М О Т И В И:

 

Подсъдимият  П.И.Ч., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б. ”в”  във  връзка с чл.342, ал.1 от НК за това, че на  03.01.2014 г.,  по ПП –І–6,  в района на община Павел баня,  в зоната на км. 292+750,  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “***”, модел “***” с  ДК № СТ *****, в посока изток - запад,   нарушил правилата за движение:

-чл.20, ал.1 от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.20, ал.2, изречение второ  от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, 

в резултат на което предизвикал пътно транспортно произшествие с пътно превозно средство – конска каруца, управлявана от С.А.К., ЕГН ********** и  по непредпазливост  причинил смъртта  на пътуващата в управлявания от него автомобил К.И. Ч.,  ЕГН **********.

 

С.П.Ш. – дъщеря на пострадалата К.И. Ч.а, е конституирана като частен обвинител.

 

Подсъдимият П.И.Ч.  по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено  следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият П.И.Ч., роден на *** г., е ***. Той и пострадалата – К.И. Ч., родена на *** г., са съпрузи. Приживе на последната,  двамата живеели в родното населено място на подсъдимия – село Т., община Павел баня. Заедно с тях живеел и синът им, който е пенсионер по болест  – свидетелят И.П.Ч., род. *** г. (л.24 ДП), а дъщеря им – С.П.Ш., род.*** г. (л.23 ДП) живеела в град ***, където била омъжена.

Домакинството на подсъдимия в село Т. се препитавало  - освен чрез доходи от пенсии – и  чрез отглеждане на домашни животни.  Самият подсъдим - П.И.Ч., се ползва с  добро име и авторитет сред съселяните си.

Подсъдимият не е осъждан, тъй като относно осъждането си по НОХД № 363/1990 г. по описа на Районен съд – Казанлък за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 във връзка с чл.252, ал.1 във връзка с чл.195, ал.1, т.2,4 и 5 от НК, влязло в сила на 01.03.1991 г., за което му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Подсъдимият е дългогодишен правоспособен водач на МПС, категории  В, С,  В+Е и С+Е, Ткт, М, считано от 1958 г. Притежава лек автомобил марка “***”, модел “***”,  с ДК № СТ ***. Веднъж е  наказван  по административен ред за нарушение на правилата за движение – през 2008 г., с глоба,  за нарушаване на чл.183, ал.4, т.3 от ЗДП (в ред. с ДВ  бр. 88 от 10.10.2008 г.).

 

Гореизложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите И.П.Ч. (л.24 ДП), С.П.Ш. (л.23 ДП), Удостоверение  за наследници на К.И. Ч. - изх.№ 14/27.01.2014 г. на Община Павел баня (л.184 ДП), характеристична справка  на подсъдимия (л.205 ДП), справка за съдимост рег. № 1869/22.10.2014 г. (л.18 НОХД), справка за нарушител от региона от 16.01.2014 г. (л.78 ДП), заверено копие  на свидетелството за управление на подсъдимия П.И.Ч. (л.192 ДП) и на свидетелството за регистрация на л.а. марка “***”, модел “***”,  с ДК № СТ ****(л.194 ДП).

 

На 03.01.2014 година  подсъдимият П.И.Ч.  и съпругата му – К.И. Ч.а, тръгнали  от село Т., община Павел баня за град  Казанлък. Целта на пътуването им била  посещение на  лекар. След като прегледът приключил,  двамата  потеглили  обратно за село Т..  Придвижвали се със собствения си  лек автомобил марка “***”,  модел “***”,  с ДК № СТ ***,  като се движели по ПП – І – 6,  в  посока изток - запад. Лекият автомобил  бил управляван от подсъдимия П.  И.Ч., а на предната дясна седалка  до него пътувала  съпругата му -  К.И. Ч.. Пътното платно  било сухо. Движението   - по  прав  и равнинен пътен участък -  се осъществявало в тъмната част на денонощието,  при  нормална  видимост, определяща се от зоната на осветеност от светлините на фаровете на автомобила.

След като подсъдимият минал моста на река “Габровница” се появила лека мъгла. Подсъдимият управлявал автомобила на къси светлини и със скорост от 65 км/ч.

Движейки се при посочените по-горе пътни условия, подсъдимият имал видимост от 70 м. При избраната от него скорост на движение -  65  км/час,  пълният спирачен  път на лекия автомобил  бил  62 метра.

В землището на община Павел баня, в близост до местността “Гердеме”,  на км. 292+ 750  подсъдимият П.И.Ч. настигнал движеща се в неговата пътна лента конска каруца. Каруцата - натоварена с дърва за огрев - била управлявана от свидетеля С.А.К..  Част от  дървата  стърчали  извън каруцата, а самата каруца не била оборудвана със светлоотразителни елементи  или с други осветителни тела. Ако каруцата  имала регламентираното светлинно оборудване  видимостта  пред подсъдимия  би била 150 метра.

Въпреки, че  обективно имал възможност да види  движещото се пред него препятствие   конската  каруца, когато същата отстояла на 70 м, подсъдимият  П.И.Ч.  не задействал аварийно  спирачната система на лекия автомобил  и между двете превозни средства настъпил  удар  - между  предната дясна част на лекия автомобил  и задната лява част на коша на каруцата  - осъществен  в лентата  за  движение на двете превозни средства. В момента  на удара  и двете превозни средства  били в движение, като надлъжните им оси  били разположени успоредно на надлъжната ос на платното за движение. След настъпването на удара масовият център на каруцата   ротирал на дясно  и изминал около 7.8 - 8 метра в посока  северозапад,  под ъгъл 15 градуса в дясно спрямо надлъжната ос на платното за движение, а масовият център на лекия автомобил ротирал на ляво и автомобилът  изминал  след удара  около 26 метра в посока югозапад под ъгъл 6-7 градуса  в ляво  спрямо надлъжната ос  на платното за движение.

След преустановяване движението на управляваното от него МПС, подсъдимият П.И.Ч. излязъл от лекия автомобил и отишъл пред автомобила. Видял, че предното панорамно стъкло  е пробито отдясно и че през образувания отвор е влязло дърво,  опряно в гърдите на съпругата му. На място пристигнали органите на полицията и спешна помощ. Незабавно, поради получените травматични увреждания,  подсъдимият П.  И.Ч. и  съпругата му К.И. Ч. били откарани в Център за спешна медицинска помощ – филиал, град Казанлък. На  подсъдимия  била оказана медицинска помощ и след няколко часа същият напуснал лечебното заведение, а  съпругата му К.И. Ч., след направена рентгенова снимка, била  транспортирана от ФСМП – Казанлък за по-нататъшно лечение до МБАЛ “Проф. д-р Ст.Киркович” АД – град Стара Загора, където останала на лечение. На 05.01.2014 г. пострадалата К. Ч.  починала.

 

Горепосочените обстоятелства – на място,  време, условия   и участници в  пътнотранспортното  произшествие, както и  механизма на същото, се признават от подсъдимия П.И.Ч., като на направеното от него самопризнание  по чл.371, т.2 от НПК съответстват  доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени по отделно и в съвкупността им:

-данните и обстоятелствата по изготвените протокол за оглед на местопроизшествие (л.3 ДП) и приложения към него фотоалбум  (л.16 ДП);

-показанията на свидетеля С.А.К. (л.21 ДП) – водач на каруцата; на свидетелите Е.К.Т. (л.19 ДП) и Х.Т.М. (л.20 ДП) – *** в Полицейско управление – град Павел баня, изпратени от дежурния на ОДЧ на РУП – Казанлък на местопроизшествието; на свидетелите Б.Д.Г. (л.27 и л.204 ДП) и И. С. И. (л.28 и л.203 ДП) – служители на РУП – Казанлък, и двамата младши автоконтрольори, изпратени на местопроизшествието; на свидетелите Г.З.Х. (л.29 ДП) и П.К.П. (л.30 ДП) – и двамата **** в ДЛС “****” – с.Г.С., общ.Павел баня, изпратени на местопроизшествието по сигнал, че единият от участниците в пътно-транспортната злополука е извършвал незаконен превоз на дърва; 

-констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 1948/15.01.2014 г. на ОД на МВР – Стара Загора (л.82 ДП) и доклад до РУП – Казанлък за установен факт и предприети действия (л.83 ДП);

-разпечатка от паметта на дрегер-алкотест 7510, фабр.№ ARDN 0019 относно резултата от извършвано измерване в 18:19 часа на 03.01.2014 г. (л.81 ДП) и справка за извършена проверка на изправността на измервателен уред дрегер-алкотест 7510, фабр.№ ARDN 0019 (л.186 ДП); талон за медицинско изследване (л.67 ДП), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л.66 ДП), медицинско направление за вземане на кръв за алкохол (л.65 ДП), протокол от химическа експертиза № 1238/08.01.2014 г. (л.64 ДП) - видно от които документи е, че както при първоначалното изследване за алкохол с техническо средство, така и в последствие – при изследване кръвта на водача П.И.Ч.  - не е установено същият да е употребил алкохол или друго упойващо вещество; 

-заключението на изготвената авто-техническа експертиза (л.43 ДП), от което се установява, че подсъдимият П.И.Ч. е управлявал лекия автомобил “****” със скорост от 65 км/час, която скорост на движение съвпада със скоростта на лекия автомобил в момента на удара; че опасната зона за спиране на л.а. “***” при управление при конкретните пътни условия и скорост е възлизала на 70 метра, както и че подсъдимият П.И.Ч., като водач на посочения автомобил, е имал техническа възможност да възприеме своевременно движещата се в неговата пътна лента каруца, респективно, че е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като пълният спирачен път на автомобила му – 62 метра, е с величина по-малка от далечината на видимост, която е имал – 70 метра; че ако пътното превозно средство с животинска тяга, управлявано от свидетеля С.А.К., е било оборудвано със светлинни и светлоотразителни елементи, каквито в случая са липсвали, подсъдимият П.И.Ч. би могъл, като водач на лекия автомобил, при конкретните пътни условия, да възприеме опасността в своята лента за движение на повече от 150 метра. От същото експертно становище, което е пълно, ясно и обосновано, още и непротиворечащо на обстоятелствата, установени чрез другите доказателства, относими към механизма на ПТП, се установяват точното място на удара в пътната лента за движение на двете пътни превозни средства, характерът на удара и движението на пътните превозни средства след удара.

Подсъдимият П.И.Ч. признава като факт причинно-следствената връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт на съпругата му – пострадалата К.И. Ч.а.

Видно от заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп № 5/06.01.2014 г. – л.35 ДП – е, че при огледа и аутопсията на К.И. Ч.а са установени:

-черепно-мозъчна травма – контузия на главата, кръвонасядане на меките черепни обвивки, оток на мозъка, разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето;

-гръдна травма – охлузване и кръвонасядане на гръдния кош, подкожен емфизем, счупване на гръдната кост, счупване на І – VІ ребра в ляво с кръвонасядане на меките тъкани на гръдната стена, контузия и разкъсване на белите дробове, ателектаза, контузия на сърцето, масивно кръвонасядане на средостението, разкъсване на аортата;

-коремна травма – кръвоизлив около левия бъбрек;

-кръвонасядания на лявата длан. 

Вещото лице, изготвило горепосочената експертиза – д-р Е.Н.Б. – е категорично, че смъртта на пострадалата К.И. Ч. е в следствие контузията на сърцето, довела до ритъмни разстройства и че установените травматични увреждания отговарят да са получени по механизма на горепосочената пътно-транспортна злополука.

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия П.И.Ч. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна. Между доказателствата по делото липсват противоречия, които да налагат обсъждане защо и кои от тях се кредитират с доверие.

 

При така установените факти и обстоятелства по делото,  съдът прие следното  ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената  фактическа обстановка на  пътно-транспортното произшествие, съдът прие, че причина за настъпването му е виновното поведение  на  подсъдимия П.И.Ч., който като водач на л.а. “***” с ДК № СТ ***, нарушил

-чл.20, ал.1 от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.20, ал.2, изречение второ  от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Първата от посочените законови разпоредби съдът прие, че е нарушена, поради това, че подсъдимият, като водач е отклонил вниманието си от конкретната пътна обстановка, загубвайки по този начин контрол над управлявания автомобил. Доказателство за това му временно разсейване е фактът,  че преди и към момента на удара автомобилът е бил управляван с една и съща скорост, въпреки че подсъдимият като негов водач, е разполагал с възможност своевременно да възприеме препятствието пред фронта на автомобила си и чрез аварийно задействане на спирачната система да предотврати настъпването на произшествието. Второто от посочените правила за движение е нарушено за това, защото подсъдимият, като водач, не намалил скорост и не спрял, въпреки че обективно е имал възможност да възприеме опасността в своята лента за движение от разстояние, по-голямо от това на пълния спирачен път на автомобила му.  

Посочените  нарушения  на правилата за движение са  в  пряка причинна  връзка с настъпилото  пътно-транспортното произшествие, в резултат на което е настъпила  смъртта на К.И. Ч., ЕГН **********.

Подсъдимият П.И.Ч.  не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици,  резултат от поведението му при управлението на л.а. “Форд Фиеста”, но  е  бил длъжен  и е  могъл  да ги предвиди.

 

Поради гореизложеното съдът прие, че след като на   03.01.2014 г.,  по ПП –І–6,  в района на община Павел баня,  в зоната на км. 292+750,  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “***”, модел “***” с  ДК № СТ ***, в посока изток - запад,  е нарушил правилата за движение:

-чл.20, ал.1 от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

-чл.20, ал.2, изречение второ  от ЗДП,  съгласно която разпоредба водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, 

в резултат на което е предизвикал пътно транспортно произшествие с пътно превозно средство – конска каруца, управлявана от С.А.К., ЕГН ********** и  по непредпазливост  причинил смъртта  на пътуващата в управлявания от него автомобил К.И. Ч.,  ЕГН **********,  подсъдимият П.И.Ч. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.1, буква ”в” във връзка  с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

 

Относно наказанието:

За извършеното от подсъдимия П.И.Ч.  престъпление, законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от свобода.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия  П.И.Ч. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК: ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало; невисока степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС предвид  обстоятелството, че  до  извършване на пътно-транспортното произшествие същият е бил изряден водач на МПС с оглед на данните от справката за нарушител от региона; средна степен на обществена опасност на престъпното деяние, сравнена с тази  на  престъпления от същия вид  с оглед конкретното съдържание на нарушенията на ЗДП, довели до настъпване на съставомерния резултат и условията, при които са допуснати;  добрите характеристични данни за личността на подсъдимия – ****, баща на две отдавна навършили пълнолетие деца,  водещ уседнал начин на живот, изпълнен с ежедневни грижи към домашните животни, които отглежда, за да подпомага своя и на членовете на семейството си бюджет, ползващ се с добро име и авторитет сред съселяните си;  обстоятелството, че  още в хода на  досъдебното производство подсъдимият е  съдействал за установяване на обективната истина.

Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -  каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието  се  определя при условията на чл.58а  от НК.

Според  чл.58а, ал.1 НК,  при  постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като  се  ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

Преценявайки  горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива.

Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия П.И.Ч. наказание лишаване от свобода  към минималния размер на предвиденото в закона – две години и три месеца (27 месеца),  което след като бъде редуцирано с една трета  на основание чл.58а, ал.1 от НК,  се равнява на една година и 6 месеца (18 месеца) лишаване от свобода, на каквото го и осъди.

Отчитайки наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия П.И.Ч. наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.58а, ал.5 от НК, горепосоченият специфичен механизъм на определяне на наказанието е неприложим по отношение на наказанията по чл.37, ал.1, т.2 – т.11 от НК.

Изключително добрата характеристика на подсъдимия като водач на МПС до осъществяване на разглежданата пътно-транспортна злополука и конкретното съдържание на извършените  от него  нарушения  на правилата за движение  позволяват направата на извод, че установеното виновно поведение на подсъдимия като водач  може  да  бъде охарактеризирано като  нетипична, инцидентна  негова  проява като такъв. Поради това, на  основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови лишаване на подсъдимия П.И.Ч.  от  право да управлява моторно превозно средство за срок от  една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия П.И.Ч.  да заплати: 

-по бюджетната сметка  на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 248.00 лв.  (двеста четиридесет и осем лева) – разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство;

-на частния обвинител С.П.Ш., ЕГН  **********,***, сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото за адвокатска защита.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                  

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: