МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 62 от 09.12.2014 г.

по НОХД № 495 по описа за 2014 г. на Окръжен съд –

Стара Загора

 

 

Обвинението против подсъдимия Д.Т.И., с ЕГН ********** е в това, че:

1. На 29.05.2014 г. в гр. С., отнел чужди движими вещи – един брой черна на цвят мъжка чанта от плат на стойност 6.40 лева /шест лева и 40 стотинки/; един брой лична карта на името на М.Г.А. – без стойност; един брой свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него на името на М.Г.А. – без стойност; един брой свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност; един брой талон за преминал годишен технически преглед на лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност; един брой полица за застраховка „Гражданска отговорност” и разписка за платен годишен данък за лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност; един брой служебна карта за военнослужещ на името на М.Г.А. – без стойност; един брой дебитна карта на „***” АД на името на М.Г.А. и с № *** ведно със закрепено към нея фабрично листче с изписан ПИН код за нея – без стойност; един брой мобилен телефонен апарат марка „Nokia” модел „6230 I” с IMEI: 355386006069078 ведно със СИМ карта на „М Тел” на стойност 39.47 лева /тридесет и девет лева и 47 стотинки/; един брой контактен ключ за лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност; пет броя секретни ключове – без стойност; парична сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, всичко на обща стойност от 195.87 лева /сто деветдесет и пет лева и 87 стотинки/ от владението на М.Г.А. с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на „опасен рецидив”– престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

и

2. На 29.05.2014г. в гр. С., в условията на „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ***, издадена от „***” АД клон С. с картодържател М.Г.А. с ЕГН **********, без съгласието на титуляра М.Г.А., като общата изтеглена парична сума е в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249, ал.1, предл. І, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание се приеха за съвместно разглеждане  в настоящото наказателно производство предявените от пострадалия М.Г.А., конституиран като граждански ищец по делото против подсъдимия Д.И. граждански искове за имуществени вреди, причинени с престъпните деяния, както следва:

- в размер на 195,87 лева – явяваща се равностойността на отнетите чужди движими вещи чрез престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК от владението на М.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 29.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

- в размер на 320  лева – явяваща се равностойността на изтеглените парични средства от дебитната карта на пострадалия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатите обвинения и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда, като приложи разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да определи на подсъдимия Д.И. за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК наказание “лишаване от свобода” в размер на 3 години, което след като намали с 1/3 да му бъде наложено в размер на 2 години. За престъплението по чл.249, ал.1, предл. І, във вр. с чл.26, ал.1 от НК пледира също за индивидуализиране на наказанието “лишаване от свобода” в размер на 3 години, което след редукцията с 1/3 да бъде наложено в размер на 2 години, както и да се наложи кумулативното наказание “глоба” в размер на 320 лева. Предлага на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия И. да се определи едно общо най-тежко наказание «лишаване от свобода” в размер на две години, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. Пледира на основание чл.23, ал.3 от НК да се присъедини и наказанието “глоба” в размер на 320 лева, наложено за престъплението по чл.249, ал.1 от НК. Счита, че са налице основанията по чл.25 ал.1, във вр. чл.23 ал.1 от НК за групиране на наказанията наложени на подсъдимия Д.И. по НОХД № 1783/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по настоящото дело и за налагане на едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода, в размер на две години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, към което да се присъедини и наказанието “глоба” в размер на 320 лева. Взема становище за уважаване на гражданските искове, ведно  със законната лихва.

Гражданският ищец моли за уважаване и на двата граждански иска в пълен размер, ведно със законната лихва.

Защитникът на подсъдимия М.А. – адв.  С.В. ***, в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да определи на И.А. наказание “лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден в закона и за двете извършени от подзащитния му престъпления, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на две години, които да се редуцират с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК. Не се противопоставя за налагане на наказанието “глоба” в предложения от прокурора размер за второто престъпление, както и за приложението на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК и чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 и ал.3 от НК. Взема становище за уважаване на гражданските искове, ведно  със законната лихва.

Подсъдимият Д.Т.И. поддържа пледоарията на защитника си и изразява критичност към извършените деяния. В последната си дума моли за лека присъда.

 

Подсъдимият И. в проведеното открито съдебно заседание, насрочено служебно за предварително изслушване, направи искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, като направи изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

 

Съдът разгледа и реши делото по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.

 

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Подсъдимият Д.Т.И. е роден на *** г. в гр. Б., с постоянен адрес гр. П., обл. Б.,  ***”, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, ЕГН  **********.

На 29.05.2014 г. сутринта около 09.30 ч., пострадалият М.Г.А. отишъл в дома на приятеля си свидетеля Г.А.Х., находящ се в гр. С., на ул.”***”. Повод за това му посещение било обстоятелството, че предния ден свидетеля Х. помолил пострадалия А. да му помогне да залепят теракотни плочки на пода в коридора на апартамента му. Пострадалият А., след като пристигнал в апартамента на свидетеля Х., влезнал в една от стаите му, където се преоблякъл с работни дрехи и оставил другите си дрехи. Преди да започне работата си, пострадалият А. оставил мъжката си чантичка, с намиращите се в нея негови лични вещи и пари на един шкаф в коридора на апартамента на свидетеля Х., който шкаф се намирал на около два метра от входната врата на апартамента. Чантичката била черна на цвят, от плат и в нея се намирали следните личните вещи на пострадалия: един брой лична карта на името на М.Г.А., един брой свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него на името на М.Г.А., един брой свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил марка „Опел Вектра”, един брой талон за преминал годишен технически преглед на лек автомобил марка „Опел Вектра”, един брой полица за застраховка „Гражданска отговорност” и разписка за платен годишен данък за лек автомобил марка „Опел Вектра”, един брой служебна карта за военнослужещ на името на М.Г.А., един брой дебитна карта на „Първа Инвестиционна банка” АД на името на М.Г.А. с № ***, ведно със закрепено към нея фабрично листче с изписан ПИН код за нея, един брой мобилен телефонен апарат марка „Nokia” модел „6230 I” с IMEI 355386006069078, ведно със СИМ карта на „М-Тел”, един брой контактен ключ за лек автомобил марка „Опел Вектра”, пет броя секретни ключове и паричната сума в размер на 150 лева.

Двамата приятели започнали лепенето на плочките в коридора. Около 12.00 часа, звъннал мобилният телефон на пострадалия А., и той провел разговор със съпругата си. След края на разговора, пострадалият А. върнал отново мобилния телефон в мъжката си чантичка, която отново поставил върху същия шкаф в коридора на апартамента. Около 12.20 часа, пострадалия А. и свидетеля Х. приключили работата си, след което пострадалият отишъл в стаята на апартамента, където се намирали дрехите му, за да се преоблече, а свидетеля Х. влязъл в една друга стая на апартамента си. Входната врата на апартамента, т.е. вратата от коридора към стълбището на входа оставили отворена, за да може да става течение и по-бързо да изсъхне лепилото на залепените плочки. Пострадалият А. и свидетеля Х. се забавили около десетина минути в стаите на апартамента, след което се върнали отново в коридора, тъй като пострадалият А. имал намерението да си тръгва. В този момент пострадалият А. установил, че мъжката му чантичка, ведно с намиращите се в нея лични негови вещи и пари липсва от мястото, където я е бил оставил по-рано – върху намиращото се в коридора на апартамента шкафче. Свидетелят Х. веднага набрал телефонния номер на пострадалия А., при което двамата установили, че телефонния апарат е изключен. Пострадалият А. разбрал, че вещите и парите му са били откраднати, след което незабавно се отправил към дома си. От къщи пострадалият А. се обадил отново на съпругата си, като я помолил тя да се обади на мобилния оператор, за да се спре картата на телефона му, както и да се обади в банката, за да блокират дебитната му карта. След като разговарял със съпругата си, пострадалият А. отишъл и подал заявление за кражбата в Първо РУ „Полиция” - Стара Загора.

След няколко дни, на 18.06.2014 г., пострадалият А. посетил офис на „***” АД в гр. С. и разбрал от служителка на банката, че на 29.05.2014 г. след 12.55 часа от банкомат на Банка *** в гр. С., последователно е била изтеглена общо сумата в размер на 320 лева чрез открадната му дебитна карта. Пострадалият А. разбрал, че картата му е била блокирана от банката в 13.25 часа на 29.05.2014г., което обаче се оказало твърде късно, за да се предотврати тегленето на пари от сметката му по дебитната карта.

Междувременно, на 29.05.2014г., по времето когато двамата приятели А. и Х. в интервала от време между 12.20 часа – 12.30 часа били приключили вече работата си в коридора на апартамента на свидетеля Христозов и се преобличали в две от стаите на същия, по стълбите на входа, където живеел свидетеля Х., минал подсъдимия Д.Т.И.. Подсъдимият видял отворената врата на апартамента на свидетеля Х., както и това, че в коридора на този апартамент няма никой. И. видял също така, че върху един шкаф в коридора, има оставена черна мъжка чантичка. Подсъдимият И. влезнал в коридора на апартамента, взел чантичката, след което напуснал незабавно входа на блока. Извън жилищния блок подсъдимият И. отворил взетата от него чантичка и видял, че вътре в нея има лични документи и военна книжка на името на едно и също лице. Подсъдимият И. установил също, че вътре в чантичката има също така пари в брой, един стар мобилен телефонен апарат, който той изключил и карта за банкомат, ведно с написан ПИН код за нея. Веднага след това, за около двайсетина минути, подсъдимият И. отишъл до един банкомат на Банка ***, намиращ се точно под стадион „***” в гр. С., в самото начало на улица „***”, извадил от взетата от него мъжка чантичка дебитната карта на пострадалия А., като поставил същата в банкомата и набрал ПИН кода й. След като първоначално подсъдимия И. установил наличното съдържание на парични средства по банковата карта, на три последователни транзакции за времето от 12.55 часа до 12.57 часа изтеглил от чуждата банкова карта общо сумата от 320 лева – при първото теглене сумата от 250 лева, при второто теглене сумата от 20 лева и при третото теглене сумата от 50 лева. След като извършил и последното трето теглене на парични средства от банковата карта, подсъдимият И. установил, че е невъзможно да изтегли повече пари от нея и се отдалечил от банкоматното устройство, извадил от отнетата чантичка на пострадалия А. паричната сума от 150 лева и заедно с изтеглената от банкоматното устройство парична сума от 320 лева, прибрал в дрехите си общо сумата от 470 лева. Останалите вещи, намиращи се в чантичката и самата нея изхвърлил в намиращ се наблизо контейнер за смет. Впоследствие подсъдимият изхарчил отнетата от пострадалия А. парична сума общо в размер на 470 лева за свои лични нужди.   

От заключенията на назначените при разследването три на брой експертизи се установява следното:

1. От изготвената видео-технически експертизи, материализирани в Протокол № 390/09.07.2014 г., ведно с фотоалбум към нея и от изготвената лицево-идентификационна експертиза, материализирана в Протокол № 600/ 17.10.2014 г. е видно, че:

I. “От предоставените файлове от CD-R на Банка ***, АТМ D 0122301 от 29.05.2014 г., представляващи снимкови изображения, е изготвен фотоалбум, който е неразделна част от експертизата от 09.07.2014 г. При прегледа на файловете от вещото лице е установено, че представляват кадри от видеозапис от камера, монтирана на банкомат и отразяваща случващото се в зоната на банкомата във времевия интервал от 12:53:05 ч. до  12:57:06 ч. на 29.05.2014г. Установено е и наличието на таймкод, вкопиран в изображенията.” 

II. „Вещото лице при проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване е дало заключение, че може да се направи извод, че на снимките в експертиза № 390/09.07.2014 г. и снимките на лицето Д.Т.И. с ЕГН **********, иззети с протокол за вземане на сравнителни образци от 09.10.2014 г. е възможно да е заснето едно и също лице, посочено като Д.Т.И.”.

2. От заключението на съдебно-икономическа експертиза от 24.10.2014 г. се установява, че пазарната стойност на отнетите движими вещи е:

- един брой черна на цвят мъжка чанта от плат - 6.40 лева /шест лева и 40 стотинки/;

- един брой лична карта на името на М.Г.А., един брой свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него на името на М.Г.А. – без стойност;

- един брой свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност;

- един брой талон за преминал годишен технически преглед на лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност;

- един брой полица за застраховка „Гражданска отговорност” и разписка за платен годишен данък за лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност;

- един брой служебна карта за военнослужещ на името на М.Г.А. – без стойност;

- един брой дебитна карта на „***” АД на името на М.Г.А. и с № *** – без стойност;

- един брой мобилен телефонен апарат марка „Nokia” модел „6230 I” - на стойност 39.47 лева /тридесет и девет лева и 47 стотинки/;

- един брой контактен ключ за лек автомобил марка „Опел Вектра” – без стойност;

- пет броя секретни ключове – без стойност,

или всичко на обща пазарна стойност от 45.87 лева /четиридесет и пет лева и 87 стотинки/”.

В общата пазарна стойност, дадена в експертното заключение, не е била включена стойността на отнетата парична сума на 29.05.2014 г. от владението на пострадалия М.А. в размер на 150 лева, а същата следва да се прибави и общата стойност на предмета на кражбата е равна на 195,87 лв.

 

Наличието на предишни осъждания за подсъдимия, последното от които е в сила от 06.07.2012 г. по НОХД № 505/2012 г. по описа на РС - Несебър, с наказание „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца  за извършено престъпление по чл.198, ал.3, вр.ал.1 от НК и привеждане отделно на основание чл.68, ал.1 от НК за изпълнение на наказание пет месеца „Лишаване от свобода” по НОХД № 451/2010 г. по описа на РС – Айтос за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, които наказания подсъдимият Д.И. е изтърпял ефективно общо до 23.06.2013 г., оказват влияние на правната квалификация на извършеното от него престъпно деяние „кражба” предмет на настоящото дело, като определят същото да е извършено в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил кражбата, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете осъждания изпълнението на наказанията не е отложено по чл.66 от НК.

От друга страна, доказателствата по делото сочат, че деянието на подсъдимия И. по реда на чл.249, ал.1, предл.1 от НК е такова, извършено в условията на „продължавано престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК - когато две или повече отделни деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Видно е от материалите по делото, че подсъдимия Д.И., макар и в един кратък интервал от време за около 2 минути, е осъществил три отделни, последователни транзакции с отнетата от него дебитна карта на пострадалия М.А.. Съгласно константната съдебна практика, престъпното поведение в случая на подсъдимия И. е такова, извършено в условията на „продължавано престъпление”, с осъществяването от негова страна на три отделни престъпни деяния по смисъла на чл.249, ал.1, предл.1 от НК, които обаче покриват всички признаци на „продължаваното престъпление” по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

 

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимият Д.И. самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото, по реда на чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си подсъдимият Д.Т.И. последователно е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления, както следва:

- по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като на 29.05.2014 г. в гр. С., е отнел описаните по-горе чужди движими вещи на обща стойност 195,87 лв. от владението на М.Г.А., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като подсъдимият я е извършил, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и за двете осъждания изпълнението на наказанията не е отложено по чл.66 от НК /по НОХД № 505/2012 г. по описа на РС – Несебър и по НОХД № 451/2010 г. по описа на РС – Айтос/;  и

- по чл.249, ал.1, предл. І, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като на 29.05.2014г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ***, издадена от „***” АД клон Стара Загора с картодържател М.Г.А. с ЕГН **********, без съгласието на титуляра й, като общата изтеглена парична сума е в размер на 320 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

От субективна страна деянията са извършено виновно от подсъдимия, под формата на пряк умисъл и за двете престъпления, тъй като същият е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.

Съгласно първия принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия Д.И. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години. В ал.2 на същия текст е предвидено, че съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът отчете невисокия размер на предмета на кражбата,  изразената критичност към извършеното и оказаното съдействие на органите по разследването, както и тежкото му семейно и имотно състояние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчете лошите му характеристични данни очертаващи го като личност с трайно установени престъпни навици /виж справка от Унифицираната ИС на Прокуратурата на РБ л.13 от делото – налице са още две висящи ДП срещу подсъдимия все за престъпления против собствеността, както и Справката за съдимост в частта за осъждането му за друга кражба, извършена в условията на опасен рецидив, след настоящото деяние/.

   Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния размер, а именно в размер на три години /или 36 месеца/, което намали с една трета /или с 12 месеца / и присъди подсъдимият И. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от две години /или 24 месеца/.

С оглед тежкото материално състояние на подсъдимия/вид Декларация за СИС – не работи и не притежава движимо и недвижимо имущество/ съдът намери, че не следва да налага факултативното наказание конфискация, предвидено в чл.196, ал.2 от НК.  

За престъплението по чл.249, ал.1 от НК съгласно принципа за законоустановеност в специалната част на НК за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът обсъди направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния характер на деянието, личността на този подсъдим, подбудите за извършване на деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът отчете невисокия размер на сумата изтеглена от него чрез използване на дебитната карта с титуляр М.А.,  изразената критичност към извършеното и оказаното съдействие на разследващите  органи, както и тежкото му семейно и имотно състояние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство отчете лошите му характеристични данни очертаващи го като личност с трайно установени престъпни навици /виж справка от Унифицираната ИС на Прокуратурата на РБ л.13 от делото – налице са още две висящи ДП срещу подсъдимия все за престъпления против собствеността, както и Справката за съдимост в частта за осъждането му за друга кражба, извършена в условията на опасен рецидив, след настоящото деяние/.

   Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието «лишаване от свобода» при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но отчитайки сериозността на отегчаващото такова, над минималния размер, а именно в размер на три години /или 36 месеца/, което намали с една трета /или с 12 месеца / и присъди подсъдимият И. да изтърпи «лишаване от свобода» за срок от две години /или 24 месеца/.

Съдът на основание чл.249, ал.1 от НК наложи на подсъдимия и кумулативното наказание «глоба», което определи в размер на 320 лв. – еднократния размер на получената сума, като отчете затрудненото му материално състояние.

 Съдът отчете като причини и условия за извършване на престъплението – ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му за облагодетелстване по престъпен начин.

 

Съдът намери, че са налице условията за налагане на подсъдимия на основание чл.23, ал.1 от НК на едно общо най-тежко наказание по така определените му две отделни наказания за извършението от него в последователност две престъпления, предмет на настоящата невлязла в сила присъда, а именно - лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Към така определеното на подсъдимия Д.Т.И. общо най-тежко наказание, съдът на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини и наказанието глоба в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, наложено за престъплението по чл.249, ал.1 от НК.

При постановяване на присъдата и отчитайки другите осъждания на подсъдимия И. съдът намери, че са налице основанията за групиране на наказанията наложени на подсъдимия Д.Т.И. по НОХД № 1783/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по настоящото НОХД № 495/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора, поради което и на основание чл.25 ал.1, във вр. чл.23 ал.1 от НК му наложи едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Към него на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.3 от НК съдът  присъедини и наказанието глоба в размер на 320 /триста и двадесет/ лева.

На основание чл.25, ал.2 НК се приспадна изтърпяната от подсъдимия Д.Т.И. част от наказанието по НОХД № 1783/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора до влизане в сила на настоящата присъда.

 

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

 

Приеха се за съвместно разглеждане предявените от пострадалия М.Г.А., конституиран като граждански ищец по делото против подсъдимия Д.И. граждански искове за имуществени вреди, причинени с престъпните деяния, както следва:

- в размер на 195,87 лева – явяваща се равностойността отнетите чужди движими вещи и пари чрез престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК от владението на М.А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 29.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

- в размер на 320  лева – явяваща се равностойността на изтеглените парични средства от дебитната карта на пострадалия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2014 г. до окончателното й изплащане.

 

Предвид приетата за установена фактическа обстановка и  изложените съображения за наказателната отговорност на подсъдимия съдът намира, че в настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина на дееца.

И двата иска са основателни и доказани в пълния размер, така както са предявени – първия в размер на 195,87 лева, доказан от заключението на съдебно икономическата експертиза и от показанията на свидетеля А., а втория в размер на 320 лева доказан от банковите извлечения по сметката на дебитната карта, поради което съдът ги уважи изцяло, ведно със законните последици от това.

 

На основание чл.189, ал.1 и ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 209,70 лева /двеста и девет лева и седемдесет стотинки/, направени в хода на досъдебното производство, и ги присъди в полза на Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара Загора. 

 

              Съдът се занима и с вещественото доказателство по делото - един брой оптичен носител CD-R 700 Мв, с надпис «Verbatim » и ръкописен надпис в долната му част «Банка ДСК ЕАД, АТМ  D 0122301, 29.05.2014г.» за което постанови да бъде унищожено, като вещ на малозначителна стойност, след влизане в сила на присъдата.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: