МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 52/17.11.2014г. по НОХД №  449/2014г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Производството е на основание чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.„а” и б. ”б” и чл.58а, ал.1 от НК като делото е разгледано по реда на Глава ХХVІІ -  чл.371 т.2 от НПК.

 

На 24.10.2014г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия Й.В.М. с ЕГН ********** за това, че на 26.08.2014г. в гр.Стара Загора, е отнел чужди движими вещи – част от златен синджир с дължина 15см. и тегло 2гр. на стойност 68лв. и златна плочка с тегло 5гр. на стойност 170лв., или всички вещи на обща стойност 238 лева, от владението на собственика Д.С.Д., с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив - престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и б.“б”от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително и от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да бъде определен при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед реда по който е протекло делото, а именно- съкратено съдебно следствие. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства като счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл.55 от НК е неприложима. Като смекчаващи вината обстоятелства приема, че следва да се отчете направеното самопризнание, а като отегчаващи- лошите характеристични данни и предишните му осъждания. Не взема отношение по отношение на начина на изтърпяване на наказанието както и по отношение на предвиденото кумулативно в закона наказание „Конфискация до една втора от имуществото на виновния”.

Служебният защитник на подсъдимия адв.В.К. счита, че с оглед направените пълни самопризнания от подзащитния и за извършеното, които са подкрепени от целия събран по ДП доказателствен материал, изразената критичност към извършеното престъпление, както и данните за самия деец /неговата млада възраст и тежко финансово състояние/,  на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер на предвиденото в закона наказание - в размер на 5 години, като с оглед реда на протичане на съдебното следствие да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

Подсъдимият Й.В.М. поддържа казаното от защитника си. Изразява съжаление за извършеното като заявява, че не знае защо краде. В последната си дума  моли съда „за една нормална присъда”.

По делото няма конституирани частни обвинители или граждански ищци и не са приемани за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалата срещу подсъдимия за претърпените вследствие на деянието имуществени и неимуществени вреди.

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, че при проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Й.В.М. е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер, включително и като пълнолетен, на „Лишаване от свобода” – ефективно, като релевантни към правната квалификация на настоящото деяние са осъжданията му, както следва:

С Присъда от 23.10.2008г. по НОХД № 1358/2008г. по описа на РС – Стара Загора, в сила от 08.11.2008г., за извършено на 30.01.2008г. престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4, 5 и 7, вр. с чл. 194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при първоначален „общ” режим.

С Присъда от 13.05.2009г. по НОХД № 272/2009г. по описа на ОС– Стара Загора, в сила от 29.05.2009г., за извършени на 16.11.2008г. и на 20.11.2008г. две престъпления по чл.198, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 10 месеца при първоначален „общ” режим, увеличено с една година по реда на чл.24 от НК, до размер на 3 години и 10 месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален „общ” режим.

С Присъда от 20.05.2009г. по НОХД № 748/2009г. по описа на РС– Стара Загора, в сила от 05.06.2009г., като за извършено на 05.11.2008г. престъпление по чл.198  от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, при първоначален „строг” режим.

С Определение от 07.07.2009г. по ЧНД № 1092/2009г. по описа на РС – Стара Загора, в сила от 23.07.2009г., му е определено общо наказание между наложените му по НОХД № 272/2009г. по описа на ОС – Стара Загора и НОХД № 748/2009г. по описа на РС – Стара Загора, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 10 месеца при първоначален „общ” режим, увеличено с една година по реда на чл.24 от НК, до размер на 3 години и 10 месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим.

Със същото определение е постановено наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено на осъдения по НОХД № 1358/2008г. по описа на РС – Стара Загора, да се изтърпи отделно от горната група, при първоначален „общ” режим. Това наказание е изтърпяно на 21.04.2010г. в Затвора – Стара Загора.

Общото наказание по НОХД № 272/2009г. по описа на ОС – Стара Загора и НОХД № 748/2009г. по описа на РС – Стара Загора, е изтърпяно на 11.10.2013г. в Затвора – Стара Загора.

Не са изтекли 5 години от изтърпяването на двете гореописани наказания „Лишаване от свобода”, наложени на осъдения по горецитираните НОХ дела, до извършване на престъплението, за което подсъдимият М. е предаден на съд с настоящия обвинителен акт, поради което същото се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” и б.”б” от НК.

На 26.08.2014г. около 09.00ч., св. Д.С.Д. *** и тръгнала пеша към сградата на „НИПИ”, находяща се на около 100-200 метра от автобусното обръщало на кв.„Л.” в гр. Стара Загора, в която сграда се помещавала фирмата, където свидетелката работела. Наближила сградата на Медицинския институт и започнала да се изкачва по външно стълбище от ул.„А.”, за да мине покрай сградата на института и да стигне до местоработата си, когато видяла две непознати лица от ромски произход, които в същия момент слизали по стълбите, движейки се срещу нея. Св.Д. успяла да огледа добре лицето и телосложението на по-високото от двете момчета, който й се сторил по-голям на възраст, около 20-25 - годишен, а именно подс.Й.В.М., придружаван от св.А.Й.С.в.

Изведнъж подс.Й.М. се засилил към св.Д.Д., при което последната инстинктивно стиснала с две ръце дамската си чанта, с мисълта да я опази от нападателя си. Стигайки до пострадалата обаче подсъдимият М. рязко посегнал към врата й, където същата носела златен синджир с дължина 60см. и тегло 8 грама, с окачена на него златна плочка с тегло 5 грама. Подсъдимият хванал синджира с плочката отпред, дръпнал го силно и успял да го скъса, като в ръката му останали златната плочка и част от златния синджир с дължина 15см. и тегло 2 грама, след което моментално хукнал да бяга в посока към кв.„Л.”, последван от св.А.С.

Св.Д.Д. слязла веднага обратно по стълбите, до ул.„А.”, за да извика за помощ, като в този момент до нея спрял полицейски автомобил, управляван от св.К.Ж.Г., полицай в група „ТП-изток” при 01 РУ „Полиция” – Стара Загора. Св.Г. слязъл от автомобила и св.Д. го уведомила, че току що е била ограбена от две лица от ромски произход, едно от които фактически е извършило грабежа, като му показала и посоката, в която лицата побягнали. Двамата свидетели се качили в служебния полицейски автомобил и тръгнали към кв.„Л.”, като в района на СОУ „Х.С.”. Минавайки от северната страна на училището, св.Д. видяла двете лица и ги показала на св.Г., който спрял автомобила до тях и им извикал да легнат на земята. Подсъдимият М. и св.С. не се подчинили на полицейското разпореждане и побягнали, като тичайки, в стремежа си да избяга по-бързо подсъдимият свалил якето си /сиво-черно на цвят, приложено като веществено доказателство по делото/ и го хвърлил на земята. Св.Г. сигнализирал за случая по телефона към ОДЧ и поискал съдействие от колегите си от 02 РУ„Полиция” – Стара Загора като в същото време започнал да преследва двамата роми с автомобила, в който била и св.Д.. Тъй като двете лица се насочили към трудно проходим с автомобил район, полицейският служител бил принуден да преустанови преследването и двамата с пострадалата се върнали до мястото, където подсъдимият М. изхвърлил якето си, за да изчакат идването на екипа от 02 РУ „Полиция” – Стара Загора. Малко след това на мястото пристигнал полицейски екип в състав св.С.С.С. и св.Е.С.Б. – полицаи в Група „ООР” при 02 РУ „Полиция” – Стара Загора, които се информирали за случилото се и прибрали якето на подсъдимия. Св.Стоилов сложил якето в чанта и придружаван от колегата си - св.Б. и пострадалата – св.Д., го занесъл веднага в полицейското управление, където с Протокол за доброволно предаване от 26.08.2014г. го предал за нуждите на разследването по досъдебното производство, образувано на същия ден в неотложен случай, по реда на чл.212 ал.2 от НПК, с разпит на св.Д.С.Д..

Два дни по-късно, на 28.08.2014г., подсъдимият Й.В.М. посетил дома на св.Г.М.Т. в кв.„Л.” в гр.Стара Загора, която познавал като съседка от квартала, живееща на същата улица, на която живеел и самият той. Обяснил й, че имал златна плочка, която бил взел от свой приятел и искал да я продаде за сумата от 90 лева, като предложил да я продаде на нея, уверявайки я, че няма да има проблеми с полицията. Св.Т. се съгласила, платила 90 лева на обвиняемия и взела златната плочка, без да знае, че същата е била отнета със сила от него два дни по-рано от владението на св.Д.С.Д..

По-късно св.Томова разбрала, че златната плочка е предмет на престъпление, като се явила в сградата на 02 РУ „Полиция” – Стара Загора и с Протокол за доброволно предаване от 11.09.2014г. предала вещта на водещия разследването по досъдебното производство.

С постановление на ОП – Стара Загора от 01.10.2014г. по реда на чл.111 от НПК, вещта е върната на пострадалата.

Видно от протокола за разпознаване на лица и предмети от 12.09.2014г., св.Д.С.Д. е разпознала подсъдимия Й.В.М. като извършител на грабежа.

Видно от заключението на изготвената и приложена по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице № 436/ 26.08.2014г., при прегледа на пострадалата Д.С.Д. са установени ивицести и линейни охлузвания по кожата над гръдната кост, отговарящи да са получени по начин чрез скъсване на златен синджир от врата, причинили страдание.

Видно от заключението на изготвената и приложена по досъдебното производство съдебно - оценъчна експертиза, 1бр. златна плочка с тегло 5гр. е на стойност 170лв., а част от златен синджир с дължина 15см. и тегло 2гр. е на стойност 68лв., или общата пазарна стойност на отнетите от владението на пострадала движими вещи е в размер на 238 лева.

При така описаната фактическа обстановка с деянието си подсъдимият Й.В.М. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК  за това, че на 26.08.2014г. в гр.Стара Загора е отнел чужди движими вещи – част от златен синджир с дължина 15см. и тегло 2гр. на стойност 68лв. и златна плочка с тегло 5гр. на стойност 170лв., или всички вещи на обща стойност 238 лева, от владението на собственика Д.С.Д., с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

Тъй като гореописаната фактическа обстановка в съдебно заседание не се отрича от подсъдимия, който признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за напълно установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка като приема за установено, че по описаният начин подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението  по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК.

Още на ДП подсъдимият е признал вината си, като в разпита си е разказал подробности как е извършил грабежа и е изразил съжаление за случилото се. В първото по делото заседание е направил искане за предварително изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение и с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК, съгласно която не може да откаже такова изслушване, когато са налице предвидените в закона основания, както и с оглед изявленията на подсъдимия, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт като изразява съгласие да не се събират повече доказателства за тези факти, е допуснал такова изслушване. След разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и след служебна проверка и преценка, че събраните на ДП на доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът е дал ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. С определение на основание чл.372, ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания от подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид гореизложеното както и във връзка с направените от подсъдимия пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обвинителния акт фактическа и правна обстановка. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по ДП № 732 /2014г. по описа на ІІ РУ”Полиция”-гр.Стара Загора,  доказателства-протоколи и други писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, а именно: докладна записка за получен сигнал вх.№ ЗМ-732 /26.08.2014г. до Второ РУ”Полиция” – гр.Стара Загора /л.3/; протокол за разпит на пострадалата Д.С.Д. /л.4/; постановление за привличане на обвиняем от 12.09.2014г./л.8/; протокол от 12.09.2014г. за разпит на обвиняем Й.В.М. /л.10/; постановление от 12.09.2014г. за вземане на мярка за неотклонение /л.11/; постановление за назначаване на сл.защитник /л.15/;  декларация за СМПИС /л.16/; справка за съдимост рег. № 3183 от 12.09.2014г. за подсъдимия Й.В.М.  издадена от Районен съд– гр.Стара  Загора /л.18/; СМЕ на живо лице № 436 /2014г. /л.23/; протокол от 12.09.2014г. за разпит на пострадалата Д.С.Д. /л.25/; протокол от 12.09.2014г. за разпит на  пострадалата Д.С.Д. /л.26/; протокол за разпознаване на лица и предмети /л.27/; протокол от 26.08.2014г. за разпит на свидетеля С. С.С./л.29/; протокол от 26.08.2014г. за доброволно предаване /л.30/; протокол от 26.08.2014г. за разпит на свидетеля Е.С.Б./л.31/; протокол от 28.08.2014г. за разпит на свидетеля К.Ж.Г. /л.32/; протокол от 11.09.2014г. за разпит на свидетеля Г. М.Т. /л.33/; протокол от 11.09.2014г. за доброволно предаване /л.35/; протокол от 11.09.2014г. за разпит на свидетеля А.Й.С. /л.36/; карта състояние на наказателно производство /л.38/; постановление от 12.09.2014г.  за изпращане на ДП по компетентност на ОП –Стара Загора /л.40/; постановление от 12.09.2014г. от ОП-Стара Загора /л.42/; постановление от 15.09.2014г. за привличане на обвиняем /л.44/; протокол от 15.08.2014г. за разпит на  обвиняемия Й.В.М. /л.46/; протокол от 15.09.2014г. по ЧНД № 394 /14г.  на  ОС гр.Стара Загора /л.48/;  постановление от № 3695 /01.10.2014г. от ОП-Стара Загора /л.51/; разписка от 08.10.2014г./л.53/; заключение на съдебно-оценъчна експертиза изпълнена от Ц.П.К./л.55-58/; протокол от 11.09.2014г. за разпит на св.Г. М.Т. /л.59/; протокол за изземване на следи и миризми от 26.08.2014г. /л.60/; постановление от 09.10.2014г. за привличане на обвиняемия Й.В.М. /л.63/; протокол от 09.10.2014г. за разпит на  обвиняемия Й.В.М. /л.65/; декларация за СМПИС /л.66/; уведомително писмо до АК-гр.Стара Загора /л.67/; протокол за предявяване на разследването от 09.10.2014г. /л.68/;  мнение за предаване на съд на обвиняемото лице от 14.10.2014г. /л.69/. Същите са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране, а също така и от изисканите служебно и приети в съдебната фаза на процеса: актуална справка за съдимост рег. № 3868 от 31.10.2014г. за подсъдимия Й.В.М.  издадена от Районен съд– гр.Стара  Загора  ведно с 11бр. бюлетина за съдимост; и актуална справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България относно водените и неприключили към дата 23.10.2014г. ДП спрямо подсъдимия.

Поради което и с оглед направените пълни самопризнания на подсъдимия в настоящия наказателен процес, и реда, по който протече съдебното следствие, съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият М. е безспорният извършител на деянието, и същото е извършено именно по начина, по който това е описано в обстоятелствената част на  обвинителния акт.

Поради което и с оглед всичко гореизложено съдът прие, че по описания начин с деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б.„а” и б. „б”от НК, за което съдът го призна за виновен.

ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО и ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Според доктрината и съдебната практика грабежът е съставно престъпление, което се състои от два акта: принуда, изразяваща се в прилагането на физическа сила или психическо въздействие, което представлява улесняващия акт, и втори акт, изразяващ се в отнемане на вещта, при което противозаконно /без съгласието/ на собственика вещта преминава във фактическата власт на дееца с намерение противозаконното да я присвои. Принудата, в случая осъществена чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалата, посредством която чантата е била издърпана от ръцете и/, е била необходима за отнемане на вещите. В случая при извършване на деянието подсъдимият М. е действал със съзнанието, че прилага сила върху пострадалата, за да отнеме  вещите от владението им.

От субективна страна престъплението също е доказано по безспорен начин. Грабежът подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл – деецът трябва да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането. Тези обстоятелства също не се оспорват от подсъдимия М. предвид направените от него пълни самопризнания.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият М. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено- опасните последици, като е искал и целял настъпването им, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл /по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. От субективна страна при това деяние освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде доказано и намерението за противозаконно присвояване на чуждите вещи. В случая с оглед направените от подсъдимия М. самопризнания съдът прие, че вината на подсъдимия, вкл. и присвоителното намерение, е безспорно доказана.

С оглед на което съдът прие, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен в извършване на деянието по отношение на горепосочената вещ както от обективна, така и от субективна страна, и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.29, ал.1 б.„а” и б.„б”от НК.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Разпоредбата на чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК предвижда налагането на наказание в размер от пет до петнадесет години „Лишаване от свобода” и кумулативно- конфискация до една втора от имуществото на виновния.

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ - чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а само когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Т.е. приложението на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от подсъдимия и наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства /арг. от чл.58а, ал.4 от НК/.

За да бъде наложено справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на извършеното престъпление/обществената му опасност/, както и на личността на дееца и целите на чл.36 от НК за индивидуалната и генералната превенция. Съдът обаче прие, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства извън направеното от подсъдимия самопризнание, във връзка с което същият задължително получава предвиденото в закона смекчаване на наказателната отговорност. Поради което не е налице основание при определяне на наказанието да бъде приложена и разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК /респ. вместо чл.58а, ал.1 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК/. Освен това, независимо от начина на протичане на съдебното следствие, последната би могла да бъде приложена винаги, когато и най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко. В случая не се касае и до опит, тъй като деянието е довършено, и вещта не е била възстановена на пострадалата /макар и впоследствие да е намерена и върната но не в нейната цялост, а само златната плочка/.

При обсъждане на въпроса за определяне размера на наказанието съдът прие, че в случая е налице висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като същото е извършено в централната градска част на гр.Стара Загора по време, когато пострадалата е отивала на работа, и само по себе си това деяние е едно от най-разпространените в последно време умишлени дейния с тежки последици за личността и имуществото на гражданите. Освен това е налице и висока степен на обществена опасност на дееца. Подсъдимият М., видно от справката му за съдимост, е лице, което системно извършва престъпления, не полага обществено- полезен труд и налаганите му наказания по привилегирования за това процесуален ред до момента не са дали резултат и не са постигнали превантивно и превъзпитателно въздействие. Същият перманентно извършва дребни престъпления против собствеността на гражданите, за които е осъждан на ефективни наказания лишаване от свобода, а престъпната му деятелност е станала начин на живот. Поради което съдът не възприе довода на защитата, че бил извършил настоящото деяние само поради това, че бил в тежко финансово състояние. Предвид многократните му осъждания на наказания лишаване от свобода, групирани на основание чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 от НК, увеличавани с оглед разпоредбата на чл.24 от НК, не може да се приеме, че обществото не е полагало усилия чрез правоохранителната система да изкорени престъпните му навици и да го превъзпита. Дори в дадената му от съда дума за лична защита подсъдимият не се разкая искрено за извършеното като само формално изрази съжаление за извършеното и заяви, че е взел решение за извършване на деянието, тъй като е бил „малко пиян”. Същият предвид многобройните си осъждания е наясно, че след формално признаване на вината би могъл да се възползва от преимуществата на закона, и че извършвайки дребни кражби и грабежи на стойност по-малка от минималната работна заплата, ще получи „нормално” според собствените му думи наказание. Поради което съдът прие, че се касае само до формално и декларативно изразено съжаление за извършеното.

Предвид изложеното при индивидуализацията на наказанието съдът прие, че в случая наред със смекчаващите вината обстоятелства, а именно: млада възраст, тежко материално и социално положение, неособено висока стойност на предмета на престъплението - под минималната за страната работна заплата към момента, съдействие при разследването, следва да бъдат отчетени и множеството отегчаващи вината и отговорността обстоятелства, а именно: обременено съдебно минало, лоши характеристични данни, трайно изградени престъпни навици и упоритост при осъществяване на престъпните намерения предвид предишните му осъждания все за извършени тежки умишлени престъпления извън квалификацията на настоящото деяние. Съдът не уважи искането за повторно отчитане на направеното от подсъдимия самопризнание при индивидуализацията на наказанието. С оглед съдебната практика веднъж отчетено при редукцията на наказанието самопризнанието не може да бъде отчитано втори път при индивидуализацията му. Посочените по-горе обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително го задължават да определи наказанието в размер, който да съответства на принципа на справедливост. Предвид което съдът счете, че в рамките на този предел наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не на самия минимум на предвиденото в закона наказание, а малко над него. Гореизложеното дава основание наказанието на подсъдимия да бъде определено под средата на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода /от 10 години/, а именно в размер на 6 години. Поради което съдът определи наказанието на подсъдимия в този размер. Съдът определи същия като взе предвид, че един по-нисък от посочения размер наказание лишаване от свобода с оглед гореизложените обстоятелства, не би удовлетворил целите на чл.36 от НК, и единствено този размер според съда е най-подходящ и целесъобразен в настоящия случай. С оглед процедурата на протичане на съдебното следствие и на основание чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета като определи същото в размер на 4 години.

Съдът прецени, че с оглед данните от самоличността и декларацията за СИМС на подсъдимия М., а именно, че същият е безработен, в тежко материално и социално положение и няма имущество, от което да се издържа, не е целесъобразно налагането на другото комулативно предвидено в чл.199, ал.1 т.4 от НК наказание - „Конфискация до една втора от имуществото на виновния”. С оглед на което не наложи такова наказание.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което осъденият Й.В.М. с ЕГН **********, е бил задържан с МН „Задържане под стража” по досъдебно производство № 732/ 2014г. на ІІ РУ “Полиция” – гр.Стара Загора, считано от 11.09.2014г..

 

ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

Съдът прецени, че с оглед липсата на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК /многократни ефективни осъждания, извършване на настоящото деяние в условията на опасен рецидив, налагане на наказание над 3 години  и липсата на всякакъв коректив в поведението му/ и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на  осъдения, не са налице предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК, е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради което определи подсъдимият М. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание в размер на четири години „Лишаване от свобода” в затвор на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “строг” режим, на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

Тъй като подсъдимият е признат за виновен и му е наложено съответното наказание по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл.189, ал.1 от НПК, същият бе осъден да заплати на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по ДП разноски в размер на сумата от 30 лв./тридесет лева/.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът постанови веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. яке, сиво-черно на цвят, след влизане на присъдата в сила да бъде върнато на собственика му.

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите на обществото, и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                                                                                   СЪДИЯ: