МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №1/08.01.2015г. ПО НОХД №  458/2014г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

Производството е на основание  чл. 278 ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК като делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ -  чл.371 т.2 от НПК.

На 06.11. 2014 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора против подсъдимия Т.Г.Б. затова, че през месец януари 2008 година в землището на село **** общ. **** обл.*** открил и през периода м.01.2008-12.03.2014 година в село ****, община *****, обл.****, държал културни ценности както следва: 2 броя средновековни пръстени от XII-XIV век, апликация- бронзова, средновековна, тока-бронзова, антична, част от възпоменателен кръст - бронз, бронзова монета- император Константин, Хераклея, бронзова монета- император Константин, Трир, бронзова монета- Лизимах 306-281г. преди Христа, бронзова монета- Филип II Македонски, бронзова монета- скифат, Комнините XIIвек, монета- сребро, Домициан, 80г. след Христа, монета- сребро, Марк Аврелий 161-180г. след Христа, 7 броя бронзови монети- антични, IV в., 12 броя бронзови монети-антични, 4 броя византийски монети- средновековни и монета- османска, сребро, и в продължение на седем дни от откриването им не съобщил на власттапрестъпление по чл. 278 ал.1 от НК.

                Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително и от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт, като предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да бъде определен при условията на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед реда по който е протекло делото, а именно- съкратено съдебно следствие. Счита, че в конкретния случай наказанието „глоба” е неудачно спрямо подсъдимия предвид установените обстоятелства, че при предходно осъждане такова му е било налагано, но глобата не е била заплатена в полза на Държавата и по този начин не са постигнати целите на налагането на наказанието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именнно, че: подсъдимият упражнява трудова дейност и към момента срещу него не се образувани и не се водят други наказателни производства, поради което са налице добри характеристични данни, въпреки предишните му осъждания и реабилитации за извършени от него престъпления, за които е бил осъден на наказание „лишаване от свобода” и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и за което административно наказание същият не е реабилитиран. Намира, че спрямо подсъдимия Б. са налице отегчаващи вината обстоятелства, а именно: дълго продължителният период на държание на вещите, предмет на престъплението- от 2008г. до 2014г., както и целенасоченото търсене на вещите с метален детектор/веществено доказателство по делото/. Предвид което счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в рамките на около една година, което съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, във ар. с чл. 58а НПК, следва да бъде редуцирано с 1/3, или в размер на 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за минималния изпитателен срок от три години. Взема становище относно приложените по делото ВД като счита, че вещите културни ценности и металдетекторът марка „Голден маск 3” на основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК, следва да бъдат отнети в полза на държавата,  а останалите вещи, непредставляващи културни ценности и неотносими към предмета на престъплението на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК да бъдат върнати на подсъдимия.

           Служебният защитник на подсъдимия адв. А.К.А. *** счита, че обвинението предвид събраните по ДП доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание по фактите е доказано по категоричен начин. По отношение на наказанието намира, че съдът следва да наложи на подзащитния му предвиденото в нормата на чл. 278, ал.1 от НК алтернативно наказание „глоба” в размер около минимума. Мотивира това си становище с обстоятелството, че се касае за културни ценности, които не са намерени в обект, който е обявен за национален или културно-исторически, и че същите са такива, които по естеството си, както и оценката от експерта са със значително ниска културна и историческа стойност, както и с чистото съдебно минало и отношението на подзащитния му към процеса на разследването/оказаното съдействие и направени пълни самопризнания както на ДП, така и пред съда/. Намира, че обстоятелството, че същият не е заплатил наложената като наказание глоба по предходно осъждане не представлява такава пречка с оглед формалната културно-историческа стойност на вещите, предмет на престъплението.

           Подсъдимият Т.Г.Б. поддържа казаното от защитника си и в последната си дума отново изразява съжаление за извършеното като заявява, че не е оценил обстоятелството, че намерените вещи представляват културни ценности, и че ако е знаел това, е щял да ги предаде на музея, както и че това е дейност, с която се занимават много хора в неговия край, и се предава от поколение на поколение.

            

             ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

           В обстоятелствената част на обвинителния акт се твърди, и съдът с оглед характера на настоящото производство като съкратено такова- с признаване на фактите по обстоятелствената част от обвинителния акт, прие, че при проведеното разследване е изяснена напълно и безспорно следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият Т.Г.Б. е роден на *** ***, но живее в гр.*****. Същият е със средно образование, упражнява трудова дейност- работи като ******, има семейство.

Въпреки че живеел в гр. ****, същият често посещавал родното си село, където имал наследствена къща, като една от причините за това била търсене на  културно- исторически ценности в този край, който  според него е исторически богат. За да може да осъществява тази дейност по- добре, на 21.08.2007 г. подсъдимият Б. си закупил на свое име и металдетектор м.”Голден маск 3” със зарядно устройство и търсеща сонда мод.DD 32см./ видно от приложеното ксерокопие от пощенска пратка и от гаранционна карта № 1632/ 21.08.2007 г., издадена на негово име- л. 38 от ДП/.                             

През м.януари 2008 г. подсъдимият Б. отишъл в с.***** като взел със себе си металдетектора и с негова помощ започнал да търси културни ценности, обикаляйки околностите на селото. По този начин намерил в землището на село ***** множество метални предмети и монетиобщо 87 на брой, а именно: 36 културни ценности, представляващи метални предмети и монети, намиращи се на съхранение в *****, а именно: 2 броя средновековни пръстени от XII-XIV в., апликация- бронзова, средновековна ,тока-бронзова,антична, част от възпоменателен кръст - бронз, бронзова монета- имп.Константин, Хераклея, бронзова монета- имп.Константин, Трир ,бронзова монета- Лизимах 306-281г. пр.Хр. ,бронзова монета- Филип II Македонски,бронзова монета- скифат, Комнините XIIв. , монета- сребро, Домициан, 80г. сл.Хр. ,монета- сребро, Марк Аврелий 161-180г. сл.Хр., 7 броя бронзови монети- антични, IV в., 12 броя бронзови монети-антични, 4 броя византийски монети- средновековни и монета- османска, сребро, както и 51 броя метални предмети и монети, непредставляващи културни ценности: 15 бр. монети / напълно обезличени/, 4 бр.стотинки от 1937г. / с номинал 50 ст./,монета от 10 ст. от 1951г.,2 бр.монети от 5 ст. от 1913г. и от 1951г.,13 бр. съвременни обезличени монети, турска счупена на две части монета, турска монета, метален жетон,2 бр.метални знаци от фуражки, 2 бр. пръстеновидни предмети, плочица на пръстен, 8 бр. метални части.

Въпреки намирането на множеството старинни метални предмети и монети включително средновековни и антични такива, подсъдимият Б. не уведомил никого за тях, а  отнесъл всички намерени предмети и монети в къща в село *****, общ.****, обл.****, намираща се на ул.”****” **, обитавана освен от него, и от *****. Там между оставените на съхранение други негови вещи и багаж подсъдимият оставил откритите предмети и монети, като ги съхранявал в стая на втория етаж на къщата, ползвана от него и сина му. Подсъдимият Б. държал предметите от намирането им през м.01.2008г. като нито в седемдневен срок, нито по-късно съобщил на орган на властта за откриването им.

На 12.03.2014г. по сигнал за държане на наркотични вещества против **** на подсъдимия Т.Б.- Г. Б.,*** било извършено претърсване, при което наред със суха зелена тревиста маса, реагираща на полеви наркотест на канабис, са намерени и иззети държаните там от подсъдимия Т.Б. 87 броя метални предмети и монети, намерени от него през м.01.2008г. в землището на с.*****, както и металдетектор м.”Голден маск 3”, електронна везна и УВ лампа/видно от протокол за претърсване и изземване от същата дата- на л. 9 от ДП/, одобрен от съдия с разпореждане от тази дата/ на л.8 от ДП/.

От приложения по делото Протокол 17/2014г. на Регионален исторически музей Стара Загора и 17 броя експертни заключения / стр.19-35 от ДП/ се установява, че 36 броя от откритите и държани от подсъдимия Б. общо 87 предмети и монети представляват културни ценности, а именно: 2 броя средновековни пръстени от XII-XIV в., апликация бронзова, средновековна XII-XIV в., тока бронзова, антична II-IV в.,част от възпоменателен кръст- бронз, бронзова монета- имп.Константин, Хераклея, 320г., бронзова монета- имп.Константин, Трир-332-324г., бронзова монета- Лизимах 306-281г. пр.Хр., бронзова монета- Филип II Македонски, 306-281г. пр.Хр., бронзова монета- скифат, Комнините XIIв., монета- сребро, Домициан, 80г., монета- сребро, Марк Аврелий 161-180г., 7бр. бронзови монети- антични, IV в., 12бр. бронзови монети-антични, 4 бр. византийски монети- средновековни и монета- османска, сребро.

По това обвинение подсъдимият Б. е дал обяснения още на ДП, включително и в разпита си пред съдия от ОС-Стара Загора, като се е признал за виновен и е изразил съжаление за стореното.       

           Подсъдимият Т.Г.Б., видно от справката му за съдимост и приложените към нея 3 броя бюлетини, е неосъждан/ въпреки че два пъти е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода”, за които е реабилитиран/, а по НЧХД 222/2008г. по описа на РС-Казанлък е освободен от наказателна отговорност на осн.чл.78а от НК с налагане на адм. наказание- „Глоба” в размер на 1 000 лв.. Глобата не е  платена до настоящия момент, въпреки че наказанието е било приведено в изпълнение и във връзка с нея е издаден изпълнителен лист /видно от писмо на РС-Казанлък на л.98 от ДП/, и е образувано изпълнително дело № 379/ 2005 г., по което задължението не е изплатено/видно от писмо изх. 0379//20.08.2014г. на ТД на НАП-Пловдив - л.70 от ДП/. Последното бе установено и при проведеното съкратено съдебно следствие чрез изискване на нова справка за съдимост и бюлетини към нея/ на л. 22- 25а от настоящото дело/ и чрез извършена устна справка /чрез разговор по телефон със служител от ТД на НАП- ***** Н. А., видно от отразеното върху справката за съдимост от деловодителя при наказателно отделение на ОС- Стара Загора П. Д./. Представените в съдебно заседание от подсъдимия Т. Б.- покана за доброволно изпълнение и писмо до подсъдимия от ЧСИ Д. Ц., касаят образувано по повод гражданско дело № 752/ 2010 г. по описа на РС. Гр. Казанлък изпълнително дело № 20108720401342, във връзка с изпълнение по това дело, а не изпълнително дело № 379/ 2005 г., образувано във връзка с наложеното му по НЧХД № 222/ 2008 г. по описа на КРС наказание „глоба” в размер на 1000 лв., по което не са заплатени и разноските.

              Обвинението се доказва от събраните в хода на ДП № 805/2014г. по описа на РУ ”Полиция” – гр. Казанлък писмени документи, съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, приобщени като доказателства по настоящото дело по съответния процесуален ред, а именно: постановление за привличане на обвиняем /л. 3/, протокол за разпит на обвиняем Г. Т. Б. /л. 4/, протокол за разпит на свидетел Т.Г.Б. /л. 5/, разпореждане за одобряване на претърсване и изземване по НЧД № 284-Д/14г. /л.8/, протокол за претърсване и изземване /л.9/, постановление за назначаване на експертиза /л.15/, копие от протокол за претърсване и изземване с фотоалбум и препис /л.9, л.12-14, л.58/, комплексна нумизматика-археологическа експертиза /л.15-35/, копие от гаранционна карта № 1632/21.08.07г. /л. 38/, удостоверение от РИМ-Стара Загора /л. 16/, протокол № 17/29.04.14г. /л. 17-18/, експертно заключение /л.19-35/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 37/, разписки /л. 38/, приемо-предавателен протокол /л.39/, протокол за разпит на обвиняем Т.Г.Б. /л. 54/, протокол за разпит на свидетел Р. Ж. К. /л. 59/, протокол за разпит на свидетел Т. Г.Б. /л.60/, протокол за разпит на свидетел Г. Т. Б. /л.61/, протокол за разпит на свидетел П. К. К. /л.62/, протокол за разпит на свидетел Т.Г.Б. /л. 63/, постановление за назначаване на експертиза /л.67/, заповед № 37/18.03.2014г. – РИМ – Стара Загора /л. 68/, писмо от ТД на НАП – гр. Пловдив /л.70/, предавателен протокол /л. 72/, свидетелство за съдимост Рег. №257/17.06.2014г, ведно с 3 броя справка за съдимост /л.101-105/, приемо-предавателен протокол /л.106/,  декларации за СМПИС /л.107/, характеристична справка /л. 108/, както и от изисканите служебно и представени по настоящото дело такива: актуална справка за съдимост на подсъдимия с рег. № 470 от 08.12.2014г., издадена от Районен съд – гр. Свиленград,  ведно с 3 /три/ броя бюлетини за съдимост и 1 бр. справка Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към дата 04.11.2014г. относно наличието на водени към момента ДП спрямо подсъдимия, както  и веществените доказателства по делото, предявени на подсъдимия, а именно: ВД непредставляващи културни ценности: 15 бр. монети /напълно обезличени/, 4 бр. стотинки от 1937г. /с поминал 50 ст./, монета от 10 ст. от 1951г., 2 бр. монети от 5 ст. от 1913г. и от 1951г., 13 бр. съвременни обезличени монети, турска счупена на две части монета, турска монета, метален жетон, 2 бр.метални знаци от фуражки, 2 бр. пръстеновидни предмети, пръчица на пръстен, 8 бр. метални части, общо 51 броя метални предмети и монети, както и тези по приложения снимков материал към експертизите за КЦ, намиращи се на съхранение в РИМ- Стара Загора: общо 36 броя метални предмети и монети, представляващи културни ценности, а именно: 2 броя средновековни пръстени от XII-XIV в., апликация- бронзова, средновековна ,тока-бронзова,антична, част от възпоменателен кръст - бронз, бронзова монета- имп.Константин, Хераклея, бронзова монета- имп.Константин, Трир ,бронзова монета- Лизимах 306-281г. пр.Хр. ,бронзова монета- Филип II Македонски,бронзова монета- скифат, Комнините XIIв. , монета- сребро, Домициан, 80г. сл.Хр. ,монета- сребро, Марк Аврелий 161-180г. сл.Хр., 7 броя бронзови монети- антични, IV в., 12 броя бронзови монети-антични, 4 броя византийски монети- средновековни и монета- османска, сребро; а също така и от приложените по ДП ВД: 1 бр. металдетектор м.”Голден маск 3”, 1 бр. УВ лампа и 1бр. ел. везна, посредством които е било извършено деянието.

С оглед назначената по ДП комплексната архитектурно нумизматична акспертиза/КАНЕ/, представляваща 17 броя експертни заключения,/ изготвени съгласно протокол № 17/ 29.04.2014 г. от назначената със заповед на началника на РИМ- Стара Загора идентификационна комисия/ л.17-35 от ДП/ се установява, че част от намерените общо 87 предмети и монети открити и държани от подсъдимия Б., качеството на  движими културни ценности имат общо 36 от тях. Стойността на тези 36 броя предмети и монети, представляващи културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство, тъй като са археологически и исторически обекти от минали епохи, които не са били регистрирани и идентифицирани в РИМ- Стара Загора, се равнява на сумата от 222 лева. Касае се обаче до несъставомерен признак на деянието, поради което това обстоятелство в случая няма значение. Освен това за науката и историята, както и за националното самочувствие тази стойност по принцип е несъизмерима, поради което именно се преследва от закона.

При така описаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл.  278 ал.1 от НК, затова, че през месец януари 2008 година в землището на село **** общ. ***** обл.****, открил и през периода м.01.2008-12.03.2014 година в село *****, община ****, обл.****, държал културни ценности както следва: 2 броя средновековни пръстени от XII-XIV век, апликация- бронзова, средновековна, тока-бронзова, антична, част от възпоменателен кръст - бронз, бронзова монета- император Константин, Хераклея, бронзова монета- император Константин, Трир, бронзова монета- Лизимах 306-281г. преди Христа, бронзова монета- Филип II Македонски, бронзова монета- скифат, Комнините XIIвек, монета- сребро, Домициан, 80г. след Христа, монета- сребро, Марк Аврелий 161-180г. след Христа, 7 броя бронзови монети- антични, IV в., 12 броя бронзови монети-антични, 4 броя византийски монети- средновековни и монета- османска, сребро, и в продължение на седем дни от откриването им не съобщил за това на властта.

Тъй като гореописаната фактическа обстановка в съдебно заседание не се отрича от подсъдимия, който признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за напълно установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка като приема за установено, че по описаният начин подсъдимият Б. е  осъществил от обективна и субективна страна основния престъпен състав на престъплението  по чл.  278 от НК, а именно това по чл. 278, ал.1 от НК.

         Предвид гореизложеното както и във връзка с направените от подсъдимия пълни самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът счете, че по безспорен начин е установена описаната в обвинителния акт фактическа и правна обстановка, подкрепяща се напълно от събраните на ДП доказателства. Поради което прие, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по безспорен начин.

 

                       ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО и ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

          „Културна ценност” по смисъла на чл. 7 от Закона за културното наследство представлява нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие или дейност, …, което е от значение за индивида, общността, или обществото, и има научна или културна стойност; нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие, което има научна или културна стойност, и е от значение за БПЦ и другите регистрирани вероизповедания, фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност, и могат да бъдат определени като масов материал.”

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 278, ал.1 от НК има усложнена конструкция, тъй като изисква от обективна страна да бъде установено извършването на два акта: откриването на културната ценност/КЦ/, и несъобщаването за това на властта в продължение  на седем дни. Деянието се счита довършено след изтичане на този срок. Предвидени са и квалифицирани случаи на това престъпление като с оглед предмета, ако КЦ е с висока научна или художествена стойност, наказателната отговорност е по-висока- чл. 278, ал.2 от НК.

В настоящия случай предвид гореизложеното не се касае до по-тежко квалифицирания състав на това престъпление, тъй като намерените и държани от подсъдимия Б. КЦ безспорно не са с такава висока научна или художествена стойност, като тук стойността на предметите или монетите не е от значение за съставомерността на самото деяние. Осъществени са обаче от подсъдимия и двата акта на изпълнителното деяние- откриване и несъобщаване в продължение на 7 дни на властта за намерените КЦ. Поради което от обективна страна деянието е доказано по несъмнен начин. Съдът прие, че и от субективна страна също е безспорно доказано, че при извършване на деянието подсъдимият е действал със съзнанието, че е намерил такива културни ценности, и че в 7-дневен срок не е съобщил за това на властта. Без правно значение е становището му, че не е предполагал, че това са културни ценности, както и че всички в неговия край, който е исторически богат, се занимават с такава дейност, като в неговото семейство това се практикува от поколения. С оглед видимата им от пръв поглед нумизматична стойност съдът прие, че същият много добре е бил запознат с това, още повече, че целенасочено се е занимавал с това, а и в случая намира приложение известния  от римско време постулат, че „Незнанието на закона никого не оправдава”. Освен това  държането и съхранението дори на монети и части от монети или метални предмети, очевидно без такава стойност, представлява индиция, че дори и да не е знаел с категоричност, същият е смятал, че се касае до културни ценности, независимо че някои от  държаните и непредадени предмети и монети при извършените експертизи са се оказали без такава културно- историческа стойност. Намерения металдетектор, който представлява предмет за по- лесно откриване на метални предмети в земята, също е безспорно доказателство, ме в случая се касае за целенасочена дейност, а не до случайно откриване на горепосочените предмети. В този смисъл съдът прецени казаното от подсъдимия в последната му дума като опит за омаловажаване на извършеното с цел постигане на по- ниско по размер наказание.

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият Б. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено- опасните последици, като е искал или допускал настъпването им, поради което при извършването на деянието е действал умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

           С оглед на което съдът прие, че подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен в извършване на деянието по отношение на горепосочените вещи както от обективна, така и от субективна страна.

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

     С оглед на процедурата, при която е протекло съдебното следствие - Глава ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието директно при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а само когато едновременно с това отделно са налице и условията по чл.55 от НК, съдът може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Т.е. приложението на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от подсъдимия и наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства/ арг. от чл.58а, ал.4 от НК/.

При определяне на наказанието съдът взе предвид както  действителната тежест на извършеното престъпление/обществената му опасност на деянието/, така и  личността на дееца, и целите на чл. 36 от НК. Съдът счете, че в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства извън направеното от подсъдимия самопризнание, във връзка с което същият е получил предвиденото в закона смекчаване на наказателната отговорност. Поради което не е налице основание при определяне на наказанието да бъде приложена и разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1 от НК/респ. вместо чл. 58а, ал.1 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК/. Последната се прилага винаги, когато и най-лекото предвидено в специалната норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко.

Предвиденото в нормата на чл. 278 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” в размер до три години или алтернативното наказание „ глоба”  от 500 до 3000 лева, с оглед извършеното от подсъдимия деяние не е несъразмерно тежко.

          При определяне на наказанието на подсъдимия Б. съдът взе предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Предвид обстоятелството, че с оглед справката му за съдимост, подсъдимият Б. е неосъждан/ макар и реабилитиран/, но вече е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание-глоба в размер на 1 000 лв., която не е заплатил и до момента, съдът счете, че алтернативното наказание ”глоба” не е съответно на личността на извършителя- подсъдимия Б.. Въпреки че за извършените предходни деяния същият се счита неосъждан поради това, че е бил реабилитиран или освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, същият е извършил настоящото си деяние, изразявайки по този начин  отрицателното си отношение си към законоустановения ред в държавата, което говори за наличие на лоши характеристични данни. Освен това не е заплатил наложената му глоба като наказание във връзка с признаването му за виновен по НЧХД № 222/ 2008 г. по описа на КРС, въпреки че за това е било образувано изпълнително производство и в момента същото не е прекратено пред ТД на НАП- Стара Загора, тъй като глобата и разноските във връзка с това дело не са събрани и до момента. Служебният защитник на подсъдимия адв. А. в съдебно заседание също призна това обстоятелство. /Горепосочено е пречка поради липса на настъпила реабилитация за това осъждане за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия/. Подсъдимият има трудова заетост и съдът не дава вяра на обясненията му, че не знаел за задължението си към държавата, поради което не бил заплатил паричната сума от 1 000 лв. /от 2008 година/. Последното на фона на лошите му характеристични данни/предвид предходните му осъждания/ показва, че същият не е осъзнал смисъла на наложеното му наказание по последното му осъждане и същото не му е въздействало поправително и превъзпитателно, нито пък с това наказание е постигнато възпитателно и предупредително действие върху другите членове на обществото. Налаганите му наказания по привилигирования за това процесуален ред/по чл.66, ал.1 и чл. 78а от НК/ до момента не са дали резултат и не са постигнали превантивно и превъзпитателно въздействие. Поради което съдът прецени, че по подходящо като вид спрямо същия действително е наказанието „лишаване от свобода” и с него по- успешно биха могли да бъдат изпълнени целите на индивидуалната и генералната превенция по чл. 36 от НК.

При определяне размера на това наказание съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия; обстоятелството, че упражнява  обществено- полезен труд, че до известна степен е съдействал на органите на ДП, както и отегчаващите такива: лоши характеристични данни предвид предишните му осъждания, за които е реабилитиран, и отрицателно отношение към наложената му от обществото чрез правоохранителните органи санкция предвид незаплащане на наложената глоба като наказание по осъждането, за което е освободен от наказателна отговорност; продължителен период на държане на КЦ. Поради което индивидуализира наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не на самия минимум на предвиденото в закона наказание, а малко над него. Гореизложеното даде основание наказанието на подсъдимия да бъде определено под средата на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода/ от 3 месеца до 3 години/, а именно в размер на 9 месеца лишаване от свобода. Поради което съдът определи наказанието на подсъдимия в този размер. С оглед процедурата на протичане на съдебното следствие и на основание чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета като определи същото в размер на 6 месеца.

              

          ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

          Съдът прецени, че с оглед наличието на предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК/ липса на предишни осъждания с наказания лишаване от свобода/ за които да не е реабилитиран/, налагане на наказание под 3 години,  и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на  осъдения, са налице  предпоставките  на чл.66, ал.1 от НК, и не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание. Поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание в размер на 6 месеца ЛС на подсъдимия Б. за минимален изпитателен срок- от 3 години.

            Съдът счете, че този вид и размер от една страна са съответни на престъплението/ чл. 35, ал.3 от НК/, а от друга са най- подходящи за подсъдимия и ще спомогнат както за поправянето и превъзпитанието му към спазване на законите и добрите нрави, така и за предупредителното въздействие върху него и отнемане възможността да върши други престъпления, а също така и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото/ чл. 36 от НК/.

 

             

    ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

     С присъдата си съдът постанови на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК да бъдат отнети в полза на Държавата веществените доказателства, предмет на престъплението, притежаването на които е забранено от закона/ЗКН/, а именно: 36 културни ценности, представляващи метални предмети и монети, намиращи се на съхранение в РИМ-Стара Загора, а именно: 2 броя средновековни пръстени от XII-XIV в., апликация- бронзова, средновековна ,тока-бронзова,антична, част от възпоменателен кръст - бронз, бронзова монета- имп.Константин, Хераклея, бронзова монета- имп.Константин, Трир ,бронзова монета- Лизимах 306-281г. пр.Хр. ,бронзова монета- Филип II Македонски,бронзова монета- скифат, Комнините XIIв. , монета- сребро, Домициан, 80г. сл.Хр. ,монета- сребро, Марк Аврелий 161-180г. сл.Хр., 7 броя бронзови монети- антични, IV в., 12 броя бронзови монети-антични, 4 броя византийски монети- средновековни и монета- османска, сребро, като по отношение на останалите  51 броя метални предмети и монети: 15 бр. монети / напълно обезличени/, 4 бр.стотинки от 1937г./ с номинал 50 ст./,монета от 10 ст. от 1951г.,2 бр.монети от 5 ст. от 1913г. и от 1951г.,13 бр. съвременни обезличени монети, турска счупена на две части монета, турска монета, метален жетон, 2 бр.метални знаци от фуражки, 2 бр. пръстеновидни предмети, плочица на пръстен, 8 бр. метални части, постанови след влизане на присъдата в законна сила да бъдат върнати на собственика им- подсъдимия Т.Г.Б., като такива, непредставляващи културни ценности.

               На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на Държавата и веществените доказателства, предназначени или послужили за извършване на престъплението, а именно: металдетектор м.”Голден маск 3”, УВ лампа и ел.везна, приети на съхранение в ОС- Стара Загора с протокол от 12.12.2014 г. от  РУП-Казанлък.

 

                     ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

            Тъй като подсъдимият Б. е признат за виновен и му е  наложено съответното наказание  по НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по ДП  разноски за извършване на нумизматико-археологическа експертиза от РИМ-Стара Загора, в размер на сумата от 211,50 лева/двеста и единадесет лева и петдесет стотинки/.

 

                   ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

    Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание и волеви задръжки на подсъдимия както и незачитане нравствените устои и законите на обществото.

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: