Старозагорски окръжен съд                           - 1 -                         н.о.х.д. № 297/2014 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимата Г.Н.М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това че през периода 07.12.2013 г. – 12.12.2013 г. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – банкова карта „Maestro” с № ***, IBAN № ***, издадена от „ЦКБ” АД, Клон – Мъглиж, на името на Х.Б.А., без съгласието на титуляра Х.Б.А., както следва:

1.На 07.12.2013г. в 14.07 ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 400 лева;

2.На 08.12.2013 г. в 12.37 ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 400 лева;

3.На 12.12.2013 г. в 7.22ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 50 лева,

като общият размер на получената сума е 850 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК от НК срещу подсъдимата Г.Н.М. и счита, че следва да й бъде наложено наказание при условията на чл.58а  от НК.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Х.Б.А. срещу подсъдимата Г.Н.М. за обезщетение за претърпените от пострадалия имуществени вреди от престъплението по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК в размер на 850 лв. Гражданският ищец претендира за горната сума, ведно със законната лихва от 07.12.2013 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимата Г.Н.М. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да й наложи минимално наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният й защитник адв. К.В., който пледира за приложението на чл.55, ал.1, т.1, и ал.3  от НК.

Делото е разгледано по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимата Г.Н.М. е родена на *** ***, жител и живуща ***, български гражданин, със средно образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

През месец декември 2013 г. подсъдимата Г.Н.М. и свидетелката К. П. А.работели в „Арсенал” АД – Казанлък, Клон – Мъглиж и се познавали.

                                                           - 2 -

Във връзка с изпълнението на служебните си задължения М. и *** ползвали шкафчета в обща съблекалня в завода, като шкафчетата им били в непосредствена близост едно до друго.

През месец март 2013 г. свидетелят Х.Б.А. /съпруг на свидетелката А./ прекарал тежко заболяване и в продължение на осем месеца бил в отпуск по болест.

Поради това и с оглед получаването на обезщетение от НОИ за времето, през което бил в отпуск по болест, на свидетеля А. се наложило да открие банкова сметка ***, по която да му бъдат превеждани парите от обезщетението.

С тази цел, по време на ползвания отпуск по болест от свидетеля А., той и свидетелката *** посетили офис на ЦКБ” АД, Клон – Мъглиж, където заедно открили банкова сметка *** А.. Банката издала на името на А. банкова дебитна карта „Maestro” с № ***, IBAN № ***, с която съпругата му теглела паричните суми, превеждани му като обезщетение от НОИ.

Размерът на обезщетението за последните два месеца от отпуска по болест на свидетеля А. бил 850 лв. Тази сума не била изтеглена в началото на месец декември 2013 г. от свидетелката А., тъй като от местоработата на А. ***/ обяснили, че парите следва да бъдат налични за теглене едва след 15.12.2013 г.

През месец декември 2013 г. подсъдимата М. имала спешна нужда от пари, тъй като по същото време била бременна и с оглед възникнали усложнения в бременността й, се налагало да й бъдат правени скъпи медицински интервенции за спасяване живота на плода. Тъй като подсъдимата М. изплащала кредит, тя не разполагала с необходимите за лечението й суми. Не успяла да вземе и заем за това от свои познати.

Подсъдимата М. била виждала в шкафчето на свидетелката А. банковата карта на съпруга й и решила да си набави необходимите й средства като изтегли същите от картата на свидетеля А..

 Шкафчето на свидетелката А. се заключвало с катинар с цифров код, който подсъдимата М. знаела, тъй като често *** отключвала шкафчето си пред М.. А ПИН-кодът на картата бил написан на листче, което стояло до самата карта и подсъдимата М. го видяла на 07.12.2013 г. Тогава за пръв път тя отключила шкафчето на колежката си и взела картата на свидетеля А., за да изтегли пари без знанието на двамата съпрузи.

Така през периода 07.12.2013 г. – 12.12.2013 г., в гр. Мъглиж, подсъдимата М. на три пъти отключвала шкафчето на свидетелката *** и вземала и използвала банковата карта на съпруга й – свидетеля А., без съгласието на който и да е от двамата, като всеки път отивала до един и същ банкомат № *** на „ЦКБ” АД, на пл. „***” № 11, в центъра на гр. Мъглиж.

Подсъдимата М. изтеглила парични суми в общ размер от 850 лева, както следва:

Старозагорски окръжен съд                           - 3 -                         н.о.х.д. № 297/2014 г.

 

1.На 07.12.2013г. в 14.07 ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 400 лева;

2.На 08.12.2013 г. в 12.37 ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 400 лева;

3.На 12.12.2013 г. в 7.22ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 50 лева,

Преди всяко едно от тегленията на трите горепосочени дати подсъдимата М. отключвала шкафчето на колежката си в съблекалнята на завода, вземала банковата карта на съпруга й, отивала до банкомата в центъра на града, поставяла картата в устройството и изтегляла съответната сума. След това отново се връщала на работа и оставяла банковата карта на мястото й, така че свидетелката *** да не разбере, че с нея са били теглени пари.

Междувременно, свидетелката *** периодично проверявала наличността по картата на съпруга си в очакване на паричния превод за обезщетението от НОИ, но до края на месец декември 2014 г. парите не били налични.

С цел си изяснят какво става, свидетелите Алексиеви на 02.01.2014 г. отишли до НОИ – Стара Загора, където ги информирали, че сумата от 850 лева е била преведена, но изтеглена на три пъти – на 07.12.2013 г., на 08.12.2013 г. и на 12.12.2013г.

На следващия ден – 03.01.2014 г., двамата съпрузи посетили клона на ЦКБ” АД в гр. Мъглиж и пуснали жалба в банката, от където ги уведомили, че ще прегледат записите от камерата на банкомата, за да проверят кой е теглил от тях.

Същият ден свидетелят А. подал жалба за случая и в РУП – Казанлък.

След няколко дни свидетелите Алексиеви отново посетили офиса на банката в гр. Мъглиж. Там им били показани снимки на лицето, изтеглило парите и тогава свидетелката *** категорично разпознала на снимките колежката си – подсъдимата М..

За нуждите на разследването, със съпроводително писмо от 13.03.2014 г. на Заместник-директора на Дирекция „Сигурност” на „ЦКБ” АД, бил предоставен компакт диск, съдържащ записите от охранителната камера на банкомат № *** на „ЦКБ” АД на пл. „***” № 11 в гр. Мъглиж /л.18 от д.п. № 175/2014 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/. Тъй като за датите 07.12.2013 г. и 08.12.2013 г. записите не били налични /съгласно срока за съхранението им по ЗЧОД/, предоставените записи са само за 12.12.2013 г.

ЦКБ” АД е предоставила на разследващите органи и извлечение по сметката на свидетеля А., справка за извършените транзакции с дебитната карта на свидетеля А. /съответно, л.7 – л.8, л.12 – л.13, от д.п. № 175/2014 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/.

Видно от протокол № 211/10.04.2014 г. – заключение на техническата експертиза /л.38 – л.41 от д.п. № 175/2014 г. по описа на ОД на МВР – Стара

                                                                       - 4 -

Загора/, тегленето с картата на свидетелката А. е извършено от лице от женски пол, с описание на установените белези. Тъй като изображенията са с ниска резолюция, това не позволява изготвянето на лицево-идентификационна експертиза. Към заключението е изготвен и приложен фотоалбум.

Видно от справка за съдимост № 1585/29.04.2014 г. на Казанлъшкия районен съд /л.33 от д.п. № 175/2014 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, подсъдимата М. е неосъждана.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимата М. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите А. и *** и заключението на експерта Христов /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата Г.Н.М. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 07.12.2013 г. – 12.12.2013 г. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – банкова карта „Maestro” с № ***, IBAN № ***, издадена от „ЦКБ” АД, Клон – Мъглиж, на името на Х.Б.А., без съгласието на титуляра Х.Б.А., както следва:

1.На 07.12.2013г. в 14.07 ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 400 лева;

2.На 08.12.2013 г. в 12.37 ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 400 лева;

3.На 12.12.2013 г. в 7.22ч. в гр. Мъглиж, обл. Стара Загора, от АТМ устройство № *** на „ЦКБ” АД, изтеглила сумата от 50 лева, като общият размер на получената сума е 850 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна престъплението по чл.249, ал.1, връзка с чл.26, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл – подсъдимата М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК.

А именно, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е твърде тежко за подсъдимата М..

Многобройните смекчаващи вината обстоятелства са, че подсъдимата М. признава вината си и искрено съжалява за случилото се, в тежко материално положение е /безработна е/, има чисто съдебно минало и има

Старозагорски окръжен съд                          - 5 -                           н.о.х.д. № 297/2014 г.

 

възможност да се поправи, тъй като цялото й поведение говори за активен процес на преосмисляне на стореното. Още повече, че подбудите й за извършеното не са користни, в буквалния смисъл на думата, а се коренят в тежкото й здравословно състояние по време на деянието /патологична бременност/.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.249, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на подсъдимата М. оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК – като слезе под най-ниския предел на наказанието лишаване от свобода.

Съдът счита, че наказание от една година лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Съдът счита, че за постигане целите на наказанието /поправяне на подсъдимата/ не е наложително подсъдимата М. да търпи така наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Тъй като подсъдимата М. няма доходи – същата е безработна и не притежава недвижими имоти и МПС, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно – съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Вещественото доказателства по делото – 1бр. компакт диск CD-R, предоставен от „ЦКБ” АД, Клон – Мъглиж, следва да се унищожи като малоценен предмет след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата М. следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 42,66 лв., както и държавна такса в размер на 50 лв. върху уважения граждански иск – на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от от съдилищата по ГПК.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимата М.. са ниско правно съзнание и желание да си набави средства по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: