МОТИВИ към присъда №25/24.06.2010г.,

постановена по НОХД №230/2014г.

              по описа на Старозагорски окръжен съд             

             

 

Против подсъдимия Д.Д.Д. е повдигнато обвинение за това, че в периода през периода 02.09.2013г. до 09.09.2013г., в гр.Раднево, обл.Стара Загора при продължавано престъпление на осем пъти, както следва – на 02.09.2013г., в 08,32 часа от банкомат на „Обединена българска банка”; на 02.09.2013г. в 09,51 часа от банкомат на „Райфайзенбанк” (България) ЕАД; на 02.09.2013г. в 14,23 часа от банкомат на „Юронет България” ЕООД; на 02.09.2013г. в 15,05 часа от банкомат на „Райфайзенбанк” (България) ЕАД; на 05.09.2013г. в 01,50 часа от банкомат на „Прокредит банк” (България) ЕАД; на 05.09.2013г. в 02,15 часа от банкомат на „Прокредит банк” (България) ЕАД; на 05.09.2013г. в 02,36 часа от банкомат на „Прокредит банк” (България) ЕАД; на 09.09.2013г. в 12,58 часа от банкомат на  „Юронет България” ЕООД, е използвал платежен инструмент – дебитна карта VISA №4790830305793974, издадена от „Юробанк България” АД, като изтеглил сумата от 900 лева, без съгласието на титуляра Драгомир Д. Драгов, ЕГН ********** *** Загора, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание - чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че следва при определяне на наказанието на подсъдимия съдът да вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, младата му възраст, направените самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното. Отегчаващи вината обстоятелства прокурорът не счита, че са налице. Счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвиденото в случая минимално наказание от две години лишаване от свобода е несъразмерно тежко, поради което предлага на съда да приложи чл.55 ал.1 и ал.3 от НК, като не налага глоба на подсъдимия. Предвид реда, по който се гледа делото, предлага на съда да наложи на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода в размер на около година и половина, като приложи чл.58а ал.1 от НК, което намали с една трета и отложи изпълнението на определеното крайно наказание при условията на чл.66 от НК. Направените разноски по делото в размер на 59,52 лв. за техническа експертиза, счита, че следва Д. да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия, а веществено доказателство - диск със снимков материал от АТМ-устройство на „Прокредит Банк” България ЕАД, след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожен.

 

Служебният защитник на подсъдимия - адв.С. заявява, че  са налице, както условията на ал.1 и ал.3 чл.58а от НК, така и тези на чл.55 от НК и моли съда при постановяване на съдебния акт да приложи чл.55 ал.1 НК като по-благоприятен за подзащитния й, като му наложи наказание към минимума, определен за наказанието лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години. Моли съда да не налага на подсъдимия Д. кумулативно предвиденото наказание глоба, предвид тежкото му имотно и материално състояние с аргумента, че една глоба само би го утежнила допълнително.

 

Подсъдимият Д.Д. поддържа изложеното от защитника си. Завява, че заплатата му е много малка и понякога, когато искал пари от баща си, той му отказвал, както и че преди да започне да тегли пари от картата му, отношенията им били влошени, но към момента се разбирали.  Изразява съжаление за постъпката си.

В последната си дума подсъдимият Д.Д.Д. предоставя на съда да вземе правилното решение.

 

Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

Подсъдимият Д.Д.Д. живеел в общо домакинство с родителите си в гр.Раднево. Баща му, свидетелят  Драгомир Драгов, като клиент на „Юробанк България” АД, притежавал издадена от същата банка дебитна карта VISA  4790830305793974. На 23.08.2013г. в гр.Раднево пострадалият Драгов, изтеглил сумата от 400 лева чрез дебитната си карта, след което я оставил на обичайното място в портфейл, в жабката на собствения му лек автомобил. ПИН-кодът на дебитната карта, записан на лист хартия, Драгов съхранявал при други документи в семейното жилище. Подсъдимият Д. открил записания ПИН код и, знаейки къде баща му съхранява дебитната си карта, решил, без негово съгласие, да изтегли посредством нея пари от сметката му. На 02.09.2013г. подсъдимият извършил четири успешни транзакции с дебитната карта на титуляра Драгов от банкомати на различни банкови клонове в гр. Раднево, след което върнал дебитната карта на мястото й - в жабката на лекия автомобил. На 05.09.2013г. подсъдимият Д., отново без съгласието на баща си, решил по същия начин да използва горепосочената дебитна карта и на няколко пъти извършил успешни транзакции за теглене на пари от банкомат. На 09.09.2013г. подсъдимият Д., отново без съгласието на баща си, използвал въпросната дебитна карта за теглене на пари от сметката му, след което оставил дебитната карта в жабката на лекия автомобил. На 09.09.2013г. след обяд титулярът на посочената по-горе дебитна карта, свидетелят Драгов, направил опит да изтегли посредством нея 400 лева, при което установил, че лимитът за теглене в брой за деня е надвишен. В последвалия разговор със съпругата и сина му, на въпроса някой от тях използвал ли е дебитната му карта, и двамата отговорили отрицателно. Тъй като свидетелят Драгов не бил  осъществявал други транзакции същия ден и не я бил предоставял на други лица, сметнал, че вероятно от сметката му са извършени неправомерни тегления и се обърнал за съдействие към компетентните органи.

 

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Д.Д.Д. самопризнание, както и от събраните по досъдебното производство доказателства: писмо и три броя снимков материал на хартиен носител от банкомат на ОББ – л.24-27; характеристична справка – л.39; справка от „Прокредит Банк” (България) ЕАД – л.41; справка от „Юронет България” – л.45; справка от „Райфайзенбанк България” ЕАД – л.47; справка от „Юробанк България” АД – л.49-50, л.52; свидетелство за съдимост – 55; декларация СМПИС – л.56; разпит на св. Драгов пред съдия – л.57-58; разпит на св.Драгов –л.60; разпит на св. Ивелин Велев – л.61; техническа експертиза – л.63-68 и други по описа на досъдебното производство.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

По описания начин с деянието си подсъдимият Д.Д.Д. осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По делото е установено по несъмнен начин, че за процесния период от седем дни подсъдимият Д. е използвал платежен инструмент – дебитна карта VISA
№ 4790830305793974
, издадена на името на  баща му Драгомир Д. Драгов от Юробанк България” АД, като е извършил на осем пъти теглене на различни суми, общо в размер на 900 лева, без съгласието на титуляра Драгомир Драгов, като деянието не съставлява по-тежко престъпление. Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като Д.Д. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че използва платежен инструмент, издаден на чуждо име, както и че го прави без съгласието на титуляра. Деянието е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, доколкото се касае до осем престъпни прояви, осъществяващи състава на чл.249 ал.1 НК, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смекчаващи отговорността следните обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия Д.Д., младата му възраст, трудовата му ангажираност и изразеното критично отношение към извършеното, което е заявил още по досъдебното производство. Съдът не прие наличието и на предложеното от служебния защитник тежко материално положение за подсъдимия, доколкото се установи, че работи и живее при родителите си, като заплаща само разходите за вода, а цялата останала материална издръжка е осигурена от баща му – св. Драгомир Д.. Обстоятелството, че изплаща кредит, не може да обоснове твърдяното тежко материално положение, тъй като подсъдимият, при получавана заплата около 480 лв. е приел последиците да изплаща такъв в размер на 10 000 лв.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете големия брой деяния в рамките на продължаваното престъпление – осем деяния, факта, че цялата получена сума от 900 лв. е проиграна на хазарт, както и че подсъдимият е ползвал дебитната карта на баща си. Съдът счете, че изключително близката родствена връзка с титуляра на ползвания платежен инструмент обуславя и по-голямата укоримост на деянието на фона на изложеното за осигурена пълна материална издръжка от същия. Не само това, но св. Драгомир Д. заявява също, че е давал и допълнителни средства на подсъдимия да се почерпи, като излиза. Мотивът на подсъдимия да предприеме извършването на престъпното деяние е отказът на баща му за пореден път да му даде допълнителна сума, което “го ядосало”.

При така изложеното съдът определи наказанието при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – четири години лишаване от свобода. Същото беше намалено с една трета съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК, при което съдът наложи на подсъдимия Д. наказание две години и осем месеца лишаване от свобода. За извършеното престъпление законът предвижда и кумулативното налагане на глоба до двойния размер на получената сума. Съдът наложи на подсъдимия глоба в половин размер на получената сума – четиристотин и петдесет лева, съобразявайки ниския размер на получаваното трудово възнаграждение. В този размер на глобата съдът намери, че биха се постигнали визираните в чл.36 НК цели.

Съдът не възприе доводите на прокурора и защитата за наличие на предпоставките на чл.55 НК – наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Изложеното по-горе опровергава заявеното от страните, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че и най-лекото предвидено от закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Касае се за млад човек, който обаче е на възраст да живее самостоятелно и дори да изгради свое семейство – 26 години. Младата му възраст не е такава, че да обуславя вземането на необмислени решения, тъй като на тази възраст човек вече има натрупан житейски опит. Обстоятелството, че при осигурена издръжка от баща си е посегнал на спестяванията му и е проиграл парите на хазарт, също обосновава горната преценка.

 

Съдът постанови вещественото доказателство диск със снимков материал от АТМ – устройство на „Прокредит Банк” (България) ЕАД да се унищожи  след влизане на присъдата в сила.

 

Съдът осъди подсъдимия Д. да заплати в полза на  Държавата по приходната сметка на ОД на МВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на  59,52 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: