Старозагорски окръжен съд                            - 1 -                        н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия С.Г.М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК за това, че на 25.05.2014 г. в гр. К., обл.Стара Загора, в условията на опА. рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година и повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК, умишлено е умъртвил А.М.А., ЕГН **********, от гр.К., като му е нанесъл удар с нож в лявата поясна област, при което е срязал лява бъбречна артерия.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК. Счита, че на подсъдимия М. следва да бъде наложено наказание при балансиращи вината обстоятелства, около средния размер, предвиден от закона, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „закрит” тип. Тъй като наказателното производство приключва по реда на съкратеното съдебно следствие, пледира, че съдът следва да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като намали с една трета определеното на подсъдимия М. наказание. Изразява становище, че предявеният от пострадалата Е.И.А. граждански иск следва да бъде уважен от съда изцяло, с оглед изискванията на справедливостта.

Частният обвинител Е.И.А. поддържа така повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК срещу подсъдимия М.. Счита, че спрямо подсъдимия М. следва да се приложи законът с цялата му строгост, като му бъде наложено едно справедливо наказание, при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът й адв. Р.К..

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата Е.И.А. за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданската ищца претендира за горната сума, тъй като е майка на починалия А.М.А.. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът на гражданската ищца адв. Р.К..

Подсъдимият С.Г.М. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да му наложи в размер на предвидения в закона минимум, като вземе предвид и поведението на пострадалия А.М.А. непосредствено преди инцидента. Счита, че претендираният размер на гражданския иск е твърде завишен. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният му защитник адв. С.А..

                                                      - 2 -

Делото е разгледано по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият С.Г.М. е роден на *** г. в гр. Ямбол, българин, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен, осъждан, с последен адрес: гр. С., обл. Ямбол, ул. „***” № ***, ЕГН **********.

Подсъдимият С.Г.М. /по прякор „***”/ живеел в гр.С., на посочения по-горе адрес, но от месец април 2014 г. се преместил да живее при сестра си Й. Г. М. и съпруга й М. В. М.. Свидетелите М. и М. живеели в къща в гр. К., ул. „Н.Б.” № 38.

На същата улица, в къща на ул. „Н.Б.” № 45, живеели няколко семейства. Къщата била едноетажна и имала три стаи. В едната стая живеели свидетелят А.Ю.А /по прякор „Т.”/, съпругата му Р.а и двете им деца, в другата стая живеели свидетелят М. Т. В. /с прякор „М.”/, съпругата му А. и трите им деца, а в третата стая – родителите на свидетеля А. и сестра му А..

В къща в гр. К., ул. „Н.Б.” № 28, живеели свидетелката Е.И.А. /известна като „Л.”/ със синовете си – пострадалият А.М.А. /по прякор „Ф.”/ и М. /който живеел там с жена си А./.

На 25.05.2014 г. свидетелят М. излязъл рано от дома си /около 8 ч. сутринта/, тъй като имало избори, а той бил застъпник в изборна секция. Свидетелката М. купила тапети и започнала да ги лепи в стаята, в която живеели с М..

Същия ден сутринта, заради пиянството на свидетеля А., който пиел от предишния ден, той и жена му Р. се скарали. По тази причина тя, заедно с двете им деца, отишла при майка си в кв. „К.” в гр.К..

На 25.05.2014 г., около 17-18 ч. подсъдимият М. /„***”/ и пострадалият А. /„Ф.”/ отишли на гости в дома на А. /„Т.”/ в гр.К., ул. „Н.Б.” № 45.

Освен тримата мъже, в стаята били и три деца – свидетелят И.А.А. /по прякор „М.”/, който бил на 13 години и живеел наблизо /на ул. „Н.Б.” № 31/, и дъщерите на свидетеля В. – Д. и С. /на около 6-7 години/.

Там подсъдимият М., пострадалият А. и свидетеля А. пили бира и слушали музика. Тъй като за няколко часа изпили голямо количество алкохол /6-7 бутилки бира по 2 л./, и тримата били повлияни от алкохола.

Според свидетеля А., подсъдимият М. и пострадалият А. били видимо пияни.

Старозагорски окръжен съд                            - 3 -                        н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

Свидетелят А. твърди, че той е бил най-пиян от тримата, тъй като пиел още от предния ден. Последното обстоятелство се потвърждава и от свидетелите В. и М..

