Старозагорски окръжен съд                        - 1 -                            н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия Г.Д.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл.последно”, б.б” предл. първо”, във вр. с чл.343, ал.1 , б.в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това че на 02.06.2014 г. в гр. С.З. на Т-образно кръстовище между ул. „К.Г.” и бул. „Ц.С.В.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. № СТ *** КК, е нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагането му, а именно:

- чл.20, ал.2, изрторо от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” – подсъдимият С. не спрял при наличието на дете с велосипед на платното, което представлява опасност за движението;

- чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да било маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане в друг път преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” – подсъдимият С. при извършване на завой наляво не се съобразил с намиращото се пред него дете с велосипед;

- чл.36, ал.2 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение” – подсъдимият С. извършил маневрата завиване наляво с навлизане в насрещната за него лява лента върху платното за движение;

- чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата…” – подсъдимият С. не изпълнил това свое задължение при наличие на дете пред него;

- чл.117 от ЗДвП – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре” – подсъдимият С. не спрял при наличието на деца на пътя;

- чл.119 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” – подсъдимият С. не намалил скоростта и не спрял при наличието на дете до пешеходната пътека, като го блъска и прегазва на пешеходната пътека;

                                                        - 2 -

- чл.47, ал.3 от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и наименования: знак В2-Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки” – подсъдимият С. не спазил въведената забрана с пътен знак В2, поставен на ул.К.Г.”, южно от кръстовището с бул.Ц.С.В.”, като по непредпазливост причинил смъртта на П. И.И., ЕГН ********** от гр.С.З. и деянието е извършено на пешеходна пътека.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, предл.последно”, б.б” предл. първо”, във вр. с чл.343, ал.1 , б.в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия Г.Д.С. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при балансиращи вината обстоятелства шест  години и шест месеца лишаване от свобода, ефективно. Според прокурора, тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и да намали наказанието на подсъдимия С. с една трета. Предлага подсъдимият С. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок, съобразен с основното му наказание.

Частните обвинители К.А.И. и И.П.И. поддържат така повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, предл.последно”, б.б” предл. първо”, във вр. с чл.343, ал.1 , б.в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия Г.Д.С. и считат, че следва да му бъде наложено ефективно наказание, в максималния размер, предвиден от закона. Считат, че това наказание би било справедливо, с оглед тежкия съставомерен резултат и всички други данни, свързани с деянието и с дееца. Според частните обвинители, тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и да намали наказанието на подсъдимия С. с една трета. Предлагат подсъдимият С. да бъде лишен от право да управлява МПС за максималния срок, предвиден от закона. Претендират за направените по делото разноски. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си поверениците им адв. Г.Б. и адв. И.И..

Подсъдимият Г.Д.С. заявява, че съжалява за случилото се. Твърди, че въпреки старанието на разследващите органи, по делото са останали неизяснени някои въпроси, свързани с обвинението – напр. дали мястото на произшествието е „пешеходна зона” и каква в действителност е организацията на движението там. Моли съда да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, при условията на чл.66 от НК, както и лишаване от право да управлява МПС за минимален срок. Подробни съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Г.Г..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият Г.Д.С. е роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, живущ ***, ЕГН **********.

Старозагорски окръжен съд                        - 3 -                            н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Подсъдимият Г.Д.С. е правоспособен водач категория В и М от 1988 г., а от 2004 г . – и категория ВЕ и АМ /л.38 – л.40, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

 Подсъдимият С. управлявал лек автомобил „***” с рег. № СТ *** КК, собственост на „Хеба 2000” ООД.

На 02.06.2014 г., около 18.54 ч., подсъдимият С. управлявал описания по-горе лек автомобил в гр. С.З. по ул. „К.Г.”, в посока от юг на север, минавайки покрай СОУ „***” /там учел синът му/. Училището се намирало на югоизточния ъгъл на Т-образното кръстовище, което образували ул. „К.Г.” /разположена в посока север – юг/ и бул. “Ц.С.В.” /разположен в посока изток – запад/.

Бул. “Ц.С.В.” от дълги години е известен сред старозагорци като „Главната улица”, предвид намиращите се на него важни за града обществени и административни сгради, банки, заведения и търговски обекти.

Поради това движението на пътни превозни средства по бул. “Ц.С.В.”, между пресечките му с ул. „Х.Д.А.” и с бул. „П.А.”, било ограничено.

Това било постигнато с различна организация на движението на всяко едно от кръстовищата на бул. “Ц.С.В.” с пресичащите го улици в посочената отсечка, видно от писмо № 10-11-6985/04.06.2014 г. от Община С.З., протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г. и фотоалбума към него, протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и фотоалбума към него, писмо № 10-11-8841/11.07.2014 г. от Община С.З. и приложените към него схема № 3 и скица за организация на движението /съответно, л.42, л.7 – л.11 /л.50 – л.52 – препис/ и л.45 – л.49, л.54 – л.56 и л.57 – л.58 – т.І, и л.66, л.67 – л.68 и л.69 – л.70, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

В тази отсечка на „Главната улица”, с ограничено движение на пътни превозни средства и присъствие на пешеходци по всички части на пътя, попадало и горното Т-образно кръстовище.

Предвид инфраструктурата в тази част на гр. С.З., за да стигне до Т-образното кръстовище между бул. “Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”, пътно превозно средство би могло да влезе от изток на запад /от кръстовището между бул. “Ц.С.В.” и бул. „П.А.”/, от  запад на изток /от кръстовището между бул. “Ц.С.В.” и ул. „Ц.И.Ш.”/ и от юг на север /от кръстовището между бул. “Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”/.

Пътно превозно средство би могло да влезе в бул. “Ц.С.В.”, в отсечката между бул. „П.А.” и ул. „Ц.И.Ш.”, и от друго Т-образно кръстовище – между „Главната улица” и ул. „П.”, от север на юг. Но тази възможност е по-скоро теоретична, тъй като достъпът на пътни превозни средства ул. „П.” в този й участък е

                                                                      - 4 -

силно ограничен, предвид непосредствената близост на Общинския пазар и ул. „П.”, която е следващата й пресечка на север, след бул. “Ц.С.В.”. Освен това, организацията на движението на горното Т-образно кръстовище няма отношение към настоящото дело.

Влизането на пътни превозни средства в посока от изток на запад по бул. “Ц.С.В.” от кръстовището с бул. „П.А.” било забранено, като на югозападния ъгъл на кръстовището /на южния тротоар на бул. “Ц.С.В.”/ бил поставен пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!; на 7,80 м. на изток и на 7,80 м. на север от знака Б2, на метална ограда на пътното платно, бил поставен пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”; друг пътен знак В2 бил поставен и на метален стълб за улична лампа, който се намирал на северозападния ъгъл на кръстовището, като под него бил поставена допълнителна табела Т7, която указвала, че действието на пътен знак В2 не се отнася за таксита. Това е видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г., снимка № 6 от фотоалбума към него и скица за организация на движението /съответно, л.54 – л.56 и л.57 – л.58 – т.І, и л.69 – л. 70, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

Влизането на пътни превозни средства в посока от запад на изток по бул. “Ц.С.В.” от кръстовището с ул. „Ц.И.Ш.” било забранено, като на югоизточния ъгъл на кръстовището били поставени пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, и допълнителна табела Т17 с текст: „Община С.З.. Автомобилите се отстраняват принудително. тел.: 080015737”. Двата пътни знака били обърнати на запад, видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г., снимка № 1, снимка № 2 и снимка № 4 от фотоалбума към него.

На югоизточния ъгъл на същото кръстовище, но обърнати на юг, били поставени пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, и пътен знак Д17 – „Пешеходна пътека”, според протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и снимка № 2 от фотоалбума към него.

На югозападния ъгъл на същото кръстовище, обърнат на север, бил поставен пътен знак В1 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства”, видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и снимка № 1 от фотоалбума към него.

Влизането на пътни превозни средства в посока от юг на север в Т-образното кръстовище между бул. “Ц.С.В.” и ул. „К.Г.” също било забранено. На източния тротоар на ул. „К.Г.”, от кръстовището на тази улица с ул. „Ю.В.” до кръстовището й с бул. “Ц.С.В.”, от юг на север били поставени, както следва:

-на североизточния ъгъл на кръстовището на ул. „К.Г.” с ул. „Ю.В.” били поставени пътен знак В27 – „Забранени са престоят и паркирането”, и допълнителна табела Т17 с текст: „Община С.З..

Старозагорски окръжен съд                        - 5 -                            н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Автомобилите се отстраняват принудително. тел.: 080015737”. Двата пътни знака били обърнати на юг, видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и снимка № 3 от фотоалбума към него;

-на 5,20 м. на север от описания по-горе знак В27 бил поставен пътен знак А19 – „Деца”, който бил обърнат на юг, видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и снимка № 3 от фотоалбума към него;

-на 44 м. на север от описания по-горе знак В27 били поставени пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, и допълнителна табела Т17 с текст: „Община С.З.. Автомобилите се отстраняват принудително. тел.: 080015737”. Двата пътни знака били обърнати на юг, видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и снимка № 5 от фотоалбума към него. Тези пътни знаци се намирали на 9,70 м. южно от южния бордюр на бул. “Ц.С.В.”, според протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г. и снимка № 6 от фотоалбума към него /съответно, л.7 – л.11 /л.50 – л.52 – препис/ и л.45 – л.49 – т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

На Т-образното кръстовище между бул. „Ц.С.В.” и ул. „К.Г.” били поставени още два пътни знака В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки” – на югоизточния ъгъл на кръстовището /на южния тротоар на бул. “Ц.С.В.”/ и на северния тротоар на бул. “Ц.С.В.” /в тревната площ, почти срещу паметника на ***, приет от разследващите органи като ориентир „О”, чиято ограда се намирала на 10 м. на юг от южния бордюр на бул. “Ц.С.В.”/. Това е видно от протокол за оглед на местопроизшествие /с предмет знаково стопанство/ от 24.06.2014 г. и скица за организация на движението /л.69 – л. 70, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./. Следва да се отбележи, че на скицата пътният знак В2, който се намира на южния тротоар на бул. “Ц.С.В.”, е нанесен не на югоизточния, а на югозападния ъгъл на кръстовището.

Управлявайки лекия автомобил „***” с рег. № СТ *** КК, по ул. „К.Г.”, в посока от юг на север, подсъдимият С. предприел маневра „завой наляво” и със скорост 10,73 км./ч. навлязъл в зоната на Т-образното кръстовище между бул. „Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”. Подсъдимият С. сторил това, въпреки че на източния тротоар на ул. „К.Г.”, на 9,70 м. южно от южния бордюр на бул. “Ц.С.В.” /както беше описано по-горе/, били поставени пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, и допълнителна табела Т17 с текст: „Община С.З.. Автомобилите се отстраняват принудително. тел.: 080015737”, които били обърнати на юг.

При извършване маневрата „завиване наляво” подсъдимият С. не продължил движението си в северната – дясната за него лента на булеварда, а започнал да навлиза и изцяло да заема южната лента на булеварда, която била

                                                                  - 6 -

лявата за него част от платното за движение. Там С. щял да продължи движението си в посока от запад на изток, вероятно, с цел да обърне джипа и отново да се върне на ул. „К.Г.”, но вече в посока от север на юг.

По същото време имало много пешеходци, движещи се по бул. “Ц.С.В.” – по тротоарите и по платното за движение, тъй като часът и времето предполагали това /около 18.54 ч., на 02.06.2014 г./.

Тъй като в непосредствена близост – на югоизточния ъгъл на Т-образното кръстовище, се намирало СОУ „***”, на източния тротоар на ул. „К.Г.”, както беше описано по-горе, бил поставен предупредителният пътен знак за опасност А19 – „Деца”.

Било в края на учебните занятия и наоколо имало много деца и родители, които ги чакали, за да ги вземат от училище. Сред учениците била свидетелката Г.А.К., а един от родителите бил и подсъдимият С..

Но въпреки оживлението в този участък, преди да започне описаната маневрата, подсъдимият С., не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Като водач на пътно превозно средство, той не проявил внимание и предпазливост към намиращите се по всички части на пътя пешеходци /включително и деца/. А те се движели спокойно и с убеждението, че в тази си част „Главната улица” е една от тар. „пешеходни зони” на града.

По същото време по бул. “Ц.С.В.”, в посока от запад на изток, се движели свидетелите И.П.И. и К.А.И. заедно с децата си А. и П. – близнаци на 4 години, родени на *** г. С тях били и свидетелите В.П.В. и Т.Н.А. със сина си В.. Двете приятелски семейства се разхождали, като възрастните вървели и си говорели, а трите деца, които били на близка възраст, карали детски велосипеди с монтирани по две помощни колелца на задната гума.

Така описаната група постепенно се приближила към Т-образното кръстовище между бул. “Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”.

Платното за движение на бул. „Ц.С.В.” било с широчина 11,80 м., със слабо забележима надлъжна и напречна пътна маркировка.

Очертана с жълта боя, с две прекъснати линии, напречно на оста на пътя, на „Главната улица”, на запад от горното кръстовище, имало пешеходна пътека /тип М8.2/. Остатъците от боята едва се виждали, според протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г., снимка № 1, снимка № 2 и снимка № 4 от фотоалбума към него. Ширината на пешеходната пътека била 3,50 м., а началото й – на 2,80 м. източно от приетия от разследващите органи ориентир „О” 1 /пресечната точка между перпендикуляра, спуснат на север от паметника на *** – „О”, и линията на южния бордюр на бул. „Ц.С.В.”/.

Подобна пешеходна пътека, напречно на бул. „Ц.С.В.”, чиито очертания с жълта боя били също така слабо забележими, имало и на изток

Старозагорски окръжен съд                        - 7 -                            н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

от горното кръстовище.

П. и Виктор карали велосипедите си напред /на изток/, като П. бил пръв, по-близко до южния тротоар на бул. “Ц.С.В.” /на около 2 м. северно от него/, а Виктор бил на около 1,5-2 м. на север от приятеля си /по-навътре върху платното за движение на бул. “Ц.С.В.”/.

Свидетелите И. и В. вървели на около 7-8 м. зад синовете си.

Свидетелките И. и А., заедно с А. /която карала своя велосипед/, се движили последни, като били на около 15 м. от П. и Виктор.

Когато стигнал до кръстовището между бул. „Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”, П. спрял велосипеда си и се обърнал назад /на запад/, за да изчака родителите си.

Велосипедът на П. бил позициониран в зоната на Т-образното кръстовище, насочен косо на югоизток, като предните му състави отстояли на 4,57 м. източно и на 1,95 м. северно от приетия от разследващите органи ориентир „О” 1. Лявата страна на тялото на П. била обърната към кръстовището, а главата му – на дясно. Близо до него бил Виктор със своя велосипед.

В този момент, без да спре или да намали скоростта си преди осъществяването на маневрата „завиване наляво”, управляваният от подсъдимия С. лек автомобил завил наляво и навлязъл в насрещната за него пътна лента и изцяло я заел. Левите състави на автомобила отстояли, съответно, задна лява гума на 1,40 м., а предна лява гума на 1,75 м. от южния тротоар на бул. „Ц.С.В.”.

Въпреки че П. бил спрял с велосипеда си пред него, че било светлата част на денонощието и че нямало препятствия, които да ограничават видимостта между водача и детето, подсъдимият С. не спрял, нито намалил скоростта на управлявания от него лек автомобил, а с скорост 10,73 км./ч. ударил велосипеда и намиращия се на него П..

Мястото на удара било в зоната на самото кръстовище, където се пресичали южната пътна лента на бул.Ц.С.В.” и западната пътна лента на ул. „К.Г.” – на 4,96 м. източно и на 1,99 м. северно от приетия от разследващите органи ориентир „О” 1, извън извън обсега на западната пешеходна пътека, описана по-горе.

Първоначалният контакт между джипа, управляван от подсъдимия С., и детето бил с предната броня на автомобила, на разстояние около 0,47 м. вдясно от левия страничен габарит. Велосипедът на П. бил атакуван от автомобила странично от ляво на велосипеда и косо назад за велосипедиста.

След удара детето паднало на асфалтовата настилка и тялото му се отделило от велосипеда, а велосипедът паднал върху дясната си страна.

Въпреки това, подсъдимият С. не предприел действия за спиране на управлявания от него автомобил, а продължил движението си на запад.

