МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 3/ 12.01.2015г. по

НОХД № 211 /2014г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

                                        ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Обвинението е за престъпление по чл.115 от НК срещу подсъдимия Д.И.Д. като с решение № 297/ 20.05.2014г., постановено по ВНОХД № 136/ 2014г. по описа на ПАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с подборни указания след отмяна на постановената първоначално присъда № 59/ 24.10.2013г.по НОХД № 328/ 2013г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

На 21.06.2013г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия Д.И.Д. за това, че на 11.02.2012г. в гр.Чирпан, обл.Стара Загора умишлено умъртвил К.Д.А. - престъпление по чл.115 от НК.

И при новото разглеждане на делото представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така предявеното обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано с оглед и на направените от подсъдимия частични самопризнания, и предлага на съда подсъдимия Д. да бъде признат за виновен по това обвинение. Намира, че не само от обективна, но и от субективна страна същото е категорично доказано, тъй като от доказателствата по делото безспорно е установено, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалата. Относно довода, че е действал при неизбежна отбрана, намира че същият е недоказан, тъй като именно той и неговите роднини са осъществили нападението, а пострадалата и нейните родственици са се отбранявали като двама от обвиняемите по това ДП са били осъдени с влязла в сила присъда по друго дело - НОХД № 433/ 2013г. по описа на Ст.З.ОС. Относно размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия Д. предлага на съда същото да бъде определено само при смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, а именно: чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, направеното самопризнание и разкаянието,  изразено в последното съдебно заседание, както и липсата на отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Освен това намира, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно и то при „строг” режим. Относно предявения  граждански иск счита, че същия е основателен и доказан и моли съда да го уважи по справедливост. В реплика към защитата намира, че тъй като разноските за експертизи са присъдени по друго НОХД, приключило с влязла в сила присъда, подсъдимият не следва да бъде осъждан да заплаща тези разноски втори път, а следва да заплати само направените по делото разноски  само пред съда.

Повереникът на гражданските ищци Б.Т.С., Т.Б.Т., Н.Б.Т. и М.Б.Т., адв.С., също намира обвинението за напълно и безспорно доказано като счита, че в случая е налице умишлено убийство, и пострадалата Калина Д.А. е била убита от подсъдимия при опит да защити себе си и семейството си от нападение, че по никакъв начин не е предизвикала конфликта, както и че е налице пряка причинна връзка с деянието. Предвид обстоятелството, че  същата е била млад човек, здрава, добра съпруга и майка, че  семейството е живяло в сговор и хармония, и след нейната смърт близките и са изгубили грижите и обичта и като някои от членовете му са напуснали България и са заживели в чужбина, намира, че претендираните неимуществени вреди  вследствие на деянието за сумата в общия им размер от 200 000лв. -  по 50 000лв. за всеки един от гражданските ищци, е напълно справедливо. Моли за присъждане и на направените от доверителите и разноски по делото.

Защитникът на подсъдимия адв.Д. намира, че и при новото разглеждане на делото обвинението срещу подзащитния и Д.И.Д. е останало напълно недоказано. Намира, че с оглед липсата на извършена според чл.144, ал.2, т.4 и т.5 от НПК задължителна експертиза за способността му с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, предвид писмото от Многопрофилна болница за активно лечение “Проф.Д-р Стоян Киркович“АД- Стара Загора от 15.02.2012г./л.197от ДП/, в което изрично е посочено, че с него „не е възможно да се извършват следствени действия до 22.02.2012г.“, разпита му, извършен на 12.02.2012г. от 17:45-18:10 часа/ л.60 от ДП/, часове след приемането му по спешност с огнестрелна рана на лява раменна става с открита фрактура на ляв хумерус, опорочава това следствено действие. Последното според нея по никакъв начин не може да бъде санирано  чрез извършването на комплексна експертиза две години след това. Намира, че не следва да бъдат ценени като достоверни и показанията на св.Т.Т. с оглед тяхната хаотичност, непоследователност и вътрешна противоречивост, както и промяната им неколкократно в течение на производството в зависимост от  процесуалното му качество. Освен това намира, че те не се подкрепят от нито едно доказателство по делото/ включително от заключението на СМЕ на трупа на пострадалата, че не е възможно подсъдимият да е нанесъл удара с две ръце, и че е изключително малко вероятно да го е нанесъл само с дясната ръка, както и че с оглед мястото на нараняването и посоката на навлизането на сачмите в плътта е невъзможно прострелването да е извършено докато подсъдимият е бил с високо вдигнати ръце с мотика в тях. Като подробно и в детайли се спира върху обясненията от ДП и показанията на свидетелите:  К.Т.С. /по прякор “Н.”, Д.Д.Д., Б.Т.С., св. Д.В.Г., св.А.А.Ф., св.Р.Т.А., св.П.А.С., св.А.С.А., св. Е.А.С., и малолетния св.Д.Д.Д., намира, че от същите не се установява по несъмнен начин, че именно подзащитният и е нанесъл удара, от който е настъпила смъртта на пострадалата, като и че е било невъзможно да направи това. Особено след прострелното нараняване с открито счупване /в случая на рамото/ си предвид изпитваната силна болка, което състояние е продължило до даването  на обезболяващо след проведения му разпит. Освен това намира, че поради непоправими пропуски на разследването: че не е назначена още на ДП експертиза на ВД /мотиките/, е пропусната възможността да бъдат разследвани и други версии за случилото се, а повърхностната СМЕ на трупа на пострадалата /предвид сечението на раната без да е посочена нейната дълбочина/ не е дала възможност да бъде установено, че с мотиката, носена от подсъдимия,  подобно сечение на раната е невъзможно да бъде получено.

 Прави довод, че с оглед обстоятелството, че по делото е установено, че режещите остриета на двете мотики, иззети от двора на пострадалата, са чисти; че петната кръв по дръжките им  от  кръвната група и резус фактора на подсъдимия, но и от кръвната група на половината от изследваните лица, че мотиките са намерени в двора на пострадалата с оглед протокола за претърсване и изземване /л.22 от ДП/ между 03.00ч. и 03.35ч. на 12.02.2012г., това почистване е могло да бъде извършено само от роднините на пострадалата, респ. води до извода, че оръдието на убийството не е сред веществените доказателства по делото.

Предвид което счита, че по ДП няма некомпрометирани доказателства, сочещи че подсъдимият Д. е нанесъл фаталния удар, че не са събрани такива относно други версии: за непредпазливо нанесена телесна повреда, довела до смърт, за превишаване пределите на неизбежната отбрана, или за удар нанесен от друг. Поради което поддържа становището си за пълна едностранчивост и двоен стандарт при провеждане на разследването и действията на прокурора, както и че подсъдимият Д. е действал при условията на неизбежна отбрана предвид насоченото срещу него от св. Т. огнестрелно оръжие.

Освен това намира, че и от субективна страна обвинението /твърденият пряк умисъл, че подсъдимият Д. умишлено е ударил пострадалата по главата с голяма сила с цел да причини смъртта й/ е недоказано.

Предвид което моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимия Д.И.Д. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. С оглед на което моли гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и несправедливо завишен по размер.

Относно разноските за извършени по ДП експертизи в размер на сумата от 1838,59 лева, вече присъдени по друго съдебно производство, намира, че същите не би следвало да бъдат претендирани и присъждани по настоящото дело.

Подсъдимият Д.И.Д. в последното съдебно заседание в присъствие на експертите от назначената и изпълнена по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична и неврологична експертиза даде противоречиви обяснения по делото като от една страна заяви, че поддържа изцяло обясненията си, дадени по ДП /л.59 от ДП/, в присъствието на защитник, но след прочитането им на основание чл.279, ал.2, вр. с ал.1, т.3 и т.4 от НПК, промени същите като заявява, че не е сигурен кой е нанесъл фаталния удар на пострадалата, както и „че е сигурен”, че не я е удрял. След прочитане и на обясненията му на основание чл.279, ал.1 т.3 и т.4 от НПК, дадени пред друг състав на съда/ по НОХД № 328/ 2013г. по описа на Ст.З.ОС, л.84 в с.з. на 23.09.2013г./, обаче призна, че той е нанесъл удар на пострадалата, но не помни къде, или поне не по главата, а по рамото. При предявяване на ВД по делото посочи като оръдие на престъплението ВД № 3 /съгласно протокол № 25/ 17.05.2012г., на л.137 от ДП/, а именно мотиката с по-малко режещо острие /25 см/, за да се отбрани от ударите, които тя му нанасяла с малка лопатка за почистване на боклук /“фараш”/отпред по мишницата, като се опитвала да го удари по главата. Св.Т.Т. /син на пострадалата/ пък го „гръмнал” още преди да излезе пострадалата навън. Заяви, че и двете мотики ВД по делото са техни, а по-малката мотика е негова. Показа как точно е държал мотиката като призна, че в момента, в който е замахнал с мотиката, за да удари пострадалата, в същия момент е бил прострелян от св.Т. в рамото, след което е хвърлил мотиката и е побягнал. Не е видял дали пострадалата е паднала след този удар, но счита, че той не е бил много силен. Същевременно изрази съжаление за случилото се като заяви, че не е имал намерение да удря и убива, а само да раздели биещите си.

В предоставената му дума за лична защита и в последната си дума заяви, че съжалява за случилото се, и че за него „всичко е минало”.

Обясненията му са оценени от експертите като абсолютно адекватни, и представляващи израз назащитно поведение”.

Съдът като взе в предвид събраните по делото доказателства, събрани на досъдебното и на съдебното производство, приобщени към делото чрез прочитане и приемане по реда на чл.283 от НПК, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

Подсъдимият Д.И.Д. е роден на ***г***, български гражданин от ромски произход, с начално образование, безработен, неосъждан, с ЕГН  **********.

На 11.02.2012г. в гр.Ч., в ромската махала, избухнал конфликт между две групи роми, повода за който бил изречените от св.Д.Г. в дома и същия ден около 13,30 часа пред св. К.М. думи, че снаха й, св.Р.А., била любовница на съпруга й, св.К.Т.С., по прякор „Н.”. Тъй като според св.М. това било лъжа, по този повод тя се скарала и сбила със св. Г.. Свидетелят К.С., който бил наблизо ги видял и ги разделил, като изгонил двете гостенки от дома си. Св. М. си тръгнала, отправяйки закани за разправа.

След известно време св.А.Ф. и св.И.Д. отишли при св.К.С., за да му търсят сметка за „засегната” фамилна чест. Той признал пред тях, че е имал интимни отношения със св.Р.А.. Възникнал конфликт между тях и след размяна на юмручни удари св.А.Ф. и св.И.Д. били прогонени и си отишли.

По-късно същия ден след 20:00 часа обаче разправията продължила с трошене на бирени шишета пред дома на св.К.Т.С., по прякор „Н.”, където пристигнали пияни И.Д., Я./св. П.А.С./ и „М.”/св. А.Ф./, които започнали да чукат по вратата и отново да искат да го бият.

След 21, 00-21,30 часа същите лица заедно с братята Ч.Д.Д./ по прякор “Чахо”/, св.И.Д.И./по прякор „А.”/,св.И.Д.Д./ по прякор „Д.”/, както и синът му- подсъдимият Д.И.Д., св.П.А.С., и св.А.Ф., въоръжени със земеделски сечива: брадви, мотики, лопати, вили, и колове организирано се отправили към дома на св.С., но по пътя срещнали брат му - св.Б.Т.С./ съпруг на пострадалата К.А./, по прякор „Г.Б.”. Св.Б.С., който по това време се прибирал към дома си/ където било и заведението, кафенето му/, казал на св.И.Д. да се прибират и да не създават повече проблеми. Вместо да се оттеглят горепосочените лица се насочили към магазинчето, кафенето му, което било долепено до къщата му. Започнали да крещят и да се заканват: „Кого ще убием! Кого ще убием! и „Ще ви избием всичките!”. Започнали да чупят вратите и прозорците на заведението и да се опитват да влязат вътре. Виждайки какво се случва, той се скрил вътре, тъй като разбрал, че ако остане навън, може да пострада.

Свидетел на всичко това станал и св.Т.Т.С./брат на св. Б.С./. За да му помогне, той отишъл да извика по-малкия брат – св.К.Т.С.. Братята на св.Б.Т.С., свидетелите: К., З., и Т.Т.С., както и св.Б.М.С., син на Р.Т.С., се притекли на помощ като се опитали да прогонят нападателите. По този начин нападението прераснало в масов бой като нападнатите се присъединили и други техни родственици. Входът на магазинчето /барчето/ бил много близо до входа на къщата на пострадалия св.Б. С.. Като чули заканите пострадалата К.А. и синът и, св.Т.Б.Т., които по това време били у дома си, излезли  навън, за да видят какво се случва. Пострадалата А. разбрала, че мъжа и се е затворил в магазина си и не смее да излезе, поради което започнала да моли нападателите да си отиват. Тъй като искала да защити мъжа си и сина си, тя взела от дома си една малка лопатка за чистене на боклук /фараж/, която започнала да размахвала срещу нападалите, с цел да ги принуди да спрат да чупят, както и да им препречи пътя да не влязат у тях. Срещу нея с мотика в ръце се насочил подсъдимият Д.И.Д., въоръжен с мотика. /въпросната мотика, която е разпозната от него в последното съдебно заседание, е иззета като ВД по делото, представляваща обект № 3 съгласно протокол № 25/ 17.05.2012г., л.137 от ДП/. Останалите нападатели: Ч.Д.Д., св.И.Д.И./по прякор „А.”/, св.И.Д.Д./ по прякор „Д.”/, намирайки се много близо до тях, в това време се опитвали да разбият вратата на магазина и да влязат в него. 

За да защити майка си, както и дома си от противоправното нападение, виждайки че нападателите няма да се оттеглят доброволно, св.Т.Б.Т. почти веднага влязъл в стаята си и взел самоделна пушка, снаряжена с ловен патрон. При излизането си навън видял как майка му на входната врата удря подсъдимия Д.Д. с лопатката, за да го спре да влезе. Като видял, че подсъдимият Д.Д. посяга с мотиката срещу майка му, той насочил самоделната си пушка срещу него и стрелял, за да я спаси. В момента на прострелването подс. Д. държал мотиката с две ръце вдигнати над главата си над главата на майка му, така че при следващ замах е могъл да го направи, след като вече един път бил посегнал и това е било видяно от  свидетеля. Преди обаче да направи това подсъдимият св. Т. успял да произведе изстрел, прицелвайки се в него, и да го улучи  в областта на лявото рамо. Въпреки силната болка от прострелването обаче както бил с вдигнати нагоре ръце подсъдимият продължил и нанесъл удар с режещото и острие в главата на пострадалата. След което пуснал мотиката и хукнал да бяга. В резултат на нанесения и удар от подсъдимия пострадалата паднала на земята, където е и намерена при извършения оглед на местопроизшествие. Някои от участващите в боя лица видели това.

Синът на пострадалата К.А., св.Т.Б.Т., без да се интересува какво може да му се случи, веднага отишъл да окаже помощ на майка си, но видял, че цялата е обляна в кръв, а зъбите й вече са стегнати. Тогава от заведението излязъл и св. Б.С., взел в ръце безжизненото тяло на съпругата си, и започнал да я оплаква. От удара пострадалата получила посечно нараняване на главата, засягащо черепния покрив и основа, мозъчните обвивки и мозъка./видно от СМЕ на труп № 62/ 2012 г., на л. 88 от ДП/. Тя била  откарана в ЦСМП гр. Чирпан, но тъй като при това нараняване е настъпило нарушение на анатомичната цялост, несъвместимо с живота, на 12.02.2012г. същата починала. /Видно от заключението на тази експертиза, посечното нараняване на главата е от действието на предмет с режещ ръб като е била приложена значителна кинетична енергия и на тази енергия отговаря мотиката като посечно оръжие/.

По време на същото сбиване св. Б.М.С., който бил племенник на св.К.Т.С. /Н./, и живеел на същата улица – „Победа” № 104, излязъл навън. Точно до външната врата видял Ч.Д., който държал брадва в ръцете си. Тогава, за да го уплаши, стрелял в него почти от упор в дясната му задушна област с газовия си пистолет, зареден с халосни патрони, и успял да го простреля.  Непосредствено след това св. К.С. ударил с брадва Ч. Д. в дясното рамо и той паднал на земята. От огнестрелното нараняване, нанесено на Ч.Д. от св. Б.С. с газовия пистолет, той получил контузия на мозъка и  последвала остра кръвозагуба, вследствие на което починал.

Св.З.Т.А. след като разбрал, че братята му, св.К.Т.С. и св.Т.Т.С., и племенника му Т.Б.Т. се бият с рода на св. И.Д., също взел една брадва от дома си и тръгнал да им помага. Като се приближил до тълпата срещу него излязъл И.Д. /баща на подсъдимия/. Тогава св. А. му нанесъл няколко удара с брадвата по гърдите и по главата. И.Д. паднал на земята, а св.З.Т.А. избягал. От нанесените удари И.Д. получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване и хлътване на дясната теменна кост на черепа, контузия на мозъка, гръдна травма, изразяваща се в счупване на три ребра в ляво. Въпросната травма представлява многостепенна средна телесна повреда, най-общо изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. Въпреки оказаната му високо квалифицирана медицинска помощ, Иван Д. след около три седмици починал.

Спрямо свидетелите по настоящото дело - Б.М.С. и З.Т.А., е било образувано отделно наказателно производство за извършените от тях престъпни деяния, и по НОХД № 433/ 2013г. по описа на Ст.З.ОС, протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК - с признаване на вината, същите са осъдени с влязла в сила присъда № 5/ 13.02.2014г., потвърдена с решение № 360/ 12.06.2014г. по ВНОХД № 158/ 2014г. по описа на ПАС/ на л. 329-341 от наст. дело/. По това дело са били разпитани същите свидетели, които са  дали показания и по настоящото дело. Видно от мотивите на присъдата, е прието, че противоправните резултати по това дело - смъртта на пострадалите родственици на подсъдимия по настоящото дело Д.Д., а именно: на Ч.Д. от св.Б.С. с газов пистолет, и на И.Д. от св. З.Т.А. чрез удари с брадва по гърдите и по главата, са били причинени при нападение, извършено спрямо родствениците на извършителите по повод спречкване и сбиване на инкриминираната дата във връзка с призната интимна връзка между св.Р.А. и св.К.С.. Относно деянието на подсъдимия Д.Д. е приета същата фактическа обстановка, каквато бе установена и от настоящия съдебен състав по настоящото дело. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че всички доводи на защитата във връзка с правната квалификация на извършеното от подсъдимите по това дело са без правно значение за настоящото обвинение. Влезлите в сила съдебни актове задължават не само институциите, но и всички граждани да се съобразяват със силата на присъдено нещо. Освен това наказателната отговорност е лична и всеки отговаря само за извършените от него действия, които единствено следва да бъдат предмет на обсъждане от съда. Поради което при оценката на доказателствения материал във връзка с решаване на въпросите за наличието на извършено престъпление, неговото авторство вината на подсъдимия, съдът изходи единствено от принципите, заложени в НПК, а именно: на непосредственост и устност, равенството на гражданите в процеса, и разкриване на обективната истина. И при новото разглеждане на делото вината на подсъдимия бе доказана по един безспорен и несъмнен начин не само с оглед направените от него частични самопризнания, а и с оглед съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал.

Гореизложената фактическа обстановка бе възприета напълно от съда след обстоен анализ поотделно и в тяхната съвкупност както на събраните по ДП № 57 /2012г. по описа на РУ”Полиция” – гр.Чирпан доказателства, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, така и на тези по настоящото дело събрани по реда на съдебното следствие, приобщени към доказателствата по делото на основание чл. 283 и чл. 107, ал.2 от НПК след проверка, прочитане и приемане. В тази насока са събраните на ДП доказателства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2012г. /л.8/; з бр. протоколи за претърсване и изземване /л.10-л.15/;  определение по ЧНД № 144 /2012г. на Ст.О.С./л.16/; фотоалбум от 11.02.2012г. /л.20-л.33/, постановление за привличане на обвиняем от 12.02.2012г. /л.43/;  постановление за назначаване на служебен защитник /л.52/, протокол за разпит на обвиняемия К.Т.С. “Н.” /л.53/;  протокол за разпит на обвиняемия Т.Б.Т.  /л.55/; протокол за разпит от 15.03.2012г. на обвиняемия Т.Б.Т. /л.56/ ; протокол за разпит от 15.03.2012г. на обвиняемия Т.Б.Т. /л.56/ ; протокол за разпит от 12.02.2012г. на обвиняемия Д.И.Д.  /л.56/ ; протокол за разпит на обвиняемия Б.М.С.  /л.61/ ; протокол за разпит на обвиняемия З.Т.А.  /л.62/ ; протокол за разпит на обвиняемия К.Т.С. /л.63/ ; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Д.И.Д. /л.66/; Характеристична справка на Д.Д. /л.76/;  СМЕ на труп № 62 /2012г. /л.88-л.90/;  Балистична експертиза  Протокол № 162 /16.03.2012г. /л.100/; ФХЕ  Протокол № 109 /14.03.2012г. /л.107/;  ФХЕ – Протокол № 12 /ФЗХ-90 от 29.02.2012г. /л.115/; Балистична експертиза – Протокол № 227 /10.04.2012г. /л.125/ ; дактилоскопна експертиза – Протокол № 35 /06.03.2012г. /л.135/; СМЕ на ВД – протокол № 25 от 17.05.2012г. изготвена от вещото лице Г.И.Р. /л.137/; протокол за разпит на свидетел С.И.Д. /л.155/; протокол за разпит на свидетел Д.Д.Д.  /л.156/; протокол за разпит на свидетел Е.А.С.  /л.157/; протокол за разпит на свидетел Б.Т.С.  /л.160/; протокол за разпит на свидетел Т.Т.С. /л.161/; протокол за разпит на свидетел Д.В.Г.  /л.162/; протокол за разпит на свидетел А.А.Ф.  /л.163/; протокол за разпит на свидетел Р.С.А. /л.166/; протокол за разпит на свидетел П.А.С.  /л.168/; протокол за разпит на свидетел А. Стефчова А.  /л.170/; 2 бр. протокола за разпит на свидетел Д.Д.Д. /л.172 и л.173/; протокол за разпит на свидетел Н.И.А.  /л.174/; протокол за разпит на свидетел Р.Т.А.  /л.175/; протокол за разпит на свидетел С.Й.М.  /л.176/; протокол за разпит на свидетел С.С.М.  /л.177/; протокол за разпит на свидетел П.А.П.  /л.178/; протокол за разпит на свидетел Г.Ш.К.  /л.179/; протокол за разпит на свидетел Т.Б.Т.  /л.180/; удостоверение за наследници № 005461 от 20.02.2012г. на Калинка Д.А. /л.186/; постановление за задържане на Д.И.Д. от 13.02.2012г. /л.190/; постановление от 21.04.2012г. за прилагане на веществени доказателства /л.193/; епикриза  изх. № 2866 от 12.02.2012г. /л.195/; писмо вх. № 559 /15.02.2012г. издадено от МБАЛ “Проф.д-р Стоян Киркович” АД – гр.Стара Загора /л.197/; постановление за отделяне на материали от ДП  от 04.04.2012г. /л.200/; обяснения на Д.И.Д. /л.219/; декларация от Д.Д. /л.226/;  протокол от 27.09.2012г. по ВЧНД № 410 /2012г. на ПАС /л.236/;  протокол от 21.09.2012г. по ЧНД № 482 /2012г. на Ст.О.С. /л.245/; протокол за предявяване на обвинение от 09.01.2013г. /л.268/; заключително мнение от 16.01.2013г. /л.169/; както и Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 291/ 2013г. /л.142-л.144 по НОХД№ 328 /2013г. по описа на Ст.О.С/, както и служебно изискани и представени по настоящото дело медицинските документи, към заключението на КСПМЕ на подсъдимия , изготвено от вещите лица д-р Т.Г.Т., д-р Т.Т.С. и д-р Т.Г.П., д-р А.К. и Х.К., писмени медицински документи: извадка от медицински журнал за повикване започната на 01.01.2012г. завършена на 25.07.2012г.; фиш за спешна медицинска помощ МЗ - ЦСМП- гр.Стара Загора, филиал – гр.Чирпан от 11.02.2012г. и амбулаторен журнал от 11.02.2012г. на ФСМП- гр.Чирпан  - всички официално заверени ксерокопия /л.253-л.255/; справка за съдимост на подсъдимия от 24.06.2014г./л.137/; и справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към 15.06.2014г. /л.139/, присъда и мотиви по НОХД № 433/ 2013 г. по описа на Ст.З. ОС, както и решение № 360/ 12.06.2014 г. по ВНОХД № 158/ 2014 г. по описа на ПАС, служебно заверени ксерокопия.

За да приеме за установено от фактическа страна изложеното по-горе съдът взе предвид и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички гласни доказателствени средства, отнасящи се до основните факти в настоящия процес, а именно: обясненията на подсъдимия Д.Д., дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по настоящото дело по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК, както и тези, дадени от него пред съда при първоначалното и при новото разглеждане на делото; показанията на свидетелите, дадени в хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съдебен състав: Б.Т.С. /съпруг на пострадалата К.А., по прякор „Г.Б.”/, Т.Б.Т./техен син/, Д.Д.Д./ първи братовчед на подсъдимия/, А.С.А./съпруга на пострадалия И.Д./, непълнолетния свидетел Д.Д.Д./син на св.Д.Д.Д./, св.Б.М.С./племенник на К.Т.С. по прякор „Н.”/, Г.Ш.К./ съжителка на семейни начала с последния/, К.Т.С./ по прякор „Н.”/, Д.В.Г./ съпруга на последния/, С.С.М./зет на Б.М.С./, З.Т.А./брат на Б., Т. и К. Т.С./, А.А.Ф. и Е.А.С./ племенница на св. А.С.А./, както и показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по настоящото дело чрез прочитането им по реда на  чл.281, ал.1 т.4 и т.5 от НПК, а именно тези на свидетелите: Т.Т.С., Р.Т.А., С.И.Д., Р.С.А. и П.А.С..

Видно от обясненията на подсъдимия Д.Д., дадени на ДП/ л.60 /на 12.02.2012 г./ между 17:45ч. – 18:10 часа/, същият в този си разпит е направил пълни самопризнания по фактите относно извършването на деянието и авторството му. Описал е подробно обстановката, при която същото е извършено, като е посочил имената на нападателите, негови родственици, както и своето участие в него, а именно, че заедно със св.Д.Д., И.Д., сина му П. /”Я.”/, и братовчед му А. А.Ф. /по прякор „М.”/, на датата 11.02.2012 г. след като са били повикани от сина на Д.Д., Д., са отишли пред магазина /барчето/ на св. Б.Т.С./ по прякор „Б.”/, за „да се карат и бият” с неговите родственици по повод избухналия през деня скандал по повод сексуална връзка между св. Р.А. и св. К.С./”Н.”/. Описва действията и оръжията, с които са били въоръжени/земеделски сечива и колове/, като заявява, че той и св. Д.Д. са били въоръжени с мотики, И. - с вила, като той лично е удрял по вратата на магазина с мотиката си, а И. е чупел прозорците с вилата. Последователно е описал обстановката, при която е извършил деянието, като е заявил, че св. С. и семейството му са излезли един след друг да се защитават: първи е излязъл св. С.- с брадва, след това сина му- с пушка, а накрая жена му, пострадалата К.А.- с лопатка за боклук, с която го е ударила по рамото. Тогава той замахнал с мотиката и я е ударил в главата или в рамото, след това някой го ударил с нож, след това друг- с брадва, около десет минути бил в безсъзнание, след което хукнал да бяга и се скрил. При този си първи разпит не е съобщил кой го е прострелял в лявото рамо, и такъв въпрос не е задаван, въпреки че разпитът се е провел в присъствието на защитник, който е могъл да прецени дали такъв въпрос следва да бъде зададен и съответно да бъде записан отговора му.

Настоящият му защитник, адв.Д., която е негов защитник именно от момента, в който делото е внесено в съда с обвинителен акт, оспорва изцяло достоверността на тези обяснения, въпреки че при настоящото разглеждане на делото подсъдимият заявява, че поддържа именно първите си обяснения по делото. Заявява, че поради психичното му състояние към момента не следвало да се зачитат изобщо дадените пред настоящия състав на съда обяснения в присъствието на експертите от КСППНЕ. Позовава се изцяло на  представеното по ДП писмо от Изп. директор на МБАЛ”Д-р Ст. Киркович” АД-Стара Загора, от съдържанието на което е видно, че подсъдимият е постъпил в болницата на 12.02.2012г. в 04:30 часа, по спешност, с диагноза: ”Огнестрелна рана на лява раменна става с открита фрактура на ляв химерус”. В същото действително е отбелязано от лекуващия лекар, че болният е в първи следоперативен период с необходимото лечение, както и че не е възможно засега да се извършват следствени действия с него като се очаква след 22.02.2012г. пациентът да може да пребивава в арестни помещения и с него да се извършват следствени действия. Поради което счита, че проведения на 12.02.2012г. във времевия интервал между 17:45ч.-18:10ч. разпит на подсъдимия като обвиняем, когато е изпитвал силни болки, е в нарушение на неговите права, и състоянието му е повлияло върху дадените от него обяснения. Прави довод, че към този момент е следвало да бъде назначена СППЕ, която да установи възможността му правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях.

Съдът прецени, че с оглед отбелязаното в самото писмо обстоятелство, че към този момент подсъдимият все пак е бил „с необходимото лечение” силната болка, която е изпитвал, е била купирана. На второ място с оглед изясняване на възможността му към този момент и понастоящем подсъдимият правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, както и имайки предвид горепосоченото писмо, бил ли е адекватен подсъдимият и приемал ли е някакви медикаменти в Спешния център в гр. Чирпан или в болницата в гр.Стара Загора, които да са довели до някаква дезориентация, представляваща пречка за провеждането на следствени действия с него, на основание чл. 144, ал.2 т.4 от НПК и в съответствие със задължителните указания на ПАС, по делото е назначена при новото разглеждане на делото КСППМЕ/л. 232 от наст. дело/, изпълнена от в. лица д- р Т.Т., д-р Т.Т.С., д-р Т.Г.П., д-р А.К. и Х. Ст.К.. Представени са и писмени медицински документи/ извадка от журнала за спешна медицинска помощ на ФСМП- гр. Чирпан и др., отразени в заключението. Видно от писменото заключение на тази експертиза, експертите са отговорили, че при осв. Д.Д. не се установяват данни за психично заболяване. Освен това същият не е бил лишен към момента на деянието и на освидетелстването по болестни причини от възможността правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях. В Спешния център и в болницата в гр.Стара Загора не е приемал медикаменти, които да са довели до някаква дезориентация, представляваща пречка за провеждането на следствени действия с него.

Досежно довода на защитата, че и към настоящия момент подсъдимият въпреки проведеното в Затвора- Ловеч в специализирано психиатрично отделение лечение и освидетелстване, не е психично годен да разбира свойството и значението на извършеното и да възприема правилно фактите както и да дава достоверни обяснения за тях съдът намери същия за неоснователен. По време на съдебното следствие поради преживян остър психотичен епизод в условията на затвора след назначена повторна КСППЕ /на л.386 от делото/и заключението и, че страда от „Остро полиморфно разстройство”, подсъдимият Д.Д. бе настанен за изследване в психиатрично заведение- в ПО на СБАЛЛС при Затвора - гр.Л. за срок от един месец и бе назначена нова комплексна СППНЕ, изпълнена от вещи лица-специалисти, назначени със заповед на Началника на Затвора- гр. Ловеч, която е отговорила на почти същите въпроси като предходните като е изследвала отново както психическото състояние на подсъдимия към момента на деянието, така и актуалното му такова. От заключението и се установява, че „нито в данните от миналото, нито при актуалното психиатрично изследване се маркират някакви отклонения”, които да дават основание за допускане наличието на някаква душевна болест в тесния или в широкия смисъл на това понятие. Действително маркиран е епизод, а именно този по време на съдебното следствие на датата 09.11.2014г., при който подсъдимият е изпаднал в състояние на психогенна психоза /функционално обратимо разстройство на психичния живот/ в съответствие с критериите на МКБ-10, настъпило под влияние на условията в затвора –Стара Загора и провеждания съдебен процес, за който обаче експертите са категорични, че към настоящия момент е напълно отзвучал. Тази експертиза/както и предходната КСППМЕ по време на новото разглеждане на делото пред съда/ е дала заключение и, че е било възможно извършването на следствени действия спрямо и с адекватното участие на подсъдимия в рамките на 2 до 30 часа след получаване на откритата фрактура на лявата раменна кост и преди извършване на спешната операция под пълна упойка под въздействието на посочените лекарствени препарати и медикаменти, и при положение, че е чувствителен към аналгин. Като се има предвид, че прострелната рана е получена към 22:00 часа на 11.02.2012г. до провеждането на разпита му на 12.02.2012г. във времевия интервал между 17:45ч.-18:10ч., се налага извода, че подсъдимият при провеждането на този разпит е бил напълно адекватен и е било възможно извършването на следствени действия с него, а обясненията му не са болко или медикаментозно повлияни.

Поради което съдът, въпреки че прочете и приобщи към доказателствения материал по делото, не кредитира като достоверни  дадените от подсъдимия Д. обяснения при първоначалното разглеждане на делото пред друг състав на съда по НОХД № 328/ 2013 г. по описа на Ст.З.ОС, а именно тези на л.84 в с.з. на 23.09.2013г., в които напълно променя първоначалните си обяснения по ДП и заявява, че не знае кой е ударил пострадалата, както и че при даването на първоначалните си обяснения е бил под въздействието на аналгин, към който бил алергичен. В обясненията си пред съда подсъдимият дори посочва друго лице за извършител на деянието като заявява, че братовчед му, св. Д.Д., е ударил пострадалата с мотика, както и че го е видял да мие мотиката си на чешмата у тях. Заявил е, че е отишъл да разтървава чичо си Илия, който се е биел със св. К.С.”/”Нури”/, а не е осъществял нападение. При настоящото разглеждане на делото подсъдимият се отказа от тези си обяснения, но отново ги промени  като в последното съдебно заседание призна обстоятелството, че е бил един от нападателите, който се е намирал най- близо до нея, а пострадалата го е ударила с малка лопатка за боклук в предмишницата. Нещо повече, пред съда се е опитал да развие тезата, че тъй като тя се е опитвала да го удари и в главата, а той само се отбранявал, я бил ударил с мотиката по главата, за да се предпази. Пред настоящия състав на съда същият потвърди и другата си версия развита при даване на обясненията си при предявяване на ВД при първото разглеждане на делото, че е държал мотиката с вдигнати нагоре високо над главата и ръце, но заяви,  че може да я е изпуснал, когато синът и, св. Т. Б. Т., го е застрелял с пушката. Освен това продължи да поддържа и трета версия, поддържана от част от свидетелите от неговия родствен кръг: че тъй като не е видял пострадалата да пада веднага след неговия удар, е възможно и мъжът и да я е ударил, тъй като тя била застанала между него и Илия, за да ги спре да се бият. Вещото лице М.В. от назначената по делото КСППНЕ даде заключение, че обясненията му пред настоящия състав на съда са абсолютно адекватни и са израз на защитно поведение.

При предявяване на веществените доказателства пред настоящия състав на съда, а именно на двете мотики:– обект № 2 – Мотика с дървена дръжка /сап/ с дължина 114см и дължина на дъгата на работната повърхност 48см. и Обект № 3 – мотика с дървена дръжка /сап/ с дължина 123 см и дължина на дъгата на работната повърхност 25см /съгласно описанието на СМЕ на ВД /л.137 от ДП/, заявява, че и двете мотики са техни, а по- малката мотика е негова като допусна, че може би с нея е ударил пострадалата. Съвсем спокойно даде обяснения като показа как е държал мотиката: придържайки я с две ръце като е замахвал с дясната си ръка; ръката му е била вдигната над главата му с острието надолу към главата на пострадалата, която е била съвсем близо до него, „ на една ръка разстояние”. Заяви обаче, че я е ударил в рамото като ударът му не е бил много силен/ а ”среден”/, и в същия момент го е прострелял св.Т.Т., след което той е хвърлил мотиката и побягнал. Същевременно потвърди, че е бил прострелян докато е замахвал с мотиката, и е бил със силни  болки, както и че не е видял кога е паднала пострадалата, но според него от този удар тя не е могла да умре.  Обясненията му са в посока, че е нанесъл удар на пострадалата, но не знае кой/ и дали всъщност той/ е нанесъл фаталния удар на пострадалата. Същевременно изрази съжаление за случилото се и заяви, че не е имал намерение да я убива.

Предвид гореизложеното съдът прецени горепосочените обяснения, дадени пред настоящия съдебен състав като противоречиви и взаимноизключващи се, представляващи израз на една защитна позиция. Поради което прие същите за недостоверни в частта им, в която отрича именно той да е нанесъл фаталния удар, от който е последвала смъртта на пострадалата, както и по отношение на версията пострадалата да е била убита от собствения и съпруг. Същевременно ги кредитира с доверие в частта им, в която описва обстановката, при която е нанесен удара, участващите в инцидента лица, присъстващи наоколо, и оръдието на престъплението, в която част същите представляват частични самопризнания относно авторството на деянието.

Обясненията на подсъдимия Д., дадени по настоящото дело, се подкрепят и то само частично и непоследователно на ДП и пред съда при двете му разглеждания от показанията на свидетелите от неговия родствен кръг, а именно от тези на свидетелите: Д.Д.Д./само на съдебното следствие, но не и по ДП и пред първия съдебен състав/, непълнолетния свидетел Д.Д.Д., А.А.Ф./едва пред съда/, Е.А.С./частично/, а една част от тях- св. А.С.А., св.П.А.С., Р.С.А. и С.И.Д., възпроизвеждат отрицателни факти като заявяват, че не са очевидци на деянието, макар и да са присъствали и да са имали възможност да установят обективната истина.

Свидетелят Д.Д.Д., първи братовчед на подсъдимия заявява в разпита си пред съда по настоящото дело, че същата вечер, когато са разбрали за свадата, са тръгнали с подсъдимия Д.Д. с две мотики, но в разрез с дадените от него предшестващи показания, отрича двамата да са участвали в боя. Заявява, че когато към 22:00 часа излязъл на улицата, видял чичовците си Чавдар и Илия паднали на земята, а наоколо се чували викове: „Убивайте когото видите!”. Отишъл да повика братовчедите си, а когато се върнал, всичко вече било приключило. Отрича както да е виждал същата вечер пострадалата К., така и въобще да е ходил до дома и, и да е участвал в боя. Отрича и да е ходил преди това със св. П.С., св.А.Ф., и И. в дома на “Нури”, и да са го замервали с бутилки от бира/ поради това, че 2 часа преди това Илия е бил нападнат от „Н.”/. Същевременно отрича сам да е удрял пострадалата К. с мотиката си, както и след това да я е измил на чешмата, като твърди, че  това не е извършено и от подсъдимия. При първоначалното разглеждане на делото пред съда подс.Д.Д. обаче е обвинил св.Д.Д. в това той да е извършил убийството на пострадалата с неговата мотика, които при настоящото съдебно следствие не поддържа тези си обяснения/. При настоящото разглеждане на делото обаче св.Д.Д. промени показанията си в частта им, в която е заявил, че е видял подсъдимия  да замахва с мотиката към пострадалата, от което тя да е паднала на земята, и всъщност го оневини. С оглед на което поради съществени противоречия с показанията му, дадени по ДП/ /л.173/ и при предходното разглеждане на делото /л.90 от НОХД № 328/2013г./, досежно обстоятелствата: Видял ли е подсъдимия Д.Д. близо до пострадалата? и Видял ли е как е нанесен удара?, на основание чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1  от НПК и на основание чл. 281, ал.4, вр. с ал.1 т.1 от НПК и чл. 281, ал.1 т.1 от НПК, съдът прочете показанията му. От последните се установява, че този свидетел е очевидец на деянието на подсъдимия и го е обвинил като е заявил, че подс.Д. е бил най-близо до пострадалата, и че той е замахнал с мотиката си към нея, вследствие на което тя е паднала на земята. Освен това е посочил, че именно четиримата: И., Д., Ч. и И. са участвали в нападението като И. е бил с вила, Д. с мотика, Ч. с брадва. И. е бил ударен, а останалите са удряли по вратите и прозорците на магазина с носените от тях земеделски сечива. Пострадалата К. е излязла, за да препречи пътя им и е защитавала мъжа си/ който е бил в магазина/, както и сина си. Веднага след като Калина е паднала на земята, Чавдар също е бил ударен от  «Н.» по главата с брадва или с лопата. Именно тези му показания съдът прие за изцяло достоверни, тъй като същите са дадени  в момент, който е по- близък  до събитието, както и с оглед съвкупната им преценка с останалите събрани по делото доказателства, вкл. обясненията на подс. Д.Д. в последното съдебно заседание.

Свидетелката А.С.А., съпруга на И.Д., заявява, че същата вечер той е бил ударен от св.Б.Т.С., по прякор “Г.Б.”, и той е бил „на земята”. По този повод се събрали хора от техния род, между които И. и Ч., но не видяла там подсъдимия. Тя видяла как пострадалата К. дошла да разтърве мъжа си и нейния мъж, и тогава я ударили, но не видяла кой точно. Чула обаче св. Б.Т.С. да се вайка, че той я е убил. Поради противоречие и липса на спомен в показанията и по делото и тези по ДП/ на л.170 от ДП/ в частта им досежно обстоятелството: кои хора са започнали да нападат техните хора, на основание  чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК  съдът прочете показанията и в тази им част, след което тази свидетелка заяви, че не си спомня нищо относно участниците в инцидента. Нейните показания обслужват изцяло една от защитните версии, създадени в хода на съдебното следствие, поради което съдът не ги кредитира като достоверни.

Непълнолетният свидетел Д.Д.Д. заявява, че пострадалата Калина по време на боя между И. и св. Б.Т.С. се хвърлила върху И., и тогава Б. е ударил жена си-пострадалата К.А.. На място освен И.Д. са били: Ч.Д. и И.Д. /“Д.”/, а от рода на “Б.”са били самият той, жена му и сина му. Подсъдимият изобщо отначало не го е видял там. Същевременно заявява, че е видял “Н.” да прострелва подсъдимия с пушка. От една страна заявява, че е видял св. Б.Т.С./“Б.”/ да удря чичо му И., след което той е паднал. От друга- че пострадалата тогава се е „ хвърлила” върху чичо му Илия и той /“Б.”/ я е ударил, от което тя веднага е паднала на земята. Не е видял обаче с какво е бил въоръжен “Б.”. Първоначално заявява, че в това време подсъдимият е бил на земята „прострелян”, и че  “Н.” го е „гръмнал” както е бил на земята. На въпрос на адв.Д. пък заявява, че „когато чул изстрела” видял, че Д. се е опитвал да бяга. Поради съществени противоречия в показанията му по делото и тези по ДП/ л.172/ на основание чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.1 от НПК, както и поради съществени противоречия с показанията му, дадени при предходното разглеждане на делото/на л.93 от НОХД№ 328/13г./ на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля Д.Д.Д., след което същият заяви, че поддържа всичко, което е казал, както и че не може да се сети за толкова отдалечени във времето неща.

Видно от показанията му на ДП същият не е съобщил нито едно от обстоятелствата, казани от него в разпита му пред съда/ на л.93 от НОХД № 328/ 13г./, в който разпит разказът му е пълен и съобщава подробности, за които не е дал показания по ДП, и които обобщава с израза:” Живо убийство стана!”. Освен това в този разпит съобщава някои факти в пълно противоречие с всички изнесени от свидетелите такива, напр. че подс. е бил въоръжен „ с вила”. На въпроса на съда „Защо е казал едва пред съда, че е видял кой е ударил пострадалата, и че е станало „живо убийство” тогава?” заяви, че „не знае”защо не е казал това до този момент и, че никой не му е въздействал. Предвид което и заявлението на присъстващия по време на разпита му педагог И.Д., че показанията му са объркани, както и указанията на въззивната съдебна инстанция, съдът назначи на този свидетел във връзка с дадените от него показания КСППЕ. От заключението и се установява, че макар и св.Д.Д.Д., на 14 години, да не страда от психично заболяване, и с оглед неговото психофизическо състояние към момента на деянието и понастоящем да не е лишен по болестни причини от способността правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, с оглед противоречията и несъответствията в дадените от него показания по делото, са възможни непосредствени внушения/влияния/, които могат да повлияят върху даваните от него показания. Съдът при преценката на неговите показания също намира, че освен тенденциозност и избирателност при излагане на  фактите от този свидетел, са налице и вътрешни противоречия в неговите показания. Освен това този свидетел е син на св. Д.Д., поради което и с оглед непълнолетието и психическата си незрялост и зависимост от родителя си обективно може да се счита за повлиян от личността на баща си, както и на свидетелите от родствения кръг на подсъдимия Д.Д.. По изложените съображения съдът прие, че показанията на този свидетел са недостоверни, обслужват защитна версия и целят да услужат на подсъдимия като не установяват обективно съществените обстоятелства по делото. Поради което съдът ги прие за изцяло недостоверни.

Свидетелят А.А.Ф., по прякор «М.»/ племенник на И.Д. и син на св.Р.А./пред настоящия състав на съда заявява, че той, И., Ч., И. Д./ “Д.”/, и подсъдимия Д.Д. са отишли да се бият с рода на „Нури”, но той се уплашил и избягал. След прочитане на показанията му, дадени на 12.10.2012г. по ДП /л.163 от ДП/, както и дадените в предходното разглеждане на делото пред съда /на л.92 от НОХД № 328/13г./, поради наличие на съществени и то пълни противоречия между тях и тези пред настоящия състав на съда, както и при първоначалното разглеждане на делото пред съда, на основание чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК отрече да е давал такива показания. Съдът обаче прецени дадените от него пред настоящия съдебен състав показания като недостоверни, целящи да услужат на подсъдимия с оглед пълнотата, детайлността и последователността на предходните му показания, които прецени като по-достоверни. От същите е видно, че този свидетел е очевидец на деянието, тъй като в този си разпит е заявил, че до К. са били Д.Д. и Д.Д., въоръжени с мотики, но „не  е видял кой с какво я е ударил”. Съдът прие, че единствено досежно последното обстоятелство показанията му са недостоверни, целящи да услужат на подсъдимия предвид вътрешното им противоречие и нелогичност, както и това с останалите доказателства по делото, вкл. обясненията на подсъдимия.

Свидетелката Е.А.С. в показанията си посочва повода за разправията, прераснала впоследствие в масово сбиване, посочва оръжията на участващите - земеделски сечива: лопати, брадви, ножове, юмруци, а след прочитане на основание чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т..1 и т.2 от НПК потвърждава показанията си от досъдебното производство, находящи се на л.157 – л.158 от ДП, в които подробно описва кой от участниците в конфликта с какво е бил въоръжен, с кого се е бил, и как се е развил същия в детайли. След прочитане и на показанията и, дадени от същата на 23.09.2013г. на л.91 пред друг съдебен състав, а именно този по НОХД № 328 /2013г. по описа на Ст.О.С, поради наличие на съществено противоречие и липса на спомен досежно относно това от кого е била ударена Калина и удрял ли е подсъдимият някого, заявява, че не поддържа показанията си пред съда, че е видяла, че пострадалата е била ударена от мъжа си, а тези от ДП, в които пък е заявила, че  е видяла пострадалата на земята. Тази свидетелка също е присъствала на сбиването и е очевидец на деянието. С оглед на което съдът възприе като достоверни нейните показания  в тази им част, но не и по отношение на обстоятелството кой е ударил пострадалата и удрял ли е подсъдимият някого, в която част с оглед вътрешното им противоречие и избирателност/ детайлност по отношение на едни факти и пълно незнание за други/, в която им част ги прие за недостоверни и целящи да обслужат защитната теза на подсъдимия.

Поради невъзможността за призоваването им след проведено щателно ОДИ са приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал.5, във вр. с ал.1 т. 5 от НПК и  чл.281, ал.1 т.5 от НПК свидетелските показания на свидетелите: Т.Т.С., дадени на 12.02.2012г. по ДП - /л.161 от ДП/ ; както и тези, дадени от него на 23.09.2013г. по НОХД № 328 /2013г. по описа на ОС – Стара Загора от по ДП - /л.94 от делото/.; на  свидетелката Р.Т.А. дадени на 16.02.2012г. по ДП - /л.175 от ДП/, и дадените от нея на 23.09.2013г. по НОХД № 328 /2013г. по описа на ОС – Стара Загора от по ДП - /л.96 от делото/; на свидетелката С.И.Д.,/майка на подсъдимия/, дадени от нея на 12.02.2012г. по ДП  /л.155 от ДП/ , като и тези, дадени от нея на 24.10.2013г. по НОХД № 328 /2013г. по описа на ОС – Стара Загора от по ДП - /л.157 от делото/; на свидетелката Р.С.А., дадени на 12.02.2012г. по ДП - /л.166 от ДП/ ; и на свидетеля П.А.С.,  дадени на 12.02.2012г. по ДП - /л.168 от ДП/, и на  23.09.2013г. по НОХД № 328 /2013г. по описа на ОС– Стара Загора от по ДП - /л.157-гръб от делото/. Тези свидетели не са очевидци на деянието, но са близки родственици на подсъдимия, поради което техните показания съдът прецени  внимателно с оглед възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото.

Свидетелите Р.С.А. и С.И.Д.,/майка на подсъдимия/ по ДП са заявили, че не знаят нищо за това кой е участвал в боя и кой кого е удрял. При анализа на показанията на св. С.Д., дадени пред друг състав на съда, съдът отчете факта, че същата е заинтересована от изхода на делото като майка на подсъдимия и израз на нейната позиция е твърдението, че синът й е “невинен”. Всъщност тази свидетелка дори не е било длъжна да дава показания с оглед на това обстоятелство.

Свидетелят П.А.С. в разпита си по ДП е заявил, че е чул съпруга на пострадалата да се вайка, че я е убил, но в разпита си пред съда не е споменал това обстоятелство като е казал, че не е видял кой кого е ударил. Неговите показания също бяха преценени от съда с оглед обстоятелството, че тази версия е развита едва пред съда и с оглед възможната му заинтересованост от изхода на делото предвид близките родствени отношения с подсъдимия.

В заключение съдът намира, че от показанията на тази група свидетели, обсъдени по-горе, не могат да се приемат за достоверни версиите на подсъдимия и неговия защитник, че подсъдимият не е автор на деянието, че то не е извършено по описания в обвинителния акт механизъм/ изпускане на мотиката/, че е извършено от друг, респ. че пострадалата  Калинка А. е била умъртвена от своя съпруг - св.Б.С., както и че е осъществено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Съдът също така прецени, че твърдението на подсъдимия Д., че не е нанесъл фаталния удар с мотика по главата на пострадалата, както и че не знае кой го е нанесъл, не се подкрепя  по никакъв начин от  показанията на другата група свидетели, родственици на пострадалата Калина А., дадени от тях още на ДП, както и пред съда, а именно на свидетелите: Т.Б.Т., К.Т.С., Д.В.Г., С.С.М., Б.М.С., З.Т.А..

Свидетелят Т.Б.Т./син на пострадалата/, който видно от материалите по ДП на л.41, първоначално е бил привличен като обвиняем за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК- затова, че на датата 11.02.2012г. се е опитал умишлено да умъртви подсъдимия Д.И.Д., впоследствие е придобил друго процесуално качество- на свидетел. По отношение на него с постановление от 21.03.2012г. наказателното производство по ДП № 57/ 2012г. по описа на РУП – Ч. е било частично прекратено. Поради това, че в качеството му на обвиняем същият е могъл да дава каквито иска обяснения, но в качеството си на свидетел неговите показания са скрепени с наказателната отговорност по чл. 290 от НК, съдът счете, че следва да зачете дадените от него показания като свидетел. Действително по време на ДП в разпита си като свидетел на ДП на 10.10.2012г. /л.180/ досежно относимите към настоящото обвинение факти същият е прикрил факта, че фаталният удар на пострадалата е бил нанесен именно от подсъдимия, но е посочил, че той е бил между  нападателите като е заявил, че е видял, как ”Д., И. и Чавдар” удрят майка му с мотика, брадва и лопата, както и че тримата са я удари в главата и тя е паднала на земята. След което той е стрелял „напосоки” с пушката към тях. По време на разглеждането на делото пред съда/ по НОХД № 328/ 2013 г./ е променил показанията си, дадени по ДП, като е заявил, че е видял единствено подсъдимият Д.Д. на 1 метър от майка му, да държи мотиката с две ръце, висока вдигната с насочено към главата на майка му острие, поради което се е прицелил в него и е произвел изстрел като го е ранил в лявото рамо. Последният обаче в това състояние/прострелян/ „е продължил” и е нанесъл удар с мотиката по главата и, след което тя е паднала, а той е избягал. В разпита си по настоящото дело този свидетел потвърди казаното от него при предходното разглеждане на делото пред съда като заяви, че когато е излязъл навън, за да търси майка си, е видял баща си в заведението, подпрян към стената, без да може да излезе. Майка му, пострадалата К.А. е била отвътре и е размахвала една малка лопатка за боклук, с която се опитвала да попречи на нападателите да влязат в двора им. Подсъдимият заедно с други нападатели/И.Д. и Ч.Д./ са били отвън на улицата, но последният е бил най- близо до майка му /на 1 метър от нея/. През това време останалите двама – Ч. и И., са се намирали до вратата на магазина и с брадва и вила са чупели прозорците му. Именно, за да предпази майка си, той стрелял по подсъдимия, тъй като от самата ситуация/ подсъдимият вече бил замахнал един път с вдигната над главата на майка му мотика с острата и част/ разбрал, че той може да я „удари”. Почти веднага след изстрела подсъдимият Д. действително я ударил с мотиката, която не изпуснал въпреки прострелването, от който удар майка му паднала на земята, а той се втурнал към нея без да се интересува, че самия той може да бъде убит.

