Р Е Ш Е Н И Е     

 

 

Номер…......152........12 септември.......Година 2014…….Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският окръжен съд……………………..…Наказателно отделение

На двадесет и осми май…………..........Година две хиляди и четиринадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                                                     КРАСИМИРА ДОНЧЕВА             

 

Секретар  Д.Х.

Прокурор ..............

като разгледа докладваното от съдията…………...…....ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНЧХД дело…………номер 1044....…………..……по описа за 2014 година

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

 

Обжалвана е Присъда №18/16.10.2013г., постановена по НЧХД №295/2011г. по описа на Районен съд Чирпан, с която подсъдимият Е.М.М. е признат за невинен в това, че на 17.12.2010г. в гр. Димитровград е извършил и разгласил позорни обстоятелства, като е приписал престъпление на В.М.П. ***, като с поведението си възбудил у П. страх и безпокойство с намерението му да го убие, набедил го в престъпление и се опитал да го изнуди със сумата от 500 лв., с което му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в страх, огорчение, засегнатост, унижение, болки и страдание и психически тормоз, уронващи престижа и достойнството му и е оправдан по повдигнатото му с частната тъжба обвинение по чл.146 ал.1 вр. чл.147 ал.1 НК. Тъжителят В.М.П. е осъден да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 300 лв.

В предвидения от закона срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител В.М.П., в която се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт с искане да бъде изцяло отменен, а подсъдимият Е.М.М. – признат за виновен.

В съдебно заседание, проведено в отсъствието на частния тъжител В.П., повереникът му адв.М. заявява, че първоинстанционният съд е разгледал едностранно свидетелските показания, като е толерирал само тези на водените от подсъдимия свидетели. Твърди, че отправената му заплаха за убийство се е отразила много зле на здравето му, в резултат на изпитваните сериозни опасения за живота си. Пледира за налагане справедливо наказание на подсъдимия, като моли да бъде отменена присъдата на първоинстнационнитя съд и постановена нова, с която подсъдимият М. бъде осъден за извършеното престъпно деяние - заплаха за убийство с последствията от това.

 

Защитникът на подсъдимия адв.К., счита, че наказателната отговорност за подзащитния й следва да отпадне, тъй като делото е погасено по давност съгласно чл.79 и следващи НК. Твърди, че в първоначалната тъжба са цитирани само чл.146 и чл.147 от НК и едва в настоящото съдебно заседание научава, че подзащитният й е подведен под отговорност за отправяне заплаха за убийство. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

 

В дадената му дума за лична защита подсъдимият Е.М.М. твърди, че е невинен.

 

В последната си дума подсъдимият Е.М.М. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан.

 

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери за установено следното:

 

              Производството пред Чирпански районен съд /на който делото е изпратено по подсъдност за разглеждане и решаване от ВКС/ е образувано по подадена частна тъжба от В.М.П. против Е.М.М. за извършени от последния, според тъжителя, няколко престъпления. Фактическите обстоятелства в тъжбата са изложени ясно и пълно, но първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си първо да установи каква правна квалификация покриват, след което да прецени дали е компетентен да се произнесе за всяко едно от деянията. От постановената присъда не става ясно въобще за какво престъпление е приел съдът, че се тъжи П., като съдебният акт преповтаря дословно петитума на частната тъжба, без да се внесе яснота и разграничение в престъпните деяния. Единственото ясно отразено деяние е клевета, обхващаща обаче и двете изпълнителни деяния, визирани от закона – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление. Следователно, въпреки че престъплението е заявено, то не е ясно кое изпълнително деяние е било прието като част от предмета на доказване. Посочената от съда правна квалификация, също преписана дословно от тъжбата, е недопустима – чл.146 ал.1 вр. чл.147 ал.1 НК.  Отразените основни състави на обида и клевета не могат да бъдат подведени във връзка един с друг, доколкото уреждат две различни престъпления. Същевременно в изпълнителното деяние, отразено в постановената оправдателна присъда, се визира и намерение на подсъдимия да убие тъжителя, като с поведението си възбудил у същия страх и безпокойство. Така обективираното сочи по някакъв начин, на престъпния състав на чл.144 ал.3 НК. Освен всичко изложено, се коментира и опит за изнудване. Последните две престъпни деяния не са разграничени, не им е дадена правна квалификация, а са включени в общото неясно изписано и преписано от тъжбата изпълнително деяние.

 

              Изложеното сочи на допуснати съществени процесуални нарушения, както при разглеждането на частната тъжба от първоинстанционния съд, така и при постановяване на крайния съдебен акт, които обуславят неговата незаконосъобразност и налагат да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

 

              При новото разглеждане съдът следва да разграничи изнесените чрез описаните в частната тъжба фактически обстоятелства няколко престъпни деяния – закана за убийство по чл.144 ал.3 НК, изнудване по чл.213а ал.1 НК и клевета по чл.147 ал.1 НК. При образувано наказателно производство по тъжба на пострадалия процесуалният закон в разпоредбата на чл.287 ал.7 НПК предвижда като единствена възможност изпращането на делото /респективно на част от материалите/ на прокурора едва, ако на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер. Тази законова разпоредба следва да бъде спазена и в случая, ако в хода на новото съдебно следствие се установят факти за извършени деяния по чл.144 ал.3 НК, както и по чл.213а ал.1 НК, доколкото същите представляват престъпления от общ характер и е недопустимо разглеждането им в настоящето НЧХД. Съдът при произнасянето си следва ясно да изложи кое изпълнително деяние на клевета разглежда.

 

              Водим от горните мотиви и на основание чл.335 ал.2 НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :


                ОТМЕНЯ
Присъда №18/16.10.2013г., постановена по НЧХД №295/2011г. по описа на Районен съд Чирпан.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

 

Решението е окончателно.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                          

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                           2.