Велосипедът бил избутан и влачен по посока на движението на автомобила, като в резултат на плъзгането на велосипеда по асфалта били оставени

                                                        - 8 -

задирни и прохлузни следи.

Тялото на П., след падането му от велосипеда, било влачено и прегазено от предната лява гума на автомобила, управляван от подсъдимия С..

Към момента на прегазването падналото върху настилката тяло на детето се намирало на около 1,50 м. източно и на 2,08 м. северно от приетия от разследващите органи ориентир „О 1на западна пешеходна пътека.

Едва след това водачът С. преустановил движението на автомобила, като предната лява гума отстояла на 0,80 м. източно и на 1,75 м. северно от приетия от разследващите органи ориентир „О” 1, а заднатя лява гума на 3,45 м. източно и на 1,40 м. северно от същия ориентир.

От мястото на първоначалния контакт с велосипеда и детето до мястото на установяването си в покой лекият автомобил изминал разстояние 5,28 м.

След спирането на автомобила тялото на П. останало между предната лява и задната лява гума.

Всчко това, което се случило твърде бързо, било видяно от свидетелите И., В. и А.. Точно в този момент /на блъскането и прегазването на сина й от джипа/ свидетелката И. се била обърнала назад – към А., към която в същото време гледал и П..

Намиращите се наблизо хора се развикали, а свидетелите И., В., И. и А. се затичали напред, към вече спрелия лек автомобил „***”, с мисълта да помогнат на П..

Детето лежало под джипа, било в кръв и агонизирало.

За да не влошат, евентуално, състоянието на П., присъстващите не го извадили изпод лекия автомобил.

Оттам /изпод предната лява гума на джипа/ бил изваден само велосипедът на П. и бил оставен на югозападния ъгъл на тротоара, видно от снимка № 1 – снимка № 4 и снимка № 10 от фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г. /л.45 – л.49, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

В този смисъл са и показанията на останалите свидетели – очевидци, които са се намирали на бул. „Ц.С.В.”, в близост до мястото на пътнотранспортното произшествие. Това са  свидетелите Л. Дмитриевна Т., Н.С.Т., Р.Т.Д., И.М.М. и Г.А.К.. Последните две свидетелки видели как джипът на подсъдимия С. навлязъл с ляв завой на „Главната улица”, без преди това да спре или да намали скоростта си.

Там били и много други хора, които не видели удара, а събитията непосредствено след това. Сред тях били и свидетелите Й.И.С., Н.К.К., Р.М.И. и Д.К.С..

Видно от писмо № УРИ 1 ПО584р-905/03.06.2014 г. от „Районен център – 112” – Бургас /л.4 – л.5, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР

Старозагорски окръжен съд                        - 9 -                            н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

– С.З./, първият сигнал за настъпилото произшествие бил подаден на тел.112 в 18.55 ч. от свидетеля Н.Т..

За периода от 18.55 ч. до 19.56 ч. на 02.06.2014 г. постъпили общо 20 бр. обаждания на тел.112 с информация за настъпилото произшествие.

Сред обадилите се били и свидетелите В., М., Д., К., С., К. и Р.И..

Подсъдимият С. също се обадил на тел.112 и съобщил за произшествието в 18.59 ч. от ползвания от него телефон с номер 0888 327 008, видно от посоченото по-горе писмо, писмо № 18602/28.07.2014 г. от „Мобилтел” ЕАД – София и приложената към нето разпечатка /л.131 – л.132, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

На мястото на произшесвието пристигнали последователно, през няколко минути, пожарна кола, полицейска кола и линейка.

В екипа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С.З. били свидетелят И.А.К. и колегата му Р.Г.. Полицейските служители запазили местопроизшествието и установили самоличността на подсъдимия С., който се намирал до автомобила.

Свидетелят К. тествал подсъдимия С. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” № ARSM – 0150, който отчел нулева стойност. Подсъдимият С. бил тестван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” № ARАM – 0003, който също отчел отрицателна проба /л.61, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

Пристигналият няколко минути след полицаите екип на ЦСМП – С.З. констатирал смъртта на П..

Полицейските служители вкарали подсъдимия С. в патрулния автомобил, за да предотвратят физическа саморазправа с него, тъй като присъстващите били превъзбудени от настъпилото пътнотранспортно произшествие и реагирали доста остро. Даже няколко граждани се опитали да изкарат С. от полицейския автомобил.

Подсъдимият С. се оплакал на свидетеля К., че преди да дойдат някой от присъстващите го е ударил.

Подсъдимият С. бил откаран в Първо РУП – С.З., а по-късно същата вечер бил настанен за лечение и наблюдение в „Неврохирургия” към МБАЛ – С.З., тъй като се оплаквал от болки в главата и лявото ухо, видно от медицинска справка на задържания под стража от 06.06.2014 г. и медицинско становище от 06.06.2014 г. /съответно, л.77 и л.78, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

Видно от удостоверение за наследници № 3032/16.06.2014 г. от Община – С.З. /л.39, т. т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. на ОД на МВР – С.З./, П. И.И., ЕГН **********, е починал на 02.06.2014 г., като негови наследници са родителите му К.А.И. и И.П.И..

                                                                     - 10 -

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 171/2014 г. от 03.06.2014 г. /л.28 – л.29, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, при огледа и аутопсията върху трупа на П. И.И., ЕГН **********, от гр. С.З. е установено: Черепномозьчна травма /кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето, счупване на черепния покрив и основа, разкъсване на мозъка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/. Вдишана в белите дробове кръв. Остър кръвен застой на вътрешните органи. Тъмна и течна кръв; Охлузване и кръвонасядане в таза. Счупване на лявата срамна кост и разчленяване на лявата кръстнопоясна става; Кръвонасядания на лявата колянна става и лявата подбедрица. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство – прегазване от автомобил. Всички увреждания са прижизнени. Тежката черепномозьчна травма, описана по-горе, е несъвместима с живота, поради което П. И. е починал на място.

Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза от 06.07.2014 г. /л.79 – л.94, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, мястото на сблъсък между лекия автомобил „***” с рег. № СТ *** КК и детето с велосипеда П. И.И. е:

-в гр. С.З., на кръстовището между бул. „Ц.С.В. и ул. „К.Г.;

-преди ПТП лекият автомобил „***” е навлязъл в кръстовището, заемайки изцяло лявата насрещна за него, лента за движение на бул. „Ц.С.В.;

-мястото на удара е в зоната на кръстовището, на 4,96 м. източно и на 1,99 м. северно от ориентир „О1, което е извън обсега на пешеходната пътека;

-мястото на прегазване на детето е на самата западна пешеходна пътека и отстои на около 1,5 м. източно и на 2,08 м. северно от ориентир „О1;

-автомобилът е преустановил окончателно движението си в  позицията, посочена върху мащабната скица;

-от  момента  на удара до  мястото на спиране автомобилът е изминал разстояние 5,28 метра;

-след спиране на автомобила, тялото на детето е останало между предна лява и задна лява гума на автомобила.

При ПТП на велосипеда са причинени следните увреждания: деформирано ляво помощно колело в посока нагоре; деформирано дясно помощно колело в посока надолу; прохлузена седалка от дясната страна; деформирана дясна спирачка в посока напред; строшен десен въртог.

В съответствие с описаните увреждания на велосипеда може да се направи заключението, че същият е бил атакуван от автомобила странично от ляво на велосипеда и косо назад за велосипедиста. По този начин тялото на детето се е отделило от велосипеда и е паднало върху настилката и влачено, като впоследствие е било прегазено от лявата гума на автомобила.

Старозагорски окръжен съд                        - 11 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Велосипедът е паднал върху десните си състави, след което е бил избутан от автомобила по посоката му на движение. В резултат на плъзгането на велосипеда върху настилката са оставените задирни и прохлузни следи.

При подобен механизъм на блъскане от ляво, лявото помощно колело би се деформирало нагоре в резултат от упражнения натиск от автомобила, а дясното помощно колело – надолу, притиснато към настилката. Прохлузването на седалката би се получило от триенето на десните състави на велосипеда по настилката. Деформирането на дясната дръжка на седалката напред се е получила от движение на велосипеда надясно и назад спрямо позицията си към момента на удара, като към момента на преместването му дръжката е контактувала с настилката.

Към момента на удара велосипедът е бил позициониран в зоната на кръстовището, насочен косо на югоизток.

Лекият автомобил е спрял в условията на т. нар. „служебно спиране, изразяващо се в товае не са оставени спирачни следи на асфалтовото покритие, което е било сухо и чисто. Тъй като не е установен моментът, в който водачът е възприел създалата се опасност, експертите приемат това да е станало, когато се е   появил звук от контактуването на падналия велосипед с асфалтовото покритие.

От този момент до окончателното спиране автомобилът е изминал разстояние от 4,25 м.

Скоростта на лекия автомобил „***” преди и по време на удара е една и съща, тъй като липсват данни за употреба на спирачната система преди и по време на удара, а именно 10,73 км./ч. /2,98 м./сек./.

Няма превишение на нормативно разрешената скорост за движение на автомобила в населено място – 50 км./ч.

Към момента на удара велосипедът е бил в статично положение, т.е. – скоростта му е била 0 км./ч.

Опасната зона за спиране на антомобила е 3,55 м. Към момента на започване на маневрата завой на ляво от страна на водача, автомобилът се е намирал на 4,64 м. преди мястото на удара с велосипеда. Т.е. – към този момент детето с велосипеда не попада в опасната за спиране на лекия автомобил и водачът му, при своевременна и адекватна реакция, е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с велосипеда.

 Разстоянието, което е изминал автомобилът от момента на удара до установяване на автомобила в покой, е 5,28 м.

Първоначалният контакт между автомобила и детето е станал с предната броня на автомобила, на разстояние около 0,47 метра вдясно от левия страничен габарит. След удара детето е паднало от велосипеда и впоследствие е било влачено и прегазено от предна лява гума. Велосипедът е бил избутан и влачен по посока на движението на автомобила.

Огледът на местопроизшествието е извършен при променена фактическа обстановка, изразяваща се в преместване на велосипеда непосредствено след произшествието, като същият е поставен върху южния тротоар.

                                                   - 12 -

Водачът на лекия автомобил „***” е имал техническа възможност да избегне възникването на произшествието при следните обстоятелства:

-да не навлиза в зоната на действие на пътен знак В2 Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, по ул. „К.Г.", намиращ се на 9,70 м. южно от „О” 1 върху източния тротоар на ул. „К.Г.”;

-при извършване на маневрата завиване наляво да не навлиза в насрещната за него лява лента върху платното за движение;

-при наличие на деца върху платното за движение да реагира своевременно за намаляване на скоростта и незабавно спиране.

Детето с велосипеда не е имало техническа възможност да избегне удара, тъй като е било спряло да се движи с велосипеда си и е било обърнато на запад, следейки с поглед родителите си, които е изпреварило малко преди това. То е било атакувано странично и в гръб от автомобила и не могло да забележи връхлитащия го автомобил.

Лекият автомобил „***” непосредствено преди ПТП е реализирал маневрата „завиване наляво, движейки се по ул. „К.Г., като на кръстовището е продължил движението си в посока запад по бул. „Ц.С.В.. В процеса на извършване на маневрата, автомобилът е навлязъл в насрещната за него пътна лента на бул. „Ц.С.В..

Технически правилно е маневрата завиване наляво да се извърши така, че автомобилът да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. В случая автомобилът е навлязъл в лявата част на платното за движение на бул. „Ц.С.В.”, което е технически неправилно и създава опасност за движението.

Непосредствено преди произшествието лекият автомобил „***” се е приближавал към инцидентното кръстовище по ул. „К.Г., а детето с велосипеда се е намирало върху платното на бул. „Ц.С.В., отляво на водача на автомобила. Върху площта, разделяща двамата участници в произшествието, няма обекти, които да създават ограничение на видимостта. Липсват данни за ограничаване на тази видимост от движещи се обекти в района към момента на произшествието.

В този смисъл, не е имало препятствия, който да ограничават видимостта между водача и детето с велосипеда в сектора на видимост от страна на водача преди и по време на извършването на маневрата завой, което се вижда и от фотоалбума.

Технически правилно е водачът на лекия автомобил да не навлиза в зоната след поставения знак В2 на ул. „К.Г.”.

От техническа гледна точка водачът на автомобила е трябвало непрекъснато да следи пътната обстановка и при наличие на деца върху платното за движение да реагира своевременно за намаляване на скоростта и спиране. Още повече, че по данни на свидетелите, освен пострадалото дете, върху платното за

Старозагорски окръжен съд                        - 13 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

движение в близост е имало и други деца.

Технически правилно е маневрата завиване наляво да се извърши така, че автомобилът да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.

Механизмът на настъпилото ПТП е следният:

На 02.06.2014 г., около 18.54 ч., в гр. С.З., на кръстовището между бул. „Ц.С.В. и ул. „К.Г., е възникнало ПТП, при което лек автомобил „***”, рег. № СТ *** КК, се е движил със скорост от 10,73 км.. по ул.К.Г. от юг на север. Водачът на автомобила е навлязъл в зоната на действие на пътен знак В2, поставен на ул. „К.Г., намиращ се на 9,70 м. южно от кръстовището с бул. „Ц.С.В.. При навлизане в кръстовището водачът е предприел маневра завой наляво, с навли­зане изцяло в насрещната лента за движение по бул. „Ц.С.В.. В зоната на това кръстовище лекият автомобил е ударил спрелия с предна част, сочеща на югоизток, детски велосипед с помощни колела и детето върху него П. И.И. от гр. С.З..

В резултат на удара велосипедът и детето са били съборени върху пътната настилка, с последващо влачене и прегазване от автомобила преди установяването му в покой.

В резултат на удара и прегазването е настъпила смъртта на детето.

Техническите причини за възникването на ПТП, според експертите, са следните действия на водача С.:

-навлизане в зоната на действие на пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, по ул. „К.Г.”, намиращ се на 9,70 м. южно от „О” 1 върху източния тротоар на ул.К.Г.”;

-извършване на маневрата завиване наляво с навлизане в насрещната за водача лява лента върху платното за движение;

-несъобразяване с наличието на деца върху платното за движение, готовност за намаляване на скоростта за движение и възможността за незабавно аварийно спиране, с оглед недопускане на ПТП.

Видно от заключението на съдебнотехническата експертиза – протокол № 381/07.07.2014 г. /л.93 – л.96, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, е изследван 1 бр. магнитен носител /компактдиск/, съдържащ видеозапис от охранителна камера на „Уни Кредит Булбанк” – С.З. на бул. „Ц.С.В.” № 126, с изглед към ул.К.Г.”. Файлът е цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Видеофайлът със запис е прегледан с помощта на специализиран софтуер и е установено наличието на таймкод, отбелязващ: име, номер на камерата, година, месец, ден, час, минута, секунда. Записите съдържат кадри в логическа последователност, отразяващи случващото се в обсега на външната камера за времето от 18:44:30 ч. до 19:00:31 ч. на 02.06.2014 г.

                                                                       - 14 - 

Не са установени следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация.

В представения видеозапис е заснет лек автомобилджип „Л.Р., движещ се по ул. „К.Г. в посока север. От файла са прихванати 3 бр. кадри с резолюция на изображенията 433x278 пиксела във времевия интервал от 6:54:57 РМ до 6:54:59 РМ на 2.6.2014 г. по показание на таймкода, копиран в изображенията и увеличени кадри на обекта след тях, както следва:

-кадър, отразяващ момента време 18:54:57 ч. на 02.06.2014 г. /фото 1/;

-кадър, отразяващ момента време 18:54:58 ч. на 02.06.2014 г. /фото 2/;

-кадър, отразяващ момента време 18:54:59 ч. на 02.06.2014 г. /фото 3/;

-увеличен кадър, отразяващ момента време 18:54:57 ч. на 02.06.2014 г. /фото 1а/;

-увеличен кадър, отразяващ момента време 18:54:58 ч. на 02.06.2014 г. /фото 2а/;

-увеличен кадър, отразяващ момента време 18:54:59 ч. на 02.06.2014 г. /фото 3а/. Подбраните и описани изображения са подредени във фотоалбум.

Ниската резолюция на изследваните изображения, разстоянието, разположението и ъгълът на заснемане на камерата, както и нивото на компресия на файловете са фактори, които водят до загуба на детайли в изображенията, което не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими, частни идентификационни признаци. Поради тези причини не може да бъде установен регистрационният номер на автомобила, но марката и модела са разпознаваеми т.е. джип „Л.Р..

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

Безспорно по делото е, че на 02.06.2014 г. в гр. С.З. на Т-образно кръстовище между ул. „К.Г.” и бул. „Ц.С.В.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег.№ СТ *** КК, подсъдимият С. нарушил правила за движение, посочени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагането му, като по непредпазливост причинил смъртта на П. И.И. от гр.С.З..

Страните по делото не спорят за правната квалификация на деянието, в което е обвинен подсъдимият С., нито за допуснатите от него нарушения на ЗДвП и ППЗвДП, но в пледоариите си адв. Б. /повереник на частните обвинители И. и И./ и адв. Г. /защитник на подсъдимия С./ излагат своите съображения във връзка с основни елементи на фактическата обстановка по делото и организацията на движението на мястото пътнотранспортното произшествие.

Сред повдигнатите от адв. Б. и адв. Г. въпроси са и т.нар. „пешеходна зона” по бул. „Ц.С.В.” в гр. С.З. и наличието на пешеходна пътека на местопроизшествието.

Въпреки че в обвинителния акт е записано, че „отсечката по бул. „Ц.С.В.” от  ул.Х.Д.А.” до бул.П.А.” се

Старозагорски окръжен съд                        - 15 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

ползва от старозагорци като пешеходна зона”, което беше подчертано от прокурора и в обвинителната му реч, съдът счита, че следва да бъде обсъдено и изяснено това обстоятелство. Освен това, статутът на този участък от „Главната улица” на гр. С.З. е важна част от организацията на движението в централната градска част на гр. С.З. и има своето пряко отражение върху пътнотранспортното произшествие, предмет на настоящото дело.

Понятието „пешеходна зона” няма легална дефиниция. То е придобило гражданственост като словесно обозначение на участък от пътя, в който е забранено движението на моторни превозни средства. Доста по-рядко се използва като синоним на „тротоар”.

Съдът изцяло възприема становището на адв. Б., че при съществуващата към 02.06.2014 г. и понастоящем нормативна уредба едиствената възможност пътят да бъде предназначен само за пешеходци е обозначаването му с пътен знак Г15 – „Задължителен път само за пешеходци”.

По делото е безспорно, че към 02.06.2014 г. отсечката на бул. „Ц.С.В.” от  ул.Х.Д.А.” до бул.П.А.” не е била обозначена с такъв знак, нито с допълнителна табела Т17 – „Пешеходна зона”. Тези два вида пътни знаци бяха сложени впоследствие, след 02.06.2014 г., на някои от пресечките на бул. „Ц.С.В.” в посочения участък.

Поради това буди недоумение становището на Община С.З., изложено в писмо № 10-11-6985/04.06.2014 г., писмо № 10-11-7658/19.06.2014 г. и приложените към него решение № 831/27.05.2010 г. на Общински съвет С.З. и извлечение от плана за организация на движението в гр. С.З., писмо № 10-11-8841/11.07.2014 г. от Община С.З. и приложените към него схема № 3 и скица за организация на движението /съответно, л.42, л.75 – л.77 – т.І, и л.66 – л.70, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, че участъкът бул. „Ц.С.В.” от  ул. „Х.Д.А.” до бул. „П.А.” е пешеходна зона.

Прави впечатление, че предоставеното от Община С.З. решение № 831/27.05.2010 г. на Общински съвет С.З. дори не се отнася за посочения участък, а в извлечението от плана за организация на движението в гр. С.З. бул. „Ц.С.В.” е даден само до пресечката му с ул. „К.Г.”, на която липсва източната част – пътна лента, тротоар и пътни знаци /съответно, л.76 и л.77, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

Налице са и неточности /обозначения за „пешеходна зона”, без да е налице такава/ и непълноти /липса на пътни знаци – например, липса на пътен знак А19 – „Деца” на източния тротоар на ул. „К.Г.”, както беше описано по-горе, и др./ в извлечение от плана за организация на движението в гр. С.З., схема № 3 и скица за организация на движението /съответно, л.77 – т.І, л.67 – л. 68 и л.69 – л.70, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. на ОД на МВР – С.З./.

Следва да се отбележи и съществената разлика в организацията и

                                                    - 16 -

изграждането на два участъка в централната градска част на гр. С.З., еднакво обозначени като „пешеходна зона” в първите два от посочените по-горе документи. Става дума за бул. „Ц.С.В.” – в процесния участък от ул. „Х.Д.А.” до бул. „П.А.”, и за бул. „М.М.К.”, който пресича бул. „Ц.С.В.” в процесния участък /в частта му от  ул. „Г.Г.” до ул. „С.К.Б.”/.

Докато вторият участък изцяло е изграден като тротоар /издигнат над нивото на платното за движение, застлан с тротоарни плочки, опасан с бордюри и практически недостъпен за пътни превозни средства/, коментираният в настоящото дело участък на бул. „Ц.С.В.”, всъщност, е двупосочна главна улица с кръстовища, по повечето от които се движат пътни превозни средства.

Движение на пътни превозни средства от ул. „Х.Д.А.” до бул. „П.А.” има по кръстовищата на бул. „Ц.С.В.” с ул. „Х.Д.А.”, с бул. „Р.”, с ул. „Ц. И. ***, които пресичат т.нар. „Главна улица” в посока север – юг. Както подробно беше описано по-горе, движението на пътни превозни средства по „Главната улица” е ограничено /а не забранено/ с различна организация на движението на всяко едно от кръстовищата на бул. “Ц.С.В.” с пресичащите го улици в посочената отсечка.

Действително, към 02.06.2014 г. на кръстовищата на бул. “Ц.С.В.” в коментирания участък имало поставени пътни знаци В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, които забранявали влизането на пътни превозни средства по „Главната улица” в направление изток – запад, но тази забрана не е абсолютна.

Видно от Приложение № 1 на Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община С.З., част ХІ „Организация на движението в „Централна зона” /стр.41 от Наредбата/, „Община С.З. издава Разрешения за достъп и движение в границите на „Централна зона”, като влизането и излизането по бул. „Ц.С.В.” в отсечката между ул. „Х. Д. А.” до бул. „С. П.А.” става по първата пряка до обекта в часови интервал от 24.00 ч. до 06.00 ч.” /л.64, т.ІІ от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./.

Т.е. – тъй като бул. „Ц.С.В.” по цялото си протежение е двупосочна главна улица, в процесния участък от ул. „Х.Д.А.” до бул. „П.А.” /въпреки ограниченото движение на пътни превозни средства/ има пешеходни пътеки.

Две пешеходни пътеки имало и на Т-образното кръстовище между бул. Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”. Те били напречно на „Главната улица”, тип М8.2, очертани с жълта боя /вече слабо забележима/ и разположени на изток и на запад от кръстовището.

Западната пешеходна пътека е описана подробно по-горе, а именно – тя е с ширина 3,50 м., а началото й – на 2,80 м. източно от ориентир „О” 1.

Старозагорски окръжен съд                        - 17 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Съгласно разпоредбите на Глава ХХVІІ от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, съдът не може да откаже провеждането на съкратено съдебно следствие, ако са изпълнени визираните в закона изисквания. А именно, съдът следва да прецени дали изложените в обвинителния акт факти се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и дали има признание на тези факти от подсъдимия, ако той направи изявление по чл.371, т.2 от НПК /че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти/. Ако тези предпоставки са налице, съдът е длъжен да разгледа делото по диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие.

В този смисъл е и ТР-1-09-ОСНК, т.1.

Съдебното производство по настоящото делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК – подсъдимиият С. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Тъй като установи, че самопризнанието на подсъдимия С. се подкрепя от събраните в досъдебното призводство доказателства, съдът приложи разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК – с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Според чл.102, т.1 от НПК, предметът на доказване в наказателното производство включва, на първо място, извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.

Поради това и обхватът на самопризнанието на подсъдимия по чл.372, ал.4 от НПК се разпростира задължително и изцяло върху фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, която обстоятелствена част следва да съдържа описание на съставомерните признаци на деянието и на участието на обвиняемия в него /Р-372-11-ІІ н.о. и ТР-2-02-ОСНК, т.4.2/.

Според ТР-1-09-ОСНК, т.4, самопризнанието и събраните в хода на досъдебното производство доказателства трябва да потвърдят по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Изхождайки от смисъла на думата „самопризнание” – „Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател” /Български тълковен речник, „Наука и изкуство”, С., 2001 г./, съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия С. може да включи признаване само на извършени от него действия и други фактически обстоятелства, без да съдържа обобщения или правни изводи. Последните са от компетентността на прокуратурата и на съда, поради което не могат да са предмет на самопризнание.

Вземането на становище по основните правни въпроси в хода на наказателното производство е задължение на прокуратурата, а произнасянето по тях – с правни изводи, обективирани в присъда, е прерогатив на съда /чл.32, ал.1,

                                                     - 18 -

т.1 и чл.301, ал.1 от НПК/.

В обвинителния акт са описани допуснатите от подсъдимия С. нарушения на правилата за движение по пътищата, както и това, че инкриминираното деяние е извършено на пешеходна пътека.

Прокурорът е описал механизма на пътностранспортното произшествие и е приел, че след като пострадалият П. И. е спрял велосипеда си „до кръстовището на ул. “К. Г.” и бул. “Ц.С.В.””, е бил ударен от лекия автомобил, управлавян от подсъдимия С., и е бил прегазен от джипа  на място, което „е върху мисленото продължение на западния тротоар на ул. „К.Г.” в посока север върху платното за движение на бул. „Ц.С.В.”… Следователно изпълнителното деяние е извършено и вредоносният резултат е настъпил именно в рамките на така очертаната пешеходна пътека по смисъла на закона” /л. 4 от настоящото дело/.

С този свой извод прокурорът е обосновал и правната квалификация на деянието, което е предмет на настоящото дело, а именно – по чл.343, ал.3, предл. „последно”, б. „б” предл. „първо”, във вр. с чл.343, ал.1 , б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК – причинена смърт по непредпазливост от водач на МПС на пешеходна пътека.

С оглед на така приетото място на извършване на изпълнителното деяниепешеходна пътека, прокурорът е посочил и допуснаните от подсъдимия С. нарушения на правилата за движение, сред които е и свързаното с приближаването към пешеходна пътека задължение на водача по чл.119 от ЗДвП, а именно – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.

Въпреки че страните по делото не спорят за правната квалификация на деянието, в което е обвинен подсъдимият С., нито за допуснатите от него нарушения на ЗДвП и ППЗвДП, съдът счита, че правните изводи за това, изложени в обвинителния акт и в хода на съдебните прения, подлежат на известна ревизия и корекция.

Основание за това съдът намира както в законовото си задължение да вземе всички мерки за разкриването на обективната истина и да приложи правилно закона, съгласно чл.13, ал.1 и чл.1, ал.1 от НПК, така и в установената фактическа обстановка по делото.

Изпълнявайки горното си задължение, с оглед посочения основен принцип на наказателното производство, съдът констатира, че при повдигане на обвинението срещу подсъдимия С. законът не е приложен правилно. Т.е., една от основните задача на наказателното производство – правилното прилагане на закона, не е осъществена в своята цялост.

Видно от фактическата обстановка по делото, деянието не е извършено от подсъдимия С. на пешеходна пътека, поради което и правната му квалификация не е по чл.343, ал.3, предл. „последно”, б. „б” предл. „първо”, във вр. с чл.343, ал.1 , б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Старозагорски окръжен съд                        - 19 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Както беше изложено по-горе, тъй като съдебното производство по настоящото делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и подсъдимиият С. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за безспорно установени фактите, изложени в обвинителния акт.

А именно, че пътнотраспортното произшествие е настъпило в зоната на Т-образното кръстовище между бул. „Ц.С.В. и ул. „К.Г.”, където е мястото на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., и пострадалия П. И., който бил върху спрения си велосипед.

Това място се намира на на 4, 96 м. източно и на 1, 99 м. северно от приетия от разследващите органи ориентир „О 1, което е извън очертанията на западната пешеходна пътека, описана подробно по-горе.

Мястото на удара между лекия автомобил и детето е и извън пешеходната пътека по смисъла на § 6, т.54, изр.2 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – „На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение”. Съображения в обратния смисъл са развити от прокурора в обстоятелствената част на обвинителнияя акт и в обвинителната му реч, но съдът не може да ги възприеме.

Мястото на удара между лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., и пострадалия П. И., е безспорно установено от събраните по делото доказателства, а именно – от протокола за оглед на местопроизшествие от 02.06.2014 г. и фотоалбума към него и от заключение на тройната автотехническа експертиза от 06.07.2014 г.

Експертите, изготвили тройната автотехническа експертиза от 06.07.2014 г., са категорични, че

-произшествието е настъпило през светлата част от денонощието, на Т-образното кръстовище между бул. „Ц.С.В. и ул. „К.Г.”;

-към момента на удара и двамата участници в произшествието – лекият автомобил „Л.Р. и пострадалото дете, са се намирали в продължението на лявата, насрещна за лекия автомобил, пътна лента на бул.Ц. С. В..

-мястото на удара е в зоната на кръстовището, на 4,96 м. източно и на 1,99 м. северно от ориентир „О 1, което е извън обсега на пешеходната пътека;

-мястото на прегазване на детето е на западната пешеходна пътека, като отстои на около 1,5 м. източно и на 2,08 м. северно от ориентир „О 1;

-от момента  на удара до  мястото на спиране автомобилът е изминал разстояние 5,28 м.;

-след спиране на автомобила, тялото на детето е останало между предна лява и задна лява гума на автомобила.

В заключението на тройната автотехническа експертиза от 06.07.2014 г. неколкократно е описано, че към момента на удара на автомобила по велосипеда и пострадалото дете предните му състави са отстояли на 4,95 м. източно и 1,99 м. северно от допълнителния ориентир „О” 1.

                                                    - 20 -

След инициалния удар велосипедът е бил влачен пред и под автомобила, оставяйки задирни следи върху асфалта, които ясно се виждат на снимки № 17  20  от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествие от 02.06.2014 г. Началото на следите показва мястото на падане на велосипеда в резултат на удара, а именно – на 4,57 м. източно и на 1,95 м. северно от ориентир „О” 1. Т.е. – мястото на удара се намира в самото кръстовище по подължението на ул. „К.Г.”, тъй като към момента на удара детето с велосипеда се е намирало извън обсега на пешеходната пътека.

Тези изводи на експертите са подробно обосновани в заключението им и нанесени на изготвените 4 бр. мащабни скици на местопроизшествието.

Мястото на удара е решаващо за определяне на мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие. А мястото на удара е  „мястото на пешеходеца в момента на първия контакт с МПС” /К., С., „Разследване на ПТП. Технически коментар за юриста”, Технически университет, С., 2010 г., стр. 111/.

Поради това, въпреки че мястото на прегазване на пострадалия П. И. е на западната пешеходна пътека, тъй като мястото на удара /мястото на първия контакт/ между лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., и пострадалия П. И., е в зоната на кръстовището и извън обсега на пешеходната пътека, съдът счита, че пътнотранспортното произшествие не е настъпило на пешеходна пътека.

Действително, след падането на П. И. от велосипеда, детето е било влачено и прегазено от предна лява гума на лекия автомобил, който изминал още 5,28 м. до установявато си в покой, но всичко това не определя мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие, а е част от неговия механизъм.

Сред множеството елементи, които определят механизма на едно пътнотранспортното произшествие, са скорост на движение на превозното средство в момента на удара, място на удара, вид на превозното средство, ръст и маса на пострадалия, взаимодействие между тялото на пострадалия и повърхността на МПС, последващо движение на тялото на пострадалия, движение на превозното средство към момента на удара и след него /К., С., „Разследване на ПТП. Технически коментар за юриста”, Технически университет, С., 2010 г., стр. 130 – стр.131/.

Поради всичко изложено, съдът счита, че след като пътнотранспортното произшествие не е настъпило на пешеходна пътека, от правната квалификация на престъплението, в което е обвинен подсъдимият С., следва да отпадне квалифициращият признак, че деянието е извършено на пешеходна пътека.

Т.е., налага се правният извод, че извършеното от подсъдимия С. е престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, във вр. чл.342, ал.1 от НК, а не по чл.343, ал.3, пр.последно”, б.б, пр. първо”, във вр. чл.343, ал.1, б.в”, във вр. чл.342, ал.1 от НК, каквото е първоначално повдигнатото му обвинение.

Старозагорски окръжен съд                        - 21 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Заключението на тройната автотехническа експертиза от 06.07.2014 г. /л.79 – л.94, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, е категорично, че техническите причини за възникването на пътнотранспортното произшествие е поведението на водача С.:

-навлизане в зоната на действие на пътен знак В2 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки”, по ул. „К.Г.”, намиращ се на 9,70 м. южно от „О” 1 върху източния тротоар на ул.К.Г.”;

-извършване на маневрата завиване наляво с навлизане в насрещната за водача лява лента върху платното за движение;

-несъобразяване с наличието на деца върху платното за движение, готовност за намаляване на скоростта за движение и възможността за незабавно аварийно спиране, с оглед недопускане на ПТП.

Подсъдимият С., като водач на лекия автомобил „***”, е имал техническа възможност да избегне възникването на произшествието при следните обстоятелства:

-да не навлиза в зоната на действие на пътен знак В2 - „Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки по ул. „К.Г., намиращ се на 9,70 м. южно от „О” 1 върху източния тротоар на ул. „К.Г.”;

-при извършване на маневрата завиване наляво да не навлиза в насрещната за него лява лента върху платното за движение;

-при наличие на деца върху платното за движение да реагира своевременно за намаляване на скоростта и незабавно спиране.

Пострадалият П. И. не е имал техническа възможност да избегне удара, тъй като е бил спрял да се движи с велосипеда си и е бил обърнат на запад, към родителите си, които го следвали. Детето е било атакувано странично и в гръб от автомобила и не е могло да забележи връхлитащия го автомобил.

Технически правилно е било подсъдимият С., като водач на лекия автомобил „***”:

-да не навлиза в зоната след поставения знак В2 на ул. „К.Г.”;

-да извърши маневрата завиване наляво така, че автомобилът да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. А в случая автомобилът е навлязъл в лявата част на платното за движение на бул. „Ц.С.В.”, което е технически неправилно и създава опасност за движението;

-да следи непрекъснато пътната обстановка и при наличие на деца върху платното за движение да реагира своевременно за намаляване на скоростта и спиране. Още повече, че освен пострадалото дете П., върху платното за движение, в близост до него, е имало и други деца.

По описания начин подсъдимият С. нарушил правилата за движение, както следва:

                                                    - 22 -

- чл.20, ал.2, изрторо от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” не спрял при наличието на дете с велосипед на платното, което представлява опасност за движението;

- чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да било маневра, като например… да завие надясно или наляво за навлизане в друг път… преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” при извършване на завой наляво не се съобразил с намиращото се пред него дете с велосипед;

- чл.36, ал.2 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение” –извършил маневрата завиване наляво с навлизане в насрещната за него лява лента върху платното за движение;

- чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата…” –не изпълнил това свое задължение при наличие на дете пред него;

- чл.117 от ЗДвП – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре” – не спрял при наличието на деца на пътя.

- чл.47, ал.3 от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на забрана... имат следните изображения и наименования: знак В2-Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки” – не спазил въведената забрана с пътен знак В2, поставен на ул.К.Г.”, южно от кръстовището с бул.Ц.С.В.”.

Предвид на това, че деянието не е извършено на пешеходна пътека, съдът счита, че подсъдимият С. не е нарушил правилата за движение по чл.119 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.

Допуснатите от подсъдимия С. нарушения на ЗДвП и ППЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 02.06.2014 г. пътнотранспортно произшествие, като описаното по-горе поведение на подсъдимия С. е единствената причина за трагичния инцидент.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 171/2014 г. от 03.06.2014 г. /л.28 – л.29, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, при настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалия П. И. са причинени: Черепномозьчна травма

Старозагорски окръжен съд                        - 23 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

/кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето, счупване на черепния покрив и основа, разкъсване на мозъка, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/. Вдишана в белите дробове кръв. Остър кръвен застой на вътрешните органи. Тъмна и течна кръв; Охлузване и кръвонасядане в таза. Счупване на лявата срамна кост и разчленяване на лявата кръстнопоясна става; Кръвонасядания на лявата колянна става и лявата подбедрица. Описаните по-горе травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, отразени в материалите по досъдебното производство – прегазване от автомобил.

Тъй като получената от пострадалия П. И. вследствие от прегазването тежка черепномозьчна травма е несъвместима с живота, детето е починало непосредствено след пътнотранспортното произшествие, на място – под лекия автомобил,  управляван от подсъдимия С..

От всичко изложено за механизма на произшествието, за поведението на подсъдимия С. и за причината за смъртта на пострадалия П. И., се налагат безспорните  изводи, че поведението на подсъдимия С. е станало причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие и че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортното произшествие и смъртта на пострадалия П. И..

Видно от справка за съдимост № 2057/03.06.2012 г. от Старозагорския районен съд /л.36, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, подсъдимият С. е неосъждан.

Относно характеристичните данни и поведението на подсъдимия С. като водач на МПС по делото са събрани противоречиви доказателства.

Според характеристична справка от 03.06.2014 г., изготвена от инспектор М. А. от Първо РУП – С.З. /л.32, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, подсъдимият С. е криминално проявен и с недобри характеристични данни.

Видно от  характеристична справка от 17.11.2014 г., изготвена от Началник Група ТП-Изток М. А. и Началника на Първо РУП – С.З. Н.К. /л.62 от настоящото дело/, подсъдимият С. е със заличена криминална регистрация, няма съдебна регистрация и „при нужда помага с каквото може за развитието на с. Змейово”.

Според характеристика на Г.Д.С. *** от 05.08.2014 г., характеристика на Г.Д.С. ***, от 11.06.2014 г. и характеристика от Сдружение с нестопанска цел „Българска федерация стрелба с лък” изх.№ 95/11.06.2014 г. /съответно, л.77 – л.78, л.79 и л.80 от настоящото дело/, подсъдимият С. е с много добри характеристични данни.

Видно от справка за нарушител /л.38 – л.40, т.І от д.п. № 275/2014 г. по описа на ОД на МВР – С.З./, подсъдимият С. многократно е наказван за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.

                                                      - 24 -

В писмо УРИ 122800-3572/19.11.2014 г. от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – С.З. /л.63 от настоящото дело/ е изложена хронология на съставените срещу подсъдимия С., в качеството му на водач на МПС, административни актове за установяване на административни нарушения, както и издадените наказателни постановления против него; описана е съдбата на наказателните постановления /дали са влезли в сила или са отменени/.

Към горното писмо са приложени официално заверени ксероксни копия  на: акт № 3554 от 26.03.2004 г. за установяване на административно нарушение; заповед  № 3554/29.03.2004 г. за прилагане на ПАМ; протокол за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 313/29.03.2004 г.; талон за медицинско изследване от 26.03.2004 г.; протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 26.03.2004 г.; решение № 573/19.08.2011 г. по а.н.д.№ 1067/2011 г. на Старозагорския районен съд; наказателно постановление № 1449/11/14.04.2011 г.; акт № 1449 от 18.03.2011 г. за установяване на административно нарушение; възражение и допълнителни обяснения от 19.03.2011 г. по акт № 253753 от 18.03.2011 г. за установяване на административно нарушение; справка за нарушител от 18.11.2014 г. /л.64 – л.76 от настоящото дело/.

Горните документи потвърждават обстоятелството, че подсъдимият С. многократно е наказван за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, както и основателността на възражението на адв. Г., че наложените на С. наказания за това, в действителност, са по-малко от тези, които са посочени в първоначалната справка за нарушител, изискана в хода на досъдебното производство /л.38 – л.40, т.І от д.п. № 275/2014 г. на ОД на МВР – С.З./.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия Г.С. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите И.И., К.А., В.В., Т.А., Л.Т., Й.С., Н.К., Н.Т., И. Милчева, Р.Д., Г.К., Р.И., Д.С. и И.К. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключенията на експертите д-р Т.Т., доц. д-р инж. С.С., инж. В. В. и инж. С.В., както и от приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Г.Д.С. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 02.06.2014 г. в гр. С.З. на Т-образно кръстовище между ул. „К.Г.” и бул. „Ц.С.В.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег.№ СТ *** КК, е нарушил правилата за движение, посочени в Закона за движение по пътищата и в Правилника за прилагането му, а именно:

Старозагорски окръжен съд                        - 25 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

- чл.20, ал.2, изрторо от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” – подсъдимият С. не спрял при наличието на дете с велосипед на платното, което представлява опасност за движението;

- чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да било маневра, като например… да завие надясно или наляво за навлизане в друг път… преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” – подсъдимият С. при извършване на завой наляво не се съобразил с намиращото се пред него дете с велосипед;

- чл.36, ал.2 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение” – подсъдимият С. извършил маневрата завиване наляво с навлизане в насрещната за него лява лента върху платното за движение;

- чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата…” – подсъдимият С. не изпълнил това свое задължение при наличие на дете пред него;

- чл.117 от ЗДвП – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре” – подсъдимият С. не спрял при наличието на деца на пътя;

- чл.47, ал.3 от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на забрана… имат следните изображения и наименования: знак В2-Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки” – подсъдимият С. не спазил въведената забрана с пътен знак В2, поставен на ул.К.Г.”, южно от кръстовището с бул.Ц.С.В.”, като по непредпазливост причинил смъртта на П. И.И., ЕГН **********, от гр.С.З..

Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимият Г.Д.С. следва да бъде признат за невинен за това да е извършил деянието на пешеходна пътека и да е нарушил чл.119 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.3, предл.последно”, б.”б” предл. първо”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост – подсъдимият С.

                                                       - 26 -

не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Изводите на съда относно субективната страна на престъплението следва да се основават на обективните данни по делото /Р-72-77-ІІ  н.о./.

В случая, извършвайки многобройни и груби нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, навлизайки след пътен знак  В2 в участък на бул.Ц.С.В.”, в който по това време на деня навсякъде по улицата има много пешеходци /включително и деца/, подсъдимият С. е трябвало да прояви повишено внимание и предпазливост, както и да има готовност да спре във всеки един момент от движението на автомобила си по Главната улица”. Като дългогодишен шофьор /от 1988 г./ и като родител, чието дете учи в СОУ „***”, покрай което е минал непосредственно преди произшествието, подсъдимият С. е бил длъжен и е могъл да предвиди наличието и движението на много деца в района. Още повече, че пътният инцидент е станал в светлата част на денонощието и пешеходците /възрастни и деца/ са били в полезрението на подсъдимия С., като нищо не му е пречело да ги види. 

Всичко това допълнително би следвало да повиши вниманието на подсъдимия С. и да го мотивира да шофира  внимателно и безопасно, което той не е направил.

Поради изложеното съдът счита, че формата на вината е несъзнавана непредпазливост.

По делото няма данни подсъдимият С. да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но да е мислил да ги предотврати. Не е налице самонадеяност /съзнавана непредпазливост/, за каквато споменава в пледоарията си адв. И., повереник на частните обвинители И. и И..

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът следва да определели наказанието на подсъдимия С. в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление.

Императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, при постановяване на осъдителнатилна присъда, да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, а именно – да определи на наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК, и да намали така определеното наказание с една трета.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е лишаване от свобода от две до шест години.

Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият С. упражнява общественополезен труд, има сравнително добри характеристични данни /по месторабота, по местоживеене и като състезател по стрелба с лък/ и чисто съдебно минало.

В хода на съдебното следствие подсъдимият С. изрази съжаление за случилото се.

Старозагорски окръжен съд                        - 27 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

Според ТР-1-09-ОСНК, т.7, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.

В случая не е налице последната хипотеза, поради което съдът не може да приме самопризнанието на подсъдимия С. като смекчаващо вината обстоятелство.

Отегчаващите вината обстоятелства са допуснатите многобройни и груби нарушения на ЗДвП и ППЗДвП /общо шест/, множеството наложени наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП /общо седем, сред които и нарушение на чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или движение в забранената посока на еднопосочен път/, мястото и часът на извършване на деянието /в участък от „Главната улица” на гр. С.З., в който имало много пешеходци по тротоарите и по платното за движение, в пиков час – около 18.54 ч., на 02.06.2014 г./, ниската възраст на загиналия П. И. /той бил едва на четири години/ и високата степен на обществена опасност на деянието.

Следва да се отбележи, че непосредствено преди пътнотранспортното произшествие подсъдимият С. минал покрай предупредителен пътен знак за опасност А19 – „Деца”, който бил на източния тротоар на ул. „К.Г.”, и покрай СОУ „***” /където учел синът му/.

Училището се намирало на югоизточния ъгъл на Т-образното кръстовище между бул. “Ц.С.В.” и ул. „К.Г.”, в което подсъдимият С. навлязъл, за да осъществи по описания по-горе начин маневрата завиване наляво. Подсъдимият С. сторил това, без да намали скоростта на управлявания от него лек автомобил, без да се съобрази с наличието на пешеходци /сред които и много деца/ на пътя, които се движели спокойно по тротоарите и по платното за движение, тъй като знаели, че по „Главната улица” не се движат автомобили.

С тези си действия подсъдимият С. демонстрирал поредното незачитане на установените в обществото норми, което било характерно за цялостното му поведение като водач на моторно превозно средство.

Предвид на това и на данните за наложените му през годините наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, съдът споделя, до известна степен, изложеното от адв. И., че подсъдимият С. е деец с повишена степен на обществена опасност.

Безспорно е, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Неговият широк обществен отзвук е обясним, защото същото е извършено в светлата част на денонощието, в зоната на кръстовище в „Централната зона” на гр. С.З., където по това време не би трябвало да има пътни превозни средства.

                                                      - 28 -

Още повече, че не е имало препятствия, които да ограничават видимостта между подсъдимия С. и пострадалия П. И. преди и по време на извършването на маневрата завиване на ляво.

Подсъдимият С. не е следил непрекъснато пътната обстановка и не е реагирал адекватно и своевременно за намаляване на скоростта и спиране, въпреки наличието на деца върху платното за движение. В подкрепа на това е изводът на експертите, че не е налице аварийно спиране, а е осъществено т.нар. „служебно спиране”, изразяващо се в това, че не са оставени спирачни следи на асфалтовото покритие.

Сред обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С., са недобре обмислената организация на движението в района на местопроизшествието, описана по-горе, и дългогодишното убеждение на старозагорци, че там е „пешеходна зона”, което отслабва вниманието на пешеходците при приближаването им до кръстовищата, от където може да влезе пътно превозно средство.

Според Р-190-70-ІІІ н.о., съображенията за генералната превенция не могат да имат доминиращо значение при определяне от съда на вида и размера на наказанието. За да въздейства положително върху подсъдимия и обществото, необходимо е наказанието строго да съответства на извършеното престъпление, респективно на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да определи наказанието на подсъдимия С. при превес на отегчаващите вината обстоятелства – над средния размер, но под предвидения от закона максимален размер на наказанието от шест години, тъй като са налице и смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе.

Ето защо съдът счита, че наказание пет години лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. След като наказанието от пет години лишаване от свобода /60 месеца/ се намали с една трета /20 месеца/, се получава наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода /40 месеца/.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция по чл.36, ал.1 от НК, е наложително подсъдимият С. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.

С оглед размера на наказанието лишаване от свобода – три години и четири месеца, не е налице законовата възможност за приложение на чл.66 от НК, поради което и съдът не следва да я обсъжда.

На основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3  от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия С. първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода “общ” и типа на затворническото заведение – “затворническо общежитие от открит тип”.

Старозагорски окръжен съд                        - 29 -                          н.о.х.д. № 418/2014 г.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието  лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият С. е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 03.06.2014 г. до началото на изпълнението на мярката му за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 500 лв.

С протоколно определение от 21.11.2014 г., постановено по настоящото дело, мярката за неотклонение „домашен арест” на подсъдмия С. беше изменена в мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 1 500 лв.

На основание чл.343г от НК подсъдимият С. следва да бъде лишен от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС, за срок от пет години, считано от началото на изпълнението на това наказание, тъй като няма данни С. да е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Съдът счита, че срокът на така наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е разумен и достатъчен за поправяне на подсъдимия и постигане на целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители И.П.И. и К.А.И. сумата в размер на 10 500 лв. направени разноски по делото.

Подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски, както следва:

-по сметка на ОД на МВР – С.З. – разноски в размер на 965, 22 лв.;

-по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – разноски в размер на 60  лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия С. са ниско правно съзнание и несъобразяване с установените правила и норми за движението по пътищата.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: