М О Т И В И:

 

Подсъдимият А.А.Й. е предаден на съд за престъпление по чл.304а във връзка с чл.304, ал.1 от НК за това, че на 27.05.2014 г.,  в с. Ю.,  община Мъглиж,  дал подкуп - парична сума от 20 лв. (двадесет лева), състояща се от  два броя банкноти с номинал от 10 лева, с номера *** и ***, на полицейски органи – Г.М.К., *** в Участък “Полиция” - *** към РУ “Полиция” -  Казанлък, категория „Е” – полицай І ст. и Г.П.Г., *** в Участък “Полиция” - *** към РУ “Полиция” - Казанлък, категория „Е” – полицай ІІ ст., за да не извършат действие по служба – осигуряване на лицето до пристигане на органите на пътен контрол за извършване на тест за наличие на алкохол в кръвта.

 

Подсъдимият А.А.Й. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият А.А.Й. е роден на *** ***.

Подсъдимият ***.

Понастоящем подсъдимият ****

 

Горепосочените обстоятелства се установяват от данните, съдържащи се в характеристична справка на л.13 ДП, справка за съдимост – л.11 ДП, както и Декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.12 ДП.

 

Подсъдимият А.А.Й. в малките часове на 27.05.2014 г. управлявал  лек автомобил, марка „***” модел **** с ДК № *** на територията на с. Ю., община Мъглиж.

Около 01 часа  и 45 минути  автомобилът бил спрян за  проверка от свидетелите Г.М.К. (л.8 ДП), *** в Участък “Полиция” - *** към РУ “Полиция” -  Казанлък, категория „Е” – полицай І ст. и Г.П.Г. (л.9 ДП), *** в Участък “Полиция” - *** към РУ “Полиция” - Казанлък, категория „Е” – полицай ІІ ст., длъжностното качество на които е видно от съдържащата се на л.18 ДП справка от ОД на МВР – Стара Загора, рег.№ 31607/27.05.2014 г. Двамата полицейски служители действали като наряд по утвърдена ежедневна ведомост (л.16 ДП) и изпълнявали патрулно постова дейност въз основа на разпореждане рег. № 1015-М/24.05.2014 г., на Началник Участък “Полиция” – Мъглиж.

Извършвайки проверка на водача  на л.а. “***” - А.А.Й., полицейските служители установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС. Освен това същият бил във видимо нетрезво състояние. Тъй като съгласно  чл.53 от Инструкция № Із-1665/22.08.2013 г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение,  нарядите по патрулно-постова дейност нямат правомощия за тестване на водач на МПС за употреба на алкохол, както и да съставят АУАН, а са длъжни да уведомят ОДЧ  и да поискат съдействие от дежурния по КАТ, свидетелите Г.М.К. и Г.П.Г., в присъствието на подсъдимия, поискали съдействие от дежурния  по КАТ. До пристигане на органите на пътен контрол, които да тестват водача на проверявания автомобил за наличие на алкохол в кръвта, свидетелите Г.М.К. и Г.П.Г. следвало да осигурят присъствието на нарушителя на местоизвършване на деянието. След като разбрал за исканото съдействие от дежурния по КАТ, подсъдимият А.А.Й. се обърнал към двамата полицейски служители с думите: “Недейте така! Сега ще се оправим по лесния начин!”, след което извадил от джоба на панталона си банкноти и ги хвърлил в отворения багажник на служебния полицейски автомобил. Свидетелят Г.М.К. незабавно уведомил дежурния при ОДЧ при РУ “Полиция” – Казанлък. Изпратена била дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествие. Видно от съставения протокол за оглед на местопроизшествие – л.3 ДП, и приложения към него фотоалбум, а още и от показанията на свидетелите Г.М.К. и Г.П.Г., е, че подсъдимият А.А.Й. е хвърлил в багажника на служебния автомобил два броя банкноти с номинал от 10 лв., с номера *** и ***.

Подсъдимият А.А.Й. бил тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410” с фабр. № 0189, който е отчел наличие на 1.87 промила алкохол. Връчен му бил и талон за медицинско изследване, но същият отказал да даде кръвна проба. На подсъдимия А.А.Й. бил съставен АУАН - № 589505/27.05.2014 г., л.20 ДП.

 

Събраните по делото доказателства – посочени по-горе при  фактологичното изложение на случилото се, което съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин, са непротиворечиви, като фактите, установени чрез тях и въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.А.Й. по чл.371, т.2 от НПК, взаимно се допълват. Поради това, не  се налага излагането на съображения  относно  това кои от доказателствените материали съдът кредитира като съответстващи на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се явяват установени по безспорен начин.

 

При така установените с категоричност фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

С деянието си на 27.05.2014 г. подсъдимият А.А.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а  във връзка с чл.304, ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият А.А.Й. е дал подкуп – две банкноти от 10 лв. на полицейски орган – Г.М.К., *** в Участък “Полиция” - *** към РУ “Полиция” -  Казанлък, категория „Е” – полицай І ст. и Г.П.Г., **** в Участък “Полиция” - *** към РУ “Полиция” - Казанлък, категория „Е” – *** ІІ ст. Подкупът е даден на свидетелите по време на изпълнение на служебните им задължения, в качеството им на полицейски орган, за да не извършат действия по служба – осигуряване присъствието на подсъдимия, като нарушител на правилата за движение по пътищата, на мястото на извършване на деянието до пристигане на органите на пътен контрол, за да му бъде извършен тест за наличие на алкохол в кръвта. Изпълнителното деяние е довършено с хвърлянето на двете банкноти от по 10 лв. в отворения багажник на служебния полицейски автомобил, предоставяйки по този начин паричната сума на разположение на полицаите.  Това действие на подсъдимия е било предшествано от уведомяване от страна на спрелите го за проверка полицейски служители на дежурния по КАТ, че на местопроизшествието следва да бъдат изпратени служители на пътен контрол за извършване на тест за наличие на алкохол в кръвта на водача и е  било  съпроводено с думите: “Недейте така! Сега ще се оправим по лесния начин!”. Тази съвкупност от факти сочи  както на действия по даване на подкупа, така и на съответната негова волева насоченост – срещу сумата от 20 лв., полицай  Г.М.К. и  полицай Г.П.Г., да оставят подсъдимия да продължи по пътя си, тъй че при пристигане на органите на КАТ да не бъде на местопроизшествието, респективно да не бъде тестван за алкохол. Обстоятелството, че подкупът не е успял,  т.е., че лицата, за които е бил предназначен не са го взели, не прави даването на подкуп недовършено престъпление. Достатъчно е даващият подкупа да е преустановил своята фактическа власт върху предмета на подкупа и да го е предоставил на фактическо разпореждане на съответното длъжностно лице с ясно изразено желание за действието или бездействието, за целта на което дава подкупа. В този смисъл съдът не възприема разбирането на защитата, че деяние, извършено от подсъдимия съставлява опит за даване на подкуп.   Ирелевантно  за отговорността на подсъдимия е дали свидетелите са взели или не предложените им банкноти. От правно значение е фактът, че подсъдимият е преустановил своята фактическа власт върху двете банкноти от по 10 лв., предоставяйки ги на разпореждане на двамата полицаи, като както той, така и полицаите, са били наясно за какво е подкупът.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. С предоставянето във фактическа власт на двамата полицаи на процесните две банкноти от по 10 лв. подсъдимият А.А.Й. е съзнавал, че цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на двамата полицаи. Доказано е съдържанието на умисъла на подсъдимия, че с дара от 20 лв. същият е искал да склони полицаите към бездействие -  изразяващо се в това, чрез неосигуряване наличието му на местоизвършване на деянието, да бъде осуетено тестването му за алкохол от органите на КАТ.

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия А.А.Й. престъпление законът – чл.304а във връзка с чл.304, ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до 15 000 лв.

С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то в този случай,  разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл.55 от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.

Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на чл.54 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства:

-ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало;

-невисока към средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и отношението на обществото към тях;

-характеристичните данни за личността на подсъдимия -  води уседнал начин на живот; баща на малолетно дете;

-обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство подсъдимият А.А.Й. чрез цялостното си поведение е съдействал за установяване на обективната истина.

Преценявайки  горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива.

Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия А.А.Й. наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца,  което след като бъде редуцирано с една трета  на основание чл.58а, ал.1 от НК,  се равнява на четири месеца лишаване от свобода, на каквото го и осъди.

Отчитайки наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия А.А.Й. наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.58а, ал.5 от НК, горепосоченият специфичен механизъм на определяне на наказанието е неприложим по отношение на наказанията по чл.37, ал.1, т.2 – т.11 от НК. Съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК, както и с данните относно имотното и материално състояние на подсъдимия (декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.14 ДП), съдът прие, че на подсъдимия А.А.Й. следва да бъде наложено наказание глоба в размер на 150 лв., на каквато и го осъди, платима в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.

Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.

На основание чл. 307а във връзка с чл.53, ал.1, б.”б” от НК съдът постанови да бъдат отнети в полза на Държавата иззетите като веществено доказателство  банкноти с номинал 10 лева със серийни номера  *** и ***.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: