Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 146                                           25.07.2014 г.                       град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                        Първи наказателен състав

На пети февруари                                                                           Година 2014

в публичното заседание в следния състав:

                                                                        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО Т.

                                                                 Членове:1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                                                                                  2.ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: И.Г.

ПРОКУРОР: ЮЛИАНА СТАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВАН дело № 1315 по описа за 2013 година, прие за установено следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Решение № 1060 от 06.11.2013 г., постановено по а.н.д. № 1828/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, нарушителят Т.Р.Д.  е признат за виновен в това, че на 16.09.2012 г., в с.С., общ.Стара Загора, причинил по непредпазливост на Т.П.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена става под главичката, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, поради което и на основание чл.133 във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

В тежест на нарушителя са присъдени направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.

 

Недоволен от така постановеното решение е останал нарушителя  Т.Р.Д., който в законоустановеният срок е обжалвал същото. В жалбата се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като първоначално делото е било образувано служебно от разследващ полицай, без жалба от пострадалия. На това основание делото е било прекратено от първоинстанционния съд и върнато на РП – Стара Загора. Впоследствие пострадалият е депозирал тъжба против нарушителя Т.Р.Д., на базата на която е било образувано ДП № 886/2012 на Второ РУ “Полиция” – Стара Загора. Счита, че са били нарушени правата му в качеството на обвиняем с повторното образуване на ДП, поради което молят решението на Старозагорския районен съд да бъде отменено и постановено ново, с което нарушителят да бъде признат за невиновен и оправдан.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушителят – редовно призован, не се явява. За него се явява защитникът му – адв.Ч. и взема становище, с което изцяло поддържа жалбата и моли съда решението да бъде отменено и нарушителят признат за невиновен.

 

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 1828/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Подадената жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Срещу нарушителя Т.Р.Д. е внесено постановление на основание чл.199 и чл. 375 от НПК, с обвинение за извършено престъпление по чл. 133 във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, с което се предлага районният съд да признае нарушителя за виновен в горепосоченото престъпление, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, респективно да му се наложи съответно административно наказание “Глоба”.

Първоинстанционният съд е приел за установено по несъмнен и безспорен начин, следното:

Свидетелят Т.П.Т. и свидетелят Р.Т. Д. притежавали съседни дворни места в с.С., община Стара Загора. На 16.09.2012 год. св.Д., съпругата му, синът му (обвиняемият Т.Р.Д.) и св.В.Ж.Д. (съпруга на обвиняемия) решили да отидат до дворното място в с. С. и да си наберат орехи. По същото време,  около 10.30 часа, св.Т. изкарвал каруцата си с коня от своя двор и възнамерявал да премине през дворното място на съседа си - св.Д., като използва за това пригодената врата от телена мрежа с ширина около 3 метра в оградната мрежа, разделяща двата имота. Св.Т. понечил да отвори въпросната вратата и тогава св.Д. му казал да не минава с каруцата от там. Св.Т. държал вратата и настоявал да изкара каруцата през мястото на съседа си. В това време нарушителят блъснал вратата и тя ударила св.Т. в гърдите. Вследствие на удара с вратата св.Т. залитнал и паднал на земята, почувствал болка и извикал, а на помощ му се притекла св.И. В.И.. В същия ден внукът на св.Т. го откарал в болница за оперативно лечение.

Според заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 394/2012 год. на 16.09.2012 год., св.Т.П.Т. е получил счупване на шийката на дясната бедрена кост под главичката й, причинило му трайно затруднение на движенията на десния долен крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК, като е възможно счупването на шийката на дясната бедрена кост да е получено, както при стъпване на неравна повърхност с ротация на крака и последващо падане на терена, така и при придадено ускорение след блъскане на телена врата, ударила го с последващо падане на терена.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички събрани в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (протокол от 16.09.2012 год. за разпит на св.Т.П.Т., епикриза на Т.П.Т., протокол от 03.10.2012 год. за разпит на св.И. В.И., протокол от 04.10.2012 год. за разпит на св.М.С.Н., протокол от 09.10.2012 год. за разпит на св.Р.Т. Д., протокол от 09.10.2012 год. за разпит на св.В.Ж.Д., съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 394/2012 год., оперативен протокол № 432 от 19.09.2012 год., протокол-изследвания пореден № 11683 от 17.09.2012 год., 3 броя искания за рентгенологично изследване, справка за съдимост рег.№ 5195 от 14.11.2012 год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия с дата 15.11.2012 год., протокол от 17.06.2013 год. за разпит на св.Т.П.Т.) , както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства -обясненията на обвиняемия и справката му за съдимост, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че:

Според доказателствата по делото са възможни версии за инкриминирания инцидент - версията на пострадалия св.Т., съответстваща на възприетата от съда фактическа обстановка, и версията на обвиняемия за самонараняване на пострадалия св.Т., вследствие на падане върху земята поради загуба на равновесие при движение на заден ход, като, както вече беше отбелязано, заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни е, че и двете версии са правдоподобни от медицинска гледна точка;

В подкрепа на версията на пострадалия св.Т. са показанията на свидетелките И. В.И. и М.С.Н., последната от които е била очевидец на случилото се, а на обвиняемия - показанията на баща му (св.Р.Т. Д.) и на съпругата му (св.В.Ж.Д.). Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Т., И. и Н., респективно не кредитира с доверие обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Д. и Д., тъй като последните двама са в изключително близка роднинска връзка с нарушителя - баща и съпруга (т.е. същите са дори от кръга на лицата, които по силата на закона могат да откажат да свидетелстват поради близката си роднинска връзка с нарушителя), поради което, ако и да не са се възползвали от правото си да откажат да свидетелстват и да са дали показания под страх от наказателна отговорност, тази им изключително близка роднинска връзка с нарушителя обуславя личната им заинтересованост от изхода на делото в негова полза, респективно необективността и пристрастността на показанията им, още повече, че св.Д. е бил и пряк участник в инцидента, възникнал първоначално като спор между него и пострадалия св.Т..

При така установените обстоятелства по делото първоинстанционният съд е намерил за доказано по несъмнен и категоричен начин, че на 16.09.2012 год., в с.С., община Стара Загора, нарушителят Т.Р.Д. е причинил по непредпазливост на Т.П.Т., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена става под главичката й, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, с което свое деяние той е осъществил от обективна и субективна страна признаците от престъпния състав на чл.133 във връзка с чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

Деянието е било извършено от нарушителя виновно под формата на непредпазливост, тъй като с блъскането на вратата, пригодена за преминаване през мрежената ограда, т.е. самата тя не е била монолитна и стабилна, а подаваща на отклонение, а с това и хваналия се за мрежата на вратата възрастен човек - св.Т., който към момента на деянието е бил на 72 години, нарушителят, ако и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици (причиняване на сериозно травматично увреждане, покриващо признаците на средна телесна повреда), е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (вероятността хваналия се за мрежата човек да загуби равновесие, да залитне, да падне и да се нарани, в конкретната ситуация е била логически и житейски предвидима).

Тъй като, видно от приетата като писмено доказателство справка за съдимост, към момента на извършване на инкриминираното деяние нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от друга страна от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно за извършеното непредпазливо престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода до една година или пробация", съдът на основание на основание чл.78а от НК освободи нарушителя Т.Р.Д. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно наказание „глоба" в размер на 1000 лева.

При определяне на размера на наказанието съдът правилно е отчел чистото съдебно минало на обвиняемия като смекчаващо отговорността обстоятелство, както и липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които да не са елемент от състава на престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като такива.

Съдът е присъдил в тежест на нарушителя направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 100 лева.

 

Настоящият съдебен състав напълно споделя горната преценка и счита, че наложеното наказание на нарушителя Т.Р.Д. е справедливо, законосъобразно и правилно. С това наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК по отношение на нарушителя Д..

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно чл. 314, ал. 1 от НПК, съдът не констатира основания за отмяна или изменение на решението.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Т.Р.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, и чл. 338 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1060/06.11.2013 г., постановено по а.н.д. № 1828/2013 год. по описа на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

  2.