При преценката на достоверността на показанията му/въпреки възможната тяхна заинтересованост като пострадал свидетел/ съдът изходи от обективния факт, че този свидетел, който е син на убитата  при инцидента К.А. е прострелял именно подсъдимия Д., а не някой от другите нападатели/, от близко разстояние - 3-4 м, поради което не е възможно да не е наясно с цялата ситуация. Този свидетел не защитава себе си, тъй като не е бил в позиция на нападател по отношение на подсъдимия, а заедно с майка си/пострадалата А./ са били в позиция на самоотбрана срещу нападението на подсъдимия и неговите родственици. При преценката на достоверността на показанията му като свидетел съдът взе предвид и особеното качество на този свидетел, който с оглед извършеното от него деяние/нанасяне на средна телесна повреда на подсъдимия при неизбежна самоотбрана/, е депозирал показания, че се е прицелил именно в подсъдимия, и че той е нанесъл фаталния удар в главата на майка му, с които би уличил себе си в престъпление. При това положение и като обвиняем, и като свидетел с оглед разпоредбата на чл.121 от НПК, той е можел да дава обяснения каквито намери за добре и не е бил длъжен да дава достоверни показания като свидетел, тъй като ако би казал истината, би уличил себе си в престъпление.

Едва по време на съдебното следствие и след прекратяването на наказателното производство срещу него/ с постановление от 21.03.2012 г. на ОП- Стара Загора, на л.209-211 от ДП/,  когато вече не се е страхувал от наказателна репресия срещу себе си, е променил показанията си, изнасяйки обективната истина за обстоятелствата, при които е била убита майка му, и с които е бил много добре запознат, тъй като в този момент е бил в непосредствена близост до нея и до подсъдимия. По ДП няма данни това постановление да е било обжалвано от пострадалия/ подсъдим по настоящото дело/. Поради което съдът кредитира с доверие показанията му, дадени пред съда, още повече че същите се намират в неразривна връзка и с останалите гласни доказателства по делото, не на последно място дори с обясненията на самия подсъдим. Поради което прецени като достоверни именно на показанията му, дадени по време на съдебното следствие. Освен това неговите показания се подкрепят напълно и от заключението на СМЕ на труп на пострадалата. Този свидетел/както и подсъдимият/ при предявяване на веществените доказателства по делото, разпозна именно „малката” мотика /обект № 3– мотика с дървена дръжка /сап/ с дължина 123см и дължина на дъгата на работната повърхност 25 см, съгласно описанието на СМЕ на ВД /л.137 от ДП/, като оръдие на престъплението като по отношение на това обстоятелство показанията му напълно се покриват с дадените от подсъдимия обяснения.

Поради което и след прочитане на показанията му, дадени на 10.10.2012г. по ДП /л.180 от ДП/ поради наличие на горните съществени противоречия в частта им, в която посочва кой е ударил майка му, както и след кои действия на присъстващите е стрелял, и заявлението, че не поддържа дадените от него показания по ДП, а само дадените от него показания в посочената им част при предходното разглеждане на делото пред съда/ на л.100 от същото/, и приобщаването им към доказателствения материал по настоящото дело, съдът взе предвид именно тези му показания, които прецени като по-достоверни.

Неговите показания се подкрепят напълно от показанията на св.  К.Т.С., брат на св.Б.Т.С., по  прякор “Нури”, всъщност негов чичо. Последният заявява, че след първоначалната разправия в дома му през деня, когато роднините на св. Р.А. са дошли да му търсят сметка, за това, че е имал сексуални отношения с нея, вечерта към 20.00ч. И., „Я.”, „М.” /всъщност това са И.Д., св. П.А.С. и св. А.Ф./ са дошли пияни в дома му.

Разменили са си юмручни удари, ударили са го в главата с една бутилка, след което са ги разтървали и те са си отишли. След това обаче са се върнали като хората от рода им  И., Ч., А., И., „М.”, както и подсъдимия Д.Д., са нахлули в братовата му къща и са започнали да чупят прозорци и врати. Тъй като са били много близо до тях, той изтичал и видял, че подсъдимият „с една мотика замахнал и ударил” снаха му - пострадалата К.А./твърди, че е видял само един замах и един удар/. В този момент тя е била в двора си, и в ръцете си е държала само една малка лопатка/ за печка/, и се е опитвала да защити дома си и мъжа си. Това е видял, намирайки се на разстояние 7-8 метра от тях. С оглед съвпадението на неговите показания с тези на свидетелите от родствения кръг на подсъдимия по отношение на обстоятелството кой от нападателите с какво оръжие е бил въоръжен /а именно, че е видял, че Ч. е бил въоръжен с мотика/с която го ударил в главата с острата част/, И.е бил с вила, Я.- с някакво желязо или тояга, И. е носел някакъв сап, а за «М.» не си спомня какво е носел/ съдът възприе неговите показания за напълно достоверни. Освен това този свидетел твърди, че когато подсъдимият е ударил пострадалата „с острото на мотиката”, останалите нападатели са били наблизо, на 1-2 метра зад него, но той е бил пред тях, К. е била пред него, а сина и  Т.- зад нея. Заявява категорично, че не е видял останалите/ Ч., И. и другите/ да замахват към пострадалата К., както и, че през цялото време мъжът на К. е бил вътре в заведението и се е криел, тъй като нападателите са чупели прозорците и вратите, и ако е бил навън, са щели да го убият. Относно обстановката, при която е убита пострадалата, заявява, че си е помислил, че „тези хора са дошли  направо да убиват”.

Свидетелката Д.В.Г., съпруга на св. К.С. /»Н.»/заявява, че към 21.30- 22.00ч. те са били в къщи, когато И.Д., Я. и „М.”/св. А.Ф./, пияни, са започнали да чукат по вратата им, след което са започнали да бият мъжа и. След пет-десет минути И. отново е дошъл с роднините си- братята и синовете им: И.Д., Ч.Д., И.Д. /“Д.”/, и са отишли да нападат девера и/ брата на мъжа и/ като са започнали са да чупят прозорците на магазинчето им. Тогава мъжа и отишъл да помага на брат си, който бил затворен в магазина си, и излизайки на улицата, видял пострадалата К.„ударена”. Същата не е очевидец по отношение на основния факт кой е нанесъл на пострадалата фаталния удар, от който същата е паднала на земята и е починала, а препредава чути от други факти. С оглед констатираните съществени противоречия между показанията и дадени по ДП, и тези пред настоящия състав на съда, както и при първоначалното разглеждане на делото пред съда, в частта им, в която посочва кой е съборил и кой е ударил пострадалата К., на основание чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 от НПК съдът прочете показанията и, дадени на 12.10.2012г. по ДП /л.162 от ДП/, както и дадените при предходното разглеждане на делото пред съда /на л.94 от НОХД № 328/13г./. По време на разпита си по ДП същата е заявила, че е чула, че К. е била ударена от И.Д./ по прякор „А.”/.По време на разпита си пред съда по НОХД № 328/13 г. е заявила, че на вратата на дома им са дошли да бият мъжа и /”Н.”/ с шишета пълни с бира И., А., и Я.- „на И.сина”/св.П.А.С./, и след като са ги изгонили Илия е отишъл да събере рода си и са нападнали девера и. Тъй като двора им е разделен с една телена ограда от дома на пострадалата Калина, е чула чупенето на прозорците, заканите, псувните, и крясъците на нападателите: „Убийте ги!”. По време на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав и след прочитане на показанията и,  заявява, че не поддържа, че е чула, че К.е била ударена от И.. Обяснява тези си показания с обстоятелството, че по-късно е разбрала, че подсъдимият, който е бил между нападателите, е убил К..

Свидетелят С.С.М., зет на св.Б. М. С., заявява, че е чул от роднините си, че подсъдимият е убил пострадалата К..

Свидетелят Б.М.С./ племенник на св.К.С. по прякор“Н.”/е категоричен, че е видял подсъдимия с мотика в ръце на място на боя, както и че знае от роднините си, че му „Д. е убил К.”. След прочитане на показанията му дадени в предходното разглеждане на делото /л.87-гръб/, относно обстоятелството дали той е видял на мястото Д. и пострадалата К., на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК в посочената  им част, признава, че не е видял подсъдимия на мястото на боя. Този свидетел е осъден с присъда по НОХД № 433/ 2013 г. за причинена по непредпазливост смърт на Ч.Д.Д., поради което действително би могло да бъдат кредитирани с доверие показанията в тази им част.

Свидетелят З.Т.А. е присъствал на боя, повикан е бил от братята си Б. и К., не е видял началото му, но е чул шума от чупенето на прозорците на магазина. Видях е, че братята му са били  нападнати от лица от рода на подсъдимия/ св.И.Д.“Д.”, И.Д., подсъдимия Д.Д./. Видял е брат си Б. /»Б.»/да се бие с И., когото е видял съборен на земята, както и Ч.Д.. Пострадалата Калина не е видял там като си обяснява това обстоятелство с това, че след като е ударил И.Д./“Д.”/, е избягал. За това му деяние този свидетел също е осъден с присъдата по горепосоченото НОХД -  за престъпление по чл. 124, ал.1, пр. ІІ от НК.

Св.Т.Т.С. не е видял кой е нанесъл удара на пострадалата, но е категоричен, че до нея са били: подсъдимият Д., И. и И..

Предвид гореизложеното въпреки че само св.К.Т.С., /“Н.”/ подкрепя показанията на пострадалия свидетел Т.Б.Т.,  при анализа на двете групи свидетелски показания съдът даде вяра на показанията на свидетелите от родствения кръг на пострадалата К.А. и нейния съпруг- св. Б.Т.С.. Показанията на посочената група свидетели намира опора изцяло в изготвените по делото съдебно- медицински експертизи и такива на ВД.

На първо място в заключението на съдебно-медицинска експертиза № 62/ 2012г. на трупа на пострадалата /л.88-90 от ДП/, от което се установява, че същата е починала вследствие на едно посечно нараняване на главата в окосмената част на челната област, засягащо черепни покривки, черепния покрив и основа, мозъчните обвивки и мозъка, при което е настъпило нарушение на анатомичната цялост, несъвместима с живота. Това нараняване е причинено от действието на предмет с режещ ръб като е приложена значителна кинетична енергия. Като на тази характеристика отговаря и посечно оръжие, каквото се явява и мотиката. При аутопсията на  трупа на пострадалата е намерена получената вследствие на това нараняване цепковидна рана с дължина 18 см. Освен това нараняване е установено и кръвонасядане на лявото бедро на пострадалата при извършената аутопсия.  

От СМЕ по писмени данни  № 291 /2013г. назначена по НОХД № 328 /2013г. по описа на Ст.О.С. /л.142-л.144 по това дело/ във връзка с механизма на удара се установява, че не е възможно подсъдимият Д. след откритото счупване на лява раменна става, вследствие на прострелването, с неговото телосложение да нанесе удар с голяма сила, с двете ръце с мотика, тъй като с простреляната ръка не е могъл да извърши замах непосредствено след откритото счупване /не само от болката но и поради невъзможна механика на крайника/. Изрично е отбелязано обаче в тази експертиза, че в състояние на силни емоции усещането за болка е силно претъпено. Поради което вещите лица приемат, че не е изключено удар със същият интензитет /значителна сила/ да бъде нанесен само с дясната ръка от подсъдимия Д. предвид физическите му данни.

Видно от СМЕ на веществени доказателства – Протокол № 25 /17.05.2012г. /л.137-139 от ДП/ се установява, че като възможни оръдия на убийството и обекти на експертизата са изследвани три обекта, между тях и два броя мотики – едната е описана като обект №14, а другата е част от вещи, обозначени с №15, иззети при извършеното претърсване и изземване с Протокол от 12.02.2012г.  от двора на имот, находящ се в гр.Ч., ул.”П.” №.02, собственост на К.Т.С.. Това са: Обект № 2 – Мотика с дървена дръжка /сап/ с дължина 114см и дължина на дъгата на работната повърхност 48см и Обект № 3 – мотика с дървена дръжка /сап/ с дължина 123 см и дължина на дъгата на работната повърхност 25см /съгласно описанието на СМЕ на ВД /л.137 от ДП/. Поради това, че намерената цепковидна рана е с дължина 18 см, и двете мотики- обект № 2 и обект № 3 - иззети като ВД по делото, биха могли да бъдат оръдие на убийството. Това заявиха и вещите лица в съдебно заседание на 16.09.2014г. при предявяване на ВД, че тъй като и двете мотики са дължина на дъгата е по-голяма от 18 см, само на база на размерите не могат да отхвърлят нито едната, нито другата като оръдие на престъплението. Категорични са обаче, че не е възможно посечно нараняване на пострадалата да е причинено от изпусната мотика, която няма нужната тежест да причини констатираното нараняване, а е била необходима допълнителна сила със замах, което е възможно да бъде сторено и с една ръка /но не простреляната/, както и че е възможно това нараняване да е било причинено от подсъдимия с неговия ръст и телосложение. Освен това са заявиха, че е могло да стане и само с една ръка, ако другата вече е била простреляна. В съдебно заседание експертите уточниха, че в дълбочина раната достига до мозъчните стомахчета, което предполага най- малко 6 см проникване, поради което прие, че удара е бил със значителна сила. /вж. протокола от с.з. на 16.09.2014г., л.145 от делото/. Предвид  дадените от тях с категоричност допълнителни пояснения, че при свита лява ръка и прострелна рана както в предна лява, така и в задна подмишница на лявата ръка, ако подсъдимият е държал много високо вдигната тази ръка, и при това положение дясната ръка е била свободна и при високо вдигнато състояние с нея е могло да се нанесе такъв удар след замахване, съдът възприе изцяло този механизъм на деянието като напълно достоверен. При съвкупната преценка на тези експертизи и показанията на св. Т. за разстоянието, на което са се намирали един от друг подсъдимия и пострадалата /1м/, както и обясненията на подс.Д./ на една ръка разстояние/, съдът прие, че описаният от свидетеля начин на нанасяне на удара с мотиката по главата на пострадалата А. от подсъдимия Д. е напълно достоверен и от медицинска гледна точка. Поради което съдът прие, че нараняването на пострадалата е извършено именно по описания начин: при вдигнати високо нагоре ръце над главата на пострадалата, държащи  мотиката с острието на надолу насочено към главата на пострадалата, при което след произвеждането на изстрела, от който е получено откритото счупване на лява раменна става, и тя е била свита, т.е. само е поддържала мотиката след изстрела, подсъдимият с дясната си ръка със замах, въпреки изпитваната силна болка, е нанесъл удар със значителна сила върху главата на пострадалата, от който тя е паднала на земята, вследствие на който на другия ден е настъпила смъртта. В тази връзка съдът взе предвид заключението на  СМЕ на труп на пострадалата, че именно този удар е в пряка причинна връзка с настъпилата и смърт на 12.02.2012г.. Поради което прие за напълно достоверен описания в обвинителния акт механизъм на деянието. Предвид направените частични самопризнания на подсъдимия Д. и показанията на св.Т. съдът прие, че именно по-малката мотика /обект № 3 – мотика с дървена дръжка /сап/ с дължина 123 см и дължина на дъгата на работната повърхност 25см /е оръдието на убийството.

От балистичната експертиза /Протокол № 162 /16.03.2012г. – л.100-л.107 от ДП/ се установява, че с пушката- тръба на свидетеля Т. е могло да бъде произведен изстрел, и че същата е годно огнестрелно оръжие, което е в състояние да порази жива цел. Що касае СМЕ на веществени доказателства – Протокол № 10 от 01.03.2012г., касаещо 4бр. обекти – марлени тампони -  със засъхнала по тях червено-кафява материя, във връзка с дадените указания на ПАС, въпреки че съдът изпълни указанията на въззивната съдебна инстанция, не можа да се установи по какъв начин обектите предмет на тази експертиза са били предоставени на вещото лице, което всъщност е задължение на органа по разследването. Освен това от заключението на съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалата К.А. е видно, че кръвната група на същата е “А(анти В)”, каквато е и кръвната група на подсъдимия Д.Д., установена с изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза №291/2013 г.. Поради което и да беше изпълнено това изискване, то с нищо нямаше да допринесе за по- детайлно изясняване на фактическата обстановка по делото.

От съвкупната преценка на всички гласни доказателства по делото –и с оглед съпоставката им с писмените доказателства по делото/ протокола за оглед на местопроизшествие, заключенията на СМЕ на труп, СМЕ по писмени данни и др./ съдът направи извода, че при възникналата на датата 11.02.2012 г. обстановка – противоправно нападение над дома на пострадалата, като между нападателите е бил и подсъдимият Д., и при опита и да попречи на същите да влязат и по този начин да защити семейството си, което не е било преустановено към момента на нанасяне на удара, не подсъдимият се е намирал  в състояние на неизбежна отбрана в момента на деянието, а пострадалата и нейният сън - св. Т.Б.Т.. Поради което намери за неоснователен довода, че деянието на подсъдимия Д. е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Видно от показанията на свидетелите пострадалата А. не е била въоръжена с мотика, брадва или голяма лопата, с каквито са разполагали нападателите, а само се е опитвала с подръчни средства/малка лопатка за боклук/, да им попречи да влязат в дома им. Нанесения от нея удар на подсъдимия в областта на лявото рамо,  за който свидетелства и св. Т./, не би могъл, а и той самият не заявява някакви такива чувства на гняв, които да са предизвикали у него неконтролируема физиологична реакция, под въздействието на която да е  нанесъл прободната рана в областта на главата на пострадалата. Упоритостта, с която се е опитвал да отстрани пострадалата от пътя на нападателите, обаче е станала причина синът и, св. Т. Б. Т., да го простреля със саморъчно направена пушка/тръба/, което обаче е станало в момента на замахването с мотиката върху главата на майка му от страна на подсъдимия Д., и то с такава сила, че острието на мотиката е проникнало в дълбочина около 6 см, достатъчна за смъртоносното увреждането на жизненоважен орган, от която рана пострадалата по-късно е починала. Защитата е съответствала на характера и опасността на нападението, осъществено от подс.Д. срещу майка му, и са били насочени към защита на живота и. Именно поради това обстоятелство по отношение на св.Т. с постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.03.2012г. на ОП-Стара Загора същото е било частично прекратено. /вж. л.209-211 от ДП/. Поради което доводът за неизбежна отбрана от страна на подсъдимия не намира опора в нито едно доказателство по делото. Не може да има неизбежна отбрана без противоправно нападение. Освен това в случая с оглед огромната разлика между използваното от пострадалата средство за защита/лопатка за боклук/ и оръжието на подсъдимия/мотика с дължина на хордата повече от 18 см/, дори и да се приеме хипотетично такава теза, в този случай би било налице явно несъответствие между нападението и защитата. Обстановката, при която е станало деянието/масово сбиване вследствие на осъществено нападение от страна на родствениците на подсъдимия върху семейството на пострадалата/ също не дава основание за такъв извод. В тази насока предвид горния анализ на доказателствата съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия както и на показанията на горепосочените свидетели от неговия родствения кръг с оглед близките им родствени връзки с него, както и с оглед явната им заинтересованост, непълнота, едностранчивост и  противоречие на показанията им помежду им и с останалите доказателства по делото. С оглед на което прие за недостоверни дадените от него обяснения в тази им част както и показанията на посочената група свидетели.

С оглед на всичко гореизложено съдът прие, че от обективна страна подсъдимият Д.Д. е осъществил  от фактическа страна изпълнителното деяние на чл.115 от НК- умишлено убийство.

 

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира, че на датата 11.02.2012г. в гр.Ч., обл. Стара Загора, с горепосоченото си поведение подсъдимият Д.И.Д. умишлено е умъртвил пострадалата К.Д.А.,***, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 115 от НК както от обективна така и от субективна страна. Относно довода на защитата за превишаване пределите на неизбежната отбрана бяха изложени изводи по- горе.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът –подсъдимият Д.И.Д. е извършил деянието виновно, при пряк умисъл. Съгласно чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, и е искал или допускал настъпването им.  В случая съдът намира, че е налице пряк умисъл у дееца- подсъдимия Д., тъй като той е искал /а не допускал/ настъпването на смъртта на пострадалата. За умисъла според съдебната практика се съди по средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, както и от други обстоятелства. В случая при извършване на деянието подсъдимият е употребил като оръдие на престъплението  земеделско сечиво, което е използвал като посечно оръжие/ мотика/, и е нанесъл удар със значителна сила на височината на жизнено важен орган- главата на пострадалата. Силата и посоката на удара е била такава, че той е проникнал в дълбочина, и е целял вътрешни увреждания, а не само нанасянето на прободна рана. Увреждането действително е предизвикало  наранявания, несъвместими с живота, което говори, че целта е била лишаването от живот пострадалата, а не само да я уплаши или просто нарани/ каквато защитна позиция заема подс. Д. досежно нанесения от него удар. Касае се до един удар, но такъв, от който е могла да настъпи и в действителност е настъпила смъртта. Освен това с оглед категоричното заключение на вещите лица, че това нараняване не е могло да бъде причинено от изпускане на мотиката, а само след замах, макар и с прострелна рана на другата ръка, не може да се приеме версията на подсъдимия както, че бил изпуснал мотиката, така и че не е искал да у бива пострадалата.

Деянието следва да се квалифицира като убийство с оглед на това, че подсъдимият Д. е причинил на пострадалата А. нараняване със средство, годно да причини телесно увреждане с летален изход – мотика с дължината на дъгата на работната повърхност 25см. За силата и интензитета, с която е нанесен удара, и то в жизненоважна част от тялото на пострадалата, говори дълбочината на причиненото посечно нараняване и обстоятелството, че е бил увреден дори мозъка на жертвата. Поради което обясненията на подсъдимия в тази им част са напълно недостоверни и съдът не им даде вяра.

С оглед постоянната съдебна практика във всички случаи, за да се приеме наличието на пряк умисъл за убийство е достатъчно да е налице съзнание, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност смъртта на пострадалия/ ТР № 2/ 57 г., изм. и доп. с ТР № 7/ 87 г. на ППВСР/. Деянието за подсъдимия Д. е извършено с такова съзнание. Не може да се приеме, че е налице евентуален умисъл за убийство, тъй като деецът- подс. Д. е искал и допускал, че може да последва и смъртта на жертвата. В практиката се приема, че за съдържанието на умисъла не може да се съди само по изявленията на дееца преди или след деянието, а са от значение и предшестващото поведение на виновния и на пострадалия, техните взаимоотношения, способа и оръдието на престъплението,  засегнатите органи на човешкото тяло и др., които именно обективират умисъла на дееца да причини смърт или само да нанесе телесна повреда.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна при наличието на вина под формата на пряк умисъл  по смисъла на чл.11, ал.2 във връзка с чл.115 от НК.

Относно наведените от защитата доводи за извършване деянието от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежна отбрана при хипотезата на чл.119 НК, съдът намира за необходимо да изложи следните съображения:

На първо място правната квалификация убийство при неизбежна отбрана е налице само тогава, когато деянието е извършено от отбраняващия се с цел да се отблъсне непосредствено и противоправно нападение на нападателя и то в момента, когато нападението все още продължава. Действително превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице при явно несъответствие на защитата с характера и опасността на нападението. За да се определи дали деецът е превишил пределите на неизбежната отбрана се изхожда от съразмерността на средствата на нападение и средствата на защита, както и от съвкупната оценка на всички обстоятелства, отнасящи се до интензивността на нападението и защитата, степента на опасността, заплашваща нападнатия, неговите сили и възможности да отблъсне нападението. В случая обаче не става въпрос за „ пушка срещу лопата” каквито са доводите на защитата, с оглед приетия от съда механизъм на деянието.

В настоящия случай въз основа на показанията на свидетеля Т.Б.Т., съдът прие за установено, че пострадалата К.А., след като чула викове, крясъци и шум от чупене на стъкла, е излязла навън като взела със себе си малка лопатка за боклук и започнала да удря с нея  тези, които чупели стъклата на заведението, с цел да спре действията им. От показанията на този свидетел съдът прие също така за установено, че в момента, в който той самият е излязъл от дома им, държейки в ръцете си самоделна пушка, видял как майка му удря подсъдимия Д. с малка лопатка за боклук. Обстоятелството, че пострадалата К.А. е държала в ръцете си лопатка и ударила с нея подсъдимия се установява и от обясненията на последния, който твърди, че пострадалата го ударила с лопата по лявото рамо. Чрез посочените по-горе гласни доказателствени средства съдът намира, че не се установяват конкретни данни /в т.ч. за размерите на лопатката, мястото и начина на нанасяне на удари на подсъдимия от пострадалата/, които да сочат на предпоставки за обсъждане наличието на неизбежна отбрана, респ. превишаване пределите й. Същото се отнася и до произведения от сина и, св. Т. изстрел, при който е нанесена на подсъдимия прострелна рана, представляваща средна телесна повреда. Именно във връзка с това прострелване е било прието от страна на прокуратурата, че същото е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана в горепосоченото постановление, и не подсъдимият, а св. Т. се е намирал в такова състояние, представляващо оневиняващо обстоятелство.

             Датата на извършване на деянието е тази, на която деецът е осъществил действията си, с които е целил да лиши от живот жертвата си. В случая това е 11.02.2012 г., а фактът, че К.А. е починала на 12.02.2012 г. няма отношение към така повдигнатото обвинение. В тази връзка възраженията и доводите на защитата също са неоснователни.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл. чл.115от НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер от 10 до 20 години.

С оглед направените от подсъдимия Д.И.Д. частични самопризнания, както и искрено разкаяние и съжаление за извършеното, млада му възраст, чисто съдебно минало и добри характеристични данни, които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи вината му обстоятелства, както и каквато и да е липса на отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказанието на този подсъдим на самия минимум на предвиденото в закона наказание- в размер на 10 години лишаване от свобода. Съдът счете, че с този вид и размер наказание ще бъдат напълно постигнати целите не чл. 36 от НК, особено като се има предвид обстоятелствата, при което е извършено деянието- битов скандал, последван от нападение от страна на рода на подсъдимия, прераснал в масово сбиване, в който са дадени жертви и от двете страни, за което е налице и друга влязла в сила присъда по НОХД № 433/ 13г. по описа на ОС- Стара Загора.

Съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно при първоначален „строг” режим” съгласно чл. 59, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС предвид отсъствие на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК.

На основание чл. 59, ал.1 от НК зачете спрямо подс.Д. времето, през което същият е бил с МН „Задържане под стража”, считано от 22.02.2012 г. до влизане на присъдата в законна сила.

 

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

В настоящия наказателен процес са приети за съвместно разглеждане предявените от наследниците на пострадалата вследствие  деянието на подсъдимия Д. К.Д.А. граждански искове за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на тяхната съпруга и майка както следва:

- от съпруга и Б.Т.С.- в размер на 50 000 лева, ведно  със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането;

- от сина и Т.Б.Т.- в размер на 50 000 лева, ведно  със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането;

- от  дъщеря и Н.Б.Т.- в размер на 50 000 лева, ведно  със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането  и

- от тогава непълнолетната и дъщеря и М.Б.Т., действаща лично и със съгласието на своя баща и законен представител – Б.Т.С., понастоящем пълнолетна,- в размер на 50 000 лева, ведно  със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.

Същите намират своето основание в института на непозволеното увреждане, основаващ се на принципа, че никой не може да вреди другиму. В случая с оглед на гореизложеното безспорно е налице доказана вина на подсъдимия Д.  в причиняването на вредоносния резултат- смъртта на пострадалата и  безспорно установена пряка причинно-следствена връзка между неговите действия и смъртта на пострадалата. Именно поради тези съображения съдът прие, че следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на  подсъдимия, който следва да заплати на наследниците на починалата обезщетение за претърпени неимуществени  вреди от престъплението.

С оглед характера и степента на причиненото увреждане- смърт, изключително близките родствени и духовни връзки и отношения между починалата и нейните деца и съпруг- гражданските ищци, безспорните и непротиворечиви доказателства в тази насока с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, изложените по-горе мотиви относно формата на вината на подсъдимия- пряк умисъл за убийство, предявените искове са основателни и доказани. С оглед на което следва да бъдат уважени. Съдът счете, че с оглед критерия за справедливост, очертан в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г. за справедливото обезщетяване на съпруга и - Б.Т.С., и децата на пострадалата К.Д.А., на 40 г.,  а именно: Т.Б.Т., Н.Б.Т. и М.Б.Т., за претърпените от тях болки и страдания във връзка с насилствената смърт, степента на родство и близост между тях/ изключително близки - съпруг и деца/, възрастта на пострадалата и наследниците и, обстоятелството, че пострадалата не е предизвикала с действията си причиняването на вредоносния резултат, съдът прие, че за справедливото им обезщетяване са необходими и достатъчни сумите от по 18 000 лв. за всеки от тях. Този размер е напълно съобразен с конкретните обстоятелства, при които е причинено увреждането, обстоятелството, че пострадалата е била жизнеспособен и трудоспособен човек, сама се е грижела за себе си, за семейството и домакинството си,  помежду си същите са били в много добри лични отношения на обич, привързаност и взаимна помощ, и въпреки обстоятелството че двете и дъщери са живеели в отделни домакинства, не са били прекъснали напълно синовната си връзка с пострадалата, а след нейната смърт семейството се е разпръснало като една част от децата вече дори не живеят в РБългария. Поради което прие, че същите са  изживели и изживяват тежко физически и психически загубата и/ видно от св. показания/.

От друга страна именно с оглед на горните обстоятелства тези искове не могат да бъдат уважени спрямо подсъдимите в пълния им размер от по 50 000 лв. за всеки един от граждански ищци поотделно. С оглед на което съдът прие, че за справедливото обезщетяване на наследниците на  пострадалата в съответствие с принципа на справедливост, очертан в чл.51, ал.2 от ЗЗД и т.11 на ППВСР № 4/ 68 г., както и с критериите на съдебната практика, предявените граждански искове следва да бъдат уважени до размера на сумите от по 18 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на смъртта – 12.02.2012 г.. В останалата им част до размера на претендираните обезщетения в размер от по 50 000 лв. като неоснователни и недоказани същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед на този си извод, съдът осъди  подсъдимия Д.И.Д. да заплати на всеки един от гражданските ищци - Б.Т.С., Т.Б.Т.,  Н.Б.Т. и  М.Б.Т., обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 18 000 лева ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2012 г., като отхвърли иска до размера на 50 000 лева, за всеки един, като неоснователен.

Съдът осъди подсъдимия Д.И.Д.  да заплати  по сметка на Окръжен съд - Стара Загора държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 2880 лева, на Б.Т.С., Т.Б.Т., Н.Б.Т. и М.Б.Т., направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение на повереника им в размер на 150.00 лева.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

На основание чл.53, ал.1 б. „а” от НК съдът постанови веществените доказателства по делото – 2 броя мотики, след влизане на присъдата в сила,  да бъдат унищожени.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимият Д. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК  същия следва да бъде осъден  да заплати всички направени по делото разноски, но тъй като по друго НОХД № 433/ 2013г. по описа на ОС- Стара Загора /присъдата по която е приложена по настоящото дело/, е било постановено всички направени по общото ДП № 57 2012г. по описа на РУП - Чирпан разноски да бъдат заплатени от осъдените по това дело, в настоящото наказателно производство подсъдимият Д. бе осъден да заплати само разноските, направени пред съда - общо в размер на сумата от 4 309лв., от които сумата от 854лв.- по НОХД №  328/ 2013г. и 3455лв. по настоящото дело.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, ниска правна култура, липса на морално-волеви задръжки, както и предхождащи конфликти между него и близките  на пострадалата.

 

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                                                       СЪДИЯ: