях застанал подсъдимият И.. Без да каже нищо посегнал към детето и свидетелката Г. издърпала дъщеря си към себе си. Тогава  подсъдимият И. хванал за дясното рамо пострадалата Г., стиснал я силно, а с другата си ръка рязко дръпнал двата златни синджира от врата й и те се скъсали. Свидетелката започнала да вика и подсъдимия И. побягнал. Свидетелката Г. видяла, че златните й синджири липсват заедно със закачените на единия от тях златна висулка с формата на сърце, а на другия - златна плочка с изображение на “Света Богородица”.

Пострадалата от мобилния си телефон подала сигнал на национален телефонен № 112. Обадила се и на съпруга си - свидетеля Р.Г.Р.. С него свидетелката Г. била в граждански брак до 18.11.2013г., когато с Решение № 544 от 18.11.2013 г. по гр.дело № 2268/2013г. по описа на Районен съд – Казанлък бракът й с Р.Р. бил прекратен, като е постановено след прекратяването на брака И. да  носи предбрачното си фамилно име Г..

Около 13,05 часа на същата дата свидетелят А.К. - старши полицай група ООР при РУП - Казанлък и колегата му М.С. били изпратени от оперативния дежурен в района на МБАЛ гр. К. по повод подадения сигнал за извършен грабеж. Те заварили пострадалата, която им дала описание на извършителя и информация за посоката, в която избягал - към улица «***». Служителите на РУП - Казанлък минали по ул. «***» и продължили по ул. «***», където до бл. № 2 забелязали лице, отговарящо на описанието, което вървяло в посока от изток на запад. Полицаите спрели патрулния автомобил до него, но като ги видял, подсъдимият И. избягал в пространството между бл. 2 и намиращата се от западната му страна къща. Свидетелят Качаков побягнал след него, но на ул. «***» го изгубил от поглед. Полицаите получили информация относно местоживеенето на подсъдимия И. от случайно намиращо се в района лице, което го разпознало. Служителите на МВР посетили посоченият им адрес в гр. К., ул. «***», където установили лицето В.Р.В., която тогава съжителствала на семейни начала с подсъдимия И.. Подсъдимият И. не бил там. Същият междувременно се бил укрил в ромската махала в гр. К., където прекарал нощта.

Сутринта на 10.09.2012 г. подсъдимият И. се върнал в къщата на брат си - свидетеля С.И., находяща се в гр. К., ул. «***» № *** и заедно с В.В. отишли в гр. С.. Там на автогарата подсъдимият И. продал златните изделия - предмет на грабежа, на непознато за него лице от ромски произход.

Впоследствие, при извършеното разпознаване на лице /по снимка/ свидетелката Г. разпознала подсъдимия Р.И. като лицето, извършител на грабежа.

При извършеното разпознаване на лице свидетелят К. разпознал подсъдимия И. като лицето, което е преследвал на 09.09.2012 г. във връзка с подаден сигнал за извършен грабеж.

В хода на разследване по делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на инкриминираните вещи – предмет на отнемането, общо е в размер на 702 лева.

При проведените ОИМ не е установена самоличността на лицето, на което подсъдимият И. е продал златните накити.

В хода на разследването не беше издирена и установена В.Р.В., тъй като по информация на близките й същата е извън страната. Освен това В. е обявена за ОДИ с телеграма № 34459/19.09.2013 г. на ГДНП - София, но към момента не е издирена.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимият Р.М.И. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство - протоколи за разпит на обвиняемия от 11.10.2012 г., от 04.03.2014 г. и от 27.03.2014 г.; протоколи за разпит на свидетелите И.В.Г., А.Х.К., С.М.И., Р.М.И., Д.Р.Т., Р.Г.Р.; протоколи за разпознаване на лице; Съдебнооценъчна експертиза; справки за съдимост на подсъдимия рег. № 4236 от 18.09.2012 г. и рег. № 4340 от 25.10.2013 г.; характеристична справка; Решение № 544/18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 2268/2013 г. по описа на РС – Казанлък и Удостоверение рег. № 2213/13.12.2013 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият Р.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199, ал.1, т. 4, във вр. чл.198, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като на 09.09.2012 г. в гр. К., в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи – 2 бр. синджири с общо тегло 4 грама от четиринадесет каратово злато на обща стойност 240 лева, висулка от осемнадесет каратово злато, 1.5 грама, с форма на сърце с монтиран в средата прозрачен камък, на стойност 115,50 лева и осемнадесет каратова златка плочка, 4,5 грама, с изображение на «Света Богородица», на стойност 346,50 лева, или всичко на обща стойност 702.00 /седемстотин и два/ лева от владението на И.В.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

Безспорно се доказа по делото, че подсъдимият И. с гореописаното деяние е осъществил от обективна страна и двата акта на съставното престъпление грабеж – съставите на кражба по чл.194, ал.1 от НК и принуда по чл.143, ал.1 от НК. Подсъдимият чрез гореописаните действия е извършил грабежа чрез използване на физическа принуда по отношение на пострадалата И.Г. - владелец на движимите вещи, предмет на престъплението, индивидуализирани по вид и стойност и е установил своя фактическа власт върху тях. 

Видно от справката за съдимост обсъдена по-горе, подсъдимият И. е извършил на 09.09.2012 г. престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК, тъй като го е извършил след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл.66 от НК, а именно - с присъда по НОХД № 125/2002 г. по описа на PC - Казанлък, в сила от 31.07.2002 г. за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, пр.1, т.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК му е било наложено наказание седем години лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при строг режим.;

и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК:

- осъждането с посочената присъда по НОХД № 125/2002 г. по описа на PC - Казанлък за умишлено престъпление от общ характер,

- осъждането с присъда по НОХД № 260/2002 г. по описа на PC – Казанлък, в сила от 21.06.2002 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК /умишлено престъпление от общ характер/ на наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване не е отложено по чл.66 от НК,

- осъждането с присъда по НОХД № 945/2003 г. по описа на PC - Стара Загора, в сила от 06.05.2004 г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.а" от НК /умишлено престъпление от общ характер/ на наказание четири години лишаване от свобода, чието изпълнение не е отложено по чл. 66 от НК.

              От справката от ГД “ИН” за периода на изтърпяване на предишните осъждания на лишаване от свобода се установява, че не са изтекли 5 години по смисъла на чл.30, ал.1 от НК от изтърпяването на наказанията по посочените дела. 

Предвид изложеното и тъй като съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият И. е извършил грабежа в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”  от НК е осъществил квалифициращия признак по т.4 на чл.199, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено виновно от подсъдимият, под формата на пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, а именно - че отнема чужди движими вещи, че владелеца не е съгласен с това и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената физическа принуда. Подсъдимият е предвиждал и е искал настъпването на обществено опасните последици от извършеното.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Р.М.И. престъпление по чл.199, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът отчете изразеното критично отношение към деянието и тежкото му материално и социално положение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчете проявената от подсъдимия престъпна упоритост.

Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по престъпен начин.

 Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» в размер на пет години /60 месеца/, което намали с една трета /с 20 месеца/ и присъди подсъдимият И. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от три години и четири месеца /или 40 месеца/, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

Съдът намира, че не следва да налага наказанието «Конфискация» до ½ от имуществото на виновния, тъй като видно от декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние същият не притежава имущество и това наказание реално не е изпълняемо.

 

Видно от гореизложеното досежно осъжданията на подсъдимия И., деянието по настоящото, явяващо се последно осъждане и това      по НОХД № 429/2014 г. по описа на РС – Казанлък, са извършени преди да има влязла в сила присъда респ. определение, за което и да е от тях. При тези данни, съдът намери, че са налице основанията за налагане на подсъдимия Р.И. на едно общо най-тежко наказание, а именно това, наложено му по настоящото дело, поради което и на основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК му наложи едно общо наказание «лишаване от свобода» за срок от три години и четири месеца, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

 На основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяната от подсъдимия И. част от наказанието по НОХД № 429/2014 г. по описа на РС – Казанлък, считано от 22.04.2014 г. до влизане в сила на настоящата присъда, както и времето, през което подсъдимия Р.М.И. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 12.03.2014 г. до 22.04.2014 г..

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на по 40 лева, които да заплати в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: