МОТИВИ  към Присъда №36/19.08.2013 г., постановена  по НОХД №302/2014 г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА

Повдигнато е обвинение от Окръжна прокуратура Стара Загора  против  подсъдимия Д.П.А. за това, че на 03.03.2014г. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 2 260 /две хиляди двеста и шестдесет/ лева, мобилен телефонен апарат марка „Nokia 113” с IMEI : 355937055368462 ведно със СИМ карта на „Глобул” на стойност 55.74 лева /петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/, златна гривна с тегло 10 грама на стойност 300 /триста/ лева, лична карта на името на М.Ц.Д., свидетелство за управление на МПС на името на М.Ц.Д., два броя свидетелства за регистрация на МПС – част II и един брой чантичка от плат за носене на кръст на стойност 13.86 лева /тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, всичко на обща стойност 2 629.60 лева /две хиляди шестстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ от владението на М.Ц.Д. с ЕГН: ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като грабежът е извършен в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” от НК - на чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск от М.Ц.Д.,  против подсъдимия Д.П.А. за имуществени вреди в размер на 2 273,86 лева.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура  Стара Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага, тъй като производството е проведено при условията на съкратено съдебно следствие, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК, да се определи наказание между минималния към средния размер, с прилагане разпоредбата на чл.58а,  ал.1 от НК. По отношение на гражданския иск счита, че същият следва да бъде уважен в пълен размер.

Гражданският ищец, изразява становище, че обвинението е доказано и  предявеният граждански иск следва да бъде уважен в пълен размер.

Защитникът на подсъдимия А., адв.  Н.М.,  пледира съдът да наложи наказание от шест години,  което да бъде редуцирано с 1/3, изтърпяването на което да бъде при “строг” режим.

По отношение на предявения граждански иск – предлага да бъде уважен в пълния размер.

 Подсъдимият в последната си дума  изразява съжаление за извършеното и моли съда за справедливо наказание.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371 т.2 НПК.

По повдигнатото обвинение подсъдимият А. заявява, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства относно тези обстоятелства и изцяло се признава за виновен,  като дава обяснения и прави пълни самопризнания, които бяха изслушани от съда.

Подсъдимият в последната си дума  изразява съжаление за извършеното и моли съда за справедливо наказание.

Съдът, като взе предвид самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д.П.А. е роден на *** г. в гр. Елхово, живее в с. Пчела общ. Елхово обл. Ямбол и е осъждан многократно.

     Наличието на многобройни предишни осъждания за подсъдимото лице, последното от които е в сила от 22.01.2013 г. по НОХД № 18152/2011г. по описа на СРС, с наказание по него в размер на 1 година и 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода”, което наказание подсъдимият А. е изтърпял до 21.06.2013г., влияят на правната квалификация на извършеното от подсъдимия Д.А. престъпно деяние по настоящото наказателно производство – грабеж на чужди движими вещи, като определят същото извършено в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, тъй като от изтърпяване на това му последно наказание на 21.06.2013г. не са изтекли пет години до извършване на престъпното деяние – предмет на настоящото наказателно производство.

     На 03.03.2014г. следобед около 18.30ч., пострадалият М.Ц.Д. отишъл на гости в дома на приятеля си Н.П.А., находящ се в кв. „Лозенец” на гр. Стара Загора, на ул.”Зайчова поляна” № 1. Повод за това му посещение било обстоятелството, че постр. Д. него ден имал рожден ден и искал в тази връзка да почерпи приятеля си Н.А.. Постр. Д. носел в себе си една бутилка уиски и една бутилка безалкохолно. В дома на Н.А. по това време били още жената, с която той живеел на семейни начала - свид. Л. И. А. и двете деца на А. – свидетелите И. Л. А. и А. Д. М.. След известно време, в дома на Н.А. пристигнал и брат му – подсъдимия Д.А.. Последният се настанил при пострадалия Д. и при брат си Н.А. и започнал и той да консумира алкохол, така както до момента това правили Д. и Н.А.. Малко след това, бутилката с уиски била изпита, като постр. Д. извадил от носената на кръста си чантичка една пачка с пари, в която имал общо сумата от 2 270 лева, отделил 10 лева от тях и ги дал на едно от децата на свид. Л. А., да отиде до близкия магазин и да купи оттам още уиски. Близо час след това, през което време подсъдимия А. продължил да консумира алкохол заедно с постр. Д. и брат си Н.А., подсъдимият станал от масата където стоял, взел си якето и казал на свид. А., че си тръгва. Може би около час след като подсъдимия А. си тръгнал, някъде около 21.30ч., постр. Д. също тръгнал да се прибира към дома си. Той излезнал от къщата на Н.А., като тръгнал пеша към дома си, намиращ се в съседния квартал на гр. Стара Загора. Пострадалият Д. изминал разстояние от около 100 – 150 метра от дома на Н.А., когато чул стъпки на тичащ човек, идващи откъм гърба му. Докато пострадалият Д. се обърне да види кой се е затичал след него, той усетил силен удар по тила на главата си. Пострадалият Д. паднал на земята и в следващия момент усетил, че човека който го ударил го е натиснал с коляното си по гърба, като го хванал и за гушата. Пострадалият Д. успял да се отскубне от натиска на коляното на нападателя си, като се обърнал към него и видял, че този който го е нападнал е подсъдимия Д.А., брат на неговия приятел Н.А.. Двамата продължили да се боричкат, но тъй като подсъдимия А. бил по-едър от пострадалия Д., той успял да затисне последния по лице към земята. По този начин подсъдимия А. успял да елиминира съпротивата на постр. Д., след което взел чантичката на пострадалия, която била закачена на кръста му. Във въпросната чантичка от плат, постр. Д. носел сумата от 2 260 лева, мобилния си телефон марка „Nokia 113” имащ IMEI код: 355937055368462 ведно със СИМ карта на „Глобул”, златна гривна с тегло от 10 грама, личната си карта, свидетелството си за управление на МПС и два броя свидетелства за регистрация на МПС – част II, които били за двата му микробуса. След като взел въпросната чантичка ведно със съдържанието й, подсъдимия А. се отправил към дома на брат си Н.А., като оставил постр. Д. да лежи сам на земята. Малко след инцидента, покрай постр. Д. преминали две момчета, едното от които той лично познавал. Пострадалият Д. обяснил на двамата младежи, че е бил нападнат и че му е била отнета носената от него чантичка с парите, златната гривна и телефона. Тъй като пострадалият Д. бил в кръв и кал, а и валяло дъжд по това време, той помолил двете момчета да го заведат до дома му в кв.”Трите чучура-север” на гр. Стара Загора. В апартамента му, била жената с която живеел на семейни начала – свид. Д. Ч. Р.. Свид. Р. като видяла състоянието на постр. Д. се обадила на тел.112, като извикала бърза помощ и полиция. Малко след това пристигнали дежурните екипи и на Спешна помощ и на Второ РУ „Полиция” гр. Стара Загора. Постр. Д. и свид. Р. запознали медицинските лица и полицейските служители за случилото се с пострадалото лице и извършителят на нападението върху него. Полицейските служители, между които свид. А. Т. Х., посетили веднага дома на Н.А. ***, където от обясненията на свид. Л. А. разбрали, че подс. Д.А. го няма в този момент в дома й, но същият е бил там малко преди това. Полицейските служители се върнали обратно в дома на постр. Д. и обяснили на него и свид. Р. какъв е реда за подаване на жалба от пострадалото лице и къде на следващия работен ден той може да осъществи това си право. След като полицаите си тръгнали от дома на постр. Д., той заедно със свид. Русева посетил УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД в гр. Стара Загора, където му били направени допълнителни изследвания. Междувременно, след като отнел чантичката с наличното съдържание в нея от постр. Д., подс. А. се прибрал в дома на брат си Н.А.. Тъй като същият било видимо окалян и носел в себе си чантичката на постр. Д., свид. А. го попитала какво е направил. Подсъдимият А. й отговорил, че е „утрепал” постр. Д. и му взел чантичката. Подсъдимият А. отворил чантичката пред свид. А. и извадил от нея мобилен телефон, пачка с пари и златна гривна. Подсъдимият  А. извадил СИМ картата от мобилния телефон, след което тази СИМ карта, заедно с взетата от него чантичка и останалото в нея съдържание, хвърлил в горящата в къщата печка, с цел същите да изгорят. Подсъдимият А. отброил от пачката пари - сумата от 210 лева, хвърлил същите в стаята пред свид. А., взел обувките и якето на брат си Н.А., набутал по джобовете си останалите пари, златната гривна и мобилния телефон и хукнал навън от къщата. През нощта на 03./04.03.2014г., по-точно около 03.30ч. – 04.00ч., подс. А. успял да се прибере в дома на сестра си свид. Т. П. ***, където под един диван оставил част от отнетите от него вещи – златната гривна и мобилния телефон. Сутринта на 04.03.2014г., подсъдимият А. и свид. А. отишли до гр. Елхово, където към 11.00ч. подсъдимият хванал такси за гр. Свиленград, като казал на свид. Атанасова, че заминава за РГърция. Действително на същия ден, в 12.50ч. подс. А. си закупил в гр. Свиленград автобусен билет за автобус имащ направление: гр. Пловдив – гр. Кавала. На ГКПП „Капитан Петко Войвода” обаче същият при напускане пределите на РБългария  бил задържан от граничните власти и впоследствие конвоиран до гр. Стара Загора.       

    От заключенията на назначените при разследването две експертизи по делото се установява следното:

    1. От съдебно-икономическа експертиза, извършена на 10.03.2014г., е видно, че: „Пазарната стойност на отнетите на 03.03.2014г. от владението на пострадалия М.Ц.Д. вещи е както следва:

   - 1 брой златна гривна с тегло 10 грама – в размер на 300 лева;

   - 1 брой мобилен телефонен апарат „Nokia 113”, ведно със СИМ карта на „Глобул” в него – в размер на 55.74 лева;

   - 1 брой лична карта, издадена на името на М.Ц.Д. – няма стойност;

   - 1 брой свидетелство за управление на МПС, издадено на името на М.Ц.Д. – няма стойност;

   - 2 броя свидетелства за регистрация на лекотоварни автомобили ЧАСТ II – нямат стойност;

   - 1 брой чантичка за носене на кръста – в размер на 13.86 лева;

    2. От съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 95/2014г. на съдебен лекар при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД Стара Загора е видно, че: „При извършения преглед на 04.03.2014 г. към 15.00 ч. на М.Ц.Д. с ЕГН: ********** се установило – охлузване на главата в лявата теменна област; множество кръвонасядания и охлузвания на лицето и шията; две порезни рани, оток и кръвонасядане на показалеца на лявата ръка. Описаните увреждания отговарят да са получени по време и начин отразени в предварителните сведения от страна на пострадалото лице. Раните са от действието на предмети с режещи ръбове и тези рани са получени при падане върху земната повърхност, най-вероятно от парчета стъкло. Тези увреждания са причинили на М.Д. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК и не влияят на правната квалификация на извършеното престъпно деяние от страна на подс. Д.А..

        С протокол за доброволно предаване от 06.03.2014г., свид. Т.П.А. – сестра на подс. Д.А., предала за нуждите на разследването по досъдебното производство – един брой мобилен телефон марка „NOKIA” модел 113 с IMEI : 355937055368462; един брой гривна с жълт цвят със закопчалка; четири броя гривни с жълт цвят и кръгла форма; един брой гривна със сив цвят и кръгла форма; един брой гривна с плат и метални украшения и един брой синджирче с метални и червеникави украшения. За произхода на въпросните вещи свид. Т.А. в протокола саморъчно посочила, че тези вещи ги донесъл у тях брат й Д. и ги оставил в къщи под дивана.

Изложените фактически обстоятелства са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че така приетата фактическа обстановка напълно се подкрепя от самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК на подсъдимия и се установява по безспорен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал: показанията на свидетелите М.Ц.Д., Д.Ч.Р., А.Т.Х., Л.И. А., Т.П.А., И.Л.А., А.Д.М., Г.И.Б., писмените доказателства и от заключенията на извършените съдебно – медицинска експертиза на живо лице № 95/2014г. и съдебно – икономическа експертиза от 10.03.2014г.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на горе цитираните свидетели, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепят направените от подсъдимия А. самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК и допринасят за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

 

От така изложената фактическа обстановка следва да бъде направен  извода, че по описания начин с деянието си подсъдимият А. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на  чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на  03.03.2014 г. в гр. Стара Загора, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 629.60 лева от владението на М.Ц.Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът представлява „опасен рецидив”.

        Квалификацията “опасен рецидив” ” по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК,  се обуславя от обстоятелството, че от изтърпяване на последното наказание на 21.06.2013 г. по НОХД № 18152/2011г. по описа на СРС, в размер на 1 година и 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода”, до извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство не са изтекли 5 години.

 

Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е целял настъпването на същите.

 

        НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ:

 

До датата на деянието подсъдимият Д.П.А. е осъждан 6 пъти.

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Д.П.А., съдът отчете от една страна завишената обществена опасност на деянието, отличаващо се с дързост, а от друга се съобрази с личността на подсъдимия А.. Настоящият състав намира, че обществената опасност на дееца е много висока. Касае се за лице с трайно установени престъпни навици. Горните обстоятелства съдът отчете като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете критичното отношение на подсъдимия към извършеното и изразеното съжаление.

За извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода.

Посоченото по-горе мотивира съда да наложи наказание на подсъдимия за извършеното от него деяние по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – “лишаване от свобода” за срок от шест години.

Съобразявайки се с императивното правило на чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи нормата на чл.58а, ал. 1 /ред. ДВ бр. 26/2010 год./ и намали размера на така определеното наказание от шест години лишаване от свобода с една трета и реално подсъдимият А. следва да изтърпи четири години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален “строг” режим, съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадна от така определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимия Д.П.А. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 08.03.2014 г.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ:

 

        Съдът, след като призна подсъдимия Д.П.А. за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление, го осъди  да заплати на М.Ц.Д. *** чучура - север, бл.71, вх.Б, ет.3, ап.45, ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от извършеното престъпление в размер на 2273,86 лв.( две хиляди двеста седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.03.2014 г.

        Съдът осъди подсъдимия Д.П.А. да заплати в полза на Държавния бюджет както следва:

-по Бюджетна сметка на ОД на МВР - Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева,

-по бюджетната сметка на ВСС държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 92 (деветдесет и два) лева.

        Съдът постанови веществени доказателства по делото – един брой оптичен носител (CD-R) “hp” 52 x 700 Мв с надпис със син маркер на лицевата страна “М.Ц.Д. CR 1711/4.03.14 Ro-череп”; четири броя гривни с жълт цвят и кръгла форма; един брой гривна със сив цвят и кръгла форма; един брой гривна с плат и метални украшения; един брой синджирче с метални и червеникави украшения – на съхранение при домакин на Второ РУ „Полиция” гр. Стара Загора, да бъдат отнети в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила, унищожени като малоценни предмети. 

Причини – ниско правно съзнание, стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: