М О Т И В И:

 

Към Присъда № 37 от 02.09.2014г., постановена по          

НОХД № 299/2014г. по описа на

Окръжен съд гр. Стара Загора

 

              С обвинителен акт подсъдимият А.О.А., ЕГН **********, Е ПРЕДАДЕН НА СЪД за това, че на  14.01.2014г. в гр. ***** умишлено е умъртвил малолетното лице – М. Ф. С., ЕГН ********** – престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, предл.2, вр. чл.115 от НК,  

 

       В настоящото наказателно производство, съдът е допуснал до съвместно разглеждане предявения от пострадалия Ф.В.С., ЕГН ********** против подсъдимия А.О.А. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на увреждането 14.01.2014г. до окончателното й изплащане.

 

       На основание чл. 76 и сл. и чл. 84 и сл. от НПК, съдът е конституирал пострадалия Ф.В.С. като частен обвинител и граждански ищец. Същият се представлява от повереника адв. С. Х. Ш. от АК – П.

       В пледоарията си прокурорът поддържа обвинението, както относно изложената фактическа обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличието само на утежняващи вината обстоятелства, като за извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.4, предл.2, вр. чл.115 от НК, пледира да му бъде наложено най-тежкото наказание, а именно доживотен затвор, което на основание чл. 58а, ал. 2 от НК да бъде заменено с лишаване от свобода от 20 до 30 години. При евентуалната му замяна, пледира съдът да наложи наказание “Лишаване от свобода” към средния размер, а именно 25 години със съответния режим на изтърпяване.

       Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв. Ш. взема становище, че изложената фактическа обстановка в обвинителния акт е безспорно доказана. Споделя възприетата от държавното обвинение правна квалификация на деянието, като предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание във вида и размера, посочен от прокурора. Пледира предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер.

 

         Защитникът на подсъдимия А.О.А. – адв. Х.М. *** счита, че въпреки признанието на фактите, част от гласните доказателства, установяващи полагани ли са грижи за пострадалото дете преди инцидента, са вътрешно противоречиви. Не взема отношение относно правната квалификация на и наказанието.

Подсъдимият А.О.А. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 

    Подсъдимият А.О.А. е роден на ***г. в гр. ***, българин, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, постоянен адрес: гр. *****осъждан, ЕГН **********.

 

   Подсъдимият А. е осъждан, както следва:

 

   С Присъда № 247/02.04.2012 г., постановена по НОХД № 91/12г. по описа на Районен съд –Габрово, на основание чл.343б ал.1 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок 3 години. Присъдата е в сила от 18.04.2012 г. 

   С Присъда № 150/29.02.2012г., постановена по НОХД №15/12г. по описа на Районен съд -Габрово, на основание чл.195 ал.1 т.3, 4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1, чл.26 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години. Присъдата е в сила от 03.05.2012 г.

С определение от 10.07.2012г., постановено по ЧНД 635/12г.,  поставено по описа на PC - Габрово, влязло в сила на 26.07.2012г. на осн. чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК са кумулирани  наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД № 91/12г. и НОХД № 15/12г. и двете по описа на PC Габрово, като е определено едно общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено изтърпяването на така определеното общо наказание за срок от 3 години, считано от 03.05.2012 г.

 

Няколко месеца преди края на 2013г., подс. А.О.А. заживял на съпружески начала със св. Г.А.М., като двамата живеели на квартира в гр. *****заедно с дъщерята на свидетелката М. – пострадалото дете М. Ф. С. /родена на ***г./. В домакинството помагала **** на подсъдимия – св. В. С. М.. В края на 2013г. св. Г.М. заминала да проституира в ****** и оставила грижите за дъщеря си на подс. А.А.. Двамата се разбрали той да се грижи за детето, а тя да му изпраща пари от *****. След като св. Г.М. заминала за ******, подс. А.А. преценил, че не може да се грижи сам за детето и в началото на м. януари 2014г. дошъл с него при **** в гр. *****. **** му - св. О. М. А., заедно със семейството си живеел в гр. ******. Преди много години той се разделил с майката на подс. А.А. - св. В. М., която отишла да живее в гр. ****, а св. О. А. останал да живее в гр. **** заедно с втората си жена - св. Р. Ф. С. и децата им.

На инкриминираната дата -14.01.2014г., подс. А.А. се събудил около 05,00ч. и още сутринта започнал да пие алкохол - бира. Откакто заживял с пострадалото дете в домакинството на баща си в гр. *****, подсъдимият А. предимно пиел алкохол и не се занимавал с нищо друго. Бил ядосан от факта, че св. Г.М. отишла в ******* и се налагало той да се грижи за дъщеря й М. С., която не била негово дете. Освен това се ядосвал, че детето често плачело и когато започвало да плаче той обикновено го натискал по корема, като се случвало дори да го удря с шамари, за да престане да плаче.

Около 06,00ч. същия ден се събудили и останалите обитатели на къщата, закусили и след това св. Р. С. отишла с децата на баня, а св. О. А. останал в къщата, за да гледа най-малките от децата - пострадалата М. С. и С., който бил на 2 години. Подсъдимият А.А. също останал в къщата, като продължавал да пие бира на двора. По обяд св. Р. С. се върнала с другите деца от баня и всички без подс. А.А. седнали да обядват. След като се наобядвали, те сложили бебето М. С. да спи на диван в   къщата.

Тъй като денят бил празник за ромите - т. нар."*****", около 14.00ч.-14.30ч., св. О. А. и св. Р. С. отишли с коня и каруцата до магазина да напазаруват за празника. В къщата останали подс. А.А., който продължавал да пие бира на двора, малолетната св. А.Р. С. на 10 г. - ****, по-малкия й брат С., както и пострадалата М. С., която спяла на дивана в  къщата. Преди да тръгнат за магазина, св. О. А. и св. Р. С. поръчали  на малолетната си дъщеря А. С. да се грижи за по-малките деца, докато се  върнат. Св. О. А. нищо не поръчал на подс.  А.А., тъй като го видял, че е в явно нетрезво състояние и не искал да се кара с него.

След като свидетелите О. А. и Р. С.  тръгнали с каруцата и коня  за магазина, пострадалото дете М. С. се събудило и започнало да плаче. Подсъдимият  А.  А. взел шишето с млякото, отишъл до детето и му дал да пие мляко, но  то не спряло да плаче.  Той взел плачещото дете на ръце и започнал  силно да го разтърсва, крещейки му да спре да плаче и да заспива. След това стиснал детето за врата и започнал да го души, за да спре да плаче, но то не преставало. Тогава подс. А.А. се ядосал и както детето било легнало на една страна на дивана в стаята, го ударил  силно с шамар в областта на гърдите и ребрата.  Хванал детето с ръце за врата, вдигнал го и му ударил главата в тавана на стаята. Детето продължавало да плаче и подсъдимият отново му дал да пие мляко от шишето, но то не спирало да плаче. Тогава подс. А.А. силно ударил детето с юмрук в областта на стомаха и то спряло да плаче. След това той го хванал за блузата, вдигнал го във въздуха и го хвърлил на дивана. Тъй като дивана бил без облегалка и опрян до стената, детето отскочило от дивана и си ударило главата в стената. Подсъдимият А.А. се приближил до детето и му направило впечатление, че то не мърдало и не издавало никакъв звук. Тогава подсъдимият отново го сложил на леглото да спи.  Всички тези действия на А. били видени от малолетната  св. А. С.

Малко след това - около 15.00ч., св. О. А. и св. Р. С. се върнали от  магазина и установили, че детето не било в добро здравословно състояние - дишала тежко, било с полуотворени очи и изобщо не реагирало на повикванията им. Съседът им - св. С. М. А.,  се обадил за спешна медицинска помощ  на тел. 112, а  св. Р. С. взела детето на ръце и тръгнала към главния път, за да чака  линейката от ФСМП-***.

Заедно с детето тя била транспортирана до ФСМП -  **** около 15.30ч., където малко след това въпреки оказаната му квалифицирана и навременна спешна помощ детето починало, поради масивната  кръвозагуба, развила се вследствие разкъсване на черния дроб и слезката.

 

           Събраните в хода на досъдебното производство доказателства – взаимно допълващи се и непротиворечиви – подкрепят направеното от подсъдимия А.О.А. признание на инкриминираните в обвинителния акт факти и обстоятелства и налагат за установено по несъмнен и категоричен начин горното изложение на фактически случилото се.

Обстоятелствата, относно поведението на подсъдимия А.О.А. на инкриминираната дата, мястото и начина на извършване на деянието се установяват от гласните доказателства, събрани на досъдебното производство – самопризнанията на подс. А.А., показанията на св. А. Р. М., ЕГН ********** /л. 47-48 от ДП/, показанията на св. О. А. /л. 38-39 от ДП/, показанията на св. Р. С. /л. 42-44 от ДП/,   показанията на св. В. А. /л. 51 от ДП/, показанията на св. С. М. А. /л. 52 от ДП/, показанията на св. Д. П. /л. 53 от ДП/, показанията на св. Р. Т. /л. 54 от ДП/, както и от писмените доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум / л.15 -17 от ДП/, акт за смърт /л. 112 от ДП/, удостоверение за наследници /л. 115 от ДП/, удостоверение за родствени връзки / л.117 от ДП/, медицинска документация /л.121-128 от ДП/.

 

От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 18/2014г. /л. 55-58 от ДП/, което е пълно, ясно и обосновано, се установява разкъсване на черния дроб и слезката, кръвоизлив 700 мл. в коремната кухина, счупване на VII-IX ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, кръвонасядания по лицето, меките черепни обвивки, тялото и крайниците, охлузване на кожата на корема, подкожни кръвонасядания на гърба, анемия на вътрешните органи. Причина за смъртта на детето била масивна кръвозагуба, развила се вследствие разкъсване на черния дроб и слезката. Намерените по трупа травматични увреждания са причинени от действието на тъпи твърди предмети, като блъскане, удари с юмруци, ритници и други предмети. Разположението в различни анатомични повърхности, разположението на увреждания в теменната област на главата, интензивността на увреждане на вътрешните органи изключва вероятността да са причинени от еднократно падане на собствен ръст върху терена.

От заключението на съдебна психолого-психиатрична  експертиза /л. 63-66 от ДП/, се установява, че освидетелстваната А. Р., ЕГН ********** е психично здрава. В състояние е правилно да възприема фактите, имащи значение за делото ида дава достоверни показания за тях. Понастоящем психичното й състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство.

 

От заключението на комплексна психиатрично-психологична експертиза /л.70-80 от ДП/, се установява, че освидетелстваният А.О.А. с ЕГН ********** не страда от психично заболяване. Към момента на деянието, същият е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си. В състояние е да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Психически е годен да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.

 

От заключението на химическа експертиза № 70/2014г. /л. 84 от ДП/, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето М. Ф. С. се доказа етилов алкохол /присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол/ в количество 1,33 %. В изследваните проби кръв, взети от същото лице не се доказа наличие на упойващо вещество.

 

От заключението на химическа експертиза № 23/16.01.2014г.  /л. 86 от ДП/, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето А.О.А. не се доказа етилов алкохол /присъствие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол/. В изследваните проби кръв, взети от същото лице не се доказа наличие на упойващо вещество. Следва да се отбележи, че кръвната проба, предмет на горепосоченото изследване, е иззета от подсъдимия на 15.01.2014г. в 10.45ч. м ЦСМП – гр. Казанлък, т.е. около двадесет часа след извършване на деянието.

 

Въз основа на всички горепосочени доказателства, съпоставени поотделно и в съвкупността си със самопризнанието направено от подсъдимия, съдът прие, че спорни въпроси относно авторството на подсъдимия в осъществяването на описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние и всички обстоятелства относно начина му на извършване, тъй както са изложени в обвинителния акт и приети от съда, няма.

 

Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предвид изложеното следва, че на инкриминираната дата и място подсъдимият А. е осъществил престъпния състав на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 115 от НК.

 

Обект на престъплението са обществените отношения, регламентиращи защитата на най-ценното благо на човека – живота му. От обективна страна с поведението си подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението убийство, като в частност изпълнителното деяние е осъществено чрез оказано от негова страна физическо въздействие спрямо жертвата - извършил необходимото, за да лиши от живот пострадалото дете, като нанесъл множество удари с шамари в областта на гърдите и ребрата, удари с юмруци в гърдите и корема, хванал детето с ръце за врата, вдигнал го и му ударил главата в тавана на стаята, след това го хванал за блузата, вдигнал го във въздуха и го хвърлил на дивана, детето отскочило от дивана и си ударило главата в стената. В резултат на така упражненото въздействие от подсъдимия по горепосочения начин на пострадалото дете са причинени травматични увреждания: разкъсване на черния дроб и слезката, кръвоизлив 700 мл. в коремната кухина, счупване на VII-IX ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, кръвонасядания по лицето, меките черепни обвивки, тялото и крайниците, охлузване на кожата на корема, подкожни кръвонасядания на гърба, анемия на вътрешните органи. Причина за смъртта на детето била масивна кръвозагуба, развила се вследствие разкъсване на черния дроб и слезката.

 

В случая безспорно е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между увреждащото поведение на подсъдимия и настъпилия впоследствие вредоносен резултат – смъртта на жертвата.

Пострадалото дете е било родено на ***г. и към момента на убийството – 14.01.2014г. е било на възраст една година и шест месеца, което означава, че от обективна страна е налице квалифициращия признак “малолетно лице” по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. второ от НК.

 

Подсъдимият А. не страда от психично заболяване и е могъл да ръководи постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното. В тази връзка съдът съобрази заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, което е пълно, ясно и обосновано.

Относно субективната страна на извършеното от подсъдимия престъпление, съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия обективира отношението му към деянието /неговата интелектуална и волева насоченост/. Подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици от деянието. Той безспорно е съзнавал общевеноопасния характер на действията си. Предвиждал е и е съзнавал, че силно стискайки първоначално детето в областта на шията, той го е задушавал. Поведението на подсъдимия по време на осъществяване на физическото въздействие спрямо детето, интензитетът на посегателството, насоката и силата на физическото въздействие, нанесените удари и действие спрямо жертвата, уязвимостта на областите от човешкото тяло към които е било насочено посегателството, както и причинените наранявания недвусмислено сочат, че подсъдимия е имал намерение да лиши от живот пострадалото дете. Подсъдимият е имал в съзнанието си представи и относно характеристиките на извършените от него действия по умъртвяване на пострадалото дете. Подсъдимият е осъзнавал и обстоятелството, че пострадалата е малолетно лице. В случая следва да се отбележи, че признаването на фактите с оглед приложението на процедурата по чл. 371, т. 2 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, обхваща всички факти, описани в обвинителния акт – обективни и субективни. В този смисъл Решение № 8 от 17.01.2012г. на ВКС по н.д. № 2946/2011г., трето н.о.

 

От всичко гореизложено следва единственият възможен и правилен извод, че подсъдимият А.О.А. на 14.01.2014г. умишлено е умъртвил малолетното лице М. Ф. С., ЕГН ********** - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. второ, вр. чл. 115 от НК.   

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

      При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа в наказателното право, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК – принципът на законоустановеност на наказанието и принципът на индивидуализация на наказанието.

 

      За извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. второ вр. чл. 115 от НК, законодателят е предвидил алтернативните наказания «Лишаване от свобода» от петнадесет до двадесет  години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

 

       При индивидуализация на наказанието, съдът отчете следните обстоятелства: високата обществена опасност на дееца и деянието. Следва да се отбележи, че подсъдимият е осъждан, а настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предишно осъждане, през деня в семейното жилище при липсата на какъвто и да е смислен мотив за извършване на престъплението. Действията на подсъдимия са били възприети непосредствено от малолетната свидетелка Р. М. – негова **** /впоследствие е заплашвал тази свидетелка да не разказва за случилото се, тъй като и на нея ще й се случи същото/. Също така съдът съобрази недобрите характеристични данни за дееца, установени от гласните и писмени доказателства по делото /същият не  полага общественополезен труд и системно употребява алкохол/, обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол /установено от многобройни гласни доказателства/. В случая е налице една завишена степен на обществена опасност на деянието в сравнение с другите престъпления с идентична правна квалификация. Не без значение е и конкретната възраст на малолетното дете. Следва да се отбележи, че фактите по делото, установени от доказателствения материал, сочат на наличието на квалифициращите признаци по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето от НК, тъй като начина на извършване на престъплението и липсата на сериозен мотив характеризират подсъдимия като човек с изключителна жестокост, това, че смъртта на детето е настъпила часове след довършване на изпълнителното деяние, е индиция, че то е търпяло значителни болки и страдания. Въпреки, че няма такова обвинение, съдът намира, че коментарът на тази квалификация се дължи с оглед индивидуализацията на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия. Налице е и значим обществен отзвук от престъплението в област Стара Загора.

 

      Съгласно тълк. решение № 1 от 06.04.2009г. на ВКС по тълк. дело № 1/2008г. НК, при определяне на наказанието, съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В процесния случай следва да се отбележи, че същото не съставлява елемент от цялостно обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкирване на престъплението и неговия извършител. Съдът намира, че разкриването на процесното престъпление и извършителя е следствие от ефективната дейност на компетентните органи. Своевременно са извършени множество процесуално-следствени действия – огледи, претърсване и изземване, разпит на свидетели и други, които са довели до разкриване на дееца. На досъдебното производство валидно са събрани множество доказателствени източници, въз основа на които несъмнено се установява дееца и се определя правната квалификация на деянието. Както вече бе посочено, тези доказателства по категоричен начин подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия, но в случая последното в голяма степен е обусловено и от ефективната работа на разследващите органи.

 

      Предвид гореизложеното, съдът намира, че в конкретния случай извършеното от подсъдимия престъпление се явява изключително тежко по смисъла на чл. 38а, ал. 2 от НК и на същия следва да бъде наложено наказание “Доживотен затвор”.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. Съгласно ал. 2 на същия член, в случай, че на чл. 57, ал. 1 от НК, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказание “Доживотен затвор” – какъвто е настоящият случай, го заменя с “Лишаване от свобода” от 20 до 30 години.

Преценявайки поотделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства, имащи отношение по индивидуализацията на наказанието, съдът счете, че на подсъдимия А.О.А. следва да бъде наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затворническо заведение от ЗАКРИТ тип на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение спрямо подсъдимия А.О.А. на наложеното му наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде приспаднато времето на предварителното му задържане по ЗМВР и взетата мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” за периода от 15.01.2014г.  до влизане в сила на настоящата присъда.

 

Относно веществените доказателства, съдът се разпореди, както следва, постановявайки:

                - 1 бр. мобилен апарат „****” със сер. IMEI № ***** и СИМ-карта на „****” към него с № ****, като вещи с незначителна стойност след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

На основание чл. 189 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.О.А. да заплати в полза на ОД на МВР – Стара Загора  сумата от 759.40 /седемстотин петдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

Извършеното от подсъдимия А.О.А. деяние по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. второ във вр. чл. 115 от НК, е не само наказателно съставомерно, но и на основание чл. 45 от ЗЗД ангажира и гражданската му отговорност. Безспорно е, че Ф.В.С. е баща на пострадалото дете М. Ф. С. и като такъв същият търпи страдания от загубата на детето си, но съдът отчете обстоятелството, че след раздялата с майката на детето – свидетелката Г.М., гражданският ищец С. не е живеел в едно домакинство с детето, не е полагал грижи за него, даже не е знаел неговото местонахождение към момента на смъртта му, поради което на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на 25 хиляди лева, в който размер същият следва да бъде уважен, ведно със законоустановената лихва върху него, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като съдът отхвърли гражданския иск в останалата му част до размера на сто хиляди лева като неоснователен и недоказан.

 

 

            Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                           

                                        

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               /Кр. Георгиев/

 

 

                                           ЧЛЕН-СЪДИЯ:

                                                                               /В. Тенева/