Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер…..…80…. 11 юни..…....….Година 2014………...Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На единадесети юни........……..........….…..Година две хиляди и тринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                    К. ДОНЧЕВА

 

Секретар  К.Ц.

Зам.окръжен прокурор Дичо Атанасов

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1213………………по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Протестирана е Присъда №107/12.06.2013г., постановена по НОХД №1043/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Д.А.И. е признат за невинен в това, че на 21.12.2012г. в гр.Стара Загора намерил чужди движими вещи – 1 бр. чанта. м.”Адидас” на стойност 38.40 лв., 1 бр. мобилен телефон м. “Нокия Х2” на стойност 89.91лв., ведно със СИМ-карта /без пазарна стойност на СИМ-картата/ и 2 бр. ключове на обща стойност 4.75 лв., или всичко на обща стойност 133.06 лв. и в продължение на 1 седмица – до 28.12.2012г., не съобщил за тях на собственика Е. Георгиева Руева, на властта или на този, който ги е загубил и на основание чл.218б ал.1 НК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.207 ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа протеста на Районна прокуратура Стара Загора. Изразява становище, че постановената от първоинстанционния съд присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, като вместо нея въззивният съд постанови нова, с която да признае подсъдимия Д.И. за виновен по предявеното му обвинение по чл.207 ал.1 от НК и му наложи съответното наказание съобразно практиката на съдилищата.

 

Адв.З., служебен защитник на подсъдимия Д.А.И., моли съда да остави в сила оправдателната присъда на Районен съд Стара Загора като правилна и законосъобразна и постановена при правилно приложение разпоредбата на чл.218б от НК. Според защитника в конкретния случай изтеклият срок позволява на визираното основание да бъде постановена оправдателна присъда.

 

Подсъдимият Д.А.И. заявява, че разчита на това, че отнетите вещи са върнати.

 

В дадената му последна дума подсъдимият Д.А.И. предоставя на съда да се произнесе.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на протестираната присъда, намери за установено следното:

 

Против подсъдимия Д.А.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.207 ал.1 НК - за това, че на 21.12.2012г. в гр. Стара Загора намерил чужди движими вещи – един бр. чанта марка “Адидас”, мобилен телефон “Нокия Х2” ведно със сим-карта и 2 броя ключове, всичко на обща стойност 133.06 лв. и в продължение на една седмица – до 28.12.2013г., не съобщил за тях на собственика – Е. Георгиева Руева, на властта или на този, който ги е загубил. Първоинстанционното производство се е  провело по реда на Глава ХХVІІ НПК при условията на чл.371 т.2 НПК. /Районният съд като правно основание за провеждане на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ НПК е посочил едновременно и двете хипотези, уредени от чл.371 НПК, съответно и ал.3 и 4 на чл.372 НПК, които взаимно се изключват. Въззивният съд обаче не счете, че  посоченото съставлява съществено процесуално нарушение и намира, че следва да се обърне внимание на съда да сочи само една от уредените в чл.371 НПК хипотези./  В съдебно заседание е била възстановена на пострадалата Е. Руева сумата от 5 лева, представляваща остатък от стойността на имуществото, предмет на деянието, като не се спори от страните, че останалите вещи са били върнати на пострадалата в хода на проведеното досъдебно производство.

При това положение първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.218б ал.1 НК и поради декриминализиране на деянието съобразно разпоредбата на чл.304 предложение последно НПК, И. е признат от съда за невинен в извършването му, като е оправдалн по повдигнатото обвинение по чл.207 ал.1 НК. Съответно съдът е разпоредил след влизане на присъдата в сила същата ведно с мотивите да се изпрати на ОД на МВР Стара Заора за налагане на глоба по административен ред.

Въззивният съд, след като обсъди събраните след възобновяване на съдебното следствие писмени доказателства – актуална справка за съдимост с приложени бюлетини към същата, намери, че разпоредбата на чл.218б ал.1 НК е неприложима в случая, доколкото е налице отрицателната предпоставка, визирана в чл.218б ал.2 т.1 НК. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя изложените във въззивния протест доводи за наличието на хипотезата по т.2 на чл.281б ал.2 НК, като счита, че под “такова престъпление” законодателят визира само уредените в ал.1 на същата разпоредба хипотези.

Въпреки изложеното по-горе за наличието на отрицателната предпоставка по чл.218б ал.2 т.1 НК, въззивният съд намира, че като краен резултат присъдата на Старозагорски районен съд е правилна, но подсъдимият следва да бъде оправдан на различно правно основание от посоченото в същата. Настоящият въззивен състав намери, че ниската стойност на имуществото, предмет на деянието – 133.06 лв., което е под размера на една месечна работна заплата за страната, както и връщането и заместването на същото на пострадалата, налагат извода за явна незначителност на обществената опасност на деянието. Вярно е, че подсъдимият И. е с обременено съдебно минало, но това обстоятелство само по себе си не може да се противопостави на изключително ниската стойност на имуществото, предмет на деянието, наред с връщането и заместването му. При това положение съдът намира, че обществените отношения, закриляни от нормата на чл.207 ал.1 НК, са засегнати в изключително ниска степен, поради което и съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, следва да се приеме, че, макар и формално, деянието да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, то не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна.

Изложеното налага протестираната присъда да бъде изменена на основание чл.337 ал.3 НПК в частта относно правното основание за оправдаването на подсъдимия, като вместо нея се постанови оправдаването му по повдигнатото обвинение на основание чл.9 ал.2 НК, тъй като обществената му опасност е явно незначителна. Следва да се отмени разпореждането за изпращане на делото на ОД на МВР Стара Загора за налагане на наказание по административен ред.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.3 НПК, Окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №107/12.06.2013г., постановена по НОХД №1043/2013г. по описа на Старозагорски районен съд в частта относно правното основание за оправдаването на подсъдимия, като ОПРАВДАВА подсъдимия Д.А.И. ЕГН ********** по повдигнатото обвинение по чл.207 ал.1 НК на основание чл.9 ал.2 НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна.

ОТМЕНЯ разпореждането за изпращане на делото на ОД на МВР Стара Загора за налагане на наказание по административен ред.

 

Решението е окончателно.

 

                               

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.