МОТИВИ

към присъда № 53/17.11.2014 год. по НОХ дело № 445/2014 год. по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора.

 

Обвинението против подсъдимия Д.Г.С. e за престъпление по чл.199, ал.І,т.3 и т.4 вр. с чл.198, ал.І вр.с чл.26,ал.І, вр. с чл.29, ал.І б.”а” и б.”б”  от НК за това, че в периода 17.01.2014 г. - 24.03.2014 г., в град Стара Загора, действайки при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 025/ две хиляди и двадесет и пет левa/ от владението на собствениците им - различни физически лица както следва:

На 17.01.2014 г. в град Стара Загора отнел чужди движими вещи-дамска чанта от изкуствена кожа, с две дръжки с цип на стойност 25 лева, 2 /два/ броя дамски несесери на стойност 30 лева /по 15 лева за брой/, пари- сумата от 1 лев, мобилен телефон, с логото на “М Тел" , марка   GSM- Радиотелефон", модел S319 на стойност 10.00 лева, дебитна карта на «Корпоративна банка" на стойност 0 лева, дебитна карта на банка "ЦКБ" на стойност 0 лева, 2 броя секретни ключа на стойност 6 лева / по 3 лева за брой/, всичко на обща стойност 72 / седемдесет и два/ лева от владението на Ж.Д.Д. ***;

На 18.01.2014 г. в град Стара Загора отнел чужди движими вещи-дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25 лева, лична карта на стойност 11 лева, дебитна карта на банка «Експресбанк" на стойност 0 лева, дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7 лева,пари-сумата от 70 лева, дамски златен пръстен 2 грама на стойност 91 лева, мобилен телефон, марка «Нокиа", модел 1200 на стойност 24 лева, зарядно устройство за мобилен телефон, марка «Нокиа" на стойност 0 лева, всичко на обща стойност 228/двеста и двадесет и осем/ лева от владението на С.Г.И. *** отнел чужди движими вещи - дамска чатна от изкуствена кожа на стойност 25 лева, мобилен телефон, марка «Нокиа", модел 1200 на стойност 24 лева, сумата от 700 лева, всичко на обща стойност 749 лева от владени на И.Я.С.- М. ***.03.2014 г. в град Стара Загора отнел чужди движими вещи дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25 лева, портмоне дамско от изкуствена кожа на стойност 7 лева, лична карта на стойност 11 лева, свидетелство за управление на МПС на стойност 11 лева, очила с диоптър на стойност 40 лева, кожен калъф за очила от изкуствена кожа на стойност 3 лева, чифт дамски ръкавици на стойност 10 лева, 6 броя секретни ключа на обща стойност 18 лева/по 3 лева за брой/, мобилен телефон, марка «Нокиа" на стойност 24 лева, пари - сумата от 161 лева, дебитна карта на "Фибанк" на стойност 0 лева, кредитна карта на "Фибанк" на стойност 0 лева, всичко на обща стойност 310 лева от владението на М.Г. *** отнел чужди движими вещи - дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 25 лева, портмоне, дамско от изкуствена кожа на стойност 7 лева, дебитна карта на банка "ОББ" на стойност 0 лева, дебитна карта на банка " ЦКБ" на стойност 0 лева, лична карта на стойност 11 лева, 12 броя секретни ключове на обща стойност 36 лева/ по 3 лева за бройка/, ключодържател, тип «портмоне" с капаче и цип, с емблемата на "Фолксваген" на стойност 4 лева, пари - сумата от 428 лева, всичко на обща стойност 511/петстотин и единадесет/ лева от владението на В.А.С. ***;

          На 24.03.2014 г.в град Стара Загора отнел чужди движими вещи - дамска чанта от естествена кожа на стойност 25 лева, портмоне, дамско от изкуствена кожа на стойност 7 лева, лична карта на стойност 0 лева, очила с диоптър на стойност 40 лева, 3 броя секретни ключове на обща стойност 9 лева/ по 3 лева всеки/, мобилен телефон, марка «Нокиа" на стойност 24 лева, пари- сумата от 50 лева, всичко на обща стойност 155 лева от владението на Е.Н.Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, а грабежът е придружен със средна телесна повреда спрямо Е.Н.Д., изразяваща се в счупване на големия въртел на лявата раменна кост, което е причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка, и е извършен в условията на опасен рецидив.

         По делото бяха приети за съвместно разглеждане предявени граждански искове срещу подсъдимия Д.Г.С. за обезщетение за  причинени с престъпното деяние имуществени вреди, както следва: от И.Я.С. – М. за сумата от 740 лева; от В.А.С. за сумата от 511 лева и от М.Г.Б. за сумата от 310 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата/за всички/.

         И.Я.С. – М., М.Г.Б. и В.А.С. бяха конституирани в качество на граждански ищци, а В. С. и частен обвинител.

         Съдебното производство се проведе по реда на Глава ХХVІІ НПК – съкратено съдебно следствие – чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият Д. С. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът констатира, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и въз основа на тях прие за установена следната фактическа обстановка:

Макар и само на 25 години, подсъдимият Д.С. е осъждан многократно (18 пъти) за тежки умишлени престъпления от общ характер, преимуществено за престъпления против собствеността. Последното наказание лишаване от свобода е изтърпял на 14.01.2014 год., когато е освободен от Затвора – гр.Стара Загора.

След освобождаването от затвора подсъдимият се установил в гр. Стара Загора и живял на адрес ул. „****” № ****, като там съжителствал с лице от женски пол. Тъй като нямал парични средства  се препитавал с полученото от предадени вторични суровини. Получените парични средства не достигали и подс. С. решил отново да извършва престъпления – грабежи.

На 17.01.2014год. – три дни след освобождаване от затвора, извършил първото деяние  в гр.Стара Загора. Около 06,00 часа св. Ж.Д.Ц. отивала на работа – детегледачка на частно, на ул. „****” № ***. Достигайки до входа на посочения адрес, св. Ц. се насочила да отвори входната врата на същия, тъй като тя била открехната. В този момент от вътрешната страна на жилищния вход изскочил мъж – подс. С., и я ударил с главата си напред, в областта на корема. С едната си ръка подсъдимият хванал дамската чанта на св. Ц., а с другата си ръка задържал нейната лява ръка. Св. Ц. се опитала да се съпротивлява на оказаната сила от подс. С., като същевременно извикала и за помощ. Изтощена от оказаната й сила св.Ц., пуснала дамската си чанта и видяла как подс. С. се отдалечава с нея, бягайки по ул. „Ген. Столетов” в посока запад. Пострадалата се опитала, бягайки да го настигне, но разбрала, че няма да може и се отказала. По време на нападението върху нея св.Ц. успяла да огледа нападателя си. В дамската си чанта от изкуствена кожа, съгласно назначената по делото съдебно-оценителна експертиза на стойност 25 лева, св. Ц. държала 2 бр. дамски несесери, на стойност общо 30 лева, по 15 лева всеки, пари – сумата от 1 лев, мобилен телефон с логото на “МТел”, “GSM – радиотелефон”, модел S 319, на стойност 10 лева, дебитни карти на „Корпоративна банка” и „ЦКБ”, без стойност и 2 бр. секретни ключове, на стойност 6 лева – по 3 лева за брой, всичко на обща стойност 72 лева.

           В хода на разследването по ДП е било проведено ПСД – разпознаване на лица и предмети и видно от протокол от 03.04.2014г. /на л.90, т.1 ДП/ св.Ц. е разпознала подс.С. като автор на деянието.

Второто деяние подсъдимият извършил на следващата сутрин - 18.01.2014 г. Около 07.30 часа св. С.Г.И. се отправила към работното си място – болница „Ниа Мед”, където работила като медицинска сестра.  Вървяла в посока юг, по ул. „Стефан Стамболов”, по пътното платно, тъй като нямало в този момент движение. В себе си носила дамска чанта и полиетиленова чанта с работните си дрехи. В този момент в гръб усетила някой със сила да издърпва дамската й чанта от ръката. Обръщайки се св. И. видяла непознат мъж, със слабо телосложение, облечен в тъмен спортен екип. Св. И. извикала за помощ, като този вик бил чут и от живущ в съседство мъж, а пострадалата се опитала да настигне нападателя си, но го изгубила от погледа си между паркираните в близост леки автомобили.

По-късно в хода на разследването св. И. разпознала нападателя си, в лицето на подс. Д.С..

В дамската си чанта от изкуствена кожа, съгласно назначената по делото съдебно-оценителна експертиза на стойност 25 лева, св. И. държала лична карта, на стойност 0 лева, дебитни карти на „Експресбанк”, без стойност, дамско портмоне от изкуствена кожа, на стойност 7 лева, пари – сумата от 70 лева, дамски златен пръстен – 2 грама, на стойност 91 лева, мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1200, на стойност 24 лева и зарядно устройство за мобилен телефон “Нокиа”, без стойност, всичко на обща стойност 217 лева.

На 26.01.2014 г., около 19,10 часа св. И.Я.С. – М. слязла на автобусната спирка на „БКП” в гр. Стара Загора и се отправила в посока дома си, на ул. „****” № ***, вх.***, който се намирал в северна посока, в близост до автобусната спирка. Св. С. – М. вървяла бавно и предпазливо, тъй като имало обилен снеговалеж и било заледено. В този момент усетила, че някой издърпва от ръцете й дамската й чанта и извикала да преустанови, но нападателят й, отнемайки чантата, побягнал в посока северозапад към УМБАЛ – гр. Стара Загора.

В дамската си чанта от изкуствена кожа, съгласно назначената по делото съдебно-оценителна експертиза на стойност 25 лева, св. С. - М. държала  пари – сумата от 700 лева и мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1200 на стойност 24 лева, всичко на обща стойност 749 лева.

След случилото се св.С. – М. се прибрала в дома си и разказала на близките си. Съпругът и сина й веднага излезли извън дома им, за да  обходят  района, с намерение да открият нападателя на св.С.-М.. При обхода, сина на св.С. – М.- св.Я.М. намерил дамската чанта на майка си в момент, в който видял млад мъж да я заравя в снега. След това св.С. – М. със съпруга си отишли във Второ РУ”П”-Стара Загора, носейки и дамската чанта, с останалото съдържимо в нея. От последната липсвали мобилния апарат, паричната сума от 700 лева и служебен пропуск за фирма „Металик”.

При извършено, по-късно в хода на досъдебното производство разпознаване св. С. - М. е разпознала подсъдимия като автор на извършения спрямо нея грабеж.

Такова процесуално-следствено действие е извършено и със св. Я.М. М.– син на св. С. – М., който също разпознал подс. С. като лицето, което заравяло чантата ма майка му.

Следващото деяние подс.Д. С. извършил на 10.03.2014 г. около 06,30 часа. В този час св. М.Г.Б. отивала на работа в Онкологичен център – гр. Стара Загора, където работила като санитар. Както всеки ден, и на тази дата св. Б. преминавала по един и същ пешеходен маршрут, а именно минавайки през южния вход на болницата, намиращ се под „Инфекциозно отделение” на УМБАЛ-Стара Загора, вървяла пеш в посока север, достигайки до „Белодробен диспансер”, а в последствие и до Онкологичен център – Стара Загора. Достигайки до диспансера от южната страна на алеята, усетила, че някой дърпа дамската й чанта отзад, която била с две къси дръжки и св. Б. я държала с лявата си ръка. Обръщайки се назад св. Б. видяла непознат млад мъж, който в този момент дръпнал силно чантата й за втори път и в следствие на упражнената спрямо нея сила я съборил на земята. Нападателят на св. Б. успял да вземе чантата й и побягнал бързо в посока юг.

Свидетелката Б. успяла добре да огледа нападателя си, който бил облечен със зелена шуба с качулка и тъмен панталон тип анцунг.

В дамската си чанта от изкуствена кожа, съгласно назначената по делото съдебно-оценителна експертиза на стойност 25 лева, св. Б.,  държала лична карта на стойност 0 лева, свидетелство за управление на МПС на стойност  0 лева, очила с диоптър на стойност 40 лева, кожен калъф за очила на стойност 3 лева, чифт дамски ръкавици на стойност 10 лева, 6 броя секретни ключа на обща стойност 18 лева, дебитна и кредитна карти на „Фибанк” без стойност, дамско портмоне от изкуствена кожа, на стойност 7 лева, пари – сумата от 161 лева и мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност 24 лева, всичко на обща стойност 288 лева.

При извършено в хода на разследването претърсване и изземване в дома, обитаван от подс.Д. С. *** е намерена найлонова черна торба, с намиращ се в нея зелен анорак и бледозелено яке с качулка. Това ПСД е извършено в присъствието на В.Б. Г. – жената, с която подсъдимият  е съжителствал и същата е дала обяснение, че намерените дрехи са притежание на подс.Д. С./л.63-л.67 ДП/.

Във връзка с дадени от подс. С., в хода на разследването обяснения на 03.04.2014 г. в гр. Стара Загора в двор на недвижим имот, находящ се на ул. „****” № *** са намерени вещи, собственост на св. Б., съдържащи се в кожено портмоне, явяващи се веществени доказателства по настоящото досъдебно производство. 

Вечерта на следващия ден - 11.03.2014 г. около 19,00 часа в гр. Стара Загора св. В.А.С. пътувайки с автобус № 14, слязла на автобусна спирка, находяща се на ул. „Ген. Столетов” в близост до казино „Палмс” с намерение да се прибере в дома си на ул. „***” № **.

Вървейки пеш по ул. „Георги Апостолов” се отправила в посока север. Било вече тъмно и уличното осветление работело. В този момент изведнъж усетила, че някой дърпа дамската й чанта, която същата държала свободно в дясната си ръка. Св. С. реагирала на оказаната й сила с дърпане на чантата и от нейна страна, съпроводено с викове за помощ, но нападателят й успял да скъса дръжките на чантата, взел я със себе си, и побягнал. Дръжките на дамската чанта останали у св. С.. Последната продължила да вика и побягнала след нападателя си, но не успяла да го настигне.

В дамската си чанта от изкуствена кожа, съгласно назначената по делото съдебно-оценителна експертиза на стойност 25 лева, св. С.,  държала дамско портмоне от изкуствена кожа, на стойност 7 лева, дебитни карти на ОББ и ЦКБ – без стойност, лична карта на стойност  0 лева, 12 бр. секретни ключа на обща стойност 36 лева, ключодържател тип портмоне с капаче и цип с емблемата на „Фолксваген” на стойност 4 лева и пари – сумата от 428 лева, всичко на обща стойност 500 лева.

На 24.03.2014 г. около 20,00 часа, прибирайки се от работа св. Е.Н.Д., работеща като фармацевт в аптека „Здраве” – гр. Стара Загора, пътувала с автобус № 17. Слязла на автобусната спирка на ул. „Ген. Столетов”, в близост до казино „Палмс”. Движейки се бавно в посока север, се отправила към дома си на ул. „Екзарх Антим І” № ****. Достигайки до жилищната кооперация, в която живее, в момента на отключване на входната врата на входа, усетила дърпане на дамската й чанта, която държала в лявата си ръка. Обръщайки се видяла непознат млад мъж, който продължил със сила да дърпа чантата й. Св. Д. се опитала да се съпротивлява, но изпуснала чантата си и от инерцията на упражнената спрямо нея сила била повлечена и паднала на земята върху лявата си ръка. Веднага след това усетила силна болка в областта на рамената става. Изправяйки се св. Д. успяла да види, че нападателят й тича заедно с дамската й чанта в посока парк„Аязмото”.

След нападението пострадалата, заедно със съпруга си, посетила спешен кабинет при УМБАЛ – Стара Загора, във връзка с продължаващите болки на раменната кост на лявото й рамо. Видно от заключение на СМЕ № 284/2014 г. пострадалата Д. в следствие на инцидента от 24.03.2014 г. е получила травматично увреждане – счупване на големия въртел на лявата раменна кост. Това счупване е от действието на твърди, тъпи предмети и добре отговаря да е получено по време и начин, отразени в свидетелските показания по досъдебното производство. Описаното травматично увреждане е от характер да причини трайно затруднение на движението на лявата ръка, което при правилно протичане на оздравителния процес е следвало да се възстанови за срок от около 1,5-2 месеца.

В дамската си чанта от естествена кожа, съгласно назначената по делото съдебно-оценителна експертиза на стойност 25 лева, св. Д.  държала дамско портмоне от изкуствена кожа, на стойност 7 лева, лична карта на стойност 0 лева, очила с диоптър на стойност 40 лева, 3 бр. секретни ключове на обща стойност 9 лева, мобилен телефон марка „Нокиа” на стойност 24 лева и пари – сумата от 50 лева, всичко на обща стойност сумата от 155 лева.


         От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подсъдимия Д. С. и от събраните в хода на досъдебното и съдебно  производство доказателства -  обясненията на подс.Д.С.-л.69-70 от ДП, показанията на свидетелите в хода на досъдебното производство - Ж.Ц. –л.80-81, С.И. -л.82, И.С. – М. - л.83-84 и л.86, Я.М. – л.85 и л.88, св. Д.Г. Д.– л.91, М.Б. – л.92, В.С. – л.93-94, Е.Д. – л.95, протокол за оглед на местопроизшествие – л.57-58, фотоалбум – л-59-61, протокол за претърсване и изземване-л.63-64, протокол за разпознаване на лица и предмети – л.87 и л.89-90, СМЕ – л.97-98, съдебно-оценъчна експертиза- л.104-110, протокол за доброволно предаване – л.117, справка за съдимост –л.203-209 от том 2, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка и 18 броя бюлетини за съдимост, писмо-справка от ГД”ИН” при МП/вх.№13288/12.11.2014 год./, съдът приема, че фактическата обстановка е установена и доказана по несъмнен  начин.

   

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

С оглед изложената по-горе фактическа обстановка съдът  прие, че подсъдимият Д.Г.С., от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 199, ал.І, т.3 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” вр. с чл.26,ал.І от НК, като в периода 17.01.2014 год. – 24.03.2014 год. в гр.Стара Загора действайки при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 981/хиляда деветстотин осемдесет и един/ лева от владението на собствениците им – от Ж.Д.Д. дв. вещи на стойност 72 лева, от С.Г.И. дв. вещи на стойност 217 лева, от И.Я.С. – М. дв. вещи на стойност 749 лева, от М.Г.Б. дв. вещи на стойност 288 лева, от В.А.С. дв. вещи на стойност 500 лева и от Е.Н.Д. дв. вещи на стойност 155 лева, без  тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, употребявайки за това сила, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Е.Н.Д., изразяваща се в счупване на големия въртел на лявата раменна кост, което е причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка.

От обективна страна доказано е, че с активни действия – употреба на сила, подсъдимият е отнел от владението на свидетелите Ж. Д., Ст. И., И. С. – М., М. Б., В. С. и Е. Д. движими вещи,вкл.пари, находящи се в техните дамски чанти.

Като задължителен признак от обективна страна на престъплението грабеж е настъпването на имуществена вреда за пострадалите, т.е. касае се материално/резултатно/ престъпление. Всички деяния са довършени, защото движимите вещи и пари са преминали във владение на подсъдимият Д. С., който се разпоредил с тях в личен интерес. В тази връзка съдът отчете, че по отношение на пострадалите С. И., М. Б., В. С., част от отнетите вещи са лични карти и свидетелства за правоуправление на МПС, които са оценени на по 11 лева и тази сума е включена в стойността  на отнетото имущество.  Тези вещи действително материализират права, но нямат определена стойност и не могат да бъдат предмет на съставното престъпление грабеж. В тази връзка и след приспадане на сумата от 44 лева, подсъдимият беше признат за невиновен и оправдан за разликата до 2 025 лева.

От обективна страна е налице и причинна връзка между противозаконните действия на подс. Д. С. и настъпилите вредни последици за пострадалите жени.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е осъзнавал, че със сила отнема движими вещи от пострадалите, предвиждал е, че със своите действия причинява на пострадалите имуществена вреда и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият Д. С. се е ръководел от користен мотив, той е преследвал една цел – незаконна облага за сметка на чуждо имущество.

Касае се за продължавано престъпление – извършени са шест отделни деяния, които от обективна страна поотделно осъществяват едно и също по вид престъпление – грабеж, извършени са в непродължителен период от време – от 17.01.2014 год. до 24.03.2014 год., при една и съща обстановка – нападение на жени, в тъмни часове от денонощието,  на улици, намиращи се в един и същи район  на гр.Стара Загора.

От субективна страна деянията са извършени при еднородност на вината – пряк умисъл. Всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна  продължение на предшестващите и заедно с повторяемостта на  обективните и субективните признаци на отделните деяния доказват вътрешната взаимовръзка и определеност на продължаваното престъпление.

Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив.

                Както се отбеляза, подсъдимият Д.С. е осъждан многократно (18 пъти), като последно с присъда  по НОХД № 1267/2012 г. в сила от 19.07.2013г. на Районен съд гр.Стара Загора за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което е следвало да се изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип.

     С Определение № 635/2012 г. на РС –Стара Загора по ЧНД № 1777/2012 г. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК са кумулирани наложените наказания по НОХД № 1046/2011 г., НОХД № 1343/2011 г. и НОХД № 1267/2012 г. – всички по описа на РС – Стара Загора, като на подс.Д. С. е определено едно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК е зачетено изтърпяното до този момент наказание по цитираните присъди. Определение е влязло в сила на 14.09.2012 г.

   Така определеното общо наказание е изтърпяно от Д. С. на 14.01.2014 г. с помощта на 2 м. и 10 дни от работа, видно от справка ЗД № 339/2011 г. на Затвора – гр. Стара Загора.

    Предишното наказание лишаване от свобода по НОХД №978/2010 год. на Районен съд гр.Стара Загора за срок от 6 месеца изтърпял на 23.12.2010 год., когато е освободен от Затвора гр.Стара Загора.

    При тези данни за предишните осъждания на подсъдимия Д.Г.С. деянието по настоящото дело се явява извършено при условията на опасен рецидив и при наличието условията на б”а” и б.”б” на чл.29,ал.І от НК. Това престъпление е извършено след осъждания на два или повече пъти на наказание лишаване от свобода, което е изтърпяно реално и от изпълнението на присъдите по последните две осъждания не е изтекъл срокът по чл.30,ал.І от НК.

  Налице е и втори квалифициращ признак на престъплението по чл.199,ал.І от НК – грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Е.Н.Д., изразяваща се счупване на големия въртел на лявата раменна кост. Според заключението на назначената по ДП СМЕ /л.96 – л.98/ описаното травматично увреждане е от характер да причини трайно затруднение на движението на лявата ръка, което при правилно протичане на оздравителния процес е следвало да се възстанови за срок от около 1,5-2 месеца,т.е. средна телесна повреда.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. С., съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуализация.

 

Съгласно първия принцип разпоредбата на чл.199, ал.І от НК предвижда наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет  години.

Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2, вр. чл.372 ал.4 от НПК при провеждане на съкратено съдебно следствие по делото при хипотезата на чл.371  т.2 от НПК, когато съдът постанови осъдителна присъда определя наказанието при условията на чл.58а от НК, съгласно който следва същото да се определи при разпоредбите на Общата част на НК/чл.54 НК/ и определеното наказание се намаля с една трета.

При индивидуализация на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете самокритично отношение към деянието и съдействието, което е оказал на разследващите органи в хода на ДП. В същото време следва да бъде отчетено, че дадените обяснения от подсъдимия и направените самопризнания не могат да се третират като смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване размера на наложеното наказание с оглед на това, че същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.58а НК. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението, вследствие на което той получава правото на редуциране на определеното наказание с една трета. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчетени самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която,  не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства за подс.Д. С. се  отчете   високата степен на обществена опасност на самия деец – само три дни от излизане от затвора извършва първото деяние. Въпреки младата възраст , предишните многобройни осъждания/извън тези от значение за квалификацията опасен рецидив/, налагат извод за вече трайно  утвърдени престъпни навици. Само по себе си престъплението е с висока степен на обществена опасност, а в случая са налице и два квалифициращи признака – деянието е извършено от подс. Д. С. при условията на опасен рецидив и с причиняване на средна телесна повреда на пострадалата Е. Д.. Не на последно място не може да не се отчете като отегчаващо вината обстоятелство, че в един кратък период от два месеца подсъдимият е извършил нападения на шест жени. Решението за извършване на престъплението е без никакви борба на мотиви за и против извършването. Това е още един белег за утвърдена линия на престъпно поведение, която характеризира в отрицателни план  личността  на подс. Д. С..

Личностовите данни за подсъдимия, налагат извод за налагане наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Възстановяването на социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение на подсъдимия Д. С. изисква същият да бъде изолиран от обществото за един по продължителен период. Очевидно е, че по нататъшно снизходително отношение с налагане на по-леко наказание ще е незаслужено, тъй като до момента не е дало резултат.

В тази връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че наказание в размер на 12 години лишаване от свобода ще е справедливо и във възможност да се постигнат целите на наказанието и на превъзпитаване на подсъдимия и изолиране от обществото, както и да се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

 С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ НПК и по – конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т. 2 НПК, и както се посочи, в този случай разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК задължава съда да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 58а НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 НК, като се редуцира с 1/3 определеното съгласно Общата част на НК наказание-чл.54 НК.

 Ето защо, прилагайки чл.58а,ал.І от НК съдът намали наказанието 12 год. лишаване от свобода с 1/3 и определи наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ години , което следва да се изтърпи от подс.Д. С. при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит” тип на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият Д.Г.С.  е задържан под стража, считано от 04.04.2014  год.

Предвид приложената на л.201 от ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия Д.Г.С. е безпредметно обсъждане на възможността за налагане на наказание конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

           По делото бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове от И.Я.С. - М. за сумата от 749 лева, от М.Г.Б. за сумата 310 лева и от В.А.С. за сумата от 511 лева, всички против подсъдимия Д.Г.С., представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата.

         Правно основание на приетите за съвместно разглеждане граждански искове е институтът на непозволеното увреждане. Съдът прие, че са налице всички елементи на сложния юридически факт по чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно от подсъдимия, в пряка причинна връзка, с което са настъпилите общественоопасни последици – имуществена вреда за И. С., М. Б. и В. С..

         Съдът уважи в пълен размер предявеният граждански иск от И. С. – М. за сумата от 749 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.01.2014 год. до окончателното изплащане на главницата.

         Съдът прие за доказани и предявените граждански искове на М.Г.Б. и В.А.С.  против подсъдимия Д.Г.С. до размера на 288 лева /за М. Б./ и до размера на 500 лева/за В. С./, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.03.2014 год. за М. Б. и 11.03.2014 год. за В. С., до окончателното изплащане на сумите,  като отхвърли като неоснователни и недоказани  исковете до размера на 310 лева/за М. Б./ и 511 лева /за В. С./. Исковете се отхвърлиха в тази им част, защото касаят вещи – лични карти и свидетелство за правоуправление на МПС, които материализират права, но нямат определена стойност/с.8 от настоящите мотиви/ .

         Върху уважената част на предявените граждански искове подсъдимият Д.Г.С. беше осъден да заплати държавна такса в размер на 61,48 лева по сметката на Окръжен съд – Стара Загора в ЦКБ, клон Стара Загора.

         Съдът осъди подсъдимия Д.С. да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата от 233,26 лева, представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство.

          Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществените доказателства да бъдат унищожени като малоценни вещи, а именно-                              По отношение на веществените доказателства съдът постанови, след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени като малоценни вещи, тъй като това са: тъмнокафяво кожено дамско портмоне, 1 бр. пластмасова карта с надпис Билла, 1 бр. червено на цвят картонче с надпис ЕВН, с изписан клиентски номер 25-70-35 и клиент 20172452095010, 1 бр. картонче с надпис ПНБ Париба - лични финанси, издадено на името на М.Б., ЕГН **********, 1 бр. картонче с надпис ВиК, 1 бр. розова на цвят бележка, издадена от Община Стара Загора, отдел „Местни данъци и такси” -  за закриване на партида на името на Б.П.Б., ЕГН **********, 1 бр. зелен анорак, 1 бр. бледозелено яке с качулка.

         

            Причини за извършване на престъплението – ниско правно съзнание, трайно утвърдени престъпни навици и стремеж на подсъдимия Д. С. по неправомерен начин да си набавя материални средства.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: