Р Е Ш Е Н И Е     

 

 

Номер…......85...........13 юни....….......Година 2014……….Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд……………………..…Наказателно отделение

На  двадесет и девети януари ...............Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                      К. ДОНЧЕВА             

 

Секретар  К.Ц.

Прокурор ............

като разгледа докладваното от съдията…………....…...ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНЧХД дело…………номер 1344……………..……по описа за 2013 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №151/18.09.2013г., постановена по НЧХД №2183/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, с която подсъдимият Г.Т.Г. е признат за невиновен за това, че през м.август 2012г. в гр.Стара Загора в жалба до Началника на Първо РУП Стара Загора, е приписал престъпление на М.К.К. – че ще го убие и запали и е оправдан по обвинението по чл.147 ал.1 пр.2 НК, като е отхвърлен предявеният граждански иск.

 

В законния срок против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.С.Ч. – повереник на частния тъжител  М.К.К., с която постановената присъда се обжалва изцяло, както в наказателната, така и в гражданската част, като незаконосъобразна, немотивирана, неправилна и постановена при съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал закона, не е анализирал изцяло събраните доказателства по делото, комплексната оценка на които би довела до единствения категоричен извод, че К. е автор на деянието, в което е обвинен. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и за постановяване на осъдителна с налагане на предвиденото в закона наказание. Адв.Ч. моли за отмяна на първоинстанционната присъда и в гражданската й част, като Г. бъде осъден да заплати на доверителя му М.К. претендираната сума в размер на 6 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

         

В проведеното в отсъствие на частния тъжител М.К.К. съдебно заседание, повереникът му адв.С.Ч. поддържа жалбата, като заявява, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че престъпно деяние не е извършено. Счита, че е безспорно доказан фактът на депозирана от подсъдимия жалба с неверни твърдения до органите на полицията, че доверителят му К., е извършил престъпление. Твърди, че заявеното в същата е проверено и е налице влязъл в сила акт, с който се установява, че твърденията в жалбата са неверни. Моли въззивният съд да постанови нов съдебен акт, с който да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание. Алтернативно моли, ако съдът не приеме направеното искане, да уважи, според установената съдебна практика, предявения граждански иск по справедливост и присъди на доверителя му, частния тъжител М.К., направените съдебни разноски.

 

Адв.Б., защитник на въззиваемия подсъдим Г.Т.Г., счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли присъдата на Старозагорски районен съд да бъде потвърдена. Моли да бъдат присъдени в полза на подзащитния му извършените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

 

В дадената му дума за лична защита въззиваемият подсъдим Г.Т.Г. поддържа изложеното от защитника си.  

 

В последната си дума подсъдимият Г.Т.Г. заявява, че е невинен, както и че действително тъжителят му е нанесъл удари.

 

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

 

              Производството пред Старозагорски районен съд е образувано по подадена частна тъжба от жалбоподателя в настоящето производство М.К.К. против подсъдимия Г.Т.Г., в която са изложени обстоятелства за извършено престъпление по чл.147 ал.1 НК – за разпространение на позорни обстоятелства чрез подаване на жалба до Началника на Първо РУП Стара Загора. Тъжителят счита, че отразеното в тази жалба за отправени закани към подсъдимия не отговаря на действителността, тъй като извършената по тази жалба проверка не го е потвърдила.

 

              По делото са събрани достатъчно доказателства за пълното му изясняване от фактическа страна, разпитани са свидетели, изискана е и преписката по подадената от Г. жалба. При обсъждането на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е стигнал до правилни изводи като краен резултат – за несъставомерност на деянието, като следва да се допълни изложеното досежно установената фактическа обстановка. Съвсем лаконично районният съд е отбелязал, че на 08.08.2012г. на фона на силно влошени междусъседски отношения тъжителят и подсъдимият “отново влезли в пререкания”, без да посочи ясно в какво се изразяват тези пререкания. Въззивният съд установи от съвкупната преценка на доказателствения материал, че действително на тази дата тъжителят К. е влязъл в двора на подсъдимия, който в това време бил сам, където му отправил закани, разтърсвайки го за ревера, че ще го убие и ще му запали къщата. Междувременно го ударил няколко пъти. Г. успял да се отскубне, а и К. побързал да напусне имота му, тъй като на улицата в автомобила го чакала съпругата му. Съдът дава вяра на показанията на св. Жека Григорова, които са последователни, убедителни и се подкрепят и от съставения Протокол за предупреждение по ЗМВР на тъжителя. Същия К. е подписал без възражения по съдържанието му, а то е било точно да не се заканва с нанасяне на телесна повреда и убийство спрямо подсъдимия Г.. Св. Григорова е заварила подсъдимия непосредствено след приключване на инцидента много уплашен и Г. й разказал случилото се – за отправените закани от тъжителя и за нанесените юмруци. Само дни след това подсъдимият решил да потърси съдействието на органите на полицията с надеждата да се ограничи проявената от тъжителя агресия. Ето защо е подал и процесната жалба.

              Съдът не дава вяра на показанията на св. Кръстева – съпруга на тъжителя, тъй като  са твърде общи и не кореспондират с изисканата служебно преписка, в частност с обсъдения по-горе предупредителен протокол.

              Ето защо окръжният съд намира, че изнесеното в подадената до полицията жалба от подсъдимия отговаря на действителността и не може да покрие обективните признаци на клеветата нито като разгласяване на позорни обстоятелства, нито като приписване на престъпление.

              В допълнение следва да се отбележи, че отразеното като резултат от извършената полицейска проверка в изготвената по случая докладна записка по никакъв начин не може да обвърже съда относно правнорелевантните по тъжбата факти. В случая подсъдимият не е подал частна тъжба против К., а е потърсил единствено помощта на органите на полицията. Липсва влязъл в сила нито прокурорски, нито съдебен акт, в какъвто смисъл, макар и неясни, доводи изложи защитата.

 

              Признаването на подсъдимия за невинен по повдигнатото частно обвинение категорично обуславя и отхвърлянето на предявения граждански иск на неимуществени вреди, причинени с деянието.

 

              По изложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на Старозагорски районен съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. В тежест на жалбоподателя – частен тъжител М.К. следва да се възложат направените пред същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :


                ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №151/18.09.2013г., постановена по НЧХД №2183/2013г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

ОСЪЖДА частния тъжител М.К.К. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия Г.Т.Г. ЕГН ********** *** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.