Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 86                                         17.06.2014 г.                        град Стара Загора

 

        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четиринадесети май                                                                 Година 2014

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

                                                                            ВАНЯ ТЕНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.Х.

ПРОКУРОР:

като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

ВНЧХД № 1054 по описа за 2014 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

   

С Присъда № 180 от 09.12.2013 г., постановена по НЧХД № 1445/2012г. по описа на Районен съд - Казанлък, подсъдимите Ю.А.Т., ЕГН ********** и Ю.М.Т., ЕГН ********** са признати за ВИНОВНИ в това, че на 23.06.2012 г. в с. А., общ. П., в съучастие помежду си и с подсъдимия М.Ю.Т., като извършители, са причинили лека телесна повреда на А.С.К., изразяваща се в разстройство на здравето,         извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от НК са освободени от наказателна отговорност и на всеки един от тях е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Със същата присъда подсъдимият М.Ю.Т. е признат за виновен в това, че на 23.06.2012 г. в с. А., общ. П., в съучастие като извършител с подсъдимите Ю.А.Т. и Ю.М.Т., е причинил лека телесна повреда на А.С.К., изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното му наказание за срок от три години.

 

С присъдата подсъдимите М.Ю.Т., Ю.А.Т. и Ю.М.Т. са осъдени да заплатят солидарно на частния тъжител А.С.К., с ЕГН **********, сумата от 2900 /две хиляди и деветстотин/ лева, за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 23.06.2012 г., както и за направените по делото разноски в размер на 515.00 /петстотин и петнадесет/ лева, а в останалата част до 10 000 лева гражданския иск е отхвърлен като недоказан.

Със същата присъда подсъдимият Ю.А.Т. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък направени по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Със същата присъда подсъдимият М.Ю.Т. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Казанлък направени по делото разноски в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.

Със същата присъда подсъдимите М.Ю.Т., Ю.А.Т. и Ю.М.Т. са осъдени да заплатят съразмерно по сметка на Районен съд – Казанлък направени по делото разноски в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, както и държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на 116.00 /сто и шестнадесет/ лева.

 

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от   подсъдимия М.Ю.Т. чрез защитника му адв. Ю. Х.Г. ***.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда, поради постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се правят две искания – подсъдимият М.Т. да бъде оправдан или да бъде изменена присъдата като вместо наказние “лишаване от свобода” му бъде наложено наказание “пробация”.

Постъпила е жалба и от подсъдимите Ю.А.Т. и Ю.М.Т. чрез защитника им адв. П.К.П. ***, като в жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност  на постановената присъда. Прави се искане да бъде постановена оправдателна присъда.

Против постановената присъда е подадена жалба от частния тъжител А.С.К. чрез повереника му адв. С.П.. Твърди се, че същият не е доволен от постановената присъда. Прави искане същата да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наложеното наказание и размера на уважения граждански иск.  

Защитника на подсъдимия М.Т. адв. Г. в съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба и напревените в нея искания.

Адвокат П. като защитник на подсъдимите Ю.А.Т. и Ю.М.Т. в съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба и направеното в нея искане.

Частният тъжител в съдебно заседание лично и чрез поверениците си адвокат П. и адвокат К. поддържа подадената въззивна жалба, както и искането за увеличаване размера на наложеното наказание и  размера на уважения граждански иск.

Подсъдимият Ю.А.Т. в последната си дума заявява, че не е виновен.

 

     Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата и по повдигнатите във въззивните жалби основания, прие следното:

 

Обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в следното:

Първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствата, като е нарушил чл.13, ал.2, чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, които са се отразили върху формирането на вътрешното убеждение на съда и излагането му в мотивите към обжалваната присъда.

Въззивният съд намира за основателни възраженията на адв. Г. и адв. П. – защитници на подсъдимите по делото за това, че мотивите към обжалваната присъда се характеризират с отсъствие на изчерпателност, пълнота и анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Въззивният съд констатира, че в тях изцяло липсват съображения за част от съставомерните факти, а освен това е  налице и вътрешно противоречие относно друга част от фактите, приети от съда за установени, което е равнозначно на липса на мотиви и винаги съставлява абсолютно процесуално нарушение.

В мотивите, в частта им, касаеща правната квалификация на деянието, както и в диспозитива на присъдата, липсва посочване на конкретните съставомерни телесни увреждания, довели до разстройство на здравето на пострадалия А.С.К., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, въз основа на които първоинстанционният съд приема, че всеки от подсъдимите е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В мотивите /на стр.9/ декларативно е посочено, че от експертното заключение на СМЕ № 112-А/2013 г. се установява, че тъжителят е получил наранявания, причиняващи разстройство на здравето му, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В следващия абзац районният съд съвсем общо е посочил, че от разпита на експерта в с.з. се установява, че са налице множествени увреждания с нарушаване целостта на кожата, т.е. налице са няколко наранявания /без конкретното им посочване и без свързването им с някои от получените от пострадалия наранявания/, които според съда осъществяват съставомерните признаци на престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Непосочването на конкретните телесни увреждания и в двете части на постановения съдебен акт, които се приемат от първоинстанционния съд за съставомерни, пречи на въззивния съд да провери правилно ли е приложен материалния закон, а на подсъдимите отнема възможността да реализират в пълен обем правото си на защита и нарушава това им право. Именно конкретните телесни увреждания са тези, които индивидуализират деянието като причиняване на телесна повреда от съответния вид - в случая като лека телесна повреда, но доколкото законодателя в чл.130, ал.1 и ал.2 от НК е регламентирал два вида такива увреждания, а и с оглед разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, в присъдата и в изготвените към нея мотиви следва ясно и точно да бъде индивидуализирано извършеното от всеки от подсъдимите деяние, чрез вписване на причинените на пострадалия телесни увреждания, които според съда покриват признаците на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Изброяването на всички причинени на пострадалия К. телесни увреждания при изложението на фактическата обстановка по никакъв начин не може да санира констатираните от въззивния съд пропуски в мотивите, касаещи правната квалификация на деянието и в присъдата, която следва да съдържа отговор на всички въпроси по чл.301, ал.1 от НПК.

Въззивният съд констатира, че изготвеното заключение на Съдебномедицинската експертиза № 112-А/2013 г., на вещо лице д-р Б., съдържа описание на причинените при процесния инцидент на пострадалия К. телесни увреждания и становище на експерта, че се касае за причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но същото доколкото се касае за причинени множество телесни увреждания, не съдържа отговор на въпроса коя част от тях са довели до посоченото разстройство на здравето на пострадалия, а коя част от тях са довели само до болки и страдание. Районният съд се е опитал да отстрани тази непълнота в експертизата, като е поставил въпроси на вещото лице в съдебно заседание, но доколкото се касае до съществен въпрос имащ отношение към даване от съда на прецизна правна квалификация на деянието по тъжбата, въззивният съд счита, че на тази задача отговор следва да бъде даден чрез назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни.

 

Въззивният съд намира, че гореизложеното досежно липсата на мотиви относно индивидуализацията на конкретното деяние и така възпроизведения пропуск и в диспозитива на присъдата са достатъчно основание за отмяна на обжалваната присъда, но за пълнота следва да бъдат посочени и другите съществени процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при събирането и проверката на доказателствата.

Районният съд формално е изброил наличните доказателствени средства, като не е ясно кои факти въз основа на какви доказателствени източници приема за установени; правилно е приел наличието на две противоречиви групи гласни доказателства – от една страна свидетелските показания, обслужващи тезата на частния тъжител, а от друга страна – показанията, обслужващи тезата на подсъдимите, като е възприел за достоверни първите, без да ги подложи на внимателен и задълбочен анализ помежду им и с показанията на другата група свидетели, като липсва изложение на съображенията на съда кои от тях кредитира и защо. В мотивите са цитирани части от показанията на свидетелите от втората група – свидетелите К.П., М.Т., С.Т., А.И. и С.П., които съдът не кредитира с доверие, като показанията на тези свидетели в останалата им част въобще не са подложени на оценка и анализ от съда.

А относно показанията на свидетелката А.К. /от първата група – кредитирани от съда/, следва де се отбележи, че са вътрешно противоречиви, тъй като в началото на разпита си същата е заявила, че е видяла само двама от подсъдимите - М. Т. и Ю.Т. да свалят съпруга й А.К. от каруцата и да му нанасят удари, след което се наложило да овладее коня и е нямала видимост към мястото на събитието, където се завърнала след 10-15 минути, когато всичко е било преустановено. Впоследствие, същата свидетелка в показанията си /вероятно при отговор на въпроси поставени от страните и съда, които не са протоколирани/ е променила позицията си, като е казала, че е видяла и подсъдимия Ю.А.Т. на мястото на инцидента, с вила в ръка. Съдът е проявил процесуално бездействие и не е изяснил това съществено противоречие в показанията на свидетелката К. и въпреки това съществено противоречие относно присъствието на подсъдимия Ю.А.Т. на мястото на инцидента и евентуалното му участие в него, въз основа на тези показания е изградил решаващият си извод за виновността на подсъдимия Ю.А.Т..

Районният съд, при анализа на събраните доказателства е възпроизвел заключенията на назначените в хода на съдебното следствие две съдебномедицински експертизи и на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като не е посочил в мотивите дали ги възприема, а се е позовал на тях. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК експертното заключение не е задължително за съда и в случай, че съдът е съгласен със същото, следва изрично да го посочи, както и причините за това.

Прави впечатление, че районният съд в мотивите си /стр.5, абзац 2/ необосновано е възпроизвел, че констатираните по пострадалия характерни кръвонасядания по гърба, дясното рамо, дясната гръдна половина и корема съгласно обстоятелствената част на експертното заключение представляват ивици в различни направления. Въззивният съд, след като се запозна със СМЕ № 112-А/2013 г. в нейната цялост – обстоятелствена част и заключение, констатира, че вещото лице в изготвеното заключение не е направило такъв извод и приетото от съда е изцяло необосновано, каквито се явяват и следващите разсъждения във връзка с броя на лицата, нанасяли ударите. Освен това по тези въпроси са необходими специални знания от областта на съдебната медицина, поради което следва да бъдат отнесени към задачата на допълнителната СМЕ, чието назначаване, както се посочи, е необходимо.

Въззивният съд констатира, че в мотивите необсъдени са останали съществени въпроси, имащи значение за обективното изясняване на обстоятелствата по случая, които непълноти пречат да бъде проследено как е формирано вътрешната убеждение на съда за виновността на всеки от тримата подсъдими. Необсъден е останал въпроса за разположението на тялото на пострадалия А.С.К. след повалянето му на земята от подсъдимите М.Т. и Ю.М.Т.. Необсъдено е и разположението на тези двама подсъдими, спрямо тялото на пострадалия и броя на нанесените удари и частите от тялото, по които са нанесени. Неизяснено е и къде е застанал и подсъдимия Ю.А.Т., който според първоинстанционният съд също се е включил в побоя над К. – местоположението му спрямо другите двама подсъдими и тялото на пострадалия, както и колко и какви удари е нанесъл.

Констатира се противоречие в мотивите и досежно средствата, с които подсъдимите са нанасяли удари по тялото на пострадалия. От начина, по който е изложена фактическата обстановка /на стр.3/ следва, че съдът приема, че подсъдимият М.Т. е нанесъл удари с работната част на брадвата в главата на тъжителя /посочено е с брадвата, а не със сапа й/, а подсъдимия Ю.А.Т. е нанасял удари с работната част на вилата /посочено е с вилата, а не със сапа й/. По-нататък в мотивите /на стр.5, абзац 2/ съдът е приел, че формата на предметите, с които са причинени нараняванията на пострадалия са кол и саповете на брадва и вила. Както се вижда не е ясно какво приема съда. Обсъждайки това противоречие досежно средствата на престъплението, въззивният съд намира, че следва да спомене, че районният съд с лекота е подминал обясненията на подсъдимия М.Т., че е нанесъл на пострадалия два удара с лопата, без да ги обсъди при все, че в съдебно заседание вещото лице д-р Б. е заявил, че е възможно раната на главата да бъде получена от лопата. При тези данни безрезервно приетото от районния съд, че подсъдимият М.Т. е нанасял ударите с брадва /неясно с коя част/ се явава необосновано и немотивирано.

 

Предвид гореизложените съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Доводи във въззивната жалба на частния тъжител за несправедливост на наложените на подсъдимите наказания и за уважаване на гражданския иск в занижен размер не следва да бъдат разглеждани с оглед отмяната на присъдата поради посочените допуснати съществени процесуални нарушения.

 

Водим от гореизложеното, Окръжен съд – Стара Загора

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Присъда № 180 от 09.12.2013 г., постановена по НЧХД № 1445/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                               2.