Старозагорски окръжен съд                             - 1 -                             н.о.х.д. № 312/2014 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия И.З.Н. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 03.12.2013 г. – 18.12.2013 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи – пари, с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, както следва:

- на 03.12.2013г. – е отнел пари – сумата от 240 лева, от владението на М.К.П. и Б.П.П.;

- на 14.12.2013 г. – е отнел пари – сумата от 140 лева, от владението на И.С.Р.;

- на 17.12.2013 г. – е отнел пари – сумата от 80 лева, от владението на Ц.Г.Ж.;

- на 18.12.2013г. – е отнел пари – сумата от 10 лева, от владението на В.М.Н., като отнетите вещи са пари на обща стойност 470 лева и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК срещу подсъдимия И.З.Н. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.5, ал.1 от НК.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата Ц.Г.Ж. за обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от престъплението в размер на 80 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2013 г. до  окончателното изплащане на сумата. Гражданската ищца Ж. моли съда да уважи предявения греждански иска изцяло.

Подсъдимият И.З.Н. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да му наложи минимално и справедливо наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник адв. В.Б..

Делото е разгледано по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият И.З.Н. е роден на *** ***, жител и живущ ***, български гражданин от ромски произход, неграмотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Н. живеел в гр. Крън и тъй като бил безработен, решил да си набави по престъпен начин средства за препитание.

                                                        - 2 -                                  

Свидетелите М.К.П. и Б.П.П. ***.

 На 03.12.2013 г., около 11 ч., свидетелката П. излязла от къщата си и тръгнала към близкия магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „С.С.”.

Свидетелката П. се движела бавно, използвайки бастун. Наближавайки магазина, П. забелязала непознат мъж от ромски произход, който се движел в същата посока. Това бил подсъдимият Н., който преди да достигне магазина завил по друга улица.

Свидетелката П. влязла в магазина, напазарувала и се прибрала в дома си, където бил съпругът й – свидетелят П..

След около десетина минути подсъдимият Н., който проследил П. на връщане към дома й, отворил вратата на стаята откъм терасата, влязъл вътре при двамата свидетели и попитал дали има някаква работа за него.

Свидетелката П. му отговорила, че дворът им е оправен и няма какво да му предложи, при което подсъдимият Н. поискал един лев. Възрастната жена отворила едно от чекмеджетата на шкаф, намиращ се в същата стая, извадила един лев и му го дала, но Н. поискал още пари.

Тогава свидетелката П. се опитала да обясни, че със съпруга й са пенсионери, нямат пари и чакат пенсиите си, но подсъдимият Н. започнал да крещи: „Давай пари, искам още!”. Той влязъл по-навътре в стаята, заплашил двамата свидетели, че ще ги намушка с нож, и започнал да отваря чекмеджетата на шкафа.

В този момент свидетелят П. се опитал да го спре, но подсъдимият Н. го изблъскал настрани, извадил нож от едно от чекмеджетата и го насочил към двамата, заплашвайки ги с него, като продължил да отваря чекмеджета. В едно от тях Н. намерил сумата от 240 лева, в прегънати на две няколко банкноти, собственост на сем. П.

Подсъдимият Н. взел парите и избягал през вратата на терасата, а свидетелката П. се опитала да позвъни на тел. 112, за да поиска съдействие от органите на полицията.

След като похарчил парите на сем. Песеви, подсъдимият Н. ***, за да си набави средства по престъпен начин.

На 14.12.2013 г., между 19 ч. и 20 ч., свидетелката И.С.Р. *** и отишла до близкия магазин за хранителни стоки, находящ се до Поликлиниката в града. Р. напазарувала и се прибрала в къщи, като минала през парк „Розариум”. Покупките поставила в дамската си чанта, която по пътя носела на рамото си.

По същото време подсъдимият Н. се намирал на паркинга в близост до Поликлиниката и забелязал свидетелката Р.. Той я проследил до дома й, с намерението да я ограби.

Старозагорски окръжен съд                             - 3 -                             н.о.х.д. № 312/2014 г.

 

Подсъдимият Н. прескочил оградата на двора на свидетелката Р. и влязъл в къщата, като в една от стаите открил свидетелката, която тъкмо щяла да излиза на двора, за да използва външната си тоалетна.

Свидетелката Р. се опитала да излезе от стаята, но подсъдимият Н. я притиснал между касата на вратата и самата врата, избутал жената навътре в стаята и я блъснал на леглото, като й поискал пари и я заплашил с физическа саморазправа, ако не му даде. Р. се уплашила, отговорила му, че няма пари и му предложила покупките си.

Подсъдимият Н. продължил със заплахите и й казал, че знае, че има пари, тъй като я бил проследил от магазина. Свидетелката Р., която вече изпитвала силен страх, взела чантата си и извадила от там всичките си пари – 140 лева. Подсъдимият Н. взел парите, преброил ги и избягал през вратата.

В продължение на няколко дни след това свидетелката Р. не казала на никого за грабежа, тъй като била в шок от преживяното и не излизала от дома си, до 19.12.2013г., когато я посетил неин съсед – свидетелят Г.Л.Ф.. Научавайки от нея за извършеното престъпление, той сигнализирал на тел.112.

Подсъдимият Н., който нямал никакви доходи, похарчил парите и на свидетелката Р.. Тогава той отново отишъл в гр. Казанлък, с цел грабеж.

На 17.12.2013 г., между 17 ч. и 18 ч., свидетелката Ц.Г.Ж. заключила входната врата на двора си на ул. „Н.” № 8 в гр. Казанлък и влязла в къщата си, без да заключи входната врата на самата къща. Тя започнала да се занимава с обичайните си домашни ангажименти.

Около 18.30 ч. свидетелката Ж. чула шум от хлопване на врата и помислила, че е дошъл синът й. Но когато се обърнала видяла, че в стаята е влязъл непознат мъж от ромски произход – подсъдимият Н..

Той видял как свидетелката Ж. се прибира сама в дома си, изчакал я да влезе в къщата си и тъй като входната врата на двора била заключена, прескочил оградата и влязъл в двора. След това влязъл в къщата и намерил стаята, където се намирала свидетелката Ж.. Подсъдимият Н. й извикал: „Давай парите!”, при което жената се опитала да вземе от масата нож, за да се защити.

Разбирайки за намеренията й, подсъдимият Н. бързо взел ножа от масата, заплашил свидетелката Ж. с него и я ударил с ръка в областта на лицето, по дясната буза.

След това подсъдимият Н. започнал да рови в отделенията и по рафтовете на секционния шкаф в стаята, като хвърлял настрани дрехите и вещите на Ж., докато не открил сумата от 80 лева, които свидетелката била скрила между дрехи в шкафа.

Подсъдимият Н. взел намерените 80 лева и влязъл в съседната стая, където също започнал да търси скрити пари, но не намерил такива. Той отново

                                                   - 4 -

започнал да крещи: „Давай пари!” на свидетелката Ж., която в същото време била силно уплашена от случващото се.

Разбирайки, че няма да получи повече пари, подсъдимият Н. ударил още веднъж свидетелката Ж. по лицето, казал й да стои вътре и да не излиза, след което напуснал къщата през входната врата и си тръгнал с отнетата сума от 80 лева.

Малко след това свидетелката Ж. се качила на втория етаж на дома си и започнала да вика за помощ, като телефонирала в полицията и сигнализирала за извършения спрямо нея грабеж.

На следващия ден – 18.12.2013 г., между 16 ч. и 16.15 ч., свидетелката В.М.Н. ходила да пазарува до близкия квартален магазин, след което се прибрала в дома си – къща на ул. „Ц.М.” № 74 в гр. Казанлък. Тя залостила входната врата на двора си с лост от вътрешната страна, след което отишла да нахрани кокошките в двора си. Изведнъж те се разкудкудякали, свидетелката Н. се обърнала в към пътната врата и видяла срещу себе си непознато лице от ромски произход – подсъдимият Н..

Малко преди това подсъдимият Н. видял свидетелката Н. да се прибира сама в дома си. Той я изчакал да влезе в двора си и тъй като не успял да отвори залостената дворна врата, прескочил оградата и влязъл в двора.

В момента, в който свидетелката Н. се обърнала и видяла подсъдимия Н., той я хванал с едната си ръка за врата, а с другата й затиснал устата, като и казал: „Дай пари! Няма да викаш, само да си извикала!”. След това подсъдимият Н. ударил свидетелката с юмрук по главата и държейки я, я повлякъл към къщата, където пред пейка на входната врата Н. била оставила торбата с покупките и портмонето си.

Свидетелката Н. извадила портмонето си и дала на подсъдимия Н. единствените си пари – една банкнота от 10 лева, след което му показала празното портмоне и го помолила да не я души повече.

Подсъдимият Н. взел банкнотата от 10 лева, преминал обратно през двора, бутнал лоста от входната му врата и излязъл на улицата.

Свидетелката Н. запазила самообладание и тръгнала след него. На улицата тя видяла съседа си – свидетелят Р. Г. С.

Свидетелят С. и подсъдимият Н. се срещнали малко преди Н. да влезе в дома на Н. С. прибирал козите си от паша, а подсъдимият се приближил до него и го попитал колко е часа. Свидетелят С. му отговорил, че е точно 16.23 ч., а подсъдимият Н. му казал, че чака свой приятел, който закъснявал.

Тъй като С. се усъмнил в думите му, отишъл до двора на Н. и я предупредил да внимава, тъй като лице от ромски произход се навърта около дома й, след което тръгнал към къщата си и прибрал животните в двора си. Това му отнело няколко минути.

Старозагорски окръжен съд                             - 5 -                             н.о.х.д. № 312/2014 г.

 

Свидетелят С., все пак, изпитал подозрения към непознатия ром и затова решил да се върне до дома на свидетелката Н.. Приближавайки двора й, той отново срещнал подсъдимия Н., който вече бил ограбил свидетелката Н.. Двамата мъже се разминали.

В този момент свидетелят С. видял излязлата пред дома си свидетелка Н., която му извикала да хване Н., тъй като я бил ограбил.

С. се обърнал, видял подсъдимия да бяга и хукнал след него.

Подсъдимият Н. завил зад ъгъла и започнал да се изкачва към минаващата наблизо ж.п.-линия.

Свидетелят С. взел велосипеда си от двора на къщата си и тръгнал да търси подсъдимият Н. в тази посока. Минавайки с велосипеда си покрай детска градина, в посока към главната улица, С. отново забелязал Н., който  вървял по тротоара в посока към уличните светофари.

 Свидетелят С. извикал на минаващите наблизо хора да го хванат, но след като никой не реагирал, той продължил с велосипеда си след него.

Когато подсъдимият Н. видял, че свидетелят С. е след него, той отново хукнал да бяга, а С. започнал да вика за помощ.

В този момент наблизо се намирал свидетелят Ж. П. Ж. – полицай в РУП – Казанлък, който изпълнявал служебните си задължения в района. Той чул виковете на свидетеля С. и веднага се насочил в същата посока.

Свидетелят Ж. видял бягащия Н. и следващия го с велосипеда си С., след което незабавно се затичал към подсъдимия и успял да го пресрещне.

Тогава подсъдимият Н. сменил посоката, следван от полицейския служител, който му викал да спре.

В този момент свидетелят Ж., тичайки след подсъдимия Н., видял млад мъж в полицейска униформа. Това бил свидетелят С. Т. П. – стажант в Център за специализирана полицейска подготовка при РУП – Казанлък, който се прибирал с автомобила си вкъщи, след проведени учебни полицейски занятия.

След като чул виковете на свидетеля Ж. „Стой! Полиция!”, свидетелят Попов се обърнал и видял униформен полицай да преследва лице от ромски произход. Свидетелят П. незабавно спрял колата си и се включил в преследването на подсъдимия Н..

След около 20 метра свидетелят П. успял да настигне и хване подсъдимия Н., като в следващия момент на мястото пристигнал и свидетелят Желязков, който го задържал обвиняемия.

Малко след това пристигнал и свидетелят С., който разказал какво се е случило – че подсъдимият Н. е ограбил свидетелката Н..

                                                   - 6 -

С протокол за обиск и изземване от 18.12.2013 г. /л.66 – л.67 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, от подсъдимия Н. били иззети 1 бр. запалка, 1 бр. черен панталон, 1 чифт спортни обувки м. „AIERLU”, с които е бил обут, както и сумата от 73,15 лв. /две банкноти с номинал от по 20 лв., две банкноти с номинал от по 10 лв., една банкнота с номинал от 5 лв., една банкнота с номинал от 2 лв., 5 монети по 1 лев, една монета от 50 ст., една монета от 10 ст., две монети по 20 ст., една монета от 5 ст. и пет монети по 2 ст./. За произхода на парите подсъдимият Н. е дал обяснение в самия протокол, че е от извършените от него грабежи.

  Видно от протокол за разпознаване на лица и предмети от 04.06.2014 г. /л.71 – л.72 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, свидетелката И.С.Р. е разпознала подсъдимия Н. като извършител на грабежа по отношение на нея.

  Видно от протокол за разпознаване на лица и предмети от 04.06.2014 г. /л.74 – л.75 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, свидетелката М.К.П. е разпознала подсъдимия Н. като извършител на грабежа по отношение на нея.

  Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 486/2013 г. от 18.12.2013 г. /л.102 – л.103 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, при прегледа на Ц.Г.Ж. е установено следното: травматични отоци, кръвонасядания и охлузване в дясната лицева половина. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предметии отговарят да са получени по време и начин, описани в предварителните сведения – нанасяне на удари с юмруци. По давност отговарят да са получени към датата на инцидента – 17.2.2013 г. Те са причинили на пострадалата болка.

Видно от заключението на дактилоскопната експертиза – протокол № 161 от 20.12.2013 г. /л.79 – л.83 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, иззетата на 17.12.2013 г. дактилоскопна следа от метална тръба /част от метална ограда на двор/ при извършения оглед на местопроизшествие на ул. „Н.” № 8 в гр. Казанлък /домът на свидетелката Ц.Г.Ж./, е оставена от подсъдимия И.З.Н..

Видно от заключението на трасологическата експертиза – протокол № 31 от 04.02.2014 г. /л.92 – л.98 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/,  обемната следа от подметка на обувка, фотографирана на 17.12.2013 г. и иззета на 18.12.2013 г. чрез гипсова отливка при извършените огледи на местопроизшествие на ул. „Н.” № 8 в гр. Казанлък, е оставена от дясна обувка на чифт спортни зимни обувки, черни на цвят, иззети с протокол за обиск и изземване от 18.12.2013 г. от подсъдимия Н..

Следата от подметка на обувка, намерена и фотографирана на 18.12.2013 г. при извършения оглед на местопроизшествие в гр. Казанлък, в дома на свидетелката В.М.Н., е оставена от обувка, имаща същата конфигурация на

Старозагорски окръжен съд                             - 7 -                             н.о.х.д. № 312/2014 г.

 

грайферите както на дясна обувка на чифт спортни зимни обувки, черни на цвят, иззети с протокол за обиск и изземване от 18.12.2013 г. от подсъдимия Н..

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

Видно от справка за съдимост № 2575/19.12.2013 г. от Казанлъшкия районен съд /л.105 – л.107 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимият Н. е осъждан многократно – шест пъти за различни престъпления от общ характер срещу собствеността и срещу личността.

Осъжданията, определящи правната квалификация на престъплението, в което е обвинен подсъдимият Н. – грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, са изброени по-долу.

С присъда от 27.09.2010 г. по н.о.х.д. № 913/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, за извършено на 30-31.03.2010 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.194, ал.1 от НК на подсъдимия Н. му е наложено наказание  „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца при първоначален „строг” режим. Присъдата е влязла в сила на 12.10.2010г.

С присъда от 30.09.2010 г. по н.о.х.д. № 458/2010 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, за извършени през периода 05.04.2010 г. – 10.06.2010 г. престъпления по чл.214, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 213а, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от НК и по чл.198, ал.1, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, по реда на чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия Н. му е наложено общо наказание  „лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален „общ” режим. Присъдата е влязла в сила на 16.10.2010 г.

С определение от 14.04.2011 г. по ч.н.д. № 325/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, на подсъдимия Н. му е определено едно общо наказание по н.о.х.д. № 913/2010 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, н.о.х.д. № 458/2010 г. на Старозагорския окръжен съд и н.о.х.д. № 686/2010 г. на Казанлъшкия районен съд /с наложено наказание „пробация” за престъпление, извършено като непълнолетен/, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години, увеличено с ½ по реда на чл. 24 от НК до размер на 3 години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59 ал.1 от НК, е приспаднато задържане под стража по н.о.х.д. № 458/2010 г., считано от 20.07.2010 г. Определението е влязло в сила на 29.04.2011г

Видно от писмо № 1412/07.02.2014 г. /л.109 от д.п. № зм-1894/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, от ГД „Изпълнение на наказанията”, подсъдимият Н. е изтърпял общото си наказание в Затвора – Стара Загора на 14.05.2013 г.

Поради изложеното за съдебното минало на подсъдимия Н., настоящото престъпление се явява извършено в условията на опасен рецидив – Н. е извършил престъплението, предмет на настоящото дело, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,

                                                                       - 8 -

изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК – чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

Налице е горната правна квалификация на извършеното от подсъдимия Н., тъй като не са изтекли пет години от изтърпяването на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода”, наложено на осъдения по горецитираните дела, до извършване на престъплението, предмет на настоящото дело.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия Н. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите П., П., Р., Ж., Н., С., Ж., П.. и Ф. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключението на вещото лице Чувитев /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени и веществени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.З.Н. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК , тъй като през периода 03.12.2013 г. – 18.12.2013 г. в гр. Казанлък, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи – пари, с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване, както следва:

- на 03.12.2013г. – е отнел пари – сумата от 240 лева, от владението на М.К.П. и Б.П.П.;

- на 14.12.2013 г. – е отнел пари – сумата от 140 лева, от владението на И.С.Р.;

- на 17.12.2013 г. – е отнел пари – сумата от 80 лева, от владението на Ц.Г.Ж.;

- на 18.12.2013г. – е отнел пари – сумата от 10 лева, от владението на В.М.Н., като отнетите вещи са пари на обща стойност 470 лева и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

От субективна страна престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК  извършено с пряк умисъл – посъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.5, ал.1 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият Н. признава вината си и искрено съжалява за случилото се, същият е млад човек и има възможност да се поправи. Отегчаващите вината обстоятелства са

Старозагорски окръжен съд                             - 9 -                             н.о.х.д. № 312/2014 г.

 

престъпната упоритост на подсъдимия Н. и това, че щетите от деянието не са възстановени.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия Н., като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.

Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което съдът не може да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което пледира адв. Б..

Съдът счита, че наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, тъй като деянието и деецът се характеризират с висока степен на обществена опасност, но в случая има и смекчаващите вината обстоятелства, изложени по-горе. След като наказанието от седем години и шест месеца се намали с една трета /две години и шест месеца/, се получава наказание от пет години лишаване от свобода.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият Н. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи първоначален „строг” режим за изтърпяването му, което да стане в затворническо общежитие от закрит тип.

Що се отнася наказанието конфискация, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, но по преценка на съда, съдебният състав счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките за налагане на това наказание. Съдът отчита, че подсъдимият Н. в действителност няма доходи и имущество, и с оглед превъзпитаващата роля на наказанието, не следва да му бъде наложено и наказание конфискация, наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан, считано от 18.12.2013 г. до влизане на присъдата в сила.

Пострадалата Ц.Г.Ж. е конституирана като гражданска ищца по делото, катое предявила против подсъдимия Н. граждански иск за обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от престъплението в размер на 80 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

                                                        - 10 -

Гражданската ищца Ж. моли съда да уважи предявения греждански иска изцяло.

По безспорен и категоричен начин по делото се установи, че на 17.12.2013 г. подсъдимият Н. е отнел от гражданската ищца Ж. 80 лв., като е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

По делото не се спори, че понастоящем подсъдимиият Н. не е върнал отнетите 80 лв. на пострадалата Ж..

Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът за обезщетение за имуществени вреди на гражданската ищца Ж. за сумата в размер на 80 лв. от престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл. 198, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, предявен срещу подсъдимия Н., е доказан както по основание, така и по размер.

С оглед на това, съдът счита, че предявеният граждански иск за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2013 г.

Веществените доказателства по делото - 1бр. запалка, 1бр. черен панталон, 1 чифт спортни обувки м. „AIERLU”, 2бр. жълтеникави листчета, 2бр. бели листчета, 1бр. дактилоскопна следа, 1бр. гипсова отливка на следа от обувка, следва да бъдат унищожени като малоценни предмети след влизане на присъдата в сила.

Що се отнася до намерените у подсъдимия Н. пари непосредствено след ограбването на свидетелката Н. и заявлението му, че отивал в гр. Казанлък с цел извършване на грабеж, след като му свършвали парите, съдът счита, че горните веществени доказателства следва да бъдат върнати на пострадалите, както следва:

-на свидетелката В.М.Н. – една банкнота с номинал 10 лв. /на съхранение в РУП – Казанлък/;

-на свидетелката Ц.Г.Ж. – сумата от 63, 15 лв. /две банкноти с номинал от по 20 лв., една банкнота с номинал 10 лв., една банкнота от 5 лв., една банкнота от 2 лв., 5 монети по 1 лев, една монета от 50 ст., една монета от 10 ст., две монети по 20 ст., една монета от  5ст. и пет монети по 2 ст. – на съхранение в РУП – Казанлък/.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет направените по делото разноски в размер на по 167,22 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Н. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: