Р Е Ш Е Н И Е       

 

 

Номер……13 февруари..…...….Година 2015……........Град Стара Загора

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорският окръжен съд…………………….….Наказателно отделение

На пети март...............................…….....Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                    КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

 

Секретар М.С.

Зам. окръжен прокурор Нейка Тенева

като разгледа докладваното от съдията ………………..ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело ..………….…номер 1016……................по описа за 2014 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Обжалвана е Присъда №165/20.09.2013г., постановена по
НОХД №196/2011г. по описа на Районен съд Гълъбово, с която подсъдимият Т.А.Т. е признат за виновен в това, че в периода 24 – 26.08.2011г. в землището на с.Медникарово общ. Гълъбово в съучастие с М.Я.М. като извършител в качеството си на длъжностно лице – Ръководител участък “Водоотлив” в “Мини Марица Изток” ЕАД клон Рудник “Трояново – 3” присвоил чужди движими вещи – 60 метра ел. кабел тип 3х120кв.мм+3х70 кв.мм на стойност 3 980,76 лв. и 11 метра ел. кабел тип 3х95кв.мм+3х50 кв.мм на стойност 564,60 лв. – вещи на обща стойност 4545,36лв., собственост на “Мини Марица Изток” ЕАД клон Рудник “Трояново – 3”, връчени в това му качество да ги управлява, поради което и на основание чл.201 вр. чл.20 ал.2 НК и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Със същата присъда подсъдимият М.Я.М.       е признат за виновен в това, че в периода 24 – 26.08.2011г. в землището на с.Медникарово общ. Гълъбово в съучастие с Т.А.Т. - Ръководител участък “Водоотлив” в “Мини Марица Изток” ЕАД клон Рудник “Трояново – 3” като помагач присвоил чужди движими вещи – 60 метра ел. кабел тип 3х120кв.мм+3х70 кв.мм на стойност 3 980,76 лв. и 11 метра ел. кабел тип 3х95кв.мм+3х50 кв.мм на стойност 564,60 лв. – вещи на обща стойност 4545,36лв., собственост на “Мини Марица Изток” ЕАД клон Рудник “Трояново – 3”, връчени на Т.А.Т. в качеството му на Ръководител участък “Водоотлив” в “Мини Марица Изток” ЕАД клон Рудник “Трояново – 3” да ги управлява, поради което и на основание чл.201 вр. чл.20 ал.4 от НК и чл.54 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК.

Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно сумата 2 586,61 лв. на гражданския ищец “Мини Марица Изток” ЕАД ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2011г. до окончателното й изплащане, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Присъдена е държавна такса съобразно уважената част на гражданския иск – в размер по на 51,73 лв. за всеки подсъдим, както и разноски – в размер по на 170 лв. за всеки.

Върнати са веществените доказателства – описани ел. кабели на “Мини Марица Изток” ЕАД.

 

В съдебно заседание представителят на ОП Стара Загора изразява становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата на Гълъбовски районен съд е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

 

         Във въззивното производство подсъдимият Т.А.Т. се представлява от новоупълномощения си защитник адв. И.А. от АК Кюстендил. В пледоарията си адв.А. развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения още в хода на досъдебното производство, пренесени и в  първоинстанционното такова. Като основно нарушение се сочи допуснатото противоречие във внесения за разглеждане обвинителен акт, в чиято обстоятелствена част се сочи, че на Т. са поверени за управление процесните движими вещи, докато в диспозитива на същия е отразено, че имуществото му е връчено за управление в посоченото качество на длъжностно лице. В последния случай счита, че в обвинителния акт не е отразено по какъв начин е станало това връчване – не се сочи конкретен акт за това, което прави невъзможна адекватната защита на подсъдимия. Прави се оплакване и че по същество в мотивите си първоинстанционният съд не е анализирал всестранно и пълно събрания доказателствен материал, както и че не е изложил съображения досежно правната квалификация на конкретното деяние, а се е задоволил с изнасяне на обща теоретична постановка. Правят се оплаквания и за недостатъчната конкретизация на процесните кабели в обвинителния акта, а по същество – че при неустановена липса в ММИ ЕАД на такова имущество е постановен осъдителен съдебен акт. Ето защо се иска присъдата да бъде отменена, като подсъдимият Т. бъде признат за невинен, а алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора.

         В дадената му дума за лична защита подсъдимият Т. поддържа изложеното от защитника си.

В последната си дума подсъдимият Т.А.Т. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан, както и че не е извършил това, в което е обвинен.

 

Защитникът на подсъдимия М.Я.М. – адв. К. поддържа изложените от адв. А. доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като също счита, че не е изяснено по какъв начин е станало връчването на процесното имущество на Т.. Прави се оплакване и за неправилно изчисляване на предмета на престъплението. Иска се присъдата да бъде отменена, като бъде постановена нова – оправдателна.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият М. поддържа изложеното от защитника си.

В последната си дума подсъдимият М.Я.М. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Подсъдимите Т.А.Т. и М.Я.М. са предадени на съд за престъпление по чл.201 НК, извършено в съучастие помежду им – съответно Т. като извършител при условията на чл.20 ал.2 НК, а М. – като помагач при условията на чл.20 ал.4 НК. Обвинението е за длъжностно присвояване на чужди движими вещи, собственост на ММИ ЕАД клон Рудник “Трояново - 3” – два вида електрически кабел, единият 60 метра тип 3х120кв.мм+3х70 кв.мм на стойност 3 980,76 лв., другият - 11 метра ел. кабел тип 3х95кв.мм+3х50 кв.мм на стойност 564,60 лв. – всичко на обща стойност 5 661,60 лв., връчени на Т. в качеството му на длъжностно лице - ръководител участък “Водоотлив” ММИ ЕАД клон Рудник “Трояново - 3” да ги управлява.

Такива са и повдигнатите обвинения на двамата подсъдими по досъдебното производство, като в съдебния процес е допуснато изменение на обвинението досежно типа на присвоените кабели и тяхната стойност, като е приета такава в размер на 4 545,36 лв..

Въззивният съд намери за основателно изнесеното оплакване на адв. А. за допуснато противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. От една страна, при описване на фактическата рамка на обвинението прокурорът на няколко пъти е посочил, че на Т. в посоченото му качество на длъжностно лице са поверени за управление всички материални запаси и дълготрайни материални в участъка, за който отговаря, в частност и процесните кабели. В диспозитива на обвинителния акт обаче подсъдимите се предават на съд за длъжностно присвояване на вещи, връчени на Т. за управление в посоченото му качество на длъжностно лице. Така при изнасяне на правнорелевантните за обвинението факти е посочена втората хипотеза, визирана в престъпния състав на чл.201 НК, а в диспозитива се сочи първата. Установеното противоречие във внесеното за разглеждане обвинение е задължавало първоинстанционния съд да върне делото на прокурора за отстраняването му, а не да се произнася по същество. Посоченото разминаване на визираните в чл.201 НК хипотези на предаване на инкриминираното имущество на подсъдимия Т. в качеството му на длъжностно лице прави невъзможна защитата му по това обвинение. Това нарушение на разпоредбата на чл.246 ал.2 и ал.3 НПК е съществено и води до отмяната на постановения съдебен акт.

Ето защо не следва да се обсъждат в настоящия въззивен акт останалите доводи на двамата защитници, които обаче следва да получат отговор при евентуалното ново разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Това, на което следва да се обърне внимание, е, че действително не са изложени мотиви в частта досежно правната квалификация на деянието, въпреки обстойното теоретично изложение. Само по себе си това нарушение на чл.301 ал.1 т.2 пр.2 НПК също е основание за отмяна на постановената присъда. Липсва ясно изразена позиция на съда дали се касае за връчване или поверяване на процесното имущество на подсъдимия Т., което вероятно се дължи на липсата на яснота и в обвинителната теза по този въпрос. Правната доктрина е изяснила разликата между двете хипотези на чл.201 НК, като е приела, че е налице връчване, когато инцидентно съответното длъжностно лице получи процесното имущество и поверяване, когато е налице установено трайно отношение между субекта и обекта на престъплението. При връчването, за която хипотеза е повдигнато обвинението по ДП, следва да се изготви и нарочен акт, в който вещите да се опишат. Ако се поддържа тази хипотеза на обвинението, то следва в обстоятелствената част на акта да се посочи ясно и въз основа на какъв акт е връчено процесното имущество на подсъдимия Т..

 

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на прокурора.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.335 ал.1 т.1 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Присъда №165 от 20.09.2013г., постановена по НОХД №196/2011г. по описа на Гълъбовски районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РП Гълъбово.

 

Решението е окончателно.

 

                                

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.