Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 145                                                25.07.2014 г.                ад Стара Загора

 

                          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд                                        Първи наказателен състав

На деветнадесети февруари                                                        Година 2014

в публичното заседание в следния състав:

                                                  

Председател: ТОНЬО ТОНЕВ

Членове: 1. КРАСИМИР РАЧЕВ

                   2. СОНЯ КАМЕНОВА

 

СЕКРЕТАР:  Н.К.

ПРОКУРОР:

като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР РАЧЕВ ВНЧХД
№ 1021 по описа за 2014 година, прие за установено следното:

 

Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.

 

С Присъда № 324/02.12.2013 год., постановена по НЧХД № 165/2013 год. по описа на Радневски районен съд, първоинстанционния съд е признал подсъдимия М.Г.Д. за невиновен в това, че на 26.02.2012 г., в град Раднево, причинил на А.С.Д. *** разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по дясната повърхност на лицето към долночелюстния ъгъл и ограничаване на отварянето на устната кухина, поради което го е оправдал по първоначално  повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК.

Със същата присъда е бил отхвърлен предявеният от А.С.Д. против М.Г.Д. граждански иск в размер на 1000 лв. – имуществени вреди и неимуществени вреди в размер на 5000 лв., от които 2500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в ограничаване при отваряне на устната кухина и 2500 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в оток и кръвонасядане по дясната повърхност на лицето към долночелюстния ъгъл,  които е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Със същата присъда тъжителят А.С.Д. е бил осъден да заплати на подсъдимия М.Г.Д. направените по делото съдебни  разноски в размер на 400 лв.

Със същата присъда тъжителят А.С.Д. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Раднево сума в размер на 126 лв. – възнаграждение за вещо лице.

 

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител А.С.Д., който в законоустановения срок е депозирал жалба срещу същата.

 

В жалбата се излагат съображения, че присъдата е неправилна и  незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно моли съда да отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимият М.Д. да бъде признат за виновен и наказан, както и да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.

 

В съдебно заседание частния тъжител А.С.Д. – редовно призован, не се явява. За него се явява повереникът му - адв. П., който поддържа жалбата и направените в нея искания.

В съдебно заседание подсъдимият М.Г.Д. чрез защитника си адв.М.Г. взема становище, че е доволен от присъдата на първоинстанционния съд и моли същата да бъде потвърдена изцяло.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на НЧХД № 165/2013 год. по описа на Радневски районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК стигна до извода, че жалбата е неоснователна.

 

Радневски районен съд в мотивите към обжалвания съдебен акт е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в хода на производството гласни и писмени доказателства и правилно е приел, че същите не обосновават обвинението и несъмнено водят до направения от съда извод за не виновност на подсъдимия М.Г.Д., в извършване на престъпното деяние, за което е обвинен, като основателно е взел предвид следните съображения:

 

На 26.02.2012 г. тъжителят А.С.Д., заедно с десетина негови приятели, между които свидетелите Н.И.Н., М.К.Д., Д.С.К., Т.М.Т. и Б.К.Д., решили да отидат в покрайнините на гр. Раднево,, в района на нерегламентираното сметище, за да съберат стари гуми, необходими за запалването на огньове - вечерта щели да празнуват празника Заговезни, по време на който се палели огньове. Натоварили каруца с боклуци, които трябвало да изхвърлят и теглейки каруцата /без впряг/ се отправили към сметището на гр. Раднево. В непосредствена близост до сметището се намирал питомникът за полицейски кучета - т.нар. кучкарник, обозначен с табела. Денят бил почивен - неделя. Младежите започнали да изхвърлят боклуците от каруцата непосредствено до кучкарника, като единствената преграда с полицейските кучета била телена ограда. Действията на младежите раздразнили кучетата, които започнали разярено да ги лаят, да обикалят около мрежата и по всякакъв начин да показват раздразнението си. По това време подсъдимият, макар и в почивен ден, бил в питомника да нахрани кучетата и да им изчисти клетките, като за да си свърши по-бързо задълженията, подсъдимият водел и съпругата си - свидетелката Р.С.Д., която единствена, освен грижещия се за тях полицейски служител, кучетата познавали и допускали. Кучетата били освободени от клетките и се разхождали из двора на питомника, за да могат подсъдимият и съпругата му спокойно да изчистят клетките. Чувайки, че кучетата са раздразнени от нещо, подсъдимият излязъл от постройката и видял група роми, които спокойно изхвърляли пред кучкарника отпадъци. Тогава подсъдимият Д. излязъл извън питомника, легитимирал се, че е полицай и казал на младежите да съберат боклуците, изсипани на пътя пред кучкарника, и да ги изхвърлят на определеното за това място. Младежите започнали неохотно да товарят обратно в каруцата изсипаните на пътя боклуци. Подсъдимият ги подканил да побързат със събирането на отпадъците, защото дразнят кучетата. Тогава тъжителят му отвърнал на висок глас, че събират боклука и не разбира какъв е проблемът и какво иска от тях. Казал на подсъдимия: "Ти не си никакъв полицай да ни заповядаш!". Подсъдимият влязъл обратно в питомника и взел със себе си едно от полицейските кучета. Върнал се на мястото на инцидента, но младежите като видели кучето се изплашили и побягнали в различни посоки, побягнал и тъжителят. Подсъдимият с команда придържал кучето да не се отделя от него и да не преследва побягналите. В това време свидетелят Н.И.Н. позвънил на свой познат от ромската махала на гр. Раднево и му разказал за случилото се. За кратко време до питомника се събрало мнозинство, някои от придошлите били въоръжени с колове и метални пръти. Тогава тъжителят позвънил на тел. 112 като сигнализирал за това, че бил нападнат от подсъдимия в качеството му на полицай при РУ "Полиция” - гр. Раднево, както и че полицаят насъскал срещу него полицейското куче. Тъжителят твърдял, че полицаят действал под въздействието на алкохол. Незабавно бил изпратен екип на РУ "Полиция" - гр. Раднево, който да установи причината за инцидента и да извърши първоначално разследване. Дежурните полицаи - свидетелите Т. Г. Т. и Р. Г.Г. разпоредили на струпалите се хора да се разпръснат, а на тъжителя - да се яви в РУ ''Полиция" – Раднево, за да даде писмени обяснения. На тъжителя не била оказана медицинска помощ, нямал видими наранявания, не е помолил пристигналите на място органи на реда да му бъде оказана такава, както и не е споделил пред тях, че има нужда от медицинска помощ за наранявания в следствие нанесен му

побой от подсъдимия. След като всички били поканени от пристигналите на място полицаи, за изясняване обстоятелствата по случая в сградата на РУ „Полиция” - Раднево, в присъствието на свидетелите: Й.М.Й. - майка на тъжителя и М.С. И. - сестра на същия по настояване на частния тъжител била извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия и на пострадалия. Изпробвани с алкотест дрегер - 7510 с фабричен ARBB-0092 отчел отрицателен резултат и за двамата.

Междувременно свидетелят Т. Г. Т.ов съставил протоколи за полицейско предупреждение на тъжителя А.С.Д. и свидетелите Т.М.Т., Б.К.Д., Н.К.Н., Д.С.К. и М.С. И. за изхвърляне на отпадъци на нерегламентирани за това места по Наредба 1 на Община Раднево.

В хода на съдебното производство е допусната съдебномедицинска експертиза на частния тъжител за изясняване на твърдените от същия нанесени му телесни увреждания. Видно от заключенията на последната, изготвена на база представените по делото доказателства, при инцидента на 26.02.2012 г. на тъжителя са били причинени травматични увреждания: оток и кръвонасядане на дясната половина на лицето към областта на десния долночелюстен ъгъл, с ограничение при отваряне на устата, които са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Липсват оплаквания травматичните увреждания да са повлияли общото здравословно състояние на тъжителя, а според показанията на вещото лице д-р Т. Т.ов оздравителния процес нормално завършва от една до три седмици.

Гореописаната фактическа обстановка е установена по категоричен начин на първо място от обясненията на подсъдимия Д., в които той разказва подробно за протеклите събития, като отрича да е нанесъл каквито и да е удари на тъжителя „...Казах им, че съм полицай и им разпоредих да си събират боклука. Другите момчета започнаха да събират, а само А. ми каза - „Какъв полицай си. Ти не си никакъв полицай" и тръгна към мене. Като се доближи протегнах ръката си, за да остане дистанция. Той посегна да ме удари, но аз се дръпнах. После пак посегна и аз започнах да се предпазвам и тогава усетих, че го закачих, но не е било удар. Аз не съм посягал срещу А. да го удрям…”.: Възприетото от съда се подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Т. Г. Т. и Р. Г.Г., отчасти от показанията на свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Д.С.К., Т.М.Т., Б.К.Д. и Й.М. И., както и от приобщените по делото писмени доказателства-съдебно-медицинско удостоверение на тъжителя, медицинска документация на тъжителя, заключения на съдебно­медицинската експертиза, свидетелства за съдимост на подсъдимия и частния тъжител.

Съдът правилно е кредитирал изцяло с доверие обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.И.Н., М.Й.К., Т. Г. Т., Р. Г.Г., Д.Й.Д., като е счел посочените гласни доказателства за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства, с изключение тези на подсъдимия и свидетелката Р.С.Д.. В така цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно обстоятелствата, предхождащи и непосредствено последвали самия инцидент.

На практика в целия приобщен доказателствен материал, а и между страните по делото, съществува спор и несъответствие върху голяма част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди и след деянието, вменено във вина на подсъдимия. Безсъмнено се установи наличие на травматично увреждане на тъжителя, потвърдено както от горепосочените гласни доказателства, така и от писмените такива и от приетото заключение на назначената съдебномедицинска експертиза. При така изложеното съдът напълно се е доверил на заключението на съдебномедицинската експертиза, която основателно е намерил за компетентно изготвена, с необходимите професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото От нея е видно, че действително частният тъжител има нанесени травматични увреждания, но никой от свидетелите не доказа по категоричен начин, че непосредствено след инцидента и в близките няколко часа, тъжителят е имал видими наранявания по лицето, каквито той твърди, че са му нанесени от подсъдимия Д.. В съдебно заседание на 20.11.2012 г вещото лице д-р Т. е заявило, че описаното в представеното по делото съдебно­медицинско удостоверение травматично увреждане, се нарича кръвонасядане и се появява от втората до двадесетата минута от нанасянето на удара.

Въз основа на гореизложеното следва безспорният извод, че събитията на инкриминираната дата са се развили по описания начин. В тази връзка както тъжителят в частната тъжба, така и подсъдимият, а и всички разпитани по делото свидетелите подробно и еднопосочно са описали, че спорът е възникнал на 26,02.2012 год. По отношение на тях съществуват разлики единствено относно това кой е бил причина за скандала и казвани ли са обидни и нецензурни реплики от една страна от тъжителя, а от друга - от подсъдимия. Посочените несъответствия не касаят основни и съществени елементи от престъплението, вменено във вина на подсъдимия, поради което и съдът не е приел за необходимо да бъдат подробно обсъждани.

На следващо място свидетелите Т. Г. Т. и Р. Г.Г. описват безпротиворечиво обстановката, която са заварили непосредствено след инцидента на 26.02.2012г. и по-конкретно липсата на следи от наранявания по тъжителя, които се припокриват и с показанията на свидетелите Н.И.Н., М.Й.К. и Д.Й.Д.. Не на последно място всички тези свидетели, а и подсъдимият, разказват отново по идентичен начин за последващите събития - отвеждането на участвалите в скандала в РУ 'Полиция" гр. Раднево, поведението на частния тъжител, съставянето на протоколи за предупреждение и актове съгласно Наредба № 1 за обществения ред в Община Раднево , направените проверки за алкохол.

От друга страна съдът правилно е приел, че са налице съществени противоречия в твърденията на очевидците на инцидента - подсъдимият и свидетелката Динева, от една страна, а от друга - майката на частния тъжител и свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Д.С.К., Т.М.Т., Б.К.Д., относно част от основните факти по делото - кой е започнал разправията, какви са били конкретните причини подсъдимият да излезе от питомника, кой кого е ударил, кой кого е обидил, колко удара са нанесени на тъжителя, какъв е бил механизма на нанасяне на ударите, кой е потърсил съдействие на тел. 112 и т.н. По отношение на тези обстоятелства съдът е намерил, че следва да се довери именно на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство, макар и същите да представляват принципно и възможност за излагане защитната позиция по делото.

Основание за това схващане на съда е било преди всичко както вътрешна непротиворечивост, последователност и логичност на обясненията на подсъдимия Д., така и преди всичко факта, че изложеното от него се подкрепя по един категоричен начин от преобладаващата част на останалите гласни и писмени доказателства по делото. Така най-съществените елементи на повдигнатото обвинение - нанасянето на удари от подсъдимия по тъжителя, в резултат на които да е причинено на последния разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. авторството на деянието вменено във вина на подсъдимия съдът основателно е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин. Противоречия има и относно механизма на причиняване на самите телесни увреждания от подсъдимия на тъжителя.

Поради гореизложеното съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Д.С.К., Т.М.Т., Б.К.Д., относно изложените в тях факти около механизма на причиняване на самите телесни увреждания на тъжителя, в частта, в която те твърдят, че тъжителят е бил нападнат от подсъдимия, че ударите са били нанесени на различни места по тялото, а именно: свидетелят Н.К.Н. първоначално заявява: „...Излезе господина, но не го чух какво каза. Видях, че посегна и удари приятеля ми - Н.. В гръб го удари...”. Н. ми каза, че е ходил на лекар, ама забравих какво точно му имаше. Той каза, че му имало нещо, но съм забравил. Каза, че от шамар или юмрук станало. „...Господина с длан удари в гръб по бузата А.. А. беше клекнал с гръб, полицая беше в гръб и го удари по бузата...". Д.С.К. дава следните показания: „...Полицая с Н. лице в лице си бяха. Видях, че господина бутна Н. и му удари един юмрук, след което господина се върна и пусна кучето....Като отиде господина при Н., бяха лице в лице. Полицая блъсна Н., удари му един юмрук. След това се прибра и пусна кучетата.... Видях, че удари Н. в лицето с юмрук. С юмрук го удари право в лицето..". Свидетелят Т.М.Т. казва: „.. ..И удари Н. два, три пъти.... Аз видях Д. да удря Н.. Бях на един метър от тях. Н. му вика „Недей да викаш" и полицая удари Н. два, три пъти. Д. удари Н. по лицето в челюстта, но не си спомням от коя страна го удари. Той беше зад нас този господин. Н. се обърна да го види, защо вика и той го удари два, три пъти. Даже Н. падна на земята....Подсъдимия удари Н. с юмрук или ритник, но не се сещам. Удари го с юмрук два пъти и го ритна един път. Само видях, че го удря в лицето и че го ритна. А. не отвърна на ударите...". Свидетелят Б.К.Д. заявява: „...Подсъдимия удари Н. от дясната страна с шамар и веднага се върна в кучкарника.. Видях, че подсъдимия удря А.. Лице в лице бяха един към друг. .М. като го удари, не си спомням Н. да е посегнал на него да го удря. М. се дръпна и влезна и каза да се пазим. Първо удари Н.. Второ Н. се дръпна...". Разпитания свидетел М.К.Д., в показанията си от 02.12.2013г заявява: "..И след като Н. се обърна да сложи едно шишенце в каруцата и господина, подсъдимия го удари в гръб по лицето. Н. беше с гръб към подсъдимия, и беше наведен. Видях, защото бях точно до А.. Удари го и А. се подхлъзна, и щеше да падне и господина го удари пак в лицето. Първо от едната страна го удари, после от другата. С юмрук го удари по лицето.. .”

В тази част посочените гласни доказателства от една страна категорично се оборват от обсъдените и напълно възприети от първоинстанционния съд други гласни, а и писмени доказателства, а от друга страна правилно е приел, че те противоречат на житейската логика. Във връзка с това съдът правилно е приел, че свидетелите Т. Г. Т.ов, Р. Г.Г., Н.И.Н., М.Й.К. и Д.Й.Д., са напълно незаинтересовани от изхода на настоящото дело, не се намират във влошени отношения с никоя от страните по същото и безпротиворечиво и добросъвестно излагат всичко, което са видели и чули на инкриминираната дата. Същевременно свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Т.М.Т., Д.С.К., Б.К.Д. и Й.М. И. са пряко заинтересовани от изхода на настоящото дело, бидейки най-близките приятели и родственици на частния тъжител.

Твърденията на обсъжданите лица противоречат на елементарната житейска логика, тъй като ако наистина подсъдимият е ударил с юмрук в лицето тъжителя, следва най-късно до двадесетата минута да се е получил оток , което не се потвърждава от нито един от разпитаните свидетели. Такива наранявания не са констатирани, както от безпристрастните свидетели, пристигнали непосредствено след инцидента, така и от преките свидетели на инцидента. Нанасянето на удара от подсъдимия към тъжителя би следвало да е изключен с оглед останалите недоказани наранявания на тъжителя, след инцидента.

В този смисъл съдът правилно е приел, че не е установено категорично, че нараняванията на тъжителя са в резултат на случая от 26.02.2012г. и второ, че са причинени точно от подсъдимия, по начина, описан от тъжителя в частната тъжба.

Поради всичко това съдът правилно е намерил, че показанията на свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Т.М.Т., Д.С.К., Б.К.Д. и Й.М. И. са заинтересовани, не отговарящи на обективната истина, депозирани изцяло в интерес на частния тъжител и целящи не установяване на обективни факти от действителността, а подкрепяне на неговата теза, изложена в депозираната тъжба.

При така очертаната фактическа обстановка и съвкупния анализ на доказателствата, съдът правилно е намерил от правна страна, че подсъдимият М.Г.Д. нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на вмененото му във вина деяние по чл.130, ал.1 от НК. Гореизложеното налага извода, че липсват преки и косвени доказателства, които по категоричен и несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК. да обосноват обвинителната теза спрямо него, особено в насока той да е автор на деянието, като единственият безспорен факт е причиняването на травматичните увреждания на тъжителя А.С.Д.. Изводът на съда в горния смисъл е бил правилно съобразен поотделно и в съвкупност с обясненията на подсъдимия, с показанията на групата независими свидетели, като на всички тях съдът се е доверил напълно, както и с показанията на свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Т.М.Т., Д.С.К., Б.К.Д. и Й.М. И. /ценени отчасти/, а също и с приложените по делото писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение, съдебномедицинска експертиза. Логически се налага изводът, че не може по категоричен и безспорен начин причинените на частния тъжител наранявания да се свържат с неправомерно и целенасочено поведение от страна на подсъдимия в насока увреждане на телесния му интегритет. Подобни твърдения се съдържат само в гореобсъдената част от показанията на свидетелите Н.К.Н., М.К.Д., Т.М.Т., Д.С.К., Б.К.Д. и Й.М. И., за които са изложени мотиви по какви причини не се възприемат от съда.

Предвид горното, по делото липсват доказателства, че подсъдимият Д. е извършил от субективна страна деянието, за което му е било повдигнато обвинение, тъй като не е нанасял никакви удари на тъжителя, подсъдимият и не е имал за цел да увреди неговото здраве, като му причини разстройство, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - лека телесна повреда.

Възприетата за безспорно установена и изложена по-горе от съда фактическа обстановка, налага еднопосочния извод, че от своя страна подсъдимият не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК.

 

При така изложената и приета за установена по категоричен и безспорен начин фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че предявените и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от тъжителя против подсъдимия за причинени имуществени и неимуществени вреди, първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

Предвид признаването на подсъдимия М.Г.Д. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 130 ал. 1 от НК, то на основание чл. 190 ал. 1 от НПК първоинстанционният съд правилно е осъдил тъжителя А.С.Д. да заплати на подсъдимия сумата от 400 лева – за адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на PC Раднево направените разноски по делото за експертиза в размер на 126 лева.

 

С оглед гореизложените съображения и тъй като настоящият съдебен състав не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, то същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 324 от 02.12013 год., постановена по НЧХД № 165/2013 год. по описа на Радневски районен съд, като правилна и законосъобразна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                  1.

 

                                                                  2.