Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 139                                             25.07.2014 г.                          Град Стара Загора

 

                          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                 Първи наказателен състав

На пети февруари                                                                        Година 2014

в публичното заседание в следния състав:

                                                  

Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

Членове: 1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                   2. ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР:  И.Г.

ПРОКУРОР:

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНЧХД
№ 1292 по описа за 2013 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 317, ал. 3 от НПК.

 

С Присъда № 145/18.09.2013 год., постановена по НЧХД № 1452/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, първоинстанционния съд е признал подсъдимия М.Г.С. за невиновен в това, че на 28.06.2012 г., в град Казанлък, е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Д.А. *** в негово присъствие, а именно обидните думи: “Какво си спрял тука, боклук такъв! Ще ти еба майката! Долен боклук!” и е извършил нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя Д.А.С., а именно показал му среден пръст, поради което е бил оправдан по повдигнатото срещу него с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

 

Със същата присъда предявеният от Д.А.С. граждански иск срещу подсъдимия М.Г.С.  за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.06.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Със същата присъда тъжителят Д.А.С. е бил осъден да заплати на подсъдимия М.Г.С.  направените по делото разноски в размер на 350 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Д.А.С., който в законоустановения срок е депозирал жалба срещу същата.

 

В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, тъй като по делото са събрани достатъчно и непротиворечиви гласни и писмени доказателства, които да позволят да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия С., поради което моли настоящата инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимият за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и да бъде уважен предявения граждански иск.

 

В съдебно заседание частния тъжител Д.А.С. чрез повереника си адв. П. поддържат жалбата и направените в нея искания.

В съдебно заседание подсъдимият М.Г.С. чрез защитника си адв.Г. взема становище, че е доволен от присъдата на първоинстанционния съд и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на НЧХД № 1452/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Казанлъшкият районен съд в мотивите към обжалвания съдебен акт е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на производството гласни и писмени доказателства и правилно е приел, че същите не обосновават обвинението и несъмнено водят до направения от съда извод за не виновност на подсъдимия М.Г.С., в извършване на престъпното деяние, за което е обвинен, като основателно е взел предвид следните съображения:

 

На 28.06.2012 г., вечерта, около 20 часа, подсъдимият М.Г.С. - ***, в момента бил в извънработно време, закарал с личния си автомобил своя позната-св.Д. от спирка “Абаята” в западния край на гр.Казанлък до бл.*** в ж.к."***”, където свидетелката щяла да гостува на своя приятелка.По пътя, стигайки с автомобила до центъра на града, подсъдимият С. спрял пред пешеходната пътека до универсалния магазин, за да преминат пешеходците. В този момент откъм хотел *** пристигнал тъжителят Д.С., доближил се плътно до автомобила на подсъдимия С., извадил фотоапарат и казал на подс.С., че ще го снима, защото кара без колан. Свидетелката Д. залегнала на задната седалка, за да не бъде снимана. Тъжителят също така казал на подсъдимия,че ще го съсипе от жалби. Отправил към него псувни и ругатни. След това подс.С. ***, а тъжителят С. го последвал с личния си таксиметров автомобил, с който работел, като през целия път се опитвал да изпревари и да засече автомобила на подсъдимия. Пристигайки на уреченото място до бл.** в ж.к."**" св.Д. слязла от автомобила на подс.С.. Тъжителят и подсъдимият спрели автомобилите си на намиращия се там знак"Стоп". По същото това време тъжителят както бил в таксиметровия автомобил, продължил да вика на висок глас и отново да отправя псувни  и ругатни към подсъдимия. Подсъдимият С. не му отговорил, а тръгнал с автомобила си към бензиностанция ОМВ да зареди гориво. Тези действия на тъжителя и на подсъдимия били наблюдавани /от момента на спирането им на знака„Стоп"/ от свидетеля К., който събирал отпадъци от намиращите се наблизо контейнери. След това тъжителят отишъл пред входа на жилищния блок на брат си - св.Д. С., извикал го да слезе и показал последователно на него, а след като се прибрал в къщи - и на съпругата си- св.Д.С. видеоклип на фотоапарата си,на който се виждало как подсъдимият С.,облечен в полицейска униформа,управлявайки собственото си БМВ спрял и през отвореното предно  стъкло на  автомобила  говорел цинични думи, а след  като потеглил показал среден  пръст и  продължил да говори вулгарни и цинични думи и изрази. Така описаната фактическа обстановка се приема изцяло от настоящата инстанция, тъй като същата се подкрепя от показанията на свидетелите Д. С., Д.С., К.,Д., Д.,К., С.,писмо рег.№ 54987/17.09.2012г.,извадка от вестник,справка от Началник на „Човешки ресурси" към ОД на МВР Стара загора от 17.05.2013г.,Заповед рег.№ 150/06.03.2013 г. на Началника на РУ"Полиция" Казанлък, 3аповед рег.№ 237/03.10.2012г.на Началника на РУПолиция" гр.Казанлък,Решение № 16459/20.12.2012 г. на ВАС на Р България,Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП Казанлък от 18.11.2011г.,Решение № 236 от 10.05.201З г. по АНД № 306/201З г.на РС Казанлък, Решение от 04.04.2012 г.по АНД № 1280/2011 г. на РС Казанлък, които доказателства правилно преценени - поотделно и в тяхната съвкупност, кореспондират помежду си като макар и да са налице известни несъответствия между показанията на свидетелите Д. С. и Д.С. с останалия доказателствен материал, доказателствата по делото в своето единство и съвкупност установяват описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът правилно не е дал вяра на показанията на свидетелите Д. С. /брат на тъжителя/ и Д.С. /съпруга на тъжителя/ в частта им относно конкретните обидни думи и изрази,които се чували на видеозаписа, тъй като видно от показанията на свидетелите К. /на длъжност началник на сектор „ОГТ”, работил при проверката на жалбата на тъжителя С. от 29.06.2012г. и С. /на длъжност-началник на РУП Казанлък/, издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание на подс.С., същите са прегледали многократно видеозаписа по повод извършваната проверка и са установили, че на видеозаписа не се чува ясно и точно какви точно думи казва подс.С.. Показанията на свидетелите Д. С. и Д.С., в които описват какво са видели на показания им от тъжителя видеоклип на фотоапарата му, всъщност не са в противоречие с останалия доказателствен материал.Тези свидетели не са очевидци,те само възпроизвеждат това,което им е разказал и показал тъжителя.Св.Д. С. твърди, че на 28.06.2012 г.около 20,30 часа тъжителят го извикал да слезе пред блока, в който живее и му казал, че току-що един полицай го е следял и иска да му покаже за какво става въпрос, след което извадил фотоапарат, пуснал клипа и св.Д. С. като го изгледал, разпознал подс.С., управляващ автомобил БМВ, който в момента бил спрял до таксиметров автомобил. Предните стъкла на автомобила на подс.С. били спуснати. Подс.С. казал думите"да ти еба майката мръсна".След това подс.С. потеглил към бензиностанция ОМВ и с лявата си ръка,извадена през прозореца, с насочен среден пръст казал "ето го, виж го, ама хубаво го виж, да ти се навре в устата, майка ти да еба, мръсна да еба”. В този момент БМВ-то дало газ и изпреварило таксито.Съдът правилно не дава вяра на показанията на св.Д. С. и на св.Д.С. в тази им част, в която се твърди,че на записа се виждал таксиметровия автомобил на тъжителя и самия тъжител. След като се твърди, че видеото е снимано от самия тъжител, то очевидно няма как на записа да се вижда тъжителя и неговия автомобил. Поради това на този запис може да се види само и единствено това, че полицейски служител,който се оприличава на подс.С. изрича някакви псувни и показва среден пръст през сваленото странично стъкло на управлявания от него автомобил, но по никакъв начин не може да се види към кого са отправени тези думи и жестове и че те са отправени точно към тъжителя. Отделно от това е съображението, че този видеозапис не може да има никаква доказателствена стойност, тъй като не е направен по предвидения в НПК ред и с предвидените в НПК средства.

От събраните по делото доказателства не се потвърждава описаната в тъжбата фактическа обстановка. Тъжителят твърди в тъжбата, че на 28.06.2012 г., в град Казанлък, около 20,30 часа, управлявайки личният си автомобил ***, се намирал до блок № ** в ж.к."***".Престроявал се за десен завой по бул."Александър Батемберг" в посока центъра на града. В този момент от лявата му страна спрял лек автомобил марка ** с ДК № СТ ** АВ, управляван от М.Г.С. - полицейски служител в РУ"Полиция" - Казанлък, който в този момент не е бил на работа, но бил облечен с полицейската си униформа. Още със спирането на автомобила си, през отворения прозорец, полицейският служител започнал на висок глас да вика срещу тъжителя обидните думи "Какво си спрял тука,боклук такъв! Ще ти еба майката! Долен боклук!" и да му показва неприлични жестове, изразяващи се в многократно размахване на среден пръст. Ситуацията била толкова продължителна, че тъжителят успял да заснеме част от действията и думите на полицейския служител с камерата на мобилния си телефон.

На първо място-тъжителят не е посочил в тъжбата си,че е управлявал таксиметров автомобил. В тъжбата се сочи, че на 28.06.2012 г. в град Казанлък, около 20,30 ч. тъжителят управлявал личният си автомобил Форд Фокус и се намирал до блок № *** в ж.к."***".Посочено е, че това е личният автомобил на тъжителя. Посочена е марка на автомобила, но никъде не е отбелязано, че това е таксиметров автомобил. След това в хода на производството тъжителят твърди, че е бил с таксиметров автомобил, но никъде от тъжбата не става ясно, че тъжителят е управлявал таксиметров автомобил.

Тъжителят не е описал в тъжбата предисторията на случая, а именно - установеното от св.Д., която е пряк очевидец на развитието   на  ситуацията,тъй като е пътувала в управлявания от подс.С. автомобил.От изложеното в тъжбата излиза, че подс.С. едва ли не съвсем инцидентно, случайно и без никаква причина е спрял автомобила си до този на тъжителя, намиращ се в този момент до блок № ** в ж.к."***" и е започнал да му отправя обидни думи и да му показва неприлични жестове. По този начин описаното в тъжбата не съответствува на обективната действителност. Всеки един такъв случай следва да се разглежда в контекста на цялостното развитие на ситуацията и на отношенията между страните. Св.Д. и св.К. /който също е очевидец - на ситуацията пред блок № **, и е бил на достатъчно близко разстояние, за да я наблюдава и възприеме/ установяват, че не подсъдимият,а тъжителят е отправял обидни думи като още от центъра на гр.Казанлък тъжителят е провокирал подсъдимия, снимал го е, заявил му е, че ще го съсипе от жалби, движил се е с него като през целия път до ж.к."**" се е опитвал да го изпревари и да му пресече пътя. Вече спирайки на знака „Стоп" до блок **,тъжителят е продължил да отправя обидни думи, ругатни и заплахи към подсъдимия на висок глас, които са били чути и възприети от св.К.. Нито един свидетел не установява подс.С. да е отправял обидни думи към тъжителя и да му е показал среден пръст. Напротив - св. К., който непосредствено е наблюдавал случката, установява, че подс.С. не е отговорил на псувните и обидите,отправени му от тъжителя, а е продължил с автомобила си към бензиностанция ОМВ. Св.К. установява: "Чух викове от колата на таксиметровия шофьор, който се заканваше на подсъдимия и го псуваше на майка. Каза,че ще му счупи зъбите, ще му ебе майката и ще му направи мръсотия. М. се ядоса и тръгна към бензиностанция ОМВ с колата. Митака не отвърна нищо"."Чух ясно какво викаше таксиметровия шофьор, защото крещеше със силен глас. Дори нямаше сто метра".Твърденията на тъжителя в тъжбата, че подс.С. му е казал обидните думи "Какво си спрял тука, боклук такъв! Ще ти еба майката! Долен боклук!" и че му е показал среден пръст, не се доказаха от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Предвид изложеното съдът правилно е намерил, че подс.С. от обективна и от субективна страна не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.146,ал.1 от НК, каквото обвинение му е повдигнато с тъжбата. От обективна и от субективна страна подс.С. не е реализирал изпълнителното деяние "каже и извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие".

По делото са събрани достатъчно доказателства, че във връзка с подадената на 29.06.2012г. от тъжителя С. жалба е било образувано дисциплинарно производство срещу поде.С. и със заповед рег.№ 237/03.10.2012г.на Началника на РУП Казанлък на поде.С. е било наложено дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от 6 месеца, считано от 09.10.2012 г. Но в показанията си свидетелите К. и С. изрично заявяват, че дисциплинарното наказание е наложено за това, че подс.С. е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,а не за това, че е нанесъл обида конкретно на тъжителя С.. Дисциплинарното наказание е било наложено на подс.С. за това, че е извършил действия, които уронват престижа на МВР и са довели до значителен негативен отзвук в обществото - като е използвал вулгарни, цинични и обидни думи и жестове на обществено място,но без да е ясно към кого са отправени.В хода на проверката не се доказало,че тези действия са отправени към тъжителя С..Свидетелите К. и С. установяват,че са гледали многократно видеозаписа,направен от тъжителя С.,но на него се виждало само как лице в полицейска униформа,което те оприличили на подс.С. отправя в някоя посока обидни думи и жестове-изрича някакви думи,оприличаващи се на псувни през отворения прозорец на автомобила и показва неприличен жест-комбинация от пръсти,приета в обществото като вулгарен жест. Видеото било с много лошо качество на звука. На файла не личали ясно нито автомобилът,нито лицето на този, който отправял жеста и казвал думите,нито ставало ясно по отношение на кого ги отправя. Не се чували ясно и точно и самите цинични думи. По никакъв начин на записа не се виждало и не можело да се твърди, че думите и жеста са отправени към конкретно лице и по-специално към тъжителя С..Св.К. установяваме приключвайки проверката е изготвил справка,в която е изложил констатациите жалбата на тъжителя С. е неоснователна в частта си за отправяне на заплахи,обидни думи и жестове от страна на подс.С. към тъжителя. Св.К. установява, че датата,изписана на записа е с един ден по-рано от твърдяната от тъжителя дата на извършване на деянието от страна на подсъдимия 28.06.2012г.Видно също така от показанията на св.К.,в хода на проверката се установило,че има и други файлове, правени същият ден или по-рано, но те не му били предоставени. По делото е приложена Заповед рег.№ 150/06.03.2013 г.,с която наложеното дисциплинарно наказание на подс.С. е било предсрочно отменено по съображения, че подс.С. е безупречен служител на МВР, без нито едно наказание и с много награди.

Съдът правилно не е пирел представеният от тъжителя в с.з. видеозапис тъй като той е  направен от тъжителя и няма никаква доказателствена стойност и не може по никакъв начин да послужи като годно доказателствено средство. Той не е направен по съответния ред и със съответните средства, предвидени в НПК.Освен това, принципно е възможно един такъв запис да бъде монтиран. Това е ноторно известен факт. Още повече, че е налице едно много съществено разминаване между твърдяното в тъжбата и установеното от свидетелите Д. С. и Д.С..И двамата свидетели твърдят, че тъжителят С. им е показал видеоклип на фотоапарат и съответно те са гледали клипа на фотоапарат. А в тъжбата тъжителят твърди, че е заснел гореописаните думи и действия на подс.С. с камерата на мобилния си телефон. Това разминаване в техническото средство, с което е снимано, както и установеното разминаване в датите на записа /който е с един ден по-рано от твърдяната в тъжбата дата/ са дали на съда сериозно основание да приеме, че въпросните думи и действия на подс.С. на въпросния видеозапис не касаят случая на 28.06.2012г.и не са отправени конкретно към тъжителя С..

Предвид изложеното и анализът на събраните по делото доказателства съдът основателно е намерил, че не може с категоричност да се приеме, че твърдяният в тъжбата случай е станал точно на твърдяната дата и място и че са били отправени обиди от подсъдимия към тъжителя С.. Липсва каквото и да е пряко доказателство, че подс.С. е осъществил описаните в тъжбата действия и се налага изводът,че тъжителят се позовава на видеозапис.създаден едно денонощие преди описаните събития.Не се установява и че са казани и направени унизителни действия именно спрямо тъжителя в негово присъствие. Поради това съдът правилно е приел, че в случая липсва престъпление. Правилно съответните ръководни органи от РУ"Полиция" Казанлък и ОД на МВР Стара Загора са преценили, че се касае само за дисциплинарно нарушение - нарушаване на Етичния кодекс от страна на подс.С. и са изчерпали случая с налагане на дисциплинарно наказание. От записа не е станало ясно към кого са отправени думите и жестовете и поради това е налице само дисциплинарно нарушение, но не и престъпление.

Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е намерил, че подс.С. от обективна и от субективна страна не е извършил престъплението по чл.146,ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата, поради което и на основание чл.304 от НПК подс.С. е бил признат за невиновен и оправдан.

Също така правилно е бил отхвърлен като неоснователен предявения от тъжителя Д.А.С. срещу подсъдимия М.Г.С. граждански иск за сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва,считано от 28.06.2012г., представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди - претърпени унижение,засягане на личната чест и достойнство.След като подс.С. не е извършил престъплението, в което е обвинен, липсват и причинени от него вреди, които да бъдат предмет на обезщетение съгласно чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.190, ал.1 от НПК тъжителят Д.А.С. е бил осъден да заплати на подсъдимия М.Г.С. направените от последния по делото разноски в размер на 350 лева.

 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 145 от 18.09.2013 год., постановена по НЧХД № 1452/2012 год. по описа на Казанлъшкия районен съд, като правилна и законосъобразна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                 2.