Вечерта, около 20.30-21.00 ч., под влияние на алкохола подсъдимият М. и пострадалият А. се скарали заради музиката – А. искал да пускат песни на Т.С., а М. – не.

Пререканието между двамата прераснало във физически сблъсък, когато подсъдимият М. ударил с глава в лицето пострадалия А., който паднал на земята. След като се изправил, пострадалият А. блъснал с ръце подсъдимия М., който залитнал, но не паднал.

Тогава пострадалият А. ударил с юмрук в лицето подсъдимия М., а после вдигнал масата и го ударил с нея по главата. От удара подсъдимият М. паднал на земята, но след това се изправил, извадил нож и нанесъл с него един удар в горната дясна част на гърба на пострадалия А..

Според свидетеля А., ножът на подсъдимия М. бил голям, с желязна дръжка и затъкнат в панталона на М., зад гърба му.

Пострадалия А. веднага излязъл на двора, а подсъдимият М. го последвал, като през това време двамата продължили да се карат и да се псуват.

На двора излязъл и свидетелят В., който чул шума и се притеснил за дъщерите си. Той се опитал да разбере какво става и да успокои по някакъв начин А. и М., но не успял.

Изненадващо за всички, подсъдимият М. замахнал с ножа към свидетеля В. и му нанесъл порезна рана в областта на челото /до границата с окосмената част на главата, с дължина 7 см., която продължавала в окосмената част на главата с още 2 см./.

Свидетелят В. попитал подсъдимия М. защо го е ударил, но той не му отговорил, а побягнал след пострадалия А., в това време вече избягал към улицата. А. бил видимо уплашен.

В този момент на двора излязъл свидетелят А., който видял, че свидетелят В. е целият в кръв. В. казал на А., че „***” го е ударил, но не го знае къде е отишъл.

Тъй като по хода на раневия канал били засегнати кожа и подкожие и по лицето му имало много кръв, свидетелят В. се върнал в стаята си. Съпругата му веднага се обадила за спешна помощ на телефон 112.

През това време подсъдимият М. настигнал пострадалия А. на улицата, пред дома му на ул. „Н.Б.” № 28, и още веднъж го намушкал с ножа в областта на кръста от лявата страна.

Пострадалия А. паднал по лице на земята и започнал да охка.

Всичко това било видяно от свидетеля А., който излязъл на улицата, за да види какво ще стане.

                                                      - 4 -

Подсъдимият М. се върнал в двора на свидетелите А. и В., казал им, че е убил „Ф.” и хвърлил в двора ножа, който държал в ръката си.

Веднага след това там дошла свидетелката М. и отвела подсъдимия М. ***.

През това време свидетелят А. изтичал до дома на пострадалия А. и извикал навън майка му – свидетелката Е.И.А.. Тя веднага излязла на двора и видяла сина си А. А. да лежи по лице на земята, в локва кръв, пред пътната врата на къщата.

Същото видяла и излязлата с нея свидетелка С.Ю.П., която била по същото време в къщата.

Жената на съседа А.Ю.А. – Сание, подала сигнал за спешна медицинска помощ на тел.112, но тъй като линейката се забавила, свидетелят А. транспортирал пострадалия А. до ФСМП – К. с личния си микробус м. „Пежо Боксер”, рег.№ СТ ***.

Пострадалият А. починал минути, след като постъпил по спешност в СПО-МБАЛ – К..

Като стигнал до дома на сестра си на ул. „Н.Б.” № 38, подсъдимият М. не влязъл вътре избягал и отишъл при приятелката си – свидетелката П.И.Д.. Тя живеела в гр. К., ул. „Е.М.” № 9.

По-късно същата вечер подсъдимият М. бил задържан от органите на полицията в дома на свидетелката Д..

На ул. „Н.Б.” № 45 в гр. К. пристигнали полицейски служители, които запазили местопроизшествието.

С протокол  за оглед на местопроизшествие от 25.05.2014 г. /л.9 – л.13, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./ били иззети предмети, свързани с престъплението, а именно: 1 бр. нож с обща дължина 27 см., с надпис на острието „SURVIVER” и дължина на същото 15 см., зеленикаво маскировъчен на цвят; парче плат, напоено с червеникава течност; тениска – светлосива на цвят, с розова апликация под формата на кръг и надписи в апликацията и извън нея; марлен тампон с червеникава течност.

С протокол за оглед на местопроизшествие от 26.05.2014 г. /л.9 – л.13, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски”, гр. К.,ФСМП, е извършен оглед на трупа на пострадалия А.. Като веществено доказателство е иззето парче плат, напоено с червеникава на цвят течност.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 165/2014 г. от 26.05.2014 г. /л.71 - 75, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, при огледа и аутопсията върху трупа на А.М.А. е установено следното:

-Едно прободно-порезно нараняване в лявата поясна област, проникващо в пространството зад коремницата. Срязване на лявата бъбречна

Старозагорски окръжен съд                            - 5 -                        н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

артерия, лявата бъбречна вена, левия пикочопровод. Голяма кръвна колекция /хематом/ зад коремницата. Повърхностно срязване на тялото на I поясен прешлен и мускулите около гръбначния стълб от ляво на това ниво. Обезкръвяване на трупа.

-Едно повърхностно прободно-порезно нараняване на гърба без проникване.

-Линейно охлузване /драскотина/ на лявата предмишница.

Смъртта е настъпила от кръвозагуба вследствие срязване на лявата бъбречна артерия от прободно-порезното нараняване в лява поясна област. Механизмът на причиняване на прободно-порезното нараняване, довело до смъртния изход, с остро оръжие – предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Нараняването на гърба вляво е причинено също с остро оръжие, но то е повърхностно и острието е действало повече с рязане, отколкото с пробождане. Драскотината на лявата предмишница е причинена от тангенциално действие на тъпоръбест предмет или от островърх предмет, който може да е нож. Смъртта е настъпила бързо, но не мигновено и е била неизбежна. Темпът на настъпване е минути.

От протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта № 239/26.05.2014 г. /л.61, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, се установява, че в изпратените за изследване проби кръв и урина, взети от А.М.А., се доказва наличие на етилов алкохол, както следва, в количество 2,13 промила /в кръвта/ и 3,14 промила /в урината/. Не се доказва наличие на упойващо средство.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 228/2014 г. от 26.05.2014 г. /л.63, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, при прегледа на С.Г.М. е установено липса на травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.

От протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта № 238/26.05.2014 г. /л.58, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, се установява, че в изпратените изпратените за изследване проби кръв, взети от С.Г.М., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,93 промила в кръвта. Не се доказва наличие на упойващо средство.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 230/2014 г. от 26.05.2014 г. /л.66 – л.67, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, при прегледа на Михаил Тодоров В. е установена порезна рана в областта на челото, причинена от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. Тази рана отговаря да е получена от иззетия по досъдебното производство с протокол за оглед на местопроизшествието от 25.05.2014 г. нож с обща дължина 27 см., с дължина на острието 15 см. Раната е цепковидна, с дължина 7 см., непосредствено до границата с окосмената част на главата. В левия край раната продължава в посока нагоре в окосмената част на главата, под ъгъл 90 градуса с напречната й част. В този участък раната е с дължина 2 см.

                                                    - 6 -

Срокът, необходим за пълното възстановяване, ще е в рамките на около 15-20 дни. Порезната рана е в областта на лицето /челото/ и по хода на раневия канал са засегнати кожа и подкожие. Не са били засегнати жизненоважни органи. Порезната рана на челото е причинила на пострадалия В. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Видно от заключението дактилоскопна експертиза – протокол за извършена експертиза № 14/ДКТ-122 от 02.07.2014 г. /л.80 – л.82, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./,  върху предоставения за изследване обект – нож със зеленикаво-маскировъчен цвят и с обща дължина 27 см., с дължина на острието 15 см., не са намерени годни дактилоскопни следи.

Видно от заключението на комплексна експертиза – протокол за извършена експертиза № 14/БТМ-167 от 25.06.2014 г. /л.80 – л.90, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, е установено сходство по вид на текстила, цвят, нюанс, сук, вид и дебелина на моновлакната между парчето плат, открито и иззето в близост до частен дом в гр. К., ул. „Н.Б.” № 28, и разкъсаната тениска /парчето плат, напоено с червеникава течност, иззето при огледа на трупа на пострадалия А.М.А. във ФСМП – К./.

При съпоставянето на двата обекта е установено съвпадение по линия на разделяне, което дава основание да се направи извод, че те са били част от едно цяло – предна част на тениска с ръкави и дясна част от гърба.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол за извършена експертиза № 14/БТМ-168 от 30.06.2014 г. /л.94 – л.98, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, кръвната група на Михаил Тодоров В. е AB/0/.

В предоставената за изследване кръв на С.Г.М. /обект № 6/ са доказани А аглутиногени и не се доказаха алфа и бета аглутинини. А аглутиногени се съдържат самостоятелно в кръвта на лица от кръвна група А/бета/ и заедно с В аглутиногени в кръвта на лица от кръвна група АВ/0/.

В предоставената за изследване кръв на А.М.А. не са доказани А и В аглутиногени и алфа и бета аглутинини. Следователно, експертизата не може да се произнесе по въпроса за кръвно-груповата принадлежност на лицето.

По предоставените за изследване обекти № 2 /парче плат/, № 3 /тениска светло сива на цвят/, № 4 /тениска, иззета при огледа на трупа на пострадалия А.М.А./ и № 8/ марля/ се доказва човешка кръв, в която не се установиха А и В аглутиногени и алфа и бета аглутинини. Следователно, експертизата не може да се произнесе по въпроса за кръвно-груповата принадлежност на кръвта по обектите.                     

По предоставеният за изследване обект № 1 /нож/ се доказва кръв – по дръжката. С цел запазване на биологичен материал за последващо специфично изследване, серологични изследвания /определяне на видова и кръвно-групова принадлежност/ не са извършвани с кръвта по обекта.

Старозагорски окръжен съд                            - 7 -                        н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

Направените в серологична лаборатория НИКК-МВР разрези по обекти № 2, № 3 и № 4 са отбелязани с карфици

Видно от заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство трасологична експертиза – протокол № 14/БАЛ-142 от 17.09.2014 г. /л.101 – л.105, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, върху долната част на гърба вляво и върху долната част на предницата вдясно на представената за изследване тениска, иззета при огледа на трупа на пострадалия А.М.А. /обект № 4/, са установени нарушения в целостта на материята, които е възможно да са причинени от представения за изследване нож /обект № 1/. По краищата на влакната на нарушенията не са установени особености, позволяващи да се идентифицира предметът, от който са причинени.

Видно от комплексна психолого-психиатрична експертиза № 47/2014 г. от 01.08.2014 г. /л.108 – л.113, т.ІІ от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, С.Г.М. страда от психично заболяване: Диссоциално личностово разстройство, код по МКБ10:F60.2. Давността е от юношеска възраст. По време на инкриминирания период същият е могъл да разбира свойството и значението на действията си и е могъл да ръководи постъпките си. Освидетелстваният М. е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях, да участва във фазите на досъдебното и съдебното производство, както и да изтърпява наказание. Основните фактори, определящи поведението му по време на инцидента, са простото алкохолно опиване и личностовото разстройство от диссоциален тип.

Видно от комплексна психолого-психиатрична експертиза № 48/2014 г. от 04.08.2014 г. /л.119 – л.123, т.ІІ от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, Иван Алескиев А., на 14 г., не страда от психично заболяване. Той може правилно да възприема фактите, които са от значение за делото, и може да дава достоверни обяснения за тях. Психичното му състояние позволява да участва във фазите на наказателното производство, предвид непълнолетната му възраст.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

Видно от справка за съдимост № 1027/26.05.2014 г. на Районен съд – К. /л.128 – л.155, т.ІІ от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, подсъдимият М. е осъждан многократно.

Тъй като обвинението срещу подсъдимия М. е за извършено убийство в условията на опА. рецидив – по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, съдът ще коментира тези осъждания, които имат отношение към правната квалификация на деянието.

С присъда № 300 от 18.03.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 1630/2009 г. на Ямболския районен съд, за извършено на 30.07/31.07.2009 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58а от НК на подсъдимия М. е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. Присъдата е влязла в сила на 07.04.2010 г.

                                                 - 8 -

С присъда № 1118 от 07.12.2009 г., постановена по н.о.х.д. № 1743/2009 г. по описа на Ямболския районен съд, за извършено на 06.05.2009 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия М. е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. Присъдата е влязла в сила на 23.12.2009 г.

С присъда № 172 от 10.09.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 725/2012 г. по описа на Ямболския районен съд, за извършено в периода 12.10. – 26.10.2011 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3, , т.4 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия М. е наложено наказание една година три месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи в затвор, при първоначален „строг” режим. Присъдата е влязла в сила на 26.09.2012 г.

Със споразумение № 56 от 28.03.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 341/2012 г. по описа на Ямболския районен съд, за извършено на 11.02.2012 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „б”, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия М. е наложено наказание единадесет месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим. Споразумението е влязло в сила на 28.03.2012 г.

С определение № 1596 от 21.11.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1239/2012 г. по описа на Ямболския районен съд, на подсъдимия М. му е определено общо наказание по влезлите в сила присъди по н.о.х.д. № 1743/2009 г., н.о.х.д. № 1596/2009 г., н.о.х.д. № 1630/2009 г., н.о.х.д. № 1645/2009 г. и н.о.х.д. № 1836/2011г., всички на Ямболския районен съд, като му е наложено най-тежкото от тях – единадесет месеца „лишаване от свобода”.

На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание на подсъдимия М. на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

На основание чл.25 ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият М. е търпял общо наказание „лишаване от свобода” по н.о.х.д. № 1743/2009 г., н.о.х.д. № 1645/2009 г. и н.о.х.д. № 1630/2009 г., всички на Ямболския районен съд, за периода от 08.01.2010 г. до 08.03.2011 г. в размер на една година и два месеца.

Със същото определение съдът е определил на подсъдимия М. общо наказание по влезлите в сила споразумение по н.о.х.д. № 341/2012 г. и присъда по н.о.х.д. 752/2012 г., и двете на Ямболския районен съд, като му е наложил най-тежкото от тях  в размер на една година и три месеца „лишаване от свобода”.

На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо наказание на една година и осем месеца „лишаване от свобода”, което подсъдимият М. да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.

Определението е влязло в сила 07.12.2012 г.

Старозагорски окръжен съд                            - 9 -                        н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

От писмо № 11045/05.09.2014 г. от ГД „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието /л.160 от т.ІІ от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./ е видно, че подсъдимият М. е изтърпял така наложените му с определение № 1596 от 21.11.2012 г., постановено по ч.н.д. № 1239/2012 г. по описа на Ямболския районен съд, на основание чл.25, ал.1, чл.23, ал.1 и чл.24 от НК наказания по двете съвкупности. Това е станало, съответно, една година и четири месеца „лишаване от свобода” – на 15.04.2012 г., и една година и осем месеца „лишаване от свобода” – на 19.11.2013 г.

На последната дата М. е освободен от Затвора – Бургас.

За да е налице правната квалификация „опасен рецидив”, съгласно чл.29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК, деецът трябва да извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК /по б.”а”/, както и да извърши престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на едно от тях не е отлагано по чл.66 от НК /по б.“б”/.

Тъй като деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, е извършено от подсъдимия М. 25.05.2014 г. – т.е., в петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, съдът счита, че същото е извършено в условията на опА. рецидив и по двете хипотези на чл.29 от НК – чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Според характеристична справка от 26.05.2014 г. /л.156 – л.159 от т.ІІ от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, подсъдимият М. е с лоши характеристични данни и трайни престъпни навици.

Адв. А., защитник на подсъдимия М., отбелязва, че съдът следва да вземе предвид и поведението на пострадалия А.М.А. непосредствено преди инцидента.

Действително, от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият А. активно е участвал в конфликта с подсъдимия М. – както словесно, така и физически  /А. е блъснал М. с ръце, ударил го е с юмрук в лицето и с масата – по главата/.

Но проследявайки сблъсъка между двамата, започнал за това каква музика да се пуска по уредбата, се налага изводът, че една от основните причини за възникването и трагичното развитие на инцидента е пияното състояние както на пострадалия А., така и на подсъдимия М..

Видно от протокол за химическа експертиза за определяна концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта № 239/26.05.2014 г. и протокол за химическа експертиза за определяна концентрацията на алкохол или друго упойващо средство в кръвта № 238/26.05.2014 г. /съответно, л.61 и л.58, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./, е установено наличие на етилов алкохол в кръвта, както следва, на пострадалия А. – в количество 2,13 промила, а на подсъдимия М. – 1,93 промила.

                                                    - 10 -

Т.е. – пострадалият А. е бил средна към тежка степен на просто алкохолна опиване, а подсъдимият М. – в средна степен на просто алкохолна опиване.

Именно това и особеностите на личността на подсъдимия М. /личностовото разстройство от диссоциален тип/ са основните фактори, провокирали възникването и развитието на конфликта. Те са определили и поведението на подсъдимия М. по време на инцидента. В този смисъл е и заключението на комплексна психолого-психиатрична експертиза № 47/2014 г. от 01.08.2014 г. /л.108 – л.113, т.ІІ от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./.

Няма данни и не се твърди от страните, че подсъдимият М. е действал в състояние на афект или неизбежна отбрана.

Подсъдимият М. няма травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 228/2014 г. от 26.05.2014 г. /л.63, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./.

Но поради отпадане на морално-волевите задръжки вследствие на употребата на алкохол, подсъдимият М. извадил нож и нанесъл с него един удар в горната дясна част на гърба на пострадалия А., замахнал с ножа към свидетеля В. /нанесъл му порезна рана в областта на челото и окосмената част на главата с обща дължина 9 см./ и хукнал да гони А., който уплашено побягал към дома си.

След като настигнал пострадалия А. на улицата, пред дома му, подсъдимият М. още веднъж го намушкал с ножа в областта на кръста от лявата страна, като именно това прободно-порезно нараняване в лявата поясна област /проникнало в пространството зад коремницата и срязало лявата бъбречна артерия/ причинило смъртта на пострадалия А..

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия М. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите А., А., В., П., Д., М., А., М. и А.  /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключенията на вещите лица д-р Б., д-р С., д-р Д., д-р П., Ч., М., П., М., З., д-р Н. и Т.а /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени и веществени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.Г.М. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като на 25.05.2014 г. в гр. К., обл.Стара Загора, в условията на опА. рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за повече от една година и повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,

Старозагорски окръжен съд                            - 11 -                      н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК, умишлено е умъртвил А.М.А., ЕГН **********, от гр.К., като му е нанесъл удар с нож в лявата поясна област, при което е срязал лява бъбречна артерия.

От субективна страна престъплението по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК е извършено с пряк умисъл – подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Основания за този извод дават оръдието на престъплението /нож с обща дължина 27 см., с дължина на острието 15,5 см./, начинът, по който е извършено деянието /удар в гърба, в лявата поясна област, с дълбочина на раневия канал 14 см./, силата на нанесения удар /острието на ножа е забито почти изцяло, като се вземат  предвид дължина на острието – 15,5 см., и дълбочина на раневия канал – 14 см./, мястото на нанасянето на удара /лявата поясна област, на ниво І поясен прешлен/, причинените телесни увреждания на пострадалия А. /прободно-порезно нараняване в лявата поясна област, проникващо в пространството зад коремницата, срязване на лявата бъбречна артерия, лявата бъбречна вена и левия пикочопровод, повърхностно срязване на тялото на I поясен прешлен и мускулите около гръбначния стълб от ляво на това ниво/ и поведението на подсъдимия М. по време и след извършване на изпълнителното деяние /гонил пострадалия до дома му и там го намушкал, след което се върнал в двора на свидетеля В., казал, че е убил „Ф.” и хвърлил ножа на земята; след това се укрил при приятелката си Д., където бил задържан/. Всичко това подкрепя извода, че подсъдимият М. е искал да убие пострадалия А..

Както беше изложено по-горе, заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 165/2014 г. от 26.05.2014 г. /л.71 - 75, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./ е категорично, че смъртта на пострадалия А. е настъпила от кръвозагуба вследствие срязване на лявата бъбречна артерия от прободно-порезното нараняване в лява поясна област. Смъртта е настъпила бързо, за минути, и е била неизбежна.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът следва да определели наказанието на подсъдимия М. в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление.

Предвиденото в закона наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият М. е млад човек, на когото следва да му бъде дадена възможност да се поправи и който изразява искрено съжаление за случилото се.

                                                       - 12 -

Според ТР-1-09-ОСНК, т.7, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.

В случая не е налице последната хипотеза, поради което съдът не може да приеме самопризнанието на подсъдимия М. като смекчаващо вината обстоятелство.

Отегчаващите вината обстоятелства за подсъдимия М. са: наличието и на други осъждания, които са извън тези, които определят правната квалификация на деянието, не упражнява общественополезен труд, лоши характеристични данни, висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

Сред обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. са          употребата на алкохол и активното участие и на пострадалия А. в конфликта.

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият М. да бъде осъден на осемнадесет години лишаване от свобода /размер, който е между средния и максималния размер на наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, предвиден в закона/.

Предвидените за това престъпление други две наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, съдът счита за несъразмерно тежки, тъй като не са налице предпоставките на чл.54 от НК за налагането им. Действително, извършеното от подсъдимия М. престъпление е тежко, но не са налице основанията на чл.38 и чл.38а от НК – престъпление не е изключително тежко и съдът счита, че посочените в чл.36 от НК цели на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез по-леко наказание.

Императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда, при постановяване на осъдителна присъда, да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, а именно – да определи на наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК, и да намали така определеното наказание с една трета.

А именно, след като така определеното на подсъдимия М. наказание от осемнадесет години лишаване от свобода се намали с една трета /шест години/, се получава наказание от дванадесет години лишаване от свобода .

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият М. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия М. първоначален режим за изтърпяване на наказанието осемнадесет години лишаване от свобода първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.

Старозагорски окръжен съд                            - 13 -                      н.о.х.д. № 479/2014 г.

 

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимият М. е бил задържан, считано от 26.05.2014 г. до влизане на присъдата в сила.

В наказателното производство е предявен граждански иск от пострадалата Е.И.А., с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Видно от удостоверение за наследници № 1012/09.06.2014 г. от Община К. /л.164, т.І от д.п. № ЗМ 727/2014 г. по описа на РУП – К./ А.М.А. е починал на 25.05.2014 г. и е оставил за свой законен наследник майка си Е.И.А..

Пострадалата Е.И.А. е конституирана като гражданска ищца по делото, като исковата й претенция е подсъдимият С.Г.М. да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

По безспорен и категоричен начин по делото се установи, че смъртта на пострадалия А.М.А., син на гражданската ищца Е.И.А., е причинена умишлено от подсъдимия С.Г.М., вследствие на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.

По делото не се спори, че А. А. е бил в много добри отношения с майка си и че живеели в една къща в гр. К., ул. „Н.Б.” № 28, помагали си и гражданската ищца А. тежко преживяла загубата на сина си А., тъй като той бил нейна морална опора.

В този смисъл са и показанията на свидетелката А..

Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът за обезщетение за неимуществени вреди на гражданската ищца А. от престъплението по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, предявен срещу подсъдимия М., е доказан по основание – чл.45 от ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, който се прилага субсидиарно /предвид разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и с оглед конкретната фактическа обстановка.

Следва да са преценят събраните доказателства и справедливостта, както и установените обстоятелства за живота на А. А. и гражданската ищца Е.А.. Както беше изложено по-горе, те били в много добри отношения, живеели в една къща и си помагали един на друг. Е.А. тежко преживяла загубата на сина си А. /който бил здрав мъж, на 46 г./, на когото разчитала като опора в живота и който починал почти пред очите й.

Предвид всичко това, съдът счита, че предявеният граждански иск за немуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

                                                      - 14 -

А до пълния предявен размер – 50 000 лв., гражданският иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.

Веществените доказателства по делото – нож с обща дължина 27 см., зеленикаво маскировъчен на цвят; парче плат, напоено с червеникава течност; тениска светло сива на цвят със синьо-розова апликация на цвят под формата на кръг и надписи в апликацията и извън нея; парче плат, напоено с червеникава течност и марлен тампон с червеникава течност, като малоценни предмети, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати на гражданската ищца и частен обвинител Е.И.А. сумата в размер на 400 лв. направени разноски по делото.

Подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски, както следва:

- по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет – държавна такса в размер на 1400 лв. върху размера на уважения граждански иск;

- по сметка на РУ „Полиция” - К. – направените по делото разноски в размер на 1423,91 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия М. са ниско правно съзнание и ниска правна култура, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, слаби морални и волеви задръжки, употреба на алкохол.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    

 

 

                                                                  ЧЛЕН: