МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  4/ 27.01.2015г.

       ПО НОХД № 503 /2014г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

            Производството е на основание чл.304а, във връзка с чл.304, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК.

 

 На 27.11.2014г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия С.В.Г. с ЕГН ********** *** затова, че на 17. 11. 2014 г.,  в гр. ******,   област *****, на бул.”****” дал подкуп – парична сума от 10 /десет/ лева, състояща се от  една банкнота с номинал от 10/десет/ лева с № БК 9440533, на **** – П. С. Ф.-  на длъжност ****, и Г. Д. П.- на длъжност *****, за да не извършат  действие по служба, а именно да не съставят по отношение на него като водач на МПС Акт за установяване на административно нарушение за  нарушение по чл.137а, ал.1 от  Закона за движение по пътищата  във връзка с неизползване на обезопасителен колан  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така предявеното обвинение и с оглед начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова – по реда на Глава ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК, и направените от подсъдимия пълни самопризнания по фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, като счита същото за изцяло обосновано и доказано, поради което предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.304а, във връзка с чл. 304, ал.1 от НК. Предлага с оглед предвиденото от закона наказание да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да бъде намалено с 1/3. Счита, че с оглед добрите му характеристични данни, направеното от него самопризнание и оказано съдействие на органите на разследването, по отношение на него са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Поради което счита, че изтърпяването на определеното от съда наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да бъде отложено за подходящ изпитателен срок. На основание чл. 53, ал. 1, б . „а” от НК счита, че следва да бъде отнет в полза на държавата предмета на престъплението – банкнотата от 10 /десет/ лева. По отношение на предвиденото в закона кумулативно наказание „Глоба”, намира, че същата следва да бъде определена в минимален размер – 100 /сто/ лева.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Т.М., счита че с оглед направените самопризнания и оказано съдействие на разследващите органи, както и чисто съдебно минало и липсата на криминална регистрация, са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и едно изключително – малкия размер на дадения подкуп – 10 /десет/ лева. Предвид което моли за налагане на минимално наказание „Лишаване от свобода” с приложение на чл. 66 от НК, както и за възможно най-ниския размер глоба.

             Подсъдимият С.В.Г.  поддържа казаното от защитника си. Признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното като заявява, че ще положи усилия за в бъдеще да не допуска подобни прояви. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и заявява, че го е било страх да не му съставят АУАН.

 

             ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

В обвинителния акт се твърди, че на 17. 11. 2014 г., свидетелите  П. С. Ф. на длъжност ***** и Г. Д. П. на длъжност ****, изпълнявали патрулно постова дейност по  първи автопатрулен участък  в гр. К. с патрулен автомобил  марка „Опел Астра” с рег. № СТ  50 80 СА за времето от 08. 00 до 20. 00 часа.

Около 09.10 часа забелязали движещо се в посока юг - север  по ул. ”***** моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ. Виждайки, че водача управлява  автомобила  без обезопасителен колан  тръгнали след него  и чрез светлинен и звуков сигнал го спрели. При проверката се установило, че  водач на моторното превозно средство  и собственик на същото е подсъдимия С.В.Г. ***.

На подсъдимия Г.  било обяснено, че е нарушил чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата, за което следва да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. **** – св. Ф. седнал на предната лява седалка на патрулния автомобил и започнал да съставя акта, а св. П. бил извън автомобила съгласно  инструкцията  за патрулно постовата дейност. Вратата на патрулния автомобил била затворена, но със свалено  стъкло на прозореца. Подсъдимият Г. се приближил до патрулния автомобил  и се обърнал към свидетелите Ф. и П.  с думите: „Вземайте десет лева и не ми пишете акт”,  като едновременно с това хвърлил  една банкнота с номинал 10 лева през отворения прозорец  н предната лява врата на патрулния автомобил. Банкнотата попаднала от лявата страна  на седалката на която се намирал св. Ф. Последния  незабавно уведомил дежурния  при ОДЧ при РУП – Казанлък. Изпратена била дежурна група която извършила оглед на местопроизшествието, при който било фиксирано  местоположението на банкнотата с номинал 10 лева  с  № БК 9440533 и същата е иззета по съответния ред като веществено доказателство.

На подсъдимия С.Г. е съставен АУАН с бл. № 798580 от 17. 11. 2014 г. за нарушение на чл. 137а ал.1 от Закона за движение по пътищата /не използване на предпазен колан/.

Действайки по описания начин подсъдимия С.В.Г.   осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 304а   във вр. с чл. 304 ал.1 от НК,  като дал облага – паричната сума в размер на 10 /десет / лева на ***** - П. С. Ф.  на длъжност **** и Г.Д.П. на длъжност *****, за да не извършат  действие по служба – изготвяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за  нарушение на чл.137а ал.1 от  Закона за движение по пътищата,тъй като не е използвал обезопасителен колан  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ.

При извършване на деянието облагата е дадена на **** - П. С. Ф.  и Г. Д. П. от РУП Казанлък при и по повод изпълнение на служебните им задължения.  Видно от приложената по досъдебното производство типова длъжностна характеристика в основните длъжностни права и задължения на длъжността „*****  е задължението: Работи по осигуряването на обществения ред, предотвратява и оказва съдействие  при разкриване на престъпления  и нарушения на обслужваната територия….. Взаимодейства със съседните наряди, други служби и ведомства „.Двамата служители са действали като наряд изпълняващ ППД/патрулно постова дейност/ видно от приложеното по делото заверено копие от ежедневна ведомост  от РУП Казанлък .

Подсъдимият С.В.Г. ***, неосъждан е и е с добри характеристични данни- работи и срещу него няма образувани други ДП, не се движи  в криминално проявени среди.  Ползва се с добро име сред съгражданите си.

          Разпитан на досъдебното производство подсъдимият  С.В.Г. се признава за виновен и дава подробни обяснения за обстоятелствата, при които е действал.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва от следните писмени и веществени доказателства, събрани на ДП, а именно БДП № 284 ЗМ- 1517/2014г. по описа на  РУП - гр.Казанлък както следва: Уведомление за образуване на бързо производство /л.1/; Докладна записка /л.3/; Протокол за оглед на местопроизшествие /л.4/; фотоалбум /л.6/; постановление за предоставяне на правна помощ от 20.11.2014г./л.9/; декларация /л.11/; постановление за назначаване на защитник /л.12/; постановление за привличане на обвиняем и вземане на МН от 24.11.2014г. /л.13/; протокол за разпит на обвиняем С.Г. от 24.11.2014г. /л.15 от БП /;  свидетелски показанията на св.П. С. Ф. /л.16/; св.Г. Д. П. /л.17/, протокол за извършена дактилоскопна експертиза № 251 от 21.11.2014г. /л.21/; вземане на образци за сравнително изследване от 17.11.2014г. /л.24/; дактилоскопен лист /л.25-26/, заверено копие на АУАН № 798580/ 17.11.2014г. /л.27/; справка от отдел „Човешки ресурси при ОД на МВР– гр.Ст.Загора /л.29/; типова длъжностна характеристика /л.32/; заверено копие от ежедневна ведомост от РУП-Казанлък /л.34/; справка за съдимост /л.35/; характеристична справка /л.38/; декларация СМПИС /л.39/; заключително обвинително мнение от 24.11.2014г. /л.40/ , както и от служебно изисканите доказателства от съда и представени по настоящото дело: актуална справка за съдимост на подсъдимия С.В.Г. с рег. № 11 от 12.01.2015г., издадена от Районен съд – гр. Самоков и справка Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България към дата 26.11.2014г., прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 286 във вр. чл. 107, ал. 2 от НПК.

Видно от приложените на л. 30-34 от ДП- БП № 284 ЗМ-1517/2014г. по описа на РУ „Полиция” – гр. Казанлък типова длъжностна характеристика на длъжността „*****, както и заверени копия от ежедневната ведомост и седмичния график, се установовява, че свидетелите П. С.Ф. и Г. Д. П. са **** от състава на Първо АПУ в РУП – Казанлък, с правомощия за съставяне на АУАН по ЗДвП, като на 17.11.2014г. са осъществявали дежурство по контрол върху движението по пътищата в посочения участък в гр. К. за времето от 08.00 до 20.00ч..

От което следва, че предложените от подсъдимия С.В.Г. на св. П. С. Ф. и Г. Д. П., в качеството им на ****по време на изпълнение на служебните им задължения са имали правомощието да съставят приложения по ДП / на л. 27/ АУАН по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – за неизползване на предпазен колан. С оглед направените от подсъдимия  самопризнания по фактите, същият признава обстоятелството, че на 17.11.2014г. около 09.15ч. при управление на МПС -  лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ по ул. „****” западно от № 31 в посока юг-север, е извършил горното нарушение на ЗДвП.

След като свидетелите Ф. и П. са започнали да съставят АУАН, подсъдимият Г. се обърнал към тях с думите: „Вземайте десет лева и не ми пишете с акт” и едновременно с това е хвърлил една банкнота от десет лева през отвореното стъкло на прозореца на вратата на автомобила. Незабавно е докладвано на ОДЧ при РУП – Казанлък, изчакана е дужерната група и е съставен горепосочения АУАН.

Парите са предложени на св. П. С. Ф. и Г. Д. П. от подсъдимия, за да не извършат действие по служба, а именно  да  съставят по отношение на подсъдимия  Г., като водач на МПС на лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ , акт за установяване на административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата за управление на автомобил без предпазен колан. Подкупът им е даден по време на изпълнение на служебните им задължения. Облагата не им се полага, тъй като тя е дадена от подсъдимия Г., за да не извършат действие по служба с цел предотвратяване на извършването на административни нарушения на обслужваната от тях територия, като не съставят АУАН за констатирано от тях административно нарушение /основни задължения визирани в типова длъжностна им характеристика/. Поради което с деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъплението по чл.304а,  във вр. с чл.304 ал.І от  НК. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като подсъдимият Г. при извършването му е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е общствено-опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения, които кореспондират с останалите доказателства по делото. Още на ДП е изразил съжаление и се е признал за виновен по предявеното му обвинение. По ДП е била назначена и извършена дактилоскопна експертиза /№ 252 от 21.11.2014г./. От заключението на тази експертиза е видно, че от представения обект – банкнота с номинал 10 лева със сериен № БК 9440533, са установени годни дактилоскопни следи, но същите не са оставени от подсъдимия С.Г.. Направено е било и искане от страна на подсъдимия и неговия защитник за предварително изслушване по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение и  поради това, че с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2 от НПК няма право да откаже предварително изслушване, когато са налице условията за това, както и с оглед изявленията на подсъдимия, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, е  допуснал такова изслушване. След разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и след предварителна преценка и извършена служебна проверка на доказателствата, събрани по ДП, че същите подкрепят направеното самопризнание, съдът е дал ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК– съкратено съдебно следствие, на основание чл.371 т.2 от НПК. Съдът с определение на основание чл.372  ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Предвид гореизложеното както и във връзка с направеното от подсъдимия пълно самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства съдът счете, че по безспорен начин е установена гореописаната фактическа обстановка.

  С оглед на което следва да бъде прието за установено  по безспорен начин, че с деянието си подсъдимият С.В.Г., затова че на 17. 11. 2014 г.,  в гр. ***   област ****  на бул.”****” е  дал подкуп - – парична сума от 10 /десет/ лева, състояща се от  една банкнота с номинал от 10 лева с № БК 9440533 на **** – П. С. Ф.  на длъжност ***** и Г. Д. П. на длъжност ****, за да не извършат  действие по служба – изготвяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за  нарушение на чл.137а ал.1 от  Закона за движение по пътищата  във връзка с неизползване на обезопасителен колан  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 304а, във връзка с чл. 304, ал.1 от НК.                 

                   Предвид което с оглед на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по безспорен начин е установено, че инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия С.В.Г. от обективна и субективна страна.

 

 

                   ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

  При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимият С.В.Г.  за това, че на 17. 11. 2014 г.,  в гр. ****   област ****  на бул.”****” е  дал подкуп - – парична сума от 10 /десет/ лева, състояща се от  една банкнота с номинал от 10 лева с № БК 9440533 на ***** – П.С.Ф.  на длъжност ***** и Г.Д.П. на длъжност ***** за да не извършат  действие по служба – изготвяне на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за  нарушение на чл.137а ал.1 от  Закона за движение по пътищата  във връзка с неизползване на обезопасителен колан  при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО  43 75 АТ, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 304а, във връзка с чл. 304, ал.1 от НК и същото е безспорно установено и доказано.

Касае се до престъпление по чл.304а от НК, представляващ по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл.304, ал.1 от НК /основен състав/, деяние с висока степен на обществена опасност, спадащо към така наречените корупционни престъпления, особено разпространени в национален мащаб. Подкупът по смисъла на чл.304, ал.1 от НК е едно от най-тежките престъпления против дейността на държавните органи и обществените организации. В случая поради това, че се касае до даване на подкуп е налице хипотезата на т. нар.  активен подкуп, регламентиран в чл.304, ал.1 от НК. Субект на този вид подкуп може да бъде само длъжностно лице. А поради специалното качество на адресата на подкупа в случая- полицейски орган, се касае до по-тежко квалифицирания състав на чл.304а от НК /ред. Д.в..бр. 26/ 2010 г./.

Подкупът е даден на св. П. С. Ф. -  *****  и св. Г. Д. П. - *******, поради което са длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, буква „а” от НК, тъй като изпълняват служба в държавно учреждение, включваща осъществяване на дейности по безопасността на движението и контрола на движението по чл.81б, ал.2 от ППЗМВР. Същите не са от категорията на длъжностните лица от администрацията на учреждението, които законът визира като длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение. Поради което квалификацията на деянието в обвинителния акт е правилна и съответства напълно на законодателното изменение на разпоредбата на чл.304а от НК /с Д.в., бр.26/ 2010г./, с което изрично бе предвидено даването на подкуп освен на „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение” и на „полицейски орган”.   

Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в даването на имотна облага на такива  длъжностни лица заради /срещу/техни действия по служба. Не се изисква това деяние /действие/ да е било или да бъде по-късно наистина извършено. Още по-малко се изисква това деяние да съставлява нарушение. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице /полицейски орган/ тя не му се полага, т.е. за нейното вземане няма законно основание. Престъплението е резултатно и се заключава в благоприятна промяна за имуществото на дееца - увеличаване на актива или намаляване на пасива му /тук-първото/. Престъплението е такова на просто /формално/ извършване, т.е. подкуп има дори и без насрещно деяние- дори и обещанието или предложението да се откаже от длъжностното лице, както и когато не се е стигнало до приемане на дара /подкупа/ от длъжностното лице. В случая с подхвърлянето на банкнотите в полицейския автомобил, въпреки че не се е стигнало до приемане от длъжностните лица полицейски служители, в съзнанието му е била изградена субективната представа относно мотивирането за нарушенията на служебните им задължения, поради което последното се приема за довършено деяние, а не за опит към такова.

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

Формата и видът на вината при това престъпление е прекият умисъл. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът– подсъдимият Г., е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, като е искал и е целял настъпването им, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимият С.В.Г. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл. 304а, вр. с чл.304, ал.1 от НК.   

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Поради което при определяне на наказанието на подсъдимия приложи разпоредбата на чл.58а,  ал.1 от НК.    

Разпоредбата на чл.304а от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева.

При определяне на наказанието съдът отчете следните смекчаващи вината обстоятелства, а именно: факта, че подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични данни /трудово ангажиран и срещу него към момента не се водят други ДП/, ниската стойност на дадения подкуп  /10 лева/, емоционалното състояние на страх да не му бъдат отнети талона и свидетелството за правоуправление, предвид факта, че работата му е свързана с управление на МПС, и се е намирал в чуждо населено място, изразеното критично отношение към извършеното и оказаното съдействие на органите на разследването. С оглед на което съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства. От друга страна в случая не са налице каквито и да е отегчаващи вината и отговорността обстоятелства/ както впрочем е приел и прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт/. Поради което счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то към минимума.

Макар и становището на защитника на подсъдимия и на прокурора за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК да е оправдано, поради липсата на долна граница на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода”, съдът прие, че приложението на тази разпоредба на закона се явява неподходящо за подсъдимия, тъй като в този случай следва да му наложи наказание „Пробация”. Последното обаче би било несъразмерно тежко в конкретния случай за подсъдимия Г., тъй като същият работи и изпълнението на това наказание би му попречило да осъществява трудовите си задължения, а същият няма постоянна работа и е принуден да работи при условията на временна заетост като сменя не само работното си, но и населеното място.

Поради гореизложеното, съдът счете, че в случая наказанието на подсъдимя Г. следва да бъде определено не при условията на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55 от НК, а при условията на чл. 58а, ал.1 от НК.

Съдът прие, че всъщност искането на прокурора е за налагане на едно условно наказание в минимален размер, което би съответствало напълно на справедливостта и би допринесло за постигане целите на специалната и генералната превенция. Налице са основанията на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е под три години, и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето на осъдения, не е наложително същият да изтърпи наложеното му наказание. С оглед най- вече и на обстановката, при които е извършено деянието и емоционалното му състояние, и обстоятелството, че същият е извършил настоящото деяние, за да не спрат автомобила му от движение. Действително той сам се е поставил в това положение, имайки едно неправомерно поведение и извършвайки дребно нарушение на правилата  по ЗДвП, а именно управлението на МПС без предпазен колан. Предвид което, макар самото деяние да се характеризира с висока степен на обществена опасност, с оглед на своя характер и степен на засягане на обществените отношения, съдът счете, че с оглед наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК  и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същият да изтърпи наказанието.

Предвид което съдът определи наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл. 66, ал.1 от НК и то към минималния му размер, а именно 6 месеца лишаване от свобода /в рамките на предвиденото в закона наказание - до 10 години ЛС/. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3/една трета/ и определи същото в размер на 4 месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

            Предвид високата обществена опасност на деянието, както и с оглед липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК/ по арг. за противното/, и тежкото СИМП на подсъдимия, съдът счете, че наред с основното наказание следва да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”, но към  минималния размер, предвиден в закона, а именно- 100/сто/ лева.

Съдът намери, че така определените  наказания отговарят напълно на целите на чл.36 от НК и са най-подходящи и целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на Държавата предмета на престъплението - паричната сума от 10 лева. Поради, което разпореди веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. банкнота с номинал от 10/десет/ лева с № БК 9440533, след влизане на присъдата в законна сила да бъде предадена на БНБ.

 

                         ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                  На основание чл.189 от НПК подсъдимият, който е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, дължи заплащането на направените по делото разноски в размер на 68.00 лв., поради което с присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА по бюджетната сметка на МВР направените по делото разноски за възнаграждение на експерт в размер на сумата от 68.00 /шестдесет и осем/лева.

 

                                     ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

    Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите на обществото, съществуващите в страната обстановка и условия за извършване на подобен род деяния.

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                              СЪДИЯ: