Старозагорски окръжен съд                           - 1 -                         н.о.х.д. № 321/2014 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимата М.С.Р. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък, действайки в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро”  с № **** , издадена от „ЦКБ”,  без съгласието на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Срещу подсъдимата С.П.З. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за това, че на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък, действайки в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро”  с № **** , издадена от „ЦКБ”,  без съгласието на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК срещу подсъдимите М.С.Р. и С.П.З. и счита, че следва да им бъде наложено наказание при условията на чл.58а  от НК.

Подсъдимата М.С.Р. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да й наложи минимално наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният й защитник адв. Ю.Г., която пледира за приложението на чл.55, ал.1, т.1, и ал.3  от НК.

Подсъдимата С.П.З. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да й наложи минимално наказание. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният й защитник адв. Н. И-Г, която пледира за приложението на чл.55, ал.1, т.1, и ал.3  от НК.

Делото е разгледано по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимата М.С.Р. е родена на *** ***, общ. Казанлък, местност „****” № 3, българка, българска гражданка, с начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********

Подсъдимата С.П.З. е родена на *** ***, общ. Казанлък, местност „****” № 3, българка, българска гражданка, с начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

На 04. 11. 2013 г., около 8.30 ч., свидетелят В.  Ц.М. отишъл на Кооперативния пазар в гр. Казанлък.

                                                   - 2 -

Свидетелят М. си купил закуска и се отправил към една от свободните метални маси, преназначени за търговия с различни стоки. На масата той оставил найлонова торба /жълта, с надпис „Най-здравата торбичка”/, в която се намирали личните му документи, парите му и дебитна карта „Маестро” с № **** , издадена от „ЦКБ”, листче с ПИН-кода за нея и мобилният му телефон м. „Нокиа”.

Свидетелят М. закусил и се отдалечил за кратко от масата, за да си изхвърли отпадъците в коша за боклук, който се намирал на около 3 м. от там.

Тогава подсъдимите М.С.Р. и С.П.З., които се намирали наблизо, се приближили до металната маса и видели жълтата найлонова торба. Подсъдимата З. я взела и двете с Р. напуснали района на Кооперативния пазар.

Подсъдимите Р. и З. тръгнали към центъра на гр. Казанлък и пътьом проверили съдържанието на торбата. В нея имало документи за трудов стаж, портфейл с документи за самоличност, мобилен телефон м. „Нокиа”, дебитна карта „Маестро” с № **** , издадена от „ЦКБ”, и листче с ПИН-кода за нея.

Подсъдимите Р. и З. решили да проверят дали има парични средства в дебитната карта, за да ги изтеглят. Те отишли на ул. „****”, където имало АТМ-устройство на „Уникредит Булбанк”, Клон – Казанлък.

Подсъдимата Р. направила две транзакции от по 50 лв. /изтеглила общо сумата от 100 лв. Цялата сума предала на подсъдимата З., която й дала 20 лв.

След това двете подсъдими се прибрали в с. Копринка с такси.

След като  пристигнали в селото, Р. и З. изхвърлили торбата с вещите на свидетеля М., без дебитната карта, зад един хранителен магазин.

В центъра на селото подсъдимите Р. и З. влезли в друг хранителен магазин, стопанисван от ЕТ „Р. ****”.

Подсъдимата З. поискала от продавачката /свидетелката ****/ да провери в пост-терминалното устройство, което се намирало в ммагазина, колко лева има в дебитната карта. Гаджалова установила, че в картата има около осем-девет лева.

Тогава подсъдимата З. напазарувала хранителни продукти приблизително за тази сума и платила с дебитната карта чрез транзакция от посттерминалното устройство.

След няколко часа в същия магазин била извършена проверка от служители на РУП – Казанлък. Свидетелката Г.  обяснила на полицейските органи, че дебитната карта  е ползвана от подсъдимата З..

За нуждите на разследването, със съпроводително писмо от 29.11.2013 г. от  „Уникредит Булбанк” бил предоставен компакт диск, съдържащ записите от охранителната камера на АТМ-устройство на „Уникредит Булбанк”, Клон – Казанлък, находящо се на ул. „****” № 4, гр. Казанлък, за периода 9.00 ч – 12.00 ч. на 04.11.2013 г. /л.19 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Старозагорски окръжен съд                           - 3 -                         н.о.х.д. № 321/2014 г.

 

При преглед на камерите на банкомата на „Уникредит Булбанк”, Клон – Казанлък, от видео файл № 1 е установено, че две лица от женски пол извършват действия пред банкомата.

Видно от протокол № 35/13.02.2014 г. – заключение на техническата експертиза /л.38 – л.43 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, не е възможно провеждане  на сравнително лицево-идентификационно изследване и установяване на самоличност, поради голямото разстояние на обектите от камерата и ниското качество на изображенията в предоставения за изследване видео файл.

Видно от справка за съдимост № 114/20.01.2014 г. на Казанлъшкия районен съд /л.46 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимата Р. е неосъждана.

Видно от справка за съдимост № 678/01.04.2014 г. на Казанлъшкия районен съд /л.46 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, подсъдимата З. е осъждана – реабилитирана по право.

Подсъдимите Р. и З. са с добри характеристични справки /съответно, л.50 и л.52 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимите Р. и З. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите М., Б. и Г., заключението на експерта Ч. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени и веществени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата М.С.Р. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък, действайки в условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро”  с № **** , издадена от „ЦКБ”,  без съгласието на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна престъплението по чл.249, ал.1, връзка с чл.26, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл – подсъдимата Р. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК.

А именно, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е твърде тежко за подсъдимата Р.. Многобройните смекчаващи вината обстоятелства са, че подсъдимата Р. признава вината си и искрено съжалява за случилото се,

                                                           - 4 -

в тежко материално положение е /безработна е/, има добри характеристични данни, чисто съдебно минало, млад човек е и има възможност да се поправи, тъй като цялото й поведение говори за активен процес на преосмисляне на стореното.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.249, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на подсъдимата Р. оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК – като слезе под най-ниския предел на наказанието лишаване от свобода.

Съдът счита, че наказание от една година лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Съдът счита, че за постигане целите на наказанието /поправяне на подсъдимата/ не е наложително подсъдимата Р. да търпи така наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Тъй като подсъдимата Р. няма доходи – същата е безработна и не притежава недвижими имоти и МПС, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно – съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата С.П.З. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.249, ал.1 от НК, тъй като на 04.11.2013 г. в гр. Казанлък е използвала платежен инструмент – дебитна карта „Маестро”  с № **** , издадена от „ЦКБ”,  без съгласието на титуляра В.Ц.М., ЕГН **********, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна престъплението по чл.249, ал.1 от НК е извършено с пряк умисъл – подсъдимата З. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК.

А именно, съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е твърде тежко за подсъдимата З.. Многобройните смекчаващи вината обстоятелства са, че подсъдимата З. признава вината си и искрено съжалява за случилото се,

Старозагорски окръжен съд                           - 5 -                         н.о.х.д. № 321/2014 г.

 

в тежко материално положение е /безработна е, с три малолетни деца/, има добри характеристични данни, чисто съдебно минало, млад човек е и има възможност да се поправи, тъй като цялото й поведение говори за активен процес на преосмисляне на стореното.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.249, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на подсъдимата З. оглед разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК – като слезе под най-ниския предел на наказанието лишаване от свобода.

Съдът счита, че наказание от една година лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Съдът счита, че за постигане целите на наказанието /поправяне на подсъдимата/ не е наложително подсъдимата З. да търпи така наложеното й наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Тъй като подсъдимата З. няма доходи – същата е безработна и не притежава недвижими имоти и МПС, съдът счита, че не следва да постанови спрямо нея кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Такава възможността дава и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, а именно – съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

Вещественото доказателства по делото – 1 бр. дебитна карта и 1 бр. СД /приложени, съответно, на л.20 и на л.36 от д.п. № 1690/2013 г. по описа на РУП – Казанлък/, следва да се унищожат като малоценни предмети след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Р. и З. следва да бъдат осъдени да заплати направените по делото разноски в размер на по 11 лв. за всяка една от тях.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимите Р. и З. са ниско правно съзнание и желание да си набавят средства